- Земната повърхност се състои от вода и суша. Най-големите части от сушата, които са заобиколени от всички или от почти всички страни с вода, се наричат континенти. По-малките части, заобиколени от всички страни от вода, са острови. Те са континентални, вулканични, коралови.
- По-голямата част от повърхността на Земята е покрита с вода. Огромните водни пространства, заобиколени от континенти, се наричат океани. По-малките водни пространства се наричат морета. Океаните и свързаните с тях морета образуват Световния океан. Водата им е с висока соленост. В тях има вълни и течения. Океаните и моретата при досега си с континентите и островите (със сушата) образуват морски бряг и брегова линия.
- Природната среда се състои от природни компоненти - скали, въздух, вода, почви, растения и животни. Различното съотношение между тях формира природната среда. Отделните природни компоненти при взаимния си допир и взаимодействие обменят енергия и вещество. От съчетанието им зависят природните пейзажи.
- Върху сушата има отделни равни части, понижени и повишени места. Те са с определена дължина, ширина, височина и особен външен вид. Това са форми на земната повърхност. Формите на земната повърхност, които се издигат над морското равнище, имат абсолютна (надморска) и относителна височина. Те се поделят на три групи: равнинни, изпъкнали и вдлъбнати.
- Състоянието на атмосферата в дадено място и в определен момент определя времето. Дългогодишният режим на времето на дадено място се нарича климат. Той зависи от действието на факторите географска ширина, вида на земната повърхност, земеповърхните форми, движението на въздушните маси, силата на слънчевото греене и топлината, която получава земната повърхност, дейността на хората. Елементите на климата имат средни многогодишни стойности. На Земята са формирани различни климатични пояси.
- Водите на сушата са разположени в земните пластове и върху нея. Реката има водосборен басейн, извори, течение, устие, притоци, пълноводия и маловодия. Езерата са разположени в понижения, запълнени с вода. Блатата се образуват в понижения със застояла вода и са обрасли с влаголюбива растителност. Ледниците са естествено движещ се по повърхността лед. Хидрограмата е графично изображение на количеството вода, която се оттича през речното корито в определено място.
- Почвата е повърхностният рохкав слой на земната повърхност, обогатен с хранителни вещества, в който са развити корените на растенията и който притежава свойството плодородие. Върху образуването ѝ влияят скалната основа, климатът, живите организми, човешката дейност. Състои се от минерални частици, въздух, вода и хумус. Плодородието зависи от съдържанието на хумуса. Почвите се променят от екватора към полюсите (широчинна зоналност) и от подножието към високата част на планините (вертикална зоналност).
- Растителност се нарича съвкупността от всички растения, които виреят на определено място. Тя бива естествена (диворастяща) и културна и се поделя на три типа: дървесна, храстова и тревна. При разпространението на растенията има ясно изразена зоналност. Те се променят от екватора към полюсите (широчинна зоналност) и в планините от подножията към върховете (височинна зоналност).
- Животинският свят е съвкупност от животните, обитаващи определена част от земната повърхност или цялата Земя. Разпространението му е зонално - широчинно и височинно.
- Човекът ползва от природата различни вещества и сили. Много от тях са необходимост за живота му - въздух, вода, храна, място за живеене. Част от природните вещества, сили, топлина и енергия се използват от хората в стопанската им дейност. Те се подлагат на обработка и преработка и поради това се наричат природни ресурси.
- Природната среда е естественият дом на хората. Но неразумната човешка дейност води до разрушаване на земеповърхни форми, замърсяване на въздуха, водата и почвите, унищожаване на горите, животните, натрупване на промишлени и битови отпадъци и други.
сряда, 26 октомври 2016 г.
Най-важното в раздела: Природата на Земята
Отговори на тест Природата на земята
1. Как се наричат най-големите части от сушата, заобиколени от всички или почти от всички страни от вода?
в. континенти;
2. Най-големият континент на Земята е:
г. Азия.
3. Как се нарича част от сушата, заобиколена от всички страни с вода?
а. остров;
4. Кой от видовете острови в топлите морета е образуван от скелети на малки животни?
г. коралови острови.
5. Как се нарича воден басейн, разположен край континент, в континент или между континенти и имащ връзка с океан?
а. море;
6. Кое от посочените морета не е крайбрежно?
б. Черно море;
7. Кой от посочените водни басейни не е море?
г. Каспийско море.
8. Какво наричаме морско течение?
в. движеща се в определена посока океанска или морска вода;
9. Кой от океаните има най-малка площ?
г. Северен ледовит.
10. Кое от посочените не е природен компонент?
б. планини;
11. Когато магма се излива от вулкан върху земната повърхност, тя се нарича:
в. лава;
12. Равна част от земната повърхност с надморска височина до 200 м се нарича:
а. низина;
13. Голяма относителна височина над съседните равнини и низини има:
г. планина.
14. Коя земна форма има изпъкнал вид, равно било и стръмни склонове?
а. плато;
15. Понижение на земната повърхност, заградено от планини и възвишения, се нарича:
в. котловина;
16. Промяната на температурата през денонощието се нарича:
б. денонощен ход на температурата;
17. Как се нарича хоризонталното преместване на въздуха над земната повърхност?
б. вятър;
18. Дългогодишният режим на времето на дадено място се нарича:
в. климат;
19. Климатът покрай океаните и моретата е по-мек, защото:
г. брегът се залива от високи вълни.
20. Въздушните маси биват четири основни типа. Кой от посочените типове не съществува?
в. субтропични;
21. Мястото, където водите на река се вливат във воден басейн, се нарича:
г. устие.
22. Делта се нарича вид речно устие, при което:
в. разклонява се на много ръкави и между тях се образуват острови;
23. Понижена част на земната повърхност, запълнена с вода и без пряка връзка с море или океан се нарича:
б. езеро;
24. Изцяло покрит с ледници е:
в. Антарктида;
25. Всички почви, които се обработват или могат да се обработват се наричат:
в. поземлени ресурси;
26. Кой от посочените фактори за образуването на почвите е част от живата природа?
б. растителност;
27. Кои два фактора влияят най-силно за образуването на почвите ?
а. климат и растителност;
28. Кое от посоченото не е основен тип растителност?
б. влажна;
29. За развитие на растителността най-силно влияят:
в. климат и почви;
30. Природни вещества, природни сили и енергия, които се използват или могат да се използват от хората, се наричат:
б. природни ресурси;
Тест: Природата на земята
С избираем верен отговор
1. Как се наричат най-големите части от сушата, заобиколени от всички или почти от всички страни от вода?
а. острови;
б. полуострови;
в. континенти;
г. архипелази.
2. Най-големият континент на Земята е:
а. Европа;
б. Африка;
в. Северна Америка;
г. Азия.
3. Как се нарича част от сушата, заобиколена от всички страни с вода?
а. остров;
б. полуостров;
в. континент;
г. архипелаг.
4. Кой от видовете острови в топлите морета е образуван от скелети на малки животни?
а. континентални острови;
б. пясъчни острови;
в. вулканични острови;
г. коралови острови.
5. Как се нарича воден басейн, разположен край континент, в континент или между континенти и имащ връзка с океан?
а. море;
б. езеро;
в. язовир;
г. блато.
6. Кое от посочените морета не е крайбрежно?
а. Норвежко море;
б. Черно море;
в. Японско море;
г. Тасманово море.
7. Кой от посочените водни басейни не е море?
а. Черно море;
б. Червено море;
в. Балтийско море;
г. Каспийско море.
8. Какво наричаме морско течение?
а. повишаване на равнището на водата;
б. понижаване на равнището на водата;
в. движеща се в определена посока океанска или морска вода;
г. редуване на понижаване и повишаване на морското равнище.
9. Кой от океаните има най-малка площ?
а. Тихи;
б. Атлантически;
в. Индийски;
г. Северен ледовит.
10. Кое от посочените не е природен компонент?
а. скали;
б. планини;
в. води;
г. почви.
11. Когато магма се излива от вулкан върху земната повърхност, тя се нарича:
а. вулканична скала;
б. утаечна скала;
в. лава;
г. гейзер.
12. Равна част от земната повърхност с надморска височина до 200 м се нарича:
а. низина;
б. равнина;
в. плато;
г. котловина.
13. Голяма относителна височина над съседните равнини и низини има:
а. плато;
б. възвишение;
в. хълм;
г. планина.
14. Коя земна форма има изпъкнал вид, равно било и стръмни склонове?
а. плато;
б. възвишение;
в. хълм;
г. планина.
15. Понижение на земната повърхност, заградено от планини и възвишения, се нарича:
а. низина;
б. речна долина;
в. котловина;
г. валог.
16. Промяната на температурата през денонощието се нарича:
а. годишен ход на температурата;
б. денонощен ход на температурата;
в. температурна амплитуда;
г. средна денонощна температура.
17. Как се нарича хоризонталното преместване на въздуха над земната повърхност?
а. атмосферно налягане;
б. вятър;
в. облак;
г. валеж.
18. Дългогодишният режим на времето на дадено място се нарича:
а. време;
б. годишен сезон;
в. климат;
г. елемент на времето.
19. Климатът покрай океаните и моретата е по-мек, защото:
а. надморската височина е по-малка;
б. водната повърхност се нагрява по-бавно и изстива по-бавно;
в. водната повърхност е равна;
г. брегът се залива от високи вълни.
20. Въздушните маси биват четири основни типа. Кой от посочените типове не съществува?
а. екваториални въздушни маси;
б. тропични въздушни маси;
в. субтропични;
г. умерени.
21. Мястото, където водите на река се вливат във воден басейн, се нарича:
а. извор;
б. течение;
в. приток;
г. устие.
22. Делта се нарича вид речно устие, при което:
а. речното устие е потопено от морето
б. има ръкав, удълбан и уширен, с фуниеобразна форма;
в. разклонява се на много ръкави и между тях се образуват острови;
г. реката не променя течението, дълбочината и ширината си.
23. Понижена част на земната повърхност, запълнена с вода и без пряка връзка с море или океан се нарича:
а. море;
б. езеро;
в. язовир;
г. басейн.
24. Изцяло покрит с ледници е:
а. Африка;
б. Австралия;
в. Антарктида;
г. Южна Америка.
25. Всички почви, които се обработват или могат да се обработват се наричат:
а. биоресурси;
б. минерални ресурси;
в. поземлени ресурси;
г. енергийни ресурси.
26. Кой от посочените фактори за образуването на почвите е част от живата природа?
а. скална основа;
б. растителност;
в. земеповърхни форми;
г. климат.
27. Кои два фактора влияят най-силно за образуването на почвите ?
а. климат и растителност;
б. климат и животински свят;
в. растения и животни;
г. скална основа и климат.
28. Кое от посоченото не е основен тип растителност?
а. дървесна;
б. влажна;
в. храстова;
г. тревна.
29. За развитие на растителността най-силно влияят:
а. земеповърхни форми и води;
б. животни и климат;
в. климат и почви;
г. земеповърхни форми и почви.
30. Природни вещества, природни сили и енергия, които се използват или могат да се използват от хората, се наричат:
а. природни условия;
б. природни ресурси;
в. невъзстановими ресурси;
г. възстановими ресурси.
Обобщение и преговор: Природата на Земята
Урок за обобщение и преговор
Климат. Той се формира под влиянието на
редица фактори. На различни части от земната
повърхност неговите елементи имат различни стойности и формират определен вид климат. Кои са
основните фактори за формирането на климата? Кои са основните елементи на климата? Как-ви климатични пояси има на Земята? Анализирайте климатограмите на градовете Пловдив и
Плевен.
Води на сушата. Водите на сушата са в две агрегатни състояния - вода и лед. По земната повърхност образуват реки, езера, блата и ледници.
Какво знаете за подземните води? Коя е най-дългата и коя е най-пълноводната река на Земята?
Анализирайте хидрограмите.
Природни ресурси. Това са природни вещества и сили, които човек използва или може
да използва в своята стопанска дейност и в бита си. Към кой вид природни ресурси отнасяме въглищата и нефта? Какво обхващат биоресурсите?
Основната цел на този урок е да бъдат обобщени, преговорени и затвърдени знанията за природния облик на Земята. Това ще стане чрез разглеждането на най-важните въпроси от отделните уроци, така че да се получи пълна картина. За да се владее добре учебният материал, е необходимо да се разбират, да се знаят основните понятия. За да проверите своите знания, попълнете следната таблица:
| Определение | Понятие | |
| 1. | Големи части от сушата, които са заобиколени от всички или от почти всички страни с вода | |
| 2. | Част от сушата, заобиколена от всички страни с вода | |
| 3. | Голяма група от острови | |
| 4. | Голямо водно пространство, разположено между континенти | |
| 5. | Ивица от сушата, в която си взаимодействат сушата и водата | |
| 6. | Част от сушата, заградена от три страни с вода | |
| 7. | Равна част от земната повърхност с надморска височина до 200 м | |
| 8. | Вдлъбната удължена форма, образувана от течаща вода | |
| 9. | Понижение на земната повърхност, заобиколено от всички или от почти всички страни от планини и възвишения | |
| 10. | Изпъкнала земна форма с широко изравнено било и стръмни склонове | |
| 11. | Налягането на въздуха върху земната повърхност | |
| 12. | Падането на вода в течно или твърдо състояние от атмосферата върху земната повърхност | |
| 13. | Състоянието на атмосферата в дадено място и в определен момент | |
| 14. | Дългогодишният режим на времето на дадено място | |
| 15. | Повърхностният рохкав слой на сушата, обогатен с хранителни вещества, в който са развити корените на растенията и който притежава свойството плодородие |
Земната повърхност. Тя е вода и суша. Каква част заема водната повърхност? Какви
океани и континенти има на Земята? Кой е най-големият континент? Между кои
океани е разположен? Кой е най-големият океан? Между кои континенти е разположен?
Природните компоненти. Те формират природната среда, намират се в постоянно взаимодействие. Формират геосферите. Промяната в един от компонентите води до изменение и в
другите, и в цялата природна среда. Как си взаимодействат природните компоненти?
Попълнете следната таблица:
| Природен компонент | Геосфера |
| 1. скали | |
| 2. Въздух | |
| 3. Вода | |
| 4. Почва | |
| 5. Растения | |
| 6. Животни |
Земеповърхни форми. Те са се образували под действието на вътрешните и външните
земни процеси и са различни по височина, ширина, дължина, форма и външен вид. Кои са
основните видове земеповърхни форми? По какво се отличава планината от платото?
По какво се отличава низината от равнината?
Климат. Той се формира под влиянието на
редица фактори. На различни части от земната
повърхност неговите елементи имат различни стойности и формират определен вид климат. Кои са
основните фактори за формирането на климата? Кои са основните елементи на климата? Как-ви климатични пояси има на Земята? Анализирайте климатограмите на градовете Пловдив и
Плевен. 
Води на сушата. Водите на сушата са в две агрегатни състояния - вода и лед. По земната повърхност образуват реки, езера, блата и ледници.
Какво знаете за подземните води? Коя е най-дългата и коя е най-пълноводната река на Земята?
Анализирайте хидрограмите.
Почвите. Те са природен компонент, който свързва неживата и живата природа. Без тях не е възможно съществуването на растения върху сушата.
Кое е най-важното свойство на почвите? Как се
нарича хранителното органично вещество в почвата? Какви видове почви знаете?
Растителност и животински свят. Те са живата
природа на планетата. Влизат във взаимодействие с всички природни компоненти, но най-силно зависят от влиянието на климата, слънчевите лъчи, водите и почвите. Кои са трите
основни типа естествена растителност? Какви видове биват горите?
Природни ресурси. Това са природни вещества и сили, които човек използва или може
да използва в своята стопанска дейност и в бита си. Към кой вид природни ресурси отнасяме въглищата и нефта? Какво обхващат биоресурсите? 
Опазване на природната среда. Природната среда в отделните части на земната повърхност е различна поради различното съчетание и взаимодействие на природните компоненти. В нея живее човекът, в нея се развиват и живите организми. Промяната в природната среда води и до промяна в условията за живот на хората. Най-често те са отрицателни. Какви отрицателни промени има в природната среда в света? Как да се подобри
обстановката на живот на хората и опази природната среда?
Попълнете следната таблица:
| Нарушаване и замърсяване на природната среда | |||
| Природни компоненти |
Основни дейности, които ги:
| ||
| нарушават | унищожават | замърсяват | |
| скали | |||
| въздух | |||
| води | |||
| почви | |||
| растения | |||
| животни | |||
Природата в родния край
Урок за практическа работа
Вие живеете в определено място - село или град. То е разположено в някаква форма на земната повърхност - котловина, низина, равнина, възвишение, планина. Вашето селище и районът около него се отличават и с някои черти на климата, водите, почвите и т. н. Тази природна среда трябва да бъде съхранена. Но за да стане това, трябва да я познавате достатъчно добре и да определите несъответствията в нея, т. е. замърсяване и нарушаване. След това се определя как всеки да пази природната среда, какво да се направи за прекратяване на замърсяването и т. н.
За да се опише добре природната среда, да се открият проблемите по опазването ѝ, трябва отблизо да се запознаете с нея. Като се видят и наблюдават природните обекти, трябва да се потърсят и други мнения и данни. Тях можете да намерите във вестници, телевизия, "Енциклопедия България" и други справочници. Разговаряйте по тези въпроси с вашите родители, по-големи братя и сестри, с познати на вашето семейство. Като извършите всичко това може да преминете към описание на природата в родния край. Това направете по следния план:
1. Описание на природната среда, в която живеете:
а) как се нарича вашият роден край? Къде се намира на картата на България?
б) форми на земната повърхност;
в) полезни изкопаеми;
г) климат: сезони, температури, ветрове, валежи;
д) води: подземни, реки, езера, блата;
е) почви: видове и плодородие;
ж) естествена растителност;
з) естествен животински свят.
В тази последователност характеризирайте родния си край и оценете състоянието на природната среда в него.
2. Проблеми в опазването на природната среда в родния край:
а) има ли разрушаване или нарушаване на форми на земната повърхност?
б) чисти ли са въздухът и водата. Ако има замърсяване, кой го причинява?
в) има ли изчезнали растения и животни, както и такива, които да са силно намалели по
г) какви проблеми на чистотата има в населеното място, в което живеете?
3. Как да опазим природната среда в родния край? Опишете с думи какво според вас трябва да се направи. Какви са вашите предложения?
Ако имате трудности как да опишете родния си край, обърнете се към вашия учител.
вторник, 25 октомври 2016 г.
Опазване на природната среда
Природната среда е всичко онова, което обитаваме и ни заобикаля, което съществува. Човекът може да живее в природна среда, когато тя е благоприятна за него. Човешката дейност често води до вредни промени в самата природна среда.
Влошаване на природните условия за живот
 |
| Промишлеността е един от основните източници на замърсяване. |
Разрушаването и видоизменянето на формите на земната повърхност. Това става чрез строителството на сгради, промишлени съоръжения, пътища и пътни съоръжения и чрез изземване на скали, чакъл, пясък, баластра и др. и открит добив на полезни изкопаеми.
 |
| Ежегодно хиляди декари гори се превръщат в пепел в следствие на пожари. |
Замърсяване на водите. Водите на моретата и океаните се замърсяват от добива на нефт и природен газ, от разливането на нефт и от отпадните води на големите градове. Силно са замърсени Северно море, Персийският залив и др. Замърсяват се и водите на големите реки. Замърсяването е от корабоплаването, изхвърлянето в тях на отпадни води от предприятията и от води, които са използвани в домакинствата.
 |
| В резултат на глобалното затопляне обработваеми земи се превръщат в пустини. |
Унищожаване на естествената растителност. Още от древността хората изсичат горите. От средните векове започва използването
на дървесината за производство на хартия.
Поради пълното разораване на степите е унищожена естествената тревна растителност.
Обезпокоително е изсичането на екваториалните гори, особено в Амазония, защото тази
гора по естествен път пречиства въздуха на
планетата. Редица растителни видове са напълно или
почти изцяло унищожени.
Унищожаване на животинския свят. Много отдавна
хората ловуват и унищожават животните. Редица животински видове са изчезнали, а други са застрашени.
Как да опазим природата?
Опазването на природната среда е свързано с науката
екология. Думата е от гръцки произход - "ойкос", което значи дом, и логия - учение. Екологията е наука,
която изучава взаимодействието между животните
и растенията с обкръжаващата ги природна среда.
Влошаването на природната среда поради неразумна
човешка дейност е екологичен проблем. Той се състои
в това, че е застрашен животът на растения, животни и
хора.
За да се опази населението на Земята, да се осигури
неговото изхранване и високо равнище на живот, е необходимо да се съхрани естествената природна среда.
Нейното опазване изисква тя постоянно да се наблюдава и своевременно да се откриват отклоненията в нея,
настъпващи поради стопанската дейност.
 |
| Парк Йосемити, САЩ |
Трябва да се опазват природни местности, обекти, растителни и животински видове, природни забележителности. За тази цел се създават национални паркове.
Това са защитени от закона части от земната или
водната повърхност, в които природната среда не е
променена от човека или е засегната много слабо. В
тях може да има посещения на хора, отдих и почивка,
но не може да се създават нови селища, производствени
дейности и т. н.
 |
| Национален парк Етоша, Намибия |
Необходими са и действия за възстановяване на нарушените участъци от земната повърхност - засаждане
на нови гори, засипване на изкопи и ями, очистване на
строителните отпадъци и др.
Опазването на природната среда е грижа на всички
държавни органи, на всички предприятия и фирми, на
всички хора.
Запомнете:
Природната среда е естественият човешки
дом. Но неразумната човешка дейност води до
разрушаване и видоизменяне на форми на земната повърхност, до замърсяване на въздуха, водата, почвите и горите, до изчезване на някои
животни, до натрупването на промишлени и битови
отпадъци и други.
Знаете ли, че...
Едно море изчезва. Това е Аралско море, разположено в Средна Азия. Всъщност само името му е море, а то е безотточно езеро. Ежегодно то изпарява около един метър вода, но запазва нивото си благодарение на вливащите се в него големи реки Амударя и Сърдаря. Но през втората половина на XX век част от водите на тези реки били отклонени за напояване на земите, засявани с памук. Арал започнал да спада, дъното да се оголва. За 20 години между 1970 и 1990 година морето загубва две трети от своята площ. Откритото дъно се превръща в пустиня. От него се вдига солено-отровен прах. Брегът се е отдръпнал с около 70 км. Арал се разпада на Голямо и Малко море.
Интересно
Катастрофата в Минамата
На остров Кюшу в Япония има малко рибарско селище с името Минамата. В него бил построен химически завод. Той изпускал води в залива, край който е разположено селото. В тях се съдържал живак. Рибарите ловили рибата, семействата им се хранили с нея. След време рибата намаляла. Първи на предстоящата катастрофа реагирали котките. Те диво мяукали, бягали по улиците и умирали. Чайките събирали крила, падали във водата и също умирали. Някои риби, които доплавали до брега, били много слабо подвижни и децата лесно ги ловели с ръце. След това заболели хората. Най- напред силно намалявали и се променяли мускулите на ръцете и краката. Болните загубили говора си, а на някои бил увреден мозъкът. Около 6% от новородените деца били парализирани. Болестта започнали да наричат "минамата" по името на селото. Към края на 1960 година от тази болест заболели около 100 000 души. Подобни замърсявания били констатирани и на други места. В един от заливите репортери от един японски вестник успели да проявят фотолента в морето. Всъщност в залива вместо вода имало проявител.
Основни понятия:
екология, национален парк, резерват
Въпроси и задачи:
1. Кои човешки дейности са най-вредни за природната среда? Как да се ограничи тяхното влияние?
2. Кой трябва да се грижи за опазването на природната среда?
3. Коя природна зона е по-силно видоизменена от човешката дейност - степта или тундрата? Защо?
4. Разяснете какво означава изразът "човек е част от природата"?
Едно море изчезва. Това е Аралско море, разположено в Средна Азия. Всъщност само името му е море, а то е безотточно езеро. Ежегодно то изпарява около един метър вода, но запазва нивото си благодарение на вливащите се в него големи реки Амударя и Сърдаря. Но през втората половина на XX век част от водите на тези реки били отклонени за напояване на земите, засявани с памук. Арал започнал да спада, дъното да се оголва. За 20 години между 1970 и 1990 година морето загубва две трети от своята площ. Откритото дъно се превръща в пустиня. От него се вдига солено-отровен прах. Брегът се е отдръпнал с около 70 км. Арал се разпада на Голямо и Малко море.
Катастрофата в Минамата
На остров Кюшу в Япония има малко рибарско селище с името Минамата. В него бил построен химически завод. Той изпускал води в залива, край който е разположено селото. В тях се съдържал живак. Рибарите ловили рибата, семействата им се хранили с нея. След време рибата намаляла. Първи на предстоящата катастрофа реагирали котките. Те диво мяукали, бягали по улиците и умирали. Чайките събирали крила, падали във водата и също умирали. Някои риби, които доплавали до брега, били много слабо подвижни и децата лесно ги ловели с ръце. След това заболели хората. Най- напред силно намалявали и се променяли мускулите на ръцете и краката. Болните загубили говора си, а на някои бил увреден мозъкът. Около 6% от новородените деца били парализирани. Болестта започнали да наричат "минамата" по името на селото. Към края на 1960 година от тази болест заболели около 100 000 души. Подобни замърсявания били констатирани и на други места. В един от заливите репортери от един японски вестник успели да проявят фотолента в морето. Всъщност в залива вместо вода имало проявител.
Основни понятия:
екология, национален парк, резерват
1. Кои човешки дейности са най-вредни за природната среда? Как да се ограничи тяхното влияние?
2. Кой трябва да се грижи за опазването на природната среда?
3. Коя природна зона е по-силно видоизменена от човешката дейност - степта или тундрата? Защо?
4. Разяснете какво означава изразът "човек е част от природата"?
Природни ресурси
Човекът не може да живее без природната среда и
природните компоненти. На него са му необходими
слънчевото греене и топлината, въздухът, водата и
храната и т. н.
В природата има вещества, без които човекът не може
да съществува. Това са въздухът, водата, слънчевото
греене, продуктите от растителния и животинския свят.
Всички тези природни вещества, тела, сили, обекти и
явления, без които човек не може да живее, но не използва в стопанската си дейност, се наричат природни
условия.
 |
| Промишлен добив на дървесина |
Видове природни ресурси
 |
| Нефтена платформа |
Природните ресурси съществено се различават по своя
вид, форма, свойства и т. н.. Те се групират така:
- енергийни ресурси. От тях се получава енергия. Това са въглища, нефт, природен газ, падаща вода, слънчево греене, вятър и т. н.
- минерални ресурси. Те съдържат минерали - рудни и нерудни. Към тях се отнасят железни руди, медни руди, мрамори и др. Използват се в индустрията.
- климатични ресурси. Това са определени характеристики на климата - слънчево греене, топлина на въздуха и на водата, по-малкото количество валежи и др.
- водни ресурси. Това са ресурси на водите на сушата - реки, езера и т. н. Те се използват за производството на електричество, за напояване, водоснабдяване и т. н.
- поземлени ресурси. Това са всички почви, които се обработват или могат да се обработват.
- биоресурси. Това са ресурсите на естествената растителност и животинския свят - дървесина, треви за сено, билки, горски плодове, животни с ценни кожи и др.
- ресурси на Световния океан. Това са ресурси, които се извличат от океаните и моретата: горива (нефт и природен газ), руди, соли, водорасли, риба и др.
За повечето от природните ресурси човечеството е
изобретило способи за използване в стопанската дейност и в живота на хората.
Стопанско значение на природните ресурси
 |
| Промишлен улов на риба |
Използването им зависи от хората, от техните знания и умения да ги откриват. Човечеството изпитва
недостиг на някои видове ресурси. Ограничени са
запасите от нефт, природен газ и някои руди. Това налага
природните ресурси да се използват пълноценно и
пестеливо.
 |
| Вятърни генератори |
Запомнете:
Човекът живее в природната среда или в променена природна среда. Той ползва от нея различни тела, вещества, сили, енергия. Редица от
природните вещества са необходимост за живота на човека - въздух, вода, храна, място за
живеене. Това са природни условия. Част от
природните тела, сили, топлина и енергия се използват от хората в стопанската им дейност. Те се подлагат на обработка и преработка. Това са природни ресурси. Те могат да бъдат изчерпаеми и неизчерпаеми. Повечето природни ресурси са оскъдни и следва
икономично и рационално да се използват.
Знаете ли, че...
- Според учените към 2050 г. в света близо половината енергия ще се добива от възобновяеми природни ресурси - слънце, вятър и др.
- По оценка на специалистите, ако нефтът на нашата планета се добива с досегашните темпове, ще стигне за 50 години напред, запасите от природен газ - за 100 години.
 |
| Солници |
 |
| Мина за добив на въглища |
Въпроси и задачи:
1. Какво е това природно условие?
2. Какво е природен ресурс?
3. Към коя група природни ресурси трябва да отнесем въглищата?
4. Знаете ли за какво се използва
варовикът? Огледайте се около
вас, във вашето селище или район. Запишете в тетрадките си
вашите наблюдения и новонаучените неща за използването на варовика.
неделя, 23 октомври 2016 г.
Постигането на образователния минимум и новите учебни програми по география в прогимназиалния етап на българското училище
Иван Дреновски
Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград
Във всяка образователна степен и етап, за всеки учебен предмет има
някакъв резонен практически установен минимум от знания, с който е немислимо да се прави компромис. Постигането на образователния минимум
изисква не само усвояването на знания, при това трайно, но и прилагането
им, т.е. усвояването на производни умения и изграждане на определени
компетентности. За това е необходимо отделянето на съответно учебно
време като брой задължителни часове. В традициите на българската образователна система този минимум за прогимназиалния етап на обучението по „География и икономика“ включва учебно съдържание, групирано в
следните основни тематични ядра: Планетата Земя, География на природата, География на обществото и стопанството, География на континентите
и океаните, География на страните и регионите, Географска информация.
В прогимназиалния етап става въвеждане на учениците в системата на географските науки и запознаването им с природата, населението и стопанството на всички континенти на Земята.
При мащабните образователни промени през 2001 г. с Наредба № 6 на
Министерството на образованието и науката (МОН) часовете за задължителна подготовка по учебния предмет „География и икономика“ бяха редуцирани с 25% не само в прогимназиалния, но и в гимназиалния етап от
2 на 1,5 часа седмично. Така хорариумът по предмета падна под всякакви
разумни граници. Обемът на предвиденото за усвояване учебно съдържание за постигане на образователния минимум обаче остана практически
непроменен. По-нататъшното намаляване на задължителните часове за общообразователна подготовка по география е недопустимо, безотговорно
и недалновидно предвид предизвикателствата на съвременния глобален
свят. За да постигнат успешна реализация, представителите на новото поколение трябва да са „подвижни в подвижното“, да се ориентират във времето и пространството, да са наясно с особеностите на заобикалящата ги
действителност и с взаимодействията между факторите, които я променят,
защото в противен случай само ще се носят по течението.
Явно, не така мислят създателите на новия държавен образователен стандарт за учебния план, особено в частта му, свързана с прогимназиалния етап
на образование. Общият брой часове по предмета в този етап, вече веднъж съществено редуциран от 272 преди 2001 г. на 204 часа (V – VIII клас, по Наредба № 6/2001 г.), беше допълнително необмислено намален сега с още 30 часа
до едва 174 часа (V – VII клас, по Наредба № 4/30.11.2015 г.) при запазване
на всички главни тематични ядра, основни теми и очаквани резултати. Така в
рамките на 15 години часовете по география в прогимназиалния етап намаляха драстично от 272 на 174, или с почти 100. Толкова приблизително са сега
предвидените часове (102) по предмета за първите две години от обучението
в прогимназиалния етап (V – VI клас).
При вземане на решения за преструктуриране на учебните планове,
свързани с редуциране на учебното време по който и да било предмет, не
трябва да се подхожда от административни позиции, а методически обосновано с оглед гарантиране на оптимален брой часове за ефективното усвояване на предвиденото минимално учебно съдържание за съответната
степен или етап на образование. Другото е волунтаризъм – поставяне на
неизпълними цели без съобразяване с обективните закономерности на педагогическия процес и без осигуряване на съответните предпоставки за
постигането на заложените очаквани резултати. С последните нормативни
промени след приемането на новия Закон за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) през 2015 г. в рамковия учебен план за основната
степен на образование и на учебните програми за V и VI клас по предмета
„География и икономика“ този основополагащ принцип беше грубо нарушен, което поставя под съмнение възможността за постигане на образователния минимум. Учебното съдържание, изучавано досега в четири
години, се „вмъква“ в рамките на три учебни години, при това с 30 часа
по-малко. Ако трябва да сме по-конкретни, досегашното учебно съдържание за V, VI и VII клас се предвижда да бъде усвоено в V и VI клас за
102 вместо за 153 часа, или за 51 часа (1/3) по-малко. А в VII клас, където
единствено има увеличение от 21 часа на годишна база (от 51 на 72 часа),
се сваля учебното съдържание, което досега се изучаваше в VIII клас за
51 часа, без да се добавят теми, свързани с други континенти и региони?!
Такова вътрешно преразпределение на материала между отделните класове в прогимназиалния етап е необмислено, нелогично и неоправдано от
методическа и чисто практическа гледна точка въпреки твърденията, че е
„следван принципът за баланс за целия период на обучение по география и
икономика“.) Вместо да се започне с по-плавно навлизане в спецификата на предмета в първия (V) клас от прогимназиалната степен, а след това
темпото и интензивността на преподаване постепенно да се увеличават,
незнайно защо се прилага точно обратният подход.
Въпреки тези очевидни несъответствия според експертите от МОН не е
коректно да се говори за увеличаване на учебното съдържание в V клас, „тъй
като става въпрос за цялостно нова концепция за подбора и структурирането на учебното съдържание“), а вероятно такова ще е и официалното им становище за VI клас. Тук трябва да се отбележи, че в сравнение с досегашната
учебна програма по „География и икономика“ за V клас в новата се премахват
само 3 теми, а се добавят 10 нови (за Африка и Антарктида), т.е. като цяло,
за същия брой часове (51, от които 30 за нови знания) трябва да се предадат,
усвоят, затвърдят и проверят знания по 7 теми повече при непроменено съотношение между различните типове уроци. Няма, а и не е възможно да има
каквото и да било увеличение на броя на часовете за дейност (включително
и практическа работа), преговор, обобщение и контрол (таблица.1). Разпределението на уроците по новата учебна програма е практически същото като
досега.
 |
| Таблица 1. Разпределение на часовете в учебната програма по география за V клас |
Колкото до учителите, Министерството гордо поема ангажимента да се погрижи за тяхната преквалификация чрез обучение „как да преподават учебната програма“). Сътворяването на нова методика не за преподаване на учебен
предмет и съответно учебно съдържание, а за преподаване на учебна програма, е грандиозен „методически принос“ с неизвестен засега автор. Интересно,
кой от експертите в МОН има практически опит в преподаването на новите
учебни програми, та да обучи „неопитните“ учители, или пък ще се разчита
на привличането на външни корифеи от екипа на Том Круз за реализирането
на поредната част от суперпродукцията „Мисията невъзможна“, този път на
терена на българското образование.
Не по-различно е положението в проекта за учебното съдържание за
VI клас, където за една учебна година (51 часа, едва 31 от които за нови
знания) трябва да бъдат изучени континентите Южна и Северна Америка,
Азия, Австралия и Океания, част от които изучавани досега освен в VI
също така и в VII клас. Да не пропусна да спомена и всички океани на
Земята, за които най-накрая щедро е отделен цял един час. Изучаването на
океаните и моретата, покриващи преобладаващата част от повърхността
на планетата, по досегашните учебни програми за VI и VII клас ставаше
в 4 учебни часа (за Атлантическия, Северния ледовит, Индийския и Тихия океан поотделно). Ако някой се е съмнявал, че е налице компресиране
на учебното съдържание в новите учебни програми, то това е било само
по отношение на конкретните му количествени измерения. За съжаление,
„сбутването“ не е само от типа „две в едно“ или „три в едно“, а както на-
гледно можете да се убедите, в дадения случай е налице свръхкомпресирана конфигурация – „четири в едно“. Очевидно авторите на програмите и експертите от МОН са забравили, че морето от географска информация
съвсем не е до колене, та да се преджапа за един учебен час. Продължавайки в този дух с цел икономия на часове, на следващ етап те могат да
предложат и изучаването само на два континента – Лавразия и Гондвана,
а на по-следващ – само на един – Пангея. При запазване на пространствено-темпоралните връзки е нормално да се очаква в такъв случай нивото
на знанията по география да отговаря на отдалечеността от съответната
праисторическа или по-точно геологична епоха, т.е. те да бъдат неясни,
непълни, неразбираеми, ненадеждни и най-важното – непрактични.
В заключение следва отново да се припомни, че акцентът в преподаването на учебното съдържание по „География и икономика“ във всички
класове трябва да бъде поставен не толкова върху запаметяването на единични несвързани факти, а предимно върху осмислянето на връзки и зависимости, изясняването на процеси, явления и закономерности като синтез
на географската картина на света. За целите на географския анализ обаче
е необходимо усвояване на определена специализирана терминология и
основополагаща географска номенклатура (наименования на обекти), изграждане на умения за извличане на информация от различни източници, тяхното сравняване, осмисляне и достигане до съответни заключения.
Само така може да се гарантира постигането на желаната от всички функционална грамотност. Практически това е невъзможно да се случи поради
липсата на минимално необходимото учебно време и особено на достатъчен брой уроци за преговор, обобщение и дейност. Като се има предвид,
че от предвидените по учебен план 51 часа средно 5 – 6 часа годишно се
губят поради национални и училищни празници, организация на избори,
„дървени“ или грипни ваканции и други непредвидени обстоятелства, оставащите учебни часове ще бъдат формален галоп през учебната материя.
Неминуемо налагащата се редукция на часовете ще е преди всичко, както
и досега, за сметка на уроците за дейност и обобщение. Никой не говори
за осигуряване и на необходимото технологично време за обективно оценяване на учениците, което неминуемо изяжда значителна част от уроците
за нови знания.
Крайният резултат от въвеждането на новите учебни програми по география и икономика за V и VI клас ще бъде сведен до претоварване на
учениците с информация, която не може да бъде систематизирана и подредена в съзнанието им, а оттам – до тотално неразбиране и отвращение от
учебния предмет – предпоставка за залагането на основите на още по-ниска географска култура и функционална неграмотност на следващото поколение. Това е много жалко предвид огромния познавателен потенциал на
географията. Както е отбелязвано и по-рано (Drenovski & Ivanov, 2014), географията е любим учебен предмет, защото е привлекателна с интуитивно възприеманите предметно-образни представи, които изгражда, и по-предпочитана от предметите, боравещи с по-абстрактна материя. Освен това тя
е уникален синтетичен учебен предмет, формиращ комплексна картина на
света в неговото единство и многообразие, основаващ се на интеграцията
на знания от всички учебни предмети, изучавани в училище, както и на
други науки, отсъстващи от учебния план, като геология, метеорология,
демография и т.н. Тя не може да бъде еднозначно отнесена нито към природните, нито към обществените науки, а е едновременно и природна, и
обществена наука и по същество играе ролята на „мост“ между тях. В тази
връзка е неразбираемо защо в новата Наредба № 4/30.11.2015 г. за учебния план географията е третирана като третостепенен учебен предмет и в
прогимназиалния етап е предвидено да се изучава с общо 16 учебни часа
по-малко от музиката и изобразителното изкуство?!
За съжаление, нито един от изложените аргументи, подробно обосновани в редица писма и защитени по време на няколко срещи на представители на Асоциацията на професионалните географи и регионалисти (АПГР) с
ръководството на МОН, не беше възприет и не намери отражение в новите
държавни образователни стандарти за учебния план и общообразователната
подготовка. Единствено учебните програми за някои класове претърпяха леки
козметични промени по отношение на формулировките, термините и очакваните резултати. Нямаше и как да бъде другояче, защото това щеше да бъде
признание за недобре свършената работа от страна на експертите и екипите
в Министерството при подготовката на новите учебни програми, извършена
в периода 2012 – 2013 г. с усвояването на значителни европейски средства,
което, за съжаление, не може да бъде определено като инвестиция в образованието по география. Очевидно и чиновниците, и колегите участвали в разработването на новите учебни програми, не са си давали сметка за огромната
отговорност, която поемат, и за това, че все някога ще понесат последствията
от негативната професионална оценка на географската общност и на обществото, като цяло.
Отговорността за другите съпътстващи „ефекти“, които ще се проявят
в по-общ образователен план, лежи изцяло върху екипите на МОН, извършващи реформите. Те са производни на заложеното свръхнатоварване по почти всички учебни предмети във всички класове и са причина
за зараждане и разрастване на непреодолимо усещане за невъзможност
за справяне с материята и за постигане на успех въпреки добросъвестно
полаганите усилия от голяма част от учениците. Като краен резултат се
стига до нещо, което вече е добре познато – тоталната загуба на мотивация
за учене, придобиваща размерите на епидемия, срещу която все още не е
измислен лек.
NOTES / БЕЛЕЖКИ
1. http://www.mon.bg/?go=news&p=detail&newsId=1476
2. http://www.mon.bg/?go=page&pageId=1&subpageId=28
3. Писмо на министъра на образованието и науката проф. Тодор Танев до
Асоциацията на професионалните географи и регионалисти (АПГР) от
20.01.2016 г.
REFERENCES / ЛИТЕРАТУРА
Drenovski, I. & Ivanov, A. (2014). Iceberg of problems of school geography.
Strategies for Policy in Science & Education, 22, 540 – 548 [Дренов-
ски, И. & Иванов, A. (2014). Айсбергът от проблеми на училищната
география. Стратегии на образователната и научната политика,
2, 540 – 548].
OBTAINING EDUCATIONAL MINIMUM AND
NEW CURRICULIM IN GEOGRAPHY IN LOWER
SECONDARY BULGARIAN SCHOOL
Dr. Ivan Drenovski, Assoc. Prof.
Department of Geography, Ecology and Environmental Protection
South-West University “Neofit Rilski”
66, Ivan Michailov St.
2700 Blagoevgrad, Bulgaria
E-mail: idri@swu.bg
Абонамент за:
Публикации (Atom)