понеделник, 14 октомври 2019 г.

Европа райониране

            Напоследък твърде често, особено в съветската и руската географска литература Европа се разглежда като полуостров на гигантския континент Евразия (Европа и Азия). То се основава на геоложката основа – Евроазиатската литосферна плоча. Използва се най-елементарното определение, че континентът е голяма по размери суша, заградена от всички или почти всички страни с вода. Но на това определение отговарят почти само Антарктида и Австралия. Ако се придържаме към него трябва нашият континент да се нарича Афроевразия (Афразия), защото Азия също има сушева връзка с Африка.  В САЩ има учени (R.W.McCol, 2005), които твърдят, че на Земята има  четири континента: Афроевразия, Америка (Северна и Южна), Антарктида и Австралия. В Енциклопедия Британика са посочени 7 континента с пояснение за Евразия: „… Азия, Африка, Северна Америка, Южна Америка, Антарктида, Европа и Австралия …(Европа и Азия понякога се считат за един континент, Евразия.)“. Проф. Г. Алексиев в академичния Географския терминологичен речник (2011) определя континента като „обширен по размери блок или литосферна плоча, по-голямата част от която е над нивото на Световния океан, а периферията е потънала под него“. Но ако е само литосферна плоча определението на понятието „континент“ става геоложко, а не географско. 

А защо Гренландия да не е континент, макар че е четири пъти по-малка суша от Австралия и също е оградена от всички страни с вода?  А защо пък Австралия е континент когато е пет пъти по-малка от Азия и около 11 пъти по-малка от Афразия? За да е една суша континент, то тя трябва да има едно задължително условие – континентален тип земна кора. Но огромната континентална земна кора не еднообразна, а е формирана от отделни земекорни блокове.  Тези отделни земекорни блокове имат своя геоложка история, етапи на възникване, развитие и съвременно състояние. Поради това в традиционното райониране на сушата на континенти се вземат предвид и се използва понятието „платформа“. Това е стара консолидирана част от сушата (земекорен блок) с докамбрийска възраст (преди около 3.8 млрд. г.). Около тази платформа са присъчленени по-млади, но достатъчно стари по възраст части на сушата. И са образували един нов земекорен блок. В основата на Европа е Източноевропейската (Руската) платформа, която се простира от Северно море на запад до планината Урал. А тази планина е образувана (преди 350-300 млн. г.) в пространството межда Руската и Сибирската платформа. От континентите само Азия е формирана от 4 платформи. Северна Америка е от 1 платформа (Североамериканска), Южна Америка (Южноамериканска), а подобни са Африка, Антарктида и Австралия. Следователно при континентите може и трябва да се използва не само признака суша-вода (континент или остров), но и генезис, развитие и възраст, особено като се знае, че някогашните праконтиненти Родиния и Пангея, са един континент, включващ цялата суша или пък двата стари континента Лавразия (на север) и Гондвана (на юг) при разделянето на сушата на две части (континенти). Но след това има множество разделяния на части (земекорни блокове; континенти) и свързвания на частите на сушата. Следователно има всички основания Европа да е самостоятелна част от сушата (континент), намираща се в по-широка сушева връзка с Азия. Но тази граница между двата континента е ясно геоложки, морфоложки и хидроложки очертана.

            Европа като континент може да бъде районирана по различни признаци и с различни цели. Най-често е използвано физикогеографското райониране (природногеографското райониране). Използват и редица частнонаучни районирания: геоложко, геоморфоложко (по доминиращата форма на земната повърхност), климатично, хидроложко, педоложко (почвено), биогеографско, еколожко (екорегиони), ландшафтно.  В Европа като единно природно цяло има различия в отделните територии. Във всяка от тях компонентите на природната среда (скали, въздух, вода, почва, растения и животни) имат специфично взаимодействие, взаимовръзка и взаимозависимост, което придава уникален (различен) облик на отделните части на общата територия. Всяка природногеографска единица има ясни граници. Те се определят предимно по геолого-геоморфоложките и климатичните граници. Посоките на света (север-юг, изток-запад) са предимно за ориентиране къде по картата да се търси определена природногеографска част от Европа. Ширината чрез паралелите дава представа към кой топлинен или физикогеографски пояс ориентировъчно да се  определя част от територията на Европа. Меридианите помагат да се определя степента на отдалеченост на частите на сушата от океаните. А ширината и дължината се използват предимно за определяне на географските координати и простирането на отделните земни повърхности. Всяка физикогеографска единица на Европа има определена общност на територията, единство и свързаност на компонентите на природната среда, специфичен облик. А той (специфичния облик) се придава предимно от един или два природни компонента, но без да се нарушава комплексността.

            М. Гловня и Благоева (1990) на основата на достиженията на физикогеографското райониране в предишните периоди и чуждестранните публикации поделят Европа на пет физикогеографски  (ландшафтни) части: Северна, Източна, Средна, Западна и Южна Европа. Тази подялба е общоприета не само в българската географска литература. Тя се основава на доминиращите природни компоненти и връзки между тях, придаващи географските особености на отделните части.

 Основата на Северна Европа е най-старата, разкриваща се на земната повърхност част от Източноевропейската платформа – т.нар. Балтийски щит и по периферията по-младото присъчленено образувание Скандинавски планини, образувани преди около 400-350 млн. г. Релефът е премоделиран по време на ледниковите епохи (постледников релеф), а климатът е предимно бореален (умерен хладен континентален), а в северните части  и субполярен студен.

Източна Европа обхваща цялата Източноевропейска (Руска) равнина. Геоложки тя е най-голямата част от Източноевропейската платформа, в която старите скали и земни пластове са покрити от по-млади геоложки наслаги с предимно хоризонтални земни пластове. По периферията на тази най-голямата равнина са планините Урал (палеозойска възраст) и от неозойска възраст Голям Кавказ, Кримски планини и до Карпатите. Поради това Източноевропейската платформа се нарича още Руска плоча. Климатът е предимно умерен континентален рязък, с големи разлики между зима и лято, а в най-северните части и субполярен. 

Средна Европа обхваща земите между Северно и Балтийско море до северните части на Лигурско, Адриатическо и Черно море. На запад опира до долината на р. Рона и западно от средното и долното течение на Рейн. На изток опира до устието на Дунав, Предкарпатието и източно от Висла до Балтийско море.  Южната граница е по долното течение на Дунав, теченията на Сава и река По в Северна Италия. Геоложки е изградена от разновъзрастови структури, формиращи етажиран релеф. В северната част е Средноевропейска равнина, в мястото на Средноевропейската падина, запълнена от наноси и със средна надморска височина около 100 m. На юг от нея са херцинските (преди 350-300 млн. г.) по възраст ниски планини от Ардените през Рейнските шистови планини, Рудни планини, Судети, Чешки масив, Южнополски планини. Най-южно е младата (неозойска възраст; от преди 65 до сегашно време) Алпийска зона, обхващаща Алпите и Карпатите и свързаните с тях понижения на Среднодунавска низина и северната част на Долнодунавската низина (Влашка низина) Климатът в Средна Европа е умерен континентален със средни по стойности температури и валежи между морския на Западна Европа и резкия континентален климат на Източна Европа. Почти цялата територия на Средна Европа е в природната зона на широколистните листопадни гори.

Западна Европа обхваща малка част от Европа – Британските острови и днешната територия на Франция. В геоложки план това са районите на т.нар. каледониди и херциниди, образувани през Палеозойската ера (преди 490 и 300 млн. г.). Релефът е нископланински и равнинен (Централен френски масив, Арморикански масив, Уелски, Камбрийски и други планини). След ледниковата епоха от континенталната суша, поради увеличаване на морското равнище,  се отделят Британските острови. Климатът в почти цяла Западна Европа е умерен морски, с малки разлики между зима и лято и с по-обилни валежи, предимно от дъжд. Западна Европа, с изключение на френското средиземноморско крайбрежие, попада в зоната на широколистните листопадни гори.  

Южна Европа обхваща трите големи полуострова на Европа – Пиренейски, Апенински и Балкански. Това е зоната, в която в геоложкото минало е ставало сблъскването и разделянето на двата големи стари континента Лавразия и Гондвана и наличието на океан с океански тип земна кора – Тетис (Палеотеис, Неотетис) и остатъчните от него съвременни междуконтинентални морета – Средиземно, Черно, Мраморно, Егейско, Йонийско, Адриатическо, Тиренско и т.н. Много често тази южна част е определяна от географите и като Средиземноморие, Средиземноморска област. Почти цялата Южна Европа (Средиземноморието) е в субтропичния (средиземноморския) географски пояс. Понякога някои географи отделят Балканския полуостров като самостоятелна единица, наречена Югоизточна Европа, а като Южна Европа определят само Пиренейски и Апенински полуостров.