петък, 1 февруари 2013 г.

Географски речник Ф

Ф

ФАБРИКА (от лат.fabrica – работилница) – предприятие, най-често на леката и хранително-вкусовата промишленост, в което се преработват суровини чрез използване на маши­ни и се произвеж­дат предим­но сто­ки за потребление. Фабриката мо­же да произвеж­да и полуготови из­де­лия, кои­то след то­ва се изпол­з­ват ка­то сурови­на или материал в дру­го промиш­ле­но предприятие.

ФАБРИКАТ (от лат. fabricatum) – го­то­во про­миш­ле­но из­де­лие, окон­ча­тел­но завършен про­дукт на ня­как­ва про­миш­ле­но-сто­пан­с­ка (фаб­рич­на) дей­ност, кой­то мо­же да се из­пол­з­ва ка­то су­ро­ви­на или ка­то сто­ка за край­но пот­реб­ле­ние.

ФАЙОЗЕМИ, (Phaeozems) (от гр. phaios – тъмен и рус. земля – земя, почва, пръст), тъмни черноземовидни почви – наименование по системата на ФАО на разпространените в България видове сивите горски почви и черноземни почви. В България са разпространени в Северобългарската почвена зона между черноземните и сивите горски почви. Развити са върху равнинен и леко хълмист релеф, при умерен континентален климат, върху льос и льосовидни глини, под широколистна горска растителност (дъб, липа, воден габър и др.).  В България се срещат три типа: обикновени файоземи (Phaeozems Haplic, т.е оподзолени черноземи); карбонатни файоземи (Phaeozems Calcic, т.е. карбонатни ливадно-черноземовидни); лесивирани ((Phaeozems Luvic, т.е. тъмносиви горски) и глееви файоземи (Phaeozems Gleyic, т.е ливадно-черноземовидни).   
­

ФАКТОРИ ЗА ПРОИЗВОДСТВО* (от лат. factorкойто върши) – вж.: Производствени фактори.

ФАКТОРИ ЗА СТОПАНСКО РАЗВИТИЕ* дви­же­щи­те си­ли, съ­щес­т­ве­ни­те причини, вли­я­ещи вър­ху ви­да, ха­рак­те­ра, раз­ви­ти­е­то и те­ри­то­ри­ал­но раз­по­ло­же­ние на про­из­вод­с­т­во­то. Вър­ху раз­ви­ти­е­то на сто­пан­с­т­во­то и мес­то­по­ло­же­ни­е­то на сто­пан­с­ки­те струк­ту­ри вли­я­ят фак­то­ри ка­то: природни фактори (при­род­ни ус­ло­вия и ре­сур­си – географс­ко по­ло­же­ние, релеф, по­лез­ни из­ко­па­е­ми, кли­мат, во­ди, поч­ви, рас­ти­те­лен и живо­тин­с­ки свят); човешки (демографс­ки  - тру­до­ви ре­сур­си, гъс­то­та и раз­п­ре­де­ле­ние на насе­ле­ни­е­то и др.); соци­ал­но-ико­но­ми­чес­ки (ка­пи­та­ли, па­за­ри, раз­де­ле­ние на тру­да, инженер­на инфрас­т­рук­ту­ра и т.н.); на­уч­но-тех­ни­чес­ки и еко­ло­ги­чни фак­то­ри.

ФАКТОРИ НА ОТТОКА - еле­мен­ти на вън­ш­на­та при­ро­до­ге­ог­раф­с­ка сре­да, определя­щи го­ле­ми­на­та и осо­бе­нос­ти­те на фор­ми­ра­не­то на от­то­ка в да­ден во­ден ба­сейн. Фак­то­ри­те на от­то­ка мо­гат да се раз­де­лят на кли­ма­тич­ни (ва­ле­жи, из­па­ре­ние, тем­пе­ра­ту­ра на въз­ду­ха) и дру­ги при­род­но-ге­ог­раф­с­ки фак­то­ри, от­ра­зя­ва­щи осо­бе­нос­ти­те на подстилаща­та по­вър­х­ни­на (поч­ве­но-ге­о­лож­ки, за­ле­се­ност, заб­ла­те­ност и др.).

ФАЛИТ (от фр. faillite) – вж.: Банкрут.

ФАР (PHARE)* – програма на Европейския съюз и основен финансов инструмент за сътрудничиство със страните от Централна и Източна Европа при прехода към пазарна икономика и демокрация. Създадена е през 1989 г. , а след 1998 г. нейна главна цел става подготовката за присъединяване на страните към ЕС. Средствата се набират от страните-членки на ЕС, а разпределението е на основата на БВП на глава от населението. Средствата се разходват за: а) институционално изграждане и възприемане на правото на ЕС (демократизация и развитие на гражданското общество) и повишаване на административния капацитет; б) за инфраструктура  и за трансгранично сътрудничество.  

ФАРВАТЕР (хол. varwater, от нем. fahren - пътуване и wasser – вода) – мястото в река или воден басейн, изкуствен или естествен воден път по който безопасно се движат корабите, избягвайки различни препятствия (подводни скали, плитчини, бързеи и др.). В реките обикновено това е най-дълбоко място, в което речната вода тече най-бързо. Много често фарватерът е обозначен със специални приспособления като шамандури, жалони и др.  

ФА­УНА (от лат. fauna – от собст.) – вж.: Жи­во­тин­с­ки свят.

ФАЦИЯ, фациес т лат. facies - лицe, облик) термин с различно значение в отделните науки. 1/. В геологията фацията се разбира като природно-географските условия (морски, езерни, блатни, лагунни, коралови, дълбоководни, плитководни) на образуване на седиментните скали и земен пласт или свита от пластове с общи свойства и произход; 2/. В ландшафтознанието фацията (синоним на геотоп) е елементарна мофологична единица на ландшафта, най-малкият природен териториален комплекс с единни природни условия – скална основа, земна повърхност, микроклимат (температурни условия и овлажнение), почва, организми. Включва в своя състав близки или сходни  биоценози; 3/. В почвознанието фацията е синоним на почвена област или почвена провинция и се разбира като част от географски пояс със специфичен почвообразуващ процес  и определен състав на почвите, формиран под влияние на климата; 4/. В биогеографията се разглежда като част на биотопа, отличаващ се със специфични почвено-климатични условия и видов състав на организмите или обединение на сходни биогеоценози; 5/. В екологията се разглежда като  най-малката структурна единица на растително съобщество, в която доминира някакъв растителен вид; обединение на подобни биоценози.

ФЕ­ДЕ­РА­ТИВ­НА ДЪР­ЖА­ВА* (от лат. foederatio – съюз, обе­ди­нение) дър­жа­ва, със­то­я­ща се от об­ра­зу­ва­ния (ре­пуб­ли­ки, ща­ти, про­вин­ции, кан­то­ни и др.) с оп­ре­де­ле­на поли­ти­чес­ка и юри­ди­чес­ка са­мос­то­я­тел­ност. Във фе­де­ра­тив­на­та дър­жа­ва има раз­де­ле­ние на пра­ва­та меж­ду об­щи­те (фе­де­рал­ни­те) и вли­за­щи­те в със­та­ва об­ра­зу­ва­ния. Фе­де­ра­тив­ни дър­жа­ви са САЩ, Гер­ма­ния, Ру­сия, Ав­с­т­рия, Бразилия, Ав­с­т­ра­лийс­ки съ­юз и др.

ФЕЛДИ (от норв. fjeld) – платообразни повърхности на върховете на Скандинавските планини. Те са час­ти от стар ре­леф. Над фел­ди­те на от­дел­ни мес­та има лед­ни­ци, наподобява­щи шап­ки. Чес­то са пок­ри­ти с тун­д­ро­ва рас­ти­тел­ност. По­ня­ко­га над тях се изви­ся­ват ос­т­ри не­за­ле­де­ни вър­хо­ве.

ФЕНОЛОГИЯ (от грц. phainomena – явление и logos – знание, учение) – дял на биологическата наука за изучаване на сезонните природни явления в живата природа, обусловени от промените в климатичните условия. Изучава промените в развитието организмите на различно равнище– вид, популация, биоценоза, биосфера. Прилагат се най-често методите на наблюдение. Резултатите от изучаването им се използват предимно в селското и горското стопанство.

ФЕРАЛИТИ (от лат.ferrum - желязо и от гр. lithos  - камък) - вж.: Латеритни почви.

ФЕРМА (от фр. ferme) – сел­с­кос­то­пан­с­ко пред­п­ри­я­тие, спе­ци­а­ли­зи­ра­но за отглеждане на до­маш­ни жи­вот­ни – напр. сви­не­фер­ма, кра­ве­фер­ма, ов­це­фер­ма и т.н. Поняко­га включ­ва и при­ле­жа­ща­та и зе­мя, из­пол­з­ва­на за от­г­леж­да­не на фу­раж­ни кул­ту­ри и па­ша на сел­с­кос­то­пан­с­ки­те жи­вот­ни.

ФЕРТИЛНА ВЪЗРАСТ (от лат. fertilis – плодоносен, плодовит) – вж.: Репродуктивна възраст.

ФИЗИКО-ГЕОГРАФСКА ЗОНА (от гр. physis – природа)– вж.: Природна зона.

ФИЗИКО-ГЕОГРАФСКИ ОБЛАСТИ – вж.: При­род­но-ге­ог­раф­ски об­лас­ти.

ФИЗИКО-ГЕОГРАФСКИ ЗАКОНОМЕРНОСТИ, природно-географски закономер- ности – при­род­ни за­ко­но­мер­нос­ти за раз­ви­ти­е­то на ге­ог­раф­с­ка­та об­вив­ка, територи­ал­на­та ди­фе­рен­ци­а­ция и фор­ми­ра­не на при­род­ни­те ком­п­лек­си и тех­ни­те ком­по­нен­ти. Про­я­вя­ват се в геог­раф­с­ка­та зо­нал­ност, вер­ти­кал­на­та ди­фе­рен­ци­а­ция, във вътрешните ландшафтни­ закономер­нос­ти.

ФИЗИКО-ГЕОГРАФСКИ КАРТИ, природно-географски карти – те­ма­тич­ни географски кар­ти, на ко­и­то са изоб­ра­зе­ни от­ дел­ни ком­по­нен­ти или про­це­си и яв­ле­ния на природата и тех­ни­те съ­че­та­ния в при­род­ни­те те­ри­то­ри­ал­ни ком­п­лек­си. Те мо­гат да бъдат: геомор­фо­лож­ки, кли­ма­тич­ни, хид­ро­лож­ки, оке­а­ног­раф­с­ки, поч­ве­ни, растителногеограф­с­ки, зоо­ге­ог­раф­с­ки, лан­д­шаф­т­ни и др.

ФИ­ЗИ­КО-­ГЕ­ОГ-РАФС­КИ ПО­ЯС вж.: Ге­ог­раф­с­ки по­яс.

ФИЗИКОГЕОГРАФСКИ УСЛОВИЯ – ком­п­лекс от при­род­ни­те ус­ло­вия на ня­как­ва тери­то­рия, ха­рак­те­ри­зи­ра­щи се със спе­ци­фич­но съ­че­та­ние и вза­и­мо­дейс­т­вие меж­ду ге­о­лож­ки стро­еж и скал­на ос­но­ва, ре­леф, во­ди, кли­мат, поч­ви, рас­ти­те­лен и жи­во­тин­с­ки свят.

ФИЗИКО-ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ вж.: Природногеографско положение.

ФИЗИКОГЕОГРАФСКО РАЙОНИРАНЕ, природно-географско райониране – система от те­ри­то­ри­ал­ни под­раз­де­ле­ния на зем­на­та по­вър­х­ност (ре­ги­о­ни), при­те­жа­ва­щи вътреш­но един­с­т­во и сво­е­об­раз­ни чер­ти на при­ро­да­та. Фи­зи­ко-ге­ог­раф­с­ко­то ра­йо­ни­ра­не включ­ва изу­ча­ва­не на съ­под­чи­не­ни­те те­ри­то­ри­ал­ни ком­п­лек­си (фи­зи­ко-ге­ог­раф­с­ки по­я­си, зони, ра­йо­ни и дру­ги) и със­та­вя­не на тях­на всес­т­ран­на ха­рак­те­рис­ти­ка. То мо­же да се из­вър­ш­ва по ком­п­лекс от приз­на­ци и по ня­ка­къв час­тен приз­нак.

ФИ­ЗИ­ЧЕС­КА ГЕ­ОГ­РА­ФИЯ вж.: Природна география.

ФИЗИЧЕСКО ИЗВЕТРЯНЕ – ме­ха­нич­но раз­ру­ша­ва­не на ска­ли­те под вли­я­ние на про­ме­ни­те на тем­пе­ра­ту­ра­та, зам­ръз­ва­не­то и раз­м­ръз­ва­не­то на во­да­та в пук­на­ти­ни­те, натис­ка на ко­ре­ни­те на рас­те­ни­я­та и др. Фи­зи­чес­ко­то из­вет­ря­не би­ва топ­лин­но, ме­ха­нич­но и мра­зо­во.

ФИЛТРАЦИЯ (от лат. filtratio) – прос­мук­ва­не­то на во­да в поч­ва­та или ска­ла­та под дейс­т­ви­е­то на си­ла­та на те­жест­та и дви­же­ни­е­то на под­зем­ни­те во­ди в из­ця­ло за­пъл­не­ни по­ри и пук­на­ти­ни на во­до­нос­ния хо­ри­зонт.

ФИНАНСИ (от фр. finances, от лат. financia – доход, на­ лич­ ност) – съв­куп­ност­та от па­рич­ни­те от­но­ше­ния в про­це­са на на­би­ра­не (аку­му­ли­ра­не) и раз­ход­ва­не на па­рич­ни средс­т­ва. Свър­за­ни са със съз­да­ва­не­то и из­пол­з­ва­не­то на па­рич­ни фон­до­ве за пок­ри­ва­не на раз­хо­ди­те.

ФИНАНСИРАНЕ – спе­ци­фич­на ико­но­ми­чес­ка дей­ност по снаб­дя­ва­не на фир­ми­те с па­рич­ни сред­с­т­ва чрез из­ пол­з­ва­не на раз­лич­ни из­точ­ни­ци – соб­с­т­ве­ни при­хо­ди, кре­ди­ти и т.н. Фи­нан­си­ра­не­то може да бъде: са­мо­фи­нан­си­ра­не от собствени приходи, кре­ди­ти­ра­не (заеми) и бю­джет­но фи­нан­си­ра­не. В за­ви­си­мост от продължителността то е: крат­кос­роч­но (до 1 г.), сред­нос­роч­но (от 1 до 5 г.) и дъл­гос­роч­но (над 5 г.).

ФИНАНСОВА ГРУПА – сдру­жа­ва­не на фор­мал­но са­мос­то­я­тел­ни юри­ди­чес­ки ли­ца (фир­ми) чрез об­ща по­ли­ти­ка и обе­ди­ня­ва­не на ка­пи­та­ли­те обик­но­ве­но око­ло ед­на финансо­ва ин­с­ти­ту­ция (бан­ка, фи­нан­со­ва къ­ща и др.) с цел оси­гу­ря­ва­не на по-ви­со­ка норма на пе­чал­ба.

ФИНАНСОВА СИСТЕМА – ор­га­ни­за­ция на фи­нан­со­ви­те от­но­ше­ния в стра­на­та, създа­де­но по за­ко­но­да­те­лен ред с нор­ма­тив­ни до­ку­мен­ти и ор­га­ни­те, ко­и­то ор­га­ни­зи­рат фи­нан­со­ва­та дей­ност.

ФИ­ОРД* (от норв. fjord) – те­сен, дъл­бок, кри­во­ли­чещ за­лив, дъл­бо­ко вда­ден на­вът­ре в су­ша­та. От­ли­ча­ва се със стръм­ни скло­но­ве и не­рав­но дъ­но. Той е об­ра­зу­ван от екзарацион­на­та (ру­ши­тел­на­та) дей­ност на кон­ти­нен­тал­ния тип лед­ни­ци, ко­и­то в ми­на­ло­то са об­ра­зу­ва­ли ко­ри­то­об­раз­ни (тро­го­ви) до­ли­ни, во­де­щи до мо­ре­то. След раз­то­пя­ва­не­то на лед­ни­ка мо­ре­то е за­ля­ло част от та­зи лед­ни­ко­ва до­ли­на. Фи­ор­ди­те са ха­рак­тер­ни за крайбре­жи­я­та на Нор­ве­гия, Чи­ли, Гренландия, Колски полуостров, Шотландия и други.

ФИ­ОР­ДОВ БРЯГ* (от норв. fjord) – тип морски бряг, отличаващ се с мно­жес­т­во дълбо­ки, тесни и кри­во­ли­че­щи за­ли­ви (фи­ор­ди), об­ра­зу­ва­ни от ек­за­ра­ци­он­на­та (рушителна­та) дейност на лед­ни­ци­те в миналото. Ха­рак­те­рен е за се­ве­ро­за­пад­но­то крайбрежие на Сканди­нав­с­кия по­лу­ос­т­ров (Нор­ве­гия), Се­вер­ни­те бре­го­ве на о-в Великобритания, Исландия, юж­на­та част на Чилийско­то ти­хо­о­ке­ан­с­ко крайб­ре­жие.

ФИРМА (от итал. firma) – вж. Предприятие.

ФИРН* (от нем. firn ) – ед­ро­зър­нест уп­лът­нен сняг, със­та­вен от раз­лич­ни по раз­мер ле­де­ни зър­на. Об­ра­зу­ва се над снеж­на­та гра­ни­ца (във ви­со­ки­те пла­ни­ни или в по­ляр­ни­те об­лас­ти) от нат­ру­па­лия се сняг, кой­то след вре­ме се уп­лът­ня­ва под вли­я­ние на соб­с­т­ве­на­та си те­жест. Има сив цвят. В дъл­бо­чи­на плът­ност­та му се уве­ли­ча­ва.

ФИРНОВ БАСЕЙН  – об­ласт на под­х­ран­ва­не на до­лин­ни­те лед­ни­ци, раз­по­ло­же­ни по пла­нин­с­ки­те скло­но­ве. Фир­но­ви­ят ба­сейн за­е­ма крес­ло­вид­ни вдлъб­на­ти­ни (цир­ку­си, кари), в ко­и­то ста­ва нат­руп­ва­не­то на сняг и фирн. По­вър­х­ност­та не е рав­на, а е ле­ко наклоне­на, про­ря­за­на от пук­на­ти­ни.

ФИТОБЕНТОС (от гр. phyton – растение и от benthos - дъл­бо­чи на) – съв­куп­ност­та от рас­ти­тел­ни­те ор­га­низ­ми, ко­и­то оби­та­ват дъ­но­то на вод­ни­те ба­сей­ни и най-чес­то са прик­ре­пе­ни за дъ­но­то. Фи­то­бен­то­сът се със­тои пре­дим­но от бак­те­рии, во­до­рас­ли и морс­ка тре­ва.

ФИТОГЕОГРАФИЯ – вж. География на растенията.

ФИТОГЕОГРАФСКО (РАСТИТЕЛНОГЕОГРАФСКО) РАЙОНИРАНЕ – разделение на земната повърхност на части по състав на ендемичните растения, възникване и развитие на растенията. Осъществява се на основата на йерархична подчиненост на териториални единици.  В голяма сетпен се базира на ландшафтното райониране. Във фитогеографското райониране са възприети следните единици: а) царство (Холарктично, Палеотропично, Неотропично, Капско, Австралийско, Холантарктично, Океанско), поделящо се на области; б) фитогеографски области (34-37), поделящи се на провинции;  в) провинции (около 150).

ФИ­ТОП­ЛАН­К­ТОН (от гр. phyton – растение и plankton – блуж­да­е­що) – част от план­к­то­на; съв­куп­ност от сво­бод­но пла­ва­щи­те в по­вър­х­нос­т­ни­те сло­е­ве на слад­ки или соле­ни во­ди рас­ти­тел­ни ор­га­низ­ми, пре­дим­но во­до­рас­ли.

ФИ­ТО­ЦЕ­НО­ЗА (от гр. phyton – растение и koinos – общ) – вж.: Рас­ти­тел­но съобщест­во.

ФЛЕКСУРА (от лат. flexura – извивка, изкривяване) – геоложка форма, стъпалообразна извивка на хоризонтално разположени скални пластове, образувана чрез разместване (понижаване на част от земния пласт). Образува се при нагъване на земните пластове, разтегляне и изтъняване, но без тяхното разкъсване. Състои се от две извивки и три крила. Флексурите са особено характерни са за краищата на платформите

ФЛИШ (от швейцар. диал.  Flysh) – мощна серия от редуващи се тънкослойни седиментни ритмично повтарящи се скали. Скалите са образувана от механично натрошени скални късове с различна големина чрез утаяване във воден басейн. При редуването на пластовете най-отдолу обикновено са конгломерати, следват пясъчници, алевролити, мергели и понякога варовици. Повторението на редуващите се пластове се дължи на периодично възникващи мътни потоци.

ФЛО­РА (от лат. flora – от името на римската флора) – вж.: Рас­ти­тел­ност.

ФЛОТАЦИЯ (от англ. flo(a)tation) – вж.: Обогатяване на полезните изкопаеми.

ФЛУВИАЛЕН РЕЛЕФ (от лат. fluvius – река, поток) – вид релеф, образуван от действието на постоянните и временни водни потоци на земната повърхност. Флувиален произход имат следните форми: алувиални низини, речни тераси, речни острови, речни долини, наносни конуси, делувиално-пролувиални шлейфове, долове, оврази и др. 

ФЛУВИСОЛИ (от лат. fluvius – река и solum почва) – вж.: Алувиално-ливадни почви.

ФЛУОРИТ (от лат. fluor – течение) – вид минерал, калциев флуорит (CaF2). Отличава се с нисък коефициент на пречупване на светлината. Има различен цвят – виолетов, черен, зелен, жълт, безцветен. Образува се при средно- и низкотемпературни хидротермални процеси. Съдържа се в гранитите и други ефузивни скали и пегматити и кухини, съврзани с тях. По-голяма концентрация на флуорит има в хидротермални находища. Използва се като металургичен флюс, за изготвяне на лещи за обективите и за намаляване на хроматичната аберация. Най-значими находища има в Русия, Мексико, ЮАР, Франция. В България находища има при с. Палат (Санданско), Михалково (в Родопите) и Чипровци.

ФОРМИ НА ЗАЩИТА НА ПРИРОДНАТА СРЕДА* – съвкупност от различни действия за опазване на природната среда. Най-важните са: а) в различна степен защитени от човешка намеса територии: резерват, национален парк, природна забележителност, поддържан резерват, природен парк, защитена местност; б) опазване и поддържане на биологичното разнообразие чрез защита на определени видове застрашени, уязвими, редки и недостатъчно известни видове растения и животни, отделни вековни дървета.

ФОРМИ НА РАЗСЕЛВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО – специфични дейности по разпределение и преразпределение на населението в определена територия. Разселването на населението е пряк резултат от развитието на обществото. Основните форми са създаването на нови селища в процеса на усвояване на нови територии;  развитието на селищата с съответствие с промените в социално-икономическото и духовно-културното развитие; миграциите на населението, преселването от едно в друго населено място.

ФОРМИ НА РЕЛЕФА* – не­рав­нос­ти по зем­на­та по­вър­х­ност с раз­лич­ни раз­ме­ри и вън­шен вид, об­ра­зу­ва­щи са­мос­то­я­тел­ни от­дел­ни об­ра­зу­ва­ния. Фор­ми­те на ре­ле­фа имат три­мер­ни ха­рак­те­рис­ти­ки ка­то ви­со­чи­на (респ. дъл­бо­чи­на), дъл­жи­на, ши­ри­на. Вся­ка от тях е ог­ра­ни­че­на от еле­мен­ти на зем­на­та по­вър­х­ност ка­то склон и хо­ри­зон­тал­на повърхност. Фор­ми­те на ре­ле­фа по вън­шен вид би­ват из­пък­на­ли или по­ло­жи­тел­ни (планини, въз­ви­ше­ния, пла­та, хъл­мо­ве, мо­ги­ли), рав­нин­ни (рав­ни­ни, ни­зи­ни) и вдлъб­на­ти или от­ри­ца­тел­ни (кот­ло­ви­ни, до­ли­ни, па­ди­ни и др.). В за­ви­си­мост от тях­на­та го­ле­ми­ на фор­ми­те на зем­на­та по­вър­х­ност об­ра­зу­ват: ме­га­ре­леф (кон­ти­нен­ти, оке­ан­с­ко дъ­но), макроре­леф (ни­зи­ни, пла­ни­ни, рав­ни­ни и др.), мик­ро­ре­леф (ува­ли, степ­ни блюд­ца и др.), на­но­ре­леф (еро­зи­он­ни браз­ди, тер­мит­ни­ци и др.). В за­ви­си­мост от про­из­хо­да им фор­ми­те на ре­ле­фа най-об­що се по­де­лят на ен­до­ген­ни и ек­зо­ген­ни. Те мо­гат да бъ­дат още ерозионни, аку­му­ла­тив­ни, де­ну­да­ци­он­ни, гра­ви­та­ци­он­ни, гла­ци­ал­ни (ек­за­ра­ци­он­ни), периг­ла­ци­ал­ни, аб­ра­зи­он­ни, деф­ла­ци­он­ни, льо­со­ви, кар­с­то­ви, ан­т­ро­по­ген­ни или комбинация от тях.

ФОРМИ НА РЕБЕФА, ОБРАЗУВАНИ ОТ ВЯТЪРА* - вж.: Еолични форми на релефа.

ФОСИЛИ (от лат. fossilis изкопаем), вкаменелости – изкопаеми минерализирани  (вкаменени) останки от растения и животни (отпечатъци на листа, клонки, стволове; кости, зъби, скелети, раковини, люспи и др.) от минали геоложки епохи. По тях се прави реконструкция на палеогеографските условия, образуването на скалите, климата и т.н. Съвкупността от фосилите формира фосилната флора и фосилната фауна.

ФОСИЛИЗАЦИЯ  (от лат. fossilis изкопаем)  - природен процес на превръщане на растителни и животински останки във вкаменелости чрез заместване на органичното вещество с минерално. Протича в земните недра с различна скорост и при различни условия.

ФОСФОРИТИ - вид седиментни скали, богати на фосфорни съединения, обикновено над 18%. Фосфоритите може да съдържат различни примеси. Обикновено, в зависимост от начина на образуване, поделят фосфоритите на две групи - пластови и зърнести. Те се използват предимно в химическата промишленост за производството на минерални фосфорни торове. Големи находища на фосфорити има в Мароко, САЩ, ЮАР и др. страни.

ФОТОГРАМЕТРИЯ (от грц. phos – светлина,  gramma – записване и  metreo – измервам) – наука и дейност за фиксиране на местоположението на обекти на земната повърхност чрез използване на фотоизображения. В зависимост от мястото на заснемане на повърхността се поделя на: наземна фотограметрия и аерофотограметрия.     

ФОТОКАРТИ* - нови географски изображения на земната повърхност, изработени чрез съчетаване на класическите картографски  методи с аерокосмически фотографски изображения.  Върху фотокартите са нанесени различни картографски знаци. Аерокосмическите фотографски изображения се получават с помощта на сложна апаратура, монтирана на въртолети, самолети, изкуствени спътници на Земята. Фотокартните изображения се отпечатват от плотери (специални електронни устройства).

ФРИ­ГА­НА (от гр. phryganon – съчки) – раз­ре­де­ни нис­ки храс­та­ла­ци и полухрасталаци и мно­го­го­диш­ни тре­ви, раз­п­рос­т­ра­не­ни в Сре­ди­зем­но­мо­ри­е­то. Мно­го от рас­те­ни­я­та съ­дър­жат ете­рич­ни мас­ла. Във фри­га­на­та пре­об­ла­да­ват веч­но­зе­ле­ни бод­ли­ви храс­ти и тре­ви – роз­ма­рин, ас­т­ра­гал, та­мян и др. Об­ра­зу­ват се по су­хи­те ка­ме­нис­ти, предим­но юж­ни скло­но­ве на мяс­то­то на мак­ви­си или га­ри­га (ниски и разредени вечнозелени храсталаци).

ФРОНТАЛНА ПОВЪРХНИНА – място в атмосферата, в което се допират и си взаимодействат две въздушни маси с различна температура и влажност. Тя е наклонена спрямо земната повърхност и винаги по-студеният въздух е до земната повърхност, а по-топлият над фронталната повърхнина. Фронталната повърхнина е мястото, на което се образува топъл или студен фронт. При топлия фронт по-топла въздушна маса настъпва на мястото на оттегляща се по-студена въздушна маса. При студен фронт по-студена въздушна маса измества по-топла.

ФУМАРОЛА (от итал. fumarola, от fumo – дим) – фор­ма на осъ­щес­т­вя­ва­не на вулкан­с­ка­та дей­ност, из­ра­зя­ва­ща се в от­де­ля­не­то на па­ри и га­зо­ве от маг­ма­та (във вид на струя) през не­го­ле­ми от­во­ри – вто­рич­ни кра­те­ри и пук­на­ти­ни. От­де­ля­не­то на га­зо­ве чес­то ста­ва под на­ля­га­не и е съп­ро­во­де­но от зву­ко­ве. При по­ни­жа­ва­не на тем­пе­ра­ту­ра­та вод­ни­те па­ри се прев­ръ­щат във во­да, в ко­я­то се раз­т­ва­рят ня­кои га­зо­ве и ве­щес­т­ва.

ФУНДАМЕНТ НА ПЛАТФОРМАТА, цокъл – долни­ят струк­ту­рен етаж (кристален фундамент) на плат­фор­ме­ни­те об­лас­ти, формиран е от предплатформения геосинклинален стадий на развитие на земната кора. Има голяма мощност (дебелина) и заравнена (пенепленизирана) повърхност. Фундаментът е изгра­ден от деформирани земни пластове и форми и от здрави метаморфозирани скали, на места пронизани от магмени интрузии.   Той обикновено е припокрит от  седиментните скали на надстройката. Когато има скали от надстройката се образува формата плоча, а когато тя липсва се образува геоложки щит. Фундаментите на платформата и включително и щитове са богати на рудни полезни изкопаеми.

ФУНКЦИОНАЛНА ТИПОЛОГИЯ НА СЕЛИЩАТА – разпределение на селищата на групи в зависимост от наличното население и осъществяваните в тях доминиращи и определящи дейности. 1/. Разпределение на селищата по групи според броя и вида на доминиращите и характерни за тях дейности: а) една дейност – промишлени (фабрични, напр. Девня), земеделски (напр. гр. Ветрен, всички села), туристически (напр. Свети Влас), минни (напр. Мадан), транспортни (напр. Мездра), и др.; б) две дейности – промишлено-търговски, промишлено-транспортни (напр. Горна Оряховица) и т.н.; в) селища със сложни функции, т.е. повече от две основни функции (напр. Перник); г) селища с комплексни функции, т.е. развитие на повечето функции (напр. Пловдив); д) селища със столични функции (София). 2/. Разпределението на общини и селища по интегрални оценки на типове общини и типове населени места. Използва се при действията по устройство на територията, определянето на държавни такси, размери на данъци и т.н.

ФУРАЖ (от фр. fourrage) – рас­ти­те­лен про­дукт (час­ти от рас­те­ние – се­ме­на, стъб­ла, лис­та), кой­то се из­пол­з­ва за хра­на на сел­с­кос­то­пан­с­ки­те жи­вот­ни. В за­ви­си­мост от използва­на­та част би­ва тре­вен и зър­нен, а съ­що та­ка и со­чен, сух, груб, кон­цен­т­ри­ран и т.н. Като фуражи се използват и промишлени отпадъци при преработката на растителни суровини като цвеклови резанки, меласа, кюспе и др.

ФУРАЖНИ КУЛТУРИ – гру­па културни растения, които се отглеждат и използват предимно за храна на селскостопански­те животни. Някои от тях се използват и като храна на хора­та и суровини за храни­тел­но-вкусовата промишленост – за производст­во на мас­ла, бира и др. Основните фуражни култу­ри са царе­ви­ца, ечемик, овес, фуражен грах, соя, кръм­но цвек­ло, люцерна, детелина и др.

ФЬОН* –  топъл, поривист, сух вятър, който духа по подветрения склон на планинска преграда. Той е епизодичен, непостоянен вятър. Може да духа от всички посо­ки в зависимост от това как е разположена планинската прегра­да и откъде се придвижват въздуш­ни­те ма­си. В Бъл­га­рия фьонът духа предимно от юг при пренос на въздушни ма­си от юг и юго­за­пад и по северните склонове на плани­ни­те. При достига­не на наветрения склон въз­душ­на­та ма­са започ­ва да се изкачва, температура­та и се понижа­ва, а относителна­та и влаж­ност се увеличава и се образуват обла­ци. При спускането по подветре­ния склон об­ла­ци­те се разрушават, а въздухът се затоп­ля и се намаля­ва неговата от­но­си­тел­на влаж­ност.