петък, 1 февруари 2013 г.

Географски речник Б

        Б
БАЛНЕОЛЕЧЕБЕН КУРОРТ - вид курорт, специализиран в използването за профилактика и лечение на различни заболявания чрез използване на минерални води и лечебна кал. Извършват се различен тип процедури в специално оборудвани помещения и под лекарско наблюдение. 

БАНКА (от хол. вank - плитчина) - плитчина на морското дъно, разположена сравнително близко до морската повърхностПокрита е обикновено с пясък, тиня и други наноси. Понякога е много опасна за корабоплаването. В района на банките обикновено се въди и лови много риба. Сред най-известните са Догер банк в Северно море и Нюфаундлъндската банка в Атлантическия океан.

БАНКА (от фр. banque) - финансово учреждение, което акумулира временно свободни парични средства и ги предоставя на други лица за временно ползване във вид на заем (кредит) и посредничи при взаимните разплащания между фирми или между фирми и отделни лица. При осъществяването на тези дейности реализира печалба. Банката съхранява пари, дава заеми (кредити), купува и продава валута, обменя пари и ценни книжа, превеждат пари от сметки на едно лице в сметки на друго лице и т.н. Банките са два основни вида - централни и търговски. Централната банка, печата банкноти и монети, регулира паричното обръщение, определя валутния курс и основния лихвен процент в страната, контролира дейността на търговските банки и др. Търговските банки са частни, държавни или общински финансови учреждения, изпълняващи широк кръг финансови операции.

БАНКРУТ (от фр. banqueroute) – несъстоятелност, невъзможност на собственика на фирмата да изплати свои задължения към други лица поради липса на средства; финансов крах, разорение.

БАР (от фр. barre - преграда, плитчина)- наносна (акумулативна) форма, образувана от утаечни материали (пясък, чакъл, валуни). Различават два вида бар - крайбрежен  и приустиев. Крайбрежният бар има различна дължина - от 100 м до 400 км. Образува се в крайбрежната зона на океаните и моретата под действието на вълните и теченията. Приустиевият бар се образува в устията на реките в мястото на взаимодействие на речните и морските или езерните води чрез преразпределение от морските (езерните) вълни на речните наноси.

БАРИЕРЕН РИФ - (от фр. barriere - преграда и от англ. reef) -  продълговата верига от коралови рифове, разположени успоредно на определено разстояние от брега. Много често те се намират в края на шелфа. Заграждат откъм морето плитка лагуна. Характерни са за районите с топлите води на Тихия и Атлантическия океан. Най-дълъг и най-известен е Големият бариен риф по източното австралийско крайбрежие.

БАРИЧНА ДЕПРЕСИЯ (от гр. barys – тежък и от лат. depessio – потискане, налягане) – вж.: Минимум.

БАРОМЕТЪР (от гр. baros - тежест и metron - мярка, измервам) - прибор, използван за измерване на атмосферното налягане. Използват се два основни вида барометри: живачен и анероид. Анероид-барометърът се състои от метална кутийка, от която е изтеглен въздуха. Под влияние на промените в атмосферното налягане тази кутийка се променя (свива или разширява). Тези промени чрез система от лостове се предават на стрелката, която по специална скала отчита величината на атмосферното налягане.

БАР­ХАН (от кирг.) – средноазиатско наименование на пясъчна дюна; ео­лич­на (ветрова) фор­ма на ре­ле­фа, об­ра­зу­вана на по­вър­х­ност­та на пя­съч­ни­те аку­му­ла­тив­ни наслаги чрез на­вя­ва­не на пясък. Той се образува при пре­пят­с­т­вие, ко­га­то отслабва скоростта на вя­тъ­ра и но­се­ни­те от не­го час­тич­ки па­дат на зем­на­та по­вър­х­ност. Пос­те­пен­но се об­ра­зу­ват мо­ги­ли (хъл­мо­ве) с неп­ра­вил­на фор­ма, на­по­до­бя­ва­ща по­лу­ме­сец, или сър­п. Под­вет­ре­ният склон на бархана е по-къс и по-стръ­мен –  нак­лон от 30-33ο. Навет­ре­ният склон е по-дъ­лъг, с наклон до 14ο и е полегат. По не­го се нас­лаг­ва пя­сък и по то­зи на­чин се уве­ли­ча­ва ви­со­чи­на­та. По бар­ха­ни­те ня­ма рас­ти­тел­ност, по­ра­ди ко­е­то те са под­виж­ни. Еди­нич­ни­те бар­ха­ни мо­гат да бъ­дат ви­со­ки от 0.5 м до 200 м височи­на. Бархани­те се придвиж­ват по по­со­ка­та на вя­тъ­ра и за ед­на го­ди­на ня­кои от тях се пре­мес­т­ват на разстояние до 100 м.

БАТОЛИТ (от трц. вathos – дълбочина и lithos – камък) – огромно интрузивно тяло, образувано от гранити, гранодиорити, диорити, габро и кварц-монцонитни скали, внедрени сред седиментни пластове. Той има неправилна форма. Разкритата повърхност на батолитите често надхвърля 100 км2, а дължината и ширината - стотици километри. Андският батолит е дълъг 1200 км, а е широк около 100 км. Батолитите се образуват на голяма дълбочина в земните недра, най-често в нагънатите зони, в ядрата на антиклинориите. С тях обикновено са свързани находищата на редица руди – олово, волфрам и др. При вертикално издигане и денудация могат да бъдат разкрити на земната повърхност, на която образуват изпъкнали форми на релефа. 

БЕДЛЕНД (от анг. bad и land – лоша земя) – предпла­ни­ни и нис­ки пла­ни­ни със сил­но раз­ч­ле­нен и пре­се­чен ре­леф. Зем­на­та по­вър­х­ност е с мно­жес­т­во прагове, ов­ра­зи, ка­мен­ни пи­ра­ми­ди, ку­ли, зъ­бе­ри и др. фор­ми. Бедлендите се об­ра­зу­ват, ко­га­то на зем­на­та повърхност има сла­бо спо­е­ни ска­ли, ко­и­то под вли­я­ние на ­те­ча­ща­та во­да в условията на сух и за­суш­лив кли­мат са неравномер­но раз­ру­ше­ни. Те се об­ра­зу­ват в районите със сух и полусух климат и там, къде­то ня­ма поч­ва и се раз­к­ри­ва из­вет­ри­тел­на­та пок­рив­ка. Ко­га­то и тя се раз­ру­ши, се разкри­ва ос­нов­на­та ска­ла. Бед­лен­дът е ха­рак­те­рен за ща­ти­те Юж­на Дакота и Уайо­минг в САЩ, за ня­кои ра­йо­ни на ЮАР, Сред­на Азия, Юж­на Ар­ме­ния и др..

БЕДНОСТ - социално-икономическо явление, формиращо се като резултат от социалното неравенство в обществото. Изразява се в недостиг на доходи и средства за нормален живот на хората. Бедността е абсолютна и относителна. При абсолютната бедност хората не разполагат с имущество и имат изключително ниско равнище на доходи. Според определението на ООН абсолютно бедните хора имат доходи под 1 долар на ден. При относителната бедност хората имат с 50% по-ниски от средните доходи в отделна страна. В страните от Европейския съюз това е прага на бедността.

БЕЖАНЦИ – гру­па от хо­ра, ко­и­то по раз­лич­ни при­чи­ни са на­пус­на­ли сво­и­те стра­ни и са се ус­та­но­ви­ли в дру­ги дър­жа­ви. Те са част от миг­ра­ци­я­та в све­та. Ха­рак­тер­но за то­ва соци­ал­но яв­ле­ние е не­го­ви­ят гру­пов ха­рак­тер. От­дел­ни­те за­сел­ва­щи се в дру­ги стра­ни хора не са бе­жан­ци. При­чи­ни­те за ма­со­ви по­то­ци от бе­жан­ци са: бяг­с­т­во от при­род­ни стихий­ни бед­с­т­вия; ико­но­ми­чес­ка кри­за и без­ра­бо­ти­ца; по­ли­ти­чес­ка нес­та­бил­ност и полити­чес­ки реп­ре­сии; ре­ли­ги­оз­но прес­лед­ва­не и др. В но­ва­та стра­на бе­жан­ци­те чес­то имат по­лу­ле­гал­но по­ло­же­ние, тъй ка­то ня­мат граж­дан­с­т­во, пра­во на пос­то­ян­на ра­бо­та и со­ци­ал­на за­щи­та. Понякога те са връ­ща­ни об­рат­но в сво­и­те стра­ни (де­пор­та­ция).

БЕ­ЗОТТ­ОЧ­НА ОБ­ЛАСТ*  част от су­ша­та, об­ласт на вът­реш­но­кон­ти­нен­та­лен отток, ли­ше­на от връз­ки чрез реки със Све­тов­ния оке­ан. Ре­ки­те в бе­зот­точ­ни­те об­лас­ти се вли­ват в езе­ра, нес­вър­за­ни със Све­тов­ния оке­ан, или пък гу­бят сво­и­те во­ди. Об­ща­та площ на бе­зот­точ­ни­те об­лас­ти на Зе­мя­та е око­ло 32 млн. км2. Най-го­ля­ма­та бе­зот­точ­на об­ласт в све­та е Ара­ло-Кас­пийс­ка­та па­ди­на.

БЕЗОТТОЧНИ ЕЗЕРА  езе­ра, ня­ма­щи по­вър­х­нос­тен от­ток на во­да във фор­ма­та на из­ти­ча­щи от тях ре­ки или чрез под­зем­ни по­то­ци към съ­сед­ни во­дос­бор­ни ба­сей­ни и реки. Раз­хо­дът на во­да ста­ва чрез из­па­ре­ни­е­то. Най-чес­то бе­зот­точ­ни­те езе­ра се сре­щат в степна­та и по­лу­пус­тин­на­та зо­на – Кас­пийс­ко мо­ре, Арал­с­ко мо­ре, Мър­т­во мо­ре, Чад, Балхаш и др.

БЕЗРАБОТИЦА  социално явление, за което е характерно наличието на хора в трудоспособна възраст (над 15 г.), които не работят. За безработни се считат лицата, които не учат и не работят, но жела­ят да работят, тър­сят си, но не намират работа и са гото­ви да бъдат наети. Безработица­та влияе отрицател­но върху начина на живот на хората. Равнището и се определя като отношение между броя на безработни­те и броя на заети­те или ка­то отношение меж­ду броя на безработ­ни­те и трудоспособното населе­ние.

БЕ­ЛИ НО­ЩИ  но­щи, ко­га­то вечерната заря се слива със сутрешната, т.е. сли­ват се зале­зът и из­г­ре­вът на Слън­це­то. Те са светли и наподобяват здрач (полумрак). Характерно явление са за райони с географска ширина над 600 и с наличие на полярен ден.  Продължител­ност­та им е една до три седмици преди и настъпването и след свършването на полярния ден.

БЕНЕФИЦИЕНТ - Банков термин: трета страна, в полза на която се сключва договор или възникват права по банкова сделка (превод, чек, акредитив).

БЕНТОНТИТ (по името на форт Бентон в САЩ ) – вид гли­на, об­ра­зу­ва­на при химичес­ко­то из­вет­ря­не на вул­кан­с­ки­те ска­ли (ту­фи и вул­кан­с­ка пе­пел) на дъ­но­то на вод­ни ба­сей­ни. Със­тои се от гли­ни с ко­ло­ид­ни, вклю­чи­тел­но и сор­б­ци­он­ни свойс­т­ва. Бен­то­ни­тът се из­пол­з­ва в неф­то­до­би­ва, за сон­даж­ни раз­т­во­ри, в ле­яр­с­т­во­то. Най-го­ле­ми­те на­хо­ди­ща на бен­то­нит са в САЩ, Мек­си­ко, Ита­лия, Тур­к­ме­нис­тан, Ар­ме­ния, Гру­зия, Ру­мъ­ния. 

БЕНТОС (от гр. benthos – дълбочина) – съв­куп­ност­та на ор­га­низ­ми­те, оби­та­ва­щи дъната на мор­с­ки­те и кон­ти­нен­тал­ни­те во­до­е­ми (езе­ра, бла­та, ре­ки, язо­вири); наименование на всич­ки оби­та­ва­щи дъ­но­то на вод­ни­те ба­сей­ни (пре­дим­но оке­а­ни и морета) рас­те­ния и жи­вот­ни. Те оби­та­ват на­но­си­те на дъ­но­то и об­ра­зу­ват обо­со­бе­на част от би­ос­фе­ра­та, на­ре­че­на бен­тал. Бен­то­сът е част от хра­ни­тел­на­та ве­ри­га на оке­а­на или друг во­ден ба­сейн, вто­ра по зна­че­ние след план­к­то­на. Ко­ли­чес­т­во­то на бен­то­са е по-голямо к­рай бре­го­ве­те, а е по-мал­ко в дъл­бо­ки­те час­ти на оке­а­ни­те. Рас­ти­тел­на­та му състав­ка на е об­ра­зу­ва­на от мик­рос­ко­пич­ни водо­рас­ли (фи­то­бен­тос), а жи­во­тин­с­ка­та състав­ка (зообентос) – от раз­ли­чен род чер­веи, ли­чин­ки на на­се­ко­ми, ня­кои ви­до­ве ра­ко­об­раз­ни молюски. Към бен­тос­ни­те оби­та­те­ли се от­на­сят пре­дим­но ко­ра­ло­ви­те ко­ло­нии, водораслите, различ­ни без­г­ръб­нач­ни, дън­ни ри­би и мор­с­ки та­ра­ле­жи, ра­ко­об­раз­ни, дън­ни акули и др.

БЕНЧ (от англ. bench – рафт, лавица) – част от морското крайбрежие, представляваща заравнена под влияние на абразията част край брега, абразионна платформа. При високите брегове бенчът е разположен между клифа и морското равнище. Може да бъде покрит със скали, чакъл и  пясък.

БЕРБЕРИ - народи, населяващи Северна Африка и земите на юг от централните и западни райони на пустинята Сахара. Говорят на диалектите на берберски език. от семито-хамитското езиково семейство. Това са различни племена като туареги, кабили, рифи и др. Наследници са на най-старото население на Северна Африка. След нахлуването на арабите в Северна Африка са подложени на арабизация и ислямизация. Занимават се предимно със земеделие и полуномадско животновъдство

БИГОР, варовит туф – много лека, мека и шуплеста скала, подобна на травертина, но за разлика от него съдържа много примеси (биотични и водомеханични). Образува се при излизане на земната повърхност на хидрогенкарбонатни води, които при съприкосновението с въздуха губят въглеродния диоксид и в подножието на водопади, прагове и по-хладни карстови извори се образуват варовити утайки. Те затрупват органогенни останки. При кристализацията на наслагите се образува калцит, а органогенните останки след изгниването си образуват шупли. От бигор са изградени известните Плитвички езера в Хърватска.

БИЗ­НЕС (от англ. – дейност за печалба, изгода) – сто­пан­с­ка дей­ност, из­вър­ш­ва­на с цел пос­ти­га­не­то на ня­как­ва пе­чал­ба; вся­ка­къв вид чо­веш­ка дей­ност, но­се­ща до­хо­ди или ня­как­ви лич­ни из­го­ди. В за­ви­си­мост от раз­ме­ри­те на сто­пан­с­ка­та дей­ност биз­не­сът би­ва дре­бен, сре­ден и едър. В за­ви­си­мост от сфе­ра­та на дей­ност той е про­миш­лен, аг­ра­рен, тран­с­пор­тен, тър­гов­с­ки, ту­рис­ти­чес­ки и т.н.

БИ­ЛО, планински гребен – гор­на­та, най-ви­со­ка­та част на пла­ни­на (хре­бет, рид и т.н.), раз­по­ло­же­на между два скло­на. Би­ло­то мо­же да има фор­ма­та на скален ръб (зъбер) или да е заравнено. Над не­го се изди­гат най-ви­со­ки­те пла­нин­с­ки вър­хо­ве. На от­дел­ни места се по­ни­жа­ва и се об­ра­зу­ват сед­ло­ви­ни. Би­ло­то мо­же да бъ­де прорязано (про­ло­ме­но) от ре­ка. Ко­га­то е мно­го тяс­но, а два­та сре­щу­по­лож­ни скло­на са мно­го стръмни, би­ло­то често пъти но­си име­то гре­бен.

БИОГЕННИ (ОРГАНОГЕННИ) СЕДИМЕНТНИ СКАЛИ (от грц. bios – живот, genos – род и седиментни скали) – вид седиментни скали, образувани чрез натрупване на биопродукти и останки на живи организми (растения и животни). В тях билогичната материя може да е разградена или частично съхранена (скелети, отделни тъкани и др.). Биогенни по своя произход са редица скали. В зависимост от веществото в тях те са: а) карбонатни (варовици, рифови варовици, доломити и др.), образувани от скелетите и раковините на животни; б) силикатни (диатомити, спонгилити и др.); в)  въглеродни (горивни - въглища, битуминозни шисти, асфалт и др.); г) фосфатни (гуано, костни брекчи).  

БИОГЕОГРАФИЯ (от грц. bios – живот и география) – дял от географските науки, изучаващ закономерностите на териториалното разпространение на живите организми и техните съобщества в зависимост от природните условия и миналото развитие. Включва фитогеография (география на растенията) и зоогеография (география на животните). Развива се като междудисциплинарна наука на границата между география,  биология и екология. Биогеографията разкрива особеностите на разпространението на растенията и животните общо и в отделни области, и формираните съобщества.

БИОГЕОЦЕНОЗА (от гр. bios – живот, geos –земя и koinos – общ) – определена и отграничена природна териториална система с взаимосвързани живи организми и абиотичната среда на тяхното обитаване. В състава им се включват биоценозите и биотопите. Често пъти територията и границите на биогеоценозите съвпадат с границите на растителните съобщества. Отличават се с динамична изменчивост и устойчивост, осигурена от адаптацията та живите организми към среда и помежду им. 

БИОМ (от гр. bios – живот и лат. oma – окончание на думи в смисъл на съвкупност)  голе­ми съ­об­щес­т­ва от ор­га­низ­ми и сре­да­та на обитаване­то им в оп­ре­де­ле­на ге­ог­раф­с­ка зо­на, обус­ло­ве­ни от зо­нал­но раз­п­рос­т­ра­нен климат и най-вече от количеството и режима на топлина и влага; съвкупност и комплекс от организми в даден териториално обособен район, характеризиращ се с доминиране на някакъв основен тип растителност. Носят определени имена в зависимост то доминиращата в тях растителност – влажна гора, широколистна листопадна гора, иглолистна гори (тайга), тундра, савана, степ, пустиня и т.н. В географията биомите често се определят като природни зони. В един географски пояс може да е разпространен един или множество биоми.

БИОМАСА (от гр.- bios – живот и лат. massa – парче, къс)  ко­ли­чес­т­во­то ве­щес­т­во на жи­ви­те ор­га­низ­ми в гра­мо­ве, па­да­що се на еди­ни­ца по­вър­х­ност на су­ша­та (обик­но­ве­но един м2) или обем во­да (за един м3). Ве­ли­чи­на­та на би­о­ма­са­та за­ви­си от ви­до­вия състав на ор­га­низ­ми­те, от ус­ло­ви­я­та на жи­вот и го­диш­ния се­зон. Би­о­ма­са­та мо­же да бъ­де фи­то­ма­са (растителна) и зо­о­ма­са (животинска). Вър­ху зем­на­та по­вър­х­ност рас­ти­тел­на­та би­о­ма­ преоб­ла­да­ва, а във вод­ни­те ба­сей­ни пре­об­ла­да­ва жи­во­тин­с­ка­та би­о­ма­са.

БИОРЕСУРСИ (от гр. bios – живот и от фр. ressources - запаси) - живи организми (растения, животни), които хората използват за различни цели в своята стопанска дейност. Те са два основни вида - растителни (флористични) ресурси и животински (зооресурси). Растителните се използват от хората за: храна; фураж за животните, за отопление; строителни материали; суровини за промишлеността и обекти за туризма. Зооресурсите се използват предимно: за храна на хората; като суровина за промишлеността; туристически ресурс, развитие на лова и риболова.

БИ­ОС­ФЕ­РА* (от гр. bios – живот и sphera – кълбо.) – ед­на от сфе­ри­те на географска­та об­вив­ка на Зе­мя­та. Об­х­ва­ща част от ат­мос­фе­ра­та, хид­рос­фе­ра­та и гор­на­та част на ли­тос­фе­ра­та, в ко­и­то е има­ло или има раз­лич­ни фор­ми на жи­вот. Тя включва области­те на раз­п­рос­т­ра­не­ние на жи­ви­те ор­га­низ­ми. Гор­на­та гра­ни­ца на би­ос­фе­ра­та се нами­ра обик­но­ве­но до 10-12 км от зем­на­та по­вър­х­ност, а дол­на­та – на дъл­бо­чи­на око­ло 2-3 км от нея. По съ­щес­т­во би­ос­фе­ра­та е ед­на все­об­ща за Зе­мя­та еко­сис­те­ма. Тя е об­ра­зу­ва­на от ня­кол­ко по-мал­ки еко­систе­ми. Те са би­о­ми, лан­д­шаф­ти, би­о­ге­о­це­но­зи.

БИОСФЕРЕН РЕЗЕРВАТ  (от гр. bio – живот, sphera – кълбо и от лат. reservatus – запазен) – вид за­щи­те­на те­ри­то­рия, вър­ху ко­я­то има сис­те­ма от ес­тес­т­ве­ни и полуестестве­ни еко­сис­те­ми. Тя се от­ли­ча­ва с мак­си­мал­но раз­но­об­ра­зие от рас­ти­тел­ни и жи­во­тин­с­ки ви­до­ве. Би­ос­фер­ни­ят ре­зер­ват е ета­лон за не­на­ру­ше­на ес­тес­т­ве­на сре­да. Създа­ва­не­то на пър­ви­те би­ос­фер­ни ре­зер­ва­ти е обя­ве­но през 1974 г. Към най-зна­чи­ми­те се от­на­ся “Но­а­тан” (САЩ) с площ 3 млн.ха. В България сред най-известните биосферни резервати са: Сребърна, Царичина, Парангалица, Боатин, Червената стена и др.  

БИОТА (от гр. bios – живот)  - 1/. Исторически формирала се съвкупност от растенията, животните и микроорганизмите, свързани от общата територия на обитаване и наличие на сложни биотични връзки и зависимости; 2/. Съвкупност от живи организми в конкретни природни условия (гора, степ и др.).

БИОТИЧНА СРЕДА (БИОСРЕДА) – (от грц. bios – живот и genes – роден) – среда, която е създадена или видоизменена чрез преобразуване на абиотична среда под влияние на дейността на живите организми. Обикновено се формира на определена територия от малък брой растителни и животински видове (детерминанти) и е благоприятна за организмите от определена биогеноценоза. 

БИОТОП (от гр. bios - живот и topos - място, местност) - част от сушевата повърхност или воден басейн, територията с повече или по-малко еднородни условия за живот (релеф, води, почви и т.н.), обитавана от съвкупността от животните, растенията и микроорганизмите. Биотопи са крайречната ливада, блатата, дъбовата гора и т.н. Във всеки биотоп се формира определена относително устойчива съвкупност от организмов свят, негова биоценоза.

БИ­О­ЦЕ­НО­ЗА (от гр. bios – живот и koinos – общ) – ус­той­чи­во ор­га­низ­мо­во съобщес­т­во; съв­куп­ност от рас­те­ния, жи­вот­ни, гъ­би и мик­ро­ор­га­низ­ми с оп­ре­де­лен със­тав и пос­то­я­нен ха­рак­тер на вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та как­то по­ меж­ду им, та­ка и със сре­да­та, имащи общ ра­йон на раз­п­рос­т­ра­не­ние. Би­о­це­но­за­та се със­тои от фи­то­це­но­за (рас­ти­тел­но съ­об­щес­т­во) и зо­о­це­но­за (съ­об­щес­т­во от жи­вот­ни). Тя включ­ва раз­лич­ни ви­до­ве, формиращи зве­на­та на един­на хра­ни­тел­на ве­ри­га. В със­та­ва на би­о­це­но­за­та се включ­ват ав­тот­роф­ни (са­мос­то­я­тел­но хра­не­щи се) и хе­те­рот­роф­ни (хра­не­щи се с го­то­ви ор­га­нич­ни съ­е­ди­не­ния) ви­до­ве.

БИ­ТУМИ (от лат.bitumen – смола) – об­що на­и­ме­но­ва­ние на ор­га­нич­ни ве­щес­т­ва. Обра­зу­ва­ни са ка­то при­род­ни те­ла от нефт и про­из­вод­ни­те му и по из­кус­т­вен път чрез прера­бот­ка­та на при­род­ни би­ту­ми и по­лу­ча­ва­не на ас­фал­то­по­доб­ни про­дук­ти. Де­лят се на наф­ти­ди – нефт и не­го­ви­те про­из­вод­ни и неф­то­и­ди – неф­то­по­доб­ни про­дук­ти. Мо­гат да бъ­дат га­зо­об­раз­ни (природен газ), теч­ни (нефт), твър­ди (ас­фалт, озо­ке­рит). Имат ши­ро­ко и раз­но­об­раз­но при­ло­же­ние в хи­ми­чес­ка­та про­миш­ле­ност и енергетиката.

БИТУМИНОЗНИ ШИСТИ – вж.: Битумолити.

БИТУМОЛИТ (от лат.bitumen – смола и от гр.lithos – камък)битуминозни шисти, нефтошисти – вид ска­ла, на­по­е­на с ор­га­нич­но ве­щес­т­во; го­рив­но по­лез­но изкопае­мо с нис­ко ка­чес­т­во. Битумолитите са раз­по­ло­же­ни в съ­сед­с­т­во с на­хо­ди­ща на нефт и въг­ли­ща. Те се от­ли­ча­ват с по-ви­со­ко съ­дър­жа­ние на во­до­род  (8-10%) и въг­ле­род (60-70%) и над 50% пе­пел. Из­пол­з­ват се за га­зи­фи­ци­ра­не, про­из­вод­с­т­во на теч­ни го­ри­ва, извли­ча­не на раз­лич­ни хи­ми­ка­ли и др..

БИ­ФУР­КА­ЦИЯ (от лат. bis – два пъти и furca – вила) – раз­д­во­я­ва­не на реч­но­то течение на от­но­си­тел­но са­мос­то­я­тел­ни ръ­ка­ви, ста­ва­що в ус­ло­ви­я­та на рав­ни­нен ре­леф. От­де­ля­щи­ят се от ос­нов­но­то лег­ло ръ­кав мо­же след из­вес­т­но раз­с­то­я­ние от­но­во да се влее в не­го или да си проп­ра­ви път и да се влее в дру­га ре­ка, или да об­ра­зу­ва са­мос­то­я­тел­но устие във во­до­ем. Бифуркациите биват постоянни и временни. Последните се появават само през периода на разливане на реките, когато част от разлива може да попадне в коритото на съседна река. Най-из­вес­т­ни­ят при­мер за би­фур­ка­ция е ре­ка Ка­си­кя­ре, ко­я­то свър­з­ва две­те го­ле­ми ре­ки Ама­зон­ка и Ори­но­ко. Временна бифуркация има в Европа при разливане на горните течения на реките Днестър и Висла.

БЛА­ГО­РОД­НИ МЕ­ТА­ЛИ – ме­та­ли, от­ли­ча­ва­щи се с хи­мич­на ус­той­чи­вост, ков­кост, кра­сив вън­шен вид и т.н. Те рядко се срещат в природата. Към тях се от­насят зла­то, сребро, пла­ти­на, как­то и ред­ки­те ме­та­ли от пла­ти­но­ва­та гру­па – ос­мий, ро­дий, па­ла­дий, ири­дий и др.

БЛАТ­НИ ПОЧ­ВИ, глейсоли (Gleysols по ФАО), мочурища, азмаци – тип поч­ви от кла­са на гле­е­ви­те. Блат­ни­те поч­ви са ми­не­рал­ни, об­ра­зу­ва­ни в ре­зул­тат на про­дъл­жи­тел­но пре­ов­лаж­ня­ва­не, при ви­со­ко равнище на под­поч­ве­ни­те во­ди или при за­дър­жа­не на повърхнос­т­ни во­ди от во­до­неп­ро­пус­к­ли­ви плас­то­ве. Те имат сив­кав или зе­ле­ни­кав цвят и са с ръж­ди­ви пет­на. Те често са под вода или са при високо равнище на подпочвените води. Чес­то блат­ни­те поч­ви имат на повърхността хумусен или тор­фе­н хо­ри­зон­т. Това се дължи на излишъкът на влага и на забавянето на процеса на разлагане на органичните вещества от ливадно-блатната и блатната растителност. Под него има глеев хоризонт, с високо съдържание на глина. Тези почви са бога­ти на ор­га­нич­ни ве­щес­т­ва, но имат те­жък ме­ха­ни­чен със­тав и повишена киселинност. Териториално са разпространени във всички континенти (без Антарктида) в зоните с излишък на овлажнението при студен и влажен климат (тундра, лесотундра, тайга, екваториална и тропична гора и др. В България са развити в ниските места край реките Дунав, Марица, Тунджа, по черноморското крайбрежие. Те се по­ де­лят на че­ти­ри ви­да: 1/. Ливадно-блатни (Gleyisols Eutric)  ; 2/. Торфенисти (Gleyisols Umbric), т.е. торфено-блатни; 3/. Карбонатни (Gleyisols Calcic); 4/. Ненаситени (Gleyisols Distric). Карбонатните и ненаситените не се срещат в България. В стопанската дейност могат да се използват чрез дрениране. 

БЛА­ТО – по­ни­же­но мяс­то на зем­на­та по­вър­х­ност, за­пъл­не­но със зас­то­я­ла во­да и обрас­ло с вла­го­лю­би­ва рас­ти­тел­ност. Бла­та­та съ­щес­т­ву­ват са­мо в ра­йо­ни­те с из­ли­шък на ов­лаж­не­ни­е­то, т.е. там, къ­де­то из­па­ре­ни­е­то и по­пи­ва­не­то на ва­леж­ни­те во­ди е по-мал­ко от ко­ли­чес­т­во­то на ва­ле­жи­те. Бла­та­та са раз­по­ло­же­ни как­то в по­ни­же­ни мес­та на ре­лефа в рав­ни­ни­те и ни­зи­ни­те, та­ка и вър­ху во­до­дел­ни за­рав­не­нос­ти, пла­нин­с­ки и до­лин­ни склоно­ве. Дъ­на­та им са пок­ри­ти с блат­на ти­ня. Мно­го от бла­та­та са об­ра­зу­ва­ни чрез обраст­ва­не на плит­ки езе­ра с вла­го­лю­би­ва рас­ти­тел­ност. В за­ви­си­мост от мяс­то­то, в ко­е­то са образува­ни, бла­та­та са: ни­зин­ни (ев­т­роф­ни), пла­нин­с­ки (оли­гот­роф­ни) и преходни (мезотрофни). Бла­та­та са най-ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ни в тун­д­ра­та, влаж­ни­те тропич­ни го­ри и тай­га­та. Най-голямо е Васюганското блато в Западносибирската низина. Площ­та на всич­ки бла­та на наша­та пла­не­та е приб­ли­зи­тел­но 2.7 млн.кв.км.

БЛОК-ДИАГРАМА - тримерно графично перспективно изображение на някаква част от земната кора, предназначено за нагледно представяне на геоложкия строеж, скалната основа и формите на земната повърхност. На челната и страничната плоскост е изобразен разрез на геоложката структура, а на горната страна е представен релефа на местността. За изготвянето на блок-диаграмите се използват различни математически проекции.

БЛОКОВА (БЛОКОВО-РАЗЛОМНА) СТРУКТУРА –  вид геоложка структура, част от земната кора, ограничена от всички страни от разломи и подложена на вертикални движения (издигане или понижаване). На земната повърхност в местата на разломите се образуват дълбоки речни долини, в местата на понижения – котловини (Софийска, Казанлъшка и др.), а в местата на издигане - планински масиви (напр. Витоша) и ридове.

БОК­СИТ (от фр. bauxite )– вид ска­ла, из­пол­з­ва­на ка­то ру­да за из­в­ли­ча­не на ме­та­ла алу­ми­ний. На цвят е чер­ве­на и си­ва. Бок­си­тът се об­ра­зу­ва при из­вет­ря­не­то на раз­лич­ни видо­ве ска­ли. Ос­нов­ни­ят хи­ми­чес­ки ком­по­нент е алу­ми­ни­е­ви­ят окис. Про­миш­ле­но значение имат бок­си­ти­те със съ­дър­жа­ние на ос­нов­ни­я ком­понент над28 %. Бок­си­тът се изпол­з­ва за получаване на алуминий и бои, за добавки в чер­на­та ме­та­лур­гия и др. Богати находища има в Австралия, Бразилия, Ямайка, Суринам, Гайяна, Гвинея и др.

БОНИТЕТ (от лат. bonitas – богатство, доброкачественост) – 1/. Бонитет на почвите. Количествен условен показател за измерване на плодородието на почвите. Формира се чрез количествени величини на най-важните свойства на почвите като съдържание на хумус, минерален състав, дълбочина, структура, количество влага, въздух и соли, както и климатичните условия. Значението е от 0 до 100. В България с най-висок бонитет са черноземните излужени почви в района на Генерал Тошево с бал 100. Черноземните почви обикновено имат бонитет 80-100 (първа и втора категория земи), а сивите горски почви – 60-80. В България с най-нисък бонитет са обработваемите земи в Смолянско. 2/. Бонитет на горите. Количествен показател за продуктивността на горите. Определя се чрез специални таблици за значенията на основни характеристики. Най-висок бонитет (I) имат най-високите дървета, растящи върху плодородни почви, а дървесината им е ценна суровина (смърч, ела и др.). С най-нисък бонитет (V) са горите с нискорасли дървета, развити върху неплодородни почви. Тяхната дървесина се използва предимно за дърва за отопление.  3/. Бонитет на дивечовите местообитания. Това е комплексна оценка за ловностопанска производителност. Бонитирането на дивечовите местообитания се извършва с ловоустройствения проект

БОРА* (от гр. boreas – северен вятър)  вид студен, силен и поривист вятър, спускащ се  от  планина към топло море. Характерен е за места с планинска преграда между студен въздух и топ­ло море. Образу­ва се при нахлуването на студени въздушни маси, които прехвърлят нис­ки­те мес­та на пла­ни­ни­те и под силата на тежест­та се дви­жат с голя­ма скорост по планин­с­кия склон обър­нат към море­то. Скоростта на вя­тъ­ра дос­ти­га 40-60 м/сек. Причината за образуването на този вятър е ниското атмосферно налягане над морето и много високото налягане над съседната суша. Бора­та е характе­рен вя­тър за студеното полугодие на годината. Предизвик­ва силно вълнение в море­то и обледеняване на ко­ра­би­те. Характерен е за Далмация, Кавказкото крайбрежие на Черно море. Разновидност­та на бора­та във Франция е мистралът, а край езе­ро­то Бай­кал – вятърът сарма.

БОРЕАЛНА РАСТИТЕЛНОСТ (от лат. borealis — северен и растителност) – тип растителност, съвкупност от растения, виреещи при по-студени умерени климатични условия в районите край северната полярна окръжност и във високите части на планините в Европа, Азия и Северна Америка. Отличава се с относителна бедност на растителните видове и разпространение на иглолистни дървета и храсти и свързани с тях растения. Типични видове са бор, ела, смърч, трепетлика и от широколистните бреза и липа. Поделя се на два подтипа: 1/. Растителност на тайгата, която е разположена в земите край северната полярна окръжност. Горската растителност е представена от иглолистните видове бял бор и лиственица (светли иглолистни гори) и обикновен смърч, бяла ела, сибирски бор (тъмни иглолистни гори) и някои широколистни видове (бреза, сибирска хвойна). Почти липсва подлес, а видовия състав на храстите и тревите е много беден. 2/. Бореално-монтанна растителност на високите планини. В България е представена е от обикновена ела, смърч, бял бор, обикновена бреза, власатка, еделвайс и др. Особеност е разпространението на средиземноморските иглолистни видове бяла и черна мура.     

БОРЕАЛНА ФАУНА - (от лат. borealis — северен и фауна) – съвкупност от животни, пригодени към обитаване на земи с по-студен климат в умерения пояс и високите части на планините. Обхваща животинските обитатели на тайгата и иглолистните гори в планините на Европа, Азия и Северна Америка (бореомонтанна фауна). Характерни бореални обитатели на планините на Европа и България са сърна, дива коза, трипъст кълвач, грухар, усойница, живороден гущер, планинска жаба и др.

БОРСА* (от ит. borsa, от гр. byrsa – кожа, кожена торба) – място (специализирано предприятие), на което се срещат търсенето и предлагането на стоки, цен­ни кни­жа, валута, фючърси (в голямо количест­во), определят се цените им и се сключват сдел­ки с тях. Сключ­ва­не­то на сделки­те става с участие­то на посредници (брокери). Ръководството на борсата осигурява необходимите материални условия за търговия чрез публични търгове (помещения, средства за връзка и др), определя борсови цени, разработва типови договори, осигурява равенство между участниците и др. В зависимост от търгуваната на борсата стока борсите са: фондови (за търговия с ценни книжа - акции, облигации и др.), валутни, стокови, фючърсни (за търговия с договори) и универсални.

БОТАНИЧЕСКА ГЕОГРАФИЯ (от грц. botanike – трева, растение и география) – междудисциплинарна наука (между география и биология), изучаваща закономерностите на географското разпределение на видовете растения и на растителността по земната повърхност. Има два основни дяла: география на растенията (изучава закономерностите на разпространение на видовете растения) и география на растителността (изучава закономерностите на разпространение и развитие на растителната покривка на земната повърхност).

БРАК  - 1/. Исторически формирана и регулирана форма на връзка между мъж и жена (моногамия), определяща техните права и задължения един към друг и към децата. Встъпването в брак включва спазването на определени изисквания за възраст, ред за встъпване и разтрогване на брак и т.н. В зависимост от начина на регистриране бракът е граждански, църковен, договорен, консенсусен. В различните страни има и действат различни правила за бракосъчетание. Когато бракът е между едни партньор и множество партньори от друг пол бракът е полигамен. Той може да бъде полиандрия (многомъжество, една жена с повоче от едни мъж) и  полигиния (един мъж с повече от една жена, т.е множенство). 2/. Произведена стопанска продукция, която не отговаря на критериите за потребителна стойност на изделията и на въведените стандарти, има съществени дефекти. Част от бракуваната продукция може да се поправи за да достигне необходимото качество.  

БРАЧНА СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО*  гру­пи­ра­не на на­се­ле­ни­е­то на опреде­ле­на те­ри­то­рия (стра­на, ре­ги­он и др.) по брач­но­то (семейното) по­ло­же­ние на жители­те. В зависи­мост от не­го се офор­мят след­ни­те ка­те­го­рии (гру­пи) на­се­ле­ние: несемей­ни (неомъже­ни и не­же­не­ни); се­мей­ни (омъ­же­ни и же­не­ни); раз­ве­де­ни; вдов­ци и вдо­ви­ци. Брач­ност­та на на­се­ле­ни­е­то в най-го­ля­ма сте­пен за­ви­си от не­го­ва­та въз­рас­то­ва струк­ту­ра. От­но­си­тел­ни­ят дял на се­мей­ни­те е най-ви­сок във въз­рас­то­ва­та гру­па от 30 до 60 го­ди­ни. Брач­на­та струк­ту­ра, и осо­бе­но де­лът на се­мей­ни­те, оказ­ва го­ля­мо вли­я­ние върху естествения при­раст на на­се­ле­ни­е­то, тъй ка­то по­ве­че­то от ро­де­ни­те де­ца са от семей­ни (омъ­же­ни) май­ки.

БРЕ­ГО­ВА ЛИ­НИЯ*  гра­ни­ца­та меж­ду су­ша­та и во­да­та; ли­ни­я­та, в ко­я­то се пресичат по­вър­х­ност­та на вод­ния ба­сейн (оке­ан, мо­ре, езе­ро, язо­вир) със сушевата повърхност. Тъй ка­то вод­на­та по­вър­х­ност се ме­ни неп­ре­къс­на­то, то бре­го­ва­та ли­ния има сред­но мно­го­го­диш­но зна­че­ние. По нея се образуват изпъкнали места (нос, полуостров) и вдлъбнати места - заливи. Бреговата линия се характеризира чрез използването на определени признаци като: дължина, разчлененост и форма - острови, полуострови, заливи, протоци и т.н..

БРИЗ (от фр. brise – лек вятър) – вид мес­тен слаб до умерен вятър  по океански, морски, езер­ни и до­ри реч­ни (на го­ле­ми ре­ки) крайбрежия. Отличава се с денонощна  смяна на посоката и малка скорост (3-6 м/сек). Бризът се образува по­ра­ди различия­та в нагряване­то на су­ша­та и вод­а­та. Добре е изразен и се усеща предимно през топлата част на годината при липса на облачност или слаба облачност и при големи различия в температурата на водата и на сушата. В зависимост от посоката на движение на въздуха бризът е дневен и нощен. Днев­ни­ят бриз ду­ха от водната повърхност към суша­та и е влажен и прох­ла­ден, а нощ­ни­ят об­рат­но – от суша­та към водна­та повърхност и е сух и прохла­ден. Бризът се усе­ща до стотици мет­ри ви­со­чи­на и на десетки километри покрай брега. Смяната на посоката се извършва преди обед, когато вятърът от сушата към водния басейн се променя в обратна посока – от водната повърхност към сушата и вечерта. Бризовата циркулация на въздуха се усеща в сушата до местата, в които се срещата континентален и морски въздух и се наблюдава по-рязка промяна на температурата, влажността на въздуха, силата на вятъра и сутрешната мъгла. Над бриза може да се наблюдава вятър в обратната посока – антибриз.

БРИЗОВА ЦИРКУЛАЦИЯ (от фр. brise – лек вятър и от лат. circulatio – кръговрат, кръгово движение) – местна циркулация на въздуха, породена от различията в нагряването на сушата и водата и температурните разлики над водната и сушевата повърхност. Характерна е за крайбрежията на океани, морета, големи езера и най-големите реки. Бризовата циркулация обхваща тясна ивица от крайбрежията, обикновено до няколко десетки километра, като обхвата зависи от релефа на повърхността. Състои се от два въздушни потока: приземен – бриз и над него антибриз с обратна посока на движение на въздуха. Най-значима и с целогодишно проявление е бризовата циркулация в пустинните тропични океански и морски крайбрежия. В умерения пояс тя е по-силно проявена през топлото полугодие.

БРИ­ЛЯНТ (от фр. brillant - блестящ) – вж.: Ди­а­мант.

БРОЙ НА НАСЕЛЕНИЕТО  де­мог­раф­с­ки по­ка­за­тел, из­ра­зя­ващ ко­ли­чес­т­во­то на насе­ле­ни­е­то, ко­е­то оби­та­ва оп­ре­де­ле­на те­ри­то­рия – кон­ти­нент, стра­на, ра­йон, се­ли­ще. Бро­ят на на­се­ле­ни­е­то е неп­ре­къс­на­то про­ме­ня­ща се ве­ли­чи­на. Тя се фор­ми­ра от про­ме­ни­те на ко­ли­чес­т­во­то хо­ра на да­де­на те­ри­то­рия по ес­тес­т­ве­ни (раж­да­не, смър­т­) и меха­нич­ни при­чи­ни (из­сел­ва­не и за­сел­ва­не). Дейс­т­ви­тел­ни­ят брой на на­се­ле­ни­е­то се фор­ми­ра от двата ви­да про­ме­ни.

БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ (БВП)*  (от ит. brutto – груб) – ико­но­ми­чес­ки по­ка­за­тел, от­ра­зя­ващ съв­куп­ност­та от стой­нос­ти­те на всич­ки сто­ки и ус­лу­ги, про­из­ве­де­ни на те­ри­то­ри­я­та на стра­на­та от на­ци­о­нал­на соб­с­т­ве­ност за срок обик­но­ве­но от ед­на го­ди­на. БВП се по­лу­ча­ва, ка­то про­из­ве­де­ни­те сто­ки и ус­лу­ги се оце­ня­ват по па­зар­ни стой­нос­ти, ко­и­то се су­ми­рат. В не­го не се включ­ват стой­нос­ти­те на зад­г­ра­нич­ни­те сто­пан­с­ки дейности. При изчисляването му се използват три метода: производствен; метод на разходите за крайно използване (потребление); стойностен метод (метод на доходите). БВП се изчислява общо за страните, по вътрешни териториални единици и на глава от населението. При макроикономическите анализи се из Индекс

БРУТЕН НАЦИОНАЛЕН ПРОДУКТ*(от ит. brutto – груб) – ико­но­ми­чес­ки показател, от­ра­зя­ващ съвкупността от стой­ност­та на всич­ки сто­ки и ус­лу­ги по па­зар­ни цени, про­из­вед­е­ни за опреде­лен пе­ри­од от вре­ме (обик­но­ве­но го­ди­на) без не­за­вър­ше­но­то стро­и­тел­с­т­во. Той се образу­ва, ка­то към брут­ния вът­ре­шен про­дукт се до­ба­вят до­хо­ди­те от задг­ра­нич­ни инвестиции на мес­т­ни ли­ца и се из­важ­дат спе­че­ле­ни­те от чуж­ден­ци до­хо­ди от вът­реш­ния па­зар. В брут­ни­я на­ци­о­на­лен про­дукт се от­чи­та ка­чес­т­во­то на про­из­ве­де­на­та про­дук­ция.

БРУТНА ДОБАВЕНА СТОЙНОСТ - икономически показател, разкриващ размера на новосъздадената стойност от стопанските дейности в страната. Получава се като от сумата на брутната продукция (стойността на произведените стоки и услуги) се извади сумата от  вложените в производството междинни продукти.

БРЯГ*  тяс­на иви­ца су­ша, на­ми­ра­ща се в пряк до­пир с вод­на­та по­вър­х­ност на оке­ан, мо­ре, езе­ро, язо­вир или пос­то­ян­но те­ча­ща во­да (ре­ка, по­ток, ру­чей) и подло­же­на на непрекъс­на­то въздействие на вълните, теченията, потъванията и издиганията на земните плас­то­ве и на прили­ви­те и отливите, както и на наслагване­то на нано­си от повърхнос­т­но­ те­ча­щи­те во­ди. Видовете брегове най-често се определят от вида на водния басейн (морски, океански, езерен, речен). По височината спрямо водното равнище бреговете са ниски и високи. Спрямо крайбрежните форми на земната повърхност бреговете са: съгласувани, неутрални и несъгласувани. По произход и форма различават още абразионен, акумулативен, ингресионен (риасов, далматински, фиордов, шхерен, лиманен, лагунен и др. видове брегове).

БУДИЗЪМ* (от инд. по името на Буда) – една от три­те све­тов­ни ре­ли­гии, ко­я­то е въз­ник­на­ла през VI-V век пр.н.е. Има 18 различни течения и голям брой привърженици. За ос­но­ва­тел се счи­та принц Га­у­та­ма, при­ел след то­ва име­то Бу­да. През XII век от н.е. будизмът в Ин­дия се раз­т­ва­ря в ин­ду­из­ма, но се за­паз­ва в дру­ги час­ти на Азия. Бу­диз­мът и не­го­ви­те сек­ти (ламаизъм, дзен-будизъм и др.) се раз­п­рос­т­ра­ня­ват в стра­ни­те от Югоизточ­на и Цен­т­рал­ на Азия, Си­бир, Цей­лон, Ки­тай, Ко­рея, Япо­ния.  Цен­т­ра­лен въп­рос на бу­диз­ма е “ос­во­бож­де­ни­е­то” или “с­па­се­ни­е­то” на лич­ност­та. Спо­ред бу­дис­ти­те в живота има стра­да­ние и ос­во­бож­де­ние от страда­ни­е­то. Те под­дър­жат схва­ща­не­то за безкрай­ност­та на пре­раж­да­не­то. По­ра­ди то­ва смърт­та е пре­ход към нов жи­вот, но­во страдание и ос­во­бож­де­ние. Будизмът учи да се уважава живота на хората, животните, растенията, минералите и на самата земя. Будистите се придържат към принципите за ненасилие към други същества, доброта и милосърдие към всички живи същества.

БУРЯ  мно­го си­лен про­дъл­жи­те­лен вя­тър със ско­рост над 20 м/сек, прид­ру­жен от силен или про­ли­вен дъжд и твър­де чес­то от свет­ка­ви­ци и гръ­мо­те­ви­ци (през топ­ло­то полуго­дие в уме­ре­ния по­яс). В мо­ре­то бу­ря­та се на­ри­ча щорм. Най-чес­то тя се об­ра­зува при пре­ми­на­ва­не­то на цик­лон. Бу­ри­те са чес­то явление в ек­ва­то­ри­ал­ния и субекваториалните кли­ма­тич­ни по­я­си. Там те се по­я­вя­ват 200-220 дни в го­ди­на­та. В тропич­ни­те по­я­си са най-чес­ти през дъж­дов­ния се­зон или пе­ри­о­да на му­со­на. Бу­ри­те предиз­вик­ват го­ле­ми въл­не­ния във вод­ни­те ба­сей­ни, пов­ре­ди и по­тъ­ва­ния на пла­ва­тел­ни съ­до­ве и раз­ру­ше­ния по бре­го­ве­те на су­ша­та. Бу­ря­та се по­раж­да обик­но­ве­но при преминава­не на ат­мос­фер­ни фрон­то­ве, дъл­бо­ки цик­ло­ни или смер­чо­ве. Бу­ри­те са дъждовни, гръ­мо­те­вич­ни, праш­ни, пя­съч­ни, снеж­ни.

БУФЕРНА ЗОНА (от англ. buffer – приспособление за намаляване на удара), охраняема зона – територия, разположена край резервати, поддържани резервати, национални паркове за намаляване влиянието на човешката дейност върху опазваната природна среда. Размерите и обхвата и са определени нормативно. В нея са забранени множество човешки дейности и строителство.

БУХТА (от нем. bucht ) - сравнително малък залив на някакъв воден басейн (океан, море, езеро), отделен от откритите води с част от сушата; силно затворен залив вдаващ се в сушата. Обикновено се използва като пристанище за корабите.

БУШМЕНИ  (от англ. buchman – хора, живеещи в храстите) – мал­ка ра­са от хо­ра в със­та­ва на нег­ро­ид­на­та раса. Оби­та­ват вът­реш­ни­те ра­йо­ни на пус­ти­ня­та Ка­ла­ха­ри, къ­де­то са би­ли из­т­лас­ка­ни през XV век от нег­ри­те бан­ту. От­ли­ча­ват се от нег­ро­и­ди­те по то­ва, че имат раз­лич­на кон­с­т­рук­ция на тя­ло­то. То е по-из­то­че­но и сла­бо. Ли­це­то им е по-ско­ро овал­но, от­кол­ко­то ши­ро­ко. Цве­тът на ко­жа­та им е ка­фяв, мно­го ряд­ко тъм­но­ка­фяв. Бушмените се различават от хо­тен­то­тите пре­дим­но по език, но имат с тях схо­ден на­чин на жи­вот, бит и кул­ту­ра. Буш­ме­ни­те са пре­дим­но лов­ци и съ­би­ра­чи на пло­до­ве.

БЪР­ЗЕЙ  част от те­че­ни­е­то на ре­ка, в което водата тече бързо и то е буй­но. В бързеите често се образуват водовъртежи. Причината за това са различните по състав и твърдост скали в речното легло, неравности в дъното, прагове, голям наклон на речното корито и наличието на остри завои на реката. Бързеите затрудняват корабоплаването по големите реки.

БЮДЖЕТ (от англ. budget, буквално  - кожена торба) - форма за образуване и разходване на паричните средства, необходими за осигуряване на дейностите на държавната власт, обикновено за една година. Представлява централизирани фондове от парични средства, събрани предимно от данъци, мита, акцизи, такси и др. В зависимост от равнището е държавен, местен и консолидиран бюджет. Учрежденията на държавна издръжка формират също свой годишен бюджет, в който приходът са средствата от държавния бюджет. Основните характеристики на бюджета са: размер на приходите, размер на разходите, включително бюджета на текущите разходи и за развитие, превишението на доходите над разходите или превишение на разходите спрямо доходите (дефицит) и др. Основен принцип при съставянето и приемането на бюджета е стремежът за балансираност, т.е. размерът на разходите да съответства на размера на приходите.

БЮДЖЕТЕН ДЕФИЦИТ* ( от фр. budget - паричните приходи и разходи на държавата и от лат. deficit - недостиг) -  превишаване на разходите на държавата спрямо приходите. Покрива се за сметка на държавни заеми, вътрешни източници за финансиране. Показател е за неустойчивост на държавните финанси и обикновено води до инфлация. Различават структурен, фактически и цикличен дефицит. Бюджетният дефицит се превръща в държавен дълг, когато се покрива чрез държавни заеми.