Географски речник Д

Д

ДАЙКА  (англ. dike, dyke — преграда, каменна стена) – пластинчато геоложко тяло, разположено вертикално или наклонено, разположено сред другите тела и пресичащо ги. Отличава се с голяма дължина, малка ширина и дебелина. На дължина може да достигне от 1 м до 500 км (Великата дайка в Зимбабве), а мощността варира от част от метъра до десетки метри. Различават ендогенни и екзогенни дайки. Ендогенните се образуват чрез запълване на вертикални пукнатини и кухини с магма, магмени продукти и разтопени от магмата скали. Могат да бъдат единични и групови, а по разположение – успоредни (паралелни), радиални и пръстеновидни. Екзогенните дайки се образуват чрез уплътняване на наноси, запълващи пукнатитините и кухините. Разкритите от денудацията на земната повърхност дайки имат вид на гребен или на стена. В земните недра и на земната повърхност те могат да съпровождат интрузивни и ефузивни тела или да формират самостоятелни пояси.

ДАЛ­МА­ТИН­С­КИ БРЯГ* (по името на областта Далмация) – тип морски бряг, обра­зу­ван при по­тъ­ва­не на на­гъ­на­та суша, в ко­я­то ос­нов­ни­те изпъкнали форми на релефа (ридове, възвишения и др.) са успоредни или поч­ти ус­по­ред­ни на бре­га, а во­да­та за­ли­ва по­ни­же­ни­те места. По-ви­со­ки­те части ос­та­ват над водата ка­то ост­ро­ви и полуострови, а надлъжните речни долини се превръщат в заливи и протоци. Далматинският бряг се отлича­ва с мно­жес­т­во за­ли­ви, полуос­т­ро­ви, носо­ве, протоци и остро­ви. Остро­ви­те имат продъл­го­ва­та фор­ма и са разположени успоредно на брега. Особе­но характерен е за крайбрежието на Ад­ри­а­ти­чес­ко море.

ДАНЪК ДОБАВЕНА СТОЙНОСТ (ДДС) - данък върху общите продажби на дребно, който се начислява с една и съща ставка за всички еднородни продавани стоки. Той се събира на всеки етап от стопанската дейност, но се облага  не продажбата на цялата стока, а само нейната добавена стойност. Формира се като разликата от продажната цена на стоката и направените производствените разходи. Облага се със ставка, посочена в закон. В различните държави има различна ставка за данъка добавена стойност (ДДС). Някои отделни стоки се облагат с по-нисък размер на данъка.

ДАНЪЦИ  -  задължителни плащания от юридически и физически лица към държавата и местните органи на властта. Тези средства са основният приходен източник за попълване на държавната хазна и чрез тях се формират държавния и местните бюджети. Данъците,  чрез размера на плащанията за приходите от различен източник, са регулатори на стопанските процеси в страната. Те са преки (плащани непосредствено от дохода) и косвени (като надценка на стоки и услуги) - добавена стойност, акциз. Размерът им се определя със закон. В различните държави размерите на данъците са различни. Те се заплащат на държавата в пари.

ДВИЖЕНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО* – про­мя­на на броя на на­се­ле­ни­е­то на определена те­ри­то­рия под вли­я­ни­е­то на ес­тес­т­ве­ни и со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ки при­чи­ни. То е: ес­тес­т­ве­но, ме­ха­нич­но и дейс­т­ви­тел­но. Дейс­т­ви­тел­но­то дви­же­ние на населението е резул­тат от ес­тес­т­ве­но­то (раж­да­е­мост, смър­т­ност и ес­тес­т­вен при­раст) и механич­но­то (миграции: изсел­ва­не и за­сел­ва­не) дви­же­ние на на­се­ле­ни­е­то.

ДВИЖЕНИЯ НА ЗЕМЯТА – Земята като космическо тяло извършва два вида движения: 1/. Движение около Слънцето. Извършва се по орбита с елипсовидна форма със среден радиус 149.6 млн.км. (152 млн.км при афелий и 147 мл.км при перигей). Средната скорост е 29.76 км/сек. Едно пълно завъртане на Земята около Слънцето се извършва за 365.26 денонощия. 2/. Въртене на Земята около земната ос. Тя има наклон от 66°33′22" спрямо плоскостта на орбитата на въртене на Земята около Слънцето. Движението се осъществява от запад на изток, поради което Слънцето изгрява от изток. Пълното завъртане на Земята около 3мната ос става за 23 часа, 56′ и 4.1". Ъгловата скорост е 15°, но линейната скорост е най-голяма на Екватора (464 м/сек) и намалява към двата полюса (0 м/сек). Поради това всички движещи се тела от Екватора към северния полюс се отклоняват на изток.   

ДЕБИТ (от фр.  debit - разход) - 1. Количеството течност (вода, нефт и др.), газ (природен газ и др.), извиращо (респективно изчерпвано) от кладенец, сонда, извор и т.н. за единица време. Обикновено се измерва в литри, кубически метри и др. за секунда, минута, час, денонощие и др. 2. Част от счетоводната сметка (лявата) на фирма. Изразява прираста (увеличението) на средствата на фирмата според материално-вещественият им характер.

ДЕВОН (по името на графство Девоншир във Великобритания) -  четвъртата геоложка епоха от палеозойската ера. Има продължителност около 60 млн. години.Започва след силура и предхожда карбона. Започва преди около 420 млн. и завършва преди 350 млн. години. Това е геоложка епоха, която се характеризира с бавни движения на земната кора, заливане от водите на големи части от сушата и активна вулканска дейност. Образуват се дълбоководни седиментни скали като варовици, доломити и др, а от плитководните - червени пясъчници. През тази геоложка епоха се появяват първите сухоземни растения.

ДЕГРАДАЦИЯ НА ЛАНДШАФТА – (от лат. degradatio – понижаване, влошаване и ландшафт) – процес на трайно влошаване, съществена промяна на ландшафта поради: разрушаване от човека на неговата структура; тектонски движения; изменение на климата; стихийни природни явления като ураганни ветрове, поройни валежи, наводнения, свлачища и др. Изразява се в нарушаване на целостта на ландшафта и естественото възпроизводство на природната среда, условия и ресурси. Съществено влошаване на ландашафта има човешката стопанска дейност, особено: изсичането на горите; обработката на почвата, предизвикваща замърсяване, ерозия, засоляване, заблатяване и т.н.; добивът на полезни изкопаеми и кариерни материали; строителството на сгради, пътища и съоръжения; депониране на промишлени и битови отпадъци.   

ДЕГРАДАЦИЯ НА ПОЧВАТА – (от лат. degradatio – понижаване, влошаване и почва) – процес на трайно влошаване на строежа, състава, структурата и свойствата на почвата, протичащ под влияние на човешката дейност и/или естествени природни процеси като ерозия, вкисляване, изсушаване, преовлажняване, заблатяване и др. Чрез разрушаваането на структурата, отнасянето на горния почвен пласт, засоляване и т.н. се влошава най-важното свойство на почвата, нейното плодородие. Деградацията най-силно се проявява при продължително и особено при неправилно обработване на почвите (оране, наторяване, напояване, дрениране и др.), обезлесяване на териториите, в районите на преовлажнение или с недостиг на влага. В България най-силно проявление има почвената ерозия по естествени и атропогенни причини. Има два вида деградация на почвите: 1/. Морфологична деградация – разрушаване и влошаване на структурата на почвата и нейните почвени хоризонти; 2/ Геохимична деградация – изменение на нейния минерален и химичен състав.

ДЕЗУРБАНИЗАЦИЯ (от лат. Urbanus - градски и от лат. de - отмяна, движение надолу)- упадък на градовете, намаляване на значимостта им в живота на обществото, влошаване условията за градски начин на живот.. Дезурбанизацията е обратен процес на урбанизацията. Тя може да бъде резултат от свръхконцентрация на население в градовете, която влошава условията за живот. Преодоляването на това явление става чрез преселване в предградия и градове-спътници на големите градове, превръщаннето на свръхголемите градовете в система от селища с по-малки размери. В редица случаи дезурбанизацията води до намаляване на населението в някои градове.

ДЕЙСТВИТЕЛЕН ПРИРАСТ НА НАСЕЛЕНИЕТО – де­мог­раф­с­ки по­ка­за­тел, който по­каз­ва из­ме­не­ни­я­та в броя на на­се­ле­ни­е­то през оп­ре­де­лен пе­ри­од (ме­сец, тримесечие, го­ди­на и т.н.). Той се из­чис­ля­ва в аб­со­лют­ни стой­нос­ти и в ко­е­фи­циен­ти чрез изме­не­ни­я­та в гру­па от на­се­ле­ни­е­то на 1000 ду­ши (в ‰). Дейс­т­ви­тел­ни­ят при­раст е резулта­тив­на ве­ли­чи­на от ес­тес­т­ве­ния и от ме­ха­нич­ния при­раст на на­се­ле­ни­е­то в стра­на­та, ра­йо­на и т.н.

ДЕКОЛОНИЗАЦИЯ (от лат. de – без, не и colonia – заселване) – про­цес на придобива­не на не­за­ви­си­мост на бив­ши ко­ло­ни­ал­ни дър­жа­ви (колонии, протекторати, подмандатни територии и др.),  по­ра­ди ко­е­то се про­ме­ня поли­ти­чес­ка­та кар­та на све­та и на от­де­лен ре­ги­он. Осъществява се под влияние на борбите за национална независимост и суверинитет и международни влияния върху страните метрополии (владетелки) на колониалните владения. То­зи про­цес е най-ха­рак­те­рен за вто­ра­та по­ло­ви­на на XX век. Нап­ри­мер са­мо през 1960 г. 17 бив­ши ев­ро­пейс­ки ко­ло­нии в Аф­ри­ка при­до­би­ват независимост и стават самос­то­я­тел­ни су­ве­рен­ни дър­жа­ви.

ДЕЛ­ТА* (от гр., по името на буква делта) – вид ус­тие на ре­ка, вда­де­но на­вътре във во­ден ба­сейн (оке­ан, мо­ре, езе­ро); аку­му­ла­тив­на бре­го­ва фор­ма на ре­ле­фа, ни­зи­на, изграде­на от ре­ка­та при вли­ва­не­то и във во­ден ба­сейн. Изградена е от речни наноси. Тя се със­тои от множес­т­во ос­т­ро­ви, про­ря­за­на е от мно­жес­т­во ръ­ка­ви и про­то­ци. Характерни за делтите са пясъчните дюни, бреговите валове, маршите, заблатените ниски места, плитки малки езера и блата. По форма делта­та твърде често е триъгълна (напр. ре­ка Нил), но тя може да бъде, пръстовидна,  лопатовидна (напр. Мисисипи). Тя се образува при но­се­не от ре­ка­та на голя­мо количест­во на­но­си и слож­но­то взаимодейст­вие на речно­то тече­ние с морс­ки­те вълни при наличието на плит­ка крайбрежна част на мо­ре­то. Делтата започ­ва от място­то на отделя­не на първия ръкав на река­та и завърш­ва с ли­ни­я­та, съединяваща ус­ти­я­та на всич­ки ръка­ви. Делтите се променят, нарастват или намаляват с различна скорост, или пък да се намират в равновесие. Най-голяма е общата делта на Ганг и Брамапутра.

ДЕЛУВИЙ (от лат. deluvio – измивам, отмивам) – про­дук­ти на из­вет­ря­не­то, плоскостно пре­мес­те­ни в под­но­жи­е­то на скло­на от дъж­дов­ни­те и снеж­ни­те во­ди и образува­щи част от скло­но­ва­та пок­рив­ка. Те­ча­ща­та во­да пре­мес­т­ва дреб­ни­те час­ти­ци по по­вър­х­ност­та на скло­на и ги от­ла­га в не­го­во­то под­но­жие. Де­лу­ви­ят се със­тои пре­дим­но от пя­сък, ча­къл и дребни частици. Той обик­но­ве­но за­е­ма под­но­жи­я­та на пла­ни­ни, възвишения, ри­до­ве. Делуви­ят се нас­лаг­ва в ко­ну­со­об­раз­на фор­ма с обър­нат към скло­на връх. Отли­ча­ва се с нес­по­е­ност на ма­те­ри­а­ла и лип­са­та на сло­ис­тост. Върху него се образуват плитки каменисто-песъкливи почви (колувисоли). Делувия, за­ед­но с про­лу­вия често образува де­лу­ви­ал­но-про­лу­ви­ал­ни­те шлей­фо­ве.

ДЕЛУВИАЛНИ (ПРОЛУВИАЛНИ) ПОЧВИ, колувисоли, colluvisols по ФАО (от лат. deluvio – измивам, отмивам и почва) – тип почви, образувани върху делувиални несортирани наноси (чакъл, пясък, дребни частици). Нямат формирани почвени хоризонти. Хумусният хоризонт е маломощен, беден на хумус и хранителни вещества. Имат добра аерация топлинен режим, лесно пропускат водата. Разпространени са  в подножията на планини, възвишения, ридове и др. (напр. Родопска яка). Често ги причисляват към алувиалните почви. Благоприятни са за отглеждане на лозя, тютюн и овощия. Поделят се на 2 подтипа: 1/. Делувиални поройни (Colluvisols Dystric); 2/. Делувиално-ливадни (Colluvisols Gleyic).

ДЕМОГРАФИЯ* (от гр. demos – народ и graphos – описвам, т.е. народоописание) – наука, изучаваща факторите за състоянието, развитието и структурата на населението, закономерностите на неговото възпроизводство, численост, състав, структура (възрастова, полова, брачна, семейна, етническа и др.), движението му спрямо определена територия. Тя разработва методите на изследване на населението (наблюдение, описание, анализ, прогноза  и др.), на демографските процеси и териториалните особености на разпределение и развитие на населението. Тя е тясно свързана с географията, икономиката, етнографията и други науки. Връзката с географията се обуславя от факта, че населението обитава определена територия, отличаваща се с особени природно-географски условия (релеф, климат, води и др.), в нея са разположени селищата и дейностите. Различават икономическа, историческа, етническа, военна и др. видове демография. Терминът „демография” е въведен в употреба от френския учен А. Гийяр през 1855 г.

ДЕМОГРАФСКА КОМПЕНСАЦИЯ* (от лат compensatio - уравняване) - демографски процес, характеризиращ се с ускоряване и увеличаване мащаба на някакво демографско събитие след преодоляване на причините водещи до неговото предишно възпиране, задържане или забавяне. Особено характерно е за по-високото равнище на раждаемост след големи войни и крупни стихийни природни бедствия, усилването на миграционните процеси (емиграция или емиграция и т.н.   

ДЕМОГРАФСКА КРИЗА* – на­ма­ля­ва­не на чис­ле­ност­та на на­се­ле­ни­е­то на Зе­мя­та или в от­де­лен ре­ги­он по­ра­ди нис­ко рав­ни­ще на раж­да­е­мост­та, сред­ни стой­нос­ти на смъртност­та, без ес­тес­т­вен при­раст (ну­лев) или с от­ри­ца­те­лен ес­тес­т­вен при­раст. Тя е харак­тер­на за стра­ни­те от Из­точ­на Ев­ро­па при пре­хо­да им от пла­но­ва към па­ зар­ на икономи­ка и за раз­ви­ти­те стра­ни в све­та.

ДЕМОГРАФСКА ПОЛИТИКА* – взаимосвързана съвкупност от закони, икономически и социални мерки на държавата за въздействие и регулира­не на протичането на демографски­те процеси и целеви промени във възпроизводството на населението. Тя включва формирането на цели, ра­бо­та за тяхното пос­ти­га­не, на­со­ки и дейс­т­вия (икономичес­ки, административ­ни, политичес­ки, соци­ал­ни) за по­ви­ша­ва­не, запазва­не или намаляване на броя на населе­ни­е­то и негово­то терито­ри­ал­но раз­по­ло­же­ние. Ос­нов­на цел е осигурява­не­то на условия за нормално възпроизвод­с­т­во на на­се­ле­ни­е­то. Демог­раф­с­ка­та политика включва дейнос­ти за семейно­ планиране, здравеопаз­ва­не на майки­те и де­ца­та, подпомагане на семейст­вата, подготов­ка­та на млади­те хора за се­ме­ен жи­вот и др. Осъществяват се два типа демографска поли­ти­ка – стимулираща (пронаталистич­на) и ограничаваща (антинаталистична).

ДЕМОГРАФСКА ПРОГНОЗА  -  научнообосновано предвиждане за очаквания брой на населението на отделен район, страна, континент и в света, неговата възрастово-полова структура, равнища на раждаемост, смъртност, образователна структура и очаквана миграционна подвижност.

ДЕМОГРАФСКА СИТУАЦИЯ* (от гр. demos – народ, grapho – пиша, описвам и от фр. situation) – ха­рак­те­рис­ти­ка на съв­ре­мен­но­то (в оп­ре­де­лен мо­мент) със­то­я­ние на възпро­из­вод­с­т­во­то на на­се­ле­ни­е­то по ос­нов­ни­те де­мог­раф­с­ки по­ка­за­те­ли, най-ве­че по раж­да­е­мост, смър­т­ност и ес­тес­т­вен при­раст. За от­дел­ни­те ре­ги­о­ни и стра­ни в све­та, за обосо­бе­ни те­ри­то­рии в от­дел­ни стра­ни, де­мог­раф­с­ка­та си­ту­а­ция е твър­де раз­лич­на. Тя може да има две край­ни със­то­я­ния – де­мог­раф­с­ки взрив и де­мог­раф­с­ка кри­за.

ДЕМОГРАФСКИ ВЗРИВ*– мно­го бър­зо уве­ли­ча­ва­не на темповете на нарастване на чис­ле­ност­та на на­се­ле­ни­е­то на Зе­мя­та или в от­де­лен ре­ги­он. Предизвикан е от висока раждаемост и снижаването на смъртността и особено на детската смъртност. Много бързият ръст на населението на Земята и в отделни страни изпреварва икономическото развитие и това поражда социални проблеми (продоволствен, енергиен, воден, недостиг на образователни  и медицински услуги, безработица, ниско жизнено равнище). През 1930 г. на пла­не­та­та жи­ве­ят 2 млрд. ду­ши, през 1960 г. те са 3 млрд., през 1997 г. дос­ти­гат 6 млрд. През пос­лед­ни­те го­ди­ни най-го­лям ръст има на­се­ле­ни­е­то в Азия, след­ва­на от Аф­ри­ка, а най-ма­лък е ръс­тът в Ав­с­т­ра­лия и Ев­ро­па. Демографският взрив е глобален проблем на света.

ДЕМОГРАФСКИ ПОКАЗАТЕЛИ – статистически ве­ли­чи­ни, с по­мощ­та на ко­и­то се пра­ви характерис­ти­ка на на­се­ле­ни­е­то, оби­та­ва­що оп­ре­де­ле­на те­ри­то­рия и неговото възпроизводство. Чрез тях се правят анали­зи, оцен­ка на със­то­я­ни­е­то в оп­ре­де­лен мо­мент, прог­но­зи за де­мог­раф­с­ко­то развитие. Сред най-чес­то из­пол­з­ва­ни­те в ге­ог­ра­фи­я­та демограф­с­ки по­ка­за­те­ли са раждаемост, сумарен ко­е­фи­ци­ент на раж­да­е­мост, смър­т­ност, детс­ка смър­т­ност, ес­тес­т­вен прираст, сред­на про­дъл­жи­тел­ност на жи­во­та, брач­ност, разводимост, ко­е­фи­ци­ент на естествено­то раз­ви­тие на на­се­ле­ни­е­то, възрастова, полова, етническа, религиозна и други структури и т.н.

ДЕМОГРАФСКИ ПОТЕНЦИАЛ* – въз­мож­ност­та в бъ­де­ще да се уве­ли­ча­ва населени­е­то в определена територия (общо в све­та, в от­дел­ни ре­ги­о­ни, стра­ни и ра­йо­ни в тях), фор­ми­ра­не на нор­мал­на поло­во-въз­рас­то­ва струк­ту­ра, оси­гу­ря­ва­ща со­ци­ал­но-икономи­чес­ко раз­ви­тие. Демографски­ят по­тен­ци­ал се обус­ла­вя от де­ла на мла­ди­те хо­ра във възрас­то­ва­та струк­ту­ра на на­се­ле­ни­е­то. Ко­га­то в ед­на стра­на де­лът на мла­до­то население е ви­сок, то и демографски­ят по­тен­ци­ал е ви­сок.  Най-ви­сок е той в раз­ви­ва­щи­те се стра­ни, по­не­же при тях отно­си­тел­ни­ят дял на мла­ди­те хо­ра е мно­го го­лям.

ДЕМОГРАФСКИ ПРЕХОД* - периодът на промяна на типа възпроизводство на населението от традиционен (висока раждаемост, намаляваща смъртност, малка продължителност на живота, бърза смяна на поколенията) със съвременен (ниска раждаемост и смъртност, голяма продължителност на живота, бавна смяна на поколенията). По същество се променят баланса между раждаемост и смъртност и продължителността на живота. Демографският преход има различна продължителност и започва през различно време в отделни страни. В редица страна от Западна Европа той започва през XVIII век, а през средата на XX в. обхваща целия свят. Демографският преход последователно преминава през четири стадия (фази): 1/.Висока степен на устойчивост: високата раждаемост е реакция на високата смъртност. 2/. Начален период на нарастване: запазва се високата раждаемост, понижава се смъртността и нараства продължителността на живота. 3/. Съвременен период на нарастване: стабилизиране на коефициента на смъртност на ниско равнище и намаляване на раждаемостта. 4/. Ниска степен на устойчивост: снижаване и стабилизация на раждаемостта, смъртността и броя на населението.

ДЕМОГРАФСКИ ПРОБЛЕМ* – не­съ­от­вет­с­т­ви­е­то меж­ду со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие, ре­сур­с­на­та оси­гу­ре­ност на про­из­вод­с­т­во­то на хра­ни и сто­ки от една страна и ръс­тът на броя на на­се­ле­ни­е­то от друга страна. Об­що за све­та има бър­зо нарас­т­ва­не на броя на на­се­ле­ни­е­то, дъл­жа­що се на ви­со­ка­та раж­да­е­мост и по­ви­ша­ва­не на продължителност­та на жи­во­та. За раз­лич­ни­те страни де­мог­раф­с­ки­ят проб­лем има различни измерения. В ико­но­ми­чес­ки раз­ви­ти­те страни има ни­сък ес­тес­т­вен при­раст или няма увели­ча­ва­не на броя на на­се­ле­ни­е­то. То­ва се дъл­жи на на­ма­ле­на­та раж­да­е­мост и повишена­та смъртност по­ра­ди зас­та­ря­ва­не на населе­ни­е­то. В раз­ви­ва­щи­те се стра­ни има голям естествен при­раст, дъл­жащ се пре­дим­но на ви­со­ка­та и мно­го ви­со­ка­та раж­да­е­мост. При ниски­те дохо­ди в те­зи стра­ни не мо­же да се оси­гу­ри из­х­ран­ва­не­то на хората и тяхно­то здравно и друго об­с­луж­ва­не. В стра­ни­те, като източноевропейските, преминали през преход от пла­но­ва към па­зар­на икономи­ка, има де­по­пу­ла­ция (намаляване на населението), дъл­жа­ща се на ниската раждаемост­, високата емиграция на млади хора и увеличава­не на смър­т­ност­та.

ДЕМОГРАФСКИ ПРОЦЕСИ* (от лат.Processus - напредване) - съвкупността от последователни изменения във възпроизводството (смяната на поколенията в резултат на естествени причини) на населението като цяло или промените в броя на населението в резултат на раждаемостта и смъртността. Характерни двойки демографски процеси са раждаемост и смъртност, емиграция и имиграция и т.н.

ДЕМОГРАФСКИ ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА СТОПАНСТВОТО*, човешки фактори за развитие на стопанството – влиянието на населението върху стопанското развитие и териториалното разположение на стопанските дейности. То се осъществява посредством редица самостоятелни фактори като: брой на населението на определена територия; човешки (трудови) ресурси за включване в стопанските дейности; жизнено равнище и равнище на потребление на материални блага; полово-възрастова структура; образователна и квалификационна структура, здравен статус на населението и др. На всяка отделна територия има различно съчетание на действието на демографските фактори.

ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ - закономерни промени в характеристиките на населението в резултат от протичането на демографските процеси, водещи до нови качествени промени в неговия състав и структура. То може да бъде прогресивно - увеличаване на броя на населението, формиране на оптимална възрастова структура и т.н. и регресивно - задържане или намаляване на броя на населението, влошаване на неговата възрастова структура и т.н. Прекомерното увеличаване на броя на населението води до демографски взрив, а спада на броя на населението води до демографска криза.

ДЕМОГРАФСКО ЯВЛЕНИЕ – значителна промяна в някакъв демографски процес, който оказва пряко влияние върху възпроизводството на населението, смяната на поколенията или в отделни характеристики на населението. Свързано е с промяната на движението (раждаемост, смъртност, прираст, миграция), състава и структурата и т.н. Може да се изразява като демографски взрив, демографска компенсация, демографска стагнация, демографски преход и т.н. Изучава се непряко, чрез анализ и обобщение на статистически данни.  

ДЕМОКРАЦИЯ* (от гр. demos – народ и kratos – власт) – форма на по­ли­ти­чес­ко устройс­т­во и функциониране на об­щес­т­во­то основаващи се на народовластието (пряко или чрез представители), равенството на гражданите, политическия плурализъм и върховенството на законите. При управлението на държавата се реализират и защитават разделението на властите и тяхната независимост, свободата и равноправието на гражданите, изборността и сменяемостта на ръководителите, свободата на словото и др.

ДЕН - светлата част от денонощието, от изгрева до залеза на Слънцето. В зависимост от височината на Слънцето над хоризонта има обособени различни части от деня: утро (при изгрев на Слънцето), пладне (обед - когато Слънцето е най-високо над хоризонта) и вечер (при залез на Слънцето). Могат са се обособят (без ясни критерии) за продължителност и предиобед (между утро и пладне) и следобед (между пладне и вечер). Средната продължителност на деня е около 12 часа. В различните географски ширини и през различни части от годината продължителността на деня е твърде различна. В районите около двата полюса се формира явлението полярен ден (продължителност на деня над 24 часа, т.е. когато през денонощието няма залез на Слънцето.

ДЕ­НО­НО­ЩЕН ХОД НА ТЕМ­ПЕ­РА­ТУРА­ТА – из­ме­не­ни­е­то на тем­пе­ра­ту­ра­та на въз­ду­ха през де­но­но­щи­е­то. То е ре­зул­тат от про­ме­ни­те на тем­пе­ра­ту­ра­та на пос­ти­ла­ща­та земна по­вър­х­ност. През нощ­та, осо­бе­но при­зо­ри, тем­пе­ра­ту­ра­та на при­зем­ния слой на възду­ха е най-нис­ка. След то­ва тя за­ поч­ва да се по­ви­ша­ва и ста­ва най-ви­со­ка око­ло обяд и мал­ко след не­го. Сле­до­бед за­поч­ва по­ни­жа­ва­не на тем­пе­ра­ту­ра­та, ко­е­то про­дъл­жа­ва до при­зо­ри. Денонощният ход се дължи на промяната в количеството получавана от Слънцето топлина от земната повърхност през деня и излъчване на топлина от Земята към атмосферата през нощта.

ДЕ­НО­НО­ЩИЕ – отрязък от времето, еди­ни­ца мяр­ка за вре­ме (ед­на 365-а част от годи­нат­а или ед­на 366-а при ви­со­кос­на го­ди­на). Об­х­ва­ща пе­ри­од на ед­но за­вър­та­не на Земя­та око­ло ней­на­та ос. Има об­ща про­дъл­жи­тел­ност от 24 ча­са. Де­ли се на две час­ти – светла (ден) и тъм­на (нощ). В де­но­но­щи­е­то се обо­со­бя­ват още и ут­ро (на­ча­ло­то на де­ня), пладне (сре­да­та на де­ня), вечер (краят на де­ня) и по­лу­нощ (сре­да­та на нощ­та).

ДЕ­НО­НОЩ­НА ТЕ­МПЕ­РА­УР­НА АМ­П­ЛИ­ТУДА (от лат. Amplituda — величина) – раз­ли­ка­та меж­ду най-ниската и най-високата тем­пе­ра­ту­ра на приземния слой въз­ду­х през де­но­но­щи­е­то на да­де­но мяс­то. Зависи от облачността, преноса на въздух и годишния сезон. Из­чис­ля­ва се ка­то от най-високата се из­ва­ди най-ниската. По­лу­че­на­та раз­ли­ка е дено­нощ­на­та тем­пе­ра­тур­на амплиту­да. В откритите води на океаните и крайбрежните морета е обикновено около 1.0-1.5^οС, а в затворените морета достига до 10-15^οС.В местата с рязък континентален климат и особено в пустините, денонощната температурна амплитуда е много висока и може да достигне 30-40^οС.

ДЕНУДАЦИОНЕН СРЕЗ (от лат. denudare – оголвам и срез) – големината на разрушената от изветрянето и отнесената от денудацията част от земната кора (земни пластове и интрузивни тела), разположена между съвременната повърхност и предполагаемата съществувала в минали геоложки периоди земна повърхност.

ДЕНУДАЦИОННА ПОВЪРХНИНА (от лат. denudare – оголвам и повърхнина) – равна част от земната повърхност, образувана под въздействието на факторите на денудацията (изветряне, ерозия, абразия, екзарация и т.н.) в тектонски издигната част на земната повърхност, има полигенетичен произход и взаимно влияние на тектонските и денудационните процеси. При временно доминиране на денудационните процеси спрямо тектонските се формира педиплен (слабонаклонена повърхнина), а при продължително – пенеплен (почти равнина). Разграничават два вида денудационни повърхнини: а) цокълни, когато има несъгласувано с наклона на земните пластове срязване на нагънати земни форми на фундамента на платформите; б) пластови – съгласувани с наклона на земните пластове, образуващи седиментната надстройка на платформите.

ДЕНУДАЦИЯ (от лат. denudare – оголвам) – 1/ В широкия смисъл на думата денудацията е релефообразуващ процес, включващ съвкуп­ност­та от отнасяне от мястото на изветряне на скалата на изветрителния материал и неговото преместване. Природните фактори за протичане на денудационните процеси са гравитацията, ерозионната дейност на водата, вятъра и леда, които отнасят разрушения изветрителен материал, (оголват скалната повърхност) и го пренасят на ново място. Краен резултат от тези въздействия върху земната повърхност е денудационното за­рав­ня­ва­не. Влияние върху обхвата, скоростта и мащаба на денудацията имат движенията на земната кора, свойствата на скалите, климата и растителността.   Процесите на денудация (оголване) ви­на­ги са последвани от акумулацията (наслагване­то на но­се­ния раз­ру­шен матери­ал на но­во мяс­то). Едновременното про­ти­ча­не на денудация и на аку­му­ла­ция е дену­да­ци­он­но-аку­му­ла­ти­вен про­цес. 2/. В по-те­сен сми­съл на дума­та по­ня­ти­е­то де­ну­да­ция се из­пол­з­ва за преместване чрез водата, вятъра, леда, гравитацията на извет­рели­те скални про­дук­ти на ново, по-ниско място. 

ДЕП­РЕ­СИЯ* (от лат. depressio – натиск) - 1/. Понижение на земната повърхност, на което най-ниската част е под морското равнище; равни­на, лежаща под морс­ко­то равнище. Ко­га­то депресия­та е запълнена с вода, се образува безотточно езеро (нап­ри­мер Мърт­во море). 2/. Област с пониже­но атмосфер­но налягане (напр. Исландски минимум); циклон. 3/. Застой в икономиката, на производството, ниско равнище на търсенето на стоки и услуги, на цените и на работната заплата, безработица.

ДЕТСКА СМЪРТНОСТ – демографски показател, разкриващ отношението между броя на починалите деца до навършването на едногодишна възраст спрямо 1000 новородени деца през същия период (т.е. в промили). Върху величината на детската смъртност оказват влияние факторите: недоносеност на децата (преждевременно раждане); заболявания на майката, възрастта на майката, равнището на родилната помощ и здравеопазването, социалните и битови условия на оглеждане на новородените и др. Най-ниска е детската смъртност в най-развитите държави в света. Тя е много висока в редица африкански и някои азиатски страни.

ДЕФЛАЦИЯ (англ. - deflation от лат. deflatio - издухване, отвяване) – 1/. Икономическа дефлация. Икономическа ситуация, характеризираща се с: излизане от обръщение на част от парите с цел ограничаване на инфлацията;   повишаване стойността на парите. Осъществява се чрез увеличаване на данъците; намаляване или замразяване на заплатите и кредитите; намаляване разходите на държавния бюджет. Съпроводено е със задържане или понижаване на цените, ръст на безработицата; снижаване на равнището на предприемаческата активност като резултат от намаляване на ефективното търсене на пазара на стоки и услуги. 2/. Ветрова дефлация. Проявява се като ерозия, разрушаване на скалите и почвата от вятъра. Има две основни проявления: а) при почвите се проявява като почвена ерозия чрез вдигане и отнасяне от вятъра във въздуха на най-малките повърхностно разположени почвени частици, издухване на посевите, откриване на корените на растенията и като краен резултат - понижаване на добивите от отглежданите културни растения; б) при скалите вдигнатите от вятъра песъчинки в пустините и сухите райони на Земята при среща с твърди скали ги рушат и създават специфични скални образувания. В пясъчните пустини вятърът се наслагва на ново място и дюните бавно се преместват. 

ДЖУН­Г­ЛА (от анг.. jungle,от хинди) – буйна и неп­ро­хо­ди­ма, гъста тропична и субтропична гора в мусонните райони. Характерна е за доли­ни­те на ре­ки­те в предпланините на Хи­ма­ла­и­те и мусонните тропически го­ри. Със­тои се от дърве­та и храсти, об­ви­ти от мно­жес­т­во ли­а­ни, бам­бук и висо­ки тре­ви. Разпространена е в Юж­на Азия (п-ов Ин­дус­тан), Ин­до­ки­тай, Зон­д­с­ки­те остро­ви и в ра­йо­на на преовлажне­ни­те субтро­пи­ци на Азия. Джунглата се обитава от разнообразен животински свят - слонове, тигри, змии и много други. В ши­рок сми­съл на ду­ма­та джунгла се на­ри­чат трудно проходи­ми го­ри и храс­та­ла­ци.

ДИАГЕНЕЗА – (от греч. dia- - приставка, означаваща завършеност на действието и genesis - раждане, възникване) – природни процеси на преобразуване на рохкавите (неспоените) наслаги в дъното на воден басейн в седиментни скали. При диагенезата протичат процеси на минерализация (образуване на минерали), прекристализация, дихидратация (освобождаване от излишната вода) и циментация (уплътняване). Тя се предхожда от утаяване на наслагите на дъното, а самите процеси имат много различна  продължителност – до милиони години. Диагенезата започва с първи етап: минерализация на наслагите. Тя бива: окислителна – образуване на глауконит, фосфати, цеолити, оолити и възстановителна – образуване на карбонати, фосфати, силикати и сулфиди. Вторият етап е на преразпределение на минералите и създаване на калциеви, доломитови, сидеритови и др. образувания.

ДИ­АГ­РА­МА (от гр. diagramma - рисунка, чертеж) – графично изображение; чер­теж, по­каз­ващ съ­от­но­ше­ни­е­то меж­ду раз­лич­ни­те ве­ли­чи­ни, изоб­ра­зя­ва­ни във вид на ли­ней­ни от­ря­зъ­ци или ге­о­мет­рич­ни фи­гу­ри. В ге­ог­ра­фи­я­та, статистиката и ико­но­ми­ка­та ди­аг­ра­ма­та се из­пол­з­ва за наг­лед­но пред­с­та­вя­не на раз­ви­ти­е­то на ня­как­во яв­ле­ние, дей­ност в ня­как­ви от­ря­зъ­ци от вре­ме (обик­но­ве­но го­ди­на или ме­сец). Най-чес­то из­пол­з­ва­ни­те фор­ми са стълб­чес­ти (величи­на­та на яв­ле­ни­е­то или дей­ност­та се изоб­ра­зя­ва чрез ви­со­чи­на на стълбче),  секторни (чрез раз­де­ля­не на кръ­га или на стълбчетата на час­ти по от­но­си­тел­ни дя­ло­ве на различните величини), кръгови (когато като графично изображение се използва геометричната фигура на кръга) и линейни диаграми (графика, при която стойностите са свързани с линия).

ДИАКЛАЗИ (от гр. diaklasis – разломяване) – вид тектонски обусловени разломи (разкъсвания) или пукнатини в земните пластове с дължина над 100 м., покрай които не е станало разместване на скалите и земни пластове. Образувани са при огъване, разтягане или натиск върху земните пластове.

ДИ­А­МАНТ (от фр. diamant – от гр. adamas, antos – ненадвиваем, твърд), елмаз, брилянт – ми­не­рал, със­то­ящ се от чист въг­ле­род. При­те­жа­ва най-ви­со­ка­та твър­дост. Отличава се с най-добър блясък и красота от всички скъпоценни камъни. Ди­а­ман­ти­те могат да бъ­дат с раз­лич­ни по го­ле­ми­на крис­та­ли. По­де­лят се на 7 ка­те­го­рии и 23 гру­пи. Диамантите се измерват в карати, като 1 карат е равен на 0.2 грама. Из­ пол­з­ват се по два на­чи­на. Пър­ви­ят – в юве­лир­на­та про­миш­ле­ност за про­из­вод­с­т­во­то на ук­ра­ше­ния. Вто­ри­ят – за об­ра­бот­ка на твър­ди ма­те­ри­а­ли (в тех­ни­ка­та). Най-го­ле­ми на­хо­ди­ща на ди­а­ман­ти има в Юж­на Аф­ри­ка (ЮАР), Ангола, Бра­зи­лия, Ин­дия, Ру­сия (Урал и Яку­тия).

ДИАСПОРА ( от гр. diaspora – разсейване) – 1/. Част от етническа общност, която се е изселила от страната, от която произхожда, и пребивава продължително време на територията на друга държава като образува в нея етническо малцинство. Формирана е под влияние на политически, икономически, образователни, културни и др. причини. Състои се от: а) граждани на национална държава (с едно определено гражданство); б) граждани с двойно гражданство (на страната от която произхождат и на страната, в която са се заселили); в) с получено гражданство на новата страна (т.нар. натурализация) и отказ от гражданство на предишната страна; г) с получено гражданство в новата страна, понеже са родени в нея, независимо от гражданството на родители им. Българската диаспора е формирана: в миналото по политически причини (в Румъния, Сърбия, Македония и др.) по икономически причини (Молдова, Южна Украйна и др.); в съвременни условия под влияние на трудовата и етно-религиозна емиграция (Турция, Испания, Гърция, Кипър, Италия, Германия, Великобритания, САЩ и др.  2/. Част от растение – плод, семе, спора, клубен и др., отделила се от майчиния организъм и служеща за размножаване на друго място. 

ДИВЕРГЕНЦИЯ (от лат. divergentia - раздалечаване)  - 1/. Раздалечаването на две съседни литосферни плочи (спрединг). 2/. Раздалечаване в хода на еволюцията на първоначално близки групи организми поради различия в местата на обитаване и протичане на естествения отбор. Понятието е въведено за пръв път от Чарлз Дарвин. Противоположно е на понятието конвергенция.

ДИ­ВЕЧ – ди­ви бо­зай­ни­ци и пти­ци, ко­и­то са обект на лов. Ди­ве­чът би­ва кос­мат (бозайни­ци) и пер­нат (пти­ци). По­лез­ни­ят ди­веч мо­же да се ло­ву­ва през оп­ре­де­ле­ни се­зо­ни, а вред­ни­ят – це­ло­го­диш­но. Към ед­ри­я ди­веч се от­на­сят: елен-ло­па­тар, бла­го­ро­ден елен, ди­ва сви­ня, вълк, сър­на, муф­лон, меч­ка.

ДИГИТАЛНА КАРТА – (от лат.) – вид картографско изображение на географски обекти, процеси и явления, проявяващи се на определена територия чрез цифровизация (превод на аналоговите данни в цифрова система) и използване на компютърни системи и специализирани програми.

ДИМКА  - вид атмосферно явление, изразяващо се в слабо помътняване на въздуха над земната повърхност. Образува се при разсейване на светлината от дребни капчици вода или ледени кристалчета. Видимостта е над 1 км. Различава се от омарата по това, че помътняването на въздуха е влажно (капчици вода и кристалчета), а при омарата е сухо (от прах и дим).

ДИНАМИКА НА ЛАНДШАФТА (от гр.  dinamis –  сила и ландшафт) – външни промени в ландшафта, които не изменят неговата структура, но внасят промени в неговото функциониране. Поделят се на: а) ритмични промени с постоянна продължителност (денонощни, сезонни, годишни и др.); б) циклични промени, с променлива продължителност.

ДИСТАНЦИОННИ МЕТОДИ* (от лат. distantio – разстояние и от гр. methodos) – гру­па от съв­ре­мен­ни ме­то­ди за из­с­лед­ва­не на ге­ог­раф­с­ки обек­ти, про­це­си и яв­ле­ния от голя­мо раз­с­то­я­ние. При тях се из­пол­з­ва спе­ци­ал­на апа­ра­ту­ра, мон­ти­ра­на на са­мо­ле­ти, изкус­т­ве­ни спът­ни­ци, кос­ми­чес­ки ко­ра­би и се об­ра­бот­ва с ком­пю­тър­на тех­ни­ка и технологии.

ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ В ГЕОГРАФИЯТА* (от лат. differentia  - различие) - процес на обособяване в географската наука на отделни самостоятелни науки, които се отличават със свой обект, предмет, методология на изследване, система от теоретични знания, категории, понятия и емпирични данни. Диференциацията в географската наука е продължителен процес. Тя се основава на стремежа по-пълно да се изследват и изучават отделни компоненти на природната среда, населението и отделни сфери на дейност в обществото (икономика, политика, култура  и т.н.).  Нейното начало е положено още в древността от Ератостен. Съвременната система на географските науки е резултат от диференциацията през новото време (17-20 век). Диференциацията в географската наука е обратен процес на интеграцията. Тя се основава на анализа (разчленяването).

ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ НА ЛАНДШАФТИТЕ (от (от лат.differentia  - различие и ландшафт) – разчленяване на единния ландшафт на морфологични единици по определени признаци. Тя е два вида: а) комплексна – по типовете ландшафти; б) отраслова – по компоненти на ландшафтите.

ДОБАВЕНА СТОЙНОСТ - част от стойността на стоки и услуги, формирана от производителя (предприятие, фирма). Образува се като разликата между продажната цена на продукция, стоки и услуги, произведени от фирмата и нейните производствени разходи (за суровини, материали, горива, електроенергия, трудови възнаграждения и др.).

ДО­БИВ­НА ПРО­МИШ­ЛЕ­НОСТ – от­ра­съл на про­миш­ле­ност­та, съв­куп­ност от стопан­с­ки дей­нос­ти, за до­бив и пър­вич­на об­ра­бот­ка на раз­лич­ни ви­до­ве су­ро­ви­ни и горива. Включ­ва: ру­до­до­бив­на про­миш­ле­ност (до­бив и обо­га­тя­ва­не на ру­ди на металите), топ­лив­на про­миш­ле­ност (въг­ле­до­бив­на, неф­то­до­бив­на, га­зо­до­бив­на); до­бив на не­ме­тал­ни ми­не­рал­ни су­ро­ви­ни; дър­во­до­бив и др. Част е от пър­вич­ния сек­тор на стопанство­то. Добивът на по­лез­ни из­ко­па­е­ми се осъ­щес­т­вя­ва по три ос­нов­ни спо­со­ба - подземен (галериен), открит (кариерен) и сондажен.

ДОЛ – вдлъб­на­та про­дъл­го­ва­та фор­ма на ре­ле­фа, по­ни­же­но мяс­то в зем­на­та повърхност с ма­лък нак­лон, ши­ро­ко дъ­но, по­ле­га­ти скло­но­ве (обик­но­ве­но за­ле­се­ни), които плавно преминават към дъното и вододелното пространство. На ширина доловете достига от няколко до стотици метри. Те има предимно ерозионен произход. В дола мо­же постоянно да тече во­да или са­мо при про­лив­ни дъж­до­ве и сне­го­то­пе­не. Най-чес­то доловете се обра­зу­ват от вре­мен­но ­те­ча­щи­те во­ди чрез удъл­ба­ва­не и раз­ши­ря­ва­не на ро­ви­на. Доловете са типични за равнинните, хълмистите и нископланинските райони

ДО­ЛИ­НА – вдлъб­на­та удъл­же­на фор­ма на ре­ле­фа, об­ра­зу­ва­на от еро­зи­он­на­та дей­ност на те­ча­ща­та во­да. В най-нис­ка­та `и  част обик­но­ве­но те­че ре­ка. За­поч­ва при из­во­ри­те на река­та и за­вър­ш­ва с реч­но­то ус­тие. До­ли­на­та има нак­лон по по­со­ка­та, в ко­я­то те­че ре­ка­та, и про­дъл­го­ва­та, неп­ра­вил­на фор­ма. По по­со­ка на нак­ло­на про­фи­лът на до­ли­на­та се променя в за­ви­си­мост от ге­о­лож­кия стро­еж на зем­ни­те плас­то­ве, скал­на­та ос­но­ва, характера на про­ти­ча­не­то на про­це­си­те на из­вет­ря­не и де­ну­да­ция. До­ли­ни­те, как­то и реките не се пре­си­чат, а се сли­ват. Вся­ка до­ли­на има яс­но обо­со­бе­ни скло­но­ве и дъ­но. Долините в зависимост от формата на техните склонове са: веобразни (имат профил на лат. буква V, характерни са за планинските земи), каньоновидни (тесни, със стръмни и отвесни склонове), асиметрични (с един стръмен и един полегат склон), трогови (коритообразни, преофоромени от ледниците), широки (с ниски и полегати склонове, характерни за равнинните земи). В зависимост от произхода долините са: тектонски (по линията на разлом на земните пластове); антиклинални; синклинални и др.. До­ли­на­та обикнове­но носи име­то на ре­ка­та, ко­я­то те­че в нея.

ДО­ЛИ­НЕН СКЛОН – част от зем­на­та по­вър­х­ност в реч­на до­ли­на, ог­ра­ни­ча­ва­ща я от две­те и стра­ни. До­лин­ни­ят склон има нак­лон към до­лин­но­то дъ­но. По фор­ма той е: отвесен, над­вис­нал, из­пък­нал, вдлъб­нат, стъ­па­ло­ви­ден, прав, полегат. В за­ви­си­мост от харак­те­ра на до­лин­ни­те скло­но­ве се оп­ре­де­ля ти­път на реч­на­та до­ли­на.

ДО­ЛИН­НО ДЪ­НО – най-нис­ка­та рав­на част от реч­на­та до­ли­на, в ко­я­то те­че во­да­та. Състои се от речното легло (русло на реката) и заливната тераса. До­лин­но­то дъ­но е разположе­но меж­ду два­та скло­на на долината и по-точ­но меж­ду тех­ни­те под­но­жия. В него речното легло може да е на различно разстояние от склоновете. Това определя и размера на заливните тераси от двете страни на течението на реката като от едната страна е по-голяма, а от другата дори може да липсва.

ДО­ЛИН­НО РАЗ­ШИ­РЕ­НИЕ – раз­ши­ре­ние на реч­на до­ли­на в пла­нин­с­ка об­ласт, оградено от стръм­ни скло­но­ве и от­во­ре­но в две про­ти­во­по­лож­ни по­со­ки, през ко­и­то те­че реката. Мно­го чес­то се на­ри­ча по­ле. Об­ра­зу­ва се чрез за­си­ле­на стра­нич­на еро­зия (ру­ши­тел­на дей­ност на те­ча­ща­та вода) сред  ме­ки, лес­но­ру­ши­ми зем­ни плас­то­ве, т.е. има еро­зи­о­нен произход.

ДОЛОМИТ (По името на френския геолог Доломиьо)- 1/. Скалообазуващ минерал, формиран от калциев карбонат и магнезий. Има зърниста маса и огнеупорни свойства. По произход доломитът е утаечен. 2/. Скала, състояща се от минерала доломит. При химично въздействие на дъждовните води в нея се образуват повърхностни и подземни карстови форми. Доломитът се използва в стъкларската и керамичната промишленост, за изготвянето на огнеупорни изделия и като добавъчен материал в металургията (флюс).

ДОМАКИНСТВО – един човек или група от хора, което живеят заедно в едно жилище, ползват общи системи (водопровод, канализация, електропровод, и др.), имат общ бюджет. Те могат да са семейство или да са хора от различни семейства, но са взаимно свързани чрез съвместния бит и общото потребление на стоки и услуги.

ДРЕЙФ* (от хол. drijven – плавам) – 1/. (Дрейф на плавателни съдове и летателни апарати). Отклонение при плаването на корабите или летенето на самолетите от предварител­но определе­на посока (курс) на движение под влияние на морско течение или на вятър; 2/. (Дрейф на ледовете). Отклонение в движението на ледените блокове, предизвикано от ветровете и морските течения в полярните райони. Поради въртенето на Земята около оста си в Северния ледовит океан морските течения отклоняват ледените блокове надясно, а в антарктическите морета – наляво. Това отклонение се видоизменя под влияние на вятъра.  3/. (Дрейф на континентите). Раздалечава­не на новите континен­ти в хоризонтал­но направление след разпадането на праконтиненти­те Гондвана и Лавра­зия. Това разместване на континентите е открито и обосновано за пръв път от А. Вегенер през 1912 г.

ДРЕНИРАНЕ (от англ. drain – осушаване) – вж.: Отводняване на почвата

ДРУМЛИНИ (от келт. drumlin – удължен хълм) – про­дъл­го­ва­ти хъл­мо­ве с овал­на фор­ма, об­ра­зу­ва­ни от моренен материал, останал след разтопяване на континенталните ледници. На външен вид при­ли­чат на по­лу­яй­це­вид­на из­пък­на­лост на зем­на­та по­вър­х­ност. На дъл­жи­на дос­ти­гат от 1 до 15 км, а ви­со­чи­на­та им е около 5 -45 м., ширината до 150-400 м. Обик­но­ве­но друмли­ни­те се сре­щат на гру­пи, офор­ме­ни ка­то вет­ри­ло, с дългата страна по посока на движението на някогашните ледници. Ха­рак­тер­ни форми са за ледниковия релеф в При­бал­ти­ка, Скандинавския полуостров, Канада, Ир­лан­дия и др..

ДУНАВСКИ СТРАНИ – ев­ро­пейс­ки дър­жа­ви, през чи­я­то те­ри­то­рия пре­ми­на­ва ре­ка Ду­нав или ре­ка­та е гра­ни­ца на дър­жа­ва­та и мо­же да се из­пол­з­ва ка­то ес­тес­т­вен во­ден път. Вся­ка от ду­нав­с­ки­те дър­жа­ви включ­ва в сво­я­та те­ри­то­рия част от те­че­ни­е­то на ре­ка­та, част от ней­ни­те бре­го­ве и вод­на­та по­вър­х­ност. Ду­нав­с­ки дър­жа­ви са Гер­ма­ния, Ав­с­т­рия, Сло­ва­кия, Ун­га­рия, Хър­ват­с­ка, Сър­бия, Ру­мъ­ния, Бъл­га­рия и Ук­рай­на.

ДУХОВНА СФЕРА – част от на­ци­о­нал­но­то сто­пан­с­т­во на ед­на стра­на, ко­я­то е свърза­на с об­с­луж­ва­не­то на дей­нос­ти­те в ма­те­ри­ал­на­та сфе­ра и на­се­ле­ни­е­то. В нея производ­с­т­во­то ня­ма ве­щес­т­вен ха­рак­тер. От­ли­ча­ва се от ма­те­ри­ал­на­та сфе­ра, в ко­я­то доми­ни­рат до­би­вът на су­ро­ви­ни, тях­на­та пре­ра­бот­ка и про­из­вод­с­т­во­то на пред­ме­ти и стоки за пот­реб­ле­ние. Духовната сфе­ра включ­ва спе­ци­фич­но об­с­луж­ва­щи­те дей­нос­ти ка­то тран­с­порт, тър­го­вия, ту­ри­зъм, би­то­ви и ко­му­нал­ни ус­лу­ги, здра­ве­о­паз­ва­не, административ­но-прав­ни ус­лу­ги и т.н. и ду­хов­ни дей­нос­ти ка­то на­у­ка, кул­ту­ра и из­кус­т­во, образование.

ДЪБРАВА – млада гъста листопадна дъбова гора, в която като съпътстващи дървесни видове са липа, ясен, габър и др. Подлесът е от различни видове широколистни храсти. Използва се като понятие за млада гора, която не е или е слабо засегната от човешката дейност.

ДЪЖДОВНИ ГОРИ – гори, виреещи в места с годишна сума на валежите над 2000 мм. Отличават се с голямо видово разнообразие на дърветата, разнообразни епифити, много лиани, но сравнително бедни на тревисти видове и тревна покривка. Обикновено са етажирани гори с обособени 3 етажа. Листата им най-често са средна големина и се сменят постепенно, без сезонна листопадност. При мусонните гори има сезонна влажност и листопад. Стволовете на дърветата обикновено са прави, гладки и сравнително тънки. Подлесът е рядък и твърде често е от ниски дървета. Поделят се на влажни тропични гори, субтропични гори и умерени. Тропичните дъждовни гори (екваториални гори, тропични гори, хилеи, селваси) обикновено са разпространени в районите до 25° с.ш. и до 30° ю.ш. с равнинен, котловинен и нископланински релеф с надморска височина до 800 – 1000 м.  Субтропичните и умерените дъждовни гори са развити северно и южно от тропичните гори, но и в планините в горещия пояс са над 1000 м надморска височина 

ДЪЛБОКОВОДЕН РОВ (ЖЛЕБ, ПАДИНА) – дълбоко място на океанското дъно. Разположен е между островна дъга и абисалната равнина на океанското дъно. Има асиметрична продълговата форма – стръмен склон към островната дъга и полегат към абисалната равнина. Намира се в района на субдукция (подпъхване) на една литосферна плоча под друга. Длъбочината надхвърля 5000 м. В света има 26 дълбоководни океански рова. Най-дълбоката е Марианската падина, която по някои данни на 11 022 м. от океанската повърхност. По-значими дълбоководни ровове са още Тонга (10 882 м), Филипинска падина (10 265м), Кермадек (10 047 м), Алеутска, Перуанска, Чилийска и др.

ДЪРВЕСНА (ГОРСКА) РАСТИТЕЛНОСТ – тип растителност, състояща се от растения с неподвижно главно ежегодно нарастващо стъбло (ствол) и оформена корона от клони и листа – дърво и корени. Тя включва всички видове дървета на определена територия. Дърветата могат да растат поединично или групово, когато образуват гори. Този тип растителност се състои от дървета с различна височина (от няколко до стотина метра), различни видове корени, стъбло, корона, листа и т.н. В зависимост от външния вид дървесната растителност е: а) обикновено дърво (ела, бор, смърч, дъб, габър, бук, липа и т.н.); б) бутилково дърво – стволът е пригоден за съхраняване на водни запаси, например баобаб; в) чадъровидно дърво – короната е във формата на чадър и е приспособена за улавяне на повече слънчева светлина, например чадъровидната акация; г) розетовидно дърво – короната на дървото има формата на розетка, например палма; д) сукуленти – кактуси със стъбло, в което се съхранява вода, например гигантския кактус сагуаро. Горската растителност може да бъде: иглолистна вечнозелена, широколистна листопадна (лятнозелени гори), твърдолистна вечнозелена; тропическа вечнозелена; тропическа листопадна (зимнозелени гори, в които листата падат през сухия период).

ДЪРВОДОБИВ – отрасъл на добивната промишленост, част от първичния сектор на стопанството. Обединява предприятия и фирми за добив на дървесина, за добиване и транспортиране на дървесина и други горски продукти като се използва горския фонд. Производството включва дърводобив: сечене на дървения материал в горите;  първична обработка на дървесината - кастрене, разтрупване и белене на кората;  извозване на дървесината от сечищата, товарене и превоз на дървесината до потребителите. Добитата дървесина се използва в строителството, дървообработващата, мебелната, химическата и целулозно-хартиената промишленост, както и в бита като дърва за отопление и др.  В света този стопански отрасъл е много добре развит в страните от екваториалния пояс и тайгата. Сред най-големите производители на дървесина са Русия, Канада, САЩ, Финландия, Филипини и др. В България дърбодобива е развит презимно в планиниските райони, като се добива предимно широколистна (букова и дъбова дървесина).

ДЪРВООБРАБОТВАЩА ПРОМИШЛЕНОСТ - подотрасъл, обединяващ предприятия  и фирми за механична обработка и преработка на  дървесината. Дървообработващата промишленост има за предмет на дейност подготовката на дървения материал за ползване в другите стопански отрасли – мебелна промишленост, целулозно-хартиена и химическа промишленост, строителство, транспорт, селско стопанство и др. Произвежда се фасониран дървен материал – греди, дъски, летви, подпори, таванки, траверси, паркет, фурнир, дървен амбалаж, шперплат, дървесни плоскости и др. В света този отрасъл е силно развит в САЩ, Германия, Финландия, Русия, Швеция и т.н. В България е развит предимно в селищата, разположени близко до местата на дърводобив (Велинград, Банско, Пещера, Габрово, Тетевен, Елена, Троян и др.).

ДЪЖД – вид ат­мос­фе­рен те­чен ва­леж във фор­ма­та на вод­ни кап­ки с ди­а­ме­тър от 0.5 до 7.0 мм. Дъж­дът мо­же да ва­ли поч­ти пос­то­ян­но през ця­ла­та го­ди­на, как­то е в еква­то­ри­ал­ния по­яс, но мо­же да ва­ли и са­мо в оп­ре­де­ле­ни се­зо­ни от го­ди­на­та (сух и влажен), как­то е в при­род­на­та зо­на на са­ва­ни­те. Обик­но­ве­но през го­ди­на­та има пе­ри­од, през кой­то ва­ли най-мно­го дъжд и друг, през кой­то ва­ли най-мал­ко. Според количеството и времето за изваляване дъж­до­ве­те са: а) об­лож­ни (про­дъл­жи­тел­ни по вре­ме и на го­ля­ма площ), падащи от слоесто-дъждовни облаци; б) по­рой­ни (обилно количество за малко време), падащи от купесто-дъждовни облаци, образувани при конвективни движения на въздуха или преминаването на студен циклонален фронт.

ДЪЖ­ДО­ВЕН СЕ­ЗОН – еже­год­но пов­та­рящ се пе­ри­од от вре­ме с постоянни и продължителни дъждове. Характерен е за ня­кои ти­по­ве кли­мат – су­бек­ва­то­ри­а­лен, мусонен, сре­ди­зем­но­мор­с­ки. Има про­дъл­жи­тел­ност от един до ня­кол­ко ме­се­ца. Дъждовният се­зон се от­ли­ча­ва с по­ви­ше­на влаж­ност на въз­ду­ха, об­лач­ност и зна­чи­тел­но ко­ли­чес­т­во на ва­ле­жите.

ДЪЛБОК КАРСТ – вид карст, при който окарстването (химическото изветряне) на скалите е станало в предишни природногеографски условия. Дълбокият карстов релеф е на голяма дълбочина  и се установява чрез сондажни изследвания и геофизични методи.

ДЪЛ­БО­ЧИ­НА НА ВОДАТА – ко­ли­чес­т­ве­на ха­рак­те­рис­ти­ка, из­ра­зя­ва­ща разстоянието по вер­ти­кала от по­вър­х­ност­та на во­да­та в ре­ка, езе­ро, море и т.н. до дъ­но­то. Дълбочината мо­же да се измер­ва ка­то мак­си­мал­на и сред­на за да­ден во­ден ба­сейн. Максимал­на­та е най-го­ля­ма­та из­ме­ре­на стой­ност от по­вър­хност­та до дъ­но­то. Сред­на­та дъл­бо­чи­на е час­т­но от де­лене­то на площ­та на вод­но­то се­чение по про­фи­ла на ши­ри­на­та.

ДЪЛ­ЖИ­НА НА РЕ­КА­ТА – ко­ли­чес­т­ве­на ха­рак­те­рис­ти­ка на ре­ка­та, из­ра­зя­ва­ща разсто­я­ни­е­то меж­ду на­ча­ло­то (извора) и ус­ти­е­то на ре­ка­та. По­лу­ча­ва се чрез из­мер­ва­не вър­ху то­пог­раф­с­ки кар­ти с кри­во­мер или пер­гел в ки­ло­мет­ри. За пла­ва­тел­ни ре­ки измерване­то на дъл­жи­на­та е по фар­ва­те­ра (пъ­тя за бе­зо­пас­но пла­ва­не на ко­ра­би­те). Под хид­рог­раф­с­ка дъл­жи­на на ре­ка­та се раз­би­ра раз­с­то­я­ни­е­то от ус­ти­е­то на ре­ка­та до най-отда­ле­че­на­та от не­го точ­ка на да­де­на реч­на сис­те­ма. Най-дългата река на Земята е р. Нил.

ДЪР­ЖА­ВА – по­ли­ти­чес­ка­та ор­га­ни­за­ция на жи­во­та на об­щес­т­во­то, при­те­жа­ва­ща особе­на уп­рав­ля­ва­ща сис­те­ма (органи и учреждения, действащи на основата на правни норми), ръ­ко­во­де­ща ос­нов­ни­те дей­нос­ти в об­щес­т­во­то и функционираща на стро­го опреде­ле­на територия. Дър­жа­ви­те се гру­пи­рат на гру­пи в за­ви­симост от из­б­ра­ни показатели. По го­ле­ми­на на  те­ри­то­рията са на големи (над 1 млн. кв.км.), сред­ни (меж­ду 200 хил. и 1млн. кв.км.) и мал­ки (под 200 хил. кв.км.). По ге­ог­раф­с­ко по­ло­же­ние се поделят на ев­ро­пейс­ки, ази­ат­с­ки, латиноамерикански, афри­кан­с­ки и т.н., на ос­т­ров­ни (Япония, Ве­лик­об­ри­та­ния, Фи­ли­пи­ни, Индоне­зия и др.), полуос­т­ров­ни и т.н. По фор­ма на своето дър­жав­но ус­т­ройс­т­во се по­де­лят на републики, монархии. По вът­реш­но­то административно ус­т­ройс­т­во дър­жа­ви­те се поделят на унитарни, феде­рал­ни и конфедерални. В зависимост от самостоятелността си биват суверенни и зависими (колонии). В програмите за раз­ви­тие на ООН дър­жа­ви­те на ос­но­ва­та на сис­те­ма­та от показа­те­ли за продължителност на човешкия жи­вот, гра­мот­ност, до­хо­ди и др. се по­де­лят на три гру­пи – държави с висо­ко (САЩ, Канада, Япо­ния, Гер­ма­ния, Из­ра­ел, Ки­пър, Сингапур и др.), средно (Ру­сия, Украйна, Бразилия, Ру­мъ­ния и др.) и нис­ко (Бан­г­ла­деш, Чад, Зам­бия и др.) равнище на социал­но-икономическо раз­ви­тие.

ДЪРЖАВЕН ГЕРБ – отличителен знак, в който има съчетание на фигури и предмети, които имат символично значение и изразяват исторически традиции. Той се изобразява на печати, банкноти, фасадите на правителствените сгради и др. Като изображения в герба често пъти се използват фигурите на животни. Например орелът е бил герб на Древна Персия, двуглавият орел бил герб на Византия, а след това и на Русия. Лъвът също го има в гербовете на различни държави. Коронованият лъв е герб на Армения, България. Понякога гербът се изобразява и на държавното знаме.

ДЪРЖАВИ–ДЖУДЖЕТА* – гру­па от дър­жа­ви, обо­со­бе­ни по приз­на­ка раз­мер на тери­то­ри­я­та и брой на на­се­ле­ни­е­то от кла­си­фи­ка­ци­я­та на стра­ни­те. То­ва са най-мал­ки­те дър­жа­ви в све­та. В та­зи гру­па по­па­дат ре­ди­ца ев­ро­пейс­ки дър­жа­ви ка­то Ва­ти­ка­на, Мо­на­ко, Сан-Ма­ри­но, Лих­тен­щайн, Ан­до­ра, Люк­сем­бург.

ДЪР­ЖА­ВЕН ЕЗИК – за­дъл­жи­тел­ни­ят в да­де­на стра­на език за во­де­не на административ­но­то де­лоп­ро­из­вод­с­т­во, съ­доп­ро­из­вод­с­т­во, пре­по­да­ва­не­то в учебните                      заведе­ния, в ар­ми­я­та и др., не­за­ви­си­мо от ет­ни­чес­ка­та принадлежност на отделни­те граждани. В ня­кои стра­ни има по два и по­ве­че дър­жав­ни езици. Нап­ри­мер, в Швейцария офи­ци­ал­ни ези­ци са нем­с­ки, френ­с­ки, ита­ли­ан­с­ки и реторомански.

ДЪРЖАВЕН ХИМН – тър­жес­т­ве­на пе­сен по сти­хо­ве, на­пи­са­ни за прос­ла­ва на държава­та. Всич­ки съв­ре­мен­ни дър­жа­ви имат свой дър­жа­вен химн, кой­то за­ед­но с гер­ба и зна­ме­то са офи­ци­ал­ни­те сим­во­ли на дър­жа­ва­та. Един от най-из­вес­т­ни­те дър­жав­ни хим­ни е то­зи на Фран­ция – Мар­си­ле­за­та.

ДЪРЖАВНА ВЛАСТ – системата от специално създадени и функциониращи организации и институции за управление на обществените дейности на определена територия. По своята същност тя е полотическа, понеже държавата е политическа организация. Осъществява се чрез формални (политически партии) и неформални (обществени органи и граждански организации и движения) политически структури, специализирани държавни органи, учреждения, организации и ведомства. На политическата власт са присъщи: всеобхватност на осъществяването на властта; задължителност на законите и решенията на държавните органи и институции за всички физически и юридически лица, органи и организации на територията на държавата; йерархична връзка и подчиненост на държавните структури една на друга; въвеждането на общи правила, регулиране на отношенията между лицата и между гражданите и държавата чрез издаването, прилагането и контрола на изпълнението на нормативните актове.  В съвременните демократично устроени държави държавната власт се осъществява чрез разделение на функциите между законодателна, изпълнителна и съдебна власт, органите държавно управление се формират чрез пряка или представителна демокрация (изборност, мандатност, сменяемост).

ДЪР­ЖАВ­НА ГРА­НИ­ЦА – ли­ния вър­ху зем­на­та и вод­на­та по­вър­х­ност и във въздушно­то прос­т­ран­с­т­во, обоз­на­ча­ва­ща пре­де­ли­те на дър­жа­ва­та, ограничаваща нейната територия. Тя слу­жи за раз­г­ра­ни­ча­ва­не­то на те­ри­то­ри­я­та между от­дел­ни­те дър­жа­ви. В територията, оградена от държавните граници се проявява независимостта и суверенитетът, прилагането на законите на страната и самостоятелното и управление. Държав­на­та гра­ни­ца мо­же да бъ­де ес­тес­т­ве­на, ако съв­па­да с при­род­ни гра­ни­ци (ре­ки, езера, пла­ни­ни, хре­бе­ти и др.), и из­кус­т­ве­на (най-често политическа). Тя се обоз­на­ча­ва на ге­ог­раф­с­ката кар­та (де­ли­ми­на­ция) и на мес­т­ност­та (де­мар­ка­ция).

ДЪР­ЖАВ­НА ТЕ­РИ­ТО­РИЯ – част от су­ше­ва­та и вод­на­та по­вър­х­ност на Зе­мя­та и възздушното пространство над тях, намиращи се под су­ве­рен­на­та власт на определена държа­ва­. Ограничена е от дър­жав­ни­те гра­ни­ци. Дър­жа­ви­те имат много различни по големина и природни условия територии.

ДЪРЖАВНО ЗНАМЕ – офи­ци­а­лен от­ли­чи­те­лен знак на дър­жа­ва­та. Той е сим­вол на ней­на­та не­за­ви­си­мост. Дър­жав­но­то зна­ме мо­же да бъ­де ед­ноц­вет­но или мно­гоц­вет­но със или без изоб­ра­же­ния по не­го. То се пос­та­вя на дър­жав­ни сгра­ди, по­сол­с­т­ва и др.

ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ – целенасочено въздействие на държавните органи и организации върху гражданите, стопанските, обществените и неправителствените органи и организации на територията на държавата с цел постигането на определени резултати чрез: законови и подзаконови нормативни актове (правила и процедури), стратегии, програми и планове; координация и контрол на дейности; провеждане на целеви мерки и мероприятия; поддържане на вътрешен ред и осигуряване на национална сигурност; регулиране на стопанските, социалните, културните и други дейности в обществото; осъществяване на външни връзки с други държави и международни организации. Осъществява се чрез дейността на трите власти (законодателна, изпълнителна и съдебна) и специализирания държавния апарат като съвкупност от структури и лица, осигуряващи чрез определените им правомощия, постигането на определените държавни цели.

ДЪРЖАВНО УСТРОЙСТВО* – на­чин на административно устройство за управление на те­ри­то­ри­я­та на дър­жа­ва­та. В све­та се­га има два основни ти­па дър­жав­но устройс­т­во – уни­тар­ни и фе­де­рал­ни дър­жа­ви. При унитарните дър­жа­ви има единни консти­ту­ция и ор­га­ни на държавната власт. В тях няма автономни самоуправляващи се час­ти. Във фе­де­рал­на­та държа­ва под вли­я­ни­е­то на етничес­ки, религиоз­ни, историчес­ки, со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ки и др. причи­ни има обособени самоуправля­ва­щи се територи­ал­ни еди­ни­ци ка­то ре­пуб­ли­ки, канто­ни, провинции, ща­ти, области и др. Историческа форма е конфедерацията, обединяване на група държави за постигане на определени, предимно отбранителни и икономически цели и съхраняване на суверенитета на участващите държави.

ДЮ­НИ (от нем. dune) – пя­съч­ни хъл­мо­ве, об­ра­зу­ва­ни от нас­лаг­ва­не­то на пя­сък от вятъ­ра край мор­с­ки бряг или в пя­съч­на пус­ти­ня. В за­ви­си­мост от свойс­т­ва­та на пя­съ­ка и по­со­ка­та на вя­тъ­ра, дю­ни­те имат раз­но­об­раз­на фор­ма – от пра­во­ли­ней­на (вал) до кръг­ла. Обик­но­ве­но ви­со­чи­на­та на дю­ни­те е от 5 до 30 м., но в пустинята Намиб в Африка достигат 300 м. Дюните имат яс­но обо­со­бе­ни на­вет­ре­на (обърната към вятъра) и подветрена стра­на. Склоновете на дюните са асиметрични. Наветреният склон  е полегат с наклон обикновено 80-20^ο.  Подветреният склон е по-стръмен и има наклон от 30-40^ο. Поради липсата на растителност дю­ни­те мо­гат бав­но до се прид­виж­ват по по­со­ка­та на вятъ­ра По крайб­ре­жи­я­та обикнове­но дюните са ус­по­ред­ни на бре­га..