Географски речник T

Т

ТАБАН (от тур taban – стъпало, ходило) – ан­т­ро­по­ген­на фор­ма на земната повърхност, съз­да­де­на чрез нас­лаг­ва­не на пръст, скал­на ма­са или не­из­пол­з­ва­е­м материал, из­ко­па­н от руд­ни­ка. Та­ба­нът има фор­ма­та на те­рас­на рав­на пло­щад­ка, раз­по­ло­же­на близ­ко до вхо­да на руд­ни­ка.

ТАЙ­ГА* (от тюрк.) – природна зона в умерения пояс на Северното полукълбо, формирана от вечнозелени иглолистни гори. Климатът е умерен със студе­на снеж­на зима и температури на възду­ха до -50^οС. Задържа се устойчива снеж­на покрив­ка. Ля­то­то е топ­ло, средната юлс­ка температура е меж­ду 10^οC и 20^οС. Валежи­те в зоната на тай­га­та са меж­ду 300 и 600 мм, а на от­дел­ни места и пове­че. Количеството им превиша­ва изпарението, ко­е­то во­ди до създаване­то на замръзналост, преовлажнение, заблатявания, гъс­та мрежа от многовод­ни ре­ки и езе­ра. В ниските места има блата. Почвите са предим­но подзолис­ти. Пре­об­ла­да­ват иг­ло­лис­т­ни­те го­ри с при­ме­си от дребнолистни широколис­т­ни дърве­та. Най-ха­рак­тер­ни­те дър­вес­ни видове са иглолистни­те бор, ела, смърч и широколистните бре­за и липа. В тайгата лип­с­ва или е слабо раз­вит подле­сът, а мъхо­ве­те, тревите и храсти­те са еднообразни. При преобладаването на определе­ни дървесни ви­до­ве тайгата се поде­ля на два вида – тъмна (бя­ла ела, сибирски бор, кедър) и светла (лиственица, американски бор и др.). От животинс­ки­те видо­ве характер­ни са вълк, лиси­ца, заек, катерица, кафя­ва меч­ка, както и животни с ценни кожи като белка, собол, ондатра и др. Тайгата заема поч­ти 10% от сушата. Тя има значител­ни запа­си от дърве­си­на, но е слабо населена.

ТАЙ­ФУН* (от кит. през англ. - голям вятър) – на­и­ме­но­ва­ние в Юго­из­точ­на Азия, Китай, Корея и Япония на тро­пич­ни­те цик­ло­ни, въз­ник­ва­щи в за­пад­на­та част на Ти­хия оке­ан. Ско­рост­та на тай­фу­ни­те дос­ти­га до 50 км/час. Прид­ру­же­ни са от про­лив­ни дъждове. При­чи­ня­ват го­ле­ми раз­ру­ше­ния по крайб­ре­жи­е­то, на­вод­не­ния, въл­не­ние на океана и мо­ре­та­та и др.

ТАКИРИ (от тюрк.- равен, гол) – плос­ко, об­шир­но гли­нес­то прос­т­ран­с­т­во в пустините и полупус­ти­ни­те, вид почва. Образувани са в понижения на земната повърхност. Гли­нес­ти­ят слой има де­бе­ли­на 8-10 см. Ко­га­то има ва­ле­жи (обикновено през пролетта), та­ки­ри­те се пок­ри­ват с во­да, а след из­съх­ва­не­то по­вър­х­ност­та става твърда и се на­пук­ва на мно­жес­т­во пук­на­ти­ни, ко­и­то об­ра­зу­ват гъс­та мре­жа. Тези почви се отличават с ниско съдържание на хумус (0.2-0.5%), малка мощност (до 30-40 см.) и засоляване. В тях поч­ти напълно лип­с­ва рас­ти­тел­ност. След дъжд се появяват водорасли и лишеи, отличаващи се с много къс вегетационен период. След изсъхването им покриват като тънка пластинка повърхността на почвата. Ши­ро­ко са разпростра­не­ни в глинестите пустин­ни­ райони на Средна Азия, Предна Азия, Монголия, Северна Америка, Австралия.

ТАКСА (от taxarе – определям) – фор­ма на пла­ща­не от юри­ди­чес­ки и фи­зи­чес­ки ли­ца на дър­жа­ва­та за из­вър­ше­на от ней­ни ор­га­ни оп­ре­де­ле­на ус­лу­га. Так­си­те са държав­ни и мес­т­ни. Дър­жав­ни­те се съ­би­рат от дър­жав­ни­те ор­га­ни, а мес­т­ни­те такси – от об­щи­ни­те и кмет­с­т­ва­та.

ТАКСОН (от лат. taxarе – определям) – 1/. (в ге­ог­ра­фи­я­та). Те­ри­то­ри­ал­на еди­ни­ца със спе­ци­фич­ни ти­по­ло­гич­ни приз­на­ци. Ха­рак­тер­ни рав­ни­ща­та за географските таксони са аре­ал, зо­на, район, ре­ги­он. 2/.(в би­о­ло­ги­я­та). Гру­па ор­га­низ­ми, род­с­т­ве­ни в ед­на или в друга сте­пен, свър­за­ни с общи свойства и признаци и дос­та­тъч­но обо­со­бе­ни за да мо­же да бъ­де оп­ре­де­ле­на таксономич­на ка­те­го­рия – вид, род, се­мейс­т­во, раз­ред и т.н. Так­со­нът вина­ги оз­на­ча­ва конк­ре­тен би­о­ло­ги­чен обект.

ТАКСОНОМИЧНИ КАТЕГОРИИ – по­ня­тия, из­пол­з­ва­щи се за обоз­на­ча­ва­не на съпод­чи­не­ни гру­пи обек­ти (форми на релефа, ландшафти, рас­те­ния или жи­вот­ни), т.е. таксо­ни. Те се от­ли­ча­ват ед­на от дру­га с раз­лич­на сте­пен на род­с­т­во, обоз­на­ча­ват нере­ал­ни ор­га­низ­ми, а оп­ре­де­лен ранг или ни­во, т.е. сте­пен­та в оп­ре­де­ле­на йе­рар­хия.

ТАКСОНОМИЯ – те­о­рия на кла­си­фи­ка­ци­я­та и сис­те­ма­ти­за­ци­я­та на слож­но  организира­ни­те час­ти на дейс­т­ви­тел­ност­та, има­щи обик­но­ве­но йе­рар­хи­чен стро­еж – расти­те­лен свят, жи­во­тин­с­ки свят, ге­ог­раф­с­ки обек­ти, географски ландшафти и др.

ТАЛВЕГ (от нем. talweg) – ли­ни­я­та, съ­е­ди­ня­ва­ща най-нис­ки­те час­ти на ли­ней­ни­те еро­зи­он­ни фор­ми, на реч­на до­ли­на, най-дъл­бо­ки­те мес­та по дъл­жи­на­та на ре­ка, ов­раг, де­ре и др. Обик­но­ве­но в тал­ве­га на ре­ка­та те­че­ни­е­то на во­да­та е най-бър­зо.

ТВЪРДИ ВАЛЕЖИ – ат­мос­фер­ни ва­ле­жи, при ко­и­то во­да­та е в твър­до аг­ре­гат­но състо­я­ние. Об­ра­зу­ват се при от­ри­ца­тел­ни (ми­ну­со­ви) тем­пе­ра­ту­ри на въз­душ­на­та ма­са. Ха­рак­тер­ни са це­ло­го­диш­но за по­ляр­ни­те ге­ог­раф­с­ки ши­ри­ни и ви­со­ки­те час­ти на планини­те, се­зон­но и епи­зо­дич­но за уме­ре­ния кли­ма­ти­чен по­яс. В тро­пич­ни­те екваториални об­лас­ти са при­съ­щи са­мо за най-ви­со­ки­те час­ти на ви­со­ки­те пла­ни­ни. Към твър­ди­те ва­ле­жи се от­на­сят сняг, суг­ра­ши­ца, град (гра­душ­ка), ле­ден дъжд, скреж и сла­на.

ТВЪРДИЦА – изпъкнала форма на релефа, из­диг­на­та над зем­на­та по­вър­х­ност голяма единична ска­ла (или монолитен скален блок), ко­я­то по­ра­ди сво­я­та здра­ви­на е ос­та­на­ла нераз­ру­ше­на при про­ти­ча­не на про­це­си­те на из­вет­ря­не и де­ну­да­ция. Обик­но­ве­но е ос­та­тък от по-стар ре­леф. Чес­то е заоби­ко­ле­на от из­вет­ри­тел­ни ма­те­ри­а­ли и об­ра­зу­ва сви­де­тел­но въз­ви­ше­ние.

ТВЪРД ОТТОК – със­тав­на част на реч­ния от­ток, със­то­я­ща се от твър­ди­те час­ти­ци, об­ра­зу­ва­ни от раз­ми­ва­не­то на из­вет­ри­тел­на­та ко­ра от дъж­дов­ни­те во­ди и от еро­зи­я­та на реч­ни­те лег­ла. Най-го­ле­ми­те твър­ди час­ти­ци се дви­жат в при­дън­ния во­ден слой, а по-малки­те пла­ват във вод­ния слой. По­ра­ди то­ва ма­те­ри­а­ли­те на твър­дия от­ток са пла­ва­щи и вла­че­ни или дън­ни нас­ла­ги.

ТВЪР­ДО­ЛИС­ТНИ ВЕЧНОЗЕЛЕНИ ГО­РИ – при­род­на зо­на, вид гора, растяща в суб­т­ро­пич­ния по­яс със сре­ди­зем­но­мор­с­ки тип кли­мат. В нея зи­ма­та е ме­ка и влажна, а лято­то е су­хо и го­ре­що. Ре­ки­те са ма­ло­вод­ни и до­ри през ля­то­то пре­съх­ват. Почви­те са чер­ве­но­зем­ни („те­ра ро­са”), жъл­то­зем­ни и ка­не­ле­ни. Определящата рас­ти­тел­ност­ е вечнозелена. Срещат се твърдолистни вечнозелени дърве­та и храсти, издържащи на продължителни висо­ки темпера­ту­ри и засуша­ва­ния. Характер­ни рас­ти­тел­ни ви­до­ве са кипа­рис, кор­ков дъб, вечнозе­лен дъб, кестен, мас­ли­на, пи­ния и др. От­г­леж­дат се мас­ли­ни, смо­ки­ни, на­рове. Срещат се множество храс­та­ла­ци, на­ри­ча­ни макви­си и фри­га­на. От храсти­те ха­рак­тер­ни са та­мян, лавър и др. От живо­тин­с­ки­те ви­до­ве мно­го ха­рак­тер­ни са прилепи­те, влечуги­те, диви­те кози, ча­ка­лът и др.

ТВЪРДОСТ НА ВОДАТА – ка­чес­т­во на во­ди­те, съ­дър­жа­щи кал­ци­е­ви и маг­не­зи­е­ви йо­ни. Тя мо­же да бъ­де пос­то­ян­на (ос­та­ва при кип­ва­не на во­да­та) и вре­мен­на (из­чез­ва при про­дъл­жи­тел­но кип­ва­не). Из­мер­ва се в mg/dm3. В за­ви­си­мост от ко­ли­чес­т­ве­но­то съдържание на кал­ци­е­ви и маг­не­зи­е­ви йо­ни во­да­та би­ва: мно­го ме­ка – до 1.5; ме­ка от 1.5 до 3.0; уме­ре­но твър­да – от 3.0 до 6.0; твър­да – от 6.0 до 9.0 и мно­го твър­да – над 9.0 mg/dm3.

ТЕЖКА ПРОМИШЛЕНОСТ – гру­па от­рас­ли на про­миш­ле­ност­та, в ко­и­то се извърш­ва до­бив и пре­ра­бот­ка на су­ро­ви­ни и се про­из­веж­дат пре­дим­но сред­с­т­ва за производ­с­т­во. Към теж­ка­та про­миш­ле­ност се включ­ват от­рас­ли­те: енер­ге­ти­ка, чер­на и цвет­на ме­та­лур­гия, ма­ши­нос­т­ро­и­тел­на и ме­та­ло­об­ра­бот­ва­ща про­миш­ле­ност, хи­ми­чес­ка и неф­то­хи­ми­чес­ка про­миш­ле­ност, про­миш­ле­ност за стро­и­тел­ни ма­те­ри­а­ли, дър­во­до­бив­на и дър­во­об­ра­бот­ва­ща про­миш­ле­ност и це­лу­лоз­но-хар­ти­е­на про­миш­ле­ност.

ТЕЖКО ИНВЕСТИЦИОННО МАШИНОСРОЕНЕ – по­дотра­съл на машиностроител­на­та и ме­та­ло­об­ра­бот­ва­ща­та про­миш­ле­ност, обе­ди­ня­ващ пред­п­ри­я­тия и фир­ми за про­из­вод­с­т­во на ком­п­лек­т­ни тех­но­ло­гич­ни ли­нии, ин­с­та­ла­ции, съ­о­ръ­же­ния и уни­кал­ни ма­ши­ни за про­из­вод­с­т­во в про­миш­ле­ност­та и стро­и­тел­с­т­во­то. Про­из­веж­дат се из­де­лия ка­то: ме­та­лур­гич­ни съ­о­ръ­же­ния, апа­ра­ту­ра за хи­ми­чес­ко про­из­вод­с­т­во, пар­ни котли, тур­би­ни, ба­ге­ри и др.

ТЕКСТИЛНА ПРОМИШЛЕНОСТ (от лат. textilis) – от­ра­съл на преработващата про­миш­ле­ност (вторичен сектор на стопанството), обе­ди­ня­ващ пред­п­ри­я­тия и фир­ми за про­из­вод­с­т­во­то на раз­лич­ни ви­до­ве преж­ди, тъ­ка­ни, не­тъ­ка­ни тек­с­тил­ни ма­те­ри­а­ли, подови пок­ри­тия (ки­ли­ми, мо­ке­ти, пъ­те­ки и др.). По­де­ля се на след­ни­те по­дот­рас­ли: памуко­тек­с­тил­на, въл­не­но­тек­с­тил­на, коп­ри­не­но­тек­с­тил­на, ле­не­но-ко­но­пе­на, юте­на и др..

ТЕКТОНИКА (от гр. tektonike – строително изкуство), ге­о­тек­то­ни­ка – ге­о­лож­ка нау­ка (дял на ге­о­ло­ги­я­та), изу­ча­ва­ща струк­ту­ра­та, дви­же­ни­я­та, из­ме­не­ни­я­та и раз­ви­ти­е­то на зем­на­та ко­ра или ня­как­ва част от нея. Раз­к­ри­ва за­ко­но­мер­нос­ти­те на раз­ви­тие и разпола­га­не на раз­лич­ни­те ге­о­лож­ки струк­ту­ри (пло­чи, щи­то­ве, плат­фор­ми, гън­ки и др.). От своя стра­на тя се по­де­ля на мор­фо­ло­ги­чес­ка, ре­ги­о­нал­на, ис­то­ри­чес­ка и ге­не­ти­чес­ка тек­то­ни­ка. Ос­но­вен ме­тод на из­с­лед­ва­не е струк­тур­ни­ят ана­лиз.

ТЕКТОНИКА НА ПЛОЧИТЕ (от гр. tektonike – строително изкуство и плоча), нова глобална тектоника  – съвременна ге­о­лож­ка теория, разглеж­да­ща ли­тос­фе­ра­та ка­то сис­те­ма от под­виж­ни пло­чи. Офор­ме­на е през 1968 г. Според нея при движението на плочите в граничните между тях райони има най-голяма тектонска, земетръсна и вул­кан­с­ка ак­тив­ност. Литосферните плочи хоризонтално се преместват. При това преместване протичат три различни процеса: а) спрединг -разширяване на пространството между две океански плочи, при което от недрата се издига базалтова магма, която при застиването си образува нова океански тип земна кора; б) субдукция – процес на подпъхване на едната плоча под друга и разтопяване на потъващите скали в астеносферата; в) колизия – сблъскване на две континентални литосферни плочи и образуване на планини.

ТЕКТОНОСФЕРА (от гр. tektonike – строително изкуство и sphaira – кълбо) – обвивка на Земята, в която протичат тектонските, магмените и метаморфните процеси. Включва земната кора и горната част на мантията. Отличава се с нееднородност на скалите в хоризонтална и във вертикална посока, образуването и движението на литосферни плочи.

ТЕКТОНСКА ДОЛИНА – вид долина, образуването на която е предопределено от тектонските движения и геоложки земни форми. Понижението на земната повърхност е формирано в мястото на: дълбок разлом на земните пластове (напр. долините на Струма и Места в България), грабен напр. долината на р. Тунджа в Казанлъшката котловина), синклинала, тектонска падина (напр. Голямата Калифорнийска долина в САЩ), синеклиза, рифтова зона (напр. долината на р. Йордан). Обикновено долините по линията на разломите са дълбоки, понеже скалите покрай разломната повърхност са натрошени и лесно податливи на водната ерозия.

ТЕКТОНСКИ ДВИЖЕНИЯ НА ЗЕМНАТА КОРА – дви­же­ния   на зем­ни­те пластове, пре­диз­ви­ка­ни от вът­реш­ни зем­ни си­ли и про­я­вя­ва­щи се в зем­на­та мантия и   в зем­на­та ко­ра. В ре­зул­тат на тек­тон­с­ки­те дви­же­ния зем­ни­те пластове променят свое­то поло­же­ние и форма. То­ва са раз­лич­ни ви­до­ве из­ди­га­ния, потъва­ния, хоризонтални размест­ва­ния, нагъва­ния, разкъсвания и др. Те во­дят до про­ме­ни в разположението на плас­то­ве и свойства­та на ска­ли­те.

ТЕК­ТОН­С­КИ ЕЗЕ­РА– вид езе­ра, об­ра­зу­ва­ни в кот­ло­ви­ни, съз­да­де­ни при по­тъ­ва­не на час­ти от зем­на­та по­вър­х­ност чрез огъ­ва­не, про­па­да­не и вул­кан­с­ка дей­ност. Най-го­ле­ми­те тек­тон­с­ки езе­ра са раз­по­ло­же­ни в па­ди­ни – Бай­кал, Тан­га­ни­ка, Ня­са, Мър­т­во мо­ре и др. Тек­тон­с­ки езе­ра са и Кас­пийс­ко мо­ре, Гор­но, Ми­чи­гън, Хю­рън, Ери и Он­та­рио в Се­вер­на Аме­ри­ка, Онеж­ко­то езе­ро в Ру­сия и др.

ТЕКТОНСКА СТРУКТУРА – вид геоложка структура, образувана чрез движения на земните пластове; за­ко­но­мер­но пов­та­ря­щи се в зем­на­та ко­ра фор­ми на за­ля­га­не на ска­ли­те и земните пластове. В ши­рок сми­съл по­ня­ти­е­то тек­тон­с­ки струк­ту­ри об­х­ва­ща разнообразни­те час­ти на зем­на­та ко­ра. В зависимост от начина на образуване тектонските структури са: плаформени, блокови (блоково-разломни), разломни, гънкови, магмени (магмени тела), вулкански. Има еле­мен­тар­ни тек­тон­с­ки струк­ту­ри – слой, гънка, пукнатина, раз­лом­ни – над­сед, от­сед, под­сед и др., и маг­ме­ни те­ла – дай­ки, лаколити, батоли­ти и др.

ТЕКУЧЕСТВО НА РАБОТНАТА СИЛА – про­цес на чес­та смя­на на ра­бо­те­щи­те на сво­и­те ра­бот­ни мес­та по­ра­ди раз­лич­ни при­чи­ни. При уве­ли­ча­ве­не на без­ра­бо­ти­ца­та обикно­ве­но те­ку­чес­т­во­то на­ма­ля­ва и об­рат­но­то – при на­ма­ля­ва­не на без­ра­бо­ти­ца­та се увели­ча­ва те­ку­чес­т­во­то.

ТЕ­МА­ТИ­ЧЕН АТЛАС – сис­те­ма­ти­зи­ран на­бор от кар­ти, свър­за­ни с оп­ре­де­ле­но съдър­жа­ние – ге­о­лож­ки, ге­о­мор­фо­лож­ки, кли­ма­тич­ни, ге­о­бо­та­ни­чес­ки, во­ен­но-исторически, на на­се­ле­ни­е­то, на про­миш­ле­ност­та и т.н.

ТЕ­МА­ТИЧ­НА КАР­ТА* – вид географска кар­та, по­каз­ва­ща от­дел­ни обек­ти, про­це­си и яв­ле­ния по­от­дел­но или в тях­но­то съ­че­та­ние. Те се по­де­лят на ви­до­ве спо­ред сво­я­та те­ма – глав­ния пред­мет на съ­дър­жа­ни­е­то (ге­о­мор­фо­лож­ки, кли­ма­тич­ни, хид­ро­лож­ки, поч­ве­ни, рас­ти­тел­ни, ту­рис­ти­чес­ки, по­ли­ти­чес­ки и т.н.).

ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА (ат лат.temperatura – пра­вил­но съ­от­но­ше­ние, нормално състояние) – еле­мент на кли­ма­та, кой­то по­каз­ва сте­пен­та на наг­ря­тост на въздуха. Той се наг­ря­ва или из­с­ти­ва в за­ви­си­мост от тем­пе­ра­ту­ра­та на зем­на­та по­вър­х­ност. Ос­нов­ни­ят из­точ­ник за наг­ря­ва­не­то му са слън­че­ви­те лъ­чи. В за­ви­си­мост от ъгъ­ла на тяхно­то па­да­не вър­ху зем­на­та по­вър­х­ност тем­пе­ра­ту­ра­та на при­зем­ния слой на въз­ду­ха е раз­лич­на. Най-ви­со­ка е тя в ек­ва­то­ри­ал­ни­те об­лас­ти, по­не­же там слън­че­ви­те лъ­чи па­дат под прав ъгъл и сле­до­ва­тел­но пре­ми­на­ват най-къс път през ат­мос­фе­ра­та, по-мал­ко се разсей­ват и пог­лъ­щат от ат­мос­фе­ра­та. Об­рат­но­то е в ра­йо­ни­те око­ло по­лю­си­те. Температу­ра­та на при­зем­ния слой на въз­ду­ха за­ви­си и от ха­рак­те­ра на под­с­ти­ла­ща­та повър­х­ност – су­ша или вода. Над вод­ни­те ба­сей­ни през ля­то­то тем­пе­ра­ту­ра­та на въз­ду­ха е по-нис­ка, а през зи­ма­та е по-ви­со­ка в срав­не­ние с въз­душ­ни­те ма­си над су­ша­та. Над континен­ти­те е точ­но об­рат­но­то. Тем­пе­ра­ту­ра­та на въз­ду­ха е поч­ти пос­то­ян­на са­мо в еквато­ри­ал­ни­те об­лас­ти и по­ра­ди то­ва там ня­ма го­диш­ни се­зо­ни. В ос­та­на­ли­те час­ти на зем­на­та по­вър­х­ност тя се про­ме­ня по се­зо­ни през годината и през де­но­но­щи­е­то. Във височи­на ка­то пра­ви­ло тем­пе­ра­ту­ра­та на въз­ду­ха се по­ни­жа­ва. Има и из­к­лю­че­ния, ко­и­то се на­ри­чат тем­пе­ра­тур­ни ин­вер­сии.

ТЕМПЕРАТУРА НА ВОДАТА – количествена мярка за равнището на топлина във водата. Температурата на водата се формира и променя под влияние на: слънчевото греене; топлообмена (със скалите, почвата и въздуха); топлината на земните недра. Под влияние на температурата на водата се формират трите агрегатни състояния и преходите между тях – между вода и лед (около 0^οС) и между вода и пара (около 100^οС). Температурата на водата във водни басейни зависи от силата на слънчевото греене, топлината на приземния слой въздух и масата на водата в тях, дълбочината им, както и от някои свойства на водата (соленост, прозрачност и т.н.). Температурата на водата на водните басейни е важен фактор за формирането на климата и промените на времето, развитието на водните и водолюбивите организми. Тя влияе върху провеждането на различни стопански дейности като корабоплаване  по реките, моретата и океаните в студения и умерения пояс, риболова, морския рекреационен туризъм и много други.

ТЕМПЕРАТУРА НА ПОЧВАТА – количествена мярка за равнището на топлина в почвата. Зависи предимно от: радиационния баланс на земната повърхност; преноса на топлина чрез въздушните маси; свойствата на самата почва (цвят, структура, влажност и др.). От нея зависи развитието на растителността (процеса на вегетацията) и вида на растенията. Особено неблагоприятни за растителността са отрицателните температури при липса на снежна покривка. Температурата на почвата се измерва на земната повърхност и в дълбочина на 2, 5, 10 и 20 см.

ТЕМПЕРАТУРЕН ГРАДИЕНТ НА ВЪЗДУХА, вертикален температурен градиент – изменението на температурата във височина се нарича вертикален температурен градиент. Измерва се в градуси на 100 м. Вертикалният температурен градиент се променя в доста широки граници. Промените зависят от годишния сезон, височината на въздуха над земната повърхност, в коя част от денонощието се определя и др. В умерения пояс до 10 000 м. височина и в тропичния пояс до 15 000 м средната стойност на вертикалния температурен градиент е 0.6^οС/100 м. Различават два вида вертикален температурен градиент: суходиабатен  и влажнодиабатен

ТЕМ­ПЕ­РА­ТУР­НА АМ­П­ЛИ­ТУДА (от температура  и от лат. amplitudo - обширност) – най-го­ля­ма­та раз­ли­ка меж­ду две край­ни ве­ли­чи­ни на тем­пе­ра­ту­ра­та на възду­ха за оп­ре­де­лен от­ря­зък от вре­ме (де­но­но­щие, месец, го­ди­на и др.). Тем­пе­ра­тур­на­та ам­п­ли­ту­да мо­же да се от­чи­та меж­ду най-ви­со­ки­те аб­со­лют­ни (мак­си­мал­ни) и най-ниските (ми­ни­мал­ни) ве­ли­чи­ни, как­то и меж­ду сред­ни­те мно­го­го­диш­ни стой­нос­ти.

ТЕМ­ПЕ­РА­ТУР­НА ИН­ВЕР­СИЯ* (от температура и от лат inversio – преобръщане) – про­цес на по­ви­ша­ва­не на тем­пе­ра­ту­ра­та на въз­ду­ха във височина в тропос­фе­ра­та, об­ра­тен на нор­мал­но­то по­ни­жа­ва­не. Де­бе­ли­на­та на инверсионния слой може да дос­тиг­не сто­ти­ци мет­ри и раз­ли­ка­та да достигне 10^οC-15^οС. Тем­пе­ра­тур­на­та инвер­сия в при­зем­ни­те сло­е­ве най-чес­то се образува в безветрени и яс­ни но­щи в резултат на сил­но из­лъч­ва­не от зем­на­та повърхност и нейното изстиване. Образува се и в понижени форми на земната повърхност (котловини, долини), когато по-студен въздух от съседните високи склонове се стича в най-ниската им част. При такива условия в най-ниските части температурата е по-ниска от тази на въздуха, намиращ се на по-голяма височина.

ТЕМПЕРАТУРНА СКАЛА – градуирана скала за измерване на температурата, разработена на основата на разликата между различни моменти на определяне на температурата. Има три скали: а) на Целзий, използваща скала от 100^ο между моментите на замръзване (0^οС) и изпарение (100^οС) на водата; б) на Фаренхайт, използваща като база замръзването на водата (32^οF) и температурата на човешкото тяло (98.6^οF) и с интервал от 64^ο; в) на Келвин (абсолютната скала), при която се започва от -273.15^οС или -459.67^οF. Скалата на Целзий става се по-употребявана и доминираща в света.

ТЕОКРАТИЧНА МОНАРХИЯ* (от гр theos – бог, kratos – уп­рав­ле­ние и monarchia –“единовластие”) – една от три­те раз­но­вид­нос­ти на мо­нар­хи­я­та. При нея има съ­че­та­ва­не на фун­к­ций­те на мо­нар­ха с ре­ли­ги­оз­ни­те фун­к­ции и мо­нар­хът е ед­нов­ре­мен­но и гла­ва на съот­вет­на­та цър­к­ва. Ти­пи­чен при­мер в то­ва от­но­ше­ние е Ва­ти­ка­на. Рим­с­ки­ят па­па е държа­вен гла­ва на дър­жа­ви­ца­та Ва­ти­ка­на и съ­щев­ре­мен­но ре­ли­ги­о­зен (ду­хо­вен) во­дач на всич­ки ка­то­ли­ци.

ТЕОРИЯ НА ЦЕТРАЛНИТЕ МЕСТА – вж.: Централно място.

ТЕРАСА (от фр. terrasse) – хори­зон­тал­но за­рав­не­на или ле­ко нак­ло­не­на част на земна­та по­вър­х­ност, разположена по планинските и долинните склонове и морските крайб­ре­жия. Те­ра­си­те се об­ра­зу­ват от мина­ла ру­ши­тел­на (еро­зи­он­на и абразионна) или аку­му­ла­тив­на дей­ност на реч­на, езер­на и мор­с­ка во­да. Тераса­та е част от ста­ро дъ­но на река или мор­с­ко и езер­но крайб­ре­жие, издигна­то във висо­чи­на в ре­зул­тат на из­ди­га­не на зем­ни­те плас­то­ве. Те­ра­си­те са разположе­ни на различна ви­со­чи­на. В зависимост от произхо­да са: аб­ра­зи­он­ни, ерозион­ни, акумула­тив­ни и полиген­ни (ерозионно-акумулативн­и). В за­ви­си­мост от мястото, къ­де­то са об­ра­зу­ва­ни, тера­си­те са реч­ни, езер­ни и мор­с­ки.

ТЕРАСИРАНЕ – вид про­ти­во­е­ро­зи­он­на дей­ност за на­ма­ля­ва­не на нак­ло­на на планинс­ки­те и до­лин­ни­те скло­но­ве чрез из­г­раж­да­не на из­кус­т­ве­ни те­ра­си. Чрез терасиране­то се осъ­щес­т­вя­ва по-до­бър во­ден ре­жим на поч­ва­та, ре­гу­ли­ра се по­ върхностни­ят во­ден от­ток и се на­ма­ля­ва по­дат­ли­вост­та на поч­ва­та към еро­зия.

ТЕРА РОСА (от ит. terra – земя и rosa - червена) – вж.: Чер­ве­но­зем­ни поч­ви.

ТЕРИКОН (от фр. terri conique – куп негодна за обработване руда и коничен) – антро­по­ген­на фор­ма на ре­ле­фа, съ­да­де­на в ра­йо­на на руд­ник. Об­ра­зу­ва се чрез нас­лаг­ва­не на куп из­ко­па­на зе­мя и/или не­год­на за об­ра­бот­ва­не ру­да. Има фор­ма­та на ко­нус. Териконът е ха­рак­те­рен за въг­ле­до­бив­ни­те ми­ни.

ТЕРИТОРИАЛЕН ПРОИЗВОДСТВЕН КОМПЛЕКС – териториално съчетание на взаимосвързани стопански отрасли, фирми и дейности на определена територия. Отличава се с гъвкави териториални граници, вертикални (от добива на суровината до готовата продукция) и хоризонтални производствени връзки, общо използване на производствена инфраструктура и т.н. В зависимост от производствената специализация могат да бъдат промишлени, аграрно-промишлени, металургични и т.н.

ТЕРИРОРИАЛНА СТРУКТУРА НА ГРАДА – срав­ни­тел­но доб­ре обо­со­бе­ни и специ­а­ли­зи­ра­ни час­ти на град­с­ка­та те­ри­то­рия, из­пол­з­ва­ни с раз­лич­на цел от жи­те­ли­те и гос­ти­те на гра­да. Фор­ми­ра се през про­дъл­жи­те­лен пе­ри­од от вре­ме под вли­я­ние на концент­ра­ци­я­та, уго­ле­мя­ва­не­то и спе­ци­а­ли­за­ци­я­та на фун­к­ци­и­те на гра­да, на­рас­т­ва­не на броя на на­се­ле­ни­е­то, сто­пан­с­ка­та спе­ци­а­ли­за­ция и т.н. Зас­т­ро­е­на­та площ на град­с­ка­та тери­то­рия мо­же да бъ­де ком­пак­т­на, лен­то­ва, по­яс­на и са­те­лит­на (раз­ч­ле­не­на). В нея се обо­со­бя­ват жи­лищ­ни квар­та­ли, ули­ци, пло­ща­ди и тро­то­а­ри, зе­ле­ни пло­щи и пар­ко­ве, промиш­ле­ни зо­ни, скла­до­ви зо­ни, об­щес­т­ве­ни ин­с­ти­ту­ции, тран­с­пор­т­ни зо­ни и т.н. В офор­ме­ни­те цен­т­рал­ни зо­ни се със­ре­до­то­ча­ват по­ли­ти­чес­ки, ад­ми­нис­т­ра­тив­ни, финансови, кул­тур­ни, об­ра­зо­ва­тел­ни и дру­ги спе­ци­а­ли­зи­ра­ни дей­нос­ти.

ТЕРИТОРИАЛНА СТРУКТУРА НА СТОПАНСТВОТО – наличието на оп­ре­де­ле­на те­ри­то­рия (кон­ти­нент, стра­на, ра­йон и т.н.) на обо­со­бе­ни (по оп­ре­де­ле­ни приз­на­ци на стопан­с­ко­то раз­ви­тие) и вза­им­но с­вър­за­ни по оп­ре­де­лен на­чин стопански от­рас­ли и отделни пред­п­ри­я­тия, на­ми­ра­щи се в слож­но вза­и­мо­дейс­т­вие с на­се­ле­ни­е­то. Териториално­то струк­ту­ри­ра­не се из­вър­ш­ва на ос­но­ва­та на стопанската диференциация, специализация и териториалното разделение на труда, на меж­ду­от­рас­ло­ви­те и вътрешно­от­рас­ло­ви­те връз­ки и ин­ф­рас­т­рук­тур­на вза­и­мос­вър­за­ност на от­дел­ни­те стопански еди­ни­ци на оп­ре­де­ле­на те­ри­то­рия. В те­ри­то­ри­ал­на­та струк­ту­ра на сто­пан­с­т­во­то мо­гат да се формират ра­йо­ни, под­ра­йо­ни, про­из­вод­с­т­ве­ни въз­ли, цен­т­ро­ве и пун­к­то­ве.

ТЕРИТОРИАЛНИ ВОДИ – част от во­ден ба­сейн във вид на иви­ца, ко­я­то при­ля­га към су­хо­зем­на­та те­ри­то­рия на стра­на­та или към вът­реш­ни­те и мор­с­ки­те во­ди. Страната, към която са териториалните води, осъществява своята власт в това пространство - разрешава или забранява навлизането на чуждестранни кораби, прелитането на чужди самолети, осъществява митнически и санитарен контрол. Освен това има и 200 - милна икономическа зона, в която страната може да използва природните морски ресурси.

ТЕРИТОРИАЛНО РАЗДЕЛЕНИЕ НА ТРУДА - вж.: Географско разделение на труда.

ТЕРИРОРИАЛНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО – раз­по­ло­же­ни­е­то на хо­ра­та в оп­ре­де­лен мо­мент вър­ху ня­как­ва те­ри­то­рия (кон­ти­нент, стра­на, ра­йон, об­щи­на, об­ласт, на­се­ле­но мяс­то и др.). За­ви­си от броя на жи­те­ли­те по от­дел­ни те­ри­то­ри­ал­ни единици в да­ден мо­мент. Те­ри­то­ри­ал­но­то раз­п­ре­де­ле­ние на на­се­ле­ни­е­то се ус­та­но­вя­ва чрез ста­тис­ти­чес­ки дан­ни от преб­ро­я­ва­ни­я­та и от те­ку­ща­  ре­гис­т­ра­ция на живущите в насе­ле­ни­те мес­та и ра­йо­ни.

ТЕРИТОРИАЛНО УСТРОЙСТВО (от лат. territorium – пространство и устройство) – формирането в определена територия на самостоятелни единици, намиращи се в йерархична връзка и зависимост. В зависимост от целите и избраните признаци териториалното устройство най-често е: 1/. Административно-териториално устройство на държавата. В България в има два типа териториални единици: административно.териториални – области и общини (със съставните им кметства и райони в големите градове) и само териториално – населени места (села и градове) и селищни образувания; 2/. Териториално структуриране на стопански, социални, съдебни, административни и други дейности (напр. Национална агенция по горите, регионални дирекции и горски стопанства); 3/. Управление и устройство на дейности с площна организация, при които се разработват специални проекти, програми и планове за териториално развитие на дейността – земеустройство, лесоустройство, управление на водите и др.

ТЕ­РИ­ТО­РИЯ (от лат. territorium – пространство) – 1/. Прос­т­ран­с­т­во, об­х­ва­ща­що зем­на­та по­вър­х­ност, вът­реш­ни­те и крайб­реж­ни­те во­ди, вклю­чи­тел­но зем­но­то и вод­но­то прос­т­ран­с­т­во (под тях) и въз­душ­но­то прос­т­ран­с­т­во (над тях) в оп­ре­де­ле­ни гра­ни­ци (населе­но мяс­то, об­щи­на, об­ласт, ра­йон, дър­жа­ва, кон­ти­нент и т.н.). 2/. Осо­бе­на администра­тив­на еди­ни­ца в ня­кои дър­жа­ви.

ТЕРМАЛНИ ИЗВОРИ (от лат. thermalis) – под­зем­ни во­ди с тем­пе­ра­ту­ра над 20^οС, ко­и­то из­ли­зат на зем­на­та по­вър­х­ност във вид на го­ре­щи из­во­ри, а в ра­йо­ни­те с вул­ка­ни­зъм и във вид на гей­зе­ри и пар­ни струи. Те се по­де­лят на: 1. Топ­ли – с тем­пе­ра­ту­ра на во­дата меж­ду 20^οC и 37^οС; 2. Го­ре­щи – меж­ду 37^οC и 42^οС ; 3. Мно­го го­ре­щи – над 42^οС.

ТЕРМОКАРСТ (от гр. thermos -топъл и карст) – зе­ме­по­вър­х­ни фор­ми, об­ра­зу­ва­ни вслед­с­т­вие на про­па­да­не и сля­га­не на зем­ни плас­то­ве по­ра­ди раз­то­пя­ва­не на под­зе­мен лед и раз­м­ръз­ва­не на зем­ни ма­си. На зем­на­та по­вър­х­ност се об­ра­зу­ват по­ни­же­ния – падини, езер­ни кот­ло­ви­ни, блюд­ца и др. В зем­ни­те плас­то­ве мо­гат да се об­ра­зу­ват ни­ши, ями и дру­ги ку­хи­ни.

ТЕРМОПАУЗА – гра­нич­ни­ят пре­хо­ден слой меж­ду тер­мос­фе­ра­та и ек­зос­фе­ра­та, обхва­щащ ма­лък въз­ду­шен пласт от зем­на­та ат­мос­фе­ра. На­ми­ра се на ви­со­чи­на око­ло 800 км над зем­на­та по­вър­х­ност. В нея има незначително поглъщане на слънчевата радиация и температурата на въздуха не се променя във височина.

ТЕРМОСФЕРА – слой на ат­мос­фе­ра­та, раз­по­ло­жен меж­ду ме­зос­фе­ра­та и екзосферата. На­ми­ра се на ви­со­чи­на от око­ло 80 до 800 км. Тер­мос­фе­ра­та е отделена от ме­зос­фе­ра­та от ме­зо­па­у­за­та, а от ек­зос­фе­ра­та от тер­мо­па­у­за­та. В нея с увелича­ва­не на висо­чи­на­та тем­пе­ра­ту­ра­та се уве­ли­ча­ва и към 250 км дос­ти­га 1000^οС. В гор­на­та част на тер­мос­фе­ра­та тем­пе­ра­ту­ра­та от­но­во на­ма­ля­ва. В този слой под влияние на ултравиолетовата и рентгеновата радиация на Слънцето и космическото лъчене  има йонизацията на въздуха и се появяват северните (полярните) сияния. Характерис­ти­ки­те на тер­мос­фе­ра­та се проме­нят в за­ви­си­мост от ге­ог­раф­с­ко­то по­ло­же­ние, го­диш­ния се­зон, слън­че­ва­та ак­тив­ност и вре­ме­то на де­но­но­щи­е­то.

ТЕРЦИЕР (от лат. tertius – трети) – на­чал­на­та част от Не­о­зойс­ка­та ера. Об­х­ва­ща пале­о­ген и не­о­ген. Про­дъл­жи­тел­ност­та на тер­ци­е­ра е око­ло 70 млн. г. През него са се разви­ли и раз­п­рос­т­ра­ни­ли по Зе­мя­та ши­ро­ко­лис­т­ни­те дър­ве­та и бо­зай­ни­ци­те.

ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА*– вид ин­ф­рас­т­рук­ту­ра, ко­я­то е част от национал­но­то бо­гат­с­т­во. Състои се от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи. Тя има спо­ма­га­те­лен ха­рак­тер и оси­гу­ря­ва нор­мал­но­то фун­к­ци­о­ни­ра­не на ос­нов­ни­те систе­ми: тран­с­порт (ж.п.ли­нии, га­ри, прис­та­ни­ща, ле­ти­ща, шо­се­та, га­зоп­ро­во­ди, нефтопро­во­ди и др.); съ­об­ще­ния (те­ле­фон, по­щен­с­ки ус­лу­ги и т.н.); во­доп­ро­вод и канализа­ция; елек­т­рос­наб­дя­ва­не и елек­т­роп­ре­нос­на мре­жа; топ­ло­фи­ка­ция; геозащита и др.

ТЕХНИЧЕСКИ КУЛТУРИ – гру­па кул­тур­ни рас­те­ния, пред­наз­на­че­ни глав­но за по­лу­ча­ва­не на су­ро­ви­на за раз­лич­ни­те от­рас­ли на про­миш­ле­ност­та. Те са ед­но­го­диш­ни тре­вис­ти (лен, ко­ноп, слън­чог­лед, тютюн и др.), мно­го­го­диш­ни храс­ти (мас­ло­дай­на ро­за, ла­ван­ду­ла и др.), дър­ве­та (орех, кор­ков дъб и др.). В за­ви­си­мост от из­пол­з­ва­не­то им се поде­лят на: влак­но­дай­ни (лен, ко­ноп, па­мук, юта, си­зал и др.); за­ха­ро­дай­ни (за­хар­на тръсти­ка, за­хар­но цвек­ло); мас­ло­дай­ни (мас­ли­на, слън­чог­лед, фъс­тъ­ци и др.); ете­рич­но-мас­ле­ни (мас­ло­дай­на ро­за, ла­ван­ду­ла, мен­та и др.); хра­ни­тел­но-вку­со­ви (тю­тюн, хмел и др.); каучуконосни; ле­кар­с­т­ве­ни (ди­лян­ка, бе­ла­до­на, жен­шен, хи­ни­но­во дър­во и др.).

ТЕХНОГЕНЕН РЕЛЕФ  - вж.: Антропогенни форми на релефа.

ТЕХНОЛОГИЯ (от гр. techne - изкуство, майсторство и logos – наука) – 1/. На­у­ка, ко­я­то изу­ча­ва ме­то­ди­те и про­це­си­те на добив и пре­ра­бот­ва­не на су­ро­ви­те ма­те­ри­а­ли в пред­ме­ти за пот­реб­ле­ние и сред­с­т­ва за про­из­вод­с­т­во; 2/. Съв­куп­ност­та от ме­то­ди­те и начини­те на по­лу­ча­ва­не, об­ра­бот­ка, и/или пре­ра­бот­ка на су­ро­ви­ни­те, ма­те­ри­а­ли­те, полуфаб­ри­ка­ти­те или из­де­ли­я­та, осъ­щес­т­вя­ва­ни в раз­лич­ни от­рас­ли на стопанството.

ТЕЧНИ ВАЛЕЖИ – ат­мос­фер­ни ва­ле­жи, при ко­и­то во­да­та е в теч­но аг­ре­гат­но състоя­ние. Об­ра­зу­ват се при по­ло­жи­тел­ни тем­пе­ра­ту­ри на въз­душ­на­та ма­са. Те са ряд­ко яв­ле­ние за по­ляр­ни­те ге­ог­раф­с­ки ши­ри­ни и ви­со­ки­те час­ти на пла­ни­ни­те. В уме­ре­ния клима­ти­чен по­яс се сре­щат през ця­ла­та го­ди­на. През топ­ла­та част от го­ди­на­та са основният вид ва­леж. В тро­пич­ни­те и ек­ва­то­ри­ал­ни­те об­лас­ти са при­съ­щи це­ло­го­диш­но, без мес­та­та с най-го­ля­ма над­мор­с­ка ви­со­чи­на. Към теч­ни­те ва­ле­жи се от­на­сят дъжд, ръмеж, по­ле­ди­ца, ро­са.

ТИ­НЯ – тън­ко­зър­нес­та мик­рос­т­рук­тур­на утай­ка, състояща се пре­дим­но от минерални и ор­га­ни­чни вещества. От­ла­га се в мо­ре­та, езе­ра, язо­ви­ри и ре­ки. В ес­тес­т­ве­ни ус­ло­вия тиня­та се на­ми­ра в теч­но със­то­я­ние. При из­су­ша­ва­не при­до­би­ва свойс­т­ва­та на твър­до тяло. При изсъхването на езерната тиня, под влияние на кислорода  от въздуха, органичните вещества се разлагат и се образува сапропел, който може да се използва като тор.

ТИПОЛОГИЯ (от грц. typos - форма, образец) – метод за систематизиране (подреждане и групиране) на съвкупност от обекти и явления с помощта на обобщен модел, образец или форма. Основава се на използване на метода на сравнението чрез разкриване на сходствата (приликите) и различията (разликите) на обекти и явления с избрания образец (модел, форма). Различават теоритична (използване на разработен идеален модел на обекта или явлението) и емпирична типология (количествена обработка и обобщение на данни от реални обекти и явления). Има две основни форми на типология: а) морофологическа (според формата на обекта или явлението, например за растителността типове – дървета, храсти, полухрасти, треви); б) историческа (сравнително-историческа), при която обектите и явленията се групират по етапи на развитие.   В географията често се използват различни типологии – на времето, на климатите, на релефа, на ландшафтите, на растителността, на почвите, на стопанството, на туризма, на селищата и т.н.

ТИПОВЕ ПОЧВИ – единица в типологията на почвите, почви, които са образувани при еднакви или сходни природни условия и притежават сходен почвен строеж и свойства. В един тип почва се включват почвите, които имат еднотипни или сходни характеристики на: превръщане и миграция на веществата; топлинен режим на почвата; воден режим на почвата, почвен профил и почвени хоризонти, равнище на плодородие и развитие под сходен тип растителност. В зависимост от климата се формират зонални типове почви, характерни за определени природни зони (черноземни, кафяви горски, латеритни, тундрови и др.). При по-голяма зависимост от особеностите на релефа и почвообразуващата скала се формират азонални типове почви (алувиално.ливадни, хумусно-карбонатни и др.). Почвените типове се поделят на подтипове, родове, видове и др.

ТИПОВЕ РЕЛЕФ (от гр. typos – отпечатък) – обо­со­бе­ни час­ти от зем­на­та повърхност, в ко­и­то фор­ми­те на ре­ле­фа имат общ про­из­ход, об­що ис­то­ри­чес­ко раз­ви­тие и въз­раст. Про­ме­ни­те в един от ком­по­нен­ти­те на ре­ле­фа во­ди до фор­ми­ра­не­то на видоизмене­ни или но­ви фор­ми на зем­на­та по­вър­х­ност. По на­чи­на на об­ра­зу­ва­не се различа­ват след­ни­те ти­по­ве ре­леф: де­ну­да­ци­о­нен, аку­му­ла­ти­вен, вул­ка­но­ге­нен, екзарационен, аб­ра­зи­о­нен, ео­ли­чен, еро­зи­о­нен. В за­ви­си­мост от вън­ш­ни­те кли­ма­тич­ни усло­вия ре­ле­фът е ари­ден, ху­ми­ден, ни­ва­лен, тро­пи­чен, ек­ва­то­ри­а­лен. А по въ­ншния вид на зе­ме­по­вър­х­ни­те фор­ми е пла­нин­с­ки, хъл­мист, рав­ни­нен, до­ли­нен и т.н.

ТИПОВЕ СЕЛИЩА В БЪЛГАРИЯ* – раз­де­ле­ние на се­ли­ща­та спо­ред доминиращите фун­к­ции, ко­и­то из­пъл­ня­ват. Най-об­що в ге­ог­ра­фи­я­та на се­ли­ща­та са обособе­ни два ос­нов­ни ти­па – се­ла и гра­до­ве. Все­ки от тях има свои раз­но­вид­нос­ти (подти­по­ве). Нап­ри­мер при се­лата в Бъл­га­рия ка­то ос­нов­ни под­ти­по­ве ис­то­ри­чес­ки са се фор­ми­ра­ли от­дел­ни дво­ро­ве, ко­ли­би, ма­ха­ли, га­ро­ви се­ли­ща, ма­нас­тир­с­ки се­ли­ща. В све­та има и дру­ги под­ти­по­ве ка­то фер­мер­с­ки се­ли­ща, ху­то­ри и т.н. Гра­до­ве­те спо­ред сво­и­те фун­к­ции се по­де­лят на раз­лич­ни ви­до­ве цен­т­ро­ве и съот­вет­но се­ли­ща – ад­ми­нис­т­ра­тив­ни, тър­гов­с­ки, тран­с­пор­т­ни, ту­рис­ти­чес­ки (и ку­рор­т­ни), про­миш­ле­ни, миньорски и др.

ТИПОВЕ УРБАНИЗАЦИЯ* (от лат. Urbanus - градски и типове)-  разновидности на урбанизационните процеси, в зависимост от специфичните начини на протичането им и последващите промени в териториален аспект. Основните типове урбанизация са: агломерация ( силно урбанизирана територия, в която множество селища гравитират към един или няколко центъра); мегаполис (няколко слели се агломерации, образуващи ново пространствено образувание); рурбанизация (разпространяване на градския начин на живот в селата); псевдоурбанизация (бърз ръст на броя на градското население, водещ до влошаване на жизнените условия и появата на неблагоустроени части на градовете); дезурбанизация (упадък на градовете и снижаване на тяхната роля); субурбанизация (ръст и развитие на крайградските зони на големите градове и формиране на градове-спътници). 

ТОВАР – ня­ка­къв пред­мет, сто­ка, ба­гаж, про­дукт, кой­то е на­то­ва­рен на пре­воз­но средс­т­во и превозено на оп­ре­де­ле­но раз­с­то­я­ние. То­ва­ри­те мо­гат да бъ­дат пре­воз­ва­ни от един или от ня­кол­ко ви­да тран­с­порт. Един то­вар мо­же да включ­ва раз­лич­ни ви­до­ве продук­ти (сто­ки, пред­ме­ти и т.н.).

ТОВАРООБОРОТ – ко­ли­чес­т­вен по­ка­за­тел за ана­лиз и оцен­ка на тран­с­пор­т­на­та дейност, из­ра­зя­ващ съв­куп­ност­та от из­вър­ше­ни­те то­вар­ни пре­во­зи за оп­ре­де­лен пе­ри­од от вре­ме. Из­мер­ва се с об­що­то тег­ло на пре­во­зе­ни­те то­ва­ри в то­но­ве и пре­воз­ва­чес­ка­та дейност, из­чис­ле­на в тон­ки­ло­мет­ри.

ТОМБОЛО (от итал.) – един от ви­до­ве­те аку­му­ла­тив­ни фор­ми на ре­ле­фа на морските бре­го­ве. Има вид на нис­ка и тяс­на иви­ца от пя­сък, дре­бен ча­къл или ра­ко­ви­ни, при­съ­е­ди­ня­ва­ща към бре­га на близ­ък ос­т­ров и прег­раж­да­ща пли­тък за­лив. Обик­но­ве­но том­бо­ло­то се об­ра­зу­ва при над­лъж­но пре­мес­т­ва­не на на­но­си. Например Поморийското езеро е образувано от двойно томболо.  

ТОНКИЛОМЕТЪР (т/км) – мярка за извършената работа в транспорта по превоз на товари. Из­мер­ва се ка­то про­из­ве­де­ние на тег­ло­то на пре­во­зе­ния то­вар в то­но­ве по изминати­ят път в ки­ло­мет­ри (тон­ки­ло­ме­тър-не­то) и тег­ло­то на пре­воз­но­то сред­с­т­во и това­ра по из­ми­на­то­то раз­с­то­я­ние (тон­ки­ло­ме­тър – бру­то).

ТОП­ЛА ВЪЗ­ДУШ­НА МА­СА – вид въз­душ­на ма­са, ко­я­то се прид­виж­ва над по-студена под­с­ти­ла­ща по­вър­х­ни­на (вод­на или су­ше­ва), от­да­ва част от топ­ли­на­та си, предизвик­ва за­топ­ля­не, но са­ма­та тя пос­то­ян­но из­с­ти­ва. Изстиването и обхваща само приземните въздушни слоеве.

ТОП­ЛИ МОРСКИ ТЕ­ЧЕ­НИЯ – мор­с­ки те­че­ния, при ко­и­то тем­пе­ра­ту­ра­та на постъпа­тел­но дви­же­ща­та се во­да, не­за­ви­си­мо от аб­со­лют­на­та и стой­ност, е по-ви­со­ка от тем­пе­ра­ту­ра­та на окол­на­та во­да. Топ­ли те­че­ния са Гъл­ф­с­т­рийм, Се­ве­ро­па­сат­но, Южнопасат­но и др.

ТОПЛИННИ ПОЯСИ* – обо­со­бе­ни час­ти от зем­на­та по­вър­х­ност според получаваната от тях слън­че­ва енер­гия и формираните и до­ми­ни­ра­щи­те тем­пе­ра­тур­ни ус­ло­вия. На Зе­мя­та има пет топ­лин­ни по­я­са – го­рещ (1), уме­рени (2) и сту­дени (2). Те сап разграничени от главните паралели – северна (23^ο 27′ с.ш.) и южна (23^ο 27′ ю.ш.) тропична окръжност и северна (66^ο 33′ с.ш.) и южна (66^ο 33′ ю.ш.) полярна окръжност.

ТОПЛИННО ИЗВЕТРЯНЕ – вид фи­зи­чес­ко из­вет­ря­не, из­вър­ш­ва­що се пре­дим­но под вли­я­ние на тем­пе­ра­ту­ри­те, и то най-ве­че през де­но­но­щи­е­то. През де­ня по­вър­х­ност­та на ска­ли­те сил­но се наг­ря­ва, ка­то най-сил­но се наг­ря­ват тъм­но­ оц­ве­те­ни­те ми­не­ра­ли. По­ра­ди то­ва раз­ши­ря­ва­не­то на ска­ли­те не е ед­нак­во. Неп­ре­къс­на­то­то пе­ри­о­дич­но раз­ши­ря­ва­не и сви­ва­не во­ди до на­пук­ва­не и раз­па­да­не на по­вър­х­ност­та на ска­ли­те на все по-дреб­ни части­ци.

ТОП­ЛО­ЕЛE­К­ТРИ­ЧЕС­КИ ЦЕН­ТРА­ЛИ (ТЕЦ) – ком­п­лек­с­ни енер­гий­ни съоръже­ния, из­пол­з­ва­ни за про­из­вод­с­т­во на елек­т­ри­чес­ка енер­гия или ком­би­ни­ра­но на елек­т­ри­чес­ка и топ­лин­на енер­гия чрез пре­об­ра­зу­ва­не на топ­лин­на­та. При из­га­ря­не­то на ор­га­нич­ни го­ри­ва (въглища, природен газ, мазут и др) во­да­та, наг­ря­ва­на в го­ле­ми пар­ни кот­ли, се прев­ръ­ща в па­ра. Вод­на­та па­ра за­вър­та тур­би­на, а тя­ от своя стра­на – ро­то­ра на ге­не­ра­то­ра, кой­то про­из­веж­да елек­т­ри­чес­т­во. ТЕЦ са кон­ден­за­ци­он­ни за про­из­вод­с­т­во­то на елек­т­ри­чес­тво и топ­ло­фи­ка­ци­он­ни (когенерация) за елек­т­ри­чество, топ­ла во­да и па­ра.

ТОПОГРАФИЯ (от гр. topos – място и grapho – пиша) – на­у­ка, изу­ча­ва­ща ме­то­ди­те за изоб­ра­зя­ва­не на час­ти­те на оп­ре­де­ле­на мес­т­ност, тях­но­то вза­им­но раз­по­ло­же­ние и нанася­не­то им вър­ху кар­та. В то­пог­ра­фи­я­та се из­пол­з­ват зем­ни, въз­душ­ни, кос­ми­чес­ки и дру­ги ви­до­ве сним­ки.

ТОПОГРАФСКА КАРТА* – един от основните видове общогеографски карти, които да­ват точ­но и (в за­ви­си­мост от ма­ща­ба) сравнително подробно изображение на местност­та. Те са подробни карти на местността, изработени на основата опор­на геодезична мре­жа и позволяват да се определи  разположението и височината на обекти и точки от земната повърхност. Върху тях се изобра­зя­ват с присъщите им качествени и количествени характеристики: опорни геодезични точки;  реле­фът (чрез хоризонтали), форми на земната повърхност, природни забележителности; вод­ни обек­ти (реки, потоци, извори); растителна пок­рив­ка; на­се­ле­ни мес­та; пъ­ти­ща; политически и административ­ни гра­ни­ци; промишле­ни, селскостопански и културни обекти и др. с присъщите им качествени и количествени характеристики. То­пог­раф­с­ки­те кар­ти се изра­ботват в различни мащаби. Според мащаба те са: а) едромащабни с мащаб от 1:5000 до 1:200 000; б) средномащабни с мащаб от 1:200 000 до 1: 1 000 000; в) дребномащабни с мащаб над 1: 1 000 000. Топографските карти се използват в науката, стопанска­та дей­ност, военното де­ло и др.

ТО­ПО­НИ­МИ (от гр. topos – място и onoma – име) – вж.: Ге­ограф­с­ки име­на.

ТОПОНИМИЯ (от гр. topos – място и onoma – име) – 1/. Междудисциплинарна наука между география, история и езикознание, ко­я­то се за­ни­ма­ва с изуча­ва­не на произхода, развитието и зна­че­ни­е­то на ге­ог­раф­с­ки­те име­на. Изу­ча­ва имената на се­ли­ща, ре­ки, кла­ден­ци, из­во­ри, бла­та, езе­ра, мес­т­нос­ти, об­лас­ти, стра­ни и други географ­с­ки имена, начинът на тяхното произнасяне, написване и превеждане на други езици. 2/. Съвкуп­ност­та от географските име­на от да­ден ра­йон.

ТОПЪЛ АТМОФЕРЕН ФРОНТ – вид ат­мос­фе­рен фронт, при кой­то във фронталната зона топлата и обикновено влажна въздушна маса се премества към студената. По-топлият въздух се надхлъз­ва над отстъпваща­та студена въздуш­на ма­са и се издига във височина. Там той изсти­ва и вла­га­та конден­зи­ра. Образу­ват се об­ла­ци, от ко­и­то па­дат продължителни валежи. Този атмосферен фронт води до затопляне на времето, усилване на вятъра и валежи, които обхващат ивица от 300-400 км пред фронта.

ТОРНАДО* (от исп. tornado) – вж.: Смерч.  

ТО­РО­ВЕ – ор­га­нич­ни и ми­не­рал­ни ве­щес­т­ва, чрез ко­и­то в поч­ва­та или в ор­га­ни­те на рас­те­ни­я­та се вна­сят хра­ни­тел­ни еле­мен­ти или ко­и­то по не­я­вен път по­ви­ша­ват плодородие­то на поч­ви­те. В за­ви­си­мост от хи­мич­ния със­тав то­ро­ве­те са: ор­га­нич­ни и мине­рал­ни (азот­ни, фос­фор­ни, ка­ли­е­ви).

ТОРФ (от нем. torf) – го­рив­но по­лез­но из­ко­па­е­мо, състоящо се от полуразложени растителни останки. Тор­фът се об­ра­зу­ва под земната повърхност в ус­ло­ви­я­та на преовлажня­ва­не и лип­са на сво­бо­ден дос­тъп на въз­дух. Ор­га­нич­на­та със­тав­ка на тор­фа е над 50% от об­ща­та су­ха ма­са. Той е рох­кав или плъ­тен, на цвят е ка­фяв или чер­но­ка­фяв. Обик­но­ве­но тор­фът се об­ра­зу­ва в бла­та­та от раз­лич­ни ви­до­ве рас­ти­тел­ност. В мок­ро състо­я­ние съ­дър­жа 85-95% во­да. Из­ пол­з­ва се ка­то го­ри­во (1500-4000 ккал/кг) и в химическа­та про­миш­ле­ност. Ши­ро­ко е раз­п­рос­т­ра­нен в Ру­сия, Фин­лан­дия, Бе­ла­рус и др.

ТОРФЕНИ ПОЧВИ (Histosols по ФАО) – клас поч­ви, със­то­ящ се от един­с­т­вен тип със съ­що­то име. Тe се об­ра­зу­ват при ус­ло­вия на из­ли­шък на ов­лаж­не­ни­е­то (преовлажнение) и забавена минерализация на органичното вещество на поч­ви­те под специ­фич­на вла­го­лю­би­ва рас­ти­тел­ност и об­ра­зу­ва­не­то на торф. От­ли­ча­ват се с натрупване­то на го­ля­мо ко­ли­чес­т­во ор­га­нич­но ве­щес­т­во, много хумус, ви­со­ка влаж­ност,  доб­ра во­доп­ро­пус­к­ли­вост и малка обемна плътност. Мощ­ност­та на тор­фе­ни­те поч­ви е 50-60 см. Те се по­де­лят на два ви­да: фиб­рис­ти и ху­мис­ти. В све­та има око­ло 2.4 млрд. дка торфе­ни поч­ви, разпространени пре­дим­но в уме­ре­ния по­яс на Се­вер­но­то по­лу­къл­бо.

ТРАВЕРТИН (от итал. travertino), варовиков туф – лека шуплеста скала, изградена от минералите калцит (СаСО₃) и арагонит. Образува се в карстови райони при водопади и прагове и карстови извори с хидрогенкарбонатна (варовита) вода. При съпрокосновение с атмосферния въздух се отделя въглероден диоксид и се отлагат шуплести варовити наслаги, които кристализират и се образува минерала калцит. Образуването на травертина става от по-топли подземни карстови води. Много често в скалата се включва и минерала арагонит.  Цветът на травертина е различен от - светъл и жълто сив до кафявосив. Има голяма пористост – до 40%. Природният феномен Памук кале в Турция  е изграден от травертин. Травертинът се използва като скално-облицовъчен (декоративен) материал (напр. катедралата „Свети Петър” в Рим), при производството на цимент, вар и като флюси в металургията. Известни са находищата в Италия, Армения и др. страни. Понкога отъждествяват травертина и бигора.

ТРАН­ЗИТНИ РЕ­КИ – ре­ки и тех­ни час­ти, вод­ни­ят ре­жим на ко­и­то не съ­от­вет­с­т­ва на при­род­ни­те ус­ло­вия на те­ри­то­ри­я­та, по ко­я­то те про­ти­чат, тъй ка­то са фор­ми­ра­ни в дру­ги об­лас­ти. Осо­бе­но ха­рак­тер­ни са ре­ки­те, пре­си­ча­щи пус­ти­ни­те – Нил, Аму­да­ря и др. В България транзитни реки за Дунавската равнина са Искър, Огоста, Вит, Осъм и др..

ТРАНСГРАНИЧНО ЗАМЪРСЯВАНЕ* (от лат. transgressio преминаване и замърсяване) -  пренасяне на замърсени природни вещества от територията на една държава в тази на друга. Предмет на трансграничния пренос са предимно замърсявания на въздуха и повърхностнотечащите води. Дължи се на преноса на въздушни маси, който в умерения пояс на Северното полукълбо е от запад на изток и на речния отток.

ТРАНСГРАНИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО*, презгранично сътрудничество -  целена­со­че­на политика и дейност за съвместна стопанска и друга дейност между съседните райони на граничещите дър­жа­ви. Чрез трансгранично­то сътрудничес­т­во се це­ли преодоляването изоставането в со­ци­ал­но-икономическо­то развитие на гранич­ни­те райо­ни, повишаване на тяхната привлека­тел­ност за инвестиции, развитие на конкуретноспособ­на стопанска дейност и подобряване на условия­та за жи­вот на хора­та. То се осъществява на осно­ва­та на международни програ­ми и договоренос­ти.

ТРАНСГРЕСИЯ (от лат. transgressio  - преминаване) – нас­тъп­ле­ние на мо­ре­то спрямо су­ша­та, по­тъ­ва­не на зем­на­та по­вър­х­ност под мор­с­ки­те во­ди по­ра­ди тек­тон­с­ки движе­ния (по­ни­же­ния и про­па­да­ния на зем­ни­те плас­то­ве) или по­ви­ша­ване на ни­во­то на Све­тов­ния оке­ан. В ге­о­лож­ка­та ис­то­рия на Зе­мя­та тран­с­г­ре­си­и­те чес­то са се ре­ду­ва­ли с рег­ре­си­и­те.

ТРАНСНАЦИОНАЛНИ КОМПАНИИ* (ТНК) (от лат. trans –отвъд и natio - народен, държавен) - едри  международни компании (тръстове и концерни), които имат производствени подразделения (филиали) в други страни и които произвеждат голяма част от своята продукция зад граница. Имат акционерна форма на собственост. Собствеността може да бъде държавна, частна и смесена. Централното управление (матерната компания) контролира дейността на всички влизащи в ТНК структурни подразделения, независимо от това, че те са самостоятелни юридически лица. Тези международни обединения контролират множество стопански отрасли. 

ТРАН­С­ПОРТ (от лат. transporto – прекарване) – дей­ност по пре­во­за (пре­мес­т­ва­не­то) на то­ва­ри и път­ни­ци на раз­лич­ни раз­с­то­я­ния, из­вър­ш­ва­на по раз­лич­ни пъ­ти­ща и с различни пре­воз­ни сред­с­т­ва. Тран­с­пор­тът е ос­но­вен от­ра­съл на сто­пан­с­т­во­то, осъществяващ връз­ка меж­ду от­дел­ни­те про­из­во­ди­те­ли и меж­ду про­из­во­ди­те­ли­те на крайна­та про­дук­ция и пот­ре­би­те­ли­те. Тран­с­пор­т­на­та про­дук­ция се из­мер­ва чрез превозени­те то­ва­ри и път­ни­ци, чрез дви­же­ние на пре­воз­ни­те сред­с­т­ва от ед­но мяс­то до дру­го мяс­то. В тран­с­пор­та пре­об­ла­да­ва ли­ней­но­то прид­виж­ва­не. В за­ви­си­мост от то­ва какво се пре­воз­ва тран­с­пор­тът е то­ва­рен и път­ни­чес­ки. Ос­вен то­ва той се по­де­ля на транспорт за об­що пол­з­ва­не, ве­дом­с­т­вен (фирмен) тран­с­порт и ли­чен тран­с­порт. В зависимост от сре­да­та на из­вър­ш­ва­не на пре­во­зи­те той се по­де­ля още и на су­хо­зе­мен (желе­зо­пъ­тен, ав­то­мо­би­лен), во­ден (ре­чен, езерен и мор­с­ки), въз­ду­шен, тръ­боп­ро­во­ден, въ­жен. Тран­с­пор­тът се от­на­ся към третичния сектор на стопанството, тяс­но е свър­зан и обслужва всички стопански дейности и населението.

ТРАНСПОРТЕН ВЪЗЕЛ – ге­ог­раф­с­ки пункт, мяс­то, в ко­е­то се съ­би­рат и/или пресичат ня­кол­ко пъ­тя, ид­ва­щи от раз­лич­ни по­со­ки. В за­ви­си­мост от пре­си­ча­щи­те се видове пъ­ти­ща те мо­гат да бъ­дат еле­мен­тар­ни и ком­п­лек­с­ни. Еле­мен­тар­ни са транспортните въз­ли, в ко­и­то се съ­би­рат и пре­си­чат пъ­ти­ща са­мо на един вид тран­с­порт (же­ле­зо­пъ­тен, ав­то­мо­би­лен). Ком­п­лек­с­ни са тран­с­пор­т­ни­те въз­ли, в ко­и­то се съ­би­рат и пре­си­чат ня­кол­ко ви­да тран­с­порт.

ТРАНСПОРТНА ИНФРАСТРУКТУРА – вид ин­ф­рас­т­рук­ту­ра, пред­наз­на­че­на да обс­луж­ва осъ­щес­т­вя­ва­не­то на тран­с­пор­т­на­та дей­ност. Тя не е са­мос­то­я­те­лен от­ра­съл, а има са­мо спо­ма­га­те­лен ха­рак­тер. Тран­с­пор­т­на­та ин­ф­рас­т­рук­ту­ра е съв­куп­ност от материал­но-ве­щес­т­ве­ни еле­мен­ти, под­по­ма­га­щи осъ­щес­т­вя­ва­не­то на тран­с­пор­т­на­та дейност. Тя включ­ва пъ­ти­ща (же­ле­зо­път­ни и ав­то­мо­бил­ни), га­ри, мос­то­ве, прис­та­ни­ща, лети­ща, га­ра­жи, де­па и дру­ги спо­ма­га­тел­ни съ­о­ръ­же­ния. Все­ки вид тран­с­порт има своя спе­ци­фич­на ин­ф­раст­рук­ту­ра. Тя има важ­но сто­пан­с­ко зна­че­ние за раз­ви­тие на производство­то, за съз­да­ва­не­то на но­ви про­из­вод­с­т­ва. Вли­яе и вър­ху фор­ми­ра­не­то на реги­о­нал­ни­те со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ки ком­п­лек­си.

ТРАНСПОРТНА МРЕЖА – кон­фи­гу­ра­ци­я­та на пъ­ти­ща­та в да­ден ге­ог­раф­с­ки ре­ги­он. Тя мо­же да бъ­де ра­ди­ал­на, кон­цен­т­рич­на, вет­ри­ло­об­раз­на и др. Има из­к­лю­чи­тел­но важ­но со­ци­ал­но зна­че­ние, по­не­же свър­з­ва всич­ки се­ли­ща в оп­ре­де­лен ге­ог­раф­с­ки ре­ги­он. Критерий за път­на­та мре­жа е ней­на­та ге­ог­раф­с­ка гъс­то­та. Нап­ри­мер, ге­ог­раф­с­ка­та гъс­то­та на же­ле­зо­път­на­та мре­жа на Бъл­га­рия е 3.9 км на 100 км ². Ка­чес­т­вен кри­те­рий за транспорт­на­та мре­жа е ней­на­та про­пус­ка­тел­на и пре­воз­на спо­соб­ност.

ТРАНСПОРТНА СИСТЕМА – съв­куп­ност­та от всич­ки ви­до­ве тран­с­порт, ко­и­то са вза­и­мос­вър­за­ни, до­пъл­ват се, вза­и­мо­дейс­т­ват си и фун­к­ци­о­ни­рат ка­то тран­с­пор­т­но единст­во. Тя включ­ва ком­по­нен­ти­те на всич­ки ви­до­ве тран­с­порт – пъ­ти­ща, тран­с­пор­т­ни въз­ли и съ­о­ръ­же­ния, то­ва­ро-раз­то­вар­на тех­ни­ка, во­зи­ла, пре­воз­ва­ни то­ва­ри и път­ни­ци, работ­на си­ла (тран­с­пор­тен пер­со­нал) и сис­те­ми за ор­га­ни­за­ция и уп­рав­ле­ние на транспортния про­цес. От­дел­ни­те ви­до­ве тран­с­порт фун­к­ци­о­ни­рат ка­то от­дел­ни подсистеми. Тран­с­пор­т­на­та сис­те­ма фун­к­ци­о­ни­ра на на­ци­о­нал­но и на ре­ги­о­нал­но равнище. Тя се изу­ча­ва на от­рас­ло­во рав­ни­ще (съ­от­но­ше­ние меж­ду ви­до­ве­те тран­с­порт), фун­к­ци­о­нал­но рав­ни­ще (раз­к­ри­ва­не ро­ля­та и мяс­то­то на ви­до­ве­те тран­с­порт), териториално рав­ни­ще (мес­т­ни­те осо­бе­нос­ти в раз­ви­ти­е­то на от­дел­ни­те ви­до­ве транспорт).

ТРАНСПОРТНИ КОРИДОРИ – вза­и­мос­вър­за­ни тран­с­пор­т­ни сис­те­ми на от­дел­ни стра­ни и ра­йо­ни в оп­ре­де­ле­ни ге­ог­раф­с­ки нап­рав­ле­ния. Меж­ду­на­род­ни­те тран­с­пор­т­ни кори­до­ри са ре­зул­тат от меж­ду­на­род­ни по­ли­ти­чес­ки до­го­во­ре­нос­ти. По тях се транспортират зна­чи­ми ко­ли­чес­т­ва то­ва­ри и път­ни­ци. При тран­зит­но пре­воз­ва­не чрез тран­с­пор­т­ни­те ко­ри­до­ри се оси­гу­ря­ват до­пъл­ни­тел­ни при­хо­ди за стра­ни­те през ко­и­то преми­на­ват път­ни­ци­те и то­ва­ри­те. В Бъл­га­рия са пер­с­пек­тив­ни тран­с­пор­т­ни­те ко­ри­до­ри Со­лун – Со­фия – Ви­дин – Ка­ла­фат – Бу­да­пе­ща (№4), Ду­ръс (Ал­ба­ния) – Ти­ра­на – Ско­пие – Кюс­тен­дил – Со­фия – Вар­на или Бур­гас (№8), Бел­г­рад (Сър­бия) – Ниш – Со­фия – Пловдив – Од­рин (Тур­ция) – Ис­там­бул (№10), Бу­ку­рещ – Ру­се – Гор­на Оря­хо­ви­ца – Ста­ра За­го­ра – Кър­джа­ли-Алек­сан­д­ро­по­лис в Гър­ция (№9) и меж­ду­на­род­ния во­ден път по ре­ка Ду­нав (№7).

ТРАНСПОРТНИ СРЕДСТВА – спе­ци­ал­ни ма­ши­ни и апа­ра­ти за пре­воз­ва­не и премес­т­ва­не по път­на мре­жа или оп­ре­де­ле­но въз­душ­но и вод­но тра­се на то­ва­ри и път­ни­ци на раз­лич­ни раз­с­то­я­ния. Към тях се от­на­сят са­мо­ле­ти, ко­ра­би, ло­ко­мо­ти­ви и ва­го­ни, трамваи, ав­то­мо­би­ли, мо­то­ка­ри, елек­т­ро­ка­ри и др.

ТРАНСПОРТНО МАШИНОСТРОЕНЕ – един от ос­нов­ни­те подот­рас­ли на машинос­т­ро­е­не­то, спе­ци­а­ли­зи­ран в про­из­вод­с­т­во­то на тран­с­пор­т­ни сред­с­т­ва (ав­то­мо­би­ли, ко­ра­би, самолети, ва­го­ни, мо­то­ка­ри и т.н.). В Бъл­га­рия ос­нов­ни­те цен­т­ро­ве са Со­фия, Плов­див, Варна, Бур­гас, Дря­но­во, Ловеч и др.

ТРАНСФОРМАЦИЯ НА ВЪЗДУШНИТЕ МАСИ – пре­об­ра­зу­ва­не на свойс­т­ва­та на въз­душ­ни­те ма­си на тро­пос­фе­ра­та (дол­на­та част на ат­мос­фе­ра­та) при пре­мес­т­ва­не­то им в дру­ги ге­ог­раф­с­ки ши­ри­ни и над дру­га под­с­ти­ла­ща по­вър­х­ни­на (вод­на или су­ше­ва). Трансфор­ма­ци­я­та се осъ­щес­т­вя­ва чрез про­мя­на в тем­пе­ра­ту­ра­та (наг­ря­ва­не или охлаждане), във влаж­ност­та и об­лач­ност­та.

ТРЕВНА РАСТИТЕЛНОСТ –тип естествена растителност, състояща се от растения, които не образуват правостоящи надземни одървенели стъбла, поникват и израстват в почвата или на нейната повърхност, имат листа и стъбла. Участват в горските и храстови съобщества, а в местата със смяна на сезоните образуват самостоятелни съобщества. Те са типични за природните зони на саваните, степите, прерията, пампата. Разпространени са и в районите на солончаците, тундрата, отделни места в пустините и полупустините. Образуват и растителната покривка на ливадите и пасищата. През сухия или през топлия сезон (лятото) повечето треви изсъхват. Тревната растителност се състои от различни по продължителност на живот треви: а) едногодишни треви – жизнения цикъл приключват през една година, през един вегетационен период (от покълването на семената до образуване на собствени семена и изсъхване; б) многогодишни треви – жизненият цикъл протича за две или повече години и вегетационни периоди, като след първата година надземната част на тревата умира, а подземната прекратява временно (за неблагоприятния сезон) вегетацията и на следващата година от нея покълват новите растения. В зависимост от местоположението си и типичните особености тревните пространства са: степни, лесостепни, високопланински, крайречни и т.н. Най-често тревните пространства са заети от житни, бобови, фуражни и др. видове треви.

ТРЕТИЧЕН СЕКТОР НА СТОПАНСТВОТО*, обслужваща сфера – съв­куп­ност от стопански от­рас­ли и ин­ф­рас­т­рук­ту­ра, които подпомагат про­из­вод­с­т­во­то (пър­ви­чен и втори­чен сек­тор) и на­се­ле­ни­е­то чрез из­вър­ш­ва­не на раз­но­об­раз­ни ус­лу­ги. В те­зи от­рас­ли не се до­би­ват, не се об­ра­бот­ват и пре­ра­бот­ват су­ро­ви­ни, не се про­из­веж­дат ма­те­ри­ал­ни цен­нос­ти. Тре­тич­ни­ят сек­тор включ­ва от­рас­лите тран­с­порт, съ­об­ще­ния, об­ра­зо­ва­ние и нау­ка, здрав­ни ус­лу­ги, уп­рав­ле­ние, ко­му­нал­но-би­то­ви ус­лу­ги и т.н. Те мо­гат да бъ­дат групи­ра­ни на про­из­вод­с­т­ве­ни (ко­и­то пре­дим­но под­по­ма­гат про­из­вод­с­т­ве­ни­те дей­нос­ти) и от­рас­ли, ко­и­то пре­дим­но из­вър­ш­ват ус­лу­ги за на­се­ле­ни­е­то. Има и кла­си­фи­ци­ра­не и на отрас­лите на групи, ко­и­то не­пос­ред­с­т­ве­но об­с­луж­ват, и от­рас­ли, ко­и­то неп­ря­ко учас­т­ват в про­це­са на об­с­луж­ва­не на на­се­ле­ни­е­то и про­из­вод­с­т­во­то. Раз­ви­ти­е­то на тре­тич­ния сек­тор е ва­жен по­ка­за­тел за рав­ни­ще­то на со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие на стра­ни­те и жизне­но­то рав­ни­ще на на­се­ле­ни­е­то.

ТРИАС (от гр. trias – троичност) – пър­ви­ят, най-ста­ри­ят геоложки пе­ри­од на Мезозойс­ка­та ера. Следва след перм (Палеозойска ера) и пред­шес­т­ва юра. На­ча­ло­то му е пре­ди око­ло 215 млн.г. и има про­дъл­жи­тел­ност от око­ло 40 млн.г. По­де­ля се на три епо­хи – до­лен, сре­ден и го­рен три­ас. През три­а­са площ­та на кон­ти­нен­ти­те е по-голя­ма от та­зи на мор­с­ки­те ба­сей­ни. Пла­ни­но­об­ра­зу­ва­не има в края на три­а­са в Из­точ­на и Юго­из­точ­на Азия. През то­зи ге­о­лож­ки пе­ри­од са се об­ра­зу­ва­ли пя­съч­но-гли­нес­ти плас­то­ве. В неговото на­ча­ло­  се по­я­вя­ват ме­зо­зойс­ки­те рас­те­ния и жи­вот­ни. Из­чез­ват дър­во­вид­ни­те пла­у­но­ви, пап­ра­то­ви и хвой­но­ви рас­те­ния. От жи­вот­ни­те ха­рак­тер­ни са станали вле­чу­ги­те, оби­та­ва­щи су­ша­та и мо­ре­та­та. По­я­ви­ли се ихти­о­зав­ри­те и кос­те­нур­ки­те.

ТРИКОТАЖНА ПРОМИШЛЕНОСТ (от фр. tricotage - плетене на трико) – подотра­съл на ле­ка­та про­миш­ле­ност, включ­ващ пред­п­ри­я­тия и фир­ми за про­из­вод­с­т­во на пла­то­ве, об­лек­ла, чо­ра­пи и де­тай­ли чрез пле­те­не. Произвежда два вида трикотажни облекла - горни и долни (бельо).

ТРО­ГО­ВА ДО­ЛИ­НА (от нем. trog – корито) – вж.: Ко­ри­то­образ­на до­ли­на.

ТРОМБА – вж.: Смерч.

ТРО­ПИ­К (от гр. tropikos – обръщане) – въ­об­ра­жа­е­м кръ­г на зем­на­та повърхност, отсто­я­щ на 23^ο27' с.ш. и ю.ш. На се­вер от Ек­ва­то­ра е раз­по­ло­жен се­вер­ният тро­пик   (Тропик на Ра­ка), а на юг – юж­ният тро­пик (Тро­пик на Ко­зи­ро­га). Се­вер­ни­ят тропик е най-се­вер­на­та ли­ния, до ко­я­то дос­ти­га при ви­ди­мо­то си дви­же­ние Слън­це­то. Тога­ва в Северното полукълбо е най-дъл­гият, а в Юж­но­то – най-къ­сият ден. То­ва е по време­то на лят­но­то слън­цес­то­е­не. Юж­ни­ят тро­пик е най-юж­на­та ли­ния, до ко­я­то дос­ти­га Слън­це­то при ви­ди­мо­то си дви­же­ние по не­бос­к­ло­на. То­га­ва в Юж­но­то по­лу­къл­бо е най-дъл­гият ден, а в Се­вер­но­то – най-дъл­га­та нощ. То­ва ста­ва по вре­ме на зим­но­то слънцестоене.  На тропиците Слън­це­то са­мо вед­нъж в го­ди­на­та е в най-висо­ка­та си точ­ка на не­бос­к­ло­на. Във всич­ки ос­та­на­ли точ­ки меж­ду два­та тро­пи­ка то е в най-ви­со­ка­та си точ­ка по два пъ­ти.

ТРОПИЧЕН КАРСТ (от гр. tropikos – обръщане и карст) – вид карст, характерен за влажните тропични райони. За него е присъща голямата интензивност на протичане на карстовите процеси и преобладаване на изпъкналите карстови форми  - карстови остатъчни височини, отвесни кули (хуми) и др.

ТРО­ПИ­ЧЕН КЛИ­МАТ – вид кли­мат, кой­то об­х­ва­ща два по­я­са – по един в Се­вер­но­то и Юж­но­то по­лу­къл­бо. Харак­те­ри­зи­ра се с целогодишно пре­об­ла­да­ва­не на тро­пич­ни­те въздуш­ни маси. При този кли­мат, по­ра­ди дейс­т­ви­е­то на па­са­ти­те, об­лач­ност­та е мал­ка, слънчева­та ра­ди­а­ция е го­ля­ма, до­ри по-го­ля­ма и от та­зи в ек­ва­то­ри­ал­ния по­яс. Над океаните ат­мос­фер­но­то на­ля­га­не е по-ви­со­ко, а над кон­ти­нен­ти­те е по-нис­ко. Над континен­ти­те ва­ле­жи­те са нез­на­чи­тел­ни. В за­ви­си­мост от при­род­ни­те осо­бе­нос­ти е континен­та­лен и оке­ан­с­ки; на за­пад­ни­те  и на из­точ­ни­те крайб­ре­жия на кон­ти­нен­ти­те. В зависимост от наличието на влага и вода
тропичният пояс се поделят на два вида – влажни и сухи тропици.

ТРОПИЧЕН ЦИКЛОН – вид атмосферен вихър в тропичните географски ширини, появяващ се между 10 и 24^ο с.ш. и ю.ш. За него е характерно пониженото атмосферно налягане в центъра и скорост на вятъра над 17 м/сек. Размерите на тропични­те цикло­ни са значително по-малки от те­зи на циклоните в умерения по­яс (100-300 км.). Атмосферното налягане в центъ­ра е много нис­ко и се образува силно възходя­що дви­же­ние на въз­ду­ха и мощ­на облачност. Характерни за тропични­те циклони са проливните дъж­до­ве и бу­ри. В централна­та част, наре­че­на “око на циклона”, ня­ма облаци. Най-често тро­пич­ни цик­ло­ни се образу­ват в Тихия, Атланти­чес­кия и Индийс­кия оке­ан. Тропични­те цик­ло­ни но­сят различни име­на – циклон, ура­ган, тай­фун и др. Те нанасят сериозни ще­ти на селищата и стопанска­та дей­ност на хора­та.

ТРО­ПИЧ­НА ВЪЗ­ДУШ­НА МА­СА – въз­душ­на ма­са, ко­я­то се об­ра­зу­ва над тро­пи­ци­те. От­ли­ча­ва се с ви­со­ко ат­мос­фер­но на­ля­га­не. При нах­лу­ва­не в уме­ре­ния по­яс пре­диз­вик­ва по­ви­ша­ва­не на тем­пе­ра­ту­ри­те и за­топ­ля­не на вре­ме­то. В за­ви­си­мост от мяс­то­то на образува­не е мор­с­ка и кон­ти­нен­тал­на.

ТРОПИЧНА ГОДИНА – про­меж­ду­тък от вре­ме меж­ду две пос­ле­до­ва­тел­ни преминава­ния на Слън­це­то през точ­ка­та на про­лет­но­то рав­но­ден­с­т­вие. Тро­пи­чес­ка­та година има 365.242196 сред­ни слън­че­ви де­но­но­щия. Слу­жи за ос­но­ва на съв­ре­мен­ния Слън­чев ка­лен­дар.

ТРОПИЧНА ПУСТИНЯ* (от гр. tropikos – обръщане), зона на тропичните пустини – при­род­на зо­на на тро­пич­ни­те по­я­си на Се­верно­то и Юж­но­то по­лу­къл­бо, в лан­д­шаф­ти­те на ко­и­то пре­об­ла­да­ват пус­ти­ни­те. Раз­по­ло­же­ни са във вът­реш­ност­та и по за­пад­ни­те крайбре­жия на по­ве­че­то кон­ти­нен­ти. Най-го­ля­ма площ тро­пич­ни­те пус­ти­ни за­е­мат в Север­на Аф­ри­ка и Азия – пус­ти­ни­те Са­ха­ра, пус­ти­ни­те в Араб­с­кия по­лу­ос­т­ров и пустинята Тар в Па­кис­тан и Ин­дия. В Се­вер­на Аме­ри­ка тро­пич­ни­те пус­ти­ни за­е­мат тяс­на иви­ца пок­рай Ти­хия оке­ан. В Юж­но­то по­лу­къл­бо са раз­по­ло­же­ни пус­ти­ни­те: Виктория, Голяма пясъчна пустиня  (Ав­с­т­ра­лия), Сахара, Калахари и На­миб (Аф­ри­ка), пус­ти­ня­та Ата­ка­ма (Юж­на Аме­ри­ка), Невада, Сонора, Моухаве (Северна Америка, множеството пустини в Азия. Тро­пич­ни­те пус­ти­ни са най-топ­ли­те мес­та в све­та. От­ли­ча­ват се с го­ле­ми денонощни тем­пе­ра­тур­ни ам­п­ли­ту­ди и нез­на­чи­тел­ни ва­ле­жи. Повър­х­нос­т­ни­ят от­ток е нез­на­чи­те­лен. Го­ле­ми прос­т­ран­с­т­ва са без рас­ти­тел­ност. Животин­с­ки­ят свят е ма­ло­чис­лен.

ТРОПИЧНИ ГОРИ – го­ри, раз­п­рос­т­ра­не­ни в ек­ва­то­ри­ал­ния, су­бек­ва­то­ри­ал­ния и тропич­ния по­яс, меж­ду 25^οс.ш. и 30^οю.ш. Рас­тат при рав­но­мер­на тем­пе­ра­ту­ра през ця­ла­та го­ди­на – меж­ду 23^ο и 32^οС, как­то и при ви­со­ка пос­то­ян­на влаж­ност – от 2000 до 7000 мм ва­ле­жи. То­ва са веч­но­зе­ле­ни влаж­ни (дъж­дов­ни) го­ри с непрекъснат вегетационен процес. В екваториалния пояс се наричат хилея (в Африка) и селвас (в Южна Америка). Образувани са от високи дървета (60-80 м.), с изобилие от лиани и епифити, без доминиращ дървесен вид. Преобладват вечнозелените дървета с големи едри листа, които се сменят постепенно, а не в определено време. Само в мусонните тропични гори има листопадни дървета. Цветовете и плодовете се образуват на стволовете и на дебелите клони. Образуват 4-5 горски етажа. Липсват храсталаци. Характерни са за Централна Америка, Антилските острови, Амазония, Западна и Екваториална Африка, Южна и Югоизточна Азия

ТРО­ПИЧ­НИ ПО­Я­СИ* – ге­ог­раф­с­ки по­я­си на Зе­мя­та, раз­по­ло­же­ни по един в Северно­то и в Юж­но­то по­лу­къл­бо меж­ду суб­т­ро­пич­ни­те и су­бек­ва­то­ри­ал­ни­те по­я­си. Харак­тер­но за тро­пич­ни­те по­я­си е пре­об­ла­да­ва­не­то на пус­ти­ни­те и по­лу­пус­ти­ни­те в конти­нен­ти­те, а в оке­а­ни­те – на­ли­чи­е­то на ви­со­ка тем­пе­ра­ту­ра и со­ле­ност на во­да­та. За тро­пич­ни­те по­я­си са ти­пич­ни дви­же­ни­е­то на въз­ду­ха отго­ре надо­лу, нис­ка­та от­но­си­тел­на влаж­ност и мал­ка­та об­лач­ност, ви­со­ка­та су­ма на слън­че­ва ра­ди­а­ция, го­ле­ми­те де­но­нощ­ни тем­пе­ра­тур­ни ам­п­ли­ту­ди. Ва­ле­жи­те са нез­на­чи­тел­ни, а рас­ти­тел­ност­та е сухолю­би­ва.

ТРОПОПАУЗА – пре­ход­ни­ят слой ат­мос­фе­рен въз­дух, раз­по­ло­жен меж­ду тропосфера­та и стра­тос­фе­ра­та. Де­бе­ли­на­та му се ко­ле­бае от някол­кос­то­тин ки­ло­мет­ра до 2-3 км. В тро­по­па­у­за­та тем­пе­ра­ту­ра­та на въз­ду­ха спи­ра да се по­ни­жа­ва, не­ряд­ко до­ри има тем­пе­ра­тур­на ин­вер­сия. Ви­со­чи­на­та и за­ви­си от ге­ог­раф­с­ка­та ши­ри­на.

ТРОПОСФЕРА – най-дол­ни­ят слой на ат­мос­фе­ра­та, кой­то опира до земната (водна или су­ше­ва) по­вър­х­ност. Ви­со­чи­на­та и за­ви­си от ге­ог­раф­с­ка­та ши­ри­на – 18 км при Екватора и 8 км при по­лю­си­те. Приземната част на тропосферата с дебелина до няколко метра се нарича приземен слой въздух, отличаващ се със значими денонощни изменения на температурата.  Над него (до 1000 м) е слоят на триенето, в който промените в температурата се дължат предимно на релефа. Тро­пос­фе­ра­та се ха­рак­те­ри­зи­ра с понижаване на тем­пе­ра­ту­ра­та във ви­со­чи­на, ка­то в гор­на­та част дос­ти­га до –50^οС. Обхваща 80% от ця­ла­та ма­са на атмосферния въз­дух и поч­ти ця­ло­то ко­ли­чес­т­во водна пара. В нея се развиват явленията турбулентност и конвекция на въздуха,  образуват  много и раз­лич­ни по вид об­ла­ци, циклонални и антициклонални вихри. В тро­по­па­у­за­та се осъ­щес­т­вя­ва поч­ти ця­ла­та чо­веш­ка дей­ност, свър­за­на с из­пол­з­ва­не­то на ат­мос­фе­ра­та, с изк­лю­че­ние на част от въз­душ­ния тран­с­порт. В горната и част тропосферата е от­де­ле­на е от стра­тос­фе­ра­та от тъ­нък възду­шен слой, наречен тро­по­па­у­за.

ТРУД – це­ле­на­со­че­на дей­ност за съз­да­ва­не на ма­те­ри­ал­ни и ду­хов­ни бла­га чрез изразход­ва­не­то на чо­веш­ки си­ли, знания и умения; про­цес на вза­и­мо­дейс­т­вие на чо­ве­ка с при­ро­да­та чрез из­пол­з­ва­не­то на оръ­дия на тру­да и при­род­ни про­дук­ти за удов­лет­во­ря­ва­не на чо­веш­ки­те пот­реб­нос­ти. Съз­да­ва­не­то на ма­те­ри­ал­ни и ду­хов­ни бла­га е сло­жен про­цес, кой­то изис­к­ва раз­де­ля­не­то на тру­да на раз­лич­ни ета­пи, опе­ра­ции и т.н. То­ва во­ди до форми­ра­не на раз­лич­ни ви­до­ве про­фе­си­о­нал­ни зна­ния и уме­ния (про­фе­сии), не­об­хо­ди­ми за из­вър­ш­ва­не­то на тру­до­ва­та дей­ност.

ТРУДОВА БОРСА -  специализирано учреждение за посредничество между работодатели и търсещи работа хора, което регистрира търсенето и предлагането на работна сила, осигурява връзка между двете страни, помага за повишаване на трудовата заетост, за избора на професия, квалификация и преквалификация на безработните.

ТРУДОВА ЗАЕТОСТ – ста­тис­ти­чес­ки по­ка­за­тел, от­ра­зя­ващ броя на всич­ки ли­ца, кои­то в оп­ре­де­лен мо­мент (мо­мен­та на наб­лю­де­ние) из­вър­ш­ват ня­как­ва тру­до­ва дей­ност, не­за­ви­си­мо от ха­рак­те­ра на тру­да, на соб­с­т­ве­ност­та на сред­с­т­ва­та за про­из­вод­с­т­во и т.н. Оп­ре­де­ля се чрез ко­е­фи­ци­ен­та на тру­до­ва­та за­е­тост. Из­чис­ля­ва се спря­мо об­щия брой на тру­дос­по­соб­но­то на­се­ле­ние и включ­ва ико­но­ми­чес­ки ак­тив­ни­те ли­ца, без да включ­ва безра­бот­ни­те.

ТРУДОВА МИГРАЦИЯ – вид миграция на населението. Обхваща преместването на трудоспособното население от едно в друго населено място. Тя е два основни типа: вътрешна (вътре в страната) и външна (при смяна на държавата) трудова миграция. В зависимост от периодичността на движението може да бъде: а) ежедневна трудова миграция, когато хора от едно населено място ежедневно пътуват до друго населено място, в което работят; б) сезонна трудова миграция, когато хората през определен годишен сезон временно се преселват с цел участие в сезонни по своя характери трудови дейности – за участие в земеделски дейности, строителни работи, туристическо обслужване през лятото или зимата и т.н.; б) постоянна трудова миграция със смяна на местожителството. Основните причини  за трудовата миграция са социално-икономическите: безработица, ниско трудово възнаграждение, възможности за професионално израстване и др. В страните от Европейския съюз има свобода на придвижването и смяна на местожителството.   

ТРУДОВА СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО, ико­но­ми­чес­ка струк­ту­ра на населе­ни­е­то – групиране на за­е­ти­те ли­ца, от­ра­зя­ва­що раз­п­ре­де­ле­ни­е­то им меж­ду различни­те от­рас­ли на ико­но­ми­ка­та (сто­пан­с­т­во­то) на стра­на­та или в оп­ре­де­лен географски или ад­ми­нис­т­ра­ти­вен ра­йон.

ТРУДОВИ РЕСУРСИ, човешки ресурси – част от на­се­ле­ни­е­то, ко­е­то при­те­жа­ва физи­чес­ки­те спо­соб­нос­ти, зна­ния, уме­ния, на­ви­ци, пси­хич­на­та наг­ла­са и ико­но­ми­чес­кия ин­те­рес да се тру­ди. В гру­па­та на тру­до­ви­те ре­сур­си се включ­ва ос­нов­на­та част от ли­ца­та в тру­дос­по­соб­на въз­раст (без ин­ва­ли­ди­те и трай­но за­бо­ле­ли­те), т.е. ли­ца­та меж­ду 16 и 65 г. за мъ­же­те и 16-63 г. за же­ни­те, как­то и мал­ка част от на­се­ле­ни­е­то в под­т­ру­дос­по­соб­на и в над­т­ру­дос­по­соб­на въз­раст. Тру­до­ви­те ре­сур­си са сво­е­об­ра­зен за­пас от хо­ра, ко­и­то мо­гат да се вклю­чат в сто­пан­с­ка­та дей­ност на об­щес­т­во­то. Те се по­де­лят на ре­ал­ни и те­о­ре­тич­ни тру­до­ви ре­сур­си. Ре­ал­ни­те тру­до­ви ре­сур­си включ­ват всич­ки хо­ра, ко­и­то в нас­то­я­щия момент мо­гат да се вклю­чат в тру­до­ва дей­ност. Към тях се от­ на­сят ико­но­ми­чес­ки активни­те ли­ца (из­вър­ш­ва­щи тру­до­ва дей­ност сре­щу въз­наг­раж­де­ние) и не­ра­бо­те­щи­те. Към те­о­ретич­ни­те тру­до­ви ре­сур­си се от­на­сят ли­ца­та, ко­и­то в мо­мен­та не са икономически ак­тив­ни и не­ра­бо­те­щи, а са уча­щи се, вой­ни­ци, май­ки с мал­ки­  де­ца, ко­и­то в близ­ко бъ­де­ще мо­гат да се вклю­чат в тру­до­вия про­цес.

ТРУДОВО-КООПЕРАТИВНО ЗЕМЕДЕЛСКО СТОПАНСТВО (ТКЗС) – вид земедел­с­ка ко­о­пе­ра­ция, съз­да­де­на след Вто­ра­та све­тов­на вой­на в Бъл­га­рия чрез обединява­не на сел­с­ки­те сто­па­ни за ко­лек­тив­но сто­па­нис­ва­не на зе­мя­та. ТКЗС се съз­да­ва с цел ин­тен­зи­фи­ци­ра­не на про­из­вод­с­т­во­то, уве­ли­ча­ва­не на рен­та­бил­ност­та на селскостопанс­ко­то про­из­вод­с­т­во. Съ­щес­т­ву­ват до 1992 г., ко­га­то със за­кон са прек­ра­те­ни и зе­мя­та се връ­ща на бив­ши­те соб­с­т­ве­ни­ци или на тех­ни­те нас­лед­ни­ци.

ТРУДОВО-ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ (ТПК) – вид ко­о­пе­ра­ция, създаде­на чрез доб­ро­вол­но обе­ди­не­ние за съв­мес­т­на сто­пан­с­ка дей­ност (без селскостопанс­ка и тран­с­пор­т­на). Спе­ци­а­ли­зи­рат се в про­миш­ле­но и би­то­во об­с­луж­ва­не на на­се­ле­ни­е­то, про­из­вод­с­т­во на сто­ки и из­де­лия за задово­ля­ва­не пот­реб­нос­ти­те на хората.

ТРУДОЕМКОСТ – ха­рак­те­рис­ти­ка на сто­пан­с­ка­та (и изоб­що на чо­веш­ка дей­ност, измер­ва­на чрез ве­ли­чи­на­та на из­раз­ход­ва­ния за про­из­вод­с­т­во­то на про­дук­та (сто­ка­та) човеш­ки труд. Тру­до­ем­кост­та об­х­ва­ща жи­вия труд, из­раз­ход­ван пря­ко и не­пос­ред­с­т­ве­но в про­из­вод­с­т­во­то на про­дук­та. Из­мер­ва се чрез вре­ме­то, в ко­е­то се из­раз­ход­ва жи­ви­ят и ве­че ове­щес­т­ве­ни­ят труд.

ТРУДОСПОСОБНОСТ – със­то­я­ние на чо­ве­ка (фи­зи­чес­ко, пси­хи­чес­ко, ду­хов­но), кое­то му поз­во­ля­ва да из­вър­ш­ва оп­ре­де­лен обем с оп­ре­де­ле­но ка­чес­т­во ра­бо­та ка­то създава ма­те­ри­ал­ни и ду­хов­ни цен­нос­ти или из­вър­ш­ва ус­лу­ги, пред­наз­на­че­ни за производс­т­во­то или за би­та на хо­ра­та. При час­тич­на за­гу­ба на тру­дос­по­соб­ност­та (ако е не­об­хо­ди­мо) се про­ме­ня про­фе­си­я­та и ха­рак­те­рът на из­вър­ш­ва­на­та ра­бо­та. Но­ва­та ра­бо­та тряб­ва да съ­от­вет­с­т­ва на здра­вос­лов­но­то със­то­я­ние на орга­низ­ма на ра­бо­те­щия.

ТРУДОСПОСОБНА ВЪЗРАСТ – ха­рак­те­рис­ти­ка на на­се­ле­ни­е­то по въз­раст спря­мо фи­зи­чес­ко­то и пси­хи­чес­ко­то му със­то­я­ние. Включ­ва же­ни­те от 16 до 63 г. и мъ­же­те от 16 до 65 г. възраст. Тру­дос­по­соб­на­та въз­раст се оп­ре­де­ля с дър­жав­ни нор­ма­тив­ни ак­то­ве. Ней­но­то на­рас­т­ва­не за­ви­си от тру­дос­по­соб­ност­та на на­се­ле­ни­е­то и про­дъл­жи­тел­ност­та на жи­во­та.

ТРУДОСПОСОБНО НАСЕЛЕНИЕ – съв­куп­ност от ли­ца­та в тру­дос­по­соб­на въз­раст, ко­и­то при­те­жа­ват не­об­хо­ди­ми­те пси­хо­фи­зи­чес­ки ка­чес­т­ва, ум­с­т­ве­ни спо­соб­нос­ти, зна­ния и умения за труд.

ТРЪ­БОП­РО­ВО­ДЕН ТРАН­С­ПОРТ – вид тран­с­порт, включ­ващ пред­п­ри­я­тия и фирми, из­пол­з­ва­щи зат­во­ре­на тръб­на сис­те­ма и спе­ци­а­ли­зи­ра­ни съ­о­ръ­же­ния за пре­воз на ед­но­род­ни ма­со­ви то­ва­ри (нефт, при­ро­ден газ, бен­зин и др.). Спо­ред то­ва­ра тръб­ни­те систе­ми са неф­топ­ро­во­ди, га­зоп­ро­во­ди, бен­зи­ноп­ро­во­ди, про­дук­топ­ро­во­ди, со­лоп­ро­во­ди и др. Тръ­боп­ро­вод­ни­ят тран­с­порт е ико­но­ми­чес­ки най-ефек­тив­ният тран­с­порт вър­ху су­ша­та.

ТРЪСТ (от англ. trust) – обе­ди­не­ние на раз­лич­ни фир­ми с об­що уп­рав­ле­ние от един цен­тър и гу­бе­щи сво­я­та тър­гов­с­ка и про­из­вод­с­т­ве­на са­мос­то­я­тел­ност. Пре­диш­ни­те собстве­ни­ци на пред­п­ри­я­ти­я­та учас­т­ват с дял и по­лу­ча­ват част от пе­чал­ба­та спо­ред броя на сво­и­те ак­ции. Тръс­то­ве­те въз­ник­ват в края на XIX век в САЩ. Пър­ви­ят тръст в све­та е съз­да­ден от Рок­фе­лер -”Стан­дарт ойл”. Об­ща­та пе­чал­ба в тръс­та се раз­п­ре­де­ля в съответст­вие с дя­ло­во­то учас­тие на фир­ми­те.

ТУН­Д­РА* (от финл. tunturi) – субполярна природна зона, главно в Северното полукълбо. Разположена е между зоната на арктичната пустиня на север и лесотундрата на юг. Тя обхваща иви­ца с ширина 300-500 км покрай северните крайбрежия на Европа, Азия и Северна Амери­ка, Юж­на Гренландия и ня­кои остро­ви в Север­ния ледовит океан. Характеризи­ра се с отрицате­лен радиационен баланс продължително вре­ме – от октомв­ри до април. Суровата зи­ма­ продължава 8-9 месеца. Средните януарски температури са -10^οC до -40^οС. Снеж­на­та покривка се задър­жа от октом­в­ри до юни. Положителни температу­ри има през ля­то­то – само 2-3 ме­се­ца. Средна­та юл­с­ка температура е 5^οC-10^οС. През лято­то има ви­со­ка относител­на влаж­ност на възду­ха и чес­ти мъгли. Годишна­та су­ма на валежи­те е 150-350 мм, но те преви­ша­ват изпарени­е­то. То­ва води до заблатява­не на понижените места на земната повърхност. Почвите са тундрови блатни. Преоблада­ват мно­го­го­диш­ни растения – мъ­хо­ве, ли­шеи, листопадни храстчета. Тундрата се обитава от рас­ти­тел­но­яд­ни живот­ни като северен елен, леминг, поля­рен заек, как­то и от лисица, насеко­ми, водоплаващи пти­ци и др. През ля­то­то в нея има мно­го прелет­ни пти­ци и насекоми. Тундра­та се дели на субарктичес­ка (с храс­ти) и арктичес­ка (без храс­ти).

ТУНДРОВА РАСТИТЕЛНОСТ – съвкупността от растителни видове, виреещи в тундрата върху студени почви и при студен климат . Това са студоустойчиви растителни видове – мъхове, лишеи, треви, нискорасли храстчета с кратък период на вегетацията през краткото хладно лято. Преобладават споровите растения и низкораслите многогодишни треви. На земната повърхност не се образува плътна растителна покривка. Тревите растат предимно на туфи.

ТУН­Д­РО­ВИ ПОЧ­ВИ – тип поч­ви, ха­рак­тер­ни за тун­д­ра­та. Те се об­ра­зу­ват при студен и вла­жен кли­мат под ма­ло­мощ­на рас­ти­тел­на пок­рив­ка. Обик­но­ве­но са плит­ки и зае­мат мес­та­та с на­ли­чие на веч­на зам­ръз­на­лост. Раз­п­рос­т­ра­не­ни са в при­род­ни­те зо­ни на тун­д­ра­та и ле­со­тун­д­ра­та в Ру­сия, Ка­на­да, САЩ (Аляс­ка), Нор­ве­гия и др.

ТУРИ­ЗЪМ (от фр. tourisme – разходка, пътуване) – пъ­ту­ва­не и вре­мен­но пребиваване на фи­зи­чес­ки ли­ца из­вън пос­то­ян­но­то им мес­то­жи­тел­с­т­во с цел опоз­на­ва­не на при­ро­да­та, ис­то­ри­чес­ки, сто­пан­с­ки и дру­ги за­бе­ле­жи­тел­нос­ти, по­чив­ка, ле­че­ние, участие в кон­г­ре­си, сим­по­зи­у­ми, кон­фе­рен­ции, из­лож­би, па­на­и­ри, спор­т­ни със­те­за­ния, фес­ти­ва­ли и др. Тури­з­мът в за­ви­си­мост от пре­ми­на­ва­не­то на дър­жав­на­та гра­ни­ца би­ва вътре­шен и меж­ду­на­ро­ден, спо­ред обек­ти­те за по­се­ще­ние – пла­нин­с­ки, мор­с­ки, во­ден, пеще­рен и т.н., спо­ред цел­та на по­се­ще­ние – поз­на­ва­те­лен, раз­в­ле­ка­те­лен, кон­г­ре­сен и т.н.

ТУРИСТИЧЕСКА ДЕСТИНАЦИЯ (от англ. destination – посока, направление и туризъм) – място за отдих, почивка и туризъм с изградена необходимата туристическа инфраструктура.

ТУРИСТИЧЕСКА ИНДУСТРИЯ – вж.: Стопански туризъм.

ТУРИСТИЧЕСКИ СЕЗОН (от фр. saison) – част от година подходяща и използвана за туристическа дейност (екскурзия, почивка и отдих и т.н.) и спорт на дадено място и регион. Свързан е със смяната на климатичните сезони и промяна на условията за рекреация, отдих и почивка. Най-често се обособяват два сезона (активен и мъртъв).

ТУРИС­ТИ­ЧЕС­КИ КАР­ТИ – вид те­ма­тич­ни ге­ог­раф­с­ки кар­ти, пред­наз­на­че­ни за из­пол­з­ва­не в ту­риз­ма. Съп­ро­во­де­ни са с ри­сун­ки, фо­тог­ра­фии, тек­с­то­ве и раз­лич­ни справоч­ни дан­ни. Би­ват об­щи и спе­ци­ал­ни. Об­щи­те пре­да­ват об­що­ ге­ог­раф­с­ки­те еле­мен­ти и обек­ти с ту­рис­ти­чес­ко зна­че­ние. Те мо­гат да бъ­дат об­зор­ни, мар­ш­рут­ни и на гра­до­ве­те. Спе­ци­ал­ни­те кар­ти са за от­дел­ни ви­до­ве ту­рис­ти­чес­ки обек­ти.

ТУРИСТИЧЕСКИ КРУИЗ – (от англ. cruise – обикаляне, пътуване по море и туризъм) – организирано туристическо пътешествие по вода. Пътуването се осъществява с кораб по море, река или езеро по определен маршрут, с начална, междинни и крайна спирка (обикновено по затворен маршрут) с едни и същи туристи. Туристическият круиз обхваща посещения на различни обекти на брега или по-далече от него. Корабът се използва като средство за придвижване, нощуване, хранене и развлечение. Туристическият круиз може да бъде с познавателна, рекреационна и развлекателна цел или комбинация от цели.

ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТ (от фр. mache – ход, движение напред,  route - път и туризъм) – предварително специално определен път за движение в туристическите пътувания (круизи, екскурзии, изкачвания, излети) с програмата за посещение на обекти, селища и места за настаняване и обслужване. Маршрутът определя началният пункт (мястото на тръгване на туристите), движение в определена последователност (промеждутъчните пунктове) и завършване (крайният пункт) на пътуването. В зависимост от посоката, началния и крайния пункт туристическите маршрути са:  а) линейни, когато началният и крайният пунктове не съвпадат; б) кръгови, когато началният и крайният пункт на пътуването съвпадат; в) радиални, когато туристическото пътуване е до определена цел (пункт), а обратното връщане е по същия път.

ТУРИСТИЧЕСКИ ОБЕКТ (от лат. objectus - предмет) -  това към което е насочено посещението, пребиваването и използването от туристите – място, предмет, явление, процес, забележителност. Съвкупността от туристическите обекти на определена територия формира туристическите ресурси. В зависимост от характер произхода туристическите обекти са природни, антропогенни и културно-исторически.

ТУРИСТИЧЕСКИ РЕСУРСИ – обекти и места (територии), които се използват в туризма за: показване и разглеждане от туристите; рекреация и развитие на физическите сили и способности; задоволяване на културни и спортни потребности; религиозни поклонения и ритуали; развлечения; профилактика, лечение и възстановяване след лечение. Обособени са три основни групи туристически ресурси: а) природни – релефни форми (морски бряг и плаж, каньоновидна долина, ледников релеф, пещери, скални феномени и т.н.), климатични условия (продължително и силно слънчево греене, чист и прозрачен въздух, дебела снежна покривка и т.н.), водни обекти и площи (реки, водопади, езера, гейзери, язовири, минерални извори и др.), растителност (резервати, гори, храсти, треви, интересни и редки растителни видове, особено вековни и редки дървета, билки и др.), диви животни (ловен дивеч, редки животни, риба, птици и др.); б) антропогенни - стопански обекти (уникални производства, градини, оранжерии, техногенни системи, пътни съоръжения  и др), работилници, сгради, паркове и т.н.; в) културно-исторически – културни (музеи, галерии, архитектурни обекти, сгради, традиционни фестивали, карнавали и т.н.) и исторически (паметници, исторически местности, архелогически разкопки, исторически музеи, религиозни храмове и манастири и др.).      

ТУФ (итал. tufo) – група седиментни скали с различен произход чрез спояване и кристализиране на разнообразни наслаги. Това са предимно леки скали, с различни по големина шупли в тях. В зависимост от причината за образуването и минералното си съдържание са: а) варовит туф – образуван от варовити наслаги и съдържащ минералите калцит и арагонит (скалите травертин  и бигор); б) силициев туф – образуван край горещи извори; в) вулкански туф – образуван от спояване на рохкави вулкански продукти. Тези скали се използват за различни цели предимно в строителството.

ТУФИТИ – вулканогенно-седиментогенни скали, образувани от над 50% материал от изригването на вулкан (пемза, лапили, пясък, прах, късове скали) и седиментни наслаги и скали. Спойващото вещество е карбонатно или глинесто. В зависимост от размера предимно на вулканогенните частици, туфитите ги разделят на: псефитови (валуни, чакъли и др. с размери над 2 мм), псамитови (пясъчни с размери между 2.0 и 0.1 мм.), алевритови с частици с размер 0,1 до 0,01 мм.) и пелитови глинести частици с размер под 0.01 мм). Туфитите се използват като строителен материал 

ТЪМНОСИВИ ГОРСКИ ПОЧВИ – под­тип на си­ви­те гор­с­ки поч­ви по ста­ра­та класифи­ка­ция. Ха­рак­тер­ни са за пре­хо­да меж­ду чер­но­зе­ми­те и си­ви­те гор­с­ки поч­ви. Те са об­ра­зу­ва­ни под ле­сос­теп­на рас­ти­тел­ност и имат доб­ре из­ра­зен тъм­но­кафяв ху­му­сен хоризонт и рох­кав стро­еж. Ху­му­сът в гор­ния поч­вен слой е 1.5-2.5%. Тъмносивите почви се от­ли­ча­ват със сла­ба во­доп­ро­пус­к­ли­вост. Из­пол­з­ват се за отглеж­да­не­то на по­ве­че­то селс­кос­то­пан­с­ки кул­ту­ри.

ТЪМНИ ЧЕРНОЗЕМОВИДНИ ПОЧВИ (ФАЙОЗЕМИ ПО ФАО) – вж.: Файоземи.

ТЪМНОЦВЕТНИ ГОРСКИ ПОЧВИ, (Mollic cambisols по ФАО) – тип поч­ви от класа на ме­та­мор­ф­ни­те. В България се разглежда като самостоятелен тип, а по системата на ФАО като подтип на камбисолите. Тези почви са образува­ни поч­ти из­ця­ло вър­ху ки­се­ли ска­ли (гра­ни­ти, гнай­си, ри­о­ли­ти и др.) под дървес­на и храс­то­ва рас­ти­тел­ност, при хла­ден кли­мат (2.8-4.0^οС сред­на го­диш­на температу­ра) и обил­ни ва­ле­жи (го­диш­на су­ма меж­ду 900 и 1000 мм.). Те­зи поч­ви имат дълбок профил, мета­мор­фен (пре­об­ра­зу­ван) слой и мощен ху­му­сен хо­ри­зонт със съ­дър­жа­ние на ху­мус от 7 до 20%. На цвят са тъм­но­ка­фя­ви, а ме­ха­нич­ни­ят им със­тав е гли­нес­то-пе­сък­лив. Тъмноцвет­ни­те поч­ви се по­де­лят на два вида: обик­но­ве­ни и тор­фе­нис­ти. В зе­ме­де­ли­е­то поч­ти не се из­пол­з­ват, но са важ­ни за гор­с­ко­то сто­пан­с­т­во. В България са разпространени в горната част на горския пояс под смърч, мура, клек, бук, храсти (боровинка) и треви. Поделят се на два подтипа: обикновени (Cambisols Haplic) и торфенисти (Cambisols Histic).

ТЪР­ГО­ВИЯ – сто­пан­с­ки от­ра­съл, обе­ди­ня­ващ пред­п­ри­я­тия и фир­ми, из­вър­ш­ва­щи спе­ци­а­ли­зи­ра­ни дей­нос­ти по ре­а­ли­за­ция на про­из­ве­де­на­та про­дук­ция чрез по­куп­ко-продаж­ба. По­де­ля се на тър­го­вия на ед­ро и тър­го­вия на дреб­но и на вът­реш­на и вън­ш­на тър­го­вия.

ТЪРГОВСКА МАРКА* - запазен за определена фирма или стока отличителен знак, поставян на продаваните стоки.“ой може да бъде във формата на:  графично изображение, оригинално наименование, специфично съчетание на цифри, букви и думи, както и във вид на оригинална опаковка на стоката. Търговската марка се регистрира пред  упълномощен орган и осигурява изключителните права на продавача.

ТЪРГОВСКИ ДЕФИЦИТ* - 1/. Превишаване на търсенето спрямо предлагането на стоки и услуги. Дължи се на несъвпадението между търсенето и предлагането и уравновесяваща ги цена. Търговският дефицит е характерен за т.н. дефицитна икономика, т.е. икономика, която не произвежда достатъчно стоки и услуги за потребителите.той е предизвикан от ниската цена на предлаганите стоки и услуги. 2/. Нарушаване на външнотърговския баланс на страна, поради превишаване на вноса на стоки спрямо износа на стоки от страната.

ТЪРГОВСКИ СТОКООБОРОТ* - осъществената покупко-продажба на стоки от търговските фирми и предприятия (посредниците между производител и потребител) на купувачите чрез заплащане в пари за определен срок (ден, седмица, десетдневка, тримесечие, година). За да се пра­ви стокооборот, е необхо­ди­мо да има сто­ки, ко­и­то да са обект на по­куп­ко-продаж­ба и да е извър­ше­но действи­е­то по покупко-продажба­та. Стокообо­ро­тът не включва движение­то на ма­те­ри­ал­ни бла­га в натурал­на форма, премества­не­то на сто­ки­те, а са­мо покуп­ко-продажбата им. В зави­си­мост от су­бек­та на продаж­би­те (про­да­ва­ча) стокооборотът е два ви­да – на производите­ли­те и на търговските пред­п­ри­я­тия (посредниците). В зависимост от територията, на която се извършва, стокооборо­тът е вътрешен (в националните граници на страната) и външен (за търговския обмен с други страни).