петък, 1 февруари 2013 г.

Географски речник Ц

Ц

ЦВЕТНА МЕ­ТА­ЛУР­ГИЯ по­дот­ра­съл на ме­та­лур­ги­я­та, обе­ди­ня­ващ пред­п­ри­я­тия и фир­ми, спе­ци­а­ли­зи­ра­ни за до­бив и обо­га­тя­ва­не на ру­ди на цвет­ни­те ме­та­ли, ле­е­не на цветни ме­та­ли и про­из­вод­с­т­в­о на раз­лич­ни ви­до­ве про­фи­ли и сплави от тях. Про­из­веж­да над 60 еле­мен­та, мно­гоб­рой­ни из­де­лия, твър­ди спла­ви, ме­тал­ни пра­хо­ве, раз­лич­ни со­ли и съ­е­ди­не­ния на цвет­ни, ред­ки и бла­го­род­ни ме­та­ли и др. Тя е из­к­лю­чи­тел­но су­ро­ви­но­ем­ка по­ра­ди нис­ко­то ме­тал­но съ­дър­жа­ние в ру­ди­те. Например, за по­лу­ча­ва­не на 1 т мед или оло­во се пре­ра­бот­ват 70-120 т ру­ди.

ЦЕЛИНА – 1/. Покритата с естествена тревна растителност плодородна земя, но никога необработвана (разоравана) или от много време необработвана; 2/. Недокосвана  от човека и човешката дейност част от земната повърхност, девствена местност.

ЦЕЛУЛОЗНО-ХАРТИЕНА ПРОМИШЛЕНОСТ (от лат. cellula – клетка и от гр. chartion) – от­ра­съл на преработващата про­миш­ле­ност, обе­ди­ня­ващ пред­п­ри­я­тия и фирми, за производство на изделия чрез хи­ми­чен и хи­ми­ко-ме­ха­ни­чен на­чин. Основните използвани суровини са дър­ве­си­на и дру­ги рас­ти­тел­ни су­ро­ви­ни. Отрасълът про­из­веж­да це­лу­ло­за, по­лу­це­лу­ло­за, хар­тия, кар­тон, книж­ни опа­ков­ки, дър­вес­но-влак­нес­ти пло­чи и др.

ЦЕНА* – па­ри­чен из­раз на стой­ност­та на да­де­на сто­ка. Фор­ми­ра се от се­бес­той­ност­та на про­из­ве­де­на­та про­дук­ция и печалбата. Цената зависи и от тър­се­не­то и пред­ла­га­не­то на да­де­на­та сто­ка, т.е. па­ри­те, с ко­и­то оп­ре­де­ле­но не­що мо­же да се ку­пи. Це­ни­те са це­ни на ед­ро и це­ни на дреб­но.

ЦЕННИ КНИЖА* – до­ку­мен­ти за вне­сен ка­пи­тал в ак­ци­о­нер­ни дру­жес­т­ва (или дру­ги фир­ми с ак­ции) или за па­ри­чен за­ем, ко­и­то да­ват пра­во за ре­дов­но по­лу­ча­ва­не на до­ход (ди­ви­дент или лих­ва). Стой­ност­та, от­бе­ля­за­на вър­ху ценни­те кни­жа, се на­ри­ча номинална стой­ност (но­ми­нал), а це­на­та, по ко­я­то те се про­да­ват, се на­ри­ча кур­со­ва стой­ност. Ценните кни­жа са в след­ни­те фор­ми: ак­ции, дър­жав­ни цен­ни кни­жа, об­ли­га­ции и за­лож­ни кни­жа. Те са пред­мет на по­куп­ко-про­даж­ба на фон­до­ва­та бор­са.

ЦЕНТРАЛНО МЯСТО, теория на централните места клю­чо­во по­ня­тие в разработе­на­та от нем­с­кия учен В. Криста­лер (1933 г.) те­о­рия за оп­ти­мал­но­то разположение на гра­до­ве­те. Според тази теория централно място в някаква територия има град, който изпълнява функциите по обслужване на населението от района, осигурявайки търговия на стоки и услуги. Останалите територии от района са допълнителни (допълващи) и имат различен ранг. Спо­ред та­зи те­о­рия цен­т­рал­ни­те мес­та об­ра­зу­ват правил­на шестоъгълна решет­ка. По­доб­на струк­ту­ра поз­во­ля­ва да се осигу­ри оп­ти­мал­но раз­по­ло­же­ние на територия­та на сфе­ра­та на ус­лу­ги­те и на административна­та струк­ту­ра. Тази теория е получила допълнително разработване от А. Льош и А. Пред. 

ЦЕНТРАЛИЗИРАНА ПЛАНОВА ИКОНОМИКА* вж.: Пла­но­во стопанство.

ЦИВИЛИЗАЦИЯ (От лат. civilis - граждански) - 1/. Равнище на развитие на материалната и духовната култура на обществото, основаваща се на общественото разделение на труда, равнището на производството, потреблението и разпределението, състоянието на обществото. 2/.Съвкупността от материалните и духовните ценности, разкриващи определно равнище на историческото развитие на обществото и човека. 3/. Синоним на култура. 4/. Равнище и характерни белези на развитие на културата през определени исторически епохи, сред определeни народи и  региони (европейска, китайска, антична и т.н.).

ЦИК­ЛОН* (от гр. kyklon – търкалящ се, въртящ се) – огромен въздушен вихър с ниско атмосферно налягане в центъра. Движението на въздуха е от периферията към центъ­ра, а оттам и във височина. Циклоните се образуват по линията, където се срещат топ­ли и студе­ни въздушни ма­си, и в еднородна въздуш­на ма­са, кога­то част от нея се затопля. Въздухът в циклоните в Северното полукълбо се вър­ти в посока, об­рат­на на часов­ни­ко­ва­та стрел­ка, а в Южното – по посо­ка на часовнико­ва­та стрел­ка. Обикновено все­ки въз­ду­шен ви­хър с подоб­но движение на възду­ха се нари­ча още и смерч, тро­пи­чен цик­лон, извънтропи­чен циклон и др.). Извънтропични­те цикло­ни по раз­ме­ри дос­ти­гат в ди­а­ме­тър до 3-4 хил. км и висо­чи­на до 15/20 км. В тях се образу­ват два сек­то­ра – то­пъл и сту­ден. Топли­ят е от юг. Цикло­ни­те в Се­вер­но­то полукълбо се дви­жат обикновено със скорост 30-40 км/час в посока от за­пад на из­ток. Цикло­нът се разпа­да (размива), кога­то се раз­ру­ши топли­ят сектор. В умерения­ пояс циклони­те но­сят валежи, през лято­то предизвикват захлажда­не на времето, а през зи­ма­та – затоп­ля­не.

ЦИМЕНТ (от нем. zement) – строителен прахообразен материал, произвеждан от самостоятелен подоотрасъл (циментова промишленост) на промишлеността за строителни материали. При смесване с вода се втвърдява и придобива вид на здрав камък. Използва се в строителството за отливане на бетон, железобетен и при прозводството на бетонови изделия (блокове, панели, греди, подпори, траверси, тротоарни плочи и т.н.). Основните използвани суровини за производството на цимент са варовик, доломит, гипс и др. Произвеждат се различни видове цимент по състав, здравина, скорост на втвърдяване и др. С най-голям обем е производството на портландцимент и азбестоцимент. Циментовите заводи са териториално разположени в близост до мястото на добива на основните суровини.
ЦИМЕНТАЦИЯ (от нем. zement) – процес на спояване, втърдяване и заздравяване на
вещества и повърхности. Има различни значения: 1/. В геологията. Естествен природен процес на слепване, уплътняване и спояване на изветрителен материал и наноси чрез силициево, карбонатно и глинесто вещество и превръщанвето им в седиментни скали. Чрез този процес пясъците се превръщат в пясъчници, чакълите в конгломерати, глините в аргилити и т.н.; 2/. В строителството. Изкуствено запълване на пукнатини, празнини  и пори във фундамента на сградите и съоръженията с циментови разтвори с цел повишаване здравината, устойчивостта, водонепропускливостта на скалната основа (грунта); 3/. В металургията: а) процес на насищане на повърхността на меката стомана с въглерод цел повишаване на нейната твърдост; б) процес на извличане на цветни метали от химични разтвори (предимно за мед, сребро, злато). 


ЦИРКУЛАЦИОННИ КЛИМАТООБРАЗУВАЩИ ФАКТОРИ (от лат. circulatio) – при­род­ни фак­то­ри, спе­ци­фич­ни ге­ог­раф­с­ки ус­ло­вия, сили и явления, ко­и­то влия­ят върху формирането на климата чрез преноса на въздушни маси. Новият въздух, който е пренесен над определена територия има различни свойства и характеристики и това води до промяна на времето и климата.  Циркулаци­онни фак­то­ри на кли­ма­та са: 1. Въз­душ­ни ма­си. Те вли­яят със сво­и­те свойс­т­ва, ко­и­то са раз­лич­ни за по­ляр­ните, уме­ре­ните, тро­пич­ните и ек­ва­то­ри­ал­ните въз­душ­ни ма­си; 2. Ат­мос­фер­ни фрон­то­ве; 3. Об­ща ат­мос­фер­на циркулация – па­са­ти, му­со­ни, цик­ло­ни, ан­ти­цик­ло­ни, струй­ни те­че­ния; 4. Мес­т­на атмосфер­на цир­ку­ла­ция (мес­т­ни вет­ро­ве).

ЦИР­КУС* (от лат. circus – кръг), кари – форма на релефа, образувана от рушителната (екзарационната) дейност на планинските ледници. Има­ вид на естествена кресло­вид­на вдлъбна­ти­на във висо­ка­та част на пла­ни­нски склон. Притежава задна и две странични високи и стръмни стени, а от четвъртата страна е открита. Циркусите имат вдлъбнато дъно и малък праг (ригел) към отворената ниска страна. Намират са най-високо в ледниковата долина. Образуват се от дви­же­ни­е­то на натру­па­ните по скло­на фирн и лед. В цир­ку­са са се вмества­ли или се вместват го­ле­ми количес­т­ва лед, фирн и сняг, ко­и­то подх­ран­ват лед­ни­ка. Поради различните структурни и литоложки условия в циркусите може да има етажиране и образуване на сложни стъпаловидни циркуси.

ЦИФРОВИ МОДЕЛИ* - цифрови записи на изображения на земната повърхност и на обектите върху нея. Използват се за многократно възпроизвеждане и решаване на различни пространствени (научни, практико-приложни, образователни и др.) задачи чрез компютърно преобразуване на заложената в тях информация. Създават се чрез запис на съдържанието на географска карта чрез оцифряване (дигитализиране).

ЦУНА­МИ* (от яп. - вълна в пристанището) – ог­ром­ни оке­ан­с­ки въл­ни, след­ва­щи една след дру­га и прид­виж­ва­щи се на гра­мад­ни раз­с­то­я­ния. При­чи­ня­ват го­ле­ми ще­ти по крайб­ре­жи­я­та. Въз­ник­ват в ре­зул­тат на из­ди­га­не или по­тъ­ва­не на част от дъ­но­то при силни под­вод­ни и крайб­реж­ни зе­мет­ре­се­ния и из­риг­ва­ния на вул­ка­ни, както и при свличане на земни маси. Цу­на­ми­те се раз­п­рос­т­ра­ня­ват със ско­рост от 50 до 100 км/час. Висо­чи­на­та на въл­на­та по крайб­ре­жи­е­то дос­ти­га око­ло 10 м, но по­ня­ко­га има и ги­ган­т­с­ки въл­ни с ви­со­чи­на до 50 м. Ско­рост­та им дос­ти­га от 400 до 800 км/час.

ЦЯЛОСТНОСТ - закономерност на развитието на географската обвивка. Проявява се чрез взаимносвързано, взаимнозависимо и  едновременно развитие на природните компоненти. При промяна на един от тях се променят и другите и природния комплекс, който те образуват.