петък, 1 февруари 2013 г.

Географски речник Ш

Ш

ШЕЛФ (от англ. shelf), континентален шелф крайб­реж­на­та част от оке­ан­с­ко­то и мор­с­ко­то дъ­но; дъл­бо­чи­нен по­яс, об­х­ва­щащ относително  за­рав­не­на­та част от под­вод­на­та ок­рай­ни­на на кон­ти­нен­та, дос­ти­га­ща до су­ша­та и има­ща с нея общ стро­еж и раз­ви­тие. Има малък наклон към континенталния склон.  Шел­фът се разглеж­да ка­то про­дъл­же­ние на крайб­реж­ни­те рав­ни­ни. Гра­ни­ци­те му са бре­гът на мо­ре­то или оке­а­на и на­ча­ло­то на континен­тал­ния склон, мястото където рязко се променя наклона на повърхността на морското дъно. Дъл­бо­чи­на­та на во­да­та в ра­йо­на на шелфа обик­но­ве­но дос­ти­га до 200 м. Дъ­но­то му има слаб нак­лон по по­со­ка на оке­ан­с­ко­то дъ­но. Ширината на желфа е твърде различна. Най –широк е шелфът в Северния ледовит океан до континентите Европа и Азия, Северно море, Берингово море, Жълто море Източно-Китайско и Южно-Китайско море, край Австралия. В него има мно­го по­лез­ни изкопа­е­ми. Общата площ на шел­фа е око­ло 32 млн км2.

ШИБЛЯЦИ (от сърбохър. Sibljak) – тип храсталаци, формирани от сухоустойчиви топлолюбиви листопадни храсти и ниски дървета. Съвремен­ни­те шибляци са образувани на мястото на унищожени го­ри. Разпространени са в предпланините и ниски­те пла­ни­ни на Балканския полуостров, полуостров Крим, Кавказкото черноморско крайбрежие, Закавказието.

ШИВАШКА ПРОМИШЛЕНОСТ – от­ра­съл на преработвща­та про­миш­ле­ност (вторичен сектор), об­х­ва­щащ пред­п­ри­я­тия и фир­ми, пред­наз­на­че­ни за про­из­вод­с­т­во на гото­во об­лек­ло от пла­то­ве чрез ши­е­не. Ос­нов­ни­те су­ро­ви­ни, ко­и­то из­пол­з­ва ши­ваш­ка­та про­миш­ле­ност са пла­то­ве, кон­ци, ва­та и др. Пред­п­ри­я­ти­я­та чес­то спе­ци­а­ли­зи­рат в производ­с­т­во­то на гор­ни мъж­ки и/или дамс­ки, ра­бот­ни, детски и т.н. видове облекла.
ШИ­РО­КО­ЛИС­ТНИ ГО­РИ, зона на широколистните гори природна                  зона в умерените географски пояси на Северното (южно от смесените гори и северно от твърдолистните вечнозелени гори и степи) и на Южното полукълбо. Тези гори са формирани от лис­то­пад­ни (летнозелени) дърве­та и храсти с широки лис­та. Климатът е уме­рен, пре­дим­но мор­с­ки. Отли­ча­ва се със студе­на или уме­ре­но студе­на зи­ма и относително про­дъл­жи­тел­но топ­ло ля­то. Валежите са от 600 до 1500 мм. Почви­те са предимно ка­фя­ви и си­ви. Раз­п­рос­т­ра­не­ни са в Ев­ро­па, Азия и Се­вер­на Америка. В Ев­ро­па пре­об­ла­да­ват широколистните дървесни видове като дъ­б, бу­к, ли­па, ясен, клен, габър и др. и рядко има иглолистни видове. В Юж­на Аме­ри­ка зо­на­та е представе­на в Чи­ли от го­ри от южен бук.

ШИРОЧИННА ЗОНАЛНОСТ вж.: Хоризонтална зоналност.

ШИСТИ (от гр. schistos – който може да се цепи) – вид ме­та­мор­ф­ни ска­ли с поч­ти ус­по­ред­но раз­по­ло­же­ние на вли­за­щи­те в със­та­ва им про­дъл­го­ва­ти или плас­тин­ча­ти минера­ли. При­те­жа­ват спо­соб­ност­та да се це­пят на тън­ки плас­тин­ки. Би­ват сла­бо метаморфози­ра­ни – гли­нес­ти шис­ти, и дъл­бо­коме­та­мор­фо­зи­ра­ни – крис­та­лин­ни шис­ти, слю­де­ни шис­ти, гнай­си, ам­фи­бо­ли­ти. Някои шисти са пропити с органично вещество и имат способност да горят и от тях могат да се извличат полезни вещества. Шистите се използват като строителен материал, а съдържащите органично вещество за отопление, в електропроизводството и химическата промишленост. Такива шисти (битуминозни) има в по-значими количества в Естония и Ленинградска област на Русия.

ШКВАЛ (от англ. squall) – внезапно възникващ силен вятър (между 30 м/сек и 70 м/сек) с незначителна продължителност по време (от няколко до десетки минути), обикновено съпроводен с промяна на посоката, с гръмотевична буря и от проливен дъжд. Появява се при студен фронт на циклон в умерените географски ширини и при много силна конвекция на въздуха. 

ШЛЕЙФ (от нем. schleife) – иви­ца на­нос­ни нас­ла­ги, об­ра­зу­ва­на от сли­ва­не­то на нанос­ни­те ко­ну­си и ок­ръ­жа­ва­що­то под­но­жие на ня­как­ва планина или възвишение. Шлейфът се със­тои от раз­ру­шен ма­те­ри­ал, пре­не­сен в под­но­жи­е­то от ре­ки­те, вре­мен­но теча­щи­те по­то­ци, плос­кос­т­но­то из­ми­ва­не на из­вет­ре­лия ма­те­ри­ал или пре­мес­т­ва­не под дейс­т­ви­е­то на си­ла­та на те­жест­та (гра­ви­та­ци­я­та). В за­ви­си­мост от пре­об­ла­да­ва­щи­те процеси при об­ра­зу­ва­не­то шлей­фо­ве­те се де­лят на алу­ви­ал­но-про­лу­ви­ал­ни, де­лу­ви­ал­но-про­лу­ви­ал­ни, де­лу­ви­ал­ни и др. По­ня­ко­га дос­ти­гат на дъл­жи­на до 25 км.

ШОТИ (от араб.) – бе­зот­точ­ни па­ди­ни в пла­то­вид­на­та зо­на меж­ду се­ве­ро­за­пад­ни­те пок­рай­ни­ни на Са­ха­ра и Ат­лас­ки­те пла­ни­ни. Най-нис­ки­те им час­ти обик­но­ве­но са за­е­ти от пос­то­ян­ни или вре­мен­ни со­ле­ни езе­ра или са пок­ри­ти със за­со­ле­ни поч­ви. Дъ­на­та на ня­кои от тях са по-нис­ко от мор­с­ко­то рав­ни­ще (Мел­гир -30 м). От­дел­ни шо­ти имат площ до някол­ко хи­ля­ди квад­рат­ни ки­ло­мет­ра.

ШХЕРИ (от швед. skar – скала) – ска­лис­ти ос­т­ро­ви, раз­де­ле­ни от тес­ни про­тоци и зали­ви близ­ко до слож­но раз­ч­ле­нен мор­с­ки или езе­рен бряг в об­ласт с ми­на­ло континентал­но за­ле­дя­ва­не. Шхе­ри­те са ти­пич­ни за бре­го­ве­те на Нор­ве­гия, Шве­ция, Финлан­дия, Ка­на­да, се­вер­ни­те час­ти на Ру­сия. Те са из­г­ра­де­ни от крис­та­лин­ни ска­ли, за­ об­ле­ни от лед­ни­ци­те или от мо­ре­ни. По­вър­х­ност­та им дос­ти­га до ня­кол­ко квад­рат­ни километ­ра. Шхе­ри­те фор­ми­рат ха­рак­те­рен шхе­рен тип бряг, кой­то е труд­но­ дос­тъ­пен.