петък, 1 февруари 2013 г.

Географски речник Ю

Ю

ЮВЕНИЛНИ ВОДИ (от лат. juvenalis – млад), магматогенни води – вид подземни води, образуващи се при свързване на кислород и водород, отделяни при изстиване на магмата в земните недра и за пръв път включващи се в естествения кръговрат на водата в природата.

ЮГ ед­на от по­со­ки­те на све­та, глав­на­та точ­ка на хо­ри­зон­та, про­ти­во­по­лож­на на севе­ра. На­ми­ра се от­ към гър­ба на наб­лю­да­те­ля, обър­нат в по­со­ка се­вер. Оз­на­ча­ва се с Ю (S).

ЮДАИЗЪМ* ре­ли­гия, ко­я­то въз­ник­ва през пър­во­то хи­ля­до­ле­тие пре­ди но­ва­та ера. Тя е офи­ци­ал­на ре­ли­гия в Из­ра­ел и ши­ро­ко е раз­п­рос­т­ра­нена­ на сред ев­рейс­ко­то на­се­ле­ние във всич­ки час­ти на све­та. Тя е мо­но­те­ис­тич­на (с един бог) ре­ли­гия. Глав­ни­ят бог е Йехова. От та­зи ре­ли­гия въз­ник­ва хрис­ти­ян­с­т­во­то. Ос­но­ви­те на юда­из­ма са раз­ви­ти в петок­ни­жи­е­то (То­ра­та) ка­то част от све­ще­но­то пи­са­ние (Биб­ли­я­та). Бо­гос­лу­же­ни­я­та се извър­ш­ват в си­на­го­ги­те, ко­и­то се из­дър­жат от са­ми­те вяр­ва­щи. Мо­лит­ве­ни­те съб­ра­ния в си­на­го­ги­те са под ръ­ко­вод­с­т­во­то на ра­вин (учи­тел по ре­ли­ги­оз­ни­те за­ко­ни). Ед­на от най-раз­п­рос­т­ра­не­ни­те дог­ми е та­зи за “бо­го­из­б­ра­ност­та” на ев­ре­и­те. Сред най-важ­ни­те религиоз­ни праз­ни­ци е съ­бо­та­та, ко­га­то на вяр­ва­щи­те се заб­ра­ня­ва вся­как­ва дей­ност.

ЮЖЕН ПО­ЛЮС точ­ка, в ко­я­то въ­об­ра­жа­е­ма­та ос на вър­те­не на Зе­мя­та пре­си­ча ней­на­та по­вър­х­ност в Юж­но­то по­лу­къл­бо. По от­но­ше­ние на Юж­ния по­люс вся­ка дру­га точ­ка от зем­на­та по­вър­х­ност се на­ми­ра ви­на­ги на се­вер. Юж­ни­ят по­люс е раз­по­ло­жен в кон­ти­нен­та Ан­тар­к­ти­да на ви­со­чи­на 2800 м при де­бе­ли­на на ле­да 2810 м. По­ляр­ни­ят ден и по­ляр­на­та нощ про­дъл­жа­ват по око­ло 6 ме­се­ца. Той е ед­но от най-сту­де­ни­те мес­та на Земя­та. Пръв до не­ го е дос­тиг­нал Ру­ал Амун­д­сен.

ЮЛИАНСКИ КАЛЕНДАР – сис­те­ма на ле­тоб­ро­е­не, въ­ве­де­на от Гай Юлий Це­зар в 46 г. пр.н.е. и но­се­ща не­го­во­то име. По то­зи ка­лен­дар го­ди­ната има 365.25 де­но­но­щия, като вся­ка отделна го­ди­на но­ме­рът на ко­я­то се де­ли на 4 е ви­со­кос­на и има ед­но денонощие в по­ве­че. За 400 го­ди­ни се по­лу­ча­ва греш­ка от 3 дни. По­ра­ди то­ва е за­ме­нен с Григо­ри­ан­с­кия ка­лен­дар. Ле­тоб­ро­е­не­то по Юли­ан­с­кия ка­лен­дар се на­ри­ча стар стил, а по Григо­ри­ан­с­кия – нов стил.

ЮРА (от името на планината Юра) – вто­ри­ят ге­о­лож­ки пе­ри­од на Ме­зо­зойс­ка­та ера, след­ващ след три­ас и пред­хож­дащ кре­да. Започва преди около 185 млн.г. и про­дъл­жава око­ло 60 млн. г. По­де­ля се на три ге­о­лож­ки епо­хи: дол­на (ли­ас), сред­на (до­гер) и гор­на (малм). Ска­ли­те, об­ра­зу­ва­ни през юр­с­кия пе­ри­од, се сре­щат във всич­ки кон­ти­нен­ти. През юра­та най-ак­тив­ни са тек­тон­с­ки­те дви­же­ния в ра­йо­на на Ти­хия оке­ан. През то­зи пе­ри­од мо­ре­та­та раз­ши­ри­ли сво­я­та площ. През юра­та се об­ра­зу­ва­т Ат­лан­ти­чес­кия и Ин­дийс­кия оке­ан по­ра­ди раз­къс­ва­не­то на Гон­д­ва­на. В на­ча­ло­то на юра­та кли­ма­тът е по-сух, в сре­да­та е по-вла­жен, а в края се фор­ми­ра кли­ма­тич­на­та зо­нал­ност. Сред рас­те­ни­я­та пре­об­ла­да­ват го­ло­се­мен­ни­те, а сред жи­вот­ни­те - ог­ром­ни­те вле­чу­ги. От мле­ко­пи­та­е­щи­те има са­мо ня­кои дреб­ни ви­до­ве. През юра­та се по­я­вя­ват пе­пе­ру­ди­те.

ЮРИДИЧЕСКО НАСЕЛЕНИЕ – съвкупността от обитателите на населено място, които са свързани с него чрез някакво правило за регистрация: жителство, постоянен адрес и други, т.е. административното оформление на присъствието. Различава се от действителното или наличното население.

ЮРОТИПЕН РЕЛЕФ (от име­ то на пла­ни­на­та Юра) – вид ре­леф, кой­то е под­чи­нен на ге­о­лож­кия стро­еж и е об­ра­зу­ван от ми­на­ли дви­же­ния на зем­на­та ко­ра. От­ли­ча­ва се с нали­чи­е­то на пра­вил­ни гън­ки (ан­тик­ли­на­ли и син­к­ли­на­ли). Под въз­дейс­т­ви­е­то на външните зем­ни си­ли мо­же да бъ­де пре­об­ра­зу­ван и да се съз­да­де ин­вер­сен ре­леф.