петък, 1 февруари 2013 г.

Географски речник И

   И

ИГЛОЛИСТНИ ГОРИ* – го­ри, об­ра­зу­ва­ни предимно от дървесни рас­ти­тел­ни видове с иг­ло­вид­ни веч­но­зе­ле­ни лис­та. Ха­рак­тер­ни са за се­вер­ни­те ра­йо­ни на уме­ре­ния климатичен по­яс и за ви­со­ки­те час­ти на пла­ни­ни­те. До­ми­ни­ра­щи дървесни ви­до­ве са бор, ела, смърч, кедър, лис­т­ве­ни­ца­ (иглолистно листопадно дърво). В те­зи го­ри се сре­щат, макар и по-ряд­ко, и ши­ро­ко­лис­т­ни лис­то­пад­ни видо­ве ка­то бре­за, по-ряд­ко ли­па, клен и др. В Се­вер­но­то по­лу­къл­бо тези гори се на­ри­чат тай­га.

ИЗБИРАТЕЛЕН ОКРЪГ част от на­се­ле­ни­е­то на стра­на­та, гру­пи­ра­но по се­ли­ща или вът­ре в го­ле­ми се­ли­ща, с цел из­би­ра­не­то на пред­с­та­ви­те­ли за На­род­но­то съб­ра­ние (парламент), и дру­ги из­бор­ни ор­га­ни в стра­на­та. Оп­ре­де­ля­не­то на из­би­ра­тел­ни­те ок­ръ­зи ста­ва на ос­но­ва­та на стре­меж за срав­ни­тел­но рав­но­мер­но по ко­ли­чес­т­во и дру­ги демографс­ки по­ка­за­те­ли раз­п­ре­де­ле­ние на на­се­ле­ни­е­то ка­то се от­чи­тат те­ри­то­ри­ал­ни­те осо­бе­нос­ти и тра­ди­ции.

ИЗБИРАТЕЛИ – вж.: Електорат.

ИЗБИРАТЕЛНИ СИСТЕМИ* на­чи­ни­те, по ко­и­то се про­из­веж­дат из­бо­ри­те и се отчи­тат ре­зул­та­ти­те от тях. В све­та са се на­ло­жи­ли три ос­нов­ни из­би­ра­тел­ни сис­те­ми. При ма­жо­ри­тар­на­та сис­те­ма гла­со­по­да­ва­те­ли­те из­би­рат пред­по­чи­та­на­та от тях лич­ност за място в из­бо­рен ор­ган, ка­то за из­б­ра­ни се счи­тат те­зи, ко­и­то са по­лу­чи­ли най-мно­го гласове, а ако те са по-мал­ко от по­ло­ви­на­та, мо­же да се про­веж­да вто­ри тур на из­бо­ри­те. При пропор­ци­о­нал­на­та изби­ра­тел­на сис­те­ма се гла­су­ва за пар­тий­ни лис­ти от кан­ди­да­ти, а не за от­дел­ни лич­нос­ти. При та­зи сис­те­ма обик­но­ве­но се ог­ра­ни­ча­ва дос­тъ­път до власт­та за партии­те с ни­сък из­би­ра­те­лен ре­зул­тат, а по­да­де­ни­те гла­со­ве за тях се пре­раз­п­ре­де­лят за пар­ти­и­те с по-ви­сок из­би­ра­те­лен ре­зул­тат. Сме­се­на­та из­би­ра­тел­на сис­те­ма включ­ва елемен­ти от мажоритарната и пропорционалната сис­те­ми.

ИЗ­ВЕТРИ­ТЕЛ­НА КО­РА, изветрителна покривка слой от зем­на­та по­вър­х­ност, със­то­ящ се от про­дук­ти на из­вет­ря­не­то, об­ра­зу­ва­ни под дейс­т­ви­е­то на топ­ли­на­та, въз­ду­ха, во­да­та и ор­га­низ­ми­те и ос­та­на­ли на мяс­то­то си вър­ху ос­нов­на­та ска­ла. Из­вет­ри­тел­на­та кора при­те­жа­ва минералния състав и свойс­т­ва­та на ска­ла­та, от ко­я­то е об­ра­зу­ва­на. Нейното удебеля­ва­не­ за­ба­вя про­це­са на из­вет­ря­не. При мно­го го­ля­ма дебе­ли­на на разрушения скален материал, процесът на разрушаване на скалата се прек­ра­тя­ва. Мощността на изветрителната кора е различна – от десетки сантиметри до десетки метри. Най-мощ­на е изветрителна­та ко­ра в тай­га­та и в тро­пич­ни­те го­ри. При бла­гоп­ри­ят­ни условия, рас­ти­тел­ност­та и микроорга­низ­ми­те образуват от изветрителна­та ко­ра поч­ве­на покрив­ка. Нез­на­чи­тел­на е тя в пус­ти­ни­те и полупустините.

ИЗ­ВЕТ­РИ­ТЕЛ­НА ПОК­РИВ­КА вж.: Из­вет­ри­тел­на ко­ра.

ИЗ­ВЕТРЯ­НЕ про­дъл­жи­те­лен по вре­ме при­ро­ден про­цес на раз­ру­ша­ва­не и изменение на ска­ли­те и минералите вър­ху зем­на­та по­вър­х­ност или близ­ко до нея чрез протичането на различни природни процеси: физични, химични и биогенни. Скоростта на протичането на изветрителните процеси зависи от природните фактори и условия: минералния състав, строеж и здравина на скалите; климата (температурата, валежите и т.н.); вида на земната повърхност (релефа); дейността на организмите. Характерно за изветрянето е разрушаване на откритата (горната част) на скалната повърхност и образуване върху нея на различен по дебелина пласт от изветрителен материал. За по-нататъшното протичане на процеса е необходимо разрушената покривка, да бъде преместена и да се оголи отново скалата. Това става под влияние предимно на вятъра, откъдето произлиза и наименованието на процеса – изветряне. В зависимост от доминиращият фактор различават: 1/. Физическо (механично) изветряне – под влияние на температурните промени (свиване и разширяване на скалите), на рушителната дейност на течащата вода и корените на растенията; 2/. Химично изветряне – под влияние на химическата активност (разтваряне, окисляване, хидратиране, хидролиза) на въздуха, и водата; 3/. Биогенно (органично) изветряне – под влияние на биогенните процеси и жизнената дейност на растения, животно и микроорганизми.  

ИЗ­ВО­Р естес­т­ве­но из­ливане (струя) на под­зем­ни­ во­ди на зем­на­та по­вър­х­ност (на сушата или под во­да­та). Об­ра­зу­ва се под дейс­т­ви­е­то на раз­лич­ни фак­то­ри: пре­си­ча­не на во­до­нос­ния хо­ри­зонт във вдлъб­на­ти фор­ми на ре­ле­фа (до­ли­ни, па­ди­ни, овра­зи и т.н.), нали­чи­е­то на пук­на­ти­ни в ска­ли­те, раз­ли­чия във во­доп­ро­пус­к­ли­вост­та на ска­ли­те и т.н. По-голямата част от тях се подхранват от просмукващите се в земните пластове валежни и течащи по земната повърхност води. В по­ве­че­то слу­чаи мяс­то­то око­ло из­во­ри­те е об­рас­ло с влаголю­би­ва рас­ти­тел­ност. В за­ви­си­мост от на­чи­на на из­тичане на во­да­та из­во­ри­те са: низ­хо­дя­щи – под­х­ран­ва­ни от не­на­пор­ни­те во­до­нос­ни хоризон­ти; въз­хо­дя­щи – подхранвани от на­пор­ни­те под­зем­ни во­ди. А в за­ви­си­мост от форма­та на ре­ле­фа из­во­ри­ те са: пласто­ви, из­во­ри в на­нос­ни­те ко­ну­си, из­во­ри в реч­ни­те те­ра­си, из­во­ри в си­пе­и­те и покривки­те от из­вет­рял ма­те­ри­ал, кар­с­то­ви из­во­ри и др. По коли­чес­т­во­то на из­ви­ра­ща­та во­да из­во­ри­те се по­де­лят на 8 гру­пи. Най-го­ле­ми­те из­во­ри имат ко­ли­чес­т­во над 10 м/сек, а най-мал­ки­те – под 0.0001 м/сек. Според времето на тяхното съществуване изворите са постоянни, периодични, сезонни, временни и т.н. В зависимост от температурата на водата изворите могат да са свръхгорещи (прегрети), горещи, топли и хладни.

ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ИКОНОМИЧЕСКА ЗОНА – прилежащата до територията на държава част от акваторията на Световния океан (океан или море) с ширина до 200 морски мили от брега, в която държавата има суверенни права да проучва, разработва, добива и използва природни ресурси.

ИЗКОПАЕМИ ГОРИВА вж.: Горивни полезни изкопаеми.

ИЗКУСТВЕНИ ВЛАКНА  - вж.: Синтетични влакна.

ИЗ­ЛИ­ШЪК НА ОВ­ЛАЖ­НЕ­НИ­Е­ТО пре­об­ла­да­ва­не на ко­ли­чес­т­во­то на ва­ле­жи­те над ко­ли­чес­т­во­то на из­па­ре­ни­е­то на во­да­та в оп­ре­де­лен ге­ог­раф­с­ки ра­йон. Излишъкът от вода от падналите валежи се поема от подземните води чрез попиване в земната повърхност и отнасяне чрез речния отток. При по-значими стойности се образува гъста речна мрежа с пълноводни реки, езера и блата и заблатяване на почвите. Излишъкът на овлажнението е ха­рак­тере­н е за влаж­ни­те кли­ма­ти – екваториален, влажен тропичен, субполярен.

ИЗЛУЖВАНЕ НА ПОЧВАТА - процес, при който под влияние на попиването на валежните води от нейната горна част се пренасят в по-долните хоризонти лесно разтворими соли и карбонати. Този почвообразуващ процес е характерен за много от почвените типове. Степента на излужване на почвите зависи от продължителността и скоростта на протичане на процеса. В зависимост от това почвите се определят като слабо, средно и силно излужени.

ИЗ­МЕ­НЕ­НИЕ НА КЛИ­МА­ТА про­ме­ни­те в кли­ма­тич­ни­те ус­ло­вия от един към друг мно­го­го­ди­шен пе­ри­од в раз­ви­ти­е­то общо на Зе­мя­та или в от­дел­ни ней­ни час­ти. Измененията са: прог­ре­сив­ни – в ед­на и съ­ща по­со­ка за мно­го про­дъл­жи­те­лен пе­ри­од, и ко­ле­ба­тел­ни, свър­за­ни с про­ме­ни в раз­лич­на по­со­ка – за­топ­ля­не, зах­лаж­да­не; осу­ша­ва­не, ов­лаж­ня­ва­не.

ИЗНОС, експорт про­даж­ба на сто­ки и ус­лу­ги в дру­ги дър­жа­ви и пре­на­ся­не на капита­ли зад гра­ни­ца с цел по­лу­ча­ва­не на пе­чал­ба. Ек­с­пор­тът е из­вър­шен, ко­га­то сто­ка­та е пре­ми­на­ла дър­жав­на­та гра­ни­ца. Про­даж­ба­та се из­вър­ш­ва сре­щу дру­ги сто­ки (бар­тер), злато, чуж­да ва­лу­та или за из­п­ла­ща­не на дъл­го­ве. Ве­ли­чи­на­та на из­но­са вли­яе пря­ко върху вън­ш­но­тър­гов­с­кия ба­ланс на стра­на­та. При по-голям обем на износа над вноса балансът е положителен, а при по-малък – отрицателен. Стра­ни­те, ко­и­то имат го­лям дял в из­но­са на определ­ени сто­ки, се на­ри­чат стра­ни-из­но­си­тел­ки.

ИЗОБАРИ* (от гр. isos – равен и barys – тежък) – вид изо­ли­нии, ко­и­то са на­не­се­ни на кар­та и свър­з­ват точ­ки с ед­нак­во ат­мос­фер­но на­ля­га­не. Те пред­с­та­вят хо­ри­зон­тал­ни­те различия на ат­мос­фер­но­то на­ля­га­не в оп­ре­де­лен мо­мент или ка­то сред­ни стой­нос­ти за няка­къв пе­ри­од на определено място. Затворените линии на изобарите показват наличие на циклони и антициклони. При наличие на картата на близко разположени изобари се определят местата със силни ветрове, а при рядко разположени – слаби ветрове или безветрие.  Изобарите се използ­ват в ме­те­о­ро­ло­ги­я­та за изу­ча­ва­не и пред­с­каз­ва­не на време­то.

ИЗОБАТИ (от гр. isos – равен и bathos – дълбочина) – вид изолинии, които са нанесени на карта и свързват точки с еднаква дълбочина на водните басейни. По разположението на изобатите се получава обобщена представа за релефа на дъното на воден басейн. В зависимост от предназначението и мащаба на картата, изобатите се нанасят през различен интервал на дълбочината. Те се използват в общогеографски карти и в мореходни карти.

ИЗОЛИНИИ* (от гр. isos – равен) – ли­нии, на­не­се­ни на ге­ог­раф­с­ки, навигационни и други кар­ти, съединяващи точ­ки с ед­нак­во зна­че­ние на ня­как­ва ве­ли­чи­на. Нап­р., на­ля­га­не (изо­ба­ри), тем­пе­ра­ту­ра (изо­тер­ми) и т.н.. Отразяват промените в стойностите на тази изследвана величина в зависимост от променливите величини на географската ширина, географската дължина  и др. Из­пол­з­ват се за изоб­ра­зя­ва­не на ге­ог­раф­с­ки­те кар­ти на различ­ни количестве­ни из­ме­ре­ния, па­ра­мет­ри, ха­рак­те­рис­ти­ки и про­це­си на територията или акваторията. На­на­ся­не­то на изо­ли­ни­и­те по­ви­ша­ва обе­ма на ин­фор­ма­ци­я­та, ко­я­то предоста­вя ге­ог­раф­с­ка­та кар­та.

ИЗОТЕРМИ* (от гр. isos – равен и thermos – топъл) – вид изо­ли­нии, съ­е­ди­ня­ва­щи точ­ки с ед­нак­ва стой­ност (ве­ли­чи­на) на тем­пе­ра­ту­ра­та (на въз­ду­ха, во­да­та, поч­ва­та). Изотер­ми­те мо­гат да бъ­дат с дейс­т­ви­тел­ни или с ре­ду­ци­ра­ни тем­пе­ра­ту­ри на въз­ду­ха към мор­с­ко­то рав­ни­ще. Чрез тях се пред­с­та­вя хо­ри­зон­тал­но­то раз­п­ре­де­ле­ние на тем­пе­ра­ту­ра­та. Из­пол­з­ват се в кли­ма­то­ло­ги­я­та, ме­те­о­ро­ло­ги­я­та и аг­ро­ме­те­о­ро­логия­та за изу­ча­ва­не на време­то и кли­ма­та и из­гот­вя­не на ме­те­о­ро­ло­гич­ни прог­но­зи за про­ме­ни­те на вре­ме­то и извър­ш­ва­ не на раз­лич­ни сто­пан­с­ки дей­нос­ти.

ИЗОХАЛИНИ (от гр. isos – равен и hals – сол) – вид изолинии, свързващи точки на географската карта с еднаква соленост на водата на повърхността на воден басейн.

ИЗОХИЕТИ (от гр. isos – равен и hyetós – дъжд) – вид изолинии, свързващи точки на географска карта с еднакви стойности на падналите валежи за определен период от време.

ИЗОХИПСИ (от гр. isos – равен и hipsos - височина) -  вид изолинии, които върху географската карта свързват точки от земната повърхност с еднаква надморска височина.  Чрез тях се очертават височината и формите на земната повърхност. Имат различен интервал в зависимост от вида, предназначението мащаба и доминиращият релеф на изобразяваната върху картата територия. Чрез тях могат да се определят абсолютната и относителната височина на точки от земната повърхност, наклона на склоновете, разчленеността на земната повърхност (хоризонтална и вертикална). Характерни са за топографските карти, но се използват и при някои природногеографски карти. Обикновено изохипсите, при изготвянето и ползването на картите, ги наричат хоризонтали.

ИЗПАРЕНИЕ, евапорация – процес на преобразуване на водата във газообразно вещество (водна пара), обратен на кондензацията на водните пари. Изпарението е най-характерно за водните повърхности на Земята, от която най-бързо движещите се водни молекули излитат в атмосферата. Изпарение на влага има и от почвата, растителния и животинския свят, скалите. Величината на изпарението зависи от количеството вода на земната повърхност и близко до нея, от температурните условия в определен момент и на определено място. Когато изпарението превишава количеството на валежите има недостиг на влага (засушаване) и се формира ариден (сух климата), а когато изпарението е по-малко от сумата на валежите има излишък на влага. Най-голямо е изпарението от водната повърхност в горещия пояс на планетата, а най-слабо – в студените пояси.

ИЗПАРЯЕМОСТ – показател, който характеризира изпарението на водата. Това е максимално възможното изпарено количество вода от определена част на земната повърхност при определени атмосферни условия. Той не се влияе от фактическото изпарение, което зависи от съдържанието на вода на земната повърхност. 

ИЗПОЛЗВАНА ЗЕМЕДЕЛСКА ПЛОЩ, стопанисвана земя – част от поземлените ресурси на страната, използвани за селскостопански дейности. Този показател включва: обработваемите земи, оранжерийните площи, трайните насаждения (овощни градини, лозя, ягодови и др. многогодишни насаждения), постоянно затревените площи (ливади, мери и пасища), семейни градини, разсадници, угари. В него не се включват горите и застроените площи.

ИЗПЪКНАЛИ ФОРМИ НА РЕЛЕФА виж.: Положителни форми на релефа.

ИЗПЪЛНИТЕЛНА ВЛАСТ* ед­на от три­те са­мос­то­я­тел­ни и не­за­ви­си­ми влас­ти в де­мок­ра­тич­но ус­т­ро­е­ни­те държави. В действията си се основава на принципа за разделение на властите. Главна нейна функция е да осъществява управлението на държавните дейности като се основа на положенията на Конституцията, законите и международните договори и актове. Изпълнителната власт осъществява подзаконовото регулиране на дейностите в държавата чрез приемане на съответните документи (правилници за приложение на законите, инструкции, наредби         , решения и т.н.). В държави­те с пар­ла­мен­тар­но уп­рав­ле­ние, из­пъл­ни­тел­на­та власт се осъществя­ва от държавния глава (мо­нарх, пре­зи­дент, пред­се­да­тел и т.н.) и от правителство­то. В т.нар. президентс­ки репуб­ли­ки дър­жав­ни­ят гла­ва мо­же да из­пъл­ня­ва и фун­к­ци­и­те на председател на Министерския съ­вет, та­ка че из­пъл­ни­тел­на­та власт се осъщес­т­вя­ва от ед­но ли­це с разшире­ни правомощия и за оп­ре­де­лен срок. Изпълнителната власт е йерархично структурирана в зависимост от административно-териториалното устройство на страната.  

ИЗСЕЛВАНЕ – със­тав­на част от ме­ха­нич­но­то дви­же­ние (миграция) на на­се­ле­ни­е­то. Из­ра­зя­ва се в трайно на­пус­ка­не на пос­то­ян­но­ обитаваното населено място с цел преместване (преселване) в друго населено мяс­то. При изселване има вътрешна миграция от типа от: село в друго село; от село в град; от град в друг град; от град в по-голям град; от град в село. Изселването с цел заселване в друга страна е емиграция.

ИЗ­ТОК ед­на от глав­ни­те по­со­ки на све­та, точ­ка на пре­си­ча­не­то на ис­тин­с­кия хоризонт с не­бес­ния ек­ва­тор, раз­по­ло­же­на от­дяс­но на наб­лю­да­те­ля, сто­ящ с ли­це към север. Слън­це­то из­г­ря­ва от из­ток в дни­те на рав­но­ден­с­т­вие. От­бе­ляз­ва се сък­ра­те­но с И (E).

ИЗТОЧНИЦИ НА ГЕОГРАФСКА ИНФОРМАЦИЯ* - неща (книги, справочници, снимки, филми и т.н.) или лица (специалисти, експерти,    фирми, звена, държавни и обществени органи, организации и т.н.), които предоставят  (или могат да предоставят) или от тях може да се използват сведения с географско съдържание. Информацията от източниците се представя като: цифри, съдържащи определени данни; думи или набори от думи и изрази; знаци, символи и т.н.; изображения на определени обекти, явления и процеси. Чрез географската информация се разкриват определени свойства, признаци, характеристики и т.н. на географските обекти, явления и процеси. Носителите на географската информация са: а) текстови (книга, списание, вестник, ръкопис, справочник и др.); б) графични (графика, диаграма, климатограма, хидрографа, профил и др.; в) картографски – план, карта, картодиаграма, картосхема, атлас, анаглифи, релефни карти, блок-диаграма и т.н.); г) аудиовизуални (звукозаписи, фотоснимки, аерофотоснимки, космически снимки, кинофилми, видеоизображения). В зависимост от степента на обработеност на сведенията и данните източниците на географска информация се поделят на: а) първични, съдържащи необработена информация (данни от измервания, от наблюдения и т.н., включително и многократни измервания и наблюдения); б) вторична, обработена, систематизирана, подредена и анализирана (книги, научни публикации, реферати, дисертации, отчети от проучвания и т.н.)  

ИЗТОЧНО ПРАВОСЛАВИЕ* вж.: Православие.

ИКОНОМГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ* вид географско положение, което разкрива местоположението на стопански обекти (находища на полезни изкопаеми, аграрни територии, предприятия, промишлени, транспортни, туристически и други стопански центрове, възли и комплекси и т.н.), дейности, явления и па­за­ри спрямо други икономгеографски обекти извън тях, но ко­и­то оказ­ват вли­я­ние вър­ху стопанското им развитие и функциониране. Разновидности на икономгеографс­ко­то положе­ние са транспор­т­но-географско­то, търговско-географско­то и туристико-географското по­ло­же­ние на отдел­ни страни и ра­йо­ни. Обикновено то се оценя като: благоприятно – наличие на възможности (много добри, добри, достатъчни) за стопанско развитие и неблагоприятно – недостатъчни възможности за стопанско развитие. 

ИКОНОМИЗАЦИЯ* про­цес на провеж­да­не и съ­об­ра­зя­ва­не на ня­как­ва чо­веш­ка дей­ност с ико­но­ми­чески­те за­ко­но­мер­нос­ти и въз­мож­нос­ти; пос­та­вя­не на та­зи дей­ност на ико­но­ми­чес­ки ос­но­ви. То­зи про­цес е осо­бе­но ха­рак­те­рен за стра­ни­те, пре­ми­на­ли от планова към па­зар­на ико­но­ми­ка.

ИКО­НО­МИ­КА (от гр. oikonomike – изкуство да се управлява домакинството) – 1/. Основна сфера на дейност в обществото, включваща управлението на стопанството, на съвкупността от средства, обекти, процеси и на целенасочената дейност на хората с цел създаване на материални блага и услуги, тяхното разпределение и потребление. Различават различни типове икономика: а) според начина на функциониране: пазарна, планова и смесена; б) според връзките с икономиката на други страни – отворена и затворена; в) според на обхвата на територията – глобална, регионална, национална, районна, местна            2/. На­у­ка, изу­ча­ва­ща сто­пан­с­ки­те яв­ле­ния и про­це­си, закономерностите на тяхното протичане, форми­ра­не­то на пре­по­ръ­ки за прак­ти­чес­ка­та стопан­с­ка дей­ност. Поделя се на макроикономика и микроикономика

ИКОНОМИЧЕСКА АКТИВНОСТ – вид показател, разкриващ съотношението (%) между броя на работната сила и броя на населението в определена територия (населено място, район, страна и т.н.) на възраст 15 – 64 години.

ИКО­НО­МИ­ЧЕС­КА ГЕ­ОГ­РА­ФИЯ – дял на ге­ог­раф­с­ка­та на­у­ка, ко­й­то изу­ча­ва: законо­мер­нос­ти­те на те­ри­то­ри­ал­ната организация и структура на сто­пан­с­ка­та дей­ност; усло­ви­я­та и осо­бе­нос­ти­те на ней­но­то териториално раз­ви­тие в от­дел­ни географски региони, стра­ни, ра­йо­ни, селища и т.н. Поделя се на об­ща, от­рас­ло­ва, регионална и география на све­тов­но­то сто­пан­с­т­во. Отраслова­та ико­но­ми­чес­ка ге­ог­ра­фия се по­де­ля на география на: промишленост­та; аграрно­то  сто­пан­с­т­во; тран­с­пор­та; ту­риз­ма, търговията и др.

ИКОНОМИЧЕСКА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ* - обективен процес на формиране на глобална икономика, интернационализация на производството и търговията на основата на пазарните закони. Предпоставка за развитието и са развитието на техниката и технологиите, усъвършенстване на средствата за връзка и комуникация, създаването на нов по-скоростен и по-евтин транспорт и т.н.. Характерни за процесите на икономическата глобализация са: нарастването на международния обмен на стоки и услуги, капитали и хора; трансфер на технологии; развитие на електронните комуникации между държавите и в целия свят; взаимосвързани и общи транспортни системи (автомобилни, въздушни, железопътни, нефтопроводи и газопроводи и др.); формиране и действие на траснационални компании, световни финансови пазари и системи; гъвкаво пренасяне на производство от една държава в друга. В резултат се формират и нови наддържавни обединения като Европейския съюз. Икономическата глобализация е предпоставка и за глобализация на политическите, културните, екологичните и други процеси в света. Тя води до бързо икономическо развитие, но има и някои негативни последици като неравнопоставеност на дребните и малки производители в процеса на конкуренция с транснационалните компании и т.н.

ИКОНОМИЧЕСКА ИНТЕГРАЦИЯ* – продължителен процес на взаимно свързано и взаимно­ зависимо развитие на стопанството на две или пове­че страни; осъществяване на дълбоки и устойчиви взаимни връзки при функционирането на стопанството на група страни. Възниква след Втората световна война. Осъществя­ва от група държави се чрез съгла­су­ва­на меж­ду тях об­ща икономи­чес­ка по­ли­ти­ка или договорености и чрез взаим­но свързва­не на капитали от различ­ни стра­ни. Сил­но проявление на икономичес­ката интеграция е разширява­не на ро­ля­та и влияние­то на транснационалните компании (ТНК). В  хода на икономическата интеграция взаимно се свързват и обвързват производството, научните изследвания и обслужване, търговията, финансите и валутата на отделните страни. Като своеобразни стадии на икономическа интеграция са: зона за свободна търговия; митнически съюз; общ пазар; икономически съюз и пълна интеграция. Икономичес­ка­та ин­тег­ра­ция е ос­но­ва­та на съв­ре­мен­ния про­цес на глобализация. Най-органи­зи­ра­на фор­ма има в ЕС.

ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА, стопанска криза, свръхпроизводство - със­то­я­ние на сто­пан­с­т­во­то на ед­на стра­на или гру­па стра­ни, ха­рак­те­ри­зи­ра­що се с от­но­си­тел­но свръхпро­из­вод­с­т­во в срав­не­ние с пла­те­жос­по­соб­но­то тър­се­не и лип­са­та на вън­ш­ни па­за­ри. За нея е ха­рак­тер­но: нат­руп­ва­не­то на го­ля­мо ко­ли­чес­т­во неп­ро­да­де­ни сто­ки, ко­е­то ли­ша­ва фир­ми­те от оборотни фи­нан­со­ви сред­с­т­ва; спа­д на це­ни­те на сто­ки­те; намалява­не на произ­вод­с­т­во­то, уве­ли­ча­ва­не на аб­со­лют­ния брой и от­но­си­тел­ния дял на фалира­ли­те фирми; нарушаване на производствените връзки между фирмите; бър­зо на­рас­т­ва­не на безра­бо­ти­ца­та и понижаване на жиз­не­но­то равнище на  населе­ни­е­то; ин­ф­ла­ция на па­ри­те. Пе­ри­о­ди­те на икономичес­ки кри­зи се следват от периоди на ико­но­ми­чес­ки по­дем. Най-сил­на­та икономичес­ка кри­за в све­та е в пе­ри­о­да 1929-1934 г. Сто­пан­с­ка­та кри­за е обратното състоя­ние на сто­пан­с­ко­то ожив­ле­ние.

ИКОНОМИЧЕСКА МИГРАЦИЯ, миграция на трудовите ресурси – вид миграция, обособена според икономическата причина за преселване. Характерна е за трудоспособното население, което поради смяната на мястото на работа сменя и мястото на живеене. Основни фактори за икономическата миграция са безработицата, равнището на заплащане на труда, възможностите за професионално развитие и др. В зависимост от територията на която се осъществява икономическата миграция тя може да бъде вътрешна (преселване от едно населено място в друго в същата страна) и външна (изселване от една страна и заселване в друга страна). В зависимост от продължителността на мигриране при смяна на работата и населеното място, икономическата миграция може да бъде: а) трайна – хората се преселват окончателно в новото населено място; б) временна – преместване на нова работа и в ново населено място за временна работа (обикновено до няколко месеца); в) сезонна – за период от време, през който се извършват сезонни работи в някои стопански отрасли (земеделие, строителство, зимен и морски туризъм и др.); г) ежедневна трудова миграция – ежедневно пътуване от едно населено място в друго за работа, когато мястото на труд и мястото на живеене не съвпадат, но са близко разположени.

ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА*  – целенасочена дей­ност за уп­рав­ле­ни­е­то на икономическите дей­ности. Състои се от динамична съвкупност на це­ли, при­о­ри­те­ти, подхо­ди, ме­то­ди за сто­пан­с­ка дей­ност, съвкупност от мероприятия (дейности) за достигане на целите. Мо­же да бъ­де на раз­лич­но рав­ни­ще – гло­бал­но, ре­ги­о­нал­но, национал­но, мес­т­но (ло­кал­но). На на­ци­о­нал­но рав­ни­ще икономичес­ка­та по­ли­ти­ка се осъщес­т­вя­ва чрез оп­ре­де­ля­не­то на национални цели и при­о­ри­тет­ни на­со­ки на сто­пан­с­ко­то раз­ви­тие, при­е­ма­не­то на съ­от­вет­ни за­ко­ни, под­за­ко­но­ви нор­ма­тив­ни ак­то­ве и кон­т­рол за спаз­ва­не на въ­ве­де­ни­те пра­ви­ла. От нея за­ви­си биз­нес­ сре­да­та. В ус­ло­ви­я­та на глобализация ико­но­ми­чес­ка­та по­ли­ти­ка на дър­жа­ва­та от­ра­зя­ва об­щи­те за­ко­но­мер­нос­ти в развитие­то на сто­пан­с­ка­та дей­ност в света при от­чи­та­не на спе­ци­фич­ни­те осо­бе­нос­ти на стра­на­та. Икономическата политика включва следните основни компоненти: данъчна политика; парична политика; политика на доходите; външноикономическа политика; инвестиционна политика и др.

ИКОНОМИЧЕСКА СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО – вж.: Трудова структура на населението.

ИКОНОМИЧЕСКИ АКТИВНО НАСЕЛЕНИЕ* всич­ки тру­дос­по­соб­ни ли­ца, които из­вър­ш­ват ня­как­ва тру­до­ва дей­ност и за по­ло­же­ния труд по­лу­ча­ват тру­до­во възнаграж­де­ние под фор­ма­та на зап­ла­та, хо­но­рар, дял от про­из­ве­де­на­та про­дук­ция и т.н.. Към ико­но­ми­чес­ки ак­тив­но­то на­се­ле­ние не се включ­ват ли­ца­та, ко­и­то из­вър­ш­ват тру­до­ва дей­ност на об­щес­т­ве­ни на­ча­ла и без зап­ла­ща­не. То включ­ва всич­ки на­е­ти на ра­бо­та по тру­дов до­го­вор, хо­ра­та със сво­бод­ни про­фе­сии (из­вър­ш­ва­щи тру­до­ва дей­ност сре­щу запла­ща­не, но за своя смет­ка), соб­с­т­ве­ни­ци­те на фир­ми и чле­но­ве­те на тех­ни­те се­мейс­т­ва, ко­и­то по­ла­гат труд в сво­и­те фир­ми, как­то и без­ра­бот­ни­те. В све­та ос­нов­на­та част на иконо­ми­чес­ки ак­тив­но­то на­се­ле­ние са ра­бо­те­щи­те сре­щу зап­ла­ща­не.

ИКОНОМИЧЕСКИ РАЙОН, икономически регионсто­пан­с­ки ком­п­лекс, формиран на основата на географското разделение на труда в различна по големина териториална единица, на част от те­ри­то­ри­я­та на група страни или в отделна стра­на. Отличава се с определено икономгеографско положение, териториално и стопанско единство, из­пол­з­ва­не на специфичния по­тен­ци­а­л (природен, тру­дов, социално-икономичес­ки) на територията за раз­ви­тие на сто­пан­с­ки­те дей­нос­ти. Икономическият район се отличава със специфична производствена специализация и устойчиви и интензивни вътрешнорайонни връзки. Иконо­ми­чес­ки­те ра­йо­ни са: комплексни, от­рас­ло­ви, ра­йо­ни за оп­ре­де­ле­но про­из­вод­с­т­во (част от от­ра­съл) и ра­йо­ни за производс­т­во на от­дел­ни про­дук­ти и ус­лу­ги.

ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ – процес на възходящо (прогресивно) икономическо развитие. На него са присъщи ръст на производството на стоки и услуги и ръст на потреблението, определяни чрез макроикономически показатели като БВП, БНП и др. за продължителен период от време (една и повече години). Определя се от темпа на увеличаване стойностите на тези показатели в началото и в края на сравняваните данни. В зависимост от начина на постигането му икономическият растеж е: а) интензивен, с ръст на произведената продукция чрез повишаване на производителността и обновяване на технологиите; б) екстензивен – с включването на допълнителни ресурси за произвеждането на по-голям обем продукция. В зависимост от устойчивостта на икономическия растеж той е: а) устойчив, когато ръста се поддържа през продължителен период от време; б) неустойчив, когато има колебания в общата тенденция на растежа или е за сметка на ускорено използване на дефицитни ресурси.

ИКОНОМИЧЕСКИ ФАКТОР* (от лат. factor - правещ, произвеждащ и икономика) - икономическа причина, движеща сила на някакъв процес или явление, определяща неговия характер или отделните му същностни признаци. Като фактори се разглеждат отделни икономически действия и/или влияния, както и стопански отрасли, подотрасли и производства върху развитието на другите системи - природа, политика, култура, население и т.н. 

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ - изменение на икономиката, водещо до нейно ново качествено състояние. Протича в  съответствие с потребностите на социалния прогрес и равнището на технологиите. Икономическото развитие води до ръст на използването на ресурсите и повишаване на жизненото равнище на гражданите. За оценка се използват макроикономически показатели за срок по-голям от една година. Един от основните е произведеният БВП на глава от населението. В зависимост от скоростта на промените икономическото развитие е еволюционно (последователно, бавно) и революционно (резки, бързи, качествени промени). В зависимост от насочеността на извършващите се промени, икономическото развитие може да бъде възходящо (прогресивно), т.е. да осигурява икономически растеж и низходящо (регресивно), т.е. водещо до рецесия.   

ИКОНОМИЧЕСКО РАЙОНИРАНЕ* - специализирана дейност за определяне на система от взаимно подчинени и обвързани икономически райони в отделна страна или голям географски регион, обективно отразяваща териториалното разделение на труда. Чрез икономическото райониране се подобряват условията за провеждане на местна и регионална икономическа политика, оптимизиране на управленските процеси на икономиката в териториален аспект, включително прогнозиране на развитието, определяне на стратегически цели и стратегическо планиране.

ИМИГ­РА­ЦИЯ (от лат. immigrare – заселвам се) – вид ме­ха­нич­но дви­же­ние на населе­ни­е­то, из­ра­зя­ва­що се в за­сел­ва­не в друга стра­на за пос­то­ян­но или про­дъл­жи­тел­но жи­ве­е­не, об­рат­но­то на емиг­ра­ция. Основните фактори за имиграцията са икономически, социални, политически, религиозни и т.н. Имиграцията играе съществена роля за създаването и развитието на редица държави в света като САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Израел и др. Тя е съставна част на етногенеза на нови нации. Ко­га­то при външна­та миг­ра­ция пре­об­ла­да­ва имиграцията, бро­ят на на­се­ле­ни­е­то на стра­на­та се увелича­ва и обратното, ко­га­то бро­ят на имиг­ран­ти­те е по-ма­лък от емиг­ран­ти­те, население­то намалява.

ИМПЛОЗИЯ* (от лат. implosius – вътрешно хлопане) 1/. Вътрешна рязка промяна на обект, явление или процес, бързо разрушаване на нещо под влияние на вътрешни сили и фактори; обратното на експлозия, на взрив; 2/. Нарастващо използване (засмукване) на вещества от природата, характерно за урбанизираните територии (агломерации и големите градове). Изразява се в използването на огромно количество природни ресурси, които се увеличават с увеличаването на големината на градовете.

ИМПОРТ (от англ. import – внос) – вж.: Внос.      

ИНВЕРСЕН РЕЛЕФ (от лат. inversio – преобръщане, пренареждане и релеф) – съвременни форми на релефа, които са обратни на геоложката структура. В негативни геоложки структура са образувани позитивни форми на земната повърхност и обратното – при позитивни форми на геоложката структура са образувани негативни форми на релефа. Например при синклинална структура – плато и възвишение, а при антиклинална структура – долина, падина и т.н.  

ИНВЕСТИЦИЯ* (от лат. investitioвлагане), капитално вложение – дъл­гос­роч­но вла­га­не на ка­пи­тал в сто­пан­с­ка дей­ност (биз­нес) в стра­на­та или в чуж­би­на, с цел получаване на печалба. Чрез инвестициите се придоби­ват­, съз­да­ват­, мо­дер­ни­зи­рат­, реконструи­ра­т и въз­с­та­но­вя­ват­ ос­нов­ни  фон­до­ве. Дава икономически резултат (печалба) обикновено продължително време след началото на влагане на средствата. Ин­вес­ти­ци­я­та е ос­но­вен ико­но­ми­чес­ки лост за осигурява­не на ин­тен­зив­но раз­ви­тие на сто­пан­с­т­во­то на опре­де­ле­на стра­на или ре­ги­он. Инвестициите по произход на капитала са: държавни, частни и смесени (с капитал с различен произход). В зависимост от националността те са национални и чуждестранни. В зависимост от предназначението се инвестициите се поделят на производствени (преки), финансови и интелектуални. Различават още: материални (земя, сгради, съоръжения, машини и апарати и т.н.); нематериални (лицензи, патенти, марки и др.) и финансови (акции, облигации и др.) инвестиции.

ИНГРЕСИЯ (от лат. ingressio – навлизане) – много бавно, постепенно заливане от морските води на ниските места на крайбрежната суша поради потъване на земните пластове или повишаване на морското равнище. При ингресията се формира много разчленена брегова линия и характерен тип бряг (ингресионен). В зависимост от причината ингресионният бряг е фиордов, риасов, лиманен, лагунен, далматински.

ИНДЕКС НА ЖИВОТА* - показател, който характеризира промените в равнището на реалните доходи на населението чрез промените на средното равнище на цените на група  (кошница) потребителски стоки и услуги. Определя се чрез сравнение на равнището на паричните доходи и цените на потребителските стоки и услуги с равнището от предишен период (обикновено .година, тримесечие, месец и т.н.). За всяка стока и услуга, включена в „потребетелската кошница” се определя относителен дял. Промени в списъка на стоките и услугите се прави периодично при промяна на асортимента на стоките и вкусовете на потребителите.

ИНДЕКС НА ЧОВЕШКОТО РАЗВИТИЕ* - стандартизиран индекс на ООН за оценка на благосъстоянието на хората, на бедността, грамотността, образованието, очакваната продължителност на живота и др. Формира се като средни стойности за дадена страна, регион, община, населено място чрез показателите: продължителен и здравословен живот, оценяван чрез средната продължителност на живота; знание, оценявано чрез образованието на възрастните и записалите се за начално, средно и висше образование; жизнен стандарт, оценяван според БВП на глава от населението.

ИНДИАНСКИ РЕЗЕРВАТ* при­ну­ди­тел­на те­ри­то­ри­ал­на фор­ма на ло­ка­ли­за­ция на ин­ди­ан­с­ко на­се­ле­ние в оп­ре­де­лен ра­йон на дър­жа­ва. Осо­бе­но ха­рак­тер­на е за САЩ. Индиан­с­ки­те ре­зер­ва­ти въз­ник­ват в ре­зул­тат от за­во­ю­ва­не­то на ин­ди­ан­с­ки­те зе­ми от амери­кан­с­ка­та ар­мия и при­ну­ди­тел­но (ма­кар и под фор­ма­та на двус­т­ра­нен до­го­вор) заселва­не на ин­ди­ан­с­ки пле­ме­на в сла­бо п­ло­до­род­ни и неп­ри­год­ни за жи­ве­е­не зе­ми.

ИНДИАНЦИ – коренното население на Северна и Южна Америка, принадлежащо към американската група на многолоидната раса. Името е наложено по повод грешката на Колумб, че е открил източните части на Индия. При колонизацията на Америка редица индиански племена са изтребени и силно ограничени в своето развитие в резерватите. Сега в Северна и Южна Америка обитават 22 различни индиански народа, които принадлежат към 15 различни индиански езикови семейства. Най-многочислени са индианците в страните Мексико, Перу, Гватемала, Парагвай, Еквадор, Боливия и др.  Най-многочислени са индианските народности:  кечуа, аймара, майя, гуарани, араукани и др. Голяма част от индианците вече говорят на английски, испански, португалски и др. европейски езици. Преобладаващата част от тях по религия са католици, следвани от протестанти. Незначителен е броят на индианците, които изповядват местни традиционни вярвания.     

ИНДУИЗЪМ* ед­на от ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­ни­те ре­ли­гии. Най-мно­го са ней­ни­те пос­ле­до­ва­те­ли в Ин­дия, къ­де­то е дър­жав­на ре­ли­гия. Раз­п­рос­т­ра­не­на е и в стра­ни ка­то Пакис­тан, Не­пал, Бан­г­ла­деш, Шри-Лан­ка. В на­чал­ния пе­ри­од в ос­но­ва­та на ней­но­то форми­ра­не са ве­диз­мът и бра­ма­низ­мът. В ос­но­ва­та на ин­ду­из­ма е уче­ни­е­то за превъплъщени­е­то на душата, а сми­съ­лът на жи­во­та е сли­ва­не­то на ин­ди­ви­ду­ал­на­та ду­ша с духов­на­та ре­ал­ност – Браман. Тази религия се изповядва чрез молит­ви, об­ре­ди, ри­ту­а­ли за всич­ки по-важ­ни слу­чаи от жи­во­та на вяр­ва­щия. Из­пол­з­ват се хра­мо­ве и све­ще­ни мес­та като ре­ка Ганг в ра­йо­на на Ва­ра­на­си, рас­те­ния (ло­тос), жи­вот­ни (най-ве­че кра­ва­та). Индуиз­мът е по­ли­те­ис­тич­на ре­ли­гия, ко­я­то съ­щес­т­ву­ва във фор­ма­та на две ос­нов­ни религи­оз­ни уче­ния – виш­на­и­зъм и ши­ва­и­зъм. Та­зи ре­ли­гия се ос­но­ва­ва на кас­то­во­то разделение на хо­ра­та. Вся­ка кас­та се от­ли­ча­ва със свои осо­бе­нос­ти на религиозно­то поведение.

ИН­ДУС­ТРИ­А­ЛИ­ЗА­ЦИЯ про­цес на съз­да­ва­не и раз­ви­тие на ед­ро, тех­ни­чес­ки разви­то про­миш­ле­но про­из­вод­с­т­во чрез из­г­раж­да­не на но­ви пред­п­ри­я­тия, мо­дер­ни­за­ция и ре­кон­с­т­рук­ция на про­из­вод­с­т­ве­ни­те мощ­нос­ти на от­рас­ли­те на ма­те­ри­ал­но­то производство. Ин­дус­т­ри­а­ли­за­ци­я­та е съ­път­с­т­ва­на с го­ля­мо пот­реб­ле­ние на при­род­ни ресур­си, пре­дим­но на по­лез­ни из­ко­па­е­ми. Неин същностен приз­нак е изграж­да­не­то на заво­ди, фаб­ри­ки и фир­ми, из­пол­з­ва­щи обо­руд­ва­не за ма­со­во производство на про­дук­ция, из­ пол­з­ва­не на го­ля­мо ко­ли­чес­т­во ре­сур­си и енергия.

ИНДУСТРИАЛНА ЗОНА – обособена част от градска или крайградска територия  плътно застроена с промишлени сгради и съоръжения, която е специализирана в упражняването на професионален труд и производство на материални блага. В индустриалните зони има изградена и се ползва специализирана техническа инфраструктура, подпомагаща предимно производствените дейности (водопровод и канализация, топлопровод, електропровод, пътища, спирки на градския транспорт и т.н.). 

ИНДУСТРИАЛНИ СТРАНИгру­па дър­жа­ви със сил­но раз­ви­та ин­дус­т­рия, базираща се на ви­со­ко­тех­но­ло­гич­но ма­шин­но про­из­вод­с­т­во. Во­де­щи сто­пан­с­ки от­рас­ли в те­зи стра­ни са до­би­вът на го­ри­ва и произ­вод­с­т­во­то на елек­т­ро­е­нер­гия, раз­ви­тие на металургия, ма­ши­нос­т­ро­е­не, хи­ми­ческа про­миш­ле­ност и др. Индустриално най-развитите дър­жа­ви са САЩ, Япо­ния, Гер­ма­ния, Фран­ция, Ве­ли­коб­ри­та­ния, Ита­лия, Ка­на­да и др..съществува разделение на групи на индустриалните държави на: стари индустриални страни като Великобритания, Германия, Франция и др. в които се е зародила индустрията и нови индустриални страни, бивши колонии, стопанството на които за много кратък период преминава от доминиращо аграрно стопанство към високо развита съвременна промишленост (Република Корея, Тайван, Сингапур, Малайзия, Тайланд, Филипини и други азиатски страни).

ИН­ДУС­ТРИЯ (от лат. industria – дейност) гла­вен сто­пан­с­ки от­ра­съл, кой­то обхваща про­миш­ле­ни­те дей­нос­ти, стро­и­тел­с­т­во­то и про­из­вод­с­т­во­то и разпределението на енер­гия. В индустрията са обособени стопански отрасли като: добивна промишленост, преработваща промишленост, производство на енергия, строителство.

ИНТЕГРАЦИЯ В ГЕОГРАФИЯТА* (от  лат . integratio - възстановяване) - процес на взаимодействие и взаимно проникване между отделните географски науки. Основава се на: размиването на границите между отделни географски науки; взаимното преплитане на науките, които изучават един и същ обект;  методологическите заемки от една наука към друга наука; пълна интеграция, водеща до възникване на нови “гранични” науки, особено на границата с други негеографски науки (геоикономика, геополитика, биогеография, геокултура и т.н.). Интеграцията в географската наука се осъществява чрез синтез на географското знание. Тя условно се поделя на “вътрешна интеграция” (между отделни самостоятелни географски дисциплини) и “външна интеграция” (между географска и негеографска наука).

ИНТЕГРИРАНЕ НА ДАННИ В ГИС (от  лат . integratio – възстановяване и данни) – свързване на отделните данни в географската информационна система в едно цяло, даващо надеждни и представителни сведения за определени обекти, явления и процеси в географската среда. 

ИНТЕНЗИВНО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ (от лат. intensioнапрежение, усилване) – тип развитие, при което увеличаването на обема на произведената продукция се основава на по-пълно използване на ресурсите на производство, което се постига за сметка на увеличаване на производителността на труда, внедряването на по-производителни средства (нови технологии и съвременна техника, т.е. научно-техническия прогрес), по-пълното използване на суровините и материалите и производствените фондове.    

ИНТРАЗОНАЛНА РАСТИТЕЛНОСТ  (от лат. intra – вътре, от грц. zone – пояс и растителност), екстразонална растителност – растителност, която не образува самостоятелна зона, но се среща в други природни зони. Това са растения, чието разпространение е обусловено не от климата, а от други фактори – почва, скална основа, релеф и др. Например, ливадната тревна растителност по заливните тераси на реките се среща в почти всички природни зони, развива се под влияние на дълбоките наносни и влажни почви.

ИНТРУЗИВЕН КУПОЛ – 1/. Магмено плутонично тяло, образувано чрез застиване на магмата в земните недра. Отличава се с изпъкнала форма, с кръгли или елипсовидни очертания, понижаващи се във всички посоки спрямо центъра (най-високата точка). 2/. Изпъкнала едра куполообразна форма на земната повърхност, образувана след като плутонично магмено тяло е издигнато и разкрито от екзогенните релефообразуващи процеси (напр. Витоша). 

ИНТРУЗИВНИ СКАЛИ – вид магмени скали, образувани под земната повърхност при бавно зас­ти­ва­не и по-пълно кристализиране на маг­ма­  Такива са скалите габро, норит, диорит, гранит, гранодиорит, сиенит и др. Те могат да бъдат поделени на групи – абисални и хипоабисални. Абисалните са образувани в дълбоко в земната кора – гранити, диорити, габро, дунит и др. Хипоабисалните са образувани в горната част на земната кора и са промеждутъчни между абисалните и ефузивните – габро-порфир, гранит-порфир и др.

ИНТРУЗИЯ (от лат. intrudo – вмъквам, внедрявам) процес на вмъкване на магма в земната кора и постепенно и изстиване. Образуват се различни магмени интрузивни тела като батолит (голямо тяло с неправилна форма), щок, лаколит, жила и др. и различни магмени скали като гранит, диорит, габро, сиенит, монцонит  и др.

ИНФИЛТРАЦИЯ (от лат in – в и ср.-век. лат. filtratio просмукване) – низходящо движение на повърхностечащите и валежните води в почвите и скалите. Инфилтрацията става по празнини, пукнатини, капиляри и пори до достигане равнището на подземните грунтови води. Количеството просмукваща се вода зависи от водопропускливостта на почвата и земната повърхност и количството на валежите и повърностния отток.

ИНФЛАЦИЯ* (от лат. inflatio – надуване)– про­цес на общо дълготрайно нарастване на цените, намаляващо покупателната способност на населението и парите. Тя води до повишаване на издръжката на живота и до преразпределение на доходите. Основният фактор за инфлация е производственият - диспропорцията между производство и потребление, между съвкупното платежоспособно търсене и предлагане на стоки и услуги. Следствие от инфлацията е нарастване на паричната маса в обръщение спрямо произведената продукция. Различават различни видове инфлация: пълзяща; скрита; галопираща, хиперинфлация, дезинфлация.

ИНФОРМАЦИОННА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ* (от лат. informatio – представяне, разяснение, осведоменост и от нем. globalisation < лат. globusкълбо) – процес на създаване на общо (световно) информационно пространство. Протича под влиянието на: новите информационно-комуникационни и космически технологии и особено развитието на Интернет; стандартизацията и унификацията на информационните потоци;  потребностите на политическата, икономическата, финансовата и културната глобализация

ИНФРАСТРУКТУРА (от лат. infra – под и structura – строеж) – 1/. Материална система, ко­я­то не се включ­ва в един или друг сто­пан­с­ки от­ра­съл, има спо­ма­га­те­лен характер и оси­гу­ря­ва нор­мал­на­та дей­ност на ико­но­ми­ка­та и населението. В нея се включват тран­с­порт (ж.п. ли­нии, га­ри, прис­та­ни­ща, ле­ти­ща, шо­се­та и др.), съ­об­ще­ния (телефон, те­лег­раф, те­лекс, интернет, по­щен­с­ки ус­лу­ги и т.н.), во­доп­ро­вод, ка­на­ли­за­ция, елек­т­роп­ре­нос­на мре­жа и т.н. Инфраструктурата пряко не произвежда материални блага, но без нея е невъзможно съществуването на производството и нормалния живот на населението. В за­ви­си­мост от пред­наз­на­че­ни­е­то си ин­ф­рас­т­рук­ту­ра­та е: про­из­вод­с­т­ве­на; (пътища, канали, пристанища, системи за връзка и др.; со­ци­ал­на (училища, детски градини, болници, почивни станции, киносалони, театри, стадиони и игрища и т.н.); институ­ци­о­нал­на, еко­ло­ги­чес­ка и тех­ни­чес­ка. 2/. Комплекс от стопански отрасли и дейности, който обслужва производството (промишлено, аграрно и строително), и на населението. В него се включват транспорт, съобщения, търговия, материално-техническо снабдяване, научно обслужване, подготовка и квалификация на кадри и др.

ИНФРАСТРУКТУРЕН ПРОЕКТ* - специфична съвкупност от планове, документи (чертежи, макети, изчисления и др.) и обосновка на икономическата целесъобразност от изграждане и/или реконструкция на инфраструктурни обекти и системи. Включва проекто-сметна документация, разработена в съответствие с действащите в държавата нормативни изисквания.

ИРИГАЦИЯ (от лат. irrigatio – напояване) – вж.: Напояване.

ИСПА* – (Инструмент за структурни политики за предприсъединяване) - финансов инструмент за безвъзмездна помощ на страните преди присъединяването им към Европейския съюз (ЕС). Подпомага реализацията на големи транспортни и екологични проекти.  Средствата са за транспортна инфраструктура (свързване на националните транспортни мрежи, летища, пристанища), опазване на околната среда, пречистване на отпадните води, подобряване качествата на питейните води, оползотворяване на твърдите отпадъци, очистване на въздуха. Парите се разпределят между страните-кандидатки за прием в ЕС на основата на брой на населението, БВП на глава от населението, големина на територията и конкретни потребности. Средствата от ИСПА са за 75-85% от общата стойност на реализиращият се проект. Останалите се осигуряват от страната или кредитиране от друг източник. ИСПА е създадена през м. юни 1999 г. България ползва финансиране по ИСПА до 1 януари 2007 г., т.е. до приемането в ЕС.

ИСТОРИЧЕСКА ГЕОГРАФИЯ – междудисциплинарна наука, изучаваща географията на човечеството и страните на определена територия през минали исторически епохи. Използват се едновременно исторически и географски подходи, което позволява разкриването на по-пълната картина на миналото.– променящата се природна среда, териториалното разпределение на населението, териториална организация на обществото, стопанското усвояване и развитие на териториите. В историческата география се оформят самостоятелни дялове като историческа: природна; политическа; военна; география на населението, социална; икономическа; културна и др. географии.