четвъртък, 10 ноември 2016 г.

Оглупяване чрез образователна реформа


            Българското общество е в напреднала фаза на национална образователна катастрофа. По мое мнение, тя има три главни измерения: интелектуално принизяване и по същество оглупяване;  опростачване чрез отказ от традиционни ценности и поведение в обществото; отродяване, национален нихилизъм и чуждопоклонство. Интелектуалната катастрофа в българското образование се реализирана чрез: отказ на традициите на българското образование; налагането на чужди, колониални по своята същност образователни системи и стандарти; принизяване на националната култура; заместване на научните знания и културата от потребителството, от търговското начало в шоу-бизнеса.

За интелектуалното развитие
            Интелектът и интелектуалното развитие на личността имат своите индивидуални природни предпоставки за развитие. Интелектът се основава на умствените възможности, но има свойството да се развива и обогатява в процеса на развитието на обществото и чрез специфичните обществени условия, възможности и предпоставки. Той е равнозначен на познание, знание за природата и за обществото, знания, осигуряващи доминиране на рационалността в действията на личността над емоциите и чувствата. Основава се на възприемане, знаене на факти, формиране на представи, асоциации, разкриване на причинно-следствени връзки, разкриване на главното, същественото от несъщественото, основава се на качеството на мисловните процеси, в крайна сметка на ума. Както още на времето пише Аристотел „умът е не само знанието, но и умението то да се прилага“. Главният белег на интелекта е способността да се мисли, да се търсят и намират подходящи решения за всяка ситуация в природата и в обществото.
            Обратното е с глупостта и оглупяването. Глупостта е белег за ограничени умствени способности и недосетливост. Тя може да бъде по естествени биологични причини и/или най-вече поради слабости на образователния процес, семейната и обществена среда и личностните усилия за развитие. Оглупяването има две равнища – обществено и личностно.  Като оглупяване разбираме придобиването по-малък обем знания и умения на сегашното младо поколение от тези на родителите и дори на прародителите, по-ограничени възможности за мислене и бързо мисловно съобразяване в определени и най-вече нестандартни ситуации. През т.нар. „преходен период“, българското образование се смъкна от най-високото равнище почти до долната си мъртва точка. Дори вече можем да прочетем прочувствени заглавия в пресата и в Интернет от типа „Децата ни удариха дъното!“ И това определение е свързано не само с неграмотността в писането от типа „Ханко брат“ (Хан Кубрат), „Въсил Левски“, „усвубуждавам“ и т.н. Правописни грешки винаги е имало и ще има, докато има писменост. Главното е равнището на знанията и уменията да се мисли и чрез мисленето тези знания да се използват в необходимия момент или време. Мисленето е неформална дейност, която се формира в детскоюношеската възраст и остава за цял живот.

Измеренията на оглупяването чрез образователна реформа
            Интелектуалното развитие и оглупяването са двете крайности на процеса на развитието на личността и на обществото. Те са в пряка връзка с равнището на образованието. Ако преди четвърт век българите се гордееха с равнището на българското образование, то бе поради високо равнище на знания и умствени способности на завършващите българските училища. По общо международно признание българските ученици бяха в първата десетка по редица международни сравнителни изследвания.
Много са измеренията на оглупяването чрез провежданата образователна реформа.
Но това, което най-вече води българското образование до оглупяване на нацията е въвежданото „дуално“ обучение и образование. Това е чужд модел, внедрен за децата на емигрантите и на най-декласирните елементи в немското, швейцарското и други общества. Вместо да знае и мисли, ученикът хваща професията и става най-прост бачкатор, човек без никакъв шанс някога да преодолее социалната неравнопоставеност в обществото. Твърдението, че бизнесът се нуждаел от изпълнителски кадри е несъстоятелна. Вярно е, че в момента някои български фирми търсят шлосери, стругари, заварчици и др.  Само че свръх егоистите от българския бизнес „забравят“, че сега им трябва тази професия, но само преди десет години твърдяха че са енпотребни, а след няколко години ще се сетят, че им трябват други професии. Българското общество не е прислуга на бизнеса за да им осигурява персонал с ниска работна заплата, да запълва недостига на определени изпълнителски кадри. Забравя се най-главното, че днешният ученик ще има прекалено дълъг трудов стаж – най-малко 45 години. През това време ситуацията на пазара на труда ще се променя многократно и той трябва да има стабилна общообразователна подготовка, за да може по време на своя жизнен път да се адаптира към промените. Завършването на образованието само с елементарните трудови умения по определена професия са пречка за по-нататъшното личностно развитие на тези момчета и момичета, обрича ги на вечно слугинско място в обществото. Изместването на ценностите от знанието към парите доведе до снижаване на мотива на младите да учат, знаят и умеят, да мислят нестандартно.
Силното подценяването на четенето и замяната му предимно от стандартните чужди мисли, заменянето му предимно с компютърни игри е непродуктивно за интелектуалното развитие. Четенето на учебника, на книгата (на хартиен или на електронен носител) дава възможност на обучаваният да формира своя индивидуална представа за факти, явления, процеси, събития и т.н. Пренебрежението към четенето се формира от намалените изисквания в училище, от намаленото учебно съдържание в учебниците и учебните помагала, от отрицателния пример на родителите. Пошлите телевизионни сериали, шоу-програмите, компютърните игри, заместиха четенето. Ако децата два пъти намалят използването на ИКТ за игри, и заменят мобилния апарат с мобилен електронен четец, или използват таблета за четене на научни, научно-популярни и художествени текстове, тяхното възприемане и усещане за света ще се обогатят неимоверно. И това ще помогне всеки от тях да формира своя представа и разбиране на природата, обществото, хората и средата  около него.
Налице е разкъсване на естествената логическа връзка на усвояване на знанията. Обучението има своята линия на развитие. Промяната и обезличаването на който е и да етап води до съществени проблеми във формирането на интелекта на децата.  Възприемането на учебния материал, чрез слушане на урока, наблюдаване на природни и социални обекти, явления, четене на текст, на географски и исторически карти, лабораторни опити и упражнения и т.н. е само първото стъпало. Възприемането силно зависи от вниманието и паметта на учениците. Вниманието зависи не само от интереса. Безспорно интересът и предизвикването му е важната част от обучението. Но  е грешна тезата на повечето родители и някои журналисти, че в училище трябва да се учи само интересното. Забравя се, че училището не е място за колективни занимания по интереси (забавачка), а място за целево провеждана трудова дейност за подготовка и социализация в обществото. В основата на липсата на интерес, както признават повечето деца, а не признават техните майки, е мързелът, леността, желанието да не се напрягат, да се занимават със значително по-лесни неща.
Паметта е човешки феномен, който е продукт на биологична наследственост, но и предимно на целенасочена дейност за нейното развитие. Малцина са природно надарените със силна памет деца. Развитието на паметта става предимно чрез усвояването на учебния материал и запаметяването на определени факти. Тяхното запомняне зависи предимно от начина на възприемане. Развитието на ума става чрез упражнение за запомняне и свързване на запомненото с друго, запомнено преди това знание. Този метод е силно използван в обучението по чужди езици. Многократното изписване на чуждите думи води до тяхното запомняне като смисъл и графика и улеснява по-нататък съставянето на смислени изречения и на текст. Децата без запомняне на факти, думи, фрази и цели изречения не могат да възприемат околния им свят. В българското образование се води една упорита неразумна борба срещу запомнянето на факти. В отделни случаи има самоцелно запомняне на факти, но това са по правило изключения. Самоцелното зубрене на факти, понятия, думи и т.н. може да се премахне, но има много голяма опасност  с изхвърлянето на този баласт да изхвърлим и умственото развитие на децата.
Известният италиански писател Умберто Еко написа в писмото до внука си вярното определение, че загубата на паметта е болест на сегашното младо поколение. У нас много родители и ученици развиват тезата, че в ерата на Интернет не трябва да се помнят факти, обекти, явления и закономерности и т.н. Но Умберто Еко справедливо твърди обратното, че отговорът на въпросите чрез компютъра „убива желанието да запомниш информацията“ и „паметта е като мускулите на краката, Ако спреш да я упражняваш, тя ще закърнее, и ти … ще се превърнеш в идиот“. Бих добавил, че достъпът до лесно получаваната компютърна информация убива желанието  да се помни, а това убива развитието на мисълта. Компютърът не може да замени човешката логическа памет. Компютърната памет е механична, не творческа, зададена, програмирана. А трябват ли ни нови поколения с подобна ограничена, със силно обеднена и технична програмирана човешка памет и мисъл? Сред най-добрите средства за развитие на паметта е ученето на текстове наизуст. Наизустяването не е папагалство. Да си припомним, че най-великите умове на Ренесанса в Европа са завършили т.нар. класически гимназии, в които са учили на латински поемите на древните писатели. Но тези умове, заредени с със силната памет са развили цялата наука и култура на ренесансовата епоха. Да си припомним и че добрите артисти запомнят текстовете си, но не са станали и не стават идиоти. У нас все по-малко се учат стихотворенията на българските поети писатели – Христо Ботев, Иван Вазов, Яворов, Смирненски, Петко Славейков, Пенчо Славейков, Димчо Дебелянов, Вапцаров и  мн. др., както преди години това успешно се правеше в българското училище. Как да се учи история без да се запомнят годините на станалите събития? Как да се учи химия без Менделеевата таблица?  И множество подобни въпроси и учебни ситуации. В българското училище е забравено главното, а именно че развитието на паметта е основата на развитието на мисловния процес.
В българското училище все повече се усвояват знанията без тяхното разбиране. Образователните реформи създадоха предпоставки това разбиране да се стеснява поради недостиг на учебно време по общообразователните предмети и обеднено учебно съдържание. Това не позволява в клас да се разгледат новите знания през допълнителната призма, образно изразено чрез серия от отговори на серия от въпроси: какво е това? (класифициране); къде се намира? (териториална локализация); кога е създадено или става? (времева локализация); какво го е образувало, породило? (генезис; причинно-следствено обяснение); от какво се състои? (компоненти; вътрешна структура); как е свързано с други обекти, явления, процеси, предмети, феномени и т.н. (външни връзки и зависимости)? Обаче, за да се постигне разбирането на новите знания, самото ново знание, възприето и запаметено, се подлага на: анализ (разглеждане на неговите структурни елементи); синтез (свързване на знанията за отделните компоненти на новото знание); обобщение (определяне на най-важното, на най-същественото). А за всичко това трябва необходимото учебно време.

            Механизмите на масовото оглупяване
            Те бяха заложени още в първата образователна реформа на СДС. Главният механизъм е съкращаването на общообразователния минимум от знания, които се усвояват в училище. Това означава по-малко знания по математика, литература, физика, химия, биология, география, философия и история. Разширено бе времето за обучение (учебните часове) по чужди езици, въведени бяха нови измислени учебни предмети, наподобяващи на някои от тези в Англия и Германия, но без съответната съдържателна обвързаност и вътрешен интегритет. Типичен е примерът с предмета „Човекът и природата“, в който бяха внедрени знания от физика, химия и биология без вътрешна връзка на учебния материал и синтеза им чрез природната география. Разширеното чуждоезиково обучение по същество се провали поради липсата за огромната част от училищата на правоспособни учители по чужди езици. Въведената преди това избирателност на учебните предмети бе доведена до абсолютният идиотизъм в XI и XII  клас почти да няма общообразователна задължителна подготовка. Вътре в структурирането на учебния материал бяха въведени абсурдни  аритметични пропорции между часовете за нови знания и практически дейности, водещи да намаляване на фундаменталното знание за сметка понякога на твърде самоцелни часове за умения чрез упражнения, т.е. учениците да се упражняват по неща, за които знаят твърде малко. Силно бе подценено равнището на професионалното образование.
Всичко това понижава качеството на образованието и пряко води до неговата деинтелектуализация.  То води до фрагментарно усвояване на знанията, до обучение само по някои от основните съдържателни елементи, без да се развива връзката между тях. При намаления хорариум не могат да бъдат съкратени за изучаване на структурни елементи на знанието. Например, по литература се изучават около три пъти по-малко художествени произведения, отколкото са учили дядовците и бабите и около два пъти по-малко от родители на сегашните ученици. По история не може да бъде прескочена средновековната история, но тя се изучава съкратено и фрагментарно.  Подобни съкращения на учебния материал станаха и в обучението по природните науки: по биология не може да бъде изхвърлено изучаването на влечугите, земноводните, птиците и т.н.; по география не може да бъде пропуснат континент или океан и т.н.. Свиването на новите знания води до свиване на възможностите за мисловна дейност, за разбиране на учебния материал и по същество води предимно до механично запомняне на факти, научни закони и закономерности.
Раздуване на необходимостта от т.нар. „разтоварване на учениците“. Чрез преекспониране на отделни случаи и изолирани факти  бе насадено у родителите и в обществото разбирането, че българските ученици са претоварени, че учат излишни неща. И последваха действията на МОН, които под давление на английските консултанти и финансите на Сорос рязко намалиха обема и обхвата на учебното съдържание. Това стана не чрез Закона, а чрез учебния план и учебните програми. По оценка на някои дългогодишни учители, обемът на новите знания се е намалил с над 50%, а в същото време се премина от XI на XII класно обучение. И сега, поради „разтоварването“, голяма част от учениците в горните класове ходят на работа или по кафенетата и когато им остане малко време – на училище. Т.нар. „разтоварване“ достигна до гигантски размери.
Намалелият учебен хорариум се съпровожда от намаляване на броя на учебните дни през годината. Това силно стеснява възможностите за повече знания и тяхното затвърждаване, за усвояване и развитие на методите за анализ, синтез, сравнение, обобщение и т.н., т.е за развитие на мисленето и на ума. По някои данни от Интернет, продължителността на учебната година в България е с около една трета по-малка от тази във Франция, където в годината се провеждат средно над 950 учебни часа, а в българското училище са около 630-650 учебни часа. Е, ако това ако не е разтоварване, здраве му кажи! Френските майки не плачат, че децата им били претоварени. Популистките мантри за „облекчаване на обучението“, за „тежестта на ученическата чанта (раница)“, за „ученическия стрес“ и т.н. се използват умело от политиците за обезличаване на равнището на образованието. Българските десни политици са като лудите – нямат умора. Те непрекъснато увеличават ваканциите и празничните дни в училище. В повия закон се въведе освен традиционните ваканции и нова ваканция – около 1 ноември. Като добавим неучебните дни за националните празници, провеждането на избори, „дървените ваканции“, честването на денят на селището, фалшивите заболявания и т.нар. семейни причини се получава многократно и безкрайно разкъсван учебен процес. А всеки учител знае, че най-трудното е след ваканция и след отсъствие от учебни занятия.
Профанирането на образованието и превръщането му в търговска дейност нанася непоправими щети на българското образование. На първо място са делегираните бюджети. Практиката парите да следват ученика/студента доведе до рязко снижаване на качеството на средното и висшето образование. За да си осигурят мизерните заплати учителите и преподавателите в университетите вече безгранично подаряват оценки за да запазят бройката ученици/студенти и постъпленията от държавния бюджет. Ниският дял на парите за образование и наука в държавния бюджет масово доведе до липсата на реална оценка за равнището и качеството на усвояваните знания и умения. Дори МОН се стреми все повече да разширява обхвата на децата на които да не се пишат оценки „за да не се стресират“. Липсата на реална оценка и грешната изкуствено завишена оценка действат демотивиращо. А без стимул за знание, стремеж само за диплома, няма интелектуално развитие. Все в тази посока е масовото развитие напоследък на т.нар. „елитни“ частни училища, в които има само две степени на оценяването – отличен (6) и слаб (5). И за награда образователният закон подари на частните училища пари, отнети от общинските и националните държавни училища. По същество само на децата на едрия и средния бизнес могат да се осигури по-престижно и качествено образование на децата и то предимно чрез наемане на частни учители и посещаване на извънучебни специализирани школи и курсове. Понижаването на качеството на обучение в университетите породи стремежа на голяма част от завършилите средно образование да учат в чуждестранни университети. В крайна сметка неолибералният остатъчен модел на финансиране на образованието и делегираните бюджети доведоха да силно снижаване на качеството на обучение.
 В духа на неолибералните постулати, е почти пълното унижаване на българските учители и преподаватели. Това стана чрез задържане на изключително ниско равнище на заплатите на учители и университетски преподаватели. Стана така, че обикновеният работник в голям магазин, който механично подрежда стоките по рафтовете, получава по-високо възнаграждение от учителя с висше образование. На учителите бяха отнети почти всички права, а им въведоха огромни нови административни задължения, твърде често нямащи нищо общо с образователния процес. Рязко се усили агресията и непочтителното отношение към учителите, роди се непозната в миналото агресия и насилие към тях. До голяма степен МОН силно бюрократизира учителския труд и от творчески го превърнаха в административно-бюрократичен. Това силно снижи стимула на учителите да работят качествено, обезличи високият обществен авторитет на българското учителство.
Налице е липса на важни структуроопределящи знания, които да формират пълноправни граждани. Младите хора, които излизат от училище трябва да могат да се ориентират в морето от информация, дезинформация и манипулация по обществените въпроси. Гражданското образование е сведено до знания за: ЕС; мултикултурализма и най-общи разсъждения за човека и обществото. Младият човек става гражданин на основата на знания за самото общество чрез общообразователните знания, но и чрез  знанията по икономика, политика и право. Сега знанията за политиката се формират, разпокъсано, чрез обучението по история (за политиката в миналото), чрез география (политически системи и тяхното териториално развитие, разпространение и специфика, електорална география, политическа география и геополитика) предимно като терминология и отделни аспекти в обучението по философия. Обучението по икономика е чрез история (история на стопанските дейности) и география (териториалното разположение на природните ресурси и стопанските дейности). Липсва обаче главното – знанието и разбирането на самата същност на икономиката, нейните основни понятия и закономерности, нейното функциониране, място и роля в обществото и живота на личността. Липсват и основополагащи знания за парите, пазара и пазарните механизми, пазарните регулации, и т.н. и т.н. Подобна е ситуацията и с обучението по право. Сега то е ограничено изучавано като философия на правото. Учениците излизат от училище без да знаят своите основни граждански права и задължения, без да познават механизмите на гражданското право, как да защитават своите интереси. През годините на прехода бе премахнато обучението по Основи на икономическите знания и Основи на правото. Липсата на пълнообхватно и пълноценно образование по гражданските учебни предмети история, география, философия, икономика и право прави млади хора лесно манипулируеми от властниците, от работодателите, от средствата за масова информация. Липсата на тези знания пречи на младата личност да търси и намира свои верни решения и ориентири в живота. Липсата на мислещи хора е в най-пълен интерес на едрия бизнес и овладялата държавните механизми бизнес-олигархия. По същество действителната цел на образователната реформа е да има хора без възможности за собствена личностна ориентация в обществените процеси. А такива хора най-лесно се манипулират.

Образователната политика
             В основата на интелектуалната катастрофа е образователната политика на управляващите, целяща разгромяването на българското образование. А каква е реформата зависи от поставените цели и стратегии. Действителната цел на образователните реформи бе скрита от обществото чрез прокламирането на мними хуманни цели. По същество действителната цел е деинтелектуализация на новите млади поколения, които заместват по-възрастните. В основата на постигането на тази цел се използват като параван  формални хуманни цели като: грижа за здравето на децата, за премахване на претовареността и стреса на учениците; защита на правата на децата; равен достъп до образование; свобода и демокрация в училището; усвояване на нови европейски практики и т.н. Нашата образователна реформа по същество е отказ от запазване и обогатяване на националните образователни практики и тяхното обогатяване с нови подходи и предимно технически средства и най-вече на възможностите на ИКТ. В същност образователните реформи на прехода имат три основни подцели: а) създаване на средно образована работна ръка, потребна на примитивния български бизнес за извършване на непривлекателни обслужващи дейности в страната и във високоразвитите европейски и североамерикански държави; б) формиране на елитно образование за децата на богатите, чрез което неоглупените деца да заминат и бъдат интегрирани в западноевропейските и североамериканските учебни заведения и по този начин да се изсмуква национален интелектуален потенциал; в) намаляване възможностите на обучаваните да вникнат в същността и да разберат характера на обществените процеси, на огромното неравенство между хората и използването на техния труд от работодателите за обогатяване. 
            Провежданите образователни реформи на прехода са по същество отказ от традициите, заложени в основата на българското образование още през Възраждането. От Освобождението до 1989 г. българското образование бе целенасочено към усвояване на нови знания, развитие на умствените способности на младите хора и подготовката им за реализация в живота, но не само и не толкова професионална, колкото общообразователна и култура реализация, т.е. създаването на нова, обновяваща обществото личност с по-висок професионален и духовно-културен статус и равнище на живот. Сега всички вече знаят, че българските ученици (ако махнем десетината ежегодни медалисти от международни състезания, които са по правило приятно изключение), са под средното европейско равнище на образование, показано чрез сравнителните международни изследвания. А и в българското общество като цяло има усещане за дълбока пропаст между равнището на българското образование и нарастващите обществени потребности за научно, техническо, икономическо и социално развитие.
Новият образователен закон по същество усилва падането на равнището на българското образование. Законът на СДС бе диктуван на експертите на МОН от английските „експерти“ без право на мнение. Сега на ГЕРБ бе наложен нов калъп, под диктовката на соросоидния център от Будапеща и тлъстото скрито заплащане. Главните неща в закона са няколко.

Всичко това води до по-ниско равнище на интелекта на завършващите училището млади хора, понеже няма възможност за развитие на мисловните и умствени способности, за формиране на верни представи за природата и обществото, за развитие на способностите за мислене, за формиране на верни представи за случващото се, за съобразителност.  Необходима е цялостна промяна, връщане към българските национални традиции в образованието и засилване на интелектуализацията в процеса на обучението.

5.11.2016 г.

Анко Иванов  

Няма коментари:

Публикуване на коментар