понеделник, 17 октомври 2016 г.

Океани и морета

Водната повърхност на Земята заема по-голяма част от земната повърхност - 71%. Тя обхваща всички океани и свързаните с тях морета. 

Океани 
Схема на теченията в Атлантическия океан
Схема на
теченията в
Атлантическия
океан
Океан се нарича много голямо водно пространство, разположено между континенти. Океаните имат свое легло - огромна вдлъбната част на земната повърхност, която е запълнена с огромно количество вода. Всеки океан е свързан с различен брой морета. Континентите са разчленили водната повърхност и са се образували четири океана. 

Тихият океан е най-големият на Земята. Неговата площ е 179 млн. кв. км и заема повече пространство, отколкото цялата суша. Свързан е с другите океани и няколко големи крайбрежни морета: Филипинско, Берингово, Охотско и други. В него се намира най-дълбокото място - Марианската падина, дълбока 11 022 м. 

Крайбрежно море
Крайбрежно море
(фрагмент от
географска карта)
Атлантическият океан е втори по големина. В средата му има голям подводен рид, който на места излиза над водата и образува острови. По-големите крайбрежни морета, заливи и острови са разположени в северната му половина. През него преминава известното океанско течение Гълфстрийм. 

Индийският океан е трети по големина. В северната му част има крайбрежни морета, заливи, полуострови и острови, най-големият от които е Мадагаскар. 

Северният ледовит океан има най-малка площ. Разположен е около Северния полюс. Има множество крайбрежни морета и острови. Сред тях е и остров Гренландия, най-големият на Земята. Температурата на водата му е много ниска и през по-голямата част от годината океанът е с ледена покривка. 

Морета 
Вътрешно море
Вътрешно море
(фрагмент от
географска карта)
Море се нарича голямо водно пространство, което е свързано с някои от океаните и е разположено край континенти, между континенти и вътре в континенти. Моретата са доста по-малки от океаните. Морета наричат и някои големи езера (Каспийско, Аралско, Мъртво), а други пък наричат заливи (Мексикански, Персийски и др.). В зависимост от мястото, където се намират, моретата биват: крайбрежни и вътрешни. Крайбрежните са край континент и са отделени от океана с острови или подводни ридове. Такива са Норвежко, Японско, Тасманово море. Вътрешните морета са сред сушата и имат тясна връзка с океана чрез протоци, както Черно море. 

Морски вълни
Морски вълни
На Земята има океани и морета, свързани помежду си с тясна ивица вода, която разделя две части от сушата и свързва два съседни водни басейна. Тя се нарича проток. Такъв е Босфора, който свързва Черно море и Мраморно море и разделя Балканския полуостров и Мала Азия. 

Световен океан 
На нашата планета океаните и моретата образуват една взаимосвързана общност, която се нарича Световен океан. В Световния океан водата има общи свойства

Залив Гордън, Южна Африка
Залив Гордън,
Южна Африка
Океанската и морската вода е безцветна, но при дебел воден слой изглежда синьо-зелена или синя. Температурата ѝ се променя под въздействието на слънчевите лъчи и въздуха, който е непосредствено над нея. Характерно е, че тя се нагрява по-бавно и по-малко от сушата. При много ниски температури повърхностният слой на водата замръзва и се покрива с лед. На вкус водата е горчиво-солена, понеже в нея са разтворени соли. Това нейно свойство се нарича соленост. Най-голямо значение има разтвореният натриев хлорид (готварска сол). 

Проток
Проток
(фрагмент от
географска карта)
Океанската и морската вода извършват редица движения. Вълните се образуват предимно от ветровете. Грамадни вълни (цунами) се появяват при земетресения и изригване на вулкани по морското дъно. Океанските и морските течения са движения в определена посока на част от водите. Те се образуват поради различията в температурата и налягането на водата и ветровете. В зависимост от температурата на движещата се вода (спрямо другата вода) теченията биват топли и студени. Най-голямо е топлото течение Гълфстрийм. 

Брегова линия
Брегова линия
Линията, която разделя сушата от водата се нарича брегова линия. При нея се пресичат водната и сушевата повърхност. Бреговата линия очертава ивицата, в която си взаимодействат водата и сушата и са се образували особени форми на земната повърхност. Тя се нарича океански и морски бряг. Брегът може да бъде праволинеен, но ако водата се вдава в сушата и се образуват заливи. Заливът е водно пространство, заобиколено от три страни от суша. 

Гибралтар
Гибралтар
При ниски морски брегове се образува плажова ивица. Когато по бреговата линия има множество заливи и полуострови, а и множество острови, тя е силно разчленена. И обратното, когато те са малко, бреговата линия е слабо разчленена. 

Стопанско значение
Световният океан е с голямо стопанско значение. В него има редица полезни изкопаеми - нефт, природен газ, руди. Той е среда за развитие на морския транспорт. Най-много и често плават кораби в северната част на Атлантическия океан, Северно море, Средиземно море и др. Във водите му е развит риболовът и ловът на раци, миди и др. Извличат се и се преработват и водорасли. По крайбрежията на водните басейни, особено в районите около Екватора и тропиците, се развиват туризъм и курортно дело

Запомнете 
По-голямата част от повърхността на нашата планета е водна. Огромните водни пространства, заобиколени от континенти, се наричат океани. По-малките водни пространства, разположени край континентите или навътре в тях, се наричат морета. Океаните и свързаните с тях морета образуват Световния океан. Океанската и морската вода имат висока соленост и различна температура на водата. Водата се движи и образува вълни и течения. Океаните и моретата при досега си с континентите и островите образуват морски бряг и брегова линия. По нея има заливи, полуострови и острови.

Знаете ли, че ...
  • Името си Атлантическият океан е получил от древногръцка легенда. Според нея главният бог Зевс наказал полубога Атлант да поддържа на раменете си небесния свод. Така било наречено морето (на името на Атлант) зад Херкулесовите стълбове (протока Гибралтар). Името Атлантически океан за пръв път е нанесено на картата на Валдземюлер през 1507 г. 
  • Има море без брегове. Това е Саргасово море, разположено в Атлантическия океан, северно от Северната тропична окръжност. Неговите граници се определят не от морски бряг, а от океански течения. 
  • Най-плиткото море на Земята е малкото Азовско море. Най-голямата му дълбочина е само 14.5 м. То е свързано с Черно море чрез Керченския проток. 
  • Най-големият коралов остров е разположен в Тихия океан и се нарича Рождество (атол Киритимати). Островът е открит от Джеймс Кук през 1777 г. Общата му площ е 642 кв. км. 
  • Най-големият архипелаг на Земята е Малайският. Той е разположен между континентите Азия и Австралия и между Тихия и Индийския океан. Включва около 21 000 острова с обща площ от около 2 000 000 кв. км. От тях най-големи са Калимантан (Борнео), Суматра, Ява и др.
Основни понятия: 
океан, море, вътрешни морета, крайбрежни морета, брегова линия,  морски течения, залив, проток.
Въпроси и задачи:
1. На картата на света или друга карта намерете местоположението на Японските острови, Британските острови, остров Нова Гвинея.
2. По картата на света определете кои два континента граничат с по три океана.
3. Какво се нарича океан?
4. Напишете в тетрадката си имената на моретата, свързани с Атлантическия океан и нанесени на географската карта.


Няма коментари:

Публикуване на коментар