четвъртък, 14 януари 2016 г.

География на почвите, растителността и животинския свят на България

Тематичен тест по География на България

 Тестови задания с избираем отговор:
1.  Кое от посочените НЕ е фактор, който пряко влияе за образуване на почвите?
а)   климат;
б)  скална основа;
в)   релеф;
г)   растителна покривка;
д)   геоложки строеж.
          2.  Кое от твърденията за черноземните почвите в България е вярно?
а)   образувани са при умерено-континентален климат;
б)  характерни са за Горнотракийската низина;
в)   образувани са при нископланински и платовиден релеф;
г)   образувани са под широколистна листопадна растителност;
д)   образувани са върху наноси.
3.    Кое от посочените твърдения за смолниците НЕ е вярно?
а)   те са образувани са в хълмистите и нископланински райони на България;
б)  те са характерни са за някои котловини и низини в Южна България;
в)   те са плодородни почви;
г)   те са благоприятни за отглеждане на зърнени и технически култури.
д)   те съдържат много глина и при засушаване се втвърдяват и напукват.
4.    Долината на р. Велека е единствен район на разпрост­ранение в България на:
а)   хумусно-карбонатни почви;
б)  засолени почви;
в)   алувиално-ливадни почви;
г)   тъмноцветни горски почви;
д)   жълтоземни почви.
         5.   Кои зонални типове почви са най-характерни за Северна България?
а)   канелени горски и кафяви горски почви;
б)   сиви горски и черноземни почви;
в)   кафяви горски и жълтоземни горски;
г)   черноземни и канелени горски почви;
д)   смолници и кафяви горски почви.
6.    Кои зонални почви са най-характерни за районите с над 800 м надм. височина?
а)   канелени горски, сиви горски и кафяви горски почви;
б)  кафяви горски, тъмноцветни горски и планинско-ливадни почви;
в)   хумусно-карбонатни, тъмноцветни горски и планинско-ливадни почви;
г)   планинско-ливадни почви, кафяви горски и делувиални почви.
д)   жълтоземни горски, канелени горски и кафяви горски почви.
7.    Коя е главната причина за почвеното разнообразие на България?
а)   произвежданата разнообразна растителна продукция;
б)  разнообразието на производствения опит на населението;
в)   разнообразните форми на агробизнес;
г)   разнообразните природни условия;
д)   всичко посочено.
8.    Характеристиката:
„Това са най-широкоразпространените почви (22% от общата площ на стра­ната), срещат се само в Южна България. Развити са върху равнинни, хълмисти и полупланински терени в местата до 800 м, под смесени нискостъблени гори с храста­лаци и пасища. Съдържанието на хумус е от 2 до 4%, а почвеният профил е плитък -60-70 см." се отнася за:
а)   черноземни почви;
б)  сиви горски почви;
в)   чернозем-смолници;
г)   канелени горски почви;
д)   жълтоземни горски почви.
9.    В коя двойка „почвена област-характерен тип почва" има несъответст­вие?
а)   севернобългарска почвена област - сиви горски почви;
б)   южнобългарска почвена област - канелени горски почви;
в)   планинска почвена област - чернозем-смолници;
г)   севернобългарска почвена област - черноземни почви;
д)   планинска почвена област - кафяви горски почви.
10. Характеристиката:
„Това са почви, разпространени в България на отделни петна. Образувани са при различен климат, под различен тип растителност и върху варовити скали. Те са плитки почви с високо съдържание на варовито вещество." се отнася за:
а)   алувиално-ливадни почви;
б)  карбонатни черноземи;
в)   чернозем-смолници;
г)   делувиални почви;
дхумусно-карбонатни почви.
         11. На картосхемата с щрих са отбелязани териториите на разпространение на:
             а)  тъмноцветни горски почви;
               б)  сиви горски почви;
               в)  канелени горски почви;
               г)   жълтоземни горски почви;
               д)  канелени горски почви.
12.  Най-широко разпространение в Дунавската равнина имат почвите:
а)   черноземи;
б)   сиви горски;
в)   кафяви горски;
г)   смолници;
д)   алувиално-ливадни.
13.   Най-плодородните почви в България са:
а)   черноземни;
б)   сиви горски;
в)   канелени горски;
г)   смолници;
д)   хумусно-карбонатни.
14.   Алувиално-ливадните почви в България са разпространени в:
а)   районите с варовита скална основа;
б)   речните тераси, алувиалните острови и низини;
в)   льосовите плата в Дунавската равнина;
г)   ниските ридове и възвишения на Предбалкана и Краището;
д)   Източните Родопи и Средногорието.
15.   Най-благоприятните почви за отглеждане на пшеница, ечемик, царевица, захарно цвекло и слънчоглед са:
а)   черноземи и смолници;
б)   сиви горски и кафяви горски;
в)   канелени горски и кафяви горски;
г)   жълтоземи и хумусно-карбонатни;
д)   сиви горски и тъмноцветни горски.
16.    За отглеждането на картофи, ръж, малини, хмел и др. в България се изпол­зват предимно почвите:
а)   черноземи;
б)  кафяви горски;
в)   канелени;
г)   жълтоземи;
д)   алувиално-ливадни.
17.    Част от стопанисваната земя, включваща ниви, трайни насаждения и ливади, в която хората извършват ежегодно различни стопански дейности, се нарича:
а)   мери и пасища;
б)   обработваема земя;
в)   застроени площи;
г)   гори и храсталаци;
д)   поляни и естествени ливади.
18.    Естествената растителност в България е богата и разнообразна. Това се дължи на:
а)   развитието на растителността по нашите земи в минали епохи;
б)  преходното географско положение на страната и попадането й в различни растителногеографски области;
в)   климатичното разнообразие на страната
г)   видоизменение на природните условия под влияние на надморската височина;
д)   всичко посочено.
19.    Кое е липсващото в следния текст:
„Дълги години растителността в България е била безмилостно унищожавана. Площите, заети с са били разоравани. Ето защо в равнините естествената растителност почти не се среща."?
а)   горска растителност;
б)  храстова растителност;
в)   тревна растителност;
г)   водна растителност;
д)   водолюбива растителност.
20.    Иглолистните гори в България са характерни за:
а)   крайречните низини;
б)  хълмистите райони;
в)   котловините;
г)   ниските планини;
д)   високите планини.
21.    В България по ниските и влажни места край реките обикновено има мал­ки гори от:
а)   дъб и бук;
б)   върба и топола;
в)   бук и бор;
г)   ела и мура;
д)   бряст и чинар.
22.  Сред рибите в Черно море най-големи са запасите за улов на:
а)   паламуд;
б)   калкан;
в)   скумрия;
г)   трицона (цаца);
д)   попчета.
        23. В България от едрия дивеч през 2014 г. най-многоброен ловен ресурс е:
а)   мечка;
б)   лисица;
в)   сърна;
г)   вълк;
д)   дива свиня.
24.    Увивните растения (повет, бръшлян, дива лоза и др.) в България са ти­пични за:
а)   дъбовите гори;
б)   лонгозните гори;
в)   дъбово-габъровите гори;
г)   буковите гори;
д)   кестеновите гори.
25.    Лонгозните гори в България териториално са разположени:
а)   около някои планински езера;
б)   край устията на някои черноморски реки;
в)   край по-големите реки;
г)   в дунавските острови;
д)   край река Искър.
        26.  Кой от посочените видове храсти НЕ е широколистен листопаден вид?
а)   смрадлика;
б)   шипка;
в)   зеленика;
г)   люляк;
д)   драка.
         27.  В коя планина виреят и са типични лавровишня, източен бук и зеленика?
а)   Васильовска;
б)   Странджа;
в)   Берковска;
г)   Троянско-Калоферска;
д)   Ихтиманска Средна гора.
          28.  В растителната покривка в България се срещат видове, характерни за:
а)   широколистните гори;
б)   лесостепите;
в)   степите;
г)   твърдолистните вечнозелени гори и храсти;
д)   всички посочени.
29.  Гори от какъв рядък дървесен вид има в районите на северния склон на Беласица, Берковска планина, Преславска планина?
а)   кестен;
б)   бук;
в)   чинар;
г)   вечнозелен дъб;
д)   черна мура.
30.    Буковите гори в България са разположени в планините, предимно по тех­ните северни склонове, понеже:
а)   те са по-малко пострадали от стопанската дейност;
б)   северните склонове са с повече валежи и по-хладен климат;
в)   северните склонове са по-стръмни от южните;
г)   северните склонове са изградени предимно от водонепропускливи скали;
д)   всичко посочено.
31.    Главната причина за формирането на височинната зоналност на растителността в България е:
а)   математико-географското положение на страната;
б)   посоката на простиране на планините по паралела;
в)   промяната на надморската височина;
г)   преносът на въздушни маси;
д)   промяната на формите на земната повърхност.
32.    От иглолистните дървета най-разпространен в България вид е:
а)   смърч;
б)   черен бор;
в)   ела;
г)   черна мура.
д)   бял бор;
33.    Средиземноморски представители на животинския свят се срещат най-вече в:
а)   Източни Родопи и Странджа;
б)   Витоша и Софийско;
в)   Задбалканските котловини;
г)   Дунавската равнина;
д)   Средногорието.
34.    Кой животински вид е характерен за Българското Черноморско крайбре­жие?
а)   пъстърва;
б)   черен отровен паяк;
в)   гларус;
г)   шаран;
д)   кеклик.
35.    В Лудогорието и Добруджа са характерни животинските видове:
а)   мечка и дива коза;
б)   чакал и бухал;
в)   катерица и кълвач;
г)   полевка и хомяк;
д)   воден плъх и пъстърва.
36.    Животинските видове - лисица, вълк, гарван, ястреб-врабчар, елен, сър­на, голям пъстър кълвач и др. са типични обитатели на фаунистичната област:
а)   евросибирска;
б)   ирано-туранска;
в)   средиземноморска;
г)   аркто-алпийска;
д)   всички посочени.
37.    Кое от посочените твърдения за почвите в България НЕ е вярно?
а)   в България има голямо почвено разнообразие;
б)   има закономерна смяна на почвените типове от север на юг;
              в)   има закономерна смяна на почвените типове във височина (отдолу нагоре);
г)   всички почви имат строго зонално разпространение;
д)   влошават се качествата на почвите и намалява естественото им плодородие.
38.    В долините на реките Струма (след Кресна), Места (след пролома Моми­на клисура) и Арда до 500 м. надм. височина има:
а)   средиземноморска растителност;
б)   дъбови гори;
в)   дъбово-габърови (габърово-горунови) гори;
г)   букови гори;
д)   иглолистни гори.
    39. Тъмносивите и сивите горски почви са разпространени в районите на:
а)   Предбалкана;
б)   Главната Старопланинска верига;
в)   Средногорието;
г)   Горнотракийската и Бургаската низина;
д)   ниските планини на Краището.
40.   Латеритни почви у нас има само в района на:
а)   Симитлийската котловина;
б)   Гоцеделчевската котловина;
в)   Кюстендилската котловина;
г)   Ямболско-Елховското поле;
д)   в България няма латеритни почви.

Тестови задания със свободен отговор:
1. Степента на покритост на площта на страната, района и т.н. с гори, се нарича:
    …………………………………………………………………………………….
2. Повърхностният рохкав слой на земната повърхност, обогатен с храни­телни вещества, който притежава свойството плодородие, се нарича:
     …………………………………………………………………………………..
3. Процесът на разрушаване и отнасяне на почвата от течащата вода и вятъра се нарича:
    …………………………………………………………………………………..
4.   Степните растителни съобщества в България са най-характерни за ра­йона на:
    ……………………………………………………………………………………
5.   Напишете имената на трите национални парка в България:
1................................................. ;
2................................................. ;
3.................................................
6.   В състава на субалпийската растителност в България се включват храсталаците от:
1............................................................................ и 2.............................................................................. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар