четвъртък, 31 юли 2014 г.

География на туризма в България

                            География на туризма в България


 автор: Анко Иванов

В широк смисъл на думата понятието “туризъм” означава обиколка, разходка. При многодневни пътувания хората твърде често се нуждаят от специфично обслужване. А това налага извършването на специфични стопански дейности. Именно те формират стопанския отрасъл „Туризъм”. Туризмът може да се развива като индивидуална самостоятелна или семейна дейност, но и като обществено движение и като стопански туризъм.

1. Същност, особености и значение
Туризмът е специфична човешка дейност, свързана с пътуване (придвижване) на хора от едно място на друго място извън тяхното постоянно местоживеене и  работа и временен престой с използването на нощувка. Той се извършва с различна цел или съчетание от цели.
Туризъм е специфичен отрасъл на националното стопанство. Притежава специфични особености и черти, които са свързани със специфичното обслужване на хората при пътуване. Туризмът е част от третичния сектор на стопанството. Характерно за стопанската дейност в отрасъл „Туризъм”, е че в него не се произвеждат материални блага, че производството на туристическите услуги съвпада по време и място с тяхното потребление. Използваните туристически ресурси се отличават с неподвижност на обектите, многократност на тяхното използване за туристически цели, атрактивност.
Характерни особености на стопанския туризъм са бързата възвращаемост на инвестициите и получаването на добра печалба. Това обстоятелство привлича повече инвеститори. Но инвестирането в туристическия бизнес е свързано и с поемането на по-голям икономически риск. В съвременния свят туристическите потоци се влияят силно от политическата и икономическата стабилност на България и географския регион, в който се намира нашата страна.
Присъща особеност на стопанския туризъм в България е неговата сезонност. Тя се дължи на климатичните особености на страната. Най - активна е туристическата дейност през лятото (морски и планински туризъм). С по-малка активност се отличава зимният сезон, поради развитието на зимния планински туризъм, свързан най-вече със ски - туризма. Съвсем слаба е туристическата дейност през преходните сезони – есента и особено през пролетта. Тази сезонност се отразява неблагоприятно на пълноценното използване на материалната база.
Туризъмът, както и всяка друга стопанска дейност, има важно значение. Той има изключително стопанското (икономическото) значение. То от своя страна бива пряко икономическо и косвено. Прякото значение се определя преди всичко от равнището на доходите, които стопанския туризъм осигурява. В световен мащаб той е третият по относителен дял източник на валутни постъпления във външнотърговския баланс. Развитият стопански туризъм носи на България значителни валутни постъпления, с които се подобрява валутния баланс на страната. Ежегодно той осигурява на България приходи в размер на 1.0-1.5 млрд. долара или около 10% от произведения брутен вътрешен продукт на страната. Той е източник на приходи от обслужването на туристите (нощувки, хранене и други туристически услуги) в страната.
Непрякото значение на стопанския туризъм е влиянието му за развитието на други отрасли на националното ни стопанство. Върху строителството той влияе чрез дейностите по изграждане на нова база, реконструкция и модернизация на съществуващата туристическа база. Върху развитието на транспорта стопанският туризъм влияе чрез увеличаване или намаляване на превозените пътници от основните видове транспорт. Стопанският туризъм влияе и върху развитието на търговията чрез стокооборота и търсенето и ползването от туристите на определени специфични стоки. Той влияе и върху  развитието на селскостопанското и промишленото производство чрез количеството използвани хранителни продукти, плодове, зеленчуци, текстилни материали, битова химия, сувенири и т.н. Стопанският туризъм влияе и върху развитието на инфраструктурата. Неговите потребности предизвикват  изграждането и модернизирането на съществуващата инфраструктура – летища, пристанища, гари, автомагистрали и първокласни пътища, електрификация, водоснабдяване и т.н. 
Социалното значение на стопанския туризъм е свързано с предоставяните услуги за задоволяване потребностите на хората от рекреация (възстановяване на физическите и психични сили), укрепване на здравето и възстановяване на работоспособността на хората. То се реализира предимно от  социалния туризъм, но и чрез редица туристически услуги (предимно т.нар. спа-туризъм), оказвани на пътуващите от стопански туризъм. Туризмът има социално значение и чрез влиянието си върху трудовата заетост. В него се ангажира значима част от трудовите ресурси на страната. Тези хора получават сравнително добри доходи. Световна тенденция е повишаването на абсолютния брой и относителният дял на заетите в стопанския туризъм. Изграждането на базата в курортните и ваканционен тип селища води до подобряване на социалната инфраструктура – благоустрояване, електрификация, транспортни връзки, здравно осигуряване, водоснабдяване, пречистване на замърсените води и други. Чрез тези промени се издига равнището на живот на местните жители.
Важно социално влияние и значение имат и контактите между туристите и местното население и обслужващия ги персонал. Тези контакти подпомагат установяването на дружески отношения от хора от различна раса, народност, религия, политически убеждения и т.н.
Туризмът има и важно  културно-образователно значение. Чрез него туристите получават нови знания, визуална представа за природни обекти и явления, културни паметници и забележителности, участват в културни, религиозни, спортни и други прояви и т.н. Освен това, стопанският туризъм оказва влияние и върху повишаване на езиковата култура, усвояването на чужди езици и използването им при обслужването на туристите. Особено силно туризмът може да влияе върху патриотичното възпитание на младите хора.
Политическото значение на туризма се обуславя от възможностите, които той предоставя за обмен на информация, за общуване между представители на различни етноси, различни религии и вярвания, различна култура и др.. В резултат на това туризмът допринася за снемане на част от напрежението между различни държави, области и райони, за постигане на отношения на търпимост към другите, разбирателство и сътрудничество при решаване на глобални човешки проблеми.
Мястото на стопанския туризъм в икономиката на България почти не се променя. В последните години стопанският туризъм осигурява около 8-12% от Брутния вътрешен продукт на страната. В отрасъл хотелиерство и ресторантьорство през 2013 г. са  заети 106.5  хил. лица или 4.9% от  всички заети в България.

II. Видове туризъм
Стопанският туризъм в зависимост от целите на неговото изучаване,  ръководство и управление се групира на различни видове в зависимост от предварително избрани признаци. Обикновено стопанският туризъм се поделя на следните видове:
1.      Според определящата цел на извършване на туристическата
дейност
Под влияние на определящата цел туризмът се поделя на два основни вида туризъм – социален и стопански.
При социалния туризъм обслужването на пътуващите е ограничено и не винаги се търси печалба. Главното при него е социалният резултат. Използват се предимно почивни станции, ученически и студентски лагери, балнеосанаториуми, хижи и други. В много случаи пътуванията при социалния туризъм се подпомагат финансово от различни източници – научни и спортни организации, държавни, обществени и синдикални фондове и фондации, стопански фирми и т.н.
Стопанският туризъм е специфична стопанска дейност за обслужването на пътуванията и временното пребиваване на хората извън постоянното им местожителство с цел опознаване на природата, исторически, културни и други забележителности, почивка, отдих и лечение, развлечения и други. Той е част от третичния сектор (обслужващата сфера) на стопанството. Той може да бъде активен и пасивен туризъм. Основният признак за групиране на стопанския туризъм на активен и пасивен е съотношението между пътуването на българите в чужбина и посетилите България чуждестранни туристи. Активен се нарича туризмът, когато страната се посещава от повече чуждестранни туристи и от тяхното обслужване се печели повече валута, отколкото се разходва за пътуванията на българи в чужбина. Пасивен се нарича туризмът, когато повече български граждани пътуват в чужбина, отколкото чуждестранни туристи я посещават и поради това страната губи валута. В България в повечето години преобладава активния туризъм и това е благоприятно за валутните постъпления на страната и външнотърговския баланс. Пасивният туризъм има културно-образователно значение, понеже при пътуванията в чужбина българските граждани обогатяват своите знания и култура.

2. Според националността на туристите и преминаване на
    държавните граници      
При пътувания вътре в България, без да се напуска територията на страната и да се пресичат държавните граници, туризмът има своята специфика. Когато българските граждани напускат страната с цел краткосрочно пребиваване в други страни, както и когато в страната се посрещат чуждестранни туристи има друга специфика и особености. Поради това се формират два вида туризъм – вътрешен и международен. Основният използван признак групиране на туристическите дейности на две големи групи е пресичането на държавните граници на страната.
2.1. Вътрешният (национален) туризъм.
Това е вид стопанска дейност по обслужването на туристи, които напускат постоянното си местоживеене и посещават обекти, които са разположени в територията на собствената им страна, т.е. не пресичат държавните граници. При този вид туризъм мястото на постоянното местоживеене и посещаваното място (сега модно наричано дестинация) са разположени в една и съща държава и при движението не се пресичат границите и не се преминава през територия на чужда държава. Този вид туризъм не влияе върху външноикономическите връзки и външноикономическия валутен баланс на България.
 2.2. Външният (международен) туризъм.
Това е специализирана стопанска дейност по обслужването на чуждестранни туристи, пребиваващи в страната и организирането и пътуването на граждани от държавата в други държави, т.е. туристи, които пресичат държавните граници. Международният туризъм пряко влияе върху външноикономическия валутен баланс на страната. Това е доходна стопанска дейност.

3. Според броя на участниците    
Основният признак за групиране на туристите е броят на участниците. Туризмът се поделя на два вида – индивидуален и групов.
При индивидуалният туризъм участникът е един. Той се движи самостоятелно, сам определя местата за посещение, времето за пребиваване, вида на туристическите услуги, начина на пътуване и т.н. Индивидуалният туризъм може да се подели на два подвида – неорганизиран и организиран, при който се ползват услугите на туристическа общност – туристическо бюро.
При груповият (колективен) туризъм участниците са повече от един. Големината на групата може да е различна. Груповият туризъм обикновено е организиран и се осъществява по определен маршрут, места за посещение, престои, график на движението, вида на използваните туристически услуги и т.н.

4. Според предварителната подготовка за пътуването          
Туризмът се групира на два вида: неорганизиран и организиран. Когато липсва предварителна подготовка и организация, туризмът е неорганизиран, т.е. няма предварителна програма, маршрут и участие на туристическа агенция (бюро, фирма, организация). При организираният туризъм, туристите се движат по предварително избран маршрут, подчиняват се на правила, уточнени от организатора на пътуването. Организиран може да бъде както груповия, така и индивидуалния туризъм, вътрешния и външния туризъм, спортния туризъм и т.н.

5. Според целта на пътуване
Основният признак на класифициране, на подреждане в групи на туристическите пътувания е целта им. Поради множеството цели на пътуванията има и множество видове туризъм.
5.1. Спортен туризъм
Основният признак, използван за обособяването на този вид туризъм, е интересът към спорта. Спортният туризъм в зависимост от мястото на туриста в спортното състезание може да бъде активен и пасивен.
Активният спортен туризъм обхваща туристическото обслужване на спортисти, които пътуват до други места в страната или в чужбина с цел участие в различни видове състезания, тренировъчни лагери и т.н. подобен характер има участието на спортисти в олимпийски игри, световни, европейски, балкански и други първенства, вътрешни (републикански) първенства и многостранни срещи, участие в спортни турнири и т.н..
Пасивният спортен туризъм е свързан с обслужването на зрители, които посещават спортни състезания, игри, първенства и др. в други селища в страната или извън нея. Такъв вид туризъм упражняват организираните групи и индивидуални туристи, които посещават олимпийски, световни, европейски, балкански и други първенства, турнир и т.н.
5.2. Религиозен (култов) туризъм.
Този вид туризъм е свързан с пътуване за удовлетворяване на религиозни потребности – посещения на „свети” места, свързани с изповядването на дадена религия, извършването на религиозни обреди и т.н. Такъв е туризмът, свързан с посещенията на българите – християни до Божи гроб в Израел, на българите – мохамедани в Мека и т.н. Вътре в страната религиозният туризъм е свързан предимно с посещенията на различни манастири – Рилски, Бачковски, Троянски, Килифаревски, Клисурски и много други.
5.3. Рекреационен туризъм.
Свързан е с възстановяването на физическите и психическите сили на човешкия организъм и лечение. В нашата страна това е масово прилаган вид туризъм, осъществяван най-вече през лятото. Той от своя страна се поделя на ваканционен и лечебен.
Ваканционният туризъм се практикува по време на ученическите и студентските ваканции и годишният отпуск на работещите. Неговата главна цел е рекреацията (възстановяването) на физическите и на духовните сили, изразходвани в процеса на учение и работа. В България той е предимно летен и в по-ограничени размери – зимен туризъм. 
Лечебният туризъм има за цел извънболничното лечение на хората и  възстановяване на организма след боледуване, като се използват природни елементи и сили (специфични съставки и състояние на въздуха и слънчевото греене) минерални води, морски води, лечебна кал.
5.4. Конгресен туризъм.
Пътуванията са свързани участието в световни конгреси и симпозиуми, международни конференции и срещи и т.н. В България най-добри условия за този вид туризъм има в София (Народен дворец на културата), Варна и други селища.
5.5. Ловен туризъм.
Това е много специфичен вид стопански туризъм. Той се провежда с цел ловуване на дивеч срещу заплащане и оказване на комплексни туристически услуги. В България ловният туризъм се развива в ловните стопанства от 60 – ти и 70 – те години на ХХ век.
5.6. Културен туризъм.
Обособява се като отделен вид туризъм на основата на интереса към културата. Той, подобно на спортния туризъм, е активен и пасивен. При активния културен туризъм се обслужват туристи, които пътуват, за да участват в културни прояви – концерти, изложби, фестивали и т.н. При пасивния културен туризъм се обслужват туристи, които посещават културни паметници – изложбени зали, музеи, архитектурни забележителности и присъстват на културни прояви – фестивали, изложби, биеналета и т.н.
5.7. Познавателен туризъм.
Познавателният туризъм помага на пътуващите да разширяват и обогатяват своите знания, да получават лични впечатления и възприятия от природни обекти, природни забележителности, исторически местности, паметници, музеи и т.н. Чрез тази специфична дейност те повишават своите знания и култура. Този вид туризъм е широко практикуван сред учениците и студентите – т.н. ученически и студентски екскурзии, излети и т.н..
5.8. Бизнес-туризъм.
Това е специфичен вид стопански туризъм. Пътуванията се провеждат с цел осъществяването на специфични бизнес-дейности като водене на търговски преговори, сключването на договори, проучване (маркетинг) на някакви пазари, участие и посещение на различни панаири, изложби, симпозиуми, бизнес-срещи и т.н..

6. Според особеностите на мястото на провеждане на туризма.
Основният признак, по който се групират туристическите дейности е географският обект (място), който се посещава. Неговата специфика определя особеностите на осъществяваната туристическа дейност.
6.1. Морски туризъм.
Този вид туризъм е свързан с посещаването на морското крайбрежие. Той се използва за отдих, почивка и възстановяване на силите на хората. Използват се свойствата на морската вода, слънчевото греене, плажовата ивица и други природни и антропогенни фактори. В България морския туризъм е сезонен вид туризъм – предимно летен.
6.2. Планински туризъм.
Свързан е с посещаването и пребиваването в планински курорти, местности, хижи, движение по планинските терени и т.н. В България средно и високопланинските райони има добри условия за отдих и почивка и поради това планинският туризъм е добре развит. Той може да се осъществява като индивидуален и групов и в различна туристическа база – хотели, почивни станции, хижи, къмпинги, лагери и т.н.
6.3. Воден туризъм.
При този вид туризъм се използват реките и вътрешните водоеми – езера и язовири. Той се провежда с културно - познавателна, рекреационна, спортна и други цели. В България най-добри са условията за воден туризъм по река Дунав, по която се провеждат гребни походи, масови преплувания, различни други видове гребни и плувни състезания и масови прояви, спортен риболов и т.н. Подобни туристически занимания се осъществяват и в редица по-големи язовири.
6.4. Пещерен туризъм.
При него обект на посещение са карстовите пещери. Той може да бъде свързан с проучвания на неизучени пещери, подземни галерии, проходи, пропасти и т.н. и с посещението на интересни пещери. България разполага с достатъчно добри пещерни обекти.
6.5. Екологичен и селски туризъм
Вид туризъм, развиван в райони с екологично чиста природна среда, използващ райони от територията на страната не натоварени с промишлени и транспортни дейности. Често пъти се съчетава с пребиваване в селски местности и се свързва със специфичния селски туризъм. Напоследък се развива и става много характерен за селските райони на българските планини, особено в Странджа, Родопите, Стара планина.
7. Според начина и средството за придвижване.         
Основният признак, по който се групират туристическите пътувания, е начинът на придвижване на туристите.
7.1. Пешеходен туризъм.
Това е вид туризъм, при който туристът посещава различни обекти, придвижвайки се пеш, т.е. той е активен вид туризъм, понеже за придвижването от едно място на друго място се използват собствените физически сили и умения. Той може да бъде организиран, каквито са екскурзионните летувания и неорганизиран, както и индивидуален и групов.
7.2. Велосипеден туризъм (колотуризъм).
Това е вид туризъм, при който туристите се придвижват с велосипеди. Той също е активен вид туризъм, понеже за придвижването се използват собствените физически сили на туристите. И велосипедния туризъм може да бъде индивидуален и групов, организиран (напр. велосипедни походи) и неорганизиран.
7.3. Автотуризъм е вид туристическа дейност, при която туристите се придвижват с леки автомобили. Той често се съчетава с ловни и риболовни излети, пешеходен и воден туризъм. При него твърде често се използват къмпингите за подслон и настаняване. Автотуризмът може да бъде организиран (напр. автопоходи) и неорганизиран.
7.4. Други видове: авиотуризъм, корабен туризъм, автобусен и т.н.
8. Според възрастовия състав на туристите
Възрастовите особености на туристите се отразяват на предпочитаните обекти за посещение, начина на придвижване, храненето, развлеченията и т.н..
8.1. Ученически туризъм.
Това е специализирана туристическа дейност с деца, които се обучават. Туристическите пътувания с тях по цел са различни, но доминират тези с познавателни и рекреационни цели. По такъв начин туризма става част от процеса на обучение. Той подпомага  учебния процес и социализирането на децата. Този вид туризъм се провежда при строго регламентирани права и контрол от органите на образованието.
8.2. Студентски туризъм.
Това също е специализиран вид туризъм. Той се използва като част от учебния процес, със спортни и развлекателни цели. Много често студентските туристически пътувания имат спонтанен характер, осъществяват се в малки групи, предимно на приятелска основа.
8.3. Туризъм на третата възраст.
В България този вид туризъм слабо развит. За него има два три предпостваки: Първата – наличие на свободно време и сравнително добро здраве; втората – финансови възможности, които сега са ограничени поради ниското равнище на пенсиите; третата – личностна настройка, желания и предпочитания.
8.4. Семеен туризъм.
Това е форма на туризъм, в която обикновено участват родители и техните малки деца. Използва се предимно с рекреационни цели.
9. Според продължителността на престоя на туристите
Туристите използват различно време за пътувания. Поради това туризмът има своята специфика. Той бива краткотраен, дълготраен и сезонен.

III. Фактори за развитие на туризма
Върху развитието на стопанския туризъм влияят множество фактори и условия. Тяхното пряко въздействие и използване в туристическата дейност ги превръща в туристически ресурси. Към тях се отнасят само природни елементи, които са привлекателни за туристите – скални феномени, водопади, езера, слънчево греене, чист въздух, минерални води, морска вода, растения и животни и др. Но влияние  оказват и исторически паметници, паметници на културата, равнището на инфраструктурата и т.н. Фактори, които влияят върха развитието на туризма и особено върху стопанския туризъм са: природно-географски, обществено-икономически, културно-исторически, екологични и материално-технически.

1. Природно - географски фактори
Като природно-географски фактор силно влияе географското положение. То е изключително важно за развитие на масовия туризъм. Географското положение влияе ускоряващо или забавящо върху туристическата дейност. То влияе пряко чрез транспортно-географското положение на България. А то е много благоприятно, понеже през нашата страна преминават и се пресичат важни международни пътища от Западна и Централна Европа за Близкия и Средния Изток и от Източна и Северна Европа за Средиземно море. Това кръстопътно местоположение на България е предпоставка за формирането на голям туристически поток от Турция през нашата страна за Централна и Западна Европа и обратно, както и от Източна и Централна Европа съм Източното Средиземноморие.
Географското положение влияе върху туристическата дейност и чрез определянето на характеристиките на природните компоненти. Местоположението на България между умерения и средиземноморския климатични пояси влияе върху разнообразието на климатичните условия – продължителност и сила на слънчевото греене, облачност и валежи и т.н. Подобно е влиянието на географското положение върху водния режим, температурата на водата, растителната покривка, горските ресурси и дивечовото богатство.
Природните компоненти могат да се разглеждат като самостоятелни фактори, но поради прякото им използване в туристическата дейност те се разглеждат по-често като природни туристически ресурси. Голяма част от територията на страната, нейната повърхност, води, почви, растителен и животински свят влияят върху развитието на туризма. Сега 36% от площта на страната е рекреационна.
2. Социално-икономически фактори
Социално-икономическите фактори оказват много силно влияние върху развитието на стопанския туризъм. Към тази група фактори се отнасят стопанската развитост на страната, транспорта, демографските и политическите фактори, жизненото равнище на населението.
Стопанската развитост на страната пряко влияе върху развитието на стопанския туризъм. Особено силно е влиянието на промишлеността и селското стопанство.
Промишлеността е стопански отрасъл, който произвежда необходимите за туристическата база машини, съоръжения, апарати, промишлени изделия като текстил, кухненски прибори, перилни и почистващи препарати, готови хранителни продукти и множество други. В сегашните условия българската промишленост не е в състояние да произведе всички необходими за туризма изделия, а част от произвежданите стоки са с по-ниско качество от чуждестранните.
Селското стопанство снабдява туристическите фирми, хотели, мотели и т.н. с необходимите им хранителни продукти в прясно състояние – зеленчуци, плодове, грозде.
Транспортът е един от най-важните фактори за развитието на туризма, понеже стопанския туризъм е свързан с пътувания на хората на различни разстояния. В туристическата дейност се използват предимствата на различните видове транспорт. Железопътният транспорт влияе със своята по-ниска цена на превозите и с по-голямата си достъпност. В съвременни условия това влияние се понижава поради по-малката скорост на придвижване по българските железопътни линии и поради остарели возила и вагони. Автомобилният транспорт има предимство във възможностите за промяна на маршрутите, спиране на интересни за туристите места и т.н. Бързината на придвижване и комфорта на пътуването е голямото предимство на въздушния транспорт. Редица от големите туристически фирми създават и поддържат свой транспорт (предимно автобуси) за посрещане, движение по маршрут и изпращане на туристически групи.
Инфраструктурата е много важен фактор за развитието на стопанския туризъм. Този фактор влияе пряко върху качеството на туристическите услуги и върху привлекателността на българските обекти за посещение от чуждестранните туристи. Инфраструктурата в България – летища, гари, автомагистрали, пътища, съобщения и т.н. не са съвременно европейско равнище.
Специализираната туристическа рекламна дейност е много важен фактор, особено за привличане на чуждестранните туристи. Този фактор влияе неблагоприятно, поради подценяването му от представителите на държавата в чужбина и най-вече от крупните туристически фирми.
Демографските фактори влияят върху развитието на туризма чрез броя на хората, участващи в стопански туристически дейности, квалификацията и културата на заетите в туризма лица. Те в най-значима степен влияят върху качеството на обслужването на туристите. Българската образователна система подготвя необходимите по количество,  качество и специалност кадри за работа в туристическия отрасъл. Недостатъчно високо е равнището на обслужване в голяма част от туристическата база на фирмите от стопанския туризъм. Това се отразява неблагоприятно върху количеството и качеството на привличаните чуждестранни туристи.
Жизненото равнище на населението влияе пряко върху развитието на туризма. За неговото развитие и обхват от съществено значение са количеството свободно време на хората и равнището на доходите. В стопанската туристическа дейности като пътуващи с различна цел най-често се включват богатите, т.е. хората с по-високо жизнено равнище. По-бедните участват предимно в социалния туризъм, в краткотрайни туристически прояви в страната и то предимно като пешеходци. В България този фактор действа неблагоприятно поради масовото обедняване на българските граждани, намаляване на броя на хората, които ежегодно почиват в почивни станции и хотели, съкращаване на времето на почивките и т.н. В тясна връзка с жизненото равнище  е влиянието на количеството на свободното време. При повече свободно време, респективно по-малко работно време и стабилни доходи има много по-добри предпоставки за участие на населението в туристическа дейност. В последните години обстановката в България е такава, че малко хора имат свободно време и достатъчни доходи за участие в туристически дейности.
Политическият фактор в последните години влияе много силно върху развитието на туристическата дейност в България. Главните туристически потоци в света избягват районите с политическо, етническо, религиозно и социално напрежение. В последните десетилетия Балканите са със силно проявено политическо напрежение, етнически и религиозни конфликти и дори водене на военни действия. Това отклонява от тях големите туристически потоци от европейските страни. Благоприятно влияе членството в Европейския съюз и свободното движение в страната на хора от другите държави от ЕС. Стимулиращо влияние върху българския туризъм има установяването от българското правителство на безвизов режим за пристигащите в страната граждани на много държави, съкращаване на някои от митническите задължения и процедури и т.н.
Политическият фактор влияе и чрез установената в страната законова уредба и правно-нормативна база за функциониране на фирмите от стопанския туризъм. Като цяло през последните години в страната има необходимата бизнес-среда за развитие на стопанския туризъм. 

IV. Видове туристически ресурси
Туристическите ресурси се поделят на две главни групи – природни и антропогенни ресурси.

4.1. Природни туристически ресурси
Към природните туристически ресурси се отнасят всички природни компоненти (с изключение на почвите). Те пряко влияят на туристическата дейност и могат успешно да се използват като туристически ресурси. Това са географското положение, релефът, климатът, водите, растителният и животинският свят. Почвите влияят непряко, чрез влиянието си върху растениевъдството и производството на хранителни продукти, използвани от туристите.
Релефът е много важен ресурс за развитие на стопанския туризъм. Като туристически ресурс се използват различните видове релеф. Планинският релеф е добро и необходимо условие за развитие на планинския туризъм, ски-туризма, алпинизма и др. Планините в България заемат около 28% от територията и са разпределени в три височинни пояса – нископланински (до 1000 м. над. височина), среднопланински (между 1000 и 1600 м надм. височина) и високопланински (над 1600 м надм. височина).  Нископланинският пояс поради по-мекият си климат и заоблени форми на релефа е благоприятен за дълготраен и за краткотраен отдих и почивка, а високопланинският пояс – за краткотраен отдих, ски-туризъм, пешеходен туризъм. Най-благоприятни условия и възможности за развитие на планинския туризъм у нас имат  Рила, Пирин, Родопите (Дъбрашка и Чернатишка част, районът на Горна Арда), Витоша, Средногорието, Главната Старопланинска верига. С по-малки възможности са Предбалканът, Осоговско-Беласишката планинска редица и др.. В страната има 58 планински курорта. Сред най-известните са Банско, Боровец, Пампорово и др.
Равнино-хълмистият и низинен релеф предоставя ограничени условия и ресурси за развитие на туризма. В тези части на страната са неблагоприятни студените и мъгливи зими, малкият брой дни със снеговалеж и тънката снежна покривка, горещите и задушни лета. Използват се само отделни места за профилактика и краткотраен отдих като „Кайлъка” край Плевен, „Липника” край   Русе и други.
Много благоприятен за развитие на стопанския туризъм е абразионният релеф по Черноморското крайбрежие. Около 34% от бреговата ни линия е от пясъчни плажове, които съчетани с морската вода, постепенното понижаване на морското дъно и слънчевото греене създават много добри условия за морски рекреационен туризъм. Плажовете са 206 на брой, от които над 70 на брой по-значими, а общата им площ е 16 млн.м2. Пясъкът е различен по структура и цвят. По северното крайбрежие той е белезникав (образуван от варовици, съдържащи примеси от черупки и др.). Между Балчик и Несебър пясъкът е фин, а между Несебър и Созопол в него има примеси от минерала магнетит, който придава тъмен цвят на морския пясък. Разнообразните пясъчни плажове са изключително благоприятен фактор за привличането на туристи и за развитие на морския туризъм. Редуването на плажове с клифове (над 50% от бреговата линия) разнообразява възможностите за отдих и почивка на туристите. В страната са обособени 28 морски курорта.
Привлекателен за краткотраен познавателен туризъм е карстовия релеф. В България особено привлекателен е подземният карстов релеф с неговите красиви пещери, осеяни със сталактити, сталагмити и сталактони, синтрови езерца, подземни потоци и дори водопади. С особена туристическа популярност се ползват пещерите „Магурата”, „Леденика”, „Съева дупка”, „Бачо Киро”, „Снежанка”, Ягодинската пещера, „Орлова чука” и много други. Стръмните варовикови стени („Вратцата”, Лакатнишките скали и др.) се използват за развитие на алпинизма.
Във високопланинската част на Рила и Пирин за развитие на познавателния и пешеходния туризъм силно привлекателен е глациалният (ледниковият) релеф. Красивите ледникови циркуси, карлинги, скални игли, морени, водопади и други привличат множество туристи.
Природните забележителности със своята уникална, причудлива и красива форма са много привлекателни за туристически посещения. Такива са Белоградчишките скали, Ждрелото на река Ерма при град Трън, Скалните мостове, Чудните мостове, Златните мостове (на Витоша), Стобските и Мелнишките земни пирамиди и много други.
Климатът влияе силно върху развитието на туризма. За туристически цели се използват места и периоди от време с благоприятно съчетание на климатичните елементи – слънчево греене, облачност, ветрове, валежи и т.н.  В местата с благоприятно съчетание на климатичните елементи се изграждат климатични курорти за отдих и почивка, профилактика и лечение на различни заболявания. За морските климатични курорти най-благоприятен е летният сезон, когато има продължително слънчево греене, по-малка влажност на въздуха, малка облачност и незначителен брой дни с валежи. Средната продължителност на задържане на температурата над 18оС е около 145 денонощия. А това е най-предпочитаната температура за отдих, почивка, терапия и профилактика. Бризовата въздушна циркулация смекчава климата, прави по-приятно и по-поносимо от организма влиянието на климата. През зимата, макар че температурите на въздуха и водата са по-високи от тези във вътрешността на страната, температурните условия и слънчевото греене правят сезона неподходящ за туризъм. В България като морски климатични курорти са се оформили Созопол, Поморие, Несебър, Балчик, Обзор, Бяла, Ахтопол и много други селища.
За планинските климатични курорти е характерно, че има повече възможности за преодоляване на сезонността. Най-използваният за отдих и почивка в планините сезон е лятото, когато температурите на въздуха са по-ниски от тези в равнинните и хълмистите райони на страната и са много по-благоприятни за човешкия организъм. Планинско-долинните ветрове освежават въздуха в курортни селища като Вършец, Банско и др. През зимата в планините обилните снеговалежи, дебелата и дълготрайна снежна покривка, чистият въздух, слънчевото греене са благоприятни за развитие на ски - туризма. Неблагоприятни са силните ветрове по планинските върхове, лавините и гъстите мъгли, особено през пролетта. Като планински климатични курорти в България са се развили и развиват редица селища и местности като Банско, Говедарци, Юндола, Пампорово и други.
За развитие на лечебния туризъм, за лечение на различни болести се използват разнообразни климатични елементи или специфичното им съчетание. За лечение на белодробни заболявания (бронхит, туберкулоза и др.) е особено благоприятен въздуха на районите на град Сандански, село Искрец (Софийско), Девин и др. Климатът на град Банкя е благоприятен за лечение и възстановяване на сърдечноболни и т.н.
Водите също влияят върху развитието на туризма и особено на водния и на лечебния туризъм. Най-силно атрактивен, привлекателен ресурс е морската вода. По-ниската соленост на черноморската вода (около 18‰) я прави по-поносима от човешкия организъм и по-благоприятна за извършването на водни процедури. Силно влияние оказва и нейната температура. През лятото тя се променя в границите от 16 до 27оС. Черноморската вода по българското крайбрежие има температура над 18оС през около 145 денонощия през годината.
Другият широко използван воден ресурс са минералните води. В България има около 1000 минерални извора, от които 600 естествени и 400 сондажни. Техните води имат различен химичен и минерален състав, температура и вкусови качества. Поради това се използват за лечение на различни заболявания чрез пиене и водни процедури. За тяхното използване са изградени множество балнеосанаториуми. В нашата страна има 57 балнеоложки курорта. Като такива са се развили и развиват редица селища. Сред най-известните са Велинград, Сандански, Кюстендил, Банкя, Хисар, Вършец, Павел баня и др.
В някои крайморски езера и край някои от минералните извори се е образувала и образува лечебна кал. Тя е много важен ресурс за лечение на редица заболявания. Нейното използване е довело до формирането на т.н. калолечебни курорти. В нашата страна такива са: Балчишка Тузла, Поморие, град Баня (Карловско), Банево (Бургаско), Марикостиново и др.
Особено привлекателни за туризма са ледниковите езера в Рила и Пирин (около 300 на брой). Те се използват предимно за познавателен туризъм, за развитие на планинския отдих и обекти за посещение от пешеходния туризъм.
Добри условия за воден туризъм предоставят река Дунав и големите изкуствени водоеми (язовири) като „Искър”, „Ал. Стамболийски”, „Батак”, „Копринка”, „Студен кладенец” и други. Край тези обекти на водния туризъм са изградени множество почивни станции, детски лагери и хижи. Те осигуряват условия за практикуване на гребане, плуване, водни процедури, риболов и други занимания. Със своята красота и кристално чисти води особено привлекателни за посещение са ледниковите езера в Рила и Пирин.
Растителната покривка е друг природен ресурс за развитие на стопанския туризъм. Предпочитани от туристите са гористи местности с обширни поляни, разнообразна дървесна, храстова и тревна растителност. Естествената растителна покривка в България е най-добре съхранена в планините, където в отделни райони залесеността достига до 80%. Привлекателни за туристите са иглолистните гори в Рила, Пирин и Западни Родопи, широколистните дъбови и букови гори в Стара планина, Същинска Средна гора, Витоша и др. Подобна привлекателност имат и някои по-рядко срещани в България гори като лонгозните гори край Камчия и Велека, белите брези във Витоша и Източните Родопи, кестеновите гори край Берковица, Петрич и в Преславска планина и др. В туристическата дейност като ресурс се използват и отделни вековни дървета като например Байкушевата мура в Пирин, резервати с редки растения, цветя (напр. „Аркутино” с водните лилии) и т.н.
Животинският свят е природен компонент, който влияе пряко за развитието на туризма и особено за развитието на ловния туризъм. Особено привлекателно е ловуването на благороден елен, сърна, глиган, яребици, пъдпъдъци, дими патици и др. Ловният туризъм се развива в ловните стопанства Кормисош (в Родопите), Воден (в Лудогорието), Паламара (в Шуменско) и др.
Природните фактори и ресурси действат комплексно върху територията на България. Формирани са три рекреационно - туристически системи: черноморска, планинска, равнинно-хълмиста. Всяка от тях има свои специфични особености, които я правят притегателна за определена група от туристи.
В заключение, България разполага с богати и разнообразни природни ресурси за развитие на туризма. Рекреационната територия на страната е около 40 000 кв. км. и в нея функционират 143 курортни селища.

4.2. Антропогенни ресурси
От антропогенните ресурси особено голямо значение имат културно-историческите ресурси.
4.2.1. Антропогенни културно-исторически ресурси.
Те имат силно влияние върпу развитието на туризма и особено за познавателния и за международния туризъм. От особено значение е използването на: исторически местности и паметници; архитектурни и етнографски паметници и музеи; култови обекти, други паметници на културата, културни прояви и т.н. като привлекателни (атрактивни) места за посещения от туристи. Много често разделението на исторически, културни, етнографски и култови фактори е условно. Често пъти тези фактори действат комплексно.
С голямо историко-познавателно значение е богатството на исторически паметници и местности. Обикновено те са взаимно свързани. В България има множество исторически местности, свързани с масови посещения, предимно на български туристи. Такива местности са Оборище, Шипка, Плевен и др.
В България има множество исторически паметници. Те са от различни исторически периоди:
  • праисторически находки има в редица райони на страната. Най-известните са пещерата „Магура”, некрополът във Варна и др.
  • обекти от тракийския период. Това са предимно гробници и останки от тракийски селища и крепости. Много известни са тракийските гробници при Казанлък, Мезек (Хасковско), Свещари (Разградско), Старосел (Пловдивско), Силистра и др. Особено място заемат Перперикон, Татул и др..
  • историко-археологични паметници от гръцкия и римския период. Това са предимно крепости, кули, мостове, вили, разкопки на селища и други. Към тях се отнасят обектите в София (центъра), Пловдив (античния театър), Варна, Разград,  село Никюп, с. Гиген (Улпия Ескус) и множество други.
  • историко-архитектурни паметници от Първата и от Втората българска държава. Такива са Царевец във Велико Търново, разкопките при Плиска, Велики Преслав, Червен,  София, крепостта Баба Вида във Видин и други.
  • исторически паметници от Следосвобожденския период. Повечето от тях са построени в памет на борбите за Освобождението от османско робство, Руско-Турската освободителна война, Илинденско-Преображенското въстание, участието във войните. Особено място имат паметниците на Оборище, Шипка, в Плевен и т.н.
Нашата страна е богата и на архитектурни и етнографски паметници. Те привличат множество туристи. Това са паметници, свързани предимно с епохата на Българското възраждане и понякога обхващат цели селища. Такива са Копривщица, Жеравна, Боженци, Арбанаси, Мелник и части от градовете Велико Търново, Ловеч, Пловдив, Несебър, Банско, Трявна, Златоград и други. Като фактор за развитие на туризма влияе и наличието и използването като обекти за посещения на различни паметници. Към най-значимите от тях се отнасят Мадарският конник, скалните църкви при с. Иваново (Русенско), стенописите на Боянската църква и Земенския манастир, комплекса на Рилския манастир и много други. За паметници на културата в България са обявени около 4000 паметника от античността и средновековието, около 7000 сгради и паметници от Възраждането, около 300 стенописи и мозайки.
Култовите обекти у нас, предимно манастири, църкви и джамии също се използват като туристически ресурс. В България има около 160 манастира. По-известните са Рилски, Бачковски, Троянски, Земенски, Клисурски, Роженски, Черепишки и др. Обект на туристически посещения са и множество църкви – “Свети Александър Невски” в София, църквите в град Несебър, в с. Шипка, в град Банско и др., както и джамиите в Шумен, Самоков и др.
Силно влияят и културно-просветните институти. Сред тях основно място имат музеите, изложбените зали и галерии и т.н. В тях са събрани, съхраняват се и се показват на посетителите ценни предмети от минали исторически периоди, от настоящето, както и ценни произведения на изкуството. В България има създадени и функционират множество музеи с различен профил. Привлекателни центрове за посещение са: Национален исторически музей, военно - историческите музеи в София и в Плевен, Национален музей на българската литература, Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян, Националната художествена галерия, Галерия за чуждестранно изобразително изкуство, Национален етнографски музей и други.
Провеждането на различни културни прояви, празници и тържества е друг важен фактор за развитие на стопанския туризъм. Към тях можем да отнесем празника на розата в Казанлък, фолклорните събори на Предела, Рожен и Копривщица, кинофестивалите във Варна, празниците на културата „Аполония“ в Созопол и други.
Прието е културно-историческите паметници и прояви да се групират в зависимост от значението им. Към обектите с международно и национално значение се отнасят Рилски манастир, Казанлъшката гробница, Скалните манастири край Иваново, комплекса Перперикон, тракийските могили, стария град Несебър и други. Обектите с национално и местно значение са твърде много и пръснати из цялата страна.
4.2.2. Материално-техническа база
От антропогенните ресурси с важно значение са и делово - познавателните ресурси. Това са ресурси за организиране на посещения на фестивали, панаири, изложби, конгреси, събори и др. дейности, за които се изисква специализирана материална база – зали, изложбени палати и т.н.
Своеобразен антропогенен ресурс е материално - техническата база на туризма. От нейните възможности, равнище и разположение до голяма степен зависи предоставянето на най-важните туристически услуги. Тя се създава от хората, поддържа се от тях и се ползва от хора в туристическата дейност. Поради това е антропогенен ресурс.
Материално-техническата база оказва влияние върху равнището на обслужването на туристите. В нея се включват два основни типа база. Основната база осигурява настаняването и изхранването на туристите – хотели, мотели, почивни станции, хижи, ресторанти, закусвали, бюфети и т.н. Допълнителната база обхваща търговски обекти, спортни съоръжения, фитнес-центрове, културно-забавни и развлекателни заведения, базата за медицинско обслужване и т.н. Най-силно влияние върху развитието на туризма имат средствата за подслон и местата за настаняване. През 2013 г. в страната те са 2 953 места за настаняване. В тях се включват: хотели, почивни станции, хижи, къмпинги, частни квартири и други с над 10 легла.
До 1990 г. в България бе изградена мощна за мащабите на страната материално-техническа база. Изградени бяха крупни курортно - туристически комплекси с международно значение като «Златни пясъци», «Слънчев бряг», «Албена», «Русалка», «Свети Константин», «Елените», «Дюни», «Пампорово», Международния младежки център в Приморско, Боровец, Банско и редица други по-малки хотели, мотели, почивни станции, хижи, лифтове и т.н.
                                                                                                            Таблица №  1
                                             Средства за  подслон  през периода 1990 -  2013 г.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
      Видове                          1990 г.         2000 г.         2010 г.       2012 г.       
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
1. Хотели  - бр                     603              634              1823           2055
    легла в тях (хил.бр.)        114               120               245.4          262.2
    легла денон. хил.бр.   28 738          28 707             53466        50353
    използваемост легла (%)  28.3              37.6                28.1           39.5
    Нощувки - хил.бр.      17 982            8 124             15002        19914                                 
    в т.ч. от чужденци        9 260            5 101            10 455        13988
    Приходи нощ. (млн.лв)   190.3            476.8              634.4         872.4
2. Къмпинги - бр.                71                 31                   10               8       
    Легла - хил.бр.                  13                  4.2                   1.2           0.8
3. Други - бр.                      544               171                1707          890      
    Легла - хил.бр.                177                 11.7                 37            39.4
Всичко места           (бр.) 1218               836                 3540        2953
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
                        По данни от Стат. справочник РБ, по години.
                        Забелжка: В други са включени хижи и квартирни бюра

Сега българският стопански туризъм разполага с по-добра материална база, поради закриването на част от съществуващата остаряла база и изграждането на нови по-съвременни места за подслон и настаняване. Строителството на нови частни хотели и заведения за хранене понякога са с лош архитектурен вид и на неподходящо за туристите място. Увеличават се местата за настаняване (хотели, къмпинги и др.) особено в хотелите. Както е показано в табл. 1, през 1990 г.  в България хотелите са 603 бр., през 2000 г. През 2010 г. хотелите са вече  1823, а през 2013 г. достигат 2055 бр. или над 3 пъти повече от 1990 г.. Значимо е увеличението на леглата в хотелите. През 1990 г. те са 114 хил.бр., през 2000 г. са 120 хил.бр., през 2010 г. са 245.4 хил. бр., а през 2013 г. достигат  262.2 хил. бр. или увеличение  2.5 пъти.  През последните години силно са намалели леглата в хижите и къмпингите, във фирмените почивни станции. Леглата в хижите и къмпингите по правило са при по-лоши санитарно-хигиенни условия и не играят съществена роля при развитие на международния туризъм. Използват се предимно за масовия туризъм и за провеждане на т.н. екскурзионно летуване.
Повишава се и качеството на местата за подслон и настаняване, макар че продължава да е много голям броят на местата за настанява с 1 и 2 звезди. Преобладаващата част от туристическата база за настаняване е с легла в места от категория 3 и 4 звезди. Незначителен е делът на места и съответно на леглата за настаняване в местата за подслон от категория 5 звезди.
Базата е неравномерно териториално разположена. В България функционират 143 курорта. От тях 18 са морски, 58 планински и 57 балнеоложки.  В 40 туристически селища е съсредоточена около една трета от материалната база. Ограничена е базата за настаняване в балнеоложките центрове. До 10% от цялата туристическа база е в планините. Туристическата база е съсредоточена главно в черноморския район (60%) и някои големи градове като София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен и др. Преобладаващата част от туристическата материална база е остаряла и с износено оборудване. Изключение правят няколко по-големи и престижни хотели и някои нови малки частни хотели. Преобладаващата част от туристическата база в курортните селища се използва непълноценно. Средната заетост на леглата е около една трета. Най-пълноценно тя се използва през лятото, а в планинските бази и през зимата в местата с условия за развитие на ски-туризъм. Особено неравномерно е разположена туристическата база за настаняване от висока категория. Места за настаняване и легла в тях от 5 категория няма в 17 области на страната и в някои от най-големите градове на България като Русе, Стара Загора и Плевен.
В България функционират 9 големи туристически комплекса – 7 морски 2 планински. През 2012 г. най-големият туристически комплекс в България е „Слънчев бряг” със 136 средства за подслон, 54 334 броя легла и 4.3 млн. бр. реализирани нощувки. Следва Златни пясъци сс 101 средства за подслон, 36 894 бр. легла и 3.0 млн. бр. реализирани нощувки. Следват „Св. Константин и Елана” и „Албена”. С по-малък обхват на туристическата дейност са „Дюни”, „Боровец”, „Пампорово”, „Елените” и ММЦ „Приморско”.
В повечето курортни селища не достига допълнителната материално-техническа база. Нейната липса, както и по-ниското равнище на обслужване са едни от основните причини за малката притегателна сила на много от туристическите  бази в страната. Недостига предимно базата за развлечения и възстановяване на силите на туристите чрез физкултурни и спортни занимания (басейни, тенис - кортове и др.).
Голяма част от факторите за развитие на туризма твърде често се разглеждат като туристически ресурси, т.е. източниците за развитие на стопанския туризъм.

V. Развитие на стопанския туризъм в България
1. Възникване и етапи на развитие на стопанския туризъм в
    България.
По българските земи отдих, почивка, балнеолечение, като специфични човешки дейности, е имало от дълбока древност. Но туризмът като обществено движение и като стопанска дейност в България се развива от края на XIX век. Това развитие преминава през редица относително обособени етапи.
Първият етап е възникване и утвърждаване на туризма като обществено движение. През този етап той има предимно социално - обществени функции. През 1889 г. по инициатива на Алеко Константинов в София се създава туристически клуб „Урвич”. През 1895 г. е извършено първото масово изкачване на първенеца на Витоша – Черни връх. Този етап може образно да бъде определен като етапа на ентусиастите любители на природата.
Вторият етап е след Първата и до Втората световна война. През този етап се поставя началото на стопанския туризъм, на изграждането на материално-техническата база на туризма, на балнеолечението, на почивното дело и на международния туризъм. След Първата световна война, през 1922 г. се изгражда и първата туристическа хижа в страната – „Скакавица” в Рила. Поставя се началото и на развитието на курортното дело. През 1921 г. град Варна е обявен за курорт, а през 1926 г. са открити централните морски бани в него. Започва изграждането на бани, хотели и на вили на богаташите в селищата с минерални извори и по-добър климат. Така се поставя началото на балнеолечението в град Банкя, Хисаря, Вършец, Костенец и други. До Втората световна война започват да се оформят и планинските курорти – „Чамкория” (Боровец), Панагюрски колонии, Юндола и други. Създава се и първата пътническа агенция „България”, бюро „Балкан” и други. Започва да се развива и международния туризъм. Организират се параходни екскурзии до Цариград, както и се посрещат чуждестранни туристи. През 1936 година България е посетена от около 8000 чуждестранни туристи.
Третият етап е след Втората световна война. Този етап се отличава с бурно развитие на стопанския туризъм.  През 1948 година е създадена специализираната държавна стопанска организация – „Балкантурист”. Тя специализира предимно в развитие на международния туризъм. В първите години на този период, обаче, приоритетно се развива вътрешния туризъм и рекреацията – предимно почивното дело и социалните форми на туризъм. От 1951 година започва ежегодното провеждане на екскурзионното летуване по българските планини. Българският туристически съюз изгражда на основата на единна система от образци и знаци в планините на туристическа маркировка. Започва ускореното изграждане на туристически хижи, почивни станции, ученически и студентски лагери.
В периода до 1973-1974 г. в страната се осъществява бързо, екстензивно развитие на международния туризъм. От 1967 г. се въвежда безвизов режим за групови и индивидуални туристи от всички държави, които са предплатили туристически услуги у нас, т.е. притежават ваучери. Изграждат се крупните курортни комплекси край Варна („Свети Константин”, „Златни пясъци”), а малко по-късно и комплексите „Слънчев бряг”, „Албена” и т.н.  Разширява се и се обогатява базата в балнеолечебните курорти, в големите планински курорти. По-успешно се развива летуването в къмпингите.
Развитието на материално - техническата база се осъществява предимно чрез модернизация и реконструкция. Строят се предимно нови по-представителни хотели като новотелите в София и Пловдив, хотел Сандански, „Витоша - Ню Отани” (сега „Кемпински - Зографски”) в София и други. В планинските курорти се изграждат кабинкови и седалкови лифтове – в Боровец, на Витоша, край Банско, в Пампорово. Всичко това води до повишаване на възможностите за развитие на международния туризъм и бързо нарастване на броя на чуждестранните туристи, посетили България. през 1986 година посетилите страната ни чужденци достигат 7.5 млн. души. Започват да се организират и повече български групи за пътуване в чужбина. През 1986 г. в чужбина са пътували 560 000 българи.
В края на периода (към 1989 г.) България е с развит стопански туризъм, а благодарение на международния туризъм, със значителни приходи от валута. Чувстват се, обаче, и някои съществени слабости. Доминиращата част от чуждестранните туристи е от бившите социалистически страни. Голямата част от базата се нуждае от реконструкция и модернизация.
Четвъртият етап обхваща времето на периода на прехода от планова към пазарна икономика. Осъществена е замяна на собствеността на туристическата база. Приватизирани са туристическите фирми. Промяната в страната, понижаването на икономическото равнище, доведе до сериозен спад в  международния туризъм, много силен  срив на почивното дело и масовия туризъм. Обедняването на голяма част от населението, намаляването на неговите доходи доведе и до намаляване на туристическите пътувания, ограничи броя на дните на престой по време на почивката. В същото време нараства броя на българите, пътуващи в други страни.
През последните 6-7 години се забелязва ръст на посещаването на страната от чуждестранни туристи. Увеличиха се приходите на туристическите фирми. Изградена бе нова материална база, особено по Черноморието и в планинките курорти, най-вече Банско и в по-малка степен в Боровец и Пампорово.

2. Съвременно развитие на стопанския туризъм
В икономически аспект много важни са анализът и оценката на съвременното състоянието на туризма в България. Като дейност, чиито резултати пряко се отразяват на икономическия баланс на страната анализът на туризма се прави предимно по групите – вътрешен и външен (международен) туризъм.  През последните десетилетия в страната е създадена голяма по обем и обхват туристическа база. Натрупан е сериозен опит в нейното стопанисване. През годините след 2000 г. и има спад на заетостта на леглата в хотелите на 28.1% през 2010 г.. През 2013 г. заетостта на леглата е вече 39.5%. Това се дължи на увеличаване на броя на новите хотели и броя на леглата в тях, увеличаване на предлагането на туристически услуги и увеличаване броя на българите, почиващи в други страни. По-ниска е заетоста на леглата в другите средства за настаняване като къмпинги, хижи и т.н.
Утвърдиха се редица традиционни и нови курортни центрове, изградени бяха множество нови високозвездни хотели и материална база. Особено силно се развиха спа-центровете. Двата основни вида туризъм (вътрешен и международен) през последните десетилетия имат специфика в своето развитие.
 
2.1. Вътрешен туризъм
Вътрешният туризъм е основен подотрасъл на стопанския туризъм в България. Той обхваща дейностите  по обслужването на пътуванията и пребиваванията на туристите на територията на страната. По своите цели вътрешният туризъм се характеризира с голямо разнообразие. Пътуванията и пребиваванията на гражданите извън мястото на постоянното им местоживеене са с познавателна цел (посещение на природни, културни, исторически и други обекти), с рекреационна цел (отдих, почивка, профилактика и лечение) и други цели като развлечения, участие в конференции, симпозиуми и др.. Според времетраенето си вътрешният туризъм бива два вида – дълготраен и краткотраен. Дълготрайният туризъм се осъществява за време от няколко дни, обикновено до няколко седмици. Краткотрайният се осъществява обикновено за няколко дни. Типични за него са екскурзиите и други пътувания.
Характерно за вътрешният туризъм на България в България е неговата социална насоченост – предимно за профилактика, отдих и почивка за възстановяване на силите, лечение и т.н. Социалният туризъм се отличава с това, че е подпомаган (субсидиран) от обществените фондове – държавни средства за подпомагане на балнеолечението, общински средства за подпомагане на летуването на ученици, финансови средства от фирмите за поевтиняване на пребиваването във ведомствените почивни станции и т.н. При този вид вътрешен туризъм се използват предимно почивни станции, ученически и студентски лагери, балнеосанаториуми, профилакториуми, туристически хижи. За последните години е характерно значимо намаляване на делът на туристите, практикуващи социален туризъм. През 1990 г. в почивните домове са пребивавали 1 011 хил.души, а през 2000 г. те са 314.2 хил.д. или спад над 3.2 пъти. През 2008 г. почивните станции са отнесени към местата за краткосрочно настаняване (частни апартаменти и почивни домове). В тях са общо има реализирани 1035 хил.бр. Спадът използването на почивните станции за отдих се дължи на финансовата криза в страната и особено на това, че много държавни ведомства и фирми съкращават ведомствената си почивна база, както и на ниското равнище на доходите на голяма част от българските семейства.
Развива се и стопанския вътрешен туризъм. При него туристите заплащат пълната стойност на оказваните им услуги. Той се развива предимно в хотели, мотели, къмпинги, квартири. И този вид вътрешен туризъм бележи спад. Общо в България в 73 общини се оказват услуги на български туристи. Териториалното разположение на местата за вътрешен туризъм е по-равномерно, в сравнение с тези за международен туризъм, но все пак вътрешният туризъм е съсредоточен предимно в две природно - географски  зони – черноморското крайбрежие и планините. Той се развива още и в селищата с минерални извори и балнеосанаториуми, както и с ценни културни, исторически и архитектурни паметници.

2.2. Международен туризъм
Той е основен отрасъл на българския туризъм. Специализира в обслужването на чужди туристи, посещаващи България, както и пътуванията на българските  туристи  извън  страната.  Тези пътувания са с различна цел – отдих и почивка, лечение, развлечения, запознаване с интересни природни, исторически, архитектурни забележителности, участие в различни видове прояви (научни, културни, спортни, икономически и др.) и т.н. В зависимост от посоката на пътуване на туристите, международният туризъм се поделя на активен и пасивен.
Активният международен туризъм обхваща обслужването на чуждестранните туристи, посещаващи България. Той много бързо се развива в периода след 1936 година, когато България е била посетена само от 8000 чужденци. През 1990 г. страната ни вече е посетена от10.3 млн. чужденци. След 1990 година намаляват туристическите потоци към и през България като през 2000 година те са вече 4.9 млн. души. След това се увеличават до 8.4 млн. бр. туристи през 2010 г. а след това през 2013 г. достигат до 9.2 млн. бр. туристи.  През последното десетилетие доминират туристите от Европейския съюз. През 2013 г. те са 6 362.8 хил. бр. или 53.8% от всички туристи. Следват другите европейски страни с 3 047.6 хил. бр. туристи или 33.2%. Следователно чуждестранните европейски туристи имат общ дял 87.0% от всички посетилите страната туристи.   Най-много на брой са посещенията от съседните на България страни. Общо от съседните страни през 2013 г. са 48.8% от посетилите България страни. Най-много са те от Румъния с 1 465.6 хил., следвана от Гърция с 1 105.4 хил. и Турция с 1 053.0 хил. бр. туристи. 

                                                                                                 Таблица № 2
Посещения на чужденци в Република България
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
                                     чуждестранни туристи по страни
                            -----------------------------------------------------------------------
Страни                            2000 г.                2010 г.               2013 г.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------Общо                            4 922 118             8 374 034             9 191 782
Страни от ЕС              4 130 604             5 425 737             5 362 776
Румъния                          833 716              1 445 342            1 465 600 
Германия                         308 619                853 430               812 189
Гърция                             422 062             1 017 924            1 105 437
Великобритания                64 001                309 482               269 656
Полша                               93 195                 249 131               283 498
Чехия                                 96 953                184 440               171 315              
Словакия                           85 493                  22 550                 81 488
Унгария                             48 086                124 438               135 205
Франция                            32 279                 181 317              180 114
Други европ. страни   2 756 679               2 344 871           3 047 582
Украйна                           184 304                 199 080              379 444
Сърбия                             512 497                 307 837              428 582
Руска федерация              154 790                 389 864              695 853
Македония                       879 784                 409 970              429 008
Турция                             629 358                 943 137           1 053 046
Други страни в света     395 172                 208 186              202 181
Израел                               34 886                  131 144             101 222
САЩ                                  34 013                   62 782               72 609
Канада                                 6 584                   14 260               17 082
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
                                  По данни от Стат. справочник РБ по години

Това са предимно транзитно преминаващите за Турция и за Гърция румънци, преминаващите за Западна Европа турци, и др,у както и прекарващи празници (новогодишни, великденски и т.н.) и летен отдих по Българското Черноморско крайбрежие и планинските курорти. От останалите страни най-много са посетилите България граждани на Германия (812.2 хил.д.) и Русия (695.8 хил.д.). Следват Македония, Сърбия, Полша и Великобритания.
Сред посещаващите България до 2004 година преобладаваха транзитните пътници. След 2005 година вече преобладават посетилите страната за туризъм и почивка. През 2013 г. България е посетена от 4.6 млн. души с цел екскурзия  и почивка или 52.0% от всички посетили страната чужденци. От тях над 3 млн. са от страните от Европейския съюз. Над 80 % от посетилите страна ни чужденци с цел туризъм и почивка имат туристите от Германия, Русия, Македония, Сърбия, Украйна, Полша и Великобритания. На второ място са транзитно преминаващите през България чужденци (около 25%).Това се дължи предимно на транзитно преминаващите през България граждани на Република Турция, Румъния и Македония. Малък е броят и делът на служебно (бизнес и по работа) посещаващите страната ни чужденци (около 12%). Големият брой на транзитно преминаващите и по-малкия брой на служебно посещаващите страна се отразява неблагоприятно върху реализираните приходи.
Все още е сравнително нисък среден дневен престой на чуждестранните туристи в България. Неблагоприятно в икономически аспект е и обстоятелството, че голямата част от чуждестранните туристи ползват малко нощувки в българската туристическа база. През последните години има увеличение на брой на нощувките на чуждестранните туристи в хотелите от по-висока категория. През 2000 г. в хотели с три звезди има 2.47 млн. нощувки, а през 2013  г. те са вече 4.4 млн. или 30.9% от всички нощувки. Много силно се увеличава делът на нощувките в хотелите с 4 звезди. През 2008 г. те са 5.4 млн. или  45.4% от реализираните нощувки от чужденци. През 2013 г. в хотелите с 4 звезди има 6.7 млн. нощувки или 46.7% от нощувките на чужденци.  Общо в хотелите с три и четири звезди са над 75% от нощувките на чуждестранните туристи. Преобладаващата част от нощувките в хотелите са реализирани от чуждестранните туристи от Европейския съюз. През 2013 г. това са 8.3 млн. нощувки или 57.7%. я.
Посещенията на чуждестранните туристи в България са неравномерно териториално разпределени. Нощувки на чужденци отчитат само 57 общини. Особено голяма е концентрацията на чуждестранните туристи по Черноморието. Значително по-малко се посещават планинските курорти, балнеолечебните центрове и градовете с исторически, архитектурни и културни забележителности. Традиционният поток на транзитно преминаващите чуждестранни туристи е трасето:  Калотина – София – Пловдив - Свиленград. Посещаването на страната от чуждестранните туристи има силно изразен сезонен характер. Около половината от посещенията се реализират само през двата летни месеца – юли и август.
Независимо от малкия брой реализирани нощувки от чуждестранни туристи, средния дневен престой и т.н. българският активен международен туризъм по показателя чужди туристи на 1000 души население е с по-добри показатели от тези на съседните ни страни – Турция, Румъния, Сърбия, Македония и близки по стойности показатели с тези на Гърция.
Пасивният международен туризъм обхваща обслужването на българските граждани за пътуванията им в чужбина. След 1960 г. нараства броят на пътуващите зад граница българи. През 1960 г. те са 60 000 души, през 1970 г. са 306 хил.души, през 1990 г. – 2 395 хил.д., през 2000 г. 3 059 хил. и през 2010 г. 3 675.9 хил.д. души и през 2013 г. – 3 926.9 хиляди българи пътуват в чужбина.
  
Таблица № 3
Пътувания на българи в чужбина (по години, по страни и в брой)
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
  Страни                                 2005 г.                  2010 г.                     2013 г.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------Общо                                   4 234 866             3 675 936                 3 929 648
Страни от ЕС                     1 717 847             1 781 132                 2 080 367
Австрия                                    92 217                  52 895                     99 576
Белгия                                      46 206                  27 278                     39 089
Великобритания                      83 500                   72 239                     85 365
Германия                                235 984                157 724                   219 960
Гърция                                    605 097                899 357                   828 929
Испания                                  114 890                  76 199                     89 352
Италия                                    146 588                  68 484                   119 936
Румъния                                  191 277                288 187                   308 306
Франция                                    58 291                 29 234                     85 589
Чехия                                        28 086                  18 848                     55 196
Други европ. страни          2 378 119              1 847 890                1 768 687
Сърбия                                    415 343                294 666                   300 299
Турция                                 1 659 217              1 226 543                1 060 847   
Македония                              233 608                293 467                   315 604
Русия                                        25 124                  12 691                     55 658
Швейцария                               22 231                    9 423                     16 650
Други страни от света          138 900                  14 217                     41 613
Израел                                      11 404                    5 551                     16 588
САЩ                                        52 607                    6 784                      19 739
Канада                                                                    1 882                       5 286
-----------------------------------------------------------------------------------------------------
                    По данни от Статистически справочник РБ.

Тенденцията, особено след приемането на България в Европейския съюз, е да се увеличава броят на гражданите на страната, които пътуват в чужбина. Това нарастване на задграничните пътувания на българите се дължи на настъпилите политически и икономически промени в страната, създаването на нови частни туристически агенции за обслужването на българските туристи при пътуванията им в други страни.
Има промяна в посоката на туристическите потоци от Източна към Централна и Западна Европа. Нарастването на броя на пътувалите българи в чужбина е преди всичко към съседните ни държави. От всички пътувания на българите в чужбина през 2013 г. най-много са до Турция с 1 060.8 хил. души или 27.0% от всички пътувания на българи в чужбина. Следват пътуванията до Гърция с 828.9 хил.д. или 21.1%, Македония с 8.0%, Румъния с 7.8%,  Сърбия с 7.6%. Общо със съседните на България страни са реализирани почти три четвърти от пътуванията на българите зад граница – 71.5%. Преобладаващата част от пътуванията до съседните страни са краткотрайни, често пъти и еднодневни и обикновено са с цел закупуване на по-евтини стоки, посещения на близки и други. От отдалечените страни най-много са пътуванията до Германия - с 5.6%. Намаляват пътуванията на българи до Русия и другите страни от Източна Европа.
            Пътуванията на българските граждани в чужбина през 2013 г. според целта на посещенията са предимно със служебен характер. От всички. българи, посетили другите страни служебно са пътували около половината и то предимно в страните от Европейския съюз. На второ място са пътуванията с цел туризъм (екскурзия и почивка). Следват пътуванията с цел гостуване и други.
Сериозна пречка за пътуванията към Централноевропейските и Западноевропейските страни са ниските доходи на голяма част от населението и силно намалелите финансови възможности на голяма част от българските граждани да пътуват в по далечни райони с по-високи цени на туристическите услуги. След това има значимо увеличаване на пътуванията на българите към съседни страни. По-честите пътувания към съседните страни се дължат предимно на пътуванията с цел пазаруване и напоследък особено за Гърция и Турция – екскурзии и почивка.
Двата основни вида туризъм (вътрешен и международен) си приличат по това, че обслужват пътуващите хора, предоставят разнообразни туристически услуги. Отличават се по това, че международния туризъм влияе върху външнотърговското салдо на страната, положително при активен туризъм и отрицателно при пасивен туризъм. При международния (външния) туризъм има по-силно изразена сезонност. При вътрешния туризъм има по-равномерно териториално разпределение и по-голямо разнообразие на практикуваните видове туризъм. 

VI. Туристически райони
Териториалната структура на туризма в България е на три нива: туристически район, туристически микрорайон, курортно - туристическа зона. Основните туристически райони обхващат част от територията на страната, в която има оптимално съчетаване на туристически условия и ресурси – природно - географски; културно - исторически; екологически и материална база. В България има три формирани туристически района – Черноморски, Западно-Родопски (Пловдивско-Родопски), Витошко-Осоговски (Софийско - Кюстендилски) и формиращите се райони – Средностаропланински, Средногорски (Средногорско-Задбалкански), Северозападен, Рило-Пирински.
Черноморският туристически район обхваща част от Българското черноморско крайбрежие, имащо формата на ивица, простираща се покрай брега на Черно море. Това е най-големият туристически район в България. В него е съсредотечена 60% от настанителната база, реализират се 48% от нощувките и 79% от нощувките на чуждестранни туристи. Този район притежава много богати природно-географски и антропогенни условия и ресурси за развитие на туризма. Има множество плажове, редуващи се с клифове, заливи, полуострови и няколко малки острова, природни забележителности (Побитите камъни, нос Калиакра и др.). Особено благоприятна за рекреативен туризъм е морската вода. Съчетанието с термоминерални извори и лечебна, кал обуславя развитието и на балнеолечебния туризъм. Привлекателна за туризъм е и естествената растителност (лонгозните гори край Камчия, Велека, Батова). В района има изградена много добра материална база. Изградени са големи курортно-туристически комплекси като «Златни пясъци», «Слънчев бряг», «Албена» и др. Районът е много добре осигурен транспортно чрез множеството пристанища, международните летища във   Варна  и  Бургас,   железопътни  линии  и  автомобилни  пътища, които го свързват с вътрешността на страната.
В Черноморският туристически район основен вид туризъм е морският рекреативен. Добре се развиват още воден, балнеолечебен, познавателен (Варна, Несебър, Бургас, Созопол и др.), конгресен туризъм (Варна), риболов и др. Оформени са два микрорайона - Северно и Южно Черноморие. Основни центрове на туризъм в Северното Черноморие са Варна, Балчик, Каварна, а в Южното - Бургас, Поморие, Несебър, Созопол, Царево и др.
Витошко-Осоговският (Софийско-Кюстендилски) туристически район обхваща южните части на Главната Старопланинска верига, Софийската котловина, Ихтиманска Средна гора, Витоша, Люлин, Осоговска планина и Кюстендилската котловина. Това е вторият по стопанско значение туристически район в страната. Този район разполага с разнообразни туристически ресурси. Планинският релеф, особено във Витоша и Осогово, е добра предпоставка за развитие на отдих и почивка, а във Витоша и на ски-туризъм. Природните забележителности, минералните води, културно-историческите паметници и институции, историческите места свързани със Сръбско-Българската война (1885 г.), провежданите множество спортни, културни, научни и др. прояви са съчетани с добра туристическа база и инфраструктура. Транспортна достъпност и осигуреност е много добра - от София има железопътни превози до Своге, Пирдоп, Перник, Кюстендил и Дупница. Добра е и пътно-шосейната мрежа, а чрез летище София пристигат и заминават и множество чуждестранни туристи.
Във Витошко-Осоговският туристически район се развиват предимно познавателен туризъм, (София, Кюстендил и др.), рекреативен туризъм (Ихтиманска Средна гора, Витоша, Люлин, Плана и др.), балнеолечебен туризъм (Банкя, Кюстендил), пешеходен туризъм (Витоша, Осогово, Люлин), зимен ски-туризъм (Витоша), воден туризъм (яз."Искър"). Районът и особено София е притегателен център за международен конгресен, спортен и познавателен туризъм. Главно място в раойна заемат София и Софийският туристически микройрайон. Обособени туристически ядра са и Кюстендил, Перник, Банкя, Трън (Ждрелото на река Ерма) и др.
Западнородопският туристически район (Родопски, Пловдивско-Родопски) обхваща по-голямата част от Западните Родопи и съседните райони на Горнотракийската низина. Това е третият по стопанско значение туристически район в страната. Районът разполага с богати природно - географски и антропогенни ресурси. Привлекателни са планинският релеф, карстовият релеф, приятен биоклимат, бистри реки и язовири, иглолистни и широколистни гори, културно-исторически и архитектурни паметници. Районът е транспортно осигурен предимно с автомобилни пътища в меридионална посока от Пазарджишко-Пловдивското поле на юг по долините на реките Чепинска, Въча, Чепеларска и отклоненията от тях. Железопътният транспорт е развит в Горнотракийската низина и теснолинейният път от Септември и Пазарджик за Велинград и Добринище. През зимата при обилни снеговалежи в планинската си част има сериозни транспортни затруднения.
В Родопския туристически район се развива предимно летен и зимен рекреативен туризъм (повсеместно), ски-туризъм (Пампорово, Чепеларе), пещерен туризъм (Пещера и Триград), балнеолечебен туризъм (Наречен, Велинград и др.) познавателен туризъм. Основните туристически ядра са Пловдив, Смолян, Велинград, Чепеларе, Батак, Девин и др.
Средногорският (Подбалканско-Средногорският) формиращ се  туристически район обхваща средните части на южните склонове на Главната Старопланинска верига, котловините Златишко-Пирдопска, Карловска и Казанлъшка, Същинска Средна гора и Сърнена гора. Отличава се с добра транспортна осигуреност и достъпност. Районобразуваща роля имат подбалканаската железопътна линия и автомобилният път София-Карлово-Бургас. Напречните железопътни връзки Карлово-Пловдив и Тулово-Стара Загора, железопътните връзки Пловдив-Панагюрище и отклонението за гр.Хисар. Положително влияние имат и автомобилните пътища и връзки с други райони на страната. Районът има дял от 5% от настанителната база и 4% от нощувките на чужденците. Поделя се на два подрайона: Панагюрско-Карловски и Казанлъшко-Старозагорски.
В този район има добри природно-географски и антропогенни условия и ресурси за развитие на стопанския туризъм. Благоприятно влияние имат заоблените планински форми на релефа, планинският климат, минералните извори при Хисар, Баня (Карловско), Павел баня и др. Широколистната букова и дъбова растителност с множеството поляни в горите, ценния дивеч, историческите местности, свързани с Априлското въстание, културно-историческите паметници, интересната възрожденска архитектура (Копривщица) и др.
В Подбалканско-Средногорският район се развива предимно познавателен туризъм, летен планински рекреативен туризъм, балнеоле- чебен туризъм, воден туризъм (яз."Копринка", яз. "Душанци"), ловен и риболовен туризъм. По-важните туристически ядра са Панагюрище, Копривщица, Карлово, Казанлък, Стара загора, Калофер, Хисар, Павел баня, град Баня (Карловско) и др..
Рило-Пиринският формиращ се туристически район обхваща планините Рила и Пирин и части от съседните долини и котловини. Районът разполага с много добри природни условия и ресурси за развитие на туризма — високопланински алпийски и глациален релеф, природни забележителности като високи пирамидални скалисти върхове, скални зъбери, циркуси, трогови долини, водопади, красиви езера, чисти планински реки, минерални извори. В този район им благоприятни за туризъм биоклиматични условия, иглолистни гори, красиви алпийски ливади, разнообразни редки растителни и животински видове, дивеч и т.н. Те са съчетани с добра туристическа маркировка по основните планински маршрути, лифтове и ски-влекове, различни видове хотели, почивни станции, множество туристически хижи. Рило-Пиринският район е добре осигурен в транспортно отношение чрез железопътни линии и шосета, които са разположени в съседните речни долини и котловини. Недостатъчна е втърешната транспортна достъпност, с изключение на Рилския манастир. Неодстатъчни са все още съоръженият за зимен ски-туризъм.
В района се развива предимно познавателен туризъм за запознаване с природни забележителности, резервати, защитени местности и  културно-исторически ценности (Рилски манастир, Банско, Мелник, Рожен и др.), възрожденска архитектура (Ковачевица, Самоков, Банско и др.). Развиват се летен и зимен рекреационен туризъм, ски-туризъм, алпинизъм, култов туризъм, планински пешеходен туризъм, балнеолечебен туризъм (Сандански, Сапарева баня, Долна баня и др.). Рило-Пиринският район е привлекателен за развитие на международен ски-туризъм и познавателен туризъм. Основните центрове са Самоков, Костенец, Дупница, Благоевград, Сандански, Мелник, Разлог, Банско и др.
Северозападният формиращ се туристически район обхваща земите на северния склон на Западна Стара планина, западната част на Предбалкана и част от дунавското крайбрежие. Има незначителен дял от настанителната база и от нощувките. Поделя се на два подрайона: Видинско-Белоградчишки и Врачанско-Монтански. Като ресурс се използват природни забележителности като Белограчишките скали, пещерите Магура и Леденика, скалния феномен „Ритлите”, Вратцата и красиви местности, гори и поляни, разнообразен дивеч. Като туристически ресурс за балнеолечение се използват предимно минералните извори при Вършец. Транспортно районът е осигурен чрез железопътна линия със София (през Мездра), множество автомобилни пътища и т.н. Силно влияние имат историческите паметници, местности и музеи – крепостта Баба Вида (Видин), Белоградчишката средновековна крепост, местността Околчица, пътя на Ботевата чета, музеят на Иван Вазов в Берковица и др. Част от пътната инфраструктура не  е в добро състояние. Модернизирането на европейски транспортен коридор № 4 ще обогати възможностите  за развитие на туризма. 
В Северозападния туристически район се развива предимно летен рекреативен туризъм, балнеолечебен туризъм, познавателен туризъм (Берковица, Враца, Белоградчик и др.), пещерен туризъм, ловен туризъм: Култов туризъм се развива в манастирите Клисурски, Раковишки, Чипровски. По-известни туристически центрове в този район са Видин, Белоградчик, Берковица, Вършец, Враца.
Средностаропланинският туристически район обхваща северните склонове на Средна Стара планина и части от Предбалкана. Отличава се с добро съчетание на природно-географски фактори с културно-историческц и обществено-икономически. Широко се използват планинският релеф, природните забележителности (Козята стена, "Съева дупка", "Бачо Киро" и др.) множеството минерални извори (Шипково, Вонеща вода Върбица), планински климат, широколистни гори и множество красиви поляни, разнообразен дивеч, културно-исторически паметници и местности (Троянски манастир, Дряновски манастир, Етъра, Боженци) и т.н. Транспортно районът е осигурен от меридионални железопътни и автомобилни връзки. Липсват достатъчно паралелни връзки, особено между селищата по линията Тетевен-Елена. Недостатъчно се използват условията във високите части на Стара планина за развитие на зимен планински и ски-туризъм, липсват и необходимите за това съоръжения.
В Старопланинския район се развива предимно летен рекреативен туризъм, балнеолечебен туризъм, познавателен туризъм (Велико Търново, Дряново, Трявна, и др.), пещерен туризъм, ловен туризъм: Култов туризъм се развива в манастирите Троянски, Дряновски, Килифаревски. По-известни туристически центрове в този район са: Тетевен, Троян (и съседните Шипково и Чифлика), Априлци, Велико Търново, Габрово, Трявна, Елена.
Извън територията на тези райони има и редица туристически центрове с важно място и роля в развитието на туризма в страната. Такива са редица селища като Плевен, Русе, Шумен, Сливен, Хасково и др.
Някои специалисти не без основание считат, че може да се формира и Дунавски формиращ се туристически район, с главни центрове Русе и околностите му (Червен, Ивановските скални манастири и др.), Силистра, Свищов и др.. 
В настоящия момент се преминава към ново туристическо райониране на България. Чрез него отделните туристически райони се специализират в някакъв определен туристически продукт. Има формирано 
Предложение за следните туристически райони: Дунав, Стара планина, София, Долина на розите, Рила-Пирин, Родопи, Тракия, Варна (Северно Черноморие), Бургас (Южно Черноморие).

VII. Основни проблеми и тенденции в развитието
          на стопанския туризъм в България

Трябва да се развиват очерталите се през последните години тенденции в българския туризъм за:
  • увеличаване на чуждестранните туристи;
  • увеличаване на броя и относителния дял на тези от тях, които използват многозвездна (четири и пет звезди) хотелска база;
  • изграждането  и развитието на нови туристически центрове;
  • обновяването и привеждане към европейско равнище на хотелската база.
  • Подобряване на транспортната и специфичната туристическа инфраструктура.
Следва да се решат и някои важни проблеми, които сега забавят и пречат на развитието на стопанския туризъм в нашата страна.
Първият основен проблем е недостатъчно задоволителното състояние на голяма част от материалната база за развитието на туризма. Сега голяма част от основните хотели, мотели, хижи, къмпинги и други средства за нощуване и хранене са с износени технически системи (електроснабдяване, водопровод, отопление, канализация и т.н.), остаряло и износено оборудване, постелочен инвентар, санитарни възли и т.н. Разрешаването на този проблем изисква бърза реконструкция и модернизация на основата на международните стандарти. Перспективно е да се разшири и изграждането на нова туристическа база, предимно в районите с лечебни минерални води и в екологически чисти планински райони и села. Необходимо е при разрешаването на този проблем да се привлекат реномирани чуждестранни фирми. Подобряването на равнището на материалната база изисква и изграждането на допълнителни сгради и различни съоръжения за обслужването на туристите: игрища, плувни басейни, тенис-кортове, фитнес-центрове, места за забавни и развлекателни игри и т.н. Необходимо еда се осигури предлагането на много повече туристически услуги. Това може да доведе до намаляване на сезонността.
Вторият проблем е незадоволителното равнище на националната инфраструктура. Сега голяма част от улиците и тротоарите в курортните селища, пътищата до тях, съобщителните им връзки, електроснабдяването, водоснабдяването и т.н. са на незадоволително равнище. Необходима е съгласуваност в развитието на националната инфраструктура с потребностите на туризма, с благоустрояването на курортните селища. Страната се нуждае и от модернизация и реконструкция и на летища, железопътни гари, пристанища и главни пътни артерии. Всичко това ще доведе до привличането на повече чуждестранни туристи и до по-високо качество на тяхното пребиваване в страната ни. А това от своя страна ще увеличи финансовите приходи от туризма.
Третият проблем е незадоволителното качество на предлаганите туристически услуги. Повишаването на качеството е следствие от реконструкцията и модернизацията на материално-техническата база и на инфраструктурата, но преди всичко от въвеждането на нова организация на туристическия бизнес, на европейските стандарти на обслужване, на равнището на труд на кадрите в цялата система на стопанския туризъм. Необходимо е преустройство на системата за подготовка, квалификация, оценка и стимулиране на туристическия персонал. По-високо равнище трябва да имат и транспортното и търговското обслужване на туристите.
Четвъртият проблем е недостатъчно пълноценното използване на хотелската и легловата база от туристическите фирми. Сега тя е в рамките между 30 и 40%.
Петия проблем е недостатъчната по количиство и недостатъчно ефективната реклама на възможностите за туризъм. Сега рекламата на българския стопански туризъм, особено в чуждите страни, е твърде ограничена и не достига до широк кръг от хора, потенциални туристи. Не се разкриват изключителните природни и културно-исторически ценности с които разполага нашата страна. Необходима е по-масирана и по-действена реклама, активно участие в туристическите борси в чужбина и т.н.
Петият проблем е забавянето на комплексното благоустройство на туристическите райони. Необходима е цялостна комплексна разработка на териториално-устройствените решения, недопускане на несвързани с природната среда и историческите традиции архитектура на новите туристически обекти.


В заключение, в България има необходимите природно-географски, обществено-икономически и културно-исторически ресурси за развитие на стопанския туризъм. Вече има и натрупан опит в развитието на туризма в пазарни условия. Това са предпоставки, които съчетани с пълното въвеждане на принципите на пазарната икономика ще доведат до нарастването на ролята на стопанския туризъм в икономиката на страната. Туризмът е перспективен отрасъл на стопанството на България.


Литература и източници на информация:
1. Голяма енциклопедия България. Изд. на БАН и изд. къща "Труд", 2012 г.
2. Статистически справочник (по години от 1990 до 2013). Изд. на НСИ.
3. Туризъм и туристическа инфраструктура. В кн.: География на България. Физическа и социално-икономическа география. изн на Географски институт на БАН и изд. "Форком". С., 2002 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар