събота, 26 юли 2014 г.

География на леката промишленост на България




ГЕОГРАФИЯ
НА ЛЕКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ
на България

Автор: Анко Иванов


Леката промишленост включва стопански отрасли, които произвеждат предимно предмети за индивидуално и семейно-битово потребление от хората. Отделни изделия се използват като средства за производство от други стопански отрасли. Производството на предмети за потребление от населението е в две групи – трайни нехранителни предмети и хранителни изделия и напитки. Без продукцията на леката промишленост съвременния човек не може да живее цивилизовано. Поради това от дълбока древност хората започват да изработват тези изделия - предмети и храни. Тази дейност се превръща в промишлено производство, когато се въвеждат машините в специализирани стопански звена със строго определена организация и последователност  на извършване на трудовите дейности.

I. СЪЩНОСТ, ОСОБЕНОСТИ И ЗНАЧЕНИЕ.
Същност. Леката промишленост (текстилна, трикотажна, шивашка, кожаро-кожухарска, обувна и хранително-вукосова) е един от основните отрасли на българската промишленост. В нея се включват два самостоятелни отрасъла произвеждащи съответно: предмети за потребление от хората и за техния бит (лека промишленост); предимно храни и напитки (хранително-вкусова промишленост). И двата отрасъла включват предприятия за преработка предимно на селскостопански суровини от животински произход (кожи, вълна, месо, мляко, яйца, и др.) и с растителен  произход  като зърнени (зърнено-хлебни, зърнено-бобови, зърнено-фуражни); технически (слънчоглед, рапица, тютюн, и т.н.), растителни влакна (памук, лен, коноп), зеленчуци, плодове, грозде, диворастящи плодове и билки и и др. Чрез стопанските дейности се осигурява по-голяма трайност и качество на ползваните предмети, храни и напитки.
Особености. Леката промишленост (лека и хранитлено-вкусова), като производствен отрасъл има своите особености, своята специфика. Своеобразието на този отрасъл се определя от спецификата на използваните суровини, на технологичния процес на производството и произведените продукти. Основните суровини са с органичен произход. Използват се ограничено химични суровини като заместители на естествените само в текстилната, кожаро-кожухарската, обувната. В хранително-вкусовите отрасли  те се използват само като добавъчни и като част от технологичната обработка (оцветители, подобрители, набухватели, консерванти и др.) или амбалаж. В леката и хранително-вкусовата промишлености се прилагат три групи методи на технологична обработка и преработка на суровините: физични методи (развлачване, предене, шиене, рязане, пастьоризация, стерилизация, замразяване, сушене и др.); физико-химични и химични (щавене, осоляване, изпичане, мариноване, опушване, сулфатиране и др.) и биохимични (млечнокисела ферментация, алкохолна ферментация, малцуване и др.).
В сравнение с тежката промишленост, най-важната особеност на леката и хранително-вкусовата промишленост е бързата възвращаемост на вложените средства. Инвестициите в развитието и модернизирането на предприятията на леката промишленост изискват по-малък обем на капитала и осигуряват много по-бърза възвращаемост на влаганите средства. Това се отнася най-вече за шивашка, трикотажна, килимарска, мелничарска, растително-маслена и други промишлености. Коефициентите на рентабилност, на обща и бърза ликвидност са по-високи.
Произвежданата продукция е с относително малък обем, по-лесно траспортируема и съхранявана. Пи-голямата част от нея има по-дълготрайно потребление и висока стойност, особено при производствата на текстилната, трикотажната, килимарската, кожаро-кожухарската промишлености. Произвежданите хранителни продукти и напитки имат по-малка трайност и срок на годност. Тази особеност позволява териториалното разположение на предприятията в по-малка степен да зависи от суровинния и транспортния фактори.
Важна особеност е високият относителен дял на ръчния труд в производствения процес. Дължи се на сравнително ниското равнище на механизация и автоматизация на производствените процеси в някои производства. Това особено се отнася за шивашката и килимарската промишленост. Например, машинно тъканите килими имат по-ниско качество и съответно цена на вътрешния и международния пазар. В една част от дейностите трудът е тежък, извършва се при голяма влажност (пране, избелване, измиване, боядисване, щавене на кожите, пастьоризиране и др.), голямо количество прах, шум, влага, миризми в производствените помещения (предене, тъкане и т.н.) и др..
В отраслите на леката и хранително-вкусовата промишленост е заета преди всичко женска работна ръка. Това се дължи на спецификата на производството и традициите в нашата страна с тъкане, плетене, шиене и т.н. да се занимават предимно жените. Само отделни трудови операции се извършват от мъже – предимно поддръжка на техниката, транспортирането на суровините и на готовата продукция и т.н.
Развитието на отраслите на леката промишленост се осъществява чрез трайни и интензивни междуотраслови и вътрешноотраслови връзки. Налице е тясна връзка с други стопански отрасли и най-вече със селското стопанство чрез доставка на растителни и животински суровини. Поради това обстоятелство развитието на всички отрасли на леката промишленост е в пряка връзка и зависимост от развитието на животновъдството, растениевъдството и риболова. Връзките с химическа промишленост са чрез осигуряване на химични суровини и материали, с машиностроенето чрез осигуряване на инструменти, уреди, машини и автомати, поточни линии за производството, със строителството чрез изграждане и ремонт и поддържане на производствените мощности и т.н. От химическата, стъкларската, дървообработващата, текстилната, целулозно-хартиената промишленост се използват различни видове амбалаж и опаковки и др. От своя страна отраслите на леката промишленост доставят материали на другите отрасли – обработени естествени кожи, тъкани, мазнини и т.н. В този отрасъл има и вътрешноотраслови стопански и технологични връзки. Например, шивашката и трикотажната промишленост се явяват като естествено продължение на текстилната, а кожухарската, обувната и кожено-галантерийната - на кожарската промишленост, производството на хляб, тестени и хлебни изделия - на мелничарската и т.н. .
Ешалонирането на голяма част от производствата е друга особеност на леката промишленост. Типичен е примерът с текстилната промишленост, в която има обособени четири основни производствени ешалона: Първи - подготовка  на суровините и материалите (почистване, пране, топене, развлачване на суровините). Втори ешалон  -  предене (производство на прежди). Трети ешалон   -   тъкане (производство на платове). Четвърти ешалон -  апретуро-багрилно производство (избелване, измиване, боядисване и щамповане на тъканите).
Суровиноемкостта на производството е много различна за отделните отрасли и производства. Твърде суровиноемки са повечето отрасли на хранително-вкусовата промишленост. В този отрасъл в структурата на разходите за дейността около 70.0% е за материали, при средно около 65.0% за цялата промишленост. С голяма суровиноемкост е производството на доматено пюре, при което за 1 т. продукция се използват 6 т. домати и т.н.. Други отрасли използват незначителен обем от суровини –шивашка, трикотажна и др.               
Водоемкостта на производството е ниска. Водите се използват като съставка на произведения продукт (пиво, газирани и негазирани безалкохолни напитки, компоти и т.н.) и като технологични води за измиване, избелване, пране и др. в текстилна, консервна, кожарска и т.н. промишлености. Технологичените води на някои предприятия замърсяват природната среда и особено течащите води. Такива са кожарската (щавенето на кожите), текстилната (прането, избелването и боядисването) и други промишлености
Малката енергоемкост на производството е характерин белег за леката промишленост. Например, хранително-вкусовата промишленост използва около 10% от енергията, но дава 15.1% от произведената промишлена продукция.
Сезонността на производството на част от отраслите се дължи на сезонността на селскостопанските дейности. Производството и доставката на селскостопанските суровини е в определен малък отрязък от време. Само в някои производства като мелничарско, растително-маслено и др. има технологии и база за продължително съхраняване на суровините. В повечето подотрасли има очертана сезонност в производството и непълно използване на машините и съоръженията. Това се отнася най-вече за редица производства на хранително-вкусовата промишленост като например консервната промишленост.
Повсеместността на развитие на прадприятията и дейностите се дължи на съчетаното влияние на трите фактора – суровинен, потребителски и трудови ресурси. Най-често предприятията на кожарската, консервната, винарската и др. промишлености са разположени предимно в районите с производство на суровината. Предприятията, ползващи по-трайни суровини обикновено са в потребителските центрове. Такива са хлебопроизводството, пивопроизводството, сладкарството и т.н. Трудовите ресурси, техният брой, квалификация и опит осигуряват възможности за по-равномерно развитие на дейностите, разчитащи на свободната и евтина работна ръка (шивашката и трикотажна промишленост), квалификацията и опита (килимарската промишленост). 
Значение. Леката промишленост произвежда необходими и сравнително трайни стоки, без които в съвременни условия е немислим животът на човека. Особено голямо е социалното значение. Леката промишленост влияе преди всичко върху бита на хората - вида и уюта на техните жилища, красотата и функционалността на облеклото, обувките и т.н., на тяхното хранене, здраве и физическа дееспособност. Социалното значение се проявява и в снабдяването на болници, санаториуми, спортни клубове и дружества, военни поделения, общежития и т.н. с необходимите постелки, подови настилки, завеси, пердета, на фирмите с работни облекла, на армията, полицията и др. с униформи и т.н.. Особено силно е влиянието върху населението на производството и доставката на хранителни продукти - хляб и хлебни изделия; месо, месни изделия и месни консерви; мляко и млечни изделия; захар и захарни изделия; мазнини и др. Социалното значение се определя и чрез  трудовата заетост. В нея са заети голям брой хора. Предачеството, тъкачеството, килимарството, шивачеството, хлебарстовото, производството на тестени, захарни, сладкарски и др. изделия са професии, които по-леко се овладяват и упражняват от жените.
            Леката промишленост има, макар и по-слабо изразено стопанско (производствено)  значение. То се проявява в осигуряването  на предмети на труда за другите отрасли на стопанството. Преди всичко тя осигурява разнообразни тъкани и готови изделия за стопанския туризъм. Особено силно е влиянието и върху мебелната промишленост, за която отрасълът осигурява необходимите естествени и изкуствени тъкани, кожи, вата, конци и т.н. Леката промишленост, подобно на  химическата и дървообработващата, осигурява и големи количества амбалаж - зебло, въжета, ленти, канапи и т.н. Хранително-вкусовата промишленост осигурява и необходимите преработени хранителни продукти за туризма, здравеопазването и др. Особено е влиянието на фуражната промишленост за развитие на селското стопанство, понеже предоставя значителни обеми концентрирани фуражи. Подобна роля имат и отпадните продукти на производството (отсевки, трици, кюспе и др.). Леката и хранително-вкусовата промишленост имат и много голямо значение за развитието на вътрешната търговия. Голяма част от стокооборота в страната се дължи на продажбата на трайни нехранителни стоки и хранителни продукти и напитки.
В съвременни условия голяма част от производствата имат и важно икономическо значение. Поради характера на производството могат да се създават малки и средни предприятия, които без големи капиталовложения да са печеливши. Това особено се отнася за шивашката, трикотажната промишленост, хлебопроизводството, сладкарството, млекопреработването, производството на бутикови облекла, килимарство, кожено-галантерийното производство и др. Отрасълът може да работи с по-малък обем оборотни средства, особено когато работи на ишлеме (производство с материали на клиентите). Това е особено важно в условията на финансова и стопанска криза.
Освен това този отрасъл има и важно експортно значение. Той може да осигурява износ на различна продукция. Особено ефективен е износът на готова продукция от шивашката, трикотажната и обувната промишленост,  килимарството. По-значим е делът в износа и на птиче месо, суров тютюн, цигари, консерви и др.
Мястото на леката промишленост в структурата на промишлеността се определя от относителния дял на произвежданата в нея промишлена продукция, относителния дял на заетите лица в трудовия процес и делът и в износа на страната. През последните години нейния относителен дял в общата промишлена продукция се запазва приблизително в едни и същи стойности мужду 19 и 22% общо за двата отрасъла (лека и  хранително-вкусова промишленост).  През 2012 г. делът на тези отрасли е 20.9%. Хранително-вкусовата промишленост в общата структура на промишлените отрасли има водещо място. През 2013 г. тя има дял от 15.6% от продукцията на промишлените отрасли и е на второ място след металургията (16.1%). Намалява броят на заетите в отрасъла. През 1990 г. в общо в леката промишленост са заети 397 хил.д. или 27.0 от заетите в промишлеността като преобладават заетите в производството на нехранителни дълготрайни изделия. През 2012 г. общо заетите в отраслите на леката промишленост са 36.96% от всички заети в промишлеността. Общо предприятията на леката промишленост имат малък дял в износа на страната. По-значима продукция изнасят месопреработващата (птиче месо), тютюневата (суров тютюн), шивашката и др. промишлености.


                                                                                                                
II. УСЛОВИЯ И ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ И ТЕРИТОРИАЛНО 
       РАЗПОЛОЖЕНИЕ  
За развитието и териториалното разположение на предприятията на леката промишленост влияние оказват редица условия и фактори за развитие на националното стопанство. Те имат различна степен на проявление и различен начин на влияние в сравнение с други промишлени отрасли.

1. Природно - географски фактори
Природно-географските фактори имат по-малко влияние върху развитието на леката промишленост. Релефът, климатът и полезните изкопаеми имат непряко влияние, пречупено през социално-икономическите фактори. По съществено влияние имат водите. Те са необходима суровина за производството на редица напитки и хранителни продукти, но и част от технологията на редица производства. Незначително е влиянието на естествената растителност. То се осъществява чрез използването предимно на билки, диворастящи плодове и гъби в някои от производствата на хранително-вкусовата промишленост. В незначителен обем се използват и някои минерални суровини като каменна сол, вар и др. От естествения животинския свят като ресурс за развитието на леката промишленост и се използват дивечовите кожи. Този ресурс в България твърде ограничен. В българската лека промишленост ограничено се използват като суровини морски продукти. Към тях се отнася предимно морският уров на риба, предназначена за промишлена преработка. Незначително място има и уловът и използването на миди, раци и рапани.  

2. Социално-икономически фактори
Върху развитието на леката и на хранително-вкусовата промишленост влияят множество социално-икономически фактори.
Равнище на потребление на продукцията и функционирането на пазарите.
Потреблението влияе много силно върху развитието на производството на отраслите на леката и на хранително-вкусовата промишленост. Това става чрез равнището на потребление, чрез количеството, качеството, асортимента и цените на произвежданите предмети. От своя страна равнището на потребление се определя от жизненото равнище на населението на страната. В условията на преход от планова към пазарна икономика и обедняване на населението, този фактор има задържащо и негативно влияние върху цялостното развитие на леката промишленост. То се отразява неблагоприятно, води до съкръщаване или намаляване на обема на произвежданите стоки за потребление. Равнището на потреблението оказва влияние и върху локализацията на предприятията на повечето отрасли на леката промишленост – хлебопроизводство, производство на сладкарски изделия, пиво, мляко и млечни изделия, безалкохолни напитки, трикотажна промишленост и др. По-голямото потребление в големите селища прави икономически по-изгодно превозването на суровините до тях и там извършване на производството. Големите предприятия и предимно тези от мелничарската, шивашката, кожухарската, обувната, пивоварната и др. промишлености, както и хлебопроизводството са разположени в големи потребителски центрове - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен и др.
Силното влияние на пазарите върху развитието на леката промишленост се реализира чрез равнището на потребление и вътрешния пазар, но и чрез участието в международното разделение на труда и международната конкуренция. След приемането на България в Европейския съюз и свободното движение на стоки и капитали засили конкуренцията между стокопроизводителите. В международен план България специализира само в отделни производства като вина, кисело мляко, тютюневи изделия, готови облекла и др. Международната конкуренция в момента е неблагоприятна за българските стоки, които са с по-ниско качество и надеждност от сходните, предлагани в другите страни на Европейския съюз. Изискванията на ЕС за определени качествени параметри на изделията, особено на храните, доведе до прекратяване дейността на множество малки и средни фирми. Ограничен е достъпът до външни пазари на българските изделия, произвеждани от леката промишленост. В момента този фактор действа силно неблагоприятно върху развитието на българската хранително-вкусова промишленост.
Суровинният фактор имат много силно въздействие върху развитието и териториалното разположение на предприятията. Използват се разнообразни селскостопански (растителни и животински) суровини като вълна, памук, коприна, лен, коноп, месо, яйца, естествени кожи, зърно (пшенично, царевично и др.), семена (слънчогледово и др.), плодове, зеленчуци, листа, стъбла и др.. По-голямата част от суровините са нетрайни, бързо се развалят и похабяват при транспортиране, снижават се хранително-вкусовите им качества – мляко, ягоди, малини, домати и др. или изскват специални съоръжения за съхраняване. В момента този фактор е неблагоприятен. Силно е съкратено селскостопанското производство на повечето основни суровини. Само зърнопроизводството и отглеждането на слънчогледа осигурява небоходимата суровина за леката промишленост. Недостигът се компенсира със значим внос от други страни, което води до влошаване на външнотърговския баланс на страната. Като цяло селското стопанство е в дълбока криза и не може да произвежда дори и суровините, за които има благоприятни  почвено-климатични условия. В България няма условия за производството на отделни видове растителни суровини като памук, кафе, какао, захарна тръстика, маслина, цитрусови плодове и др.
Промишлените суровини (синтетични и изкуствени) и материали са продукт предимно на химическата промишленост. В близкото митало доброто развитие на този отрасъл позволяваше и позволява осигуряването на необходимите суровини. В леката промишленост се използват много синтетични влакна - полиамидни, полиакрилни, изкуствени (щапелни) влакна, синтетичен каучук, синтетична кожа. Химическата промишленост може да осигурява тези суровини. Тя осигурява и производствени материали като бои, лакове и оцветители, химически препарати за избелване и измиване, набухватели, стабилизатори, горива и смазочни материали за машините, пластмасов амбалаж и т.н.
Минералните суровини имат незначително влияние върху развитието и териториалното разположение на предприятията на леката промишленост. Тези суровини са малки по обем, стойност и роля в производствения процес. В най-значими количества се използват готварската и морската сол, естествени подсладители и консерванти. България разполага със самостоятелен добив на  каменна сол – пречистена (готварска) и морска от находищата при с. Мирово, Шуменско и от морските солници между Бургас и Поморие.
Транспортен фактор. Транспортът  влияе върху развитието и териториалното разположение на леката и хранително-вкусовата  промишленост чрез превоза на суровините до предприятията и на готовата продукция до потребителите. Стойността на превозите се включва в цената на продажба на готовата продукция. Поради това една част от предприятията са в районите на добив на суровините (тютюнева, консервна, винарска, кожарска, килимарска). Друга част от предприятията са разположени в райони с благоприятно транспортногеографско положение. Такива са производствата във Варна, Бургас, Русе и др., където има условия за внос на суровини и за износ на готова продукция.
Силно влияние върху леката промишленост има и развитостта и състоянието на промишлеността и особено на машиностроенето, електротехническата и електронна промишленост. Те осигуряват необходимите машини и резервни части за ремонта и поддържането на техниката във фирмите на леката промишленост.
В съвременни условия съществено значение има  финансовият  фактор. Липсата на средства за инвестиции, за модернизация и реконструкция, липсата на оборотни средства и голямата задлъжнялост на част от фирмите води до срив в производството, до загубата на пазари.

3. Демографски фактори.
Населението влияе върху развитието на леката и на хранително-вкусовата промишленост със своята численост (брой), квалификация и производствен опит. В България, за редица производства през последното столетие има формиран добър производствен опит. Това се отнася особено за текстилната, килимарската, винарската, мелничарската, тютюневата промишленост и други. Като цяло е решен и въпросът с подготовката на кадри с висше и средно образование. В условията на безработица няма съществени проблеми с осигуряване на необходимите по количество трудови ресурси. Цената на труда е ниска и това позволява производството на по-евтина продукция. Това особено се отнася за използването на женската работна ръка. Трудовите ресурси влияят и върху териториалното  разположение на предприятията (фирмите) от отрасъла.

4. Научно-технически фактори.
Научно-техническият прогрес е много силно въздействащ фактор за производство на предмети за потребление от населението. Той влияе чрез внедряване в производството на:  нова техника; нови технологии; нови материали, заместители на традиционните природни материали; нови изделия; повишаване качството и надеждността на изделията; външния дизайн на произвежданата продукция. Неговото действие в последните години е отслабено, поради липсата на капиталовложения за инвестиции, реконструкция, модернизация и обновление на продукцията.

          5. Екологични фактори
Това са група фактори, свързани с изискванията за съхраняване и опазване на природната среда. По-голямата част от производствата не замърсяват или слабо замърсяват природната среда. Най-вредно е въздействието върху течащите води, поради използването на големи количества вода в производствения процес, особено щавенето на кожите, апретуро-бояджийските дейности на текстилните предприятия, редица отпадни продукти на хранително-вкусовата промишленост. Влошени са условията за труд в редица производства (предачно и тъкачно), предприятия и цехове. В тях има много голяма запрашеност на въздуха и производствен шум от работещите машини за опазване на здравето на работещите.


III. ЕТАПИ В РАЗВИТИЕТО НА ЛЕКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ
Развитието на промишлеността за производството на предмети за потребление на населението преминава през различни периоди (етапи). В се появява, разширява, намалява или изчезва производството на различни изделия.

1.     Доосвобожденски етап (до 1878 г.).
На основата на  доброто развитие на занаятите (килимарство, абаджийство, гайтанджийство, терзийство) възниква текстилната промишленост. От манифактурно към промишлено производство се преминава още през първата половина на  XIX  век. През 1834 г. в Сливен е създадена фабриката на  Добри Желязков (Фабрикаджията). В Първенец, Пловдивско през 1847 г.  е създадена фабрика от М. Гюмюшгердан. С това се поставя началото на вълненотекстилното производство. През 1850 г. в Шумен и през 1861 г. във Велико Търново се откриват фабрики за коприна, а през 1860 г. в Стара Загора - за копринени платове и тъкани.  През периода  1870 - 1876 г. се създават текстилни фабрики и в Сливен, София, Карлово, Панагюрище, Русе  и Силистра.  Кожаро-кожухарската и обувна  промишленост също започва своето развитие преди Освобождението. Основа е развитието на занаятите (кожарство, обущарство, папукчийство и др.). Първата кожарска работилница е открита в Габрово  през 1862 г. През този исторически период шивачеството и килимарството се развиват като занаятчийски дейности или вътре в семействата.
Преди Освобождението започва производството на редица по-дълготрайни хранителни изделия, но най-често на занаятчийска основа.С това се поставя началото на хранително-вкусовата промишленост. Мелничарската промишленост е един от най-старите отрасли. Меленето на пшенично и ръжено зърно до Освобождението е било извършвано предимно от воденици, а в Добруджа, Лудогорието и по Черноморското крайбрежие и от вятърни мелници. Месодобивната и месопреработващата промишленост възникват през 1867 г. в София, когато е създадена първата салхана (предприятие за клане на добитък и за преработка на животински  продукти).  През 60-те години на XIX век се откриват първите малки промишлени тютюневи работилници в Пловдив, Велико Търново, Сливен, Севлиево и др.. Преработката на мляко и производството на млечни продукти по българските земи е известно още от  15 век. Тя се извършвала в стотици мандри. Лозя и производство на вино в българските земи има от най-дълбока древност. Но през този период то е съсредоточено в личните стопанства на отделни българи. По това време в България има примитивни маслобойни в Хасковско, Казанлъшко, Харманлийско. Произвеждат се сусамово, орехово и маково масло и тахан. Уловът на риба има сезонен характер и е развит предимно  в крайбрежните  дунавски и черноморски селища. До Освобождението в България започва да се произвежда, макар и в малки количества и пиво.  Най-напред това става в градовете Шумен, Велико Търново, Русе и др.

2. Следосвобожденски етап (от 1878 до 1945 г.)
През Следосвобожденския етап в България постепенно започват да се създават множество работилници и фабрики за производство на различни видове предмети за потребление. Най-бързо развитие получава текстилната промишленост.  През 1892 г. в страната вече има 26 фабрики. През 1895 г. в Панагюрище се открива и първата работилница за персийски килими. Основни центрове на текстила стават Сливен, Габрово, Казанлък, Трявна, Карлово, Самоков и др. През 1892 г. е пусната в действие  и първата фабрика за памучни прежди и тъкани във Варна. В периода до 1920 г. се откриват още четири памукотекстилни фабрики в Сливен, Габрово, Ямбол и Велико Търново. След Първата световна война коприненотекстилната промишленост продължава да се развива. Създават се фабрики в Казанлък, Карлово, Свиленград, София, Враца. Успешно се развива и памукотекстилната промишленост. Откриват се нови фабрики в София, Казанлък и др. През 1939 г. в България са произведени 34 млн.м. памучни тъкани и работят 87 фабрики с 10 396 работници. В периода до Втората световна война се създават и първите фабрики за първична преработка на лен и коноп в с. Оброчище (Добричко), с. Вардим (Свищовско), Пазарджик, Бяла Слатина и др. До 1944 г. текстилната промишленост е основен отрасъл на българското стопанство. Нейното производство и заетите в нея лица имат значим дял в общата произвеждана промишлена продукция и работещите. Тя задоволява в основни линии ниските потребности на българското население от стоки за бита, облекло, обувки и др.
Шивашката промишленост след Освобождението от продължава да има занаятчийски характер. Промишлено производство има само за изделията, предназначени за армията и някои държавни ведомства.
През този период започва промишленото развитие на кожаро-кожухарската промишленост. През 1896 г. се внасят първите кожарски машини. През 1904 г. в Габрово е създадена първата фабрика  - «Янтра» за машинното производство на обувки. След Първата световна война има силен спад в обувната промишленост, поради засилената конкуренция на произвежданите каучукови (гумени) обувни изделия. През 1939 г. равнището на производството е под това на 1928 г. и в България е прекратено машинното производство на обувки. По време на Втората световна война се наблюдава увеличение на производството на кожарската, кожухарската и обувната промишленост, поради засиленото производство за армията.
След Освобождението започва по-бързото развитие на българската хранително-вкусова промишленост. То се основава на произвежданата от селското стопанство продукция. В началото, поради липсата на капитали, пазари и суровини, развитието е по-бавно и производството е с по-малки обеми. Започва изграждане на салхани за месо в по-големите градове на България. Началото на консервната промишленост в България се поставя през 1899 г. във Варна със създаването на  първото консервно предприятие. В мелничарството започват да се използват валцови мелници. Промишленото производство на цигари започва през 1895 г., а в началото на XX век се внасят първите машини. Млекопреработването продължава да  се осъществява на занаятчийска основа чрез мандри. След Освобождението винарството започва да се развива и на промишлена основа. До Първата световна война производството на растителни хранителни масла е незначително и се разчита на внос. За начало на захарната промишленост се приема  пускането в действие през 1898 г. в София на първата захарна фабрика. През 1913 г. са пуснати в експлоатация захарните фабрики в Русе и Горна Оряховица, а през 1914 г. в Пловдив и Камено (Бургаско).  След Освобождението  се поставя началото на организиран риболов и преработване на рибата. През този период се създават   (предимно от чужденци) първите пивоварни фабрики - Русе (1878 г.), София (Павлово-1880 г.), Шумен, Пловдив и др.
След Първата световна война хранително-вкусовата промишленост в България има по-бързо развитие. Създават и се и някои нови отрасли. През 1930-1933 г. е построена и най-модерната кланица  -  Софийската. Производството на месо се извършва в множество кланици и работилници за месопреработка. Създават се консервните предприятия в гара Кричим (сега гр. Стамболийски), Пловдив, Плевен, Пазарджик, Русе. Увеличава се производството и износът на цигари за Германия и Италия. В навечерието на Втората световна война функционират 52 цигарени фабрики, а с износ на тютюн се занимават 320 фирми. В тютюневата промишленост са заети 4000 работници. През 1939 г. в страната е имало 1159 мандри, които преработили 73.9 млн. литра мляко. През този период започва и производството на растителни масла. Първите екстракционни инсталации са пуснати в действие в с. Жабляно (Пернишко) през 1923 г. и в Свищов преэ 1924 г. В Бургас и на други места се създават малки рибоконсервни  фабрики, но уловът на риба е незначителен. През целия Следосвобожденски период се създават множество на брой, но малки, с малко работници преработващи предприятия, по-скоро работилници.

3.     След Втората световна война (социалистически етап)
Пред този период има съществени промени в развитието на всички подотрасли и производства. Извършва се национализация на предприятията, окрупняване и обединяване на предприятия и производства, закриване на дребни предприятия и работилниц, обновяване на техниката и технологиите на производството. Съществени промени има в развитието на текстилната промишленост. Изгражда се нова материална база на текстилната промишленост - заводи за памучен текстил в София (1951 г), Габрово (1953 г.), Пловдив (1958 г.) и Враца  (1967 г.). През 1962 г. в Габрово, а след това и в Русе, Самоков, Сливен, Велико Търново и др. започва и производството на нетъкан текстил. Започва използването на синтетични и изкуствени (щапелни) влакна – полиестерни, полиамидни, щапелни, полиакрилни. По такъв начин се намалява недостигът на суровини. След 1962 г. в България се построяват големи заводи на шивашката промишленост  в София («Витоша»), Плевен («Мизия»), Варна («Дружба»), Видин, Калофер, и др. Почти всички шивашки производствени мощности се разширяват, модернизират и реконструират. Използваните суровини са почти изцяло български. Около половината продукция се изнася на външния пазар - в бившия СССР, Германия, Близкия изток и др. В кожаро-кожухарската и обувна промишленост започва процес на уедряване чрез обединяване и закриване на по-малките предприятия. Увеличаването на производството на изделия през следващия период води до разширение на съществуващите мощности и чрез по-нататъшно окрупняване до концентрация на производството. До средата на 70 - те години в основни линии е завършена предметната специализация в кожаро-кожухарската, обувната и кожено-галантерийната промишленост.
В хранително-вкусовата промишленост настъпват съществени промени. Увеличава се производството и се разнообразява асортимента на произвежданите хранителни изделия и напитки. Въвеждат се по-съвременни и ефективни технологии на производство. Осъществява се, макар и незначителни износ на месо и месни продукти. През този период консервните фабрики се уедряват и модернизират. Изграждат се и множество нови предприятия. Към 1989 г. в страната работят над 100 консервни комбинати, заводи и фабрики. По-голямата част от продукцията (75-80%) е за износ в бившите социалистически страни. След 1947 г. се създава държавния тютюневият монопол. Фабриките се уедряват и специализират. В следващия период се внедряват нова техника и технологии на ферментация на тютюна. Построени са ферментационни заводи в Пловдив, Ямбол, Хасково, Благоевград, Дупница, Кърджали, Асеновград, нови цигарени фабрики в Благоевград, Асеновград и Хасково. През 90 - те години на XX в.  страната действат 23 предприятия на тютюневата промишленост, от тях 9 големи комбината. Увеличава производството на ферментирал тютюн и цигари. В Млекопреработването през периода създават 38 големи млекоцентрали и множество по-малки млекопреработващи предприятия. В тях се  внедрява нова техника и технологии, разнообразява се асортимента на произвежданата продукция. Увеличава се производството на вино и спиртни напитки, реконструират се заводите и фабриките и се модернизира производството. Изграждат се големи винзаводи в София, Плевен, Лясковец, Русе, Търговище, Велики Преслав, Павликени, Сливен, Чирпан и др. Създава се широк асортимент от бели и червени вина, коняци, естествено пенливи вина и др. През този период захарните заводи се модернизират и реконструират, увеличава се производството им. Построени са и новите заводи в Лом (1960г.) и Девня (1964г.). Захарните заводи се съоръжават с нова, високопроизводителна техника. Страната започва промишлен риболов в открито море. През 1964 г. се  поставя началото и на океанския риболов, а през 1973 г. в Бургас и на фабрична преработка на риба (фабрика «Славянка»). Увеличава се и количеството на уловената риба. Част от готовата продукция започва да се изнася в чужбина. През този период се разширява производството на бира като  пет от фабриките за бира се реконструират и модернизират и се построяват нови фабрики в Стара Загора, Мездра, Бургас, София, Варна, Хасково, Плевен, Благоевград. Започва промишлено производство на хляб в големите градове като София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен и др. чрез изграждането на хлебозаводи. В селата и в малките градове работят множество кооперативни фурни. През 1952 г. е пуснат в действия в Долна Митрополия първият фуражен завод. След това са построени и пуснати в действие фуражните заводи в Бургас, гара Яна (София), Лом, Мизия, Павликени, Пловдив, Русе, Добрич, Търговище, Ямбол, Враца и др.. Развива се производството на комбинирани фуражи - соев шрот, рибено брашно, сухо бито мляко, синтетични аминокиселини, витамини и др.
                През този период има бурно нарастване на производството на хранително-вкусови изделия и реализирането на сравнително голям износ в чужбина, като редица отрасли като консервната и тютюневата промишленост са развити предимно за износ. Но към края на периода голяма част от производствените мощности са амортизирани, продукцията с малки изключения е с ниско качество.

4. Преходен етап (след 1989 г.)
През този период настъпват съществени промени, особено в собствеността на предприятията. Част от предприятията са реституирани, а повечето са приватизирани. По същество почти не остават държавни предприятия. Създават се множество нови малки и средни фирми. Частният сектор става доминиращ. През този период има рязко намаляване на производството, голяма задлъжнялост на предприятията, особено на крупните фирми. Загубени са по-голямата част от старите външни пазари. Бавно и трудно се осъществява излаз на нови пазари. През този период много силно намаляха произведената продукция в натура, потреблението и износа на хранителни продукти, а се увеличи вноса на съмнителна по качество евтина продукция от други страни. Започнаха фалити, свиване на производството и закриване на едрите предприятия. Такава бе съдбата на почти всички големи консервни комбинати и заводи за производство на масова продукция като захарните заводи, обувния завод «Девети септември» в София, заводите за облекла «Витоша» в София и Варна и т.н. Дейността на някои предприятия бе изнесена в други страни. Например производството на слънчогледовото олио в «Калиакра» (Добрич). В началото бяха създадени масово малки предприятия за производство на различни изделия – мандри (за млечни изделия, пекарни (за хляб), ателиета (за производство на модни облекла) и т.н. След приемането на страната в Европейския съюз и свободното движение на стоки, въвеждането на европейските изисквания за производство на хранителни продукти, редица от тези малки фирми прекратиха своето съществуване.
След 1990 г. започва много силен спад на произведената продукция на консервната, тютюневата, захарната, рибоконсервната и др. промишлености. Страната започна да разчита на огромни количества внос на месо и месни продукти, захар и захарни изделия, копринени и памучни тъкани, обувки и обувни изделия и т.н.  Само шивашката и растително-маслената промишленост надвишиха или съхраниха миналите размери на производството. Като цяло през този преходен период хранително-вкусовата промишленост запази водещото си място, но това се дължи не на увеличаване на производството, а на много силния спад в производството на другите отрасли на българската промишленост.

IV. ОТРАСЛОВА И ТЕРИТОРИАЛНА СТРУКТУРА
1. Отраслова и териториална структура
            Отрасловата структура на тежката промишленост се определя от характера на производството, делът на произведената продукция и броят и делйт на наетите лица. Общо в нея стопанските отрасли са формирани предимно по показателя вид на произведената промишлена продукция и производство предмино на предмети за потребление. Формирани са два големи отрасъла: лека (текстилна, трикотажна, шивашка, кожаро-кожухарска, обувна и др.) промишленост и хранително-вкусова промишленост. В структурата на произведената продукция на леката промишленост силно доминира производството хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия, т.е. на хранително-вкусовата промишленост – 73.05%.  С по-малък дял е производството на на текстил и облекло, обработка на кожи, производството на обувки и други кожени изделия – 26.95%. Спрямо цялата произведена промишлена продукция продукция делът на леката промишленост е само 20.90%. Само производството на текстил, облекла, кожи и кожени изделия има незначителен дял в общата промишлена продукция – 5.64%. Значително по-висок е делът на хранитлено-вкусовата промишленост – 15.27%   

                                                                                                                 Таблица № 1
Произведена продукция и наети лица в леката промишленост през 2013 г.
промишлен отрасъл Произведена  продукция   в хил.лв
 Дял  по отрасли в %
 дял  в ОПП
Наети лица в брой
 дял   от общо наетите в %
 Общо промишленост
62 662 814
  
100.00
567 396
100.00
Тежка промишленост
49 564 037
   
79.10
357 674
63.04
Лека промишленост
13 098 777
100.00
20.90
209 722
36.96
1. Лека промишленост (текстил, облекла, кожи и кожени изделия)
3 529 501
26.95
5.64
84 505
14.89
2. Хранително-вкусова промишленост
9 569 276
73.05
15.27
125 217
22.07






Източник на данните: Статистически справочник 2014, изд. на НСИ.

            Леката промишленост има и много по-нисък дял в структурата на наетите лица в българската промишленост – 36.96% от всички наети в промишлеността. По-значим е делът на наетите лица в отрасъл хранително-вкусова промишленост – 22.07% от всички заети в българската промишленост.

А. Производство на дълготрайни нехранителни изделия (лека
     промишленост)
Този стопански отрасъл, условно наричан лека промишленост, включва производството на текстил и облекло, обработка на кожи, производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм. От своя страна отрасълът се поделя на подотрасли. Всеки от тях има своята специфика и обособени производства. Това, което свързва всички всички фирми и стопански дейности от този отрасъл е производството на дълготрайни нехранителни изделия, предназначени предимно за потребление от хората и използване в техния бит. 
1.     Текстилна и трикотажна промишленост.
Текстилната промишленост обхваща производството на различни видове прежди, тъкани (платове и др.), нетъкани текстилни материали, подови покрития, трикотажни и пасмантерийни  (ресни, гайтани, шнурове и др. подобни) изделия. Тя използва естествени (растителни и животински) и химични (синтетични и изкуствени) влакна. Нейната продукция от своя страна се ползва за производството на различни видове облекла, обувки, технически и други видове изделия, мебели, амбалаж и др. Текстилната промишленост снабдява трикотажната с прежди, шивашката - с платове, стопанския туризъм, мебелната промишленост, здравеопазването и др. с тъкани и постелки (чаршафи, одеяла и т.н.). От друга страна нараства използването от текстилната промишленост на заместителите на естествените суровини. Тя има значим дял в структурата на произведената продукция на промишлеността. Върху териториалното местоположение на предприятията оказват влияние мястото на добив на суровините, потреблението и транспорта. В районите на суровините се разполагат предимно производството на прежди и ленената, конопената и копринено- текстилната промишленост. В районите на удобни транспортни връзки за внос на суровини и износ на готова продукция се разполагат предимно предприятията на памукотекстилната промишленост. В големите потребителски центрове се разполагат предимно тъкачното производство и особено памукотекстилното производство. Текстилната промишленост има добре формирана вътрешна структура:
                                                                                                     Таблица  № 2
Производство на някои изделия на  текстилната промишленост (по години)
Вид                                         1990 г.       2000 г.       2010 г.        2012 г.
      1.  Памучни прежди – в хил.т.        72.2        13.8               6.4              3.2
  1. Вълнени прежди – хил.т.           29.8          9.2               4.1              3.2
  2. Памучни платове – в млн.м2.   290.5        42.5              14.1             7.7
  3. Вълнени платове – в млн.м2.      31.4         4.7                3.4             2.4
  4. Копринени платове – в млн.м2   36.3         7.6                0.7             1.5
  5. Килими и
      килимени изделия – хил.м2           1610      1152              1302          1012
---------------------------------------------------------------------------------------------------------
                   По данни от Статистически справочник на РБ 2014 г.

1.1. Памукотекстилна  промишленост
Включва предприятия и дейности, които използват като основна суровина памука. Произвежда прежди, шевни конци, платове, чаршафи, кърпи и др. памучни изделия. Силно зависима е от вноса на памук.
Памукотекстилната промишленост има най-голям относителен дял в произведената промишлена продукция на текстилната промишленост. В нея е и най-голям броят на заетите - около 40% от работещите в отрасъла. Отличава се с голяма  концентрация на производството. Основните условия и фактори, които влияят върху развитието на текстилната промишленост са суровините и пазарите. В последните години все повече нараства делът на използването на заместители на естествените селскостопански суровини.В годините на преход на икономиката (след 1989 г. силно намаля производството на памучни прежди.  То спадна от 72.2 хил.т. през 1990 г. на  3.2 хил.т. през  2012 г. или спад над 20 пъти. Производството на памучни платове също се промени съществено. През 1990 г. са произведени 290.5 млн.м2., а през 2012 г. – 7.7 млн. кв. м. или намаление от почти 40 пъти. Причините за спада са комплексни: намаляване на потреблението в страната, загубата на външните пазари, липсата на средства за внос на памук, некачествена продукция. Свиването на потреблението на вътрешните пазари и загубата на част от външните пазари се отразяват отрицателно на развитието на текстилната промишленост. Главните потребители на произведените памучни прежди и платове са фирмите от шивашката, трикотажната, килимарската промишленост и нетъкания текстил и др.. Основните центрове на производството са големи селища като София, Габрово (фирма  «Мак ЕООД»), Варна, Ямбол, Пловдив («Марицатекс» АД), Хасково, Казанлък, Враца («Вратица» ООД), Плевен и др. Памуко-текстилната промишленост произвежда и хавлиени тъкани от памук. През 2012 г. са произведени 269.6 хил. кв.м. такива изделия. Главен център на производството на хавлиени тъкани е Панагюрище («Яна АД – завод Панагюрище»).
1.2. Вълненотекстилна промишленост
Включва предприятия и дейности за производство на  вълнени и вълнен тип прежди и тъкани. Отличава се с добре развити традиции и опит в производството. Основните суровини се доставят от овцевъдството (вълна) и от химическата промишленост (химични влакна). В структурата на произведента продукция е на второ място след памукотестилната. Тя осигурява продукция за населението, но и прежди, платове и други материали за шивашката, трикотажната, мебелната промишленост и други. В годините на преход има значим спад на продукцията. Производството на вълнените и от вълнен тип прежди намаляват от  29.8 хил.т. през 1990 г. на 3.2 хил.т. през 2012 г. или спад  над девет пъти. Много намалява и производството на вълнени платове. През 1990 г. са произведени 31.4 млн.м2, а през 2012 г. само 2.4 млн.м2. Причините за това са загубата на външни пазари, свиването на вътрешното потреблението, конкуренция от вносни изделия. Основните центрове на вълненотекстилната промишленост са Сливен («Миролио Лана»АД и др.), Габрово («Финтекст»), София (Гара Искър, «НИТЕКС - 50 АД” и др.), Казанлък («Катекс»), Трявна, Самоков («Самоковска комуна»), Котел («Инкотекс»и др.
1.3. Коприненотекстилна промишленост
Включва предприятия и дейности за производство на копринени прежди и  конци за шев и бродерия, копринени платове и други копринени тъкани. Това е стар текстилен отрасъл. Коприненотекстилната промишленост има малък дял в структурата на произведената промишлена продукция и от броя на заетите лица в текстилната промишленост. Използва естествена, изкуствена и синтетична коприна. През последните години намаля отглеждането на копринените буби, което силно затруднява развитието на  коприненотекстилната промишленост. Това налага внос на сурова коприна или производство на копринени платове от изкуствени и синтетични кпринени нишки. Продукцията се използва в шивашка, трикотажна, мебелна промишленост и други отрасли. В годините на прехода в този отрасъл има сериозен спад. През 1990 г са произведени 36.3 млн.м. копринени платове, а през 2012 г. само 5.4 млн. м. Основните причини за спада са в намаляване на производството на  суровина и конкурентен внос на евтини чужди коприни, предимно с китайски произход. Първична обработка на пашкули се извършва в районите на отглеждане на копринената буба (Хасково, Свиленград, Харманли, Враца). Производство на копринени прежди (греж) има в Хасково. Производството на копринени платове е разположено както в големи потребителски центрове като Русе (копринени платове от синтетична коприна), Враца, Казанлък, така и в по-малки селища като Карлово (използва синтетична коприна като суровина). Затворени бяха няколко копринени фабрики, включително и в София.
1.4. Ленено-конопена  промишленост
Включва предприятия и дейности за производство на конопени и ленени изделия с техническо и битово предназначение - ленени платове, тютюнев амбалаж, канапи, въжета, тапицерска вложка, зебло, ленти, амбалажни торби и други. Продукцията на ленено-конопената промишленост се използва в шивашката, тютюневата, мебелната и др. видове промишленост, в търговията и селското стопанство и т.н. Тя използва предимно естествени суровини - коноп и лен. Недостигът на български суровини се компенсира от внос. През последните години той достига до около 1000 т.  коноп и 2500 т. юта.  Вносът на юта и коноп е предимно от Индия и Бангладеш. Лен се внася от Белгия и Франция. Ленено-конопената промишленост има незначителен дял в заетите и промишлената продукция на текстилната промишленост. В годините на прехода нейната продукция силно намаля. В началото се произвеждаха незначителни обеми ленени прежда и тъкани (предимно в Самоков «Рилски лен») и конопени прежди и тъкани. През 2012 година няма произведени ленени и конопени прежди и тъкани. Сега се произвеждат само отделни конопени изделия чрез вносна суровина. През 2012 г. са произведени 277.8 т. канапи, въжета и дебели въжета. Основен действащ производствени центр за конопени изделия е Пазарджик (амбалажни и технически конопени изделия). В близкото минало центрове на ленено-конопената промишленост бяха Самоков, Провадия, Велинград, Шабла и др.
1.5. Килимарска промишленост
Включва предприятия и дейности за килими и килимени изделия. Основната използвана суровина е овчата вълна. Произвеждат се гладки и двулицеви килими. В зависимост от  типа килимите биват: ръчнотъкани (чипровски, котленски, персийски) и машинотъкани. По-ценни са ръчнотъканите. За развитието на килимарството в миналото е имало благоприятни условия като: суровина, традиции и производствен опит. Килимарското производство в последните години е в процес на промяна. През 1990 г. са произведени 1610 хил.м2 килими и килимени изделия, през 2011 г. - 1012 хил. м2. Основен производствен център за машиннотъкани килими  в страната е Сливен («Декотекс») за производство на вълнени и синтетични килими, мокети, пътеки, печатани килими и други. В Панагюрище се произвеждат  персийски килими, в Котел (ТПК  «Котленски край») - котленски тип, китеници и други, в Смолян («Родопска тъкан АД») вълнени одеяла, китеници и килими, Чипровци - двулицеви килими тип чипровски килим, Сопот, Силистра и др. Жакардови килими се произвеждат в град Добрич («Жакард Добрич АД»), Пловдив («Битова тъкан ЕООД») и др.
1.6. Нетъкан  текстил
Това е най-новото производство на текстилната промишленост. То обединява предприятия и дейности за производство на плоскостни текстилни изделия по некласически методи - чрез механично, химично или комбинирано свързване на влакнестите елементи. Продокцията включва някои видове облекла, изделия за обзавеждане (завеси, пердета, одеяла, тапети, дамаски за мебели, подови покрития и др.), изделия за технически цели (подложки, хастари, филтри, изолационни материали), за амбалаж и др. Има незначителен относителен дял в текстилната промишлената продукция. Центрове за производство на нетъкан текстил са Сливен, Велико Търново, Троян («Витекс-Троян АД»), Добрич, Русе («Юта АД»), Самоков, Разград, Велико Търново (за облицовки деколин, велтър и др.) и др. Щамповани платове (от вискоза, памук и полиестер) се произвеждат в Елин Пелин (фирма  «Миролио България» ЕООД). През 2012 г. в България са произведени 2.1 хил.т. нетъкан текстил. Производството на одеяла е незначително. През 2012 г. са произведени 136.5 хил. бр. одеяла. Главните центрове са Сливен и Смолян.
1.7. Трикотажна промишленост
Този отрасъл има междинно място между текстилната и шивашката промишленост. С текстилната я свързва производството на платове, но не чрез тъкане, а чрез плетене.  С шивашката я свързва производството на готови облекла, но не чрез шиене, а чрез плетене. Трикотажната промишленост е сравнително ново производство. Тя започва да се развива в края на  XIX  и началото на XX  век. Включва предприятия, които произвеждат плетено горно и долно облекло, чорапи и чорапогащи, пасмантерия. Суровинната база се осигурява от текстилната и химическата промишленост (полиестерни, полиамидни, полиаклрилнитрилни  др. влакна). В нея се използват много машини и апарати за автоматично плетене, а женският труд е по-лек в сравнение с този в текстилната промишленост. Почти цялото и производство се използва като стоки за потребление от населението. В България доскоро функционираха 27 големи трикотажни предприятия и множество по-малки фирми. В тях можеше да се произвежда голям обем продукция. Освен в големите потребителски  центрове трикотажното производство се развива и в малки градове, в села и в миньорски селища, понеже се използва свободната женска работна ръка.
В трикотажната промишленост има специализация. Мощностите за производство на горно трикотажно облекло са съсредоточени в София, Габрово, Трявна, Плевен, Стара Загора, Петрич и др. Фирма  «Росица АД” от Севлиево е един от най-големите производители на горен вълнен трикотаж. В годините след 1989 г. в страната има спад в производството на горно трикотажно облекло. През 2012 г. са произведени 10.9 млн. бр. пуловери и жилетки.
Долно трикотажно облекло (бельо) се произвежда в София, Габрово, Трявна, Стара Загора, Кърджали, Разград и др. В това  производство има много по-голям спад. През 1990 г. са произведени 75.8 млн. бр. долни трикотажни облекла, а през 2012 г. 21.5 млн. бр. или намаление над три пъти. През 2012 г. са произведени 55.9 млн. броя тениски. В страната има конкурентен внос на чужди долни трикотажни облекла предимно китайски и турски.
Производството на чорапи и чорапогащи е съсредоточено в София, Русе и Сливен.  В сравнение с производството на облекла, производството на чорапи се увеличава.
Пасмантерия се произвежда в град Първомай. Производство на ципове  и лепещи ленти има в гр. Гоце Делчев («Орбел» АД), на в с. Сатовча, Гоцеделчевско. Разнообразни пасмантерийни изделия (ширити, шевици, ресни, плетени шнурове, ластици и др.) се произвеждат в град Ямбол («Тонзос – 95»АД).               
Териториална структура на текстилната промишленост.
В близкото минало, при развита текстилна промишленост бяха формирани четири териториални района: Софийски (София, Самоков, Преник и др.); Габровски (Габрово, Севлиево, Трявна, Велико Търново, Горна Оряховица); Пловдивски (Пловдив, Пазарджик, Карлово, Панагюрище, Първомай); Сливенски (Сливен, Казанлък, Нова Загора, Ямбол, Котел). Самостоятелни центрове са Хасково (копринен текстил), Русе и Карлово (синтетични коприни), Враца и Плевен (памучен текстил). Сега тази структура е силно видоизменена и променена.

2.  Шивашка  промишленост 
Включва предприятия и дейности за изработка на горно мъжко, дамско, детско-юношеско и бебешко облекло, бельо, шапки, спортно и работно облекло и изделия за ведомствено и производствено ползване. Само работното облекло е предназначено за стопанската сфера. Преобладаващата част от продукцията се потребява от населението. В този отрасъл е заета предимно женска работна ръка. Той е пряко свързан с текстилната промишленост от която получава суровините - платове, хастари, вата, конци и др.. Тя не изисква  крупни инвестиции, няма грамадни производствени фондове. Шивашката промишленост осигурява бърза възвращаемост на вложените средства. Основните фактори за нейното развите са пазарите и наличието на евтина работна ръка. През последните десетилетия нараства прозведената продукция в отрасъла и броя на заетите. Трудовото възнаграждение е едно от най-ниските в страната. Голяма част от предприятията работят на ишлеме (производство по модели и с материали на клиента) като тези във Видин, Белоградчик, Петрич и др. Има увеличение на произведените облекла в натура. Около 75% от произведените шивашки изделия са дамски облекла.
Връхни (горни шивашки) облекла се шият в  София,  Плевен, Русе, Горна Оряховица, Луковит, Пазарджик и др.. През последните години е налице спад в производството. През 1990 г.  са произведени 44 310 хил.бр. горни мъжки облекла, през 2011 г -  14.9 млн. бр. Подобна е картината с дамските горни облекла. През 2011 г. са произведени 3725.1 млн. бр. Сравнително добре е развито и производството на спално бельо. През 2012 г. е произведено 21.7 млн. бр.  спално бельо. 
Детско облекло се шие в множество български селища -  Бяла Слатина, Велико Търново, Добрич, Чирпан, Мадан и др.. Производството на бебешки, детски и юношески облекла бележи в последните години най-голям спад.
Мъжки ризи и дамски блузи се шият във Видин, Калофер, Карнобат, София и Панагюрище и много други селища.
Работни облекла се шият в  Мадан, Луковит и Исперих. През 2009 г. общо в страната са произведени 6 102.0 хил.бр. работни облекла.
Спортни облекла се шият в Дупница и Петрич, а дънкови - в Луковит.

3. Кожаро - кожухарска и обувна промишленост.
Включва предприятия и дейности за производство на изделия от кожа -  кожарски, кожухарски, обувни и галантерийни. Има малък дял в  произведената продукция на леката промишленост и сериозен спад на производството. За развитието на този подотрасъл силно влияе суровинния фактор. В страната има недостиг на суровини. Собственото производство задоволява незначителна част от необходимите кожи. Това налага значим внос от чужбина – Аржентина, Индия, Бразилия, Монголия, Казахстан, Иран и др. и др.
3.1. Кожарска   промишленост
Кожарската промишленост обединява предприятия за обработване на сурови кожи от едър и дребен  рогат добитък и от свине. Тя произвежда гьон, бокс, лак, напа, велур, свински юфт (намазана лицева продъбена кожа). Продукцията е предназначена за потребностите на кожухарската, обувната и кожено-галантерийната промишленост. Производствения процес потребява голямо количество технологични води. Обикновено за обработката на 1 т. сурови кожи се ползват около 2 т. вода. От равнището на животновъдството зависи развитието на кожарското производство и обратното -  развитието на кожарската промишленост стимулира развитието на животновъдството. В България основна суровина на кожарската промишленост са агнешките кожи. С по-малък относителен дял са свинските и телешките кожи. За масовото производство не достигат кожите, произвеждани в нашата страна. Поради това значителна част от необходимите кожи са  вносни. Преобладаващата част от предприятията на кожарската промишленост са съсредоточени в основните животновъдни райони на страната, в които се добива суровината. Спадът в производството на обработени кожи влияе отрицателно върху развитието на кожухарската промишленост. Кожарството е дейност, която силно замърсява водите, понеже суровите кожи се обработват с танин. 
В България има трайна тенденция на спад на производството на твърди кожи, поради замяната на гьона за подметки с изкуствени материали. Спадът започва още от 1970 г.След 1985 г. той се ускорява. През 2012 г. производството на кожи от едър рогат добитък е 132.4 т. В България преобладава производството на меки кожи  (включително и лицеви), но тяхното производство бързо намалява поради намаляването на броя на овцете и козите. Основните центрове, в които са разположени производствените мощности на кожарската промишленост са Габрово (фирма  «Лъв») за производството на гьон, Русе (фирма  «Приста АД») - за обработката на твърди и меки кожи от едър рогат добитък, Плевен (фирма  «Мая») за производство на обработени кожи за обувки, тапицерии на мебели и автомобили и др., Севлиево, Търговище и др.
3.2.  Кожухарска промишленост
Включва предприятия и дейности за производство на обработени кожухарски  кожи и на кожено облекло. Използват се сурови агнешки, шилешки и овчи кожи. От тях се произвеждат кожухарски кожи, които служат за изработката на кожени палта (кожуси и кожухчета)  и кожени изделия. В нашата страна производство на кожухарски кожи силно намалява. В резултат на това много силно намалява и производството на кожени облекла. Загубата на външните пазари, липсата на достатъчна и на качествена суровина и намаляването на вътрешното потребление доведоха до силен спад в производството на кожени облекла. По-малко стопанско значение има използването на кожи от нутрии, норки, зайци и др. Основните производствени мощности на кожухарската промишленост са разположени в София (на гара Искър), Пловдив, Ловеч (фирма «Велур») и Добрич. Има и производствени мощности съвместяващи двете дейности – обработка и производство на кожени облекла. Центрове на такова производство са Пазарджик (фирма «Силвер» ЕООД) и др.
3.3. Обувна промишленост
Включва предприятия и дейности за производството на различни видове обувки - мъжки, дамски, детско-юношески, бебешки, спортни и други. Нейната продукция е предназначена почти изцяло за населението, армията и полицията. Локализацията на тези производства е предимно в потребителските центрове, тъй като суровините имат три пъти по-малък обем от готовата продукция. Поради това са възникнали обувните фабрики в София и в Пловдив. Влияние оказва и суровинният фактор, но най-често в съчетание с потребителския. Под общото влияние на двата фактора се развива обувната промишленост в Габрово, Добрич, Кюстендил. Трудовите ресурси също влияят върху развитието на обувната промишленост и главно върху нейното териториално местоположение. Под влияние на този фактор са възникнали обувните предприятия в Пещера, Монтана, Крумовград  и др. През последните десетилетия тече процес на ускорена замяна на ходилата на обувките от гьон с микропореста гума, полиуретан и други химични съединения. Според предназначението на произвежданите обувки специализацията е следната: в София се произвеждат предимно дамски и спортни обувки; в Пловдив -  дамски (луксозни, летни и домашни); в Габрово - мъжки и специални обувки; в Добрич – детски и т.н. Част от обувните предприятия произвеждат продукция за износ. Обувната промишленост не е в добро състояние. Има заселен конткурентен (често нерегламентиран) внос на обувни изделия от Китай, някои азиатски страни и Турция. Има спад на производството. През 1990 г. са произведени  22.2 млн.чф. (без гумените и спортните) обувки, през 2012 г.5.4 млн.чф с горна част от естествени кожи. Вече е по-голямо производството на обувки с горна част от каучук, пластмаса и текстил. През 2012 г. са произведени 5.5 млн. чифта такива обувки, спортните са 262.6 хил. чф.. Най-големите производствени центрове на обувната промишленост в България са  София, Пловдив, Габрово, Добрич, Пещера, Кюстендил.
3.4. Кожено-галантерийна  промишленост
Включва предприятия и дейности за производство на кожено-галантерийни произведения - твърди и меки куфари, дипломатически куфарчета, пътни чанти, ученически и студентски чанти, дамски ежедневни и тоалетни чанти, портфейли, портмонета и др. Основните производствени предприятия са  разположени в големите потребителски центрове - София, Пловдив, Варна, Русе, Плевен и Димитровград. Сега има незначителен относителен дял в произведената продукция на кожарска, кожухарска и обувна промишленост .
В  териториална структура нта годи отрасъл има 4 района. Югозападният специализира в производството на гумени обувки, кожени облекла, мъжки и спортни обувки, кожено-галантерийни изделия. Центрове са София, Дупница, Кюстендил, Благоевград, Своге, Петрич. Южният централен район специализира в кожени облекла, мъжки и дамски обувки, кожено-галантерийни изделия. Центровете  са Пловдив  и  Пещера. Северният централен район специализира в производството на твърди, меки и лицеви кожи, гумени обувки, кожухарски, велурени и обувни изделия. Центрове са Габрово, Севлиево, Ловеч и Плевен. Североизточният  район  специализира в лицеви кожи, меки кожи, кожени облекла и детски обувки. Основните центрове са Русе, Търговище и Добрич. Като самостоятелни центрове в страната се развиват Димитровград, Крумовград, Монтана и др.

Б. Хранително-вкусова проимишленост
            Хранително - вкусовата промишленост произвежда храни и напитки. На основата на продукцията или използваната суровина тя се поделя на подотрасли и производства. Отличава се с голямо разнообразие на използваните селскостопански суровини и на произведената продукция.

1. Подотрасли с растениевъдна ориентация
Голяма част от подотраслите на хранително-вкусовата промишленост използват растителни суровини и производство на разнообразна продукция. По-голямата част от тях са локализирани в мястото на отглеждане на земеделските култури.
Таблица № 2
                  Производство на някои изделия на Хранително-вкусовата    
                               промишленост   през последните години
      Изделие                                               1990 г.       2000 г.       2010 г.          2012 г.
1.     Брашно – в хил.т.                           1366.0       590.0           529.1          533.0
2.     Растителни масла – в хил.т.             139.6       101.9            98.1            95.9
3.     Рафинирана захар   - хил.т.               185.0        216.0           114.9                -
4.     Шоколад и захар. изделия – хил.т.    91.2           29.4             37.1            40.1
5.     Зеленчукови консерви  -хил.т.         244.4           42.1             71.0            67.5
6.     Плодови консерви  - хил. т.             210.9           28.8              27.8            59.1
7.     Манипулиран тютюн – в хил.т.         67.5           31.5              44.5           40.9
8.     Тютюневи изделия – хил.т./млн.бр.  75.8           26.7         18739*        27053     
9.     Спиртни напитки –млн.л. алк.100%                                          6.6              7.3
9.     Гроздови вина – млн.л  .                   219.9        181.8            151.1          141.7
10.   Бира  - млн.л.                                     650.7        404.8            419.8          521.9
По данни от Статистически справочник на РБ
Забележка:  *тютюневите изделия (цигари) за 2010 и 2012 г. са в млн.бр.

Мелничарска  промишленост
Обединява предприятия (мелници) за производство на брашно, тестени изделия и ориз. Основните използвани суровини са пшеница, ръж и ориз, а продукцията е от стоки от първа необходимост за населението - брашна, нишесте, грис, булгур. Мелничарската промишленост осигурява брашното за хляба, хлебните и тестените изделия, както и за общественото хранене, консервната и фуражната промишленост и животновъдството и др.. Производството на брашно, тестени изделия и ориз силно зависи от потребителското търсене. В България има почти едно и също високо равнище на потребление и на производство на брашно. Това създава стопанска стабилност на мелничарската промишленост. Локализирането на производството става на основата на потреблението и на суровинния фактор. Най-големите български мелници са разположени в най-големите потребителски центрове - София, Пловдив, Бургас и др.. В почти всички областни градове има големи мелници. Суровинният фактор влияе върху разположението на производствените мощности в зърнопроизводствените райони - Бойчиновци, Дунавци, Долна Митрополия, Силистра, Добрич, Ямбол, Червен бряг и др. Това позволява триците като отпадък да се използват на място за развитие на животновъдството.
Най-голямо е производството на брашно в София (най-голямата мелница на Балканите), следвано от мелниците в Бургас, Долна Митрополия, Стара Загора, Велико Търново, Варна, Ямбол, Добрич, Червен Бряг и други. През 1990 г. се произвежда 1400 хил.т. брашно, като част от него е за износ. След това производството е обикновено над 500 хил.т., а през 2011 г. то е 533 хил.т. При него се получават и отпадни продукти (трици и отсевки), които се използват като фураж.
Производството на тестени изделия обхваща производството на макарони, фиде, юфка, спагети, кус-кус, звездички и др. През 2012 г. са произведени 11.4 хил.т. От тях най-значим е делът на макароните. Производството им е съсредоточено в големите мелници в Бойчиновци, Червен бряг, Добрич и Стара Загора. Нишесте се произвежда във Велико Търново и Червен бряг.
Производството на ориз в България е незначително. В последните години има силен спад. През 1990 г. е произведен 18.4 хил.т. ориз, а през 2011 г. е 8.2 хил.т. Основните центрове за производство на ориз в България са Пазарджик, Пловдив и Ямбол. България внася значими количества ориз от други страни.
Хлебопроизводство
            В България се произвеждат множество видове хляб и хлебни изделия. Основната суровина е брашното (пшеничено и ръжено), но се използват и малки количества сол, захар, хлебна мая, набухватели и др.. През последните години се подържа почти едно и също равнище на производството на хляб и хлебни изделия (кифли, банички, сиренки, кашкавалки и т.н.). През 2012 г. в страната е произведен 350.3 хил.т. хляб, 62.9 хил. т. пресни хлебни изделия и 13.1 хил.т. сухар и препечен хляб. Особено динамично е производството на хляб и хлебни изделия в малките фурни, в които лесно се сменя асортимента, грамажа и опаковката. Хлебопроизводството е равномерно териториално разположено, понеже удовлетворява основни човешки потребности. Най-големите мощности са на хлебозаводите в София, Пловдив, Варна и други по-големи градове.
Тютюнева (Тютюнопреработваща) промишленост
Обединява предприятия и дейности за първична обработка и ферментация на тютютн и производство на тютюневи изделия (цигари, тютюн за лула и др.). Основната суровина са изсушените зрели тютюневи листа. Използват се предимно ориенталските сортове тютюн. По-малко стопанско значение имат американските  сортове. Тютюневата промишленост е добре развита. Това се дължи на добрата собствена суровинна база и висококвалифицираната работна ръка. Тя осигурява препитание на част от населението в планинските и хълмисти райони на страната, особено в Източинте Родопи.
Местоположението на производствените предприятия (депа, складове, ферментационни заводи и цигарени фабрики) се обуславя от действието на различни фактори – суровиен, потребителски и трудови ресурси. Решаващо влияние за местоположението на предприятията за първична преработка на тютюна има суровинният фактор. Предприятията са разположени в основните тютюнопроизводствени райони - Кърджали, Момчилград, Ивайловград, Благоевград, Пещера, Джебел, Дупница, Хасково, Ямбол и др. Ферментационните предприятия са разположени в районите на производство на суровината или в близост до тях. Такива има в Хасково, Кърджали, Пловдив, Стара Загора, Ямбол, Благоевград и Дупница. След 1989 г. поради загубата на външните пазари и конкуренцията на чужди цигарени изделия на вътрешния пазар, силно намалява производството на манипулиран ферментирал тютюн. През 1990 г. то е 67.5 хил.т., а през 2011 г. на 46.4 хил.т. Предприятията за тютюневи изделия  териториално са разположени в районите на потребление и наличие на трудови ресурси - София, Благоевград, Пловдив, Стара Загора, Хасково. Цигарените фабрики са специализирани в производството  на  определени   марки  цигари. Една част от тези фабрики като тази в Плевен прекратиха производството. След 1989 г., има намаление на произведената продукция в натура През 2012 г. са произведени 27 053 млн..бр. цигари. Спадът в производството на ферментирал тютюн и на цигари се дължи на загубата на пазарите в бившите социалистически страни и на конкурентния и контрабанден внос на цигари.
В териториално отношение производството е развито в три района на страната: Южен (Родопите и Горнотракийската низина) с центровете Пловдив, Стара Загора, Хасково, Кърджали и Асеновград; Югозападен (долините на Струма и Места) с центрове – Дупница и Благоевград. Североизточен с център град Шумен.
Растително-маслена  промишленост
Обединява предприятия и дейности за производство на растителни, хранителни и технически масла. Преработва семена от маслодайни растения, предимно слънчоглед, но и соя,  рапица, лен, памук, коноп и др. Основната продукция са растителни хранителни масла (нерафинирани, рафинирани, втвърдени, разфасовани и в наливно състояние), маргарин, майонеза и растителни технически масла (слънчогледово, памучно и др.). Като съпътстващи производства се получават шротове (слънчогледов, соев и др.), лецитин, мастни киселини, комбиниран фураж, белтъчно-биоконцентратни смески и др.
С най-голям обем и с най-голямо социално значение е слънчогледово масло (олио). За развитието на растително-маслената промишленост и нейното териториално разположение силно влияние оказва суровинният фактор. Поради това големите центрове на производство на растителни хранителни масла са разположени в районите на отглеждането на слънчогледа. Такива са комбинатите и заводите в: Стара Загора («Бисер»);, Бургас («Слънце»), Провадия («Слънчеви лъчи»), Шумен («Плиска»), Попово, Долна Митрополия («Звезда»), Кнежа («Олива»), Полски Тръмбеш, Бойчиновци, Свищов, Харманли. Прекрати производството комбината в Добрич («Калиакра»). По-слабо е влиянието на потребителският фактор. Той е определящ за производството на олио в Костинброд («Нива») и др.. През последните години производството на растителни хранителни масла е неравномерно. През 1990 г. са произведени 139.6 хил.т. растителни хранителни масла (слънчогледово олио), през 2000 г. – 101.9 хил.т. През 2010 г. производството на слънчогледово олио е 98.1  хил.т. и през 2012 – 95.9 хил.т. Тези различия до голяма степен са резултат на различните климатични условия и добиви през отделните години. Силно влияние върху нарастването на количеството произведено олио има използването на част от продукцията на слънчогледовото семе за производството на биоетанол. Като отпаден продукт през 2012 г. е произведено 386.1 хил.т. кюспе и други твърди остатъци.
Маргарин се произвежда в заводите за олио. През годините след 1989 г има тенденция на увеличаване на производството. През 2011 г. е произведен 12.9 хил.т. маргарин и други подобни хранителни мазнини. Майонеза в по-значими количества се произвежда в Бойчиновци и в по-малки обеми в множество нови малки частни фирми.
Консервна  промишленост             
Произвежда плодови и зеленчукови консерви, сокове, замразени зеленчуци, пулпове, готови храни и др. Основните суровини са плодове, зеленчуци, захар, месо. Използват се още и различни видове консерванти и амбалаж - пластмасов, стъклен, дървен. Основен фактор за развитие на консервната промишленост е суровинният и поради това производствените мощности са изградени предимно в местата на добив на суровината.
Предимно зеленчукови консерви се произвеждат във Великотърновско, Плевенско, Видинско и Хасковско. За производството на доматено пюре и доматен сок са специализирани фирмите в Айтос («Кетчуп фрукт»), Пловдив, Пазарджик, Плевен, Горна Оряховица, Стара Загора, Джулюница. Специализация в производството на зеленчукови сокове имат фирмите в Пловдив, Сливен и Стара Загора. Месозеленчукови консерви се произвеждат в крупните предприятия в Пловдив, Ямбол, Пазарджик, Шумен и др. Сред най-големите фирми са тези в Пазарджик («Марица»), Плевен («Сторко»), Стамболийски («Виталина»), Пловдив («Филикон») и други. Производството на зеленчукови консерви се отличава голям спад, над три пъти, от 244.4 хил.т. през 1990 г., на 67.5 хил.т. през 2012 г. От зеленчуковите сокове доминира производството на доматен сок.. През 2012 г. в страната е произведен 552.8 хил.т. доматен сок.
Плодови консерви и сокове се произвеждат в Ловешко,  Габровско,  Софийско,   Кюстендилско,   Силистренско. Плодови каши се произвеждат в Пазарджик,  а пектин в  Перник (фирма «Пектин»). След 1989 г. силно намалява производството на плодови консерви, но след 2000 г се набелязва повишаване на произведената продукция.. През 1990 г. са произведени 210.9 хил.т. плодови консерви, през 2010 г. 47.8 хол.т., а през 2012 г. са 59.1 хил.т. или спад почти 4 пъти. В производството на плодови сокове в последните десетилетия има ясно очертана тенденция на производство на сокове от и с добавка от вносни тропични плодове като ананас, грейпфрут, портокал, лимон. Най-голям е делът на комбинираните плодови сокове. По-известни фирми са тези в Петрич («Петричка праскова»), Силистра («Нектар»), Ботевград («Линк») и др. През 2012 г. доминират смесените сокове. По-голям обем производство има на сокове от ябълки (6.7 хил.т.) и ананас (3.1 хил.т.).
Производство на детски храни на плодово-зеленчукова основа има в  Асеновград (фирма «Аскон»). Незначителни количества детски храни се произвеждат и в някои други населени места. След 1990 г има значителен спад и в това производство. В България се развиват и специфични производства като замразени плодове и зеленчуци. То е развито в Берковица, Ямбол (фирма  «Ефеб»), Стара Загора («Агро Фрукт Груп»), Хасково («Югоплод АД»), Ловеч («Мелта»), Плевен и др.. Незначително е производството на сушени зеленчуци и сушени плодове.
Консервната промишленост се развива предимно в два основни района и редица центрове като Видин, Кюстендил, Бургас, Ямбол, София и др.). Южният централен район (Маришки) обхваща консервното производство в Пловдивска, Пазарджишка, Старозагорска  и Хасковска област. Северният централен район (Плевенско-Горнооряховски) има два подрайона. В Янтренският подрайон центровете са Велико Търново, Горна Оряховица (сушени зеленчуци), Севлиево, Джулюница, Дебелец, а във Витско-Осъмският - Плевен, Ловеч, Луковит.
Винарска промишленост (Производство на вина и спиртни напитки)
Предприятията от този отрасъл произвеждат различни видове вина, концентрирани алкохолни напитки (ракии, водки, коняци и др), гроздов спирт и т.н.. Суровините, които използват са грозде, сливи и други плодове. В страната има голямо марково разнообразие, но и известна специализация. Най-голямо по обем е производството на вино. Главните винарски центрове са: Лясковец, София, Русе, Плевен, Перущица, Варна, Велики Преслав, Търговище, Видин, Сухиндол, Пазарджик, Сливен, Свищов и др. Подсладени напитки се правят в  Лясковец, Перущица, София, Варна, Благоевград и др. Малинови вина се произвеждат в Берковица, Долна баня, Костенец, Априлци, а  шампанизирани - във Варна, Лясковец, Чирпан и Перущица.
Винодобивът е с по-малък спад на производството от другите отрасли на хранително-вкусовата промишленост. При гроздовите вина има намаление от 219.9 млн.л. през 1990 г. на 151.1 млн.л. и на 141.7 млн. л. през 2012 г.  През последните години има преориентиране на износа на вина. По-големи количества вина се изнасят в Русия, Великобритания, САЩ, Япония и др.
Произвеждат се редица концентрирани спиртни напитки. Традиционна за България и с най-голям обем на производството е ракията. Ракийте са предимно гроздови, произвеждани в най-големи количества в Поморие, Сливен, Търговище, Плевен; сливови (Троян, Габрово, Тетевен и др.); плодови, произвеждани в много от предприятията. Производството на гроздови ракии през годините на прехода (след 1989 г.) е силно променливо. Има години, през които производството надхвърля 35 млн.л. През 1990 г. са произведени 22.4 млн. литра, а през през 2011 г. 6.3 млн.л. (при 100% алкохолно съдържание). Производството на водка има във Велико Търново, София, Добрич и Търговище. Най-големи количества коняци се произвеждат във Велики Преслав  и  Поморие. Производството на спирт се осъществява от грозде, сливи, пшеница, царевица, картофи и т.н. И в това производство в годините на преход на икономиката има големи колебания.
В България основен районообразуващ фактор на винарската промишленост е местоположението на производството на суровината. Под негово влияние са се оформили три винодобивни района: Черноморския район (Бургас, Поморие, Айтос, Сунгурларе, Варна и Провадия; Северобългарски (Плевен, Ловеч, Лясковец, Велико Търново,  Павликени,   Бяла черква,   Сухиндол); Горнотракийски (Пловдив, Пещера, Перущица, Асеновград, Септември, Чирпан и Хасково).  Самостоятелни центрове са: Русе, Силистра, Видин, Сливен, Велики Преслав, Ямбол и Благоевград.
Пивопроизводство.
Обхваща предприятията за производството на пиво (бира). Изпълзваните суровини са: пивоварен ечемик, хмел и вода. Решаващ фактор за териториалното местоположение на предприятията е потреблението. За производството на 1000 л. бира са необходими 200-290 кг. светъл малц, 20 кг. хмел, а остатъкът е вода. Преобладаването на водата прави  нерационален превоза на пивото на големи разстояния. Транспортните разходи са над 20% от себестойността на продукцията. Превозът на основната суровина (ечемикът) струва  10 пъти по-малко от  превоза на готовата бира. Пивото  в България се произвежда почти изцяло в големи заводи, разположени в София, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Бургас, Благоевград, Велико Търново, Лом, Шумен, Мездра. В заводите във Варна и Плевен е спряно производството на бира. Производствени мощности само за бутилиране на пиво има и в други градове като Русе, Добрич, Ямбол, Сливен, Кърджали, Смолян, Петрич.  В страната при увеличената консумация на пиво, производството намалява от 650.7 млн.л. през 1990 г. на 404.8 млн.л. през 2000 г. и 491.8 млн. л. през 2010 г.  и 521.9 млн.л. през 2012 г. Намалението на производството е предимно поради поради значим конкурентен внос на луксозни и известни марки пиво.
Захародобивна (захарна)  промишленост        
Захарната промишленост обхваща предприятия за производство на захар и захарни изделия (бисквити, вафли, локум, шоколад и др.), сладкарски изделия (торти, пасти, баклава и др.). Произвежданата захар се използва като суровина в консервната промишленост, производството на напитки и общественото хранене и като стока за потребностите на населението. От остатъчният продукт на производството (меласа) се произвеждат спирт, лимонена киселина, хлебна мая, хранителни протеини, фуражи и др. В близкото минало в страната се произвеждаше цвеклова захар. Това производството е суровинноемко. За получаването на 1 тон захар се преработват 7-8 т. захарно цвекло. Това прави превоза на суровината скъп. Поради това захарните заводи са разположени в основните райони на отглеждане на захарното цвекло - Северна България (Горна Оряховоциа, Русе, Долна Митрополия, Девня), Бургаско (гр.Камено) и Пловдив. Захарният завод в Лом бе спрян и разрушен. Поради ниските добиви и ниското съдържание на захар в суровината спря отглеждането на захарното цвекло. След това захар се произвеждаше след преработка на сурова тръстикова вносна захар. Сега и това производство е прекратено, поради вноса на захар с много ниска цена. Захарните изделия се произвеждат в захарните заводи и в големите потребителски центрове (София, Бургас, Пловдив, Стара Загора и др.).
Производството на захар през 1990 г. е 185.0 хил.т., през 2010 г. е 114.9 хил.т., а през 2012 г. вече няма продукция. Производството на захарни изделия включва това на шоколад, бонбони, бисквити, локум, вафли и др. Основните производствени центрове са  големите градове и  заводите за захар. Множество сладкарски изделия се произвеждат във Варна, Бургас, Асеновград и в редица кооперации и малки частни фирми. Най-големо е производството на  сладкарски изделия в София. В последните (след 1989 г.) години производството на захарни изделия спада. През 1990 г. са произведени 91.2 хил.т. захарни изделия, а през 2012 г.  само 11.9 хил.т. Особено място заема производството на шоколад и шоколадови изделия. Те се произвеждат основно в София («Нестле България»), Пловдив («Кристал») и Своге («Крафт-Якобс Сушард») като през 2012 г. са произведени 27.8 хил.т.. В това производство се разнообрази асортимента и се повиши качеството на шоколадовите изделия. Произвеждат се още и хлебна мая и лимонена киселина в Русе.

          2. Подотрасли с животновъдна ориентация
Месодобивна и месопреработваща  промишленост
Предприятията от този отрасъл добиват месо и го преработват в месни продукти - месни полуфабрикати, колбаси, месни консерви и др. По обща  промишлена продукция месодобината и месопреработващата промишленост е на първо място сред подотраслите на хранително-вкусовата провишленост. Това се дължи на използването на скъпа суровина - месото. Произведеното в страната месо е недостатъчно и поради това има значим внос. Особено силно нараства вносът на охладено и замразено свинско и телешко месо, както и на месни произведения. Вносът се осъществява почти изцяло от страните от ЕС. В месодобивната и месопреработваща промишленост има специализация на производството.
Таблица № 3
                  Производство на някои продукти на хранително-вкусовата    
                               промишленост   (по години)
      Продукти                                           1990 г.      2000 г.        2010 г.         2012 г.
1. Месо – в хил.т.                                     550.5         61.4           146.7            154.9
2. Колбаси  - в хил.т.                               134.0         27.6.          106.2             104.5
3. Свинска мас и други мазнини хил.т. 45.4            1.7                0.1                 0.1
4. Прясно обработено мляко – в млн. л.                 16.7              60.1              69.9
5. Кисело мляко – в хил.т.                                                           160.4            138.8
3. Сирене – в хил. т.                              117.5         19.6                42.9              45.2
4. Кашкавал – в хил.т.                             32.5          6.2                 19.9              17.8
----------------------------------------------------------------------------------------------------------
              Забележка: По данни от Стат. справочник РБ и агростатистика.

Месодобивът  включва добив на свинско, телешко, овче, шилешко, агнешко и други видове месо, на свинска мас и кожи. Той се развива предимно в животновъдните райони на страната. През последните години намалява производството на месо и на  месни изделия. Производството на месо намалява от 550.5 хил.т. през 1990 г. на 146.7 хил.т. през 2010 г. и на 154.9 хил.т. през 2012 г. По такъв начин общото намаление спрямо 1990 г. е около 3.5 пъти. Това се дължи на кризата в животновъдството, конкурентния внос на месо и на намаленото потребление на месо и месни изделия на населението в страната. В структурата на произведеното месо доминиращо място има добивът на свинско месо около две трети от всичкия добив. Следват добива на месо от едър рогат добитък (говеждо и телешко), от овце и съвсем незначителен дял от кози.
Месопреработката включва производството на малотрайни и трайни колбаси, месни деликатеси и месни консерви. По-голямата част от продукцията се произвежда в областите Добричка, Варненска, Плевенска и Великотърновска, т.е. в основните животновъдни райони. Увеличава се производството в Стара Загора (фирма «Кен»). Производството на колбаси също бележи спад през последните години, но значително по-малък - от 134 хил.т през 1990 г., на 106.2 хил.т. през 2010 г. и на 104.5 хил.т. през 2012 г. В страната е налице значим внос на месни изделия. Преобладаващ дял в имат малотрайните колбаси (пресни салами, наденици, кренвирши и др.).
Производството на кожи е сравнително малко. През 2012 г. са добити 265.7 хил.бр. сурови кожи от овце и агнета. Незначителен е добивът на кожи от едър рогат добитък (включително коне, магарета, мулета, катъри) и на сурови кожи от кози и ярета.
Производството на животински мазнини е в пряка зависимост от производството на месо. Има сериозен спад в добитите мазнини от едър и дребен рогат добитък и свине. Най-значим е делът на произведената свинска мас.
През последните десетилетия в България  се увеличи и поддържа на високо равнище добивът на птиче месо. Основните производствени райони са тези, в които се отглеждат птиците, тъй като е обединена дейността по излюпване, развъждане и отглеждане на птиците с дейността на птицекланиците. Териториално по-крупните ферми за отглеждане на птици са разположени в основните зърнопроизводителни райони (Добричко, Плевенско и др.), както и край големите градове. През 2012 г. е произведено 88 657.3 т. птиче месо.
Незначителен е добивът на заешко месо.
Исторически формирана е специализацията на производството на някои месни деликатеси като луканка и суджук (Горна Оряховица, Карлово, Троян, Смядово и др.), пушен бут (Елена), филета, бабек, пастърма и т.н. Месодобивната и месопреработващата промишленост е развита териториално почти повсеместно. Във всички областни центрове и в някои други по-големи селища има предприятия за добив и преработка на месо.  С най-голямо производство сред тях доскоро бяха тези в София, Добрич, Плевен, Левски, Монтана, Стара Загора, Айтос.
Млекопреработваща  промишленост
Млекопреработката обединява предприятия за преработката на мляко, производството на мляко за прясна консумация (прясно и кисело) и на млечни изделия - кашкавал, сирене, краве масло, сметана, сладолед, извара и т.н. Най-големите млекопреработващи предприятия са разположени териториално в големите потребителски центрове – София («Данон – Сердика»), Пловдив, Варна, Бургас, Русе («Дунавия» и «Сирма-Приста»), Плевен, Добрич, Нова Загора («Млечен път») и др. В предприятията на млечната промишленост  има и известна специализация в някои производства.
Производството на мляко за консумация  е традиционно за България. Най-голямо е производството на прясно мляко в София, Пловдив, Варна и т.н. То след 1989 г. запазва приблизително произвежданите количества През 1990 г. е 58.6 млн.л., на 60.1 млн.л. и през 2012 г. -  рр69.9 млн.л..
Най-големите производствени мощности за кисело мляко са в София и Пловдив. През 2012 година в страната са произведени 138.8 хил.т. кисело мляко. През последните години нараства обема на произведените ароматизирани заквасени млека.
От пресните млека се добива и сметана.   Сухо мляко се произвежда в Ловеч («Прима-лакта”), Добрич и Монтана.  Сладолед се произвежда в по-значими количества в София и Варна.
Производството на сирене е широко разпространено. Териториално производството на сирене е развито в животновъдните райони и в по-големите консумативни центрове. Доскоро най-значимо бе производството на сирене в  Бургас, Пловдив, Плевен, Ямбол, Разград, Велико Търново и др. При производството на сирене след 1989 г. има значим спад. Произведеноопрез 1990 г. сирене е  117.5 хил.т.. Следва голям  спад, но в последните години прозводството е около 40 хил.т. През 2012 г. произведеното бяло саламурено сирене е 45.2 хил.т. Произвеждат се малки количества топени и пресни сирена и извара.
Кашкавал се произвежда в по-значими количества в Добрич, Плевен, Шумен, Монтана. През 1990 г. е произведен 32.5 хил.т. кашкавал, през 2000 г. само 6.2 хил.т., но след това производството се увеличава и през 2012 г. е 17.8 хил.т. Произвеждат се и незначителни количества млечни масла. Производството на млечни изделия е почти повсеместно развито.

3. Други подотрасли на хранително-вкусовата промишленост
В хранително - вкусовата промишленост са обособени и редица други подотрасли с незначително място в общият обем на произвежданата продукция.
Улов  на  риба  и рибопреработване. Обхваща стопанските дейности за улов, съхраняване и преработване на риба в хранителни и фуражни продукти. У нас се произвеждат прясна и замразена риба, нестерилни рибни продукти, рибни полуфабрикати, деликатеси и консерви. Улов на риба има в Черно море, Дунав и язовирите. В Черно море се ловят предимно цаца, кефал, скумрия, паламуд, калкан, попчета и др., а в Дунав - моруна, бяла риба, сом, чига и др.  Във вътрешните водоеми на страната се ловят шаран, толстолоб, пастърва и др. В различните части на страната има изградени и рибовъдни стопанства - по реките Арда и Въча в Родопите, в язовир «Сопот» край с. Голяма Желязна (Троянско), край Николаево (Старозагорско), при с. Орсоя (Ломско) и др.. През последните години уловът на риба силно намаля. Около половината улов е в Черно море. Рибопреработването включва: производство на  рибни  консерви, охладена и замразена риба и рибни продукти. Производство на рибни консерви има в гр. Бургас. През последните години, има силен спад и в производството на рибни консерви. През 2012 г. са произведени само: 4.0 хил.т. замразена риба.
Солодобивна  промишленост. Тя е развита край град Провадия (с. Мирово) от находището на солния щок. По-голямата част от солта се изпраща в гр. Девня по солопровод и се използва за производството на сода. Малки количества се използват за производство и пакетиране на готварска сол. Добивът на морска сол  е съсредоточен в Бургас и Поморие. Осъществява се чрез изпарение на морска вода от плитките езера. Производството на морска сол зависи от климатичните условия. В страната се произвежадат около 10 хил.т. сол за хранителни нужди.
Производство на безалкохолни напитки. В България се произвеждат газирани безалкохолни напитки на плодова основа - ябълка, боровинка, касис и др., на основата на вносни концентрати -  кока-кола, пепси-кола, швепс, фанта, спрайт и др., натурални сокове и нектари. Това производство териториално е разположено предимно в  големите градове - София, Пловдив, Варна, Бургас и други. Освен големите  заводи има голям брой малки частни фирми кооперативни предприятия за газирани напитки. Повечето газираните напитки се произвеждат от кооперациите и от малките фирми.
Бутилирането на минерални води териториално е разположено в селищата намиращи се край минералните извори -  Горна баня, Михалково, Наречен, Велинград, Девин, Вършец, Банкя и др.. Част от продукцията се изнасят на външния пазар. 
            Фуражна промишленост. Обединява предприятия за производство на концентрирани и комбинирани фуражи. Тясно свързана е с мелничарската, захарната, растително-маслената промишленост и поради това се разглежда като част от хранително-вкусовата промишленост. Основните суровини, които се използват във фуражната промишленост са фуражна пшеница, ечемик, царевично зърно, овес, както и редица отпадни продукти от производствата на хранително-вкусовата промишленост. Фуражните заводи са разположени почти равномерно в страната, което позволява да са близко до животновъдните ферми. Най-големите фуражни заводи в страната са в Разлог, Добрич, Стара Загора, Долна  Митрополия, Бяла Слатина, Бойчиновци, Сливен и др.. Една част от тях спряха производството на фуражи.
В териториалната структура на хранително-вкусовата промишленост са формирани следните райони: а) Тракийско-Родопски, който специализира в производството на рибни консерви, ферментирал тютюн, цигари, зеленчукови и плодови консерви, вино, бира и др. Центрове са Пловдив, Стара Загора, Бургас, Ямбол, Сливен, Пазарджик, Хасково, Асеновград и др.; б) Дунавско-Предбалкански - специализира в производството на краве масло, мляко, растителни масла, месо и месни продукти, брашно, зеленчукови и плодови консерви, производство на вино и пиво и др. Центрове са Добрич, Плевен, Долна Митрополия, Русе, Бойчиновци, Шумен, Велико Търново и др.; в) Югозападенспециализира в производството на месо, мляко, млечни произведения, цигари, пиво и др.. Центрове са София, Костинброд, Кюстендил, Благоевград, Петрич и др..
VI. ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ ЗА РАЗВИТИЕ
Българската лека промишленост, с изключение на отделни отрасли като шивашката и растително-маслената, се намира в състояние  на  голям спад на производството, характерен и за цялото българско стопанство. Огромни производствени мощности са закрити, не се използват, с морално и физически остарели технологиите и техниката. Голяма част от произведената в отрасъла продукция е  със сравнително ниско качество и лош дизайн, което я прави неконкурентна на вносни стоки и на международния пазар. Лошото качество се дължи както на липсата на съвременен дизайн на моделите, предназначени за крайно потребление, така и на остарялата техника, технологии и лошокачествена суровина (памук, кожи, вълна). Същестувват множество проблеми във функционирането на предприятията от този важен стопански отрасъл.
Първи проблем. Липсата на достатъчно местни суровини. Този проблем е  породен от силният спад в производството на растителни и животински суровини - зърнени храни, мляко, яйца, месо, тютюн, фуражи  и др. Това налага да се разчита на внос на готови продукти или на суровини като коприна, памук, кожи, захар, сухо мляко и др.
Втори проблем. Липсата на пазари за произведената продукция. Поради икономическата криза в страната силно намаля потребителското търсене на редица хранителни и нехранителни продукти. Това от една страна. А от друга - българската лека и хранително-вкусова промишленост е изграждана с цел осъществяването на голям обем износ на готова продукция. След разпадането на социалистическата система и на бившите СИВ и СССР бяха загубени огромни външни пазари.  Западноевропейските пазари практически са с ограничен достъп за повечето български нехранителни и хранителни продукти и изделия.
Трети проблем. Остаряло, амортизирано оборудване, техника и технологии, остарял и бедне асортимент на предлаганите изделия. Това води до влошаване на качеството на произвежданите хранителни продукти, много брак и висока себестойност на продукцията.
Четвърти проблем. Влошена бизнес-среда за поризводство на продукция за населението. Налице е прекалена административна бюрократична система с множество регламенти, недостатъчен контрол върху качествата на изделията, нерегламентиран и  контрабанден масов внос на множество изделия (цигари, захар, облекла и т.т.), високи лихвени равнища по кредитите, тромаво съдъпроизводство, високо равнище на корупция и т.н..
Пети проблем. Остаряла структура на производството. Сега за част от производствата няма местни суровини, а те са непропорционално развити, а много от тези, за които има суровини не се развиват.
За да се съживи отрасъла са необходими решителни ибързи полтически и икономически решения и действия. Главото е осигуряването на инвестиции за ново поризводство, за реконструкция, модерницация на проиpводствените мощности и за обновяване на произвежданите изделия. Важна предпоствака за решаване пролемите и повишаване на перспктивите на лекта промишленост  е разрешаването на суровинния проблем. Това може да стане с развитието на българското селско стопанство. Особено внимание заслужава повишване равнището на доплащанията по схемата на Европейския съюз за произведена земеделска продукция, така че те да се изравнят с тези в другите стрпани-членки на ЕС, както и равнопоставеност на българските предприятия и фирми в доставките на стоки за населението в големите търговски вериги. По-нататъшното развитие на леката промишленост изисква  решително подобряване на дизайна и внедряване в производството на нови изделия, по-съвременни, по-естетически издържани и с по-високо качество.

Леката промишленост (лека и хранително-вкусова) е отрасъл, който у нас има традиции и който може и в бъдеще да се развива. Налице необходимите предпоставки - възможности за производство на суровини, повишаване вътрешното  потребление, разширяване излаза на външни пазари и особено в Европейския съюз и Азия.


Източници на информация:
Литература и източници на информация:
1. Аграрен доклад 2013 г. на МЗХ.  http://www.mzh.government.bg/mzh/bg/Documents/AgrarenDoklad.aspx
2. Агростатистика. Бюлетини по години 
3. География на България. Физическа и социално-икономическа география. С., Изд. на БАН, изд. "Форком", 2002 г.
4. Родионова И.А. Мировая экономика. Индустриальный сектор. Учебное пособие. Изд. "Питер", 2005 г.
5. Славейков П. и Д. Златунова. География на България. Природа, население, селища, стопанство, региони. С. Изд. "Парадигма", 2004 г.
6. Статистически справочник (по години от 1990 до 2013 г.). Изд. на НСИ.




1 коментар:

  1. Тук научихме доста неща аз нашата страна.Можем да си дадем една много ясна представа за положението и това от какво се възползваме и от какво не.Катя цяло не правим нищо, за да се развиваме и да има лично производство, а не да се внася всичко за по- големи суми пари. Страната ни се намира на изключително благоприятно място, но дори и един туризъм не можем да направим като хората, така че да привлечем масово туристите ни. А не само тези,които искат да пият.

    ОтговорИзтриване