петък, 31 януари 2014 г.

Обща характеристика на националното стопанство на България



Анко Иванов




Обща характеристика
на националното стопанство
на България



  Стопанските дейности и стопанството като цяло, в исторически план,  са главният отличителен белег за възникването и развитието на различните цивилизации. Стопанската дейност е тип човешка дейност, насочена към производството на материални блага и обслужването на производството и живота на населението на определена територия. Тя е свързана с добива, обработката и преработката на суровини, производството на полуфабрикати, стоки и предмети за потребление, обслужване на производството и бита на населението. Процесът на осъществяване на стопанската дейност протича в условията на използването на природната среда и природните ресурси, физически и духовни сили на човека и капитала (средствата за производство и парични средства).
  В съвременния свят стопанските дейности и стопанството се отличават с много голяма сложност, използването на огромни природни и човешки ресурси. То се основава на международното разделение на труда. Развива се в условията на глобализация на икономическите процеси. Стопанството в света се структурира на следните равнища: световно, регионално, национално и местно стопанство. 

1. Същност, значение и особености
       1.1. Същност на българското национално стопанство
Всяко национално стопанство е исторически формирала се взаимосвързана съвкупност от отраслите на стопанството на територията на дадена държава. Националното стопанство в съвременни условия е част от определено регионално (европейско) и световното (глобалното) стопанство. Националното стопанство на България е исторически формирана система от разнородни човешки дейности, осъществявани на нейната територия. Тя е съвкупност от исторически оформилите се отрасли, подотрасли и обособени групи от дейности, намиращи се едни с други в непрекъснато взаимодействие и оказващи си взаимно влияние. Промяната в част от дейностите променя взаимоотношенията им с другите дейности, а в резултат от това се променя и спецификата на националното стопанство. То функционира в обстановка на непрекъснато изменящи се условия, подложено е на въздействието на множество фактори. Стопанството на България, както и стопанството на всяка друга страна се състои от производствена и непроизводствена (обслужваща) дейности.
Равнището на българското стопанство е отражение на развитие на държавата, нейното състояние, проблеми и т.н. Но то пряко въздейства върху състоянието на държавата. При упадък на държавата има силен упадък и в равнището на стопанската дейност и обратното. При силен стопански спад, дори разруха, държавата отслабва.
Във всеки един определен исторически период стопанството на страната има различно равнище на развитост и специфична характеристика. Те се дължат на влиянието на природните условия и ресурси, достигната степен на разделение на труда, броят и структурата на населението, обществено-икономическата и политическа организация и управление на страната. Развитието на обществото се подчинява в крайна сметка  на  действието на обективните икономически закони и закономерности.

1.2. Характерни особености на българското стопанство
Стопанското развитие на България е неравномерно развито (исторически, териториално, икономически, технико-технологически). Тази неравномерност се отнася и за отделни стопански отрасли, подотрасли и обособени производства. В отделните части на страната под влияние на редица фактори, предимно природно-географски, исторически, обществено-икономически и др. се формира специфична регионална стопанска структура и равнище на развитие на отделните производствени и обслужващи дейности. Поради това в страната са се оформили отделни части от територията на България със силно стопанско развитие и други – с по-слабо стопанско развитие. Това създава редица различия, които в отделни случаи имат характера на  контрасти.
Отличителна особеност на стопанството на страната е неговата повсеместност в териториалното разположение. Няма част от територията на България в която да не се развива някаква производствена или поне обслужваща дейност.
Другият отличителен белег на националното ни стопанство, в сравнение с развитите европейски държави, е неговата  технико-технологична изостаналост и поради това производство на неконкурентна продукция.
Териториалната специализация в стопанските дейности, особено в аграрното стопанство, горското стопанство, транспорта и туризма е друга специфична особеност на българското национално стопанство. Например, под влияние на почвено-климатичните условия и фактори на специализацията на Добруджа в производството на зърнени култури и някои технически култури. Подобна специализация има в района на Марица-Изток във въгледобива и електропроизводството, дължаща се на местоположение на въглищния басейн.
Преструктуриране на стопанството е характерна особеност на последните две десетилетия, когато се извърши преход от планово (командно-административно)  стопанство към пазарна икономика. Този процес на преход е съпроводен с промяна на собствеността върху производителните сили и от предимно държавна собственост да се премине към предимно частна собственост. Това стана чрез реституция, приватизация и в съвсем незначителен размер чрез създаване на нови производства. Преходът на преструктурирането на собствеността е към своя край. Продължава процесът с преструктуриране на  отраслите. Намалява делът на промишлеността, а се увеличава най-вече делът на услугите. В преработващата промишленост силно намалява делът на машиностроенето, а се увеличава делът на шивашката, на хранително-вкусовата и други промишлености.
Ниското равнище на производителността на труда е следствие от действието на множество причини. Сред най-важните са остарелите технологии и амортизираното оборудване на по-голямата част от производствените мощности в страната. Това води до много ниско равнище на произведеният БВП на глава от населението. По-голямата част от спечелените средства от българските фирми и от фирмите, работещи на територията на България, се изнасят в чужбина или разходват не за обновление на производството и внедряване на нови технологии, а предимно за предмети на лукса и повишаване жизненото равнище на собствениците на фирми.
Спад на производството в повечето стопански отрасли резултат на непоследователно и добре обмислена и провеждана политика на преход от планова към пазарно стопанство. Това води до намаляване на износа и увеличаване на вноса, до отрицателен външнотърговски баланс. През 2011 г той е 4128 хил. щатски долара.
Навлизане в българското стопанство на чуждестранни инвеститори е процес породен от недостига на свободни капитали за инвестиции в отраслите на българското стопанство. Чуждите преки инвестиции водят до промяна на собствеността на производствените фондове, до модернизация и реконструкция на производствени мощности, до създаване на нови производствени мощности. Те имат и някои отрицателни влияния като износ на печалбата, подкопаване на икономическата независимост на държавата, износ на традиционни български стопански дейности в други страни и т.н. През последните няколко години рязко намаля притока на чуждестранни инвестиции в българската икономика.

1.3. Значение на стопанството
Развитието и достигнатото равнище на стопанството на България има решаващо значение за състоянието на държавата. От неговото равнище на развитост зависи икономическата мощ и икономическата стабилност на държавата, нейните възможности да развива социални дейности. Поради това  стопанската развитост има голямо политическо значение.
Стопанството на България влияе пряко и върху националната сигурност. Това влияние е двояко – чрез размера на отделените средства за отбрана  и чрез възможностите за производството  на военна техника, снаряжение, материали, военновременни запаси и т.н.
Изключително е социалното значение на стопанството. В крайна сметка икономическото развитие, освен определени икономически цели (реализиране на доходи, печалба), има за цел и подобряване  на условията, на равнището на живот на хората. Това влияние е пряко и то се реализира чрез произвежданите предмети за потребление, животоспасяващи и животоподдържащи средства и апарати, създаването на материална база за образование и други социални дейности. Но то се изразява и чрез възможностите хората чрез трудова дейност да си осигурят доходи за своето съществуване.
Стопанската развитост влияе пряко и върху културата в страната, т.е. има културно значение. Това влияние се измерва чрез създаването на материално-техническата база на културата, съвременни условия за разпространение на духовно - културни ценности, финансиране на научна, образователна, художествено - творческа и др. видове дейности.

1.4. Основни стопански характеристики и показатели:
Стопанството на България, както и стопанството на всяка друга страна може да се характеризира посредством използването на различни признаци. Основните са:
1. Доминиращият тип на стопанството. В исторически аспект са се формирали три основни типа и съответните преходи между тях. – натурално, пазарно, централизирано (планово, командно-административно). В исторически план българското национално стопанство преминава и през трите типа. След 1989 г. то се намира в преход от централизирана (планова) икономика към пазарна икономика. Сега по своята същност българското национално стопанство е от пазарен тип стопанство. То се основава на структурата на собствеността. Тя разкрива кой владее и се разпорежда със средствата за производство. В нашата страна до 1989 г. собствеността почти изцяло е държавна. Сега собствеността е променена и  има три вида – частна, държавна и смесена. Към края на преходния период много голям е делът на частната собственост.
            2. Отрасловата структура на стопанството. Най-често се разглеждат три типа структури – отраслова, териториална и структура на собствеността. Отрасловата структура се формира по делът на отделните отрасли  в развитието на стопанството на страната. Основен отрасъл в стопанството на България са обслужващите дейности, които имат най-голям относителен дял (около 63%) в структурата на стопанството, следват промишлеността (около 31%) и аграрното стопанство.
3. Териториалната структура на стопанството. В България териториалната структура характеризира спецификата на териториалното разположение на стопанските дейности, икономическата специализация и специфика на отделни райони.
4. Равнище на стопанска развитост и динамика на промените. Състоянието на българското стопанство, проблемите и тенденциите в неговото развитие се разкриват чрез използване на система от показатели – натурални, стойностни и трудови. Чрез натуралните показатели се разкрива количеството на добитите и използвани суровини, използваната обработваема земя, произведената промишлена, строителна и селскостопанска продукция, дължината на пътищата, броя на превозените пътници, обслужените туристи и т.н. Стойностните показатели характеризират материално-техническата база, суровините, продукцията и т.н. чрез стойността им.
Основните стойностни показатели са :
            Брутен вътрешен продукт (БВП).
Това е съвкупността от сумата на всички материални блага, произведени за определен период (обикновено година) в стойностно изражение. Той включва: стойността на произведените стоки и услуги; стойността на производствените услуги и данъци (акцизи и оборот); стойността на Данъка за добавената стойност и митата по вноса; брокерските услуги по реализацията на стоките и услугите във финансовата област.
            Брутна добавена стойност (БДС).
Това е показател, който включва крайната произведена продукция и услуги минус разходите  за производството.
            Брутен национален  доход (БНД).
Това е показател, посредством, който се изразява крайният резултат от стопанската дейност в страната, увеличен с доходите от задграничните финансови операции.
            Брутен продукт (Брутен национален продукт) – БП.
Този показател включва крайния резултат, след добавянето към Брутния национален доход на получените доходи в непроизводствената (обслужващата) сфера.
            Произведена продукция.
            Това са показатели, разкриващи резултата от стопанската дейност чрез натурално и стойностно изражение. Стойностно произведената продукция се поделя на обща и чиста. Чистата продукция се получава като от произведената обща продукция се извадят разходите за: суровини, материали, топливо, енергия, амортизация. Често се използват показателите ОПП (обща промишлена продукция) и ОСП (обща селскостопанска продукция).
            Производителност на труда.
Това е показател, който отразява количеството вложен труд (за час, 8 часа, седмица, месец и т.н.) за производството на даден продукт на едно лице.
            Себестойност на продукцията.
Това е показател, който включва паричните разходи за производството и продажбата на продукцията. В нея се включват разходите за суровини, материали, енергия, работна сила и амортизация (износване, овехтяване) на средствата за производство. Тя бива производствена и търговска.
            Инвестиции.
Това е показател, който изразява разходите за ново строителство, доставка на машини и апарати, модернизация и реконструкция на производството, транспортни средства, закупуване на енергоносители.
            Равнище на експорта и импорта.
Това е важен показател за характеризиране на националното стопанство и отрасловата му структура. Това позволява вярно да се оцени делът на експорта и на импорта във формиране на БВП и при определянето на мястото на отраслите в структурата на националната икономика.
            Трудови показатели.
Това са група показатели, които се използват за разкриване на броя на заетите лица в националното стопанство, тяхната структура – полова, възрастова, образователна, професионална и т.н.
Натурални показатели.
Това са група показатели, които разкриват количеството на произведената продукция, използваните ресурси и др. Използват се общоприети мерни единици като тон, метър, декар, хектар, литър и т.н.

2.     Условия и фактори за развитие на българското стопанство
Стопанството  на България е възникнало и се развива в определени условия – природно - географски, обществено - икономически, демографски и т.н. Върху неговото състояние, развитие и териториално разположение влияние имат множество външни въздействия, т.е. фактори. Тяхната сила и значение исторически и териториално се променя. В миналото определящи фактори са били природно-географските, броят и структурата на населението. В съвременни условия нараства ролята на научно-техническите фактори, международното разделение на труда, чуждестранните инвестиции и т.н.
В зависимост от приоритетното влияние и начинът на използването на ресурсите факторите се поделят на екстензивни и интензивни. При екстензивните се използват предимно все по-големи количества природни ресурси – суровини, земя и т.н., както и повече трудови ресурси за да се произведе по-голяма по обем продукция. При интензивните фактори е обратното – при същото или по-малко количество на използваните природни и трудови ресурси се произвежда по-голям обем продукция. В България до 1980 г. доминираха екстензивните фактори. След това има стремеж за по-пълно използване на интензивните фактори за развитие.
Факторите се поделят на две основни групи в зависимост от силата на въздействие върху развитието на стопанството и  териториалното местоположение (локализация) на стопанските дейности – фактори за развитие и фактори за териториална организация и местоположение. Тези две групи фактори, обаче, действат взаимосвързано и едновременно. Поради това и тяхното въздействие върху стопанството най-често се разглежда взаимосвързано. Още повече, че развитието на отделни отрасли, подотрасли, обособени производства и т.н. се превръща във фактор за развитие на други  подотрасли, производства и т.н.. Отделните фактори и групи фактори влияят с различна сила върху различните отрасли на стопанството и върху различните териториални единици.
Няма единно, общоприето мнение за класификацията на факторите за развитие и териториално разположение на стопанските  дейности. Обикновено те се поделят на групи в зависимост от характера на въздействието им върху икономиката: природно-географски, обществено-икономически, научно-технически, демографски и екологически.

2.1. Природно-географски фактори
            Това са група фактори, чието действие върху стопанството се определя от природни дадености, вещества, сили и явления. Влияние върху развитието и териториалното разположение на отраслите и на отделните стопански дейности имат : географското положение на страната и отделната част от нейната територия, релеф, горивно-енергийни и минерално-суровинни ресурси, климат, води, почви, растителен и животински свят.
Географското положение влияе чрез  формиране на специфичните природни условия на България като климат, води, почви, растителен и животински свят, които особено силно влияят върху селското стопанство, горското стопанство, транспорта, стопанския туризъм. Разположението на България между умерения и субтропичния (средиземноморски) физикогеографски пояси е добра предпоставка за развитие на тези отрасли. Географското положение влияе и чрез излаза на водни басейни – океани, морета и плавателни реки, важни международни пътища и магистрали. Транспортно-географското положение на страната през различните исторически периоди е имало различна сила на влияние, както върху цялостното стопанско развитие на страната, така и  върху развитието на отделните и части, райони, селища и т.н. Като цяло то може да бъде определено като благоприятно за развитието на страната.
Релефът  на България  пряко влияе върху развитието на редица стопански дейности. Това влияние може да бъде положително (стимулиращо) и отрицателно (задържащо). Планинският релеф и особено верижното простиране на редица български планини е със задържащо влияние върху развитието на транспорта (железопътен, автомобилен, тръбопроводен), но е стимулиращо за развитието на стопанския туризъм. Поради доминирането на равнино-хълмистият и низинен релеф като цяло релефът в България влияе положително върху стопанското развитие на страната. Релефът влияе върху стопанството чрез видоизменение на другите природни фактори – климат, води, почви, растителен и животински свят. Това влияние се реализира чрез измененията  в надморската височина, разчленеността на релефа, изложението на склоновете и др.
Горивно-енергийните и минерално-суровинните ресурси са много силен фактор за развитието на  първичния (добивния) сектор на националното стопанство, за  териториално местоположение на добивната промишленост и за развитието на вторичния сектор (преработващата промишленост). Нашата страна разполага с ограничени горивно-енергийни  ресурси. Запасите  на висококалорични въглища, незначителни са запасите от нефт и природен газ са недостатъчни. Това затруднява развитието на българската енергетика и химическа промишленост и обуславя големият внос на горивно-енергийни ресурси. Много по-различна е картината при минералните ресурси. Страната разполага с добри запаси от редица нерудни полезни изкопаеми като гипс, каолин, трас, перлит, гранити, варовици, мрамори и др. по отношение на запасите от рудни полезни изкопаеми картината е влошена. По-голямата част от запасите на рудни полезни изкопаеми са с нисък процент на съдържание на  полезната компонента (железни руди, хромови руди и др.), сложен минерален и химичен състав. Голяма част от находищата на рудни и нерудни полезни изкопаеми, на черни и антрацитни въглища са в находища с малки количества и в райони със сложен геоложки строеж. Това се отразява отрицателно върху себестойността на добива. Като цяло на България недостига нефт, природен газ, черни и антрацитни въглища, алуминиеви руди и т.н.
Местонаходищата на енергийните и минерални ресурси в миналото са имали силно въздействие върху развитието на добивната промишленост, развитието на част от преработващата промишленост(напр. металургия, циментова промишленост   и др.). В новите икономически условия влиянието им върху развитието и териториалното разположение ще намалява.
Климатът е природен фактор, който в България има силно влияние върху развитието на селското и горското стопанство, транспорта, стопанския туризъм. Климатичното разнообразие в страната позволява отглеждането на разнообразна селскостопанска продукция, рекреационнен туризъм и т.н. В климатично отношение в страната има и неблагоприятни явления като градушки, поледици, слани, мъгли, суховей и т.н., които са пречка за развитието на  отделни стопански дейности.
Водите са природен компонент, който е условие и фактор за развитие на редица стопански дейности и географски райони на страната. Те особено силно влияят върху развитието на селското стопанство, хидроенергетиката, водния туризъм и др. Поради ограничените водни ресурси на страната (недостиг на течаща вода) не се използват пълноценно изградените хидроенергийни и мелиоративни съоръжения, задържа се развитието на водоемките промишлени отрасли.
Почвите са основен фактор за развитието на селското стопанство. Страната ни се отличава (в сравнение със съседните ни страни)  с по-качествени, по-плодородни почви и по-разнообразни почви – черноземи, алувиално-ливадни, смолници, канелени и т.н. Почвеното разнообразие влияе и формира разнообразието в отглежданите земеделски култури.
Растителността и животинският свят  също оказват влияние върху развитието и териториалното местоположение на  производствените мощности и стопанските дейности. Горските ресурси, особено осигуряването на дървесина има изключително значение за развитието на дърводобивната, дървообработващата, мебелната, целулозно-хартиената промишленост. Горите и естествената растителност са фактори и за развитие на стопанския туризъм. В съвременни условия, поради влошената количествена и качествена характеристика горските ресурси задоволяват  около 2/3 от потребностите  от дървесина. Това налага внос на дървесина от други страни. Животинският свят има значително по-слабо влияние върху развитието на стопанските дейности. Но той е основен фактор за развитието на ловния туризъм.

2.2. Социално-икономически фактори
Това са група фактори, които са свързани с функционирането на държавата и нейните системи и са резултат от човешката дейност. С най-значимо влияние върху стопанството са: пазари и потребление; транспортна осигуреност; селищна мрежа; инфраструктура; държавна политика; международно разделение на труда и наличието на инвестиции.
Пазарите и равнището на потребление  на стоки и услуги влияят върху количеството, асортимента и качеството на извършваните стопански дейности. Повишеното потребление, реализирано чрез пазарите, влияе като стимул за производителите на стоки и услуги. И обратното – намаленото потребление и намалените продажби водят до спад на производството и дори до спиране на производството на отделни  видове стоки и услуги. Често пъти мястото на потребление влияе и върху местоположението на производствените и обслужващите дейности. Обикновено големите потребителски (консумативни) центрове са притегателно място за разполагане на производства на стоки и услуги. В България като цяло този фактор в последните години действа неблагоприятно. Силно е свито потреблението на стоки и услуги, а това води до намаляване на производствената дейност. Потреблението е селен фактор за локализация на стопански дейности свързани с производството на малотрайни хранителни продукти и напитки (хляб и хлебни изделия, сладкарски изделия, пиво, безалкохолни напитки и т.н.), нетранспортабелна продукция, различни видове производствени услуги и услуги за населението (здравеопазване, образование, комунални услуги, ремонтни дейности на домакинска и друга техника и т.н.), администрация и осигуряване на обществена безопасност и сигурност и т.н. 
Транспортният фактор влияе предимно върху териториалното местоположение на производствените дейности. Благоприятни за развитие на стопанска дейност са места от територията на страната с добра транспортна осигуреност, с кръстопътно географско местоположение, места с пресичане на автомобилни и железопътни пътища, места със съчетание на различни видове транспорт – железопътен, автомобилен, въздушен, воден, тръбопроводен. Особеното място на транспортния фактор проличава в района на пристанищата за разтоварване на суровини и износ на готови изделия. В тези места се установяват различни видове производства. Като пример за това са ТЕЦ”Варна”, „Лукойл-Нефтохим” Бургас, металургичния завод в Дебелт, заводите в Девня и т.н. Добрата транспортна осгуреност позволява развитие на нови производства, съсредоточава в тях трудови ресурси. С добра транспортна осигуреност и транспортни връзки са районите на София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Горна Оряховица и др. С недостатъчна транспортна осигуреност и транспортни връзки са районите на Странджа, Краището, големи части от Родопите.
Селищната мрежа  е друг обществено-икономически фактор за развитие на националната икономика. Като съвкупност от градовете, селата и други селища тя е продукт на продължително историческо развитие и териториално разделение на труда. Във всяко селище има специфично съчетание на природни, икономически и демографски условия. Притегателността на отделните селища за развитие на производствените  и обслужващите дейности зависи не само от техните природни условия, но и от техните размери и изграденост на инфраструктурата. В големите селища има по-значим потенциал от трудови ресурси, икономически потенциал и по-добра инженерна инфраструктура. Поради това инвестициите в нови производствени дейности се насочват предимно към по-големите селища в страната като София, Пловдив, Варна, Бургас.
Инфраструктурата  влияе силно върху стопанските дейности, тъй като тя осигурява необходимите предпоставки  за извършване на стопанска дейност – пристанища, гари, летища, електропроводи, газификация, топлофикация, канализация и т.н. Влияят различните видове инфраструктура:
                                 Производствената (инженеро-техническата) инфраструктура осигурява материално-техническите условия за стопанска дейност. Това са инженерни съоръжения, които подпомагат производството на стоки и услуги. Това са съоръжения като водопровод, канализационна мрежа, електропроводи, газопроводи, топлопроводи, железопътни отклонения и т.н.;  
Социалната инфраструктура осигурява  извършването на обслужващите дейности – образование, здравеопазване, търговия, ателиета за услуги и т.
Екологичната инфраструктура обхваща специализираните съоръжения и инсталации за изхвърляне на отпадъците, отпадни и замърсени води, пречиствателни съоръжения за водите и въздуха и т.н..
Равнището на инфраструктурата влияе особено силно на инвестирането в нови дейности. Инвеститорите на нови производства предпочитат територии с добре изградена и надеждно функционираща инфраструктура.
Международното разделение на труда  в съвременни условия влияе много силно върху отрасловата и териториална структура на националното стопанство на България, върху спецификата на икономиката на страната. Чрез участието в международното разделение на труда българското стопанство се свързва с другите национални стопанства и става част от световното стопанство. Регулатор на международното разделение на труда е световният пазар. Конкуренцията на този пазар, чрез търсенето на български стоки, стимулира развитието на отделни производства. Международното разделение на труда влияе и върху териториалното разположение на производството. Тъй като в България има недостиг на суровини, а преработващата промишленост е силно развита, се разчита на значим внос на суровини и износ на готова продукция. Това води до съсредоточаване на производствени мощности в местата в които се внасят суровините и изнася готовата продукция. Под влияние на този фактор много силно са развити Черноморското крайбрежие (Варна, Бургас, Девня,) и Дунавското крайбрежие (Русе, Видин, Свищов, Лом и др.) и други български промишлени центрове.
Държавната политика влияе много силно върху развитието на националното стопанство. Чрез нея се  определят стопанските приоритети, регулират се икономическите отношения вътре в страната и с други страни. Тя влияе върху равнището на производството  като собственик на част от стопанските мощности. В условията на пазарна икономика държавната политика влияе преди всичко влияе чрез данъчната политика, митата, акцизите и т.н. Повишаването на данъчната ставка води до намаляване на стимулите у производителите на стоки и услуги и обратното – при намаляване на данъчната тежест нараства заинтересоваността към инвестиране. В последните години, в етапа на осъществяване на прехода към пазарна икономика държавната политика стимулира раздържавяването на собствеността на производителните сили чрез приватизация и реституция, регулира вноса и износа на жизнено важни стоки, но не формира обстановка на предприемчивост и активност у стопанските субекти. Въвеждането на плосък данък с ниска ставка от 10% е едно от средствата за привличане н чуждестранни инвестиции.
В съвременни условия, когато българската икономика е в процес на дълбока промяна, когато има силен спад на производството, ниско равнище на потреблението от съществено значение са  инвестициите и особено чуждите инвестиции. Чрез тях могат да се възобновят редица стопански дейности, да се реконструира и модернизира  производството на стоки и услуги, да се създават нови производства на основата на внедряване на върховите достижения на научно-техническия прогрес.
През последните 10 години непрекъснато нарастват инвестиции в българското стопанство. Особено важни са инвестициите за придобиване на дълготрайни материални активи. През 1998 г. те са 3 388.1 млн. лева. През 2012 г. те са 16 840 992  хил. лева. През 2009 г. чуждестранните инвестиции в страната са 3212.5 млн. евро. От особено значение за развитие на българското стопанство са преките чуждестранни инвестиции в предприятията на нефинансовия сектор. През 2012 г. те са 1 478.3  млн. евро. Тяхната структура по стопански отрасли е обаче неблагоприятна. Най-значими са инвестициите за дейностите по: операции с недвижими имоти; далекосъобщения; търговия и ремонт, енергетика и строителство. В териториален план най-значим е притокът на чуждестранни инвестиции в Югозападния район и предимно в София. По административни области след София следват Варненска, Пловдивска, Бургаска и Софийска области. По страни през 2009 г. най-значим е делът на чуждестранните инвестиции с произход от Нидерландия, Австрия, Гърция, Великобритания, Русия и Кипър.    

2.3. Научно-технически  фактори
Това е група специфично действащи фактори. Тяхното въздействие върху стопанството на България  се реализира чрез измененията на  веществените елементи на производството (суровини, материали, машини, апарати и т.н.) и начините (технологиите) на производство. Внедряването на върховите достижения на научно-техническия  прогрес в стопанството на страната е свързано на първо място с пълноценното използване и дълбочинна преработка на суровините, извличане от тях на все повече полезни компоненти, създаването на нови суровини и материали (синтетични и изкуствени влакна, пластмаси, синтетичен каучук и др.), внедряване на безотпадни и малко отпадни технологии на производство. На второ място, внедряването на научно-техническия прогрес е свързано с промените на оръдията на труда – замяна на техниката с нова, по-производителна, по-надеждна, енергоспестяваща техника и технологии. Това предопределя извършването на цялостна реконструкция и модернизация на съществуващите производствени мощности. А за нея са необходими крупни инвестиции, които в последните години в България не достигат.
Основните направления на осъществяване на научно-техническия прогрес у нас са:
·        Електрификация на производствените процеси;
·        Автоматизация и компютризация, роботизация;
·        Химизация;
·        Биологизация и биотехнологизация;
В последните години в тези направления има изоставане  главно поради липсата на инвестиции.
Внедряването на достиженията на научно-техническия прогрес влияе върху развитието на всички отрасли на стопанството, променя тяхната суровинна база, оръдия на труда, технология на производство, организация и управление, качество на трудовите ресурси. То влияе положително върху производителността на труда. Като цяло научно-техническия прогрес влияе и върху по-равномерното разположение по територията на страната на производствените мощности.

2.4. Демографски  фактори
Населението влияе върху развитието и териториалното  разположение на производствените и на обслужващите дейности по два основни начина – като потребител и като производител. От равнището на потребление от населението на стоки и услуги до голяма степен зависи и равнището на производство, асортимента и качеството на произвежданите стоки. Населението като потребител влияе освен чрез своя брой и чрез равнището на доходите си. В последните десетилетия намалява броят на населението в страната. Това свива търсенето на стоки и услуги за ежедневната употреба. Намаляването на равнището на доходи и покупателната възможност на населението води и до намаляване на търсенето на стоки и услуги, предимно на тези за дълготрайна употреба. Потреблението от населението влияе и върху териториалното местоположение на редица производствени и обслужващи дейности, особено за някои производства на леката промишленост, производството на мляко, хляб и т.н.

Не по-маловажно е въздействието на населението като производител. Особено важен е броят и качественият състав на трудовите ресурси. В условията на икономически спад като цяло страната разполага с необходимия брой трудови ресурси. Доскоро България разполагаше с добре образовани и квалифицирани трудови ресурси, с добър производствен опит и трудови навици. Спадът в промишленото и аграрно производства доведе до масово изселване в други страни на предимно образовани квалифицирани хора. Същевременно се влоши качеството на образование в страната. Непрекъснато нараства броят на не ходещите на училище и оставащи без образование млади хора. Всичко това доведе до влошаване на качеството на трудовите ресурси в страната. Високообразованите и квалифицирани кадри и специалисти са разположени предимно в големите селища, а това предопределя насочването в тези градове на развитие на наукоемки производства. По-трудоемките стопански дейности обикновено териториално се разполагат в селищата със свободна работна ръка като тези от шивашката и текстилната промишленост.  В условията на масова безработица цената на работната сила става по-ниска, т.е. трудовите ресурси стават по-евтини и фирмите плащат по-ниско трудово възнаграждение. Това се отразява на тяхната покупателна способност.

В редица стопански дейности сериозен фактор са натрупаният и предаван от поколение на поколение производствен опит и традиции. Производственият опит влияе предимно върху сръчностите и уменията на трудовите ресурси, върху качеството на изделията. Това с особена сила се отнася за такива традиционни за страната дейности като: зеленчукопроизводство, лозарство, отглеждането на рози, тютюнопроизводство, грънчарство и т.н. Традициите влияят предимно върху асортимента на произвежданите стоки и услуги, свързани като семейни и религиозни традиции и обреди. Например такъв е случаят с националната кухня и предпочитаните ястия и напитки, с религиозните празници като Великден, Рождество Христово и т.н. 

2.5. Екологични фактори
В съвременни условия екологичните фактори влияят силно върху развитието на българското национално стопанство. Тяхното действие е породено и възниква като резултат от засилването на човешкото (антропогенното) въздействие върху природната среда, нейното увреждане, замърсяване и нарушаване  протичането на естествения ход на природните процеси. В резултата от това се влошават условията на живот на хората, особено в центровете със силно замърсяващи производства, силно урбанизираните територии и т.н. Това налага предприемането на специализирани действия за намаляване на вредното въздействие на стопанските дейности върху природната среда. Тези действия изискват допълнителни разходи.
Действието на екологичните фактори налага допълнителни финансови разходи в стопанската дейност. Те са насочени за:
·        Реконструкция и модернизация на  замърсяващи и увреждащи природната среда дейности чрез внедряването на нови екологично чисти дейности, техника и технологии;
·        Създаване на специална екологична инфраструктура – пречиствателни станции за отходните и отпадните води, филтри и димоуловители, шумозаглушители, преработка, складиране и безопасно съхраняване на производствени и битови отпадъци и др.
·        Отстраняване на нарушенията на природната среда, рекултивация на терени и т.н.

3.     Основни етапи в развитието на стопанството на
     България
Стопанството на България е продукт на продължително историческо развитие. Обособени са четири основни периода  на неговото развитие – Доосвобожденски (до 1878 г.), Следосвобожденски (от 1878 до 1944 г.), след Втората световна война (1945-1989 г.) и Преходен от централизирано към пазарно стопанство (след 1989 г.).

3.1. Развитие на българското стопанство до Освобождението
       (1878 г.)
От  създаването на българската държава до падането и под турско робство стопанството на нашата страна, макар и преобладаващо натурално, е едно от развитите в Европа. Основен отрасъл е селското стопанство, развити са били редица занаяти, строителството, търговия. След падането под турско робство (през XIV век)  в нашите земи настават съществени социално-икономически промени. Цялото българско население е поставено във феодална зависимост от турските земевладелци Цялото производство е подчинено на  военните потребности на Турция. Силно западат занаятите и търговията. Селското стопанство е примитивно, екстензивно. Отглеждат се предимно домашни животни и зърнени култури. През XVIII век се променят условията в Турската империя. Увеличава се производството на земеделски продукти, което води до предлагане на пазара, развитие на търговията. Започва възраждането на занаятите и други стопански дейности. Водещ отрасъл на стопанството продължава да бъде селското стопанство. Независимо от промените в края на XVIII и  през XIX век  то си остава предимно нископроизводително. По-добре е било развито животновъдството и особено овцевъдството. Фактор за неговото по-добро развитие е търсенето на  турските пазари на месо, кожи, вълна, мляко и млечни продукти. Развило се градинарството и отглеждането на зеленчуци. Български градинари се преселват и в други страни, където пренасят опита си по отглеждането на зеленчуците. Под влияние на почвено-климатичните условия и производствения опит на населението се формира и териториалната специализация в растениевъдството. Специализация в отглеждането на маслодайна роза се осъществява в Казанлъшката  и Карловската котловина, оризопроизводството в Пазарджишко-Пловдивското поле, тютюнопроизводство в Родопите, долините на Струма и Места, зеленчукопроизводството в Горнооряховско и Пловдивско и т.н. Но като цяло доминира натуралното селско стопанство – производство на продукти за собствени нужди, малка част за натурална размяна и незначителна част за продажба..

След началото на XIX век по-силно се развива занаятчийството. То се усъвършенства на основата на разделението на труда. Обособяват се над  100 различни занаята. Особено силно се развиват абаджийство, гайтанджийство, медникарство (бакърджийство), кожарство, папукчийство и др. Осъществява се и специфично териториално специализиране на занаятчийското производство. В Копривщица се развива силно терзийството, в Сливен и Котел – абаджийството, в Чипровци и Котел – килимарството, в Самоков –примитивен железодобив и т.н.

Към края на турското владичество се появява и промишленото производство. За негово начало се приема  откриването на текстилната фабрика на Добри Желязков (Фабрикаджията) в град Сливен през 1834 г. Построени са и редица други фабрики за текстил (вълнен и копринен), амбалаж, кибрит, спирт, шивашки работилници и т.н.

Стопанското оживление по българските земи в периода преди Освобождението е свързано и с развитието на транспорта. Преди Кримската война през 1834 г. се открива  редовното корабоплаване по река Дунав. Това спомага за развитието на градовете Русе, Свищов, Силистра, Видин. Ограничен превоз на стоки със салове има по река Марица. След Кримската война започва изграждането на железопътните линии. През 1866 г. е пусната в действие линията Русе-Каспичан-Варна, а след това  и линията Одрин-Симеоновград (с отклонение за Нова Загора)–Пловдив-Белово. Основа на пътните връзки във вътрешността на страната са коларските пътища без настилка. На някои от реките се строят мостове.

Увеличаването на селскостопанското производство и особено на занаятчийството стимулират развитието на търговията. Тя си осъществява предимно на пазарите. Много известни по нашите земи са били пазарите в Узунджово (Хасковско), Горна Оряховица, Търговище, Пазарджик и др. Засилват се връзките на българските търговци с търговци от Влашко, Молдова, Русия и други страни.

Всички тези стопански дейности превръщат българските земи в най-развитата в стопанско отношение част на Европейска Турция. Но това развитие съпоставено с развитието на  страните от Западна и Централна Европа е  много слабо.

От дейностите в обслужващата сфера по-добре са били развити образованието и културата на основата на възрожденските идеи и стремежи на част от населението. На много ниско, примитивно равнище е било здравеопазването, а за наука и научно обслужване не може и да се говори.

3.2. Развитие на българското стопанство от Освобождението до
       края на Втората световна война
Този продължителен период на развитие на българското стопанство се характеризира с неравномерност. Редуват се периоди на икономически подем и на икономически спад. Периодите на спад са свързани с воденето и участието на страната в неуспешни войни и световната стопанска криза. Поради спецификата на развитието  този период се поделя на два подпериода: от Освобождението до края на Първата световна война и от края на Първата световна война до края на Втората световна война. През всеки от тези подпериоди стопанското развитие на България има своята специфика

Във времето от Освобождението и до края на Първата  световна война  в България настъпват съществени стопански промени. Изменят се икономическите отношения, губят се огромните турски пазари. Берлинският конгрес налага на новата българска държава да спазва договорите на Турция с развитите европейски страни за ниски вносни мита на стоките. Навлизането в страната на европейски стоки с по-високо качество и с по-ниска цена води до западане на занаятите и манифактурата, до задържане на инвестициите за създаване на българско производство. Настъпват промени в собствеността на земята. Голяма част от земите на бягащите по време на Освободителната война турци са завзети или изкупени от български селяни. Тъй като селяните разполагали с малко пари, те изкупували съответно и малки дялове земя. Това обуславя създаването на дребни до средни земеделски стопанства. До началото на войните (1912 г.)  поземлените участъци се раздробяват допълнително поради високата раждаемост в селата и големия брой наследници на земевладелците.

В годините до войните селското стопанство продължава да е основният отрасъл на българската икономика и да има предимно натурален, затворен характер. Увеличаването на селскостопанското производство става чрез увеличаване на обработваемите площи и броя на отглежданите животни, т.е. развитието е екстензивно. Увеличава се и се разнообразява броят на отглежданите земеделски култури. В структурата на селскостопанското производство водещ отрасъл става растениевъдството. Развиват се най-вече зърнопроизводството, овощарството и зеленчукопроизводството. Лозите са били унищожени от филоксерата и по съществото лозята са създавани отново.

В първите години след Освобождението  промишлеността се развива много бавно. По-динамични промени в нея настъпват след Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Българското правителство възприема политиката на протекционизъм (защита) на развитието на индустрията. Характерно за нея е увеличаването на вносните мита на стоките, безмитен внос на суровини, намалени тарифи за превоз, предоставяне на безплатни парцели за строителство на фабрики и др. Предприемат се мерки за стабилизиране на банките.

В края на XIX век в страната в различни сфери на стопанската дейност навлизат чуждестранни капитали. Това става след сключването на търговския договор с Австро-Унгария през 1897 година. Чрез този договор се увеличават митата за внос на стоки в страната от 8% за някои стоки до 20%. Това прави нерентабилен вносът в страната, увеличава се търсенето на стоки произведени в България. Поради това става по-изгодно чрез чужди капитали да се произвежда в самата страна.  Всичко това позволява ускоряване на индустриалното развитие на страната. Чрез чуждестранни инвестиции започва развитието на въгледобивната и рудодобивната промишленост. Инвестициите, обаче, се насочват предимно към  леката промишленост – текстилна, кожаро-кожухарска, хранително-вкусова и др.

Формират се основните промишлени центрове на страната – София, Пловдив, Русе, Габрово, Сливен, Варна и др. В цели райони на страната, обаче, не се развива промишленост. В структурата на произведената промишлена продукция леката промишленост осигурява 90%, но като цяло промишлеността все още има незначителен дял в националния доход на страната.

Във времето до началото на Балканската война се развива и транспортът. В края на XIX  и началото на XX век се построяват основни железопътни линии в страната, изграждат се част от черноморските и дунавските пристанища. Появява се трамвайният пътнически транспорт в град София, но като цяло транспортната инфраструктура е слабо развита. Като основен вид транспорт се налага железопътният.

В периода след Освобождението и търговията се променя. Постепенно се увеличава износът на стоки. Външнотърговското салдо на страната е положително. Вътрешната търговия, обаче, продължава да е слабо развита, продължава да се извършва натурална размяна на произведени стоки.

Участието на България във войните води до съществени промени в нейната територия и до силна икономическа криза, да национална  катастрофа. Има спад и дори прекратяване на  работата в множество фабрики. Мобилизацията и изпращането на мъжете на фронтовете води до силен спад в производството на селскостопански продукти. В страната се шири инфлация и глад.

През втория подпериод – от края на Първата световна война до края на Втората световна война  стопанството на България продължава да се развива неравномерно. В първите години след несправедливия Ньойски мирен договор стопанството на страната е в разруха. След това се редуват периоди на оживление и  развитие (до 1929 г.), на криза (1929-1934 г.), на нов подем (1934-1939 г.) и на нова криза (1940-1945 г.).

Селското стопанство продължава да е основен отрасъл. Провежда се аграрна реформа, която има за цел оземляването на безимотните селяни и бежанците, ограничава се максималния размер на притежаваната земя. Продължава екстензивното развитие на селското стопанство чрез увеличаване на обработваемите площи, стадата и заетите лица. Продължава процеса на раздробяване на земята. Средният размер на обработваемите площи спада до 4 дка. В селата се появява скрита безработица. Като основна работна сила се използват крави, волове, коне. Почти липсват селскостопански машини, незначителни площи се напояват и торят с химически торове. В структурата на селскостопанското производство доминира растениевъдството. По-широко започват да се отглеждат техническите култури и особено тютюн и слънчоглед. От животновъдните подотрасли силно са развити говедовъдството и коневъдството (поради потребността от работна сила) и овцевъдството.

След Първата световна война промишленото производство се възстановява сравнително бързо – за 3 години. Но като цяло, макар и постъпателно, развитието е  бавно и неравномерно. В периода 1923-1929 г.  промишленото производство нараства с 88%. Строят се множество нови фабрики. Появяват се нови отрасли на промишлеността – например, каучукова. В периода на световната стопанска криза (1929 – 1934 г.) българската промишленост бележи значим спад. Преустановена е държавната протекционистична политика за развитие на промишлеността. След 1934 г. започва нов период на подем. Разширява се добивът на суровини, преработката им, износът в чужбина. Засилват се икономическите връзки с Германия. Своеобразен връх в промишленото развитие на България  е постигнат в навечерието на Втората световна война – през 1939 г. Продължава да доминира леката промишленост (77%). От нея най-голямо развитие имат отраслите хранително-вкусова и текстилна промишленост. Тежката промишленост (23%) е предимно добивна. Машиностроенето е представено предимно от металообработване, производство на земеделски машини и др.

След Първата световна война продължава да се развива транспорта. Увеличава се дължината на железопътните линии. Разширени са главните морски и речни пристанища. Поставя се началото на въздушния транспорт. Но като цяло транспортът и съобщенията остават слабо развити. Отделни части от територията на страната са слабо транспортно осигурени.

Между двете световни войни започва да се развива и стопанския туризъм. Създават се първите курорти – Банкя, Чамкория (Боровец), Юндола, Хисар, Велинград, Кюстендил, Пампорово, Варна и др.

Стопанският подем след 1934 г.  се отразява благоприятно на външната търговия. Засилва се износът на храни, текстил, облекла, обувки, рудни концентрати и др., но постепенно, по политически причини, прекомерно се развиват търговските връзки с Германия, което поставя страната в силна икономическа зависимост. По време на Втората световна война поради силната зависимост от Германия стопанството на нашата страна отново изпада в дълбока криза.

В края на Втората световна война България продължава да бъде аграрна страна, с разпокъсано дребно селско стопанство, слаборазвита промишленост, състояща се предимно от малки предприятия и фабрики. През 1939 г. по равнище на икономическо развитие България заема  предпоследно място (само пред Албания) в Европа.

3.3. Развитие на българското стопанство от края на Втората
       световна война до 1989 г. (социалистически период)
След Втората световна  по силата на Ялтенските споразумения между САЩ, Великобритания и бившия СССР България попада в зоната на влияние на бившия  Съветски съюз. В страната се извършват крупни политически промени. Възприема се  “съветския модел” на развитие на стопанството, отличаващ се с държавна собственост на средствата за производство, централизирано управление на производството и потреблението, т.е. планова икономика. През 1947 г. се извършва национализация на промишлените предприятия, мините, банките, едрата градска собственост. Променят се приоритетите на стопанско развитие. Главно внимание се отделя на промишлеността, а от нея предимство се дава на тежката промишленост. Това води до сериозни промени в отрасловата и териториалната структура на българското национално стопанство.

През този период промишлеността се развива приоритетно. След национализацията промишлените предприятия се преструктурират. Намалява се техният брой от около 7 000 през 1947 г. на около 2 200 чрез обединяване на предприятия и закриване на малки и неефективни мощности. След това започва процес на ускорена индустриализация на страната. Приоритетно развитие получава тежката промишленост. Построени са големи металургични мощности край Перник и София (Кремиковци). Чрез тях се осигуряват машиностроенето и строителството с необходимите им метали. Изгражда се и крупни производствени мощности за производство на минерални торове край Димитровград, Стара Загора, Враца, Девня. По такъв начин се осигурява селското стопанство с необходимите му тораве за интензификация на растениевъдството. Особено силно се разраства машиностроенето, което се превръща във водещ отрасъл на българската промишленост. В международното разделение на труда на бившите социалистически страни България специализира в производството на електрокари, мотокари, електротелфери. Развиват се още корабостроене, електротехническо и съобщително машиностроене и др. Изграждането на множество нови производствени мощности и нов жилищен фонд пораждат потребността от силно развитие на промишлеността за строителни материали. Много силно през този период се развива и енергетиката, особено въгледобива и производството на електроенергия, нефтопреработващата промишленост и редица други отрасли и подотрасли на промишлеността. Изградени са и много нови производствени мощности на леката (текстилна, трикотажна, шивашка, килимарска, кожаро-кожухарска и обувна) промишленост, хранително-вкусовата промишленост. Като цяло към края на периода силно доминира тежката промишленост. Това приоритетно развитие на промишлеността довежда до промяна на структурата на българското национално стопанство. България се превръща от аграрна в промишлено-аграрна страна.

В промишленото развитие на страната през този период и особено към неговия край се чувстват редица съществени слабости и недостатъци. Липсата на конкуренция и гарантираният износ на непретенциозни външни пазари довеждат до производство с ниско качество на изделията. Прекомерното развитие на суровиноемките отрасли поставя националното стопанство под силна зависимост от вноса на суровини. Уравновиловката в заплащането на труда довежда до формиране на незаинтересованост у производителите да се трудят повече и по-качествено. Като цяло българската промишленост се развива предимно екстензивно, чрез пускане в действие на нови мощности и увеличаване на броя на заетите в нея лица. Това довежда до формален недостиг на трудови ресурси.

Селското стопанство  променя своята основа. Чрез проведената колективизация и създаването на ТКЗС (Трудово-кооператевно земеделско стопанство) то се превръща от дребно и разпокъсано в едро селско стопанство. Уедряването на земеделските площи позволява в растениевъдството да се замени животинската сила с машини, т.е. да се осъществи механизация на производството. По този начин се увеличава производителността на селскостопанския труд и се освобождава работна ръка, която се насочва към промишлеността. Уедряването на селското стопанство способства в него много по-пълно да се използват минерални торове, напояване, препарати за борба с  вредителите и паразитите. А това довежда до увеличаване на средните добиви от декар, млеконадоя от крава и т.н., т.е. има увеличаване на обема на произведената селскостопанска продукция. Създаването на АПК (Аграрно-промишлен комплекс) през 70 –те години доведе до прекомерно уедряване, съпроводено с отчуждаването на селскостопанските работници от земята, до откъсване на ръководствата от конкретните проблеми и влошаване организацията на селскостопанското производство. Започват да се появяват дефицити на селскостопанска продукция  от отделни култури и хранителни продукти. Прекалената химизация довежда да замърсяване на част от обработваемата земя.

След Втората световна война съществен напредък е постигнат в транспорта и съобщенията. Изградена е цялостна пътна мрежа, асфалтирани са голяма част от пътищата, започва изграждането на автомагистрали. Изградена е мощна база на морския транспорт и България става морска държава. Развиват се въздушния, тръбопроводния  и градския пътнически транспорт. Усъвършенства се железопътната мрежа, осъществява се процес на замяна на парните локомотиви с дизелови и електрически. Най-важните участъци на железопътните линии са електрифицирани и удвоени. Създадени са фериботни връзки Варна-Иличовск и Видин-Калафат. Нараства и дължината на международните въздушни линии. Развита е телефонизацията на страната, но голяма част от телефонната система не функционира на добро равнище.

През този период силно се развива търговията. В страната е изградена цялостна търговска мрежа. Нараства ролята на външната търговия. Силно се увеличава износът. Но той е насочен предимно към  бившите социалистически страни и страните от третия свят. В търговските отношения с развитите  страни има дисбаланс – износът към тях е около два пъти по-малък от вноса.

През 60 – те и 70 –те години силно се развива  стопанския туризъм. Създадени са нови крупни курортни комплекси – “Златни пясъци”, “Слънчев бряг”, “Албена”, а след това  и “Русалка” и “Дюни”. Реконструирани са курортните комплекси “Боровец”, “Пампорово”, Банско и т.н.  Създадена е огромна настанителна база -  хотели, къмпинги, хижи, почивни станции, средношколски и студентски лагери и др., но по-голямата  част от тази база е  високо равнище. Независимо то това България става туристическа  страна с превес на посетилите страната чужди туристи.

В сравнение с материалното производство, транспорта, търговията и туризма през този период по-слабо се разви част от непроизводствената сфера – образование, здравеопазване, социални грижи и т.н.

В периода 1980 – 1989 г. бързо нараства външният дълг на страната и достига до 10 млрд. долара. Допусканите слабости в развитието, големият външен дълг, ниското качество на изнасяните изделия водят до започването икономическа криза, съвпаднала с политическите промени през 1989 г.

3.4. Българското стопанство през периода на преход от планова
       към пазарна икономика (след 1989 г.)
Политическите промени в страната през 1989 г. поставиха началото на сериозни изменения в стопанството на страната. Започва труден преход от планова (централизирана) към  пазарна икономика, основана на свободното предприемачество и конкуренция при регулиращата роля на пазара.

През този период основно усилията са насочени към промяна на собствеността. Този процес се осъществява посредством две групи дейности. Реституцията се свързва с връщането на собствеността на бившите собственици преди национализацията през 1947 г. или на техните наследници. Този процес води до редица негативни резултати  в производството, особено в селското стопанство, където процесът на връщане на земята още не е завършил. Втората група дейности е свързана с приватизацията на държавната собственост. В България неуспешно се проведе масовата приватизация. При касовата приватизация се допуска целево довеждане на предприятия до фалит, за да бъдат обезценени  купени на безценица. Почти няма нови сериозни инвестиции в производството.

Другата съществена промяна през преходния период е в ролята на държавата за развитието на стопанството. До 1989 г. държавата планира и регулира изцяло стопанските дейности. След това държавата определя само цените на няколко основни вида стоки – горива, електричество, топлоподаване и др. Рязкото изтегляне на държавата от икономиката, ценообразуване, контрола и т.н. довежда до формирането на псевдо пазарни отношения, спекула и т.н.

През преходния период настъпват сериозни промени и във външнотърговските отношения на държавата. Разпадането на социалистическата система и бившия СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ) наруши дългогодишните стабилни външнотърговски връзки. България загуби по-голямата част от външните си пазари, а поради ниското качество на изделията не може да се наложи на нови външни пазари или дори да се върне на старите. Всичко това довежда българската икономика до остра икономическа криза. Тя се изразява в силен спад на промишленото и селскостопанско производство, прекомерна инфлация, висока безработица, силно снижаване на доходите, а следователно и на покупателната способност на населението.

В страната се чувства липса на  инвестиции за модернизация и реконструкция на производствените мощности и създаване на нови мощности. В България през преходния период инвестиции са направили множество чужди фирми. Най-голям през последните години е делът на чуждите инвестиции от страните от Европейския съюз и предимно от Германия, Австрия, Италия, Белгия, Кипър, както и от САЩ и Русия. По-големи инвестиции имат чуждестранни фирми като: “Шел”, “Кока кола”, БАИФ, Сименс и др. Малък е броят на смесените дружества между български и чуждестранни фирми. По-голямата част на смесените дружества са с капитал под 2000 долара. В условията на световна икономическа криза силно намаляха чуждестранните инвестиции в страната. Поради липсата на инвестиции българското стопанство изостава в технико-технологично отношение. Повечето предприятия са с остаряла и износена техника и технологии, със суровиноемко, енергоемко, трудоемко, водоемко производство и ниско качество и дизайн и надеждност но произвежданите изделия.

За излизането от тази криза са необходими поредица от мерки. Най-важната от тях е промяната на инвестиционния климат. Промяната в условията за инвестиране може да повиши интереса на чуждестранни и местни инвеститори, които да вложат средства за създаване на нови производствени мощности, реконструкция и модернизация на съществуващата материално-техническа база на производството в съществуващите фирми.

3.5. Българското национално стопанство в периода на членство в
       Европейския съюз
След приемането на България за пълноправен член на Европейския съюз (ЕС) се промениха социално-икономическите условия за развитие на българското национално стопанство. Българската икономика стана част от общото икономическо пространство на ЕС, в което има: свобода на движението на стоки и услуги, свобода на движението на капитали, на хора (трудови ресурси), спазване на високи изисквания за екологично производство и опазване на околната среда, за качество и надеждност на изделията и т.н. Неспазването на тези високи критерии води до прекратяване дейността на редица фирми, които не се преустроят в условията на новите икономически условия. Съществено влияние имат фондовете на Европейския съюз, използвани за развитието на нови производства и решаването на важни инфраструктурни проблеми.

В условията на членство в Европейския съюз външнотърговските операции на страната са предимно със страните от общността. С изключение на някои видове внос и износ като вноса на горива, руди и метали, останалите внасяни и изнася от страната стоки са предимно към страните от Европейския съюз. Особено интензивни станаха външнотърговските връзки с Германия, Италия, Австрия и др. страни. До голяма степен са загубени пазарите в бившите страни от социалистическата общност и предимно в Русия, Украйна, Унгария, Полша и др.

В условията на свободен пазар на труда в Европейския съюз бързо се влошава качеството на трудовите ресурси в страната. Това се дължи предимно на ниското заплащане на труда в България и поради това масово емигриране на редица специалист и в други страни за по-високо трудово възнаграждение на труда. Това се прави предимно от по-млади работници и специалисти (обикновено до 45 г.) с по-високо образование и квалификация. През последните няколко години има масово напускане на страната на компютърни специалисти, програмисти, лекари, медицински сестри и други.

В Европейския съюз България, заедно с Румъния, има незначително място в по основните икономически показатели: произведе БВП, брутна добавена стойност, производителност на труда, конкурентна способност на произвежданите изделия и т.н. Силно изостанали са производствената инженерна и социалната инфраструктура.

В развитието на българското стопанство се формират нови цели, приоритети и изисквания. Те се отнасят до:
Ø      Постигане на стабилен, висок икономически растеж;
Ø      Балансиран държавен бюджет;
Ø      Привличане на чужди преки инвестиции;
Ø      Развитие на дейността на средните и малки предприятия;
Ø      Синхронизиране на българските закони със законите в страните от ЕС;
Ø      Развитие на високотехнологични и екологични производства;
Ø      Стимулиране на експорта на стоки и услуги;
Ø      Приоритетно развитие на образованието и науката;
Ø     Ускорено развитие и усъвършенстване на националната инфраструктура.

4. Секторна и отраслова структура
Националното стопанство на България е съвкупност от взаимосвързани разнообразни  дейности, които могат да бъдат групирани  по различен признак. Най-общото групиране на стопанските дейности може да бъде по характера на извършваната дейност:
1. Производство на средства за производство и  предмети за потребление; 
2. Обслужване на потреблението на материални и духовни блага.
В близкото минало у нас стопанството на основата на този признак се  поделяше на производствена (материална) и непроизводствена (нематериална) сфера. Към производствената сфера се отнасяха всички стопански  дейности свързани с добива и производството на суровини, обработката и преработката им в средства за производство и предмети за потребление. Към непроизводствената (нематериалната) дейност се включва всички стопански дейности, които не добиват суровини и не създават  нов продукт, а обслужват (подпомагат) производството и потреблението на произведените блага.

4.1. Секторна структура
Стопанският сектор обхваща група стопански дейности и отрасли, формирана на основата на определен общ признак. Общоприето е стопанството да се поделя на три сектора в зависимост от избрания основен признак. Стопанските дейности и отрасли, свързани с непосредствения (пряк) добив на суровини, като се използват природните компоненти, се нарича първичен сектор. Вторичният сектор включва стопански дейности и отрасли, свързани с обработката и преработката на суровини и на тази основа производството на нови изделия в готов или полуготов вид. Третичният сектор обхваща всички стопански дейности и отрасли, свързани с извършването на услуги на производството и на населението.

Първичният сектор обхваща производствената дейност на фирмите за добив на енергийни, минерални (рудни и нерудни) и дървесни суровини, както и производството на  селскостопански (растителни и животински) суровини. Към този отрасъл се отнасят добивната промишленост (въгледобив, нефтодобив, газодобив, рудодобив, добив на нерудни материални суровини), селското стопанство, горското стопанство, рибното стопанство. През 2012 г. в първичния сектор на българското стопанство са заети 66 717 души  в селско, горско и рибно стопанство и 24 581 души в добивната промишленост.

Вторичният сектор включва повечето  промишлени стопански дейности  чрез които се извършва обработката и преработката на суровините и се произвеждат средства за производство  и предмети за потребление. Той обхваща всички отрасли на преработващата промишленост – металургия, машиностроене, химическа промишленост, дървообработваща промишленост и т.н. Във вторичния сектор през 2012 г. са заети около една трета от икономически активните лица (преработваща промишленост, производство на електроенергия, гази и вода и строителство) в България.

Третичният сектор обхваща всички дейности, които имат обслужващ характер. Поради многообразието на извършваната дейност, третичният (обслужващият) сектор се поделя на две големи трупи. Третичният сектор “А” включва  стопански дейности, които са свързани предимно с първичния и вторичния сектор на стопанството – транспорт, съобщения, търговия, стопански туризъм. Останалите дейности имат по-опосредствена връзка с първичния и вторичния сектор и се извършват предимно с цел обслужването  на населението. В третичен сектор “Б” се включват  здравеопазване, образование, наука и научно обслужване, финанси и кредит и др. В третичния сектор на стопанството на България през 2012 г. е заета най-голямата част от населението  на страната – над 55%.

4.2. Отраслова  структура
Отрасловата структура е съвкупност, обединение на самостоятелни стопански единици (предприятия, фирми, стопанства, фабрики, заводи и т.н.), произвеждаци еднаква по предназначение продукция (напр. консерви), използващи еднакви суровини и материали (напр. машиностроене и металообработване) или имащи еднаква технология на производството (напр. химическа) и приблизително еднакъв професионален състав на работниците и специалистите.

Отрасловата структура на българското национално стопанство е много сложна. Според методиката на Националния статистически институт отраслите  на българското национално стопанство са групирани в три големи групи – селско и горско стопанство, индустрия и услуги.
В групата отрасли на селското и горското стопанство  се включват стопански отрасли, които  използват биологични процеси за производство на суровини и продукция (храни) за потребление  от  населението. Към тази група отрасли се включват селско стопанство (растениевъдство и животновъдство), горско стопанство, рибно стопанство и дивечовъдство. Тази група отрасли има най-малък относителен дял в структурата на брутната добавена стойност в националното стопанство на България.

Във втората група отрасли – индустрията се включват стопанските дейности извършвани в: промишлените отрасли (добивна и преработваща промишленост); производството на електроенергия, газ и вода; строителство. Това са стопански дейности при които в производствения процес се използват физични (.механични, топлинни, електрически, магнитни  и др.), химични и биотехнологични процеси  и технологии и се използва техника, апарати, уреди, съоръжения и т.н. В структурата на произведената добавена стойност на индустрията най-висок относителен дял има преработващата промишленост.
Основните стопански отрасли на промишлеността са: добивна и преработваща промишленост.  
Добивната промишленост в България има незначителен дял в произведената промишлена продукция. Добивната промишленост е структурирана на следните подотрасли: 

Въгледобив. Основен добивен отрасъл в България. Добиват се предимно лигнитни въглища. Главен център на въгледобива им е Марица-Изток. Добиват се и кафяви въглища, с най-значим въгледобив в Бобовдол и Перник.

Рудодобив. Развит стопански отрасъл. Добиват се руди на черните и цветните метали. Поради ниското съдържание на полезното вещество те се обогатяват във специални фабрики (флотационни). Основните райони на добива на руди на цветните са Родопите, Същинска Средна гора и Бургаско. Добивът на манганови руди е концентриран в района на находището Оброчище (Добричко).

Нефтодобив. Много слабо развит стопански отрасъл. Добиват се незначителни количества нефт в района на град Д. Дъбник.

Газодобив. Добиват се малки количества природен газ във Врачанско и Северното черноморско крайбрежие.

Добив на неметални минерални вещества. Това е добре развит стопански подотрасъл. Добивът е на суровини за промишлеността (химическа, производство на строителни материали и др.) и материали за строителството. Значим е добивът на варовици, каолин, гипс, глини, бентонит, зеолити, мрамори, скално-облицовъчни материали, кариерни материали (пясък, чакъл, баластра) и др. 

Дърводобив. Това е стопански отрасъл, който може да се отнесе към добивната промишленост, но и към горското стопанство.

Преработващата промишленост има доминиращ дял в произведената промишлена продукция. Тя е структурирана в две групи стопански отрасли: тежка промишленост (производство предимно на средства за производство) и производство предимно на предмети за потребление. Към отраслите, произвеждащи предимно средства за производство се отнасят:

Металургия. Това е стопански отрасъл, който обхваща стопански предприятия и фирми за добив на черни и цветни метали и техните сплави. През последните години намалява ролята е делът на производството на черната металургия. Сред заетите в металургията силно доминират мъжете. Главните производства на цветната металургия са: мед и медни сплави и олово и цинк и техните сплави. Главните производствени центрове на черната металургия са София, Перник, Дебелт. Главните производствени центрове на цветната металургия са Пирдоп, Пловдив, Кърджали и София.

Машиностроене. Този стопански отрасъл е добре развит в България. Произвежда предимно оръдия на труда и предмети за потребление с трайно предназначение. През последните 20 години непрекъснато намалява делът на машиностроенето в произведената промишлена продукция. Машиностроенето пряко влияе върху интензификацията и модернизацията на цялото стопанство на страната. Главните подотрасли са транспортно машиностроене, селскостопанско машиностроене, инвестиционно машиностроене, електротехническо машиностроене и др. Главните райони на машиностроенето са районите на София и Перник; Пловдив, Варна, Витско-Осъмски и т.н.    

Химическа промишленост. Това е структуроопределящ за страната стопански отрасъл. Включва предприятия и фирми, използващи предимно химични методи и технологии на производство. Има висок относителен дял в произведената промишлена продукция в страната. Произвежда разнообразна продукция – минерални торове, соди, сярна киселина, нефтохимични изделия (включително горива, пластмаси, синтетични влакна, синтетичен каучук), както и изделия от каучук, лекарства, парфюмерия, козметика, бои и т.н. Главни подотрасли са нефтохимия и основна (неорганична) химия. Главни производствени центрове са Бургаски, Девненски, Софийски и др.

Дървообработваща и целулозно-хартиена промишленост. Това е стопански отрасъл, използващ химични, химично-механични и механични технологии на производство за преработка предимно на растителни суровини и най-вече дървесина. Има малък дял в произведената промишлена продукция – през 2009 г. той е само 3.5%. В тези стопански дейности заетите лица са 32 732 души или 1.4 % от всички заети в страната.  Произвеждат се фасониран дървен материал, мебели, целулоза, хартия, картон и други изделия. Главните центрове са дърводобивните райони на страната, град Стамболийски, София и други големи потребителски центрове.

Промишленост за производство на строителни материали (строителна промишленост). В този стопански отрасъл са включени фирми и предприятия, които използват обемни природни неметални материали и произвеждат предмети, използвани в строителството и ремонта и поддържането на сгради. Основните производства са керамично (тухли, керемиди, капаци, каменинови тръби, плочи и др.), цимент, гипс, строителна вар, стоманобетонни изделия, скално-облицовъчни материали и др. В отделните части на страната се произвеждат различни видове строителни материали.

Лека промишленост. Включва група стопански отрасли, произвеждащи изделия за обличане на хората и материали за техния бит, за обзавеждане на болници, хотели, почивни станции и  други. Основните подотрасли на леката промишленост са: текстилна промишленост; трикотажна промишленост; шивашка промишленост, килимарска промишленост, кожарска, кожухарска и обувна промишленост. Предприятията са локализирани при суровината (лененотекстилна, коприненотекстилна, кожарска), в местата с незаета работна ръка (шивашка, трикотажна, обувна) и др.

Хранително-вкусова промишленост. Това е стопански отрасъл, който обхваща предприятия и фирми преработващи растителни и животински суровини и произвеждащи храни и напитки за населението, туризма, здравеопазването и фуражи за животновъдството. Главните производства са  мелничарство, хлебопроизводство, млечна, месопреработваща, винарска, тютюнева, растително-маслена и други видове промишлености. Локализацията на производства става предимно под действието на двата основни фактора: суровинен (например консервна промишленост, растително-маслена и др.) и потребителски (хлебопроизводство, пивопроизводство  и др.).

Енергетика (производство на електроенергия и топлоенергия). Това е структуроопределящ отрасъл за икономиката на страната. Произвеждат се електроенергия от различни източници, топлоенергия в големите градове, извършва се разпределение и пренос на електрическа енергия и топлоенергия. Разчита предимно на вносни енергоносители. Производствените мощности на ТЕЦ и се локализирани край находищата на въглища или край пристанища за техен внос, а водноелектрическите централи  (ВЕЦ) - в планинските райони.

Доставка на води и управление на отпадъци. Това нов обособен отрасъл на индустрията. Има незначителен дял в произведената продукция.

Строителството е основен отрасъл на българската индустрия. Преобладава строителството на сгради.

Отраслите на третичния сектор формират грапата отрасли на услугите. Тя включва специализираните дейности по обслужване на селското и горското стопанство, индустрията, строителството и обслужването на населението. В структурата на реализирания брутен вътрешен продукт в тази група отрасли значимо място заемат две групи дейности. Първата е търговия и ремонт, транспорт и съобщения, туризъм. Втората група дейности включва финанси, кредит и застраховки. Третата група включва държавното управление, здравеопазване, образование и други дейности. Всички дейности в третичния сектор (сферата на услугите) имат дял в произведената брутна добавена стойност от над 55%.
Отрасловата структура на българското стопанство в съвременни условия не е достатъчно съобразена с природните и социалните условия в страната и възможностите на международното разделение на труда. В близкото минало у нас приоритетно развитие получи тежката  промишленост (производство предимно на средства за производство), което доведе до забавяне на реконструкцията и модернизацията на хранително-вкусовата, текстилната, трикотажната, шивашката, кожаро-кожухарската и обувна промишленост. В отделни периоди развитието на тежката промишленост се осъществява за сметка на пренасочване на средства от селското стопанство и леката промишленост. Това води до създаването на редица диспропорции в националното стопанство. Сред тях е изоставането на селското стопанство, което не е в състояние да произведе основни хранителни продукти за населението и  някои суровини за леката и хранително-вкусовата промишленост. След 1989 г. поради по-големия срив в промишленото производство нараства относителния дял на селското стопанство и на услугите.

6.    Териториална структура на българското национално
     стопанство
Териториалното разположение на стопанските дейности в България като цяло е неравномерно. Оформили са се райони, подрайони, микрорайони, пунктове със силно стопанско развитие и райони със слабо стопанско развитие. В България териториалната структура на стопанството е формирана под въздействието на природно-географски, обществено-икономически, исторически, политически, демографски фактори. Различното съчетание на действието на тези фактори води и до формиране на спецификата в стопанското развитие на отделни територии в страната. В зависимост от вътрешноотрасловите и междуотрасловите връзки осъществявани на определена територия се формират и техният стопански интегритет и специализация.
Териториалната структура пряко зависи от равнището на развитие на производителните сили. До Освобождението силно доминиращо е селското стопанство. Неговата териториална специфика се формира предимно под влияние на почвено-климатичните условия и фактори. След Освобождението доминиращата роля на селското стопанство определя стопанския облик на преобладаващата част от територията на страната. Промишлеността се развива и съсредоточава предимно в по-големите български градове – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен, Сливен, Габрово, Стара Загора, Перник и др.  След Втората световна война в процеса на индустриализация на страната се формира една относително по-равномерна структура на промишлеността, а от там и като цяло и на производителните сили. Създадени са нови промишлени центрове като Димитровград, Мадан, Девня и др. Развитието на външнотърговските връзки повиши ролята на  водния транспорт. Това доведе до по-бързо и силно развитие на крайдунавските и крайчерноморските територии. Държавният стремеж да се развиват стопански почти всички територии не е реализиран изцяло. Големи части от територията на страната ката Странджа-Сакар, Краището, Северозападна България, планинските райони по границата с Македония изостават в стопанското си развитие. Това поражда миграция на населението към стопански по-развитите части на страната.

Сега в България има територии, които са развити в значима степен. Това са районите на агломерацията София-Перник, Пазарджишко-Пловдивското поле, Варна-Девня, Бургаско, Великотърновско-Габровско,  Стара Загора-Димитровград-Хасково.

В териториално отношение България се поделя на 6 района за планиране: Югозападен, включващ София столица, София област, Пернишка, Кюстендилска и Благоевградска области; Южен централен район, включващ, Пловдивска, Пазарджишка, Смоленска, Кърджалийска и Хасковска области; Югоизточен район, включващ Бургаска, Ямболска, Сливенска и Старозагорска области; Североизточен район, включващ Варненска, Добричка, Шуменска и Търговищка области; Северен централен район, включващ Русенска, Силистренска, Разградска, Великотърновска и Габровска области; Северозападен район, включващ Плевенска, Ловошка, Врачанска , Видинска и област Монтана.

Преструктурирането на българското национално стопанство, въвеждането в производството на нови и свръх нови технологии, създаването и развитието свободните икономически зони, модернизацията на техническата инфраструктура, интеграционните процеси със съседните страни и с Европейската икономическа общност неминуемо ще доведат до промени в териториалната структура на националното ни стопанство.

6. Проблеми и тенденции
          В съвременни условия българското национално стопанство все още се намира в периода на преход от планова към пазарна икономика. Основен, главен приоритет на стопанското развитие на страната през последните години е преустройството на икономиката на пазарни основи. Осъществяването на този преход е свързан с разрешаването на редица сериозни проблеми, съвкупността от които доведе до острата икономическа криза.
    Преходът към пазарна икономика изисква преструктуриране на собствеността. Раздържавяването чрез реституция, масова и касова приватизация се проточи. Това доведе до разграбване и унищожаване, умишлено довеждане до фалити на държавни фирми. Много се проточи връщането на земята на бившите собственици или на техните наследници, бавно се формират нови структури и форми на стопанисване на земята.
    Развитието на икономиката се характеризира с оттегляне на държавата от стопанската дейност. Но от пълното държавно регулиране до 1989 г. се премина към обратната крайност – пълна незаинтересованост на държавата от управление и стопанисване на държавната собственост. Това доведе до крах много от държавните фирми.
      Политическите свободи се използват от някои предприемачи като възможност за създаване на “сенчеста икономика”. Тя формира нереални цени на пазара, монополно положение на отделни фирми, укриване на доходи и неплащане на данъци и т.н.
     Преходът от планова към пазарна икономика, поради неговото неразумно и рязко провеждане доведе до огромен спад в производството на почти всички стопански отрасли, на затварянето на редица предприятия и фирми, висока безработица и висока инфлация. Постигнатата финансова стабилизация през последните години не е придружена от стопанско оживление.
          Излизането на страната от кризата налага сериозни усилия и промени в стопанската дейност. На първо място от голямо значение е промяната на условията за инвестиране. Подобряването на инвестиционният климат ще привлече повече чуждестранни и български инвеститори, ще доведе до създаването на нови производства, реконструкция и модернизация на старите производства, внедряването на нови, върхови технологии. Без развитието на производството не може да се постигне стопанско развитие. На второ място е намаляването на безработицата и повишаване на доходите на населението. Това ще доведе до повишаване на покупателната способност на населението и повишаване на равнището на потребление. Търсенето на повече стоки и услуги ще доведе и до увеличаване на производството и развитие на търговията и услугите.
         Тенденциите за привързването на българското национално стопанство към Европейската икономическа общност трябва по-умело да се съчетава  с търсенето на външни пазари. Това, обаче, може да стане чрез производството на нови, по-качествени, по-надеждни и конкурентни по цени изделия, по-активен маркетинг и по-активна реклама.