четвъртък, 30 януари 2014 г.

Предложение до министъра на образованието и науката за промяна на нарeдба № 3



ДО
МИНИСТЪРА
НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
ПРОФ. Д-Р. АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА
                                                                           Вх.№ 94-1966/30.01.2014г.
КОПИЕ:
ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИТЕЛИ КЪМ КНСБ
Г-ЖА ЯНКА ТАКЕВА

КОПИЕ:
ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
СИНДИКАТ “ОБРАЗОВАНИЕ” КЪМ КТ “ПОДКРЕПА”
Г-Н ЮЛИЯН ПЕТРОВ


ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРОМЯНА НА НАРЕДБА №3 НА МОН
за нормите за преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета (обн., ДВ, бр. 27 от 11.03.2008 г., изм. и доп., бр. 4 от 15.01.2010 г., изм. и доп., бр. 17 от 28.02.2012 г.)

ОТ:
доц. д-р Иван Дреновски – преподавател в катедра „География, екология и опазване на околната среда“ на ЮЗУ „Н. Рилски“;
проф. д-р Нено Димов – ръководител катедра Социално-икономическа география на ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски”;
доц. д-р Марин Русев – ръководител на катедра Регионална и политическа география в СУ „Св. Климент Охридски“;
проф. д-р Атанас Дерменджиев – ръководител на катедра „География“ във ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий“;
проф. д-р Стела Дерменджиева – ръководител на катедра „География и Методика на обучението по география“ в ШУ „Еп. Константин Преславски“;
доц. д-р Мариан Върбанов – ръководител на департамент „География“ на НИГГГ – БАН;
д-р Анко Иванов – учител, автор на учебни помагала по география и икономика

Уважаема г-жо министър,

Обръщаме се към Вас с надеждата да изпълните обещанието на един от Вашите предшественици – проф. д.н. Сергей Игнатов (виж Приложение 4) и с молба да разгледате и внесете за обсъждане в Отраслов съвет настоящето поредно предложение за промяна на някои разпоредби на Наредба № 3 от 18.02.2008 г. на МОН за нормите за преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета (обн., ДВ, бр. 27 от 11.03.2008 г., изм. и доп., бр. 4 от 15.01.2010 г., изм. и доп., бр. 17 от 28.02.2012 г.), които по наше мнение поставят една голяма част от българските учители в неравностойно положение.
Заявяваме своето становище с ясната позиция изложените аргументи да бъдат приети не като конфронтация между отделни групи учители, а по-скоро като опит да се излезе от това положение и като възможност да бъде справедливо оценен трудът на всички български учители (на база минимална норма за преподавателска работа), а допълнителното възнаграждение за постигнати високи резултати да бъде изчислявано съгласно Националната програма за диференцирано заплащане, и действащите разпоредби на Наредба № 1 от 04.01.2010 г. (обн., ДВ, бр. 4 от 15.01.2010 г.) за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета (чл. 12-17).
В Приложение 1 към въпросната Наредба № 3 са утвърдени диференцирани минимални норми за преподавателска работа на учителите по различните учебни предмети. В точка 5 на приложението учителите по общообразователните предмети са разделени, неясно на какво основание, на няколко групи:
В първа група са включени учители, преподаващи български език и литература, математика и чужди езици. Тяхната минимална норма за задължителна преподавателска работа е определена на 648 часа годишно.
Във втора група са включени учителите по физика, химия, биология, астрономия. Тяхната норма за преподавателска работа е определена на 684 часа годишно.
В трета група са поставени учителите по история, география, философия, музика, изобразително изкуство, физкултура и др. Тяхната норма за преподавателска работа е определена на 720 часа годишно.
В четвърта група са учителите по труд и техника, а в пета – провеждащите учебни практики, с още по-големи минимални норми – съответно 792 и 864 часа.
Чрез това нормиране на труда на учителите, преподавателите от втора, трета, четвърта и пета група са поставени в неравностойно положение, с други думи към тях е проявено и затвърдено с подзаконов нормативен акт повтарящо се във времето дискриминационно отношение, предвид регламентирането на същите нормативи за преподавателска заетост и в предхождащите Наредба №3 от 2008г. аналогични наредби (Наредба № 5 от 14.05.2002 г.; Наредба № 7 от 1999 г. и др.). С огромното ни уважение, разбиране и почитание на българският език като първи учебен предмет сред равни, заложен в чл. 8, ал.1 на Закона за народната просвета, както и полагането му като задължителен матуритетен предмет, смятаме, че това необосновано диференцирано нормиране на минималната заетост на учителите по различни учебни предмети, продължаващо от десетилетия, е унаследено от тоталитарното минало, когато не можеше да се говори за права на човека и равнопоставеност. Тази система е наложена поради стремежа за реализиране на определена политика в образователната система през социалистическата епоха и е довела до фаворизиране на една част от българските учители. Тя е много остаряла и механично се възпроизвежда във всички нови документи, касаещи нормите на преподавателската заетост, без при това да се отчитат промените в организацията, характера и тежестта на труда на българските учители след 1989 г. От съвременна гледна точка тя представлява порочна практика, която не се вписва в графата добри европейски практики. Наложителна е промяна в минималните прагове на задължителна преподавателска работа с цел изравняване на преподавателската натовареност на учителите по различните предмети като трудови стандарти, свързани с използване на живия труд и резултатите от труда на лица от един и същ отрасъл, заемащи една и съща длъжност – учител по общообразователен предмет (виж национални и отраслови трудови стандарти) и имащи една и съща типова длъжностна характеристика (виж Приложение 7).
Прилагането на разпоредбите на Наредба 3 води до нарушаване на основни човешки права, каквото е правото на труд и в частност правото на равно заплащане за равностоен труд, и правото на равен достъп за упражняване на професията учител за преподавателите по различни предмети в българското училище.
Като дипломирани учители по география, изразяващи мнението на много свои колеги (както е видно от подписката - Приложение 8), които са пряко засегнати от посочените дискриминационни разпоредби на Наредба № 3, привеждаме следните аргументи в защита на тезата за неравнопоставеност:

І. Правни аргументи
1. Неравнопоставеност по отношение на правото на равно заплащане за равностоен труд.
Ако един произволно избран учител по география има годишна натовареност за текущата учебна година 648 часа (90% от норматива от 720 часа), то той ще получава основно месечно трудово възнаграждение в размер на 90% от полагащото се за съответната длъжност (младши учител, учител, или главен учител), в съответствие с разпоредбата на чл.4, ал.4 от Наредба № 1 от 4.01.2010 г. (за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета). Негов, произволно избран колега, с годишна норма 648 часа, при една и съща годишна натовареност, ще получава 100% от основното месечно трудово възнаграждение за съответната длъжност, поради по-ниската с 10% (72 часа) норма за минимална преподавателска работа за учителите от тази група. Ако условно се приеме, че учителите работят 10 месеца в годината и 2 месеца са в платен отпуск, то излиза, че учителите по география работят безвъзмездно един месец в годината, в сравнение с колегите си с годишна норма 648 часа. Освен в заплащането, това разбира се има своето отражение и в размера на осигуровките, а оттам – и на пенсиите след пенсиониране, т.е. неравнопоставеността е не само от първия до последния ден на упражняване на професията, но се отразява доживотно.
Необоснованото диференциране на задължителните минимални норми за преподавателска работа поражда неравнопоставеност, с което са нарушени чл. 23 от Всеобщата декларация за правата на човека и чл. 7 от Международния пакт за икономически, социални и културни права, отнасящи се до правото на равно възнаграждение за равен труд; чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България, провъзгласяващ, че всички граждани са равни пред закона; чл. 14, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, според който работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд.
Конвенцията за недопускане на дискриминация (труд и заетост) третира като дискриминация (чл.1) всяко различие, изключване или предпочитание, което води до премахване или нарушаване на равенството във възможностите или в третирането в областта на труда и професиите, с изключение на квалификационните изисквания.
Съгласно Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД - 2011) в Република България учителите са отнесени към клас 2 – „Аналитични специалисти”, подклас 23 – „Преподаватели”. Те са разпределени съответно в две групи (233 – „Учители по общообразователна подготовка в средното образование (V-ХІІ клас)” и 234 – „Учители в начален етап на основно образование (І-ІV клас) и в предучилищното възпитание и подготовка”). В първата от двете групи има само една единична група - 2330 със същото наименование „Учители по общообразователна подготовка в средното образование (V-ХІІ клас)”. Конкретното название на длъжностите (независимо от кода), ако се игнорира йерахията в кариерното израстване от младши до старши учител, е „учител по общообразователен учебен предмет”. В този нормативен документ няма обособени самостоятелни професии и длъжности по отделни общообразователни предмети или по някакъв друг показател, т.е. всички учители са равнопоставени в професионално отношение, с изключение на учителите по спортна подготовка, за които са посочени самостоятелни кодове за съответната длъжност. На тази база би била обоснована евентуална диференциация на минималните норми за преподавателска заетост само между учителите по общообразователни предмети от една страна и учителите по спорт, от друга.
Може да се заключи, че поделянето на учителите на различни групи в Приложение 1 на Наредба №3 от 2008г. представлява нарушение на чл. 6, т. 1 и 2 от Правилника за приложение на НКПД, изискващ задължително прилагане на класификацията:
„ 1. при формирането и осъществяването на социалната политика, политиката по доходите, заетостта и пазара на труда, социалното осигуряване, професионалното образование и обучение, висшето образование;
2. при разработване на структурата на персонала в предприятията и в другите организации, при изготвяне на разписания на длъжностите, при наемане на работа по трудово или служебно правоотношение.
2. Неравнопоставеност по отношение на правото на равен достъп за упражняване на професията учител.
Предвид чл. 4, ал. 1 от Наредба 3 от 2008г. за откриване на работно място за учителска длъжност, различната минимална норма задължителна преподавателска работа определя различни възможности за достъп до работно място на учителите, в зависимост от образователната им специалност, т.е. по образование. Така например учителско място по учебен предмет с годишна норма 648 часа може да бъде разкрито при наличие на 648 часа по съответния предмет, а пълен щат за учител по география – при 720 часа. Като се има предвид значително по-малкият хорариум на предмета география (1,5 часа спрямо 3-4 часа средноседмично за предметите с учителски норматив от 648 часа) неравнопоставеността по отношение на достъпа до работно място за една и съща длъжност, става драстично.
Това представлява нарушение на чл. 6 от Международния пакт за икономически, социални и културни права; чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България; чл. 26. от Закона за защита от дискриминация, според който „Лицата имат право на равни условия на достъп до професия или дейност, възможност за упражняването им и на развитието им в тях”.
3. В съответствие с тълкувателните решения на Конституционния съд, ограничаването на основни човешки права може да се въвежда само със закон, временно и въз основа на изрично изброени в конституцията случаи. Немислимо е и е правен абсурд това да става по силата на какъвто и да било подзаконов нормативен акт. Нещо повече, в т.6 на РЕШЕНИЕ № 11 на Конституционния съд, от 5 октомври 2010 г. по конституционно дело № 13 от 2010 г., съдия докладчик Красен Стойчев (ДВ, бр. 81 от 15.10.2010 г.), за установяване противоконституционността на редица членове Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) се коментира въпроса възможно ли е “в сферата на правото на труд да се третират гражданите различно, по съображение за реализиране на определена политика в дадена обществена сфера”. Прави се изводът, че “специално целта да се повиши качеството на образование или да се гарантира стабилност на трудовите отношения, то трябва да се посочи, че те нямат характеристиките и тежестта на основанията, с които Конституцията свързва възможността за ограничаване на права.” В т.8 се прави заключението, че Не е работа на закона обаче да влиза във вековния спор кое научно направление е по-сложно и по-тежко.” Едва ли това е в прерогативите на една Наредба, както се получава в момента. По-нататък се добавя, че “Всяко научно направление има връзка и отношение към някакви практически нужди. Няма основания следователно в едни от тях по отношение на една част от академичния им състав да се установяват специални правила.” Очевидно е, че в областта на правото, отношението към учителите, преподаващи по различни общообразователни предмети в българското училище би следвало да е аналогично.

ІІ. Научно-методически аргументи
1. Българското училище е общообразователно по своя характер (чл. 8-11 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план). Характерна особеност на общото образование е равната ценност и значимост на формираните у учащите знания и умения, независимо от различията в учебните предмети и от личностните предпочитания на ученици и родители. Всеки общообразователен учебен предмет има своето място, определено от Закона за учебния план и другите нормативни документи на МОН. Всеки учебен предмет има своята незаменима ценност в процеса на формиране на младите хора като личности. Никой не може точно и обективно да оцени кое знание и умение е по-ценно за обществото и за отделната личност. Поради това общообразователните предмети са еднакво обществено значими и ценни, всички те допринасят за формирането на бъдещия пълноправен гражданин на държавата. Учителите са тези, които в най-голяма степен допринасят за формирането на младата личност. Следователно трудът на учителите по общообразователните предмети в българското училище е практически равностоен в качествено отношение, с еднаква ценност и за обществото и за учениците и е провеждан при еднакви условия за работа, с едни и същи ученици и той трябва да бъде нормиран, остойностяван и заплащан равностойно.
2. Няма обективни критерии за оценяване на извършваната от учителите работа извън провеждането на учебните часове. Всички мнения са на субективна основа. Поради това дейностите извън учебния час могат и следва да се приемат като спомагателен и равностоен по количество и качество труд. Всеки учебен час предполага наличие на три различни по време и по продължителност действия, извършвани от учителите: а) подготовка за провеждане на учебния час; б) провеждане на учебния час; в) дейност след часа (оформяне на документация, проверка на ученически работи, консултиране на ученици и др.). Наблюденията на педагогическата практика показват, че средно отделяното от един учител време за работа извън провеждането на часовете не зависи пряко и в значима степен от учебния предмет, по който той преподава, а преди всичко от неговия индивидуален опит, равнище на подготовка и квалификация. Като цяло учителите отделят за работа извън учебните часове почти същото или дори по-голямо количество време, т.е. съотношението учебен час – допълнителна работа свързана с него е приблизително 1:1. Въз основа на посочените съображения може да се направи изводът, че различията в специалността от висшето образование и преподаваният учебен предмет реално не влияят върху количеството на труда на учителите по общообразователните учебни предмети извън провеждането на учебните часове, който не се поддава на непосредствено измерване, нормиране и оценяване. Следователно трудът на учителите по общообразователните предмети в българското училище е равностоен и в количествено отношение, с практически еднаква интензивност и натоварване. Поради това всички учители следва да са равнопоставени при нормирането на труда – т.е. с еднаква задължителна минимална норма преподавателска работа. Трудът на учителите е един и същи равен по количество и качество труд, който трябва да се изчислява и заплаща на една и съща база от учебни часове.
3. Неизбежни следствия от разпоредбите на Наредба №3, имащи пряко отношение към извънкласната натовареност на учителите по география и към качеството на образователния процес:
·                   Предвид разпоредбите на Наредба № 6 от 28.05.2001 г. (за разпределение на учебното време за достигане на общообразователния минимум по класове, етапи и степени на образование), за да се доближи до изпълнението на нормата от 720 часа, при продължителност на учебната година от 34 седмици и седмична заетост от 1,5 часа, учителят по география трябва да работи с 14 паралелки (14 по 51=714 часа). Това означава, че той трябва да работи с около 252-364 ученици съгласно Приложението към Наредба № 7 от 29.12.2000 г. (за определяне броя на паралелките и групите и броя на учениците в паралелките). Неговите колеги по български език, математика и чужди езици (с годишна норма от 648 часа), покриват и дори надхвърлят норматива си съответно при работа с 4, 5 и 6 паралелки, (при коeто достигат годишна натовареност съответно от 680, 680 и 663 часа). При това те работят съответно със 72 до 104, или с 90 до 130 или с 108-156 ученика. Това означава, че учителите по география работят 2,3 до 3,5 пъти повече ученици от тези свои колеги. Съгласно “Препоръките на ЮНЕСКО относно статута на учителите от 1966 (имащи задължителен характер, независимо от наименованието на документа), които са единственият международно-правен акт, имащ пряко отношение по повдигнатите въпроси за нормиране на учителския труд: „...при определяне на годишната норма за преподавателска работа, следва да бъдат отчитани всички фактори, които формират натовареността на учителя. Като първи от тях е посочен броят на учениците, с които учителят провежда ежедневно и ежеседмично учебни занятия.
·                   Поради по-малкия хорариум на предмета (1,5 часа средноседмично), на учителите по география им се налага да подготвят уроци свързани с много по-разнообразно учебно съдържание, тъй като преподават в повече разноименни класове. Ако учител с годишна норма 648 часа може да направи норматива си само с часовете от паралелките в един клас в съответното училище, то за учителя по география това е немислимо, тъй като на него са му необходими 14 паралелки за целта. Като правило той почти винаги преподава във всички класове, в които се изучава география в даденото училище, а много често му се налага да води часове и поне по още един предмет (обикновено това е история), а понякога и по няколко други предмета, за да покрие годишния си норматив. Това означава, че му е необходимо много повече време за ежедневна подготовка на уроците при още по-разнообразно учебно съдържание, както и за изготвянето на много повече годишни разпределения на учебното съдържание за отделните класове и предмети. Задължително трябва да се отчита и факта, че учителят по география в рамките на един учебен ден трябва да изнася различни по вид уроци, свързани с учебно съдържание от различни класове, много често по различни учебни предмети, пред различни възрастови групи ученици. За всички тези ученици същият учител е необходимо да подготви входни и изходни нива, както и аналитични доклади с констатираните пропуски в знанията и мерки за преодоляването им. Тук е мястото да отбележим, че през последните малко повече от 20 години учебното съдържание за страните в света в учебниците по география, остарява значително по-бързо от периода на преиздаването им. Няма друг учебен предмет в българското училище, където на учителите да се налага самостоятелно да извършват толкова честа актуализация на фактическия материал. Нуждата от онагледяване на учебното съдържание и подготовката на презентации и интерактивни уроци по география изисква не само допълнителен ресурс от време, но предполага допълнителна квалификация на учителите в областта на информационните технологии, което още веднъж доказва голямата им трудова не само преподавателска натовареност.
·                   Работата на учителя по география е допълнително затруднена от факта, че за малкото учебно време с което разполага, той трябва да си изгради обективна представа за възможностите на тройно повечето ученици с които работи. В края на срока учителят по география следва да отдели време да оформи и нанесе средно 3 пъти повече срочни оценки в също толкова пъти повече дневници в сравнение с колегите си от групата с най-ниската норма задължителна преподавателска работа. Защо не се отчита тази тройно по-голяма натовареност с дейности извън провеждането на учебните часове?
·                   Проверката и оценяването на писмените работи не може да бъде основание за диференциране на по-малка минималната норма на преподавателска заетост за учителите по различни предмети, предвид уж по-голямата извънкласна заетост във връзка с това само на една част от тях. Съгласно Наредба № 3 на МОН от 15.04.2003 г. за системата за оценяване (обн., ДВ, бр. 37 от 22.04.2003г., загл. Изм. - дв, бр. 73 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) количеството на текущите оценки (писмени и устни) е определено не с конкретно посочване на учебните предмети, или според образователната специалност на учителя, а само в зависимост от броя учебни часове през седмицата (чл.11а , ал.1) - четири и повече, три, два и един. В нея са предвидени писмени изпитвания по всички общообразователни предмети от всички културнообразователни области. Следва да припомним, че както беше изтъкнато по-горе, учителите с годишна норма от 648 часа работят средно с около 3 пъти по-малко ученици, така че приравнено броят на проверените писмени работи от тях не е по-голям от този на учителите по география, които имат по-малко часове по предмета (и провеждат съответно по-малък брой писмени изпитвания) в отделните класове, но влизат в тройно повече паралелки и работят с тройно повече ученици. В чл. 14 и 15 е посочено, че контролните и класните работи по филолого-математическите учебни предмети са групови писмени изпитвания. Следователно те са включени в общия брой на писмените изпитвания през съответния учебен срок.
·                   В един от двата учебни срока учителят по география влиза едва един път седмично във всяка една паралелка, на която преподава. При положение, че заради държавни и училищни празници и други причини (зрелостни и други изпити) в рамките на всеки срок се губят поне 5-6 учебни дни, това означава, че при някои от паралелките учителят по география може да се случи да влезе едва 1-2 пъти в даден месец. Тези пропуски не са толкова фатални за предметите, които се изучават с 4-5 часа седмично (загубата на един ден не води до загубата на цяла учебна седмица). Опитвайки се да компенсира пропуснатото учебно време, учителят по география, неминуемо следва да ограничи уроците за обобщение и практическа работа, което се отразява негативно върху затвърждаването на знанията и формирането на умения у учениците.
·                   Намаляването на броя на учениците, а оттам и на паралелките практически във всички училища в страната през последните години има като следствие първо преминаването на учителите по география на половин щат, а впоследствие – закриване дори и на тези половинки щатни бройки. Утвърдила се е практиката най-често след това часовете по география да се възлагат на преподаватели без необходимата специална подготовка. Това влияе крайно неблагоприятно върху качеството на обучението по предмета. Може да се заключи, че равнището на знанията по география, демонстрирани в национален ефир от Черната Златка, не са единично изключение, а са представителни за общото ниво на знанията по география на завършващите ученици и са закономерно следствие от подценяването на значението на предмета в българското училище в последните две десетилетия. Доказателство за това са и традиционно ниските резултати от най-масовия втори държавен зрелостен изпит – този по география (виж Приложения 9, 10, 11 и 12).

Всичко гореизложено води до възникване на силна вътрешна неудовлетвореност у учителите по география и демотивация за професионалното им развитие, която до голяма степен, но не единствено, е свързана с подценяването на техния труд и третирането им като треторазредни специалисти.
Сигнал по повдигнатите проблеми с предложение за промени в Наредба 3, така че всички български учители да са равнопоставени по отношение на своя труд да получават еднакво заплащане при една и съща задължителна минимална норма на преподавателска дейност е внесен до МОМН (вх. № 94ИИ-103 от 27.01.2011), до Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите на 41-то народно събрание (вх. № ПГ-11000-7 от 27.01.2011) и до Омбудсмана на Република България (вх. № 485 от 28.01.2011) (виж Приложения 1 и 2). Получени са съответните отговори.
В своя отговор Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите на 41-то народно събрание (изх. № 053-14/1017 от 15.03.2011) отбелязва, че счита за справедливо искането за уеднаквяване на годишната норма за преподавателска работа, освен ако то не е в противоречие с други правни норми (виж Приложение 3).
В отговора на тогавашния министър на образованието – Сергей Игнатов (изх. № 94ИИ-103/26.04.2011) се отбелязва, че изнесените в първоначалния сигнал факти и аргументи за неравностойното положение на различните групи учители са разгледани внимателно и няма принципни възражения за преразглеждане на Наредба №3/2008г. (виж Приложение 4). Въпросът следва да бъде поставен за разглеждане от работна група от експерти към министерството с представители на учителите, преподавателите от висшите училища и социалните партньори и внесен за обсъждане в Отрасловия съвет, но досега не са предприети никакви конкретни стъпки в тази посока.
В отговора на Омбудсмана (изх. № 3780-485/15.07.2011) се заявява, че той, на основание на законните си правомощия, се е обърнал към министъра на образованието с препоръка повдигнатият въпрос за нормите на преподавателска работа, респективно на учителите по общообразователни предмети да бъде сериозно обсъден и да се вземат предвид нашите аргументи при предстоящите промени в нормативната база (виж Приложение 5).
Синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа” в писмо до Вас от 11.11.2013г. е заявил своята категорична позиция в подкрепа на исканията на учителите от областта на обществени науки и гражданско образование за промяна на Наредба №3 от 2008г. (виж Приложение 6).

Уважаема г-жо министър,
В заключение искаме да изтъкнем, че според нас няма и не може да има юридически основания и научнообосновани теоретико-методични аргументи които да служат за въвеждането на диференцирани административно-правни норми, поставящи различните групи учители в неравностойно положение само въз основа на професионалното направление и научната специалност, по която са се дипломирали и съответния общообразователен предмет по който преподават в българското училище. Ето защо настояваме за промени в Наредба № 3 от 2008г. и определяне на минимална норма за преподавателска заетост за учителите по география от 648 часа годишно. Ще добавим, че в редица страни от ЕС (Нидерландия, Швеция, Австрия, Германия, Франция) седмичният норматив от часове на учителите по география е не повече от 18 часа, което отговаря на 648 часа годишно при 36 учебни седмици.

Приложения:
  1. Копие от сигнал относно необходимостта от промяна в наредба № 3 от 18.02.2008 г. на МОН (вх. № 94ИИ-103 от 27.01.2011 - МОН), (вх. № ПГ-11000-7 от 27.01.2011 - НС);
  2. Копие от сигнал до Омбудсмана на Република България (вх. № 485 от 28.01.2011);
  3. Копие от отговора на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите на 41-то народно събрание (изх. № 053-14/1017 от 15.03.2011);
  4. Копие от отговора на министъра на образованието – Сергей Игнатов (изх. № 94ИИ-103 от 26.04.2011);
  5. Копие от отговора на Омбудсмана (изх. № 3780-485 от 15.07.2011);
  6. Копие от заявената позиция на учителите от областта на обществени науки и гражданско образование, подкрепена от Синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа” (http://www.podkrepa-obrazovanie.com/bg/начало/79-all-languages/300-историия-и-география);
  7. Копие от длъжностна характеристика за длъжността „главен учител“;
  8. Копие от подписката на над 200 учители, преподаващи по различни учебни предмети от различни градове в страната, подкрепящи исканията, изложени в предложението.
  9. Копие на статия в научно-методическо списание за ДЗИ по география през 2008г.;
  10. Копие на статия в научно-методическо списание за ДЗИ по география през 2009г.;
  11. Копие на статия в научно-методическо списание за ДЗИ по география през 2010г.;
  12. Копие на статия в научно-методическо списание за ДЗИ по география през 2013г.;

С уважение от името на проф. д-р Н. Димов, доц. д-р Марин Русев,
проф. д-р Ат. Дерменджиев, проф.д-р Стела Дерменджиева,
доц. д-р Мариан Върбанов, д-р Анко Иванов и от свое име:


    София
30.01.2014г.                                                                  доц.д-р Иван Дреновски

Телефони и адреси за контакт:
доц. д-р Иван Дреновски – +359 887 199 364; idri@abv.bg
проф. д-р Нено Димов – +359 888 452 002; n_dimov@mail.bg
доц. д-р Марин Русев – +359 888 247 942; rusevm@abv.bg
проф. д-р Стела Дерменджиева - +359 887 883 685; stellamalcheva@abv.bg
проф. д-р Атанас Дерменджиев- +359 888 331 775; adermendjiev1960@abv.bg
доц. д-р Мариан Върбанов – 02 979 3943; mavur@abv.bg
д-р Анко Иванов konvekt_a@abv.bg