Дискриминация в заплащането на
труда на учителите
(част 2)
автор: Анко Иванов
В първата част
на публикацията ставаше дума за дискриминацията по отношение размера на
заплащането на лекторските часове спрямо учебните часове, заложени в
задължителната годишна норма на преподавателска заетост. Сега става дума за
дискриминация на учителите от втора и трета група учители по
общообразователните учебни предмети спрямо тези от първа група учебни
общообразователни предмети. За да се
разбере нейната същност трябва да се изясни положението на учителите.
Фактическата
ситуация в заплащането на
труда на учителите?
труда на учителите?
Учителският труд се заплаща по сделната система, т.е. според изработеното. Тази практика е в
съответствие с чл. 247 на Кодекса на труда, в който се посочва, че „размерът на
трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на работата или
според изработеното.” За българските учители, както и за всички преподаватели
във Висшите училища и университети, за всички учители в България, както и в
цяла Европа, е възприето нормирането на труда на учителите да става в часове
преподавателска работа. Учителският труд в България се измерва и заплаща
посредством мерната единица учебен час и
годишна норма на преподавателска заетост. Изпълнението на тази годишна
норма осигурява основното трудово възнаграждение. Проведените учебни часове над тази норма се
заплащат като допълнително трудово възнаграждение, т.нар. лекторски часове. А
при неизпълнение – заплатата им се намалява пропорционално с по-малко взетите
учебни часове от минималната задължителна норма преподавателска заетост.
По същество изпълнението на нормите за задължителна преподавателска работа са най-главната,
най-съществената част от трудовите задължения на учителите. В Наредба № 3
на МОН (от 18.02.2008 г. за нормите за
преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в
системата на народната просвета, Обн. - ДВ, бр. 27 от 11.03.2008 г.;
изм. и доп., бр. 4 от 15.01.2010 г.; изм. и доп., бр. 17 от 28.02.2012 г.) е определена задължителната минимална
норма за получаване на основното трудово възнаграждение като в приложение № 1,
т. 5 са разписани годишните норми на преподавателска работа по групи учебни
предмети, а именно: първа група – български език и литература, чужд език,
математика, информатика) – 648 часа годишно; втора група – физика и астрономия,
химия и опазване на околната среда, биология и здравно образование - 684 часа годишно; трета група – история и
цивилизация, география и икономика, учебни предмети от философски цикъл,
физическа култура и спорт, изобразително изкуство, музика – 720 часа годишно;
четвърта група (труд и техника, технологии – при непрофилирано обучение) 792
часа годишно; пета група (учебна
практика, лабораторна практика, кормилни упражнения, управление на МПС и др.) - 864 час годишно. Според
същата Наредба в чл.9, ал.(1) е въведена различна максимална норма
преподавателска работа, чрез възможността за допълнително възлагане на учебни
часове (лекторски часове), „но не повече от половин минимална норма”. По такъв
начин в неявна форма се формира максимална допустима норма за първа група 972
учебни часа, за втора група 1026 учебни часа (74 часа повече от първа група),
за трета група 1080 учебни часа (108 часа повече от първа група) за четвърта
група 1180 учебни часа (146 часа повече от първа група), за пета група 1296
часа (324 часа повече от първа група). Това са твърде съществени различия в
упражняване на главното трудово задължение на учителите – преподавателската
работа..
Ако има
някакво основание за разделение на учебните предмети на групи, то е това по
характера на извършваната преподавателска работа – теоретико-практическа или
предимно практическа за усвояване на определени умения на учащите се. Първите
три групи учители по същество извършват еднакъв труд и еднаква
теоретико-практическа дейност, т.е учителите по общообразователните учебни
предмети.
Спецификата на
учителския труд е в това, че за учителите един учебен час от сделната
система не е равен на един час от повременната система на заплащане на труда.
Всеки учебен час на учителите от общообразователните учебни предмети се състои
от три компонента: подготовка за учебния час; провеждане на учебния час;
заключителна дейност след учебния час. По мнението на чуждестранни и български
експерти количеството време, отделяно от един учител за подготовка и за
приключване на учебния час е равно по продължителност и натовареност на самия
учебен час, т.е. срещу всеки учебен час има трудова заетост от 2 часа. Такава
практика например нормативно е въведена в Дания.
Учителите изпълняват не само учебни часове, но и
някои други педагогически и административни дейности. Тези дейности обаче имат
спомагателен характер и нямат реален измерител. Поради това те е много трудно
обективно (качествено и количествено) да бъдат измервани и оценявани.
Доказателство за това твърдение е начинът
на определяне на трудовия стаж на учителите. Според чл.10 на Наредбата за трудовата книжка
(ПМС 227 от 1993 г., ДВ 102 от 1993 г., доп. бр. 48 от 2006 г.) „Трудовият стаж
на лекторите преподаватели, които работят по трудово правоотношение, в едно
или повече учебни заведения, в читалища
или други организации, се определя като: 1. за 1 месец трудов стаж „се зачита
календарният месец, през който са изработени най-малко 75 часа, а във висшите
учебни заведения – 50 часа”. В този нормативен документ няма разделение на
учителите според завършено образование и придобита учителска правоспособност. Освен
учебните часове учителите извършват и други несъществени трудови задължения, но
те не се вземат предвид при определяне на минималното изискване за трудов
стаж.
В цялата нормативна база на Министерството на
образованието и науката (МОН) няма критерии, обосноваващи диференцирането на
годишната норма на преподавателската заетост и натовареност на учителите по
групи. Нещо повече, няма дори изследване на този проблем. Не е известно през
последните 40 години да са правени изследвания в България за изразходваното
време от учителите извън часовете за преподавателска работа.
Налице е явна неравнопоставеност между различните
групи учители по общообразователните учебни предмети, които за различен по
количество труд, получават еднакво трудово възнаграждение. Тук е налице скрита
форма на дискриминация, понеже по-честа е дискриминационната практика, когато
за равен по количество труд се изплаща различно трудово възнаграждение.
В
какво се състои неравнопоставеността в
заплащането на учителския труд?
заплащането на учителския труд?
Учителите от
втора и трета група учебни предмети са неравнопоставени с тези от първа група и
по същество това е дискриминация. Главното е, че еднакво трудово възнаграждение се получава за различно количество труд.
Кои са основните аспекти на посочената дискриминация на учителите по втора и
трета група общообразователни учебни предмети?
Първо. Нарушен е принципът на
равнопоставеност по образование. В българското училище е възприето всеки
учител да преподава учебен предмет в областта на своето висше образование
(бакалавърска или магистърска степен). Учителите
от първата група ползват привилегията при по-малък по количество труд и при
равна степен на образование (бакалавър или магистър) да получават същото
възнаграждение като други групи учители, които полагат по-голям по количество
труд. Учителите от първата група имат задължителна почасова трудова дейност със
72 часа годишно по-малко от трета и с 36 по-малко от втора група.
Българското училище по своя характер е
общообразователно. Поради това учителите по всички общообразователни учебни
предмети следва да са равнопоставени по отношение на заплащането на труда.
Формираната привилегия за учителите от първите две групи и особено за първата,
превръща българските училища във филолого-математически. А по закон те не са
такива, а са общообразователни.
Второ. Нарушен е принципът на равнопоставеност в заплащането на труда при труд
с равна ценност, еднакъв или равностоен
характер. Характерна особеност на общото образование е равната ценност и значимост на формираните у учащите знания и умения, независимо от това по
кой учебен предмет те са придобити и независимо от личностните предпочитания на
ученици и родители. В съвременни условия има интегритет на знанието като знания
и умения от един общообразователен учебен предмет се използват и в други учебни
предмети. Трудът на всички учители по общообразователните учебни предмети в
училище по своята същност е еднакъв и равностоен. Преподавателската работа се
извършва по едни и същи педагогически изисквания, с едни и същи ученици, при
една и съща организация на труда в училище, а в много училища и при една и съща
материална база. Еднакви са и изискванията за работа с учебник, тетрадка,
учебни помагала и нагледни пособия, изпитвания и оценяване и др.
Може да се
направи изводът, че по основните
компоненти на извършвания от учителите по общообразователните учебни предмети
труд има приблизително равенство и сходност,
трудът на учителите е еднакъв или равностоен. Специфика има само в
съдържателните и методически аспекти на обучението на децата. Съществуващите различия
в трудовата дейност между учителите не са съществени за да има значима разлика
в трудовата им натовареност.
Трето. Нарушен
е принципът за равен достъп до работно място. Вече бе посочено, че изпълнението
на нормите за преподавателска работа е трудово задължение на учителите. Според
Наредба №3 от 2008 г. чл.4 ал.1 „работно
място за учителска длъжност може да се открива при наличие на учебни часове по
определен учебен предмет ... за изпълнение на минимална норма задължителна
преподавателска работа”. Нещо повече, според ал. 2 „Работно място за учителска
длъжност може да се открива и когато по учебен предмет са налице учебни часове
повече от половината минимална норма задължителна преподавателска работа…”
При наличието
на различната минимална норма задължителна преподавателска работа се появява и
различен и то неравен достъп до работно място за учител, тъй като годишната
норма учебни часове е предпоставка (условие) за откриване на работно място.
Следователно учителите, в зависимост от образователната си специалност, т.е. по
образование, имат различни възможности
за достъп до работно място. Например, при 648 учебни часа годишно по учебен
предмет от първа група може да се открие (да има) работно място за учител. За
учителите по останалите учебни предмети това е невъзможно. Необходима е да има
най-малко 684 (за втора група) или 720 (за трета група) учебни часа през
годината. Вярно е, че с наредбата се дава възможност и при по-малък годишен
норматив учебни часове (по преценка на директора) да се разкрие работно място.
Дори и в такъв случай, пак има проява на дискриминация, понеже в Наредбата за работните заплати на персонала в звената
от системата на народната просвета, минималният размер на основната месечна
работна заплата е по-нисък от определената за учител, ако индивидуалната норма
преподавателска работа е под установената минимална норма задължителна
преподавателска работа.
Четвърто. Нарушава се принципът за еднакво (равно) трудово
възнаграждение и трудова натовареност на хора с една и съща професия. Учителите по общообразователните учебни
предмети имат една и съща професия. В Националната класификация на професиите и
длъжностите в Република България, в обяснителните бележки е посочено, че
професията е съвкупност от сходни знания и умения,
придобити в резултат на обучение или трудов опит и определящи способността за
реализация в определен вид трудова дейност. В
нея учителите са отнесени към клас 2 - Аналитични специалисти, подклас 23
- Преподаватели в група 232 - учители в
средни училища с професия учител по общообразователен учебен предмет 2331 6001
и към Група 233 - учители в детски градини, в начални и основни училища с
професия учител по общообразователен учебен предмет 2333 6001. В този
нормативен документ няма формиране на самостоятелни професии (учител по отделен
учебен предмет, например по математика, по философия и т.н.) или по някакъв
друг показател, т.е. те са равнопоставени в професионално отношение.
Следователно по професия учителите по общообразователните предмети в
българското училище са равнопоставени.
Според
действащата нормативна уредба учителите в средните училища се отнасят към
педагогическия персонал, а той според Наредба №2 от 2008 г. на МОН (за
работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета,
обн., ДВ, бр. 27 от 11.03.2008 г.) Приложение №1 се поделя на две групи
– педагогически специалисти с ръководни функции и педагогически специалисти -
всички учители с висше образование с придобита образователно - квалификационна
степен „магистър” или „бакалавър” по чл.42, ал.1, т.1, буква „б” от ЗВО. В
законите, правилниците и наредбите, регулиращи средното образование няма
разделение между учителите по придобита специалност от висшето образование.
Няма въведе професионални статути по учебни предмети.
За всички
учители са еднакви изискванията и за учителска правоспособност. Те са заложени
в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на професионална
квалификация учител (ПМС 162 от 1997 г.). В нея няма разделяне по учебни
предмети, а има общи въведени еднакви
изисквания за получаване на учителска правоспособност, независимо от
специалността от висшето образование. В България няма формирани отделни
професии в зависимост от придобитата специалност от висше образование (т.е.
образование) и учителска правоспособност.
В типовата
длъжностна характеристика за учител, утвърдена от МОН, няма поставени различни
изисквания за учителите по различните
учебни предмети. Следователно в нормативната база – Закона за народната
просвета и подзаконовите нормативни актове няма делене на учителите в
зависимост от тяхното образование. Такова е направено единствено в Наредба № 5.
Как се е
формирала неравнопоставеността в
трудовите задължения и заплащането на
труда на учителите?
трудовите задължения и заплащането на
труда на учителите?
Въвеждането на неравнопоставеността
между учителите е следствие не на различията в трудовата заетост и
трудовата натовареност на учителите по отделните предмети, а на въведените политически приоритети в
развитието на българското училище в миналото, когато ръководна сила в
обществото бе БКП. От прегледа на партийните документи на БКП от онова време
може да се разбере как са формирани приоритетите в групирането на учебните
предмети. През 1969 г., на 30 и 31 юли се провежда пленум на ЦК на БКП. В
доклада „За преустройството и по-нататъшното развитие на образованието в
НРБългария (стр.39-44) в главните направления на „преустройството в структурата
и съдържанието на обучението” са въведени няколко равнища. Посочва се, че
„възловия момент” е изучаването на математиката. На второ равнище е въведено
„преподаването на природонаучните дисциплини”. След това се поставят общите
съображения за политехническата подготовка и за ролята и мястото на
обществените науки. Така се формира основата на групирането на общообразователните
учебни предмети по важност и актуалност: първа група - математически знания,
втора група - природни науки и трета група – обществени науки. В тази
класификация се внася корекция през 1979 г., когато пак на пленум на ЦК на БКП
са приети Тезиси за развитие на образователната система. В тях (раздел III, т.13) като първостепенен
акцент отново се поставя математиката, но вече и „практическото приложение, при
използването на модерна изчислителна и друга техника” (сега наричано информатика и информационни технологии). Наред с
математиката в Тезисите е поставен много силен акцент в изучаването на български език и литература и овладяването на
чужди езици „преди всичко на руския език, както и на един западен език.” По
такъв начин се допълва първата група учебни предмети с най-ниска норма на
преподавателска работа – математика, български език и литература, чужди езици,
информатика и информационни технологии, специални предмети. Във втора група
остават природните науки, в трета група – обществените науки.
Във всички нормативни документи на МОН от този период насам
фигурира това групиране. Всяка нова наредба преповтаря старото разделение, без
да се отчитат новите обстоятелства и променената обстановка, международните
договорености и новата нормативна уредба. Подобно неравнопоставящо разделение
на учителите на групи няма дори в бившия Съветски съюз и сега в Русия, където всички
учители по общообразователните предмети имат еднаква преподавателска норма в
учебни часове. Практиката на еднаква норма преподавателска работа за учителите по
общообразователните учебни предмети е характерна за страните от ЕС.
МОН не отчита, че в преходния период бе променена нормативната база за
функциониране на средното образование Това става след приемането на:
·
Закона за народната просвета (1991 г.);
·
Закона за степента на образование,
общообразователния минимум и учебния план (1999 г.) и формиране на културно –
образователните области;
·
Правилника
за прилагане на Закона за народната просвета (1999 г.);
·
Наредба за единните държавни изисквания за
придобиване на професионална квалификация "учител" (1997 г.) ;
·
Наредба №
2 от 18.05.2000 г. за учебното съдържание (определяща равнищата на
общообразователна подготовка – Държавните образователни изисквания);
·
Наредба № 6 от 28.05.2001 г. за разпределение на
учебното време за достигане на общообразователния минимум по класове, етапи и
степени на образование и въвеждането на профилираното обучение, увеличаване на
часовете за задължително избираема подготовка и т.н.
·
Наредба № 3 от 15.04.2003 г. за системата на
оценяване и редица други.
Променена бе и
педагогическата практика. Бяха въведени тестовите форми на проверка на
знанията на учениците (включително и тези след 7 клас и в матурите), учебните
тетрадки по всички общообразователни учебни предмети; контурни карти по
География и икономика, въведени бяха в практиката по повечето учебни предмети
(не само разработване на съчинения по български език и литература)
самостоятелното разработване от учениците на реферати, доклади, есета, различен
род практически задачи и дори проекти.
С промените в съдържанието на обучението (въвеждането на
държавните образователни изисквания, утвърждаването на новите учебни програми),
въвеждането на масово използване на учебни помагала (учебни тетрадки, атласи,
контурни карти, сборници с тестови и други задачи), промените в оценяването,
въвеждането на задължителните държавни зрелостни изпити (ДЗИ) и т.н. коренно се
промени обстановката в българското училище. Това неминуемо се отрази и на
трудовата дейност на всички учители по общообразователните учебни предмети. В
тази променена обстановка като своеобразен анахронизъм от миналото останаха
различните минимални норми за преподавателска работа, които служителите на МОН
преписват от старите в новите нормативни документи, уреждащи нормирането на
труда.
Всички посочени промени не се отразиха в нормираното на
труда. То продължава от десетилетия да се практикува по една крайно остаряла и
противоречаща на добрите европейски практики система, допускаща дискриминация
по отношение на количеството на труда и неговото заплащане.
Противоречие с основни международни и
български нормативни актове.
български нормативни актове.
На първо
място съществуващото групиране на учителите на групи с различна годишна
норма преподавателска заетост противоречи на Всеобщата декларация за правата на
човека. В нея съвсем ясно в чл.23 т. 2 е записано, че „Всеки човек, без каквато
и да е дискриминация, има право на равно
възнаграждение (к.м.) за равен труд”. В случая с българските учители има
равно възнаграждение за неравен труд.
На второ място разделянето на
годишната норма преподавателска заетост на учителите противоречи и на
Европейската конвенция за защита на правата на човека (чл.14). В нея е
посочено, че „ Упражняването
на правата и свободите, изложени в тази Конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на
пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения,
национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство,
имущество, рождение или друг някакъв признак.” В случая става дума за признака
равенство в количеството труд при равенство в заплащането.
На трето
място е несъответствието с изискванията на Международната конвенция за
икономическите, социалните и културните права. В член 7 е записано: „Държавите страни по този
пакт, признават правото на всяко лице да се ползва от справедливи и
благоприятни условия на труд, които да му осигурят по специално: a) такова
възнаграждение, което да обезпечи на всички работещи като минимум: справедлива
заплата и еднакво възнаграждение за
равностойна работа без никакво различие … и за равен труд равна заплата”.
Чрез разделението по групи с различна годишна норма преподавателска работа се
дава равна заплата при различен труд.
На четвърто място различният годишен норматив
преподавателска работа на учителите не
съответства на член 1, точки 1 и 3 на Конвенцията за недопускане на
дискриминация (труд и заетост) на Международната организация на труда (МОТ).
Според нея всяко различие, което води до нарушаване на равенството във
възможностите или в третирането в областта на труда и професиите се включва в
термина „дискриминация”. За целите на тази конвенция „думите „труд” и
„професия” обхващат и достъпа до работа”.
На пето
място е нарушен Закона за защита от дискриминация. Нарушено е изискването
на чл.14, ал.1: „Работодателят осигурява равно
възнаграждение за еднакъв или равностоен труд (к.м.)”.
На шесто място
се нарушава Конституцията на Република България (чл.6, ал.2), където е
записано, че „Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви
ограничения на правата или привилегии,
основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование (к.м.), убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено
положение или имуществено състояние.”
Почти всички тези
нормативни актове са приети преди повече от 20 години. Но МОН и синдикатите
продължават да работят по старата практика, която няма аналог в нито една
европейска страна. Дори в бившия Съветски съюз и сега в Русия няма такава
дискриминация. В другите страни този въпрос е уреден предимно чрез въвеждане на
еднаква седмична преподавателска норма на учителския труд в размер на 18 учебни
часа, каквато у нас е седмичната норма на учителите от първата група.
В заключение, със записаните различни норми на
преподавателска работа в Наредба № 3 от 2008 г. е формирана привилегия за учителите по група учебни предмети (първата
група), а учителите от останалите учебни предмети са поставени в неравноправно положение спрямо тях по
признаците: образование, придобита учителска правоспособност, професия и
достъп до работно място. И най-главното – липса на равнопоставеност
в заплащането на труда при труд с равна ценност, еднакъв или равностоен
характер. А трудът на учителите в българското училище е доказано еднакъв,
равностоен и еднакво ценен. Следователно трябва при еднаква образователно - квалификационна степен, еднаква професия и
еднаква длъжност и еднаква ценност на труда да има една и съща количествена мерна единица, т.е. еднакъв брой учебни часове.
В тази посока е и духът на чл. 141 на Договора за създаване на Европейската
общност (консолидирана версия). Според него за равен труд или за труд с равна
ценност се полага равно заплащане, което при сделната система (според
изработеното) се основава на една и съща мерна единица.
Формираната неравнопоставеност, чрез въведените различни
норми на преподавателска работа, води до напрежения и дори до конфликти между
отделни групи учители. Това в някои училища създава напрегната обща атмосфера и
се отразява непряко на качеството на труда на много учители. Такова нормиране
на учителския труд, водещо до противоречия в училищата и между различни групи
учители, е в противоречие с изискванията на
Препоръките на ЮНЕСКО за статута на учителите, приети на Специалната
междуправителствена конференция, проведена в Париж на 5.10.1966 г. В тях в чл.
117 ясно е записано, че елементите, от които се формира работната заплата (в
нашия случай нормите на преподавателска работа), трябва да се определят по
такъв начин, че да не се допускат несправедливости или ненормални ситуации, водещи
до спорове между различни групи учители. Именно това се получава с въведените и
продължително време действащи у нас различни норми на преподавателска работа на
учителите.
Какво е разумно да се направи?
Неравнопоставеността във формата на дискриминация между
учителите по количеството труд, измерено чрез годишната норма преподавателска
работа, трябва да се преодолее като се въведат единни норми за преподавателска
заетост за всички учители по общообразователните предмети (сегашните първа,
втора и трета група). Това може да стане чрез въвеждане на обща годишна норма
преподавателска работа или чрез
въвеждане на седмична норма преподавателска заетост от 18 учебни часа. Много
ясно в нормативната уредба следва да се посочи, че в седмичния норматив се
въвеждат и необходимите 18 часа за подготовка и за приключване на учебните
часове като в тях се включат подготовката на учебните часове, подготовката на
материалите за практическите занимания и групови изпитвания, за проверка на
изпитните материали, на домашните работи, на проекти, доклади, есета, класни и
контролни работи и т.н. От норматива за
40 часова работна седмица ще останат четири часа, които да се използват за
общоучилищни дейности, работа с родителите и т.н.
В
тази обстановка много важна е позицията на низовите профсъюзни организации, на
тези в училищата. Те трябва остро да поставят тези проблеми пред своите
горестоящи ръководства и да изискват централите на синдикатите да изискват
настояват за промяна на Наредбите на МОН и на Колективния трудов договор,
националните ръководства на учителските синдикати да престанат да бъдат
административно продължение на
Министерството на образованието и науката, а да защитават интересите на
учителите.
