неделя, 11 август 2013 г.


Тема № 12А:

География на световното стопанство – сектори
и отрасли. Първичен сектор
(Обща характеристика на селското стопанство
и растениевъдство)

                          автор: Анко Иванов

Стопанската дейност е монгообразна и многолика. Огромното разнообразие в използваните обработваните и преработваните суровини позволява огромно разнообразие в произвежданите потребните на хората изделия. Суровините са важен фактор за стопанската дейност. 

1. Първичен сектор: същност и обхват:
     Първичният сектор е исторически първият възникнал и развит стопански сектор. Той обхваща гру­па сто­пан­с­ки от­рас­ли и дейности, ко­и­то са специализирани в до­бива на храни и су­ро­ви­ни. Включ­ва сто­пан­с­ки дей­нос­ти и от­рас­ли за до­бив на би­о­ген­на продук­ция (селс­ко стопан­с­т­во, гор­с­ко сто­пан­с­т­во и дър­во­до­бив, дивечовъдство, лов и ри­бо­лов) и добивна про­миш­ле­ност (до­бив на го­рива­ - въг­ли­ща, нефт, при­ро­ден газ, биту­мо­ли­ти и минерални су­ро­ви­ни - ру­ди, неметал­ни ми­не­рал­ни су­ро­ви­ни). Произвежда харни за населението (селско стопанство, дивечовъдство, лов и риболов, горско стопанство) и суровини за промишлена обработка и преработка (всички отрасли). Добитите суровини в този сек­тор под­ле­жат на допъл­ни­тел­на об­ра­бот­ка и прера­бот­ка от отраслите във вторичния сектор, за да се про­из­ве­дат но­ви из­де­лия в отрас­ли­те на вторич­ния сек­тор на стопанството.
            Първичният стопански сектор се структурира на следните стопански отрасли: селско (аграрно) стопанство; горско стопанство, включващо и дърводобив; дивечовъдство, лов и риболов; добивна промишленост.

2. Селско (аграрно) стопанство:
2.1. Същност, особености, значение  и типове аграрно
       стопанство
Същност. Селското стопанство е от­ра­съл на ико­но­ми­ка­та от първичния сектор, об­х­ва­щащ сто­пан­с­ки дей­нос­ти за про­из­вод­с­т­во на хра­ни, рас­ти­тел­ни и жи­во­тин­с­ки суро­ви­ни с цел удов­лет­во­ря­ва­не на пот­реб­нос­ти­те от хра­ни за хо­ра­та и сурови­ни за промишленост­та (хранително-вкусова, фуражна, фармацевтична, парфюмерийна, химическа и др.). В редица страни все още се използват животни за обработка на земята, за пренос на товари и за езда. Поради това в тях селското стопанство има за цел и отглеждането на работни домашни животни (коне, крави, волове, магарета, катъри, лами, камили, елени и др.). Ос­нов­ни­те от­рас­ли на сел­с­ко­то сто­пан­с­т­во са растениевъдст­во и животновъд­с­т­во.
Особености. В аграрното стопанство главен използван природен ресурс е поземленият. Почвата е главно средство за производството на земеделска продукция. От нейните особености зависи и спецификата в развитието на селското стопанство, отглежданите култури и начина на обработка на земята.
  • Главната особеност на този отрасъл е използването на продукцията на живи организми (растения и животни). Производственият процес е подвластен на биологичните закони и методи.
  • Силна зависимост и пряка връзка на селскостопанските дейности от природните условия и най-вече от почвено-климатичните условия. Те до голяма степен предопределят вида на отглежданите културни растения и получаваната продукция, а чрез тях и отглежданите домашни животни. Количеството и качеството получавана продукция зависи предимно от плодородието на почвите и специфичните климатични условия.
  • В селското стопанство производственият цикъл е продължителен, но с различно време за различните културни растения и домашни животни. За някои от културите като овощните и лозите е необходим много по-дълъг период до плододаването.
  • Друга съществена особеност на селското стопанство е осъществяването на производството на големи площи, за разлика от точковото местоположение на промишлеността и линейното на транспорта.
  • Важна особеност на селското стопанство и особено на растениевъдството сезонността в селскостопанските дейности, извършвани в умерения и субтропичния пояс. В горещия пояс на планетата вегетацията на растенията протича целогодишно, но в умерения пояс тя има прекъсване през зимните месеци. Дължината на периода на прекъсване на вегетацията съществено се отразяван на отглежданите растения и получаваната от тях продукция.
  • Съотношението суровина (напр. семена на растения)  готова продукция, за разлика от промишлеността (1:5 до 1:2) е в полза на готовата селскостопанска продукция (от 1:5 до 1:70). 
Значение на селското стопанство.
            Най-важното значение на селското стопанство е, че то осигурява преобладаващата част от храните за населението. Страните, в които има недостиг на произвеждани от селското стопанство храни има гладуващо населението и повишена смъртност сред хората. Това с особена сила се отнася за някои африкански страни като Сомалия, Етиопия, Еритрея и т.н. То осигурява суровини за редица промишлени отрасли, но най-вече за хранително-вкусовата промишленост (зърнени култури, зеленчуци, плодове, месо, мляко, яйца и др.), за текстилната промишленост (памук, вълна, лен, коноп, юта, сизал и др.), за химическата, за обувната и други промишлености. Селското стопанство осигурява голяма трудова заетост в редица страни и е важен източник за доходи за семействата. В редица страни износът на селскостопанска продукция е основен източник на външнотърговски приходи.
           Типове аграрно стопанство. Има различни типове стопанство. Те се определят чрез комплекс от признаци и показатели, но винаги има някакъв водещ показател. Според увеличаването на обем на произвежданата аграрна продукция то се поделя на следните типове: 
Екстензивно селско стопанство. При този тип селско  стопанство произвежданата продукция се увеличава чрез увеличаване на обработваемите земи и човешкия труд, чрез увеличаване на броя на отглежданите домашни животни и количеството на човешкия труд (броя на заетите лица). Той е характерен за античния и средновековния периоди на човешката история, но се среща все още в редица африкански, азиатски и латиноамерикански страни.
Интензивно селско стопанство. За него е характерно, че увеличаването на произведената продукция става чрез повишаване на производителността на труда, повишаване на добивите от отглежданите културни растения и продуктивността на домашните животни, на научни и технически достижения. Особено силно се развива през 20 век и началото на 21 век.
            Според начина на извършване на стопанските дейности (обработване на земята и отглеждането на домашните животни) селското стопанство се поделя на два типа:
            Примитивно земеделие. Характерно за него е използването на нискоефективни средства на труда, много голям дял на ръчния физически труд, използването на домашни животни за обработка на земята и извършване на множество селскостопански дейности. За него са характерни още развитието предимно на пасищно животновъдство, липса или незначителна мелиорация, липсата или използването на незначителна техника, ниски добиви от културните растения и ниска продуктивност на отглежданите животни. То все още е характерно за редица африкански страни и старни от Азия.
            Модерно земеделие. Отличава се с широко използване на техника (механизация), мелиорация (напояване и отводняване), минерални торове и препарати за борба с вредителите и паразитите, високи добиви и продуктивност от животните (Северна Америка и Европа), внедряване на нови сортове растения, нови по-продуктивни породи домашни животни, нова агротехника и организация и управление на селскостопанските дейности.
            Според количеството обработваеми площи селското (аграрното) стопанство е два типа:
            Дребно земеделие. Това е селско стопанство на страна, в която доминират дребните селски стопани. Те притежават малка обработваема площ, често пъти разпокъсана на парцели в различни части на селищната територия. В отделните страни има различни критерии за дребни селски притежатели на земя – от 20/30 дка до 1000 декара. Характерно е за балканските страни, страни в латинска Америка и някои азиатски страни.
            Едро земеделие. За него е характерно наличието на голяма баса едри земевладелци, които развиват крупни стопанства – плантации, латифундии, ранчо, кооперативи и т.н. Характерно е за страните САЩ, Канада, Австралия, Аржентина и др.
           Агробизнес. Това е съвкупността свързани стопанските дейности за добива на растителни и животински суровини, тяхната преработка, производството на храни разнообразни продукти и търговията с тях.

2.2. Фактори за развитие:
           Природногеографски фактори. Това е влиянието на природната среда и на природните условия за развитие на селското стопанство. Най-важна роля имат почвено-климатичния фактор. Селското стопанство се основава на протичането на биологичните процеси. За това най-силно влияят количеството и разпределението през годината на слънчевата светлина, топлината и влагата. Почвата е основен фактор, източникът на хранителните вещества. Различните типове почви са подходящи за отглеждането на различни видове културни растения. Най-подходящи са черноземните почви, върху които много добре се отглеждат зърнените култури (пшеница, ечемик, царевица, бобови и др.), технически култури (слънчоглед, захарно цвекло, памук и много други. Върху алувиално-ливадните наносни почви много добре виреят зеленчуци, върху по-бедните на хумус кафяви почви добре виреят картофи и т.н. Особено силно е влиянието на плодородните обработваеми почви. Общо в света около 11% от площта на Земята е обработваема земя. Най-голям е нейният относителен дял в Европа (30%), следвана от Азия (15%), Северна Америка (12%), Африка (11%) и др. Средната снабденост на един жител с обработваема земя е около 3 дка. С най.висока снабденост със обработваема земя са страните с голяма територия и малко население – Канада, Австралия, Нова Зеландия и др. 
Климатът формират необходимите условия за развитие (вегетация) на растенията. От продължителността и часовете слънчево греене и температурата зависи отглеждането на отделните видове културни растения. Отглеждането на домашните животни също е свързано със слънчево греене, количеството топлина и влага. Плодородието на почвите, количеството и разпределението на топлината (особено наличието на мразови и безмразови периоди) и влагата  формират специфичните условия за отглеждането на различните културни растения и домашни животни. А това води до селскостопанската специализация на производството на растителни и животински суровини и изделия.  
            Релефът е другият фактор, който силно влияе върху развитието и географското разположение на отглеждането на различните видове земеделски култури. Той влияе чрез надморската височина, наклона и изложението на склоновете. Надморската височина влияе посредством промените, които предизвиква в климата и почвената покривка. С увеличаването на надморската височина климатът става по-хладен  и студен, и се променят, влошават условията за вегетация на растенията и намалява плодородието на почвите. Наклонът на склона влияе върху мощността на почвите. При по-голям наклон почвите стават по-плитки и по-бързо ерозират при обработване. Поради това особено в Азия склоновете се терасират за да бъдат използвани за земеделие. Обикновен се обработват почвите в равнините и низините, по терасите на речните долини и склоновете с малък наклон. Изложението на склоновете се отразява на количеството слънчево греене, топлина и влага, които те получават. В северното полукълбо най-благоприятни са южните, обърнати към Слънцето склонове, а в Южното – обратно – северните. Съществено влияние имат и склоновете по отношение на духащите ветрове. По наветрените склонове падат по-обилни валежи и те имат по-благоприятен режим на влагата. Подветрените склонове обикновен са значително по-сухи. Релефът оказва влияние върху развитието и на животновъдството, особено с наличието на повече планински ливади и пасища за пасищното отглеждане на домашните животни.
            Водите са друг фактор, който оказва влиянието както на растениевъдството, така и на животновъдството. Недостигът и излишъкът н влага са неблагоприятни за развитието на растениевъдството. Поради това в засушливите райони, пустините и полупустините е необходимо напояване на земеделските култури. В местата с излишък на влага се правят специални системи за отводняване и осушаване на почвите. Силно влияние върху растениевъдството има равнището на подпочвените води. Те често се използват чрез кладенци и помпи за напояване на земеделските площи и поене на домашните животни.
            Естествената растителност е фактор, който в съвременни условия е с по-слабо въздействие върху развитие на селското стопанство. Влиянието е чрез осигуряването на паша за домашните животни, особено в районите на саваните, пампата, прерията, стените и лесостепите, планинските райони. Има една група растения, които са пречка за развитието на растениевъдството. Това се плевелите, които избуявайки задушават отглежданите културни растения. Това налага специална механична и химична борба с тях.
            Животинският свят също е фактор за развитие на селското стопанство. Ползотворно влияят множество животни. Такава са например някои насекоми, които опрашват културните растения, подобряват свойствата на почвата (например, дъждовния червей). Но има и животински видове, които насят сериозни вреди върху селското стопанство. Такива са вредителите (скакалци, гъсеници, бълхи, корояди и т.н.) върху културните растения и паразитите сред домашните животни
Социално-икономически фактори. Това са група влияния и въздействия върху развитието и териториалното разположение на селскостопанските дейности. Те включват: аграрните отношения в страните; провежданата аграрна политика; международното разделение на труда; състоянието на промишлеността; транспорта; равнището на потребление и пазарите на храни; развитието на научно-техническия прогрес и агротехниката.
Аграрни отношения.  Това са икономическите производствени отношения в селското стопанство, свързани с владението и ползването на земеделските земи и средствата за селскостопанска дейност. Собствеността на земята поражда права и влияе върху организацията на производствения процес. Земята е държавна, общинска, частна и колективна собственост. От аграрните отношения да голяма степен зависи и доминирането на дребното или едрото земеделие, приложенията на научно-техническия прогрес и т.н. Различават първобитно-общински, робовладелски, феодални, капиталистически, социалистически и смесени аграрни отношения в развитието на селското стопанство.
            Аграрна политика. Това е вид държавна политика насочена към регулиране на отношенията в селското стопанство, отношенията между аграрните производители и държавата и т.н. Нейната цел е повишаване икономическа активност и удовлетворяване на потребностите на населението от селскостопанска продукция. Това става чрез: данъци върху земята и върху печалбата; мита и такси за вносната земеделска продукция; квоти за внос и износ на определени видове продукция; контрол върху качеството на произвежданите храни и суровини; стимули, включително доплащане за производството на определени видове продукция и т.н. В отделните страни аграрната политика има своите специфични особености и различия. В страните от Европейския съюз има единна аграрна политика за подпомагане на отрасъл селското стопанство. 
            Международно разделение на труда и специализация. Отделните страни развиват селското си стопанство при различни почвено-климатични условия, което влияе върху равнището и специализацията на производството на земеделската продукция. Страните от горещия пояс на планетата са главните производители и износители на международни пазари на продукцията на: какао, кафе, каучук, захарна тръстика, банани, ориз и т.н. В Сукваториалните райони (савманите)се отглеждат предимно просо, сорго, арахис, ямс, маниока, батати, царевица, ориз, памук. В тропичните пустини само в оазисите се отглеждат ориз, памук, пшеница, арахис, финикова палма и др.  Страните от субтропичния пояс са главните производители и износители на памук, цитрусови плодове, грозде, вино, тютюн, пъпеши и дини и т.н. В умерения пояс страните специализират, особено в районите на природните зони на степите и лесостепите в производството на зърнени култури (пшеница, царевица, ечемик, овес, грах и др.) и технически култури (слънчоглед, захарно цвекло, рапица, картофи, зеленчуци и др.), овощия (ябълки, круши, сливи и т.н.). При животновъдството има големи различия в специализацията повлияни не само от природните условия и развитието на животновъдството, но и от религиозните и др. причини. Например, в Индия се отглеждат най-много крави в света, в мюлсюлманските страни почти не е развито свиневъдството и т.н.. В други случаи климатичните условия предопределят отглеждането на определени видове домашни животни. Например в пустините се отглеждат камили, но в тундрата и лесотундрата се отглеждат най-вече северни елени.        
            Промишленост. Този стопански отрасъл е главен потребител на селскостопански суровини. Те се използват предимно за производството на храни, хранителни продукти, облекла, обувки, изделия за бита, за отдиха и туризма, спорта и т.н. Увеличаването на продукцията на промишлените отрасли, използващи растителни и животински суровини води до повишаване търсенето на тези суровини и съответно до тяхното по-голямо производство. И обратното- спадът на производството води до намялавне на селскостопанската продукция.
            Транспорт. Развитата пътна мрежа и транспорт водят до подобряване условията за обработката на земята, доставката на необходимите материали като горива, смазочни материали, торове, химикали и т.н. и обратното извозване на произведената продукция до пазарите и преработвателните предприятия.
            Потребление и пазари на храни и хранителни продукти. Обща световна тенденция е увеличаване на броя на населението, а това води до повишаването на потреблението и търсенето на храни и хранителни продукти. Този фактор в различните страни има различно влияние в зависимост от демографските процеси в тях и от жизненото равнище на населението.
            Стопанската интеграция. В съвременни условия се осъществяват два типа аграрна интеграция. Първият е хоризонталната интеграция, при която се осъществяват тесни връзки и влияния между растениевъдството и животновъдството. По същество тя е вътрешна отраслова (в отрасъл селско стопанство) интеграция. Вторият тип е вертикалната интеграция, при която се свързват пряко подотраслите на селското стопанство с предприятия и фирми от леката и хранително-вкусовата промишленост.   
Развитие на научно-техническия прогрес и агротехниката. Развитието на селското стопанство се основава на достиженията на науката, на използването на нова техника и технологии. Основните направления са усъвършенстване на агротехниката,  механизация на стопанските дейности, химизация, мелиорация, селекция.
Агротехниката е специфично направление на научно-техническия прогрес за растениевъдството, система за отглеждане на културните растения. Включва съвкупност от мерки за: запазване на почвеното плодородие и предпазване от ерозия, запазване на влагата в почвата и съдържанието на хумуса. При различните почвено-климатични условия се разработват и използват различни специфични за тях  технологии на обработка на почвата, отглеждане на културните растения, торене, борба с плевелите и вредителите, прибиране на реколтата.
Механизацията на стопанските дейности се използва и в растениевъдството и в животновъдството. Използва се най-вече при обработката на почвата, прибиране на реколтата, хранене, доене на домашните животни и др. Характерно за нея използването на разнообразни машини като трактори, комбайни, дъждовални машини, доилни апарати и т.н.
Химизацията е процесът на използване на минерални торове, препарати за растителна защита (хербициди и пестициди), ветеринарни лечебни средства, фуражни дрожди и др. минералните торове повишават добивите от отглежданите културни растения. Те се използват най-често в икономически развитите страни.
Мелиорациите са методи за поддържане на оптимално количество влага в почвата. Осъществяват се чрез два типа стопански дейности. Първата от тях е в засушливите, полупустинните и пустинните райони да се повишава влагата в почвата чрез изкуствено напяване на обработваемите земи. Използва се система от канали и съоръжения. Напояването се използва твърде често и в районите с по-обилна влага, но при отглеждането на ориза (Източна, Югоизточна и Южна Азия). Прекомерното напояване в сухите райони обикновено води да деградация на почвата и нейното засоляване (напр. Средна Азия). Осушаването е метод за отнемане на излишната вода и влага от почвата, чрез система от дренажни канали. Използва се в редица райони като Бразилия, Скандинавските страни, районите със заблатени и блатни почви и т.н.
Селекцията е научно-изследователска дейност, предназначена за създаването на нови сортове растения, нови породи домашни животни, нова щамове микроорганизми, както и за аклиматизация в други природни условия на културни растения и домашни животни. Главната цел на селекцията е създаването и използването на сортове растения с по-високи добиви и специфични качества на продукцията, както и на по-продуктивни породи домашни животни.
Демографски фактори. Това са група фактори, които са свързани с населението. Като фактори влияят неговият брой, поради необходимостта да се изхранват хората. Много силно от демографските фактори влияе населението като човешки ресурс за извършване на стопанските дейности в отрасъла. Това влияние като работна сила, заета в селското стопанство. Но влияние оказва и производственият опит и традиции на населението в отделните страни в отглеждането на определени видове земеделска продукция. Например, традициите във Франция да се отглеждат лози, в Нидерландия – цветя, в африканските страни сорго и т.н.
            Екологични фактори. Това са група влияние, чрез които се променя характера на земеделието и се преминава към спазване на екологични принципи на стопанисване, използване на екологично чисти технологии на отглеждане на растения и животни и производството на екологично чиста продукция.

3. Растениевъдство.
3.1. Същност, особености и значение
Същност. Растениевъдството е ос­но­вен от­ра­съл на сел­с­ко­то сто­пан­с­т­во. То включ­ва дейности за от­г­леж­да­не на кул­тур­ни рас­те­ния, от ко­и­то се про­из­веж­да рас­ти­тел­на продукция за хра­на на хо­ра­та, фу­раж за жи­вот­ни­те и су­ро­ви­ни за про­миш­ле­ност­та. Специфичното в производствения процес е трудова дейност за създаването на условия  и грижи за оптималното протичане на биологичния процес на развитие на растенията. Главният производствен ресурс е земята. В зависимост от използваните културни растения, свойствата на почвата и климатичните условия има огромно разнообразие в отглежданите културни растения и използваната от тях продукция. Общо на Земята има около 1500 вида културни растения, но основните и с най-голямо стопанско значение са 50 вида. Създадени са и множество сортове на отделните видове културни растения. След Великите географски открития има процес на овладяването на и аклиматизацията в отглеждането на все повече култури в нови географски райони. Например, след откриване на Америка в стария става достояние и се включват в земеделските работи отглеждането на царевицата, доматите, картофите, тютюна, каучука, какаото и др.
Особености. Растениевъдството се отличава с различни специфични особености на стопанската дейност. Това са продължителният период на стопанската дейност, особено при отглеждането на трайни насаждения (лозя, овощни градини и др.), бавната възвръщаемост на вложените средства за много от земеделските култури, много силна зависимост от природните условия и предимно от плодородието на почвите и климата.
Значение. Този стопански отрасъл има изключително важно значение за съществуването и развитието на човечеството. То пряко осигурява основните храни за хората чрез отглеждането на зърнените култури – пшеница, ориз, царевица и др., зеленчуци, плодове,   растителни мазнини, напитки (чай, кафе), билки и т.н. Чрез произвежданите растителни суровини се осигуряват и необходимите продукти за облекло, стоки за бита на хората и т.н. В много страни в света то осигурява основната трудова заетост на хората и доходи за семействата. Растениевъдството е основен доставчик на суровини за множество промишлени отрасли като хранително-вкусовата промишленост (хлебопроизводство), мелничарска, растително-маслена, тютюнева, винарска, консервна фуражна и др. видове промишленост. То е основен доставчик и за много от производствата на леката промишленост (памукотекстилна, ленено-конопена, ютена и т.н.).
Растениевъдството се развива под влиянието на множество то фактори за развитие на селското стопанство. Повечето от тях имат специфично въздействие при отглеждането на културните растения. Особено място имат почвено-климатичните условия и ресурси, агротехниката, създаването и аклиматизирането на нови сортове културни растения и др. 
В структурата на аграрната продукция растениевъдството е водещ отрасъл в повечето развиващи се страни в света. В някои от тях има специализация в отглеждането само на малък брой видове земеделски култури и дори преобладаване на една култура. Типичен пример в това отношение са средноамериканските държави (Коста Рика, Никарагуа, Хондурас, Салвадор), често наричани „банановите републики”, поради доминиращото отглеждане  и износ на банани.

3.2. Отраслова структура.
Растениевъдството включва след­ни­те по­дот­рас­ли: зър­ноп­ро­из­вод­с­т­во, от­г­леж­да­не на тех­ни­чес­ки кул­ту­ри, зелен­чу­коп­ро­из­вод­с­т­во, ово­щар­с­т­во, ло­зар­с­т­во, от­г­леж­да­не на фу­раж­ни кул­ту­ри, цветарст­во и гъ­боп­ро­из­вод­с­т­во.
Зърнопроизводство
            Зърнопроизводството е растениевъден стопански отрасъл, предназначен за отглеждането на зърнени култури и получаване предимно на зърнени продукти. В зависимост от отглежданите култури и основното предназначение на добито зърно те се поделят на три основни групи: зърнени-хлебни и ориз; зърнено-фуражни; зърнено-бобови.
Най-голямо стопанско и социално значение имат зърнено-хлебните културни растения. Тяхното зърно се използва предимно за производството на хляб, хлебни и тестени изделия и фураж за домашните животни. Зърното им е много хранително, то съдържа ценни компоненти. То се използва като суровина в мелничарската, фуражната, консервната, растително-маслената, сладкарската и други промишлености, в хлебопроизводството и пивопроизводството. От зърнените култури промишлеността произвежда стотици видове разнообразни продукти. Зърното се използва като храна за хората, фураж за домашните животни и суровини за промишлеността. Повечето от тях имат двойно и тройно използване. Например, царевицата в развиващите се страни се използва като основна храна за населението, но в развитите страни се използва предимно като фураж и суровина за производството на над 200 различни продукта. използва  Зърнените култури се отглеждат в горещия и умерения топлинен пояси на Земята (от 60ο с.ш. до 40ο ю.ш.), но най-високи добиви се получават от тях при плодородните почви на умерения континентален климат.  Най-големи производители на зърно в света са страните: Китай, САЩ, Индия, Русия, Индонезия, Бразилия, Франция, Германия и Канада.
Пшеница. Това е главната зърнено-хлебна култура. Култивирана е в древността в Близкия изток. Тя заема трето място сред зърнените култури по получено зърно след царевицата и ориза. От нея се получават високи добиви при засяване върху плодородни, особено черноземни, почви и при умерен континентален климат. Отглеждането лесно се механизира. Получаваните добиви са до над 500 кг/дка. Отглеждат се няколко вида пшеница – мека и твърда. Меката пшеница се сее на повече площи. Тя се използва предимно за производството на хляб и хлебни изделия. Твърдата пшеница е по-топлолюбива и се отглежда предимно в районите със субтропичен и тропичен климат. Използва се предимно за производството на тестени изделия. В света се отглеждат множество сортове пшеница. Напоследък във връзка с развитието на диетичното хранене се възобновяват традициите за отглеждане на лимец и спелта. Това са нискодобивни видове пшеница, които при меленето не може да се отделя зърнената обвивка и поради това от тях се произвежда само пълнозърнесто брашно. Ограничено се сеят видовете: английска пшеница; тимофеевата пшеница  и др.  По данните на ФАО в света през 2008-2010 г. е добито 651.4 млн. т. пшенично зърно. Най-голям е добивът в страните: Китай (115.2 млн.т.), Индия (80.7), САЩ (60.1), Русия (41.5), Франция (38.2), Германия (24.1), Пакистан (23.3), Канада (23.1), Австралия (22.1), Турция (19.7) и Украйна (19.7).
Ръж. Тя е зърнено – хлебна култура, вирееща при умерен, по-хладен и влажен климат и по-слабо плодородни почви. Дава по-ниски добиви от другите зърнени култури. Зърното се използва за брашно и хляб, фураж, производство на алкохолни напитки като уиски, водка и бира. Отглежда се предимно в умерения пояс на Европа, Северна Америка и Азия. С най-голямо производство се отличават страните: Русия, Полша, Германия, Беларус, Украйна, Китай, Канада, Турция и Чехия.
Тритикале. Това е хибридна зърнена култура между пшеница и ръж, създаден в края на XIX век и широко отглеждана през втората половина на XX век. Зърното се използва за производство на диетични храни и за фураж на домашните животни. тритикалето най-много се сее и отглежда в Полша, Германия, Франция, Беларус, Китай, Австралия, Унгария, Чехия.
Ориз. Това е топлолюбива и влаголюбива земеделска култура в с високи хранителни качества и почти пълна усвояемост от човешкия организъм. Не се използва за производството на хляб, но е основна храна в много страни в света. Използва се подготовката на различни ястия. От зърната се произвеждат още скорбяла, спирт и спиртни напитки. Сламата се използва като суровина в целулозно-хартиената промишленост и като фураж в животновъдството. Оризът дава добра реколта при плодородни алувиално-ливадни, ливадно-блатни и черноземни почви при изобилие от влага и вода. Поради това се отглежда предимно в районите с влажен климат и обилно напояване. Това е много трудоемка култура с използването на много ръчен човешки труд. Отглеждат се 23 вида ориз. По произведено зърно оризът е на второ място сред зърнените култури след царевицата. Най-голямо е производството в Китай (около 30% от световния добив). Следват страните от Югоизточна Азия – Индонезия, Виетнам, Мианмар, Тайланд и др., както и в Южна Азия – Индия, Бангладеш, Пакистан. От останалите райони в света по-значим е добиват на ориз в Бразилия и САЩ.
В света се отглеждат и група псевдозърнени (зърненоподобни) култури. Такава култура е гречихата. Тя е тревисто растение, което се използва като хранителен продукт и като фураж. Има около два пъти по-ниски дови от декар от пшеницата. Отглежда се на големи площи в Русия, Китай и САЩ. В района на Андите в Южна Америка в миналото растението киноа е бела една от най-важните хранителни култури. Използват се зърната за производството на различни ястия и листата като зеленчук. Кунжутът (обикновен, индийски или източен) е тревисто растение, семената на което се използват като подправка, в готварството и за производство на растително масло. Вирее при горещ климат. Най-много се отглежда в Южна и Югоизточна Азия и Африка  страните Мианмар, Индия, Китай, Судан, Етиопия, Уганда и Нигерия.
Зърнено-фуражните растения се отглеждат и използват предимно като фураж за домашните растения, но някои от тях макар и частично се използват и като храна и за приготвяне на храни и хранителни продукти за хората.
Царевица. Това е едногодишно тревисто растение, култивирано в Америка (Мексико) и пренесено след това в повечето страни в света. Зърното се използва като храна в повечето латиноамерикански страни, при производството на различни видове хранителни продукти, като фураж за домашните животни, за производството на растителни масла, горива (етанол), лекарства  и над 200 други видове изделия. Заема първо място по производство на зърно сред зърнените клутури. През 2009 г. в света е произведено 818.8 млн. т. царевично зърно. Най-голямо е производството в САЩ (333 млн. т.) над една трета от световния добив. След това следват Китай (164.1), Бразилия (51.2), Мексико (20.1), Индонезия (17.7), Индия (16.7) и Франция (15.3).  
Ечемик. Отглежда се предимно обикновеният ечемик. Той е предимно зърнено-фуражна култура. Зърното на ечемика се използва предимно като: фураж за домашните животни; суровина за производството на малц за бира и за производство на уиски и водка; брашно. За пръв път е култивиран в Близкия изток. Сега се отглежда предимно в Европа и Северна Америка. През 2010 г. най-голямо производство има в страните: Германия (10.4 млн.т.), Франция (10.1), Украйна (8.5), Русия (8.4), Испания (8.2), Канада (7.6), Австралия (7.3), Турция (7.2), Великобритания и САЩ. 
Овес. Това е зърнено-фуражна култура, отглеждана при умерен и субтропичен климат. Поради богатото съдържание на витамини зърното се използва в диетичното хранене, като фураж за домашните животни и особено в коневъдството. Само в като Шотландия, Ирландия и Норвегия овесеното зърно се използва за брашно и хляб. Най-голямо производство на овесено зърно има в Европа и Северна Америка, а по страни в Полша, Русия, Украйна, Беларус, Китай, Канада, Турция и др.
Просо.  Това е сухоустойчива зърнена култура, която се отглежда за фураж на животните, предимно за птиците, за производството на хранителни продукти (напр. боза). Нейната родина е Средна Азия. Сламата се използва и като суровина за целулозно-хартиената промишленост. Отглежда се при тропичен, субтропичен и умерен климат. Използват се над 440 вида просо. Отглежда се в Африка, Азия, Европа и Северна Америка. На най-много площи се отглежда в Индия.
Сорго. Това е също сухоустойчива зърнена култура, особен вид просо. В Африка се използва като храна за хората, а в другите континенти предимно като фураж за домашните животни. Най-много се отглежда в страните от Централна Африка, Мексико, САЩ, Бразилия, Индонезия.
Зърнено-бобовите култури се отглеждат както източник на храна (варива и добавки към други хранителни продукти) за населението, зеленчуци (зелен фасул, зелен грах, бакла), фураж за животновъдството и суровини за преработващата промишленост. Отглеждат се фасул, леща, грах, бакла, нахут и др.
Фасул. Като земеделска култура е култивиран в Южна Америка, още преди инките и е пренесен в Европа от Христофор Колумб.   Отглеждат се над 20 вида фасул, разделени на две групи - едрозърнести (американски) и дребнозърнести (азиатски). Най много се отглежда обикновения фасул с неговите разнообразни сортове. Използват се зрелите зърната и зелените шушулки. Фасулът съдържа много белтъчини, калций и магнезий. Използва се като хранителен продукт (вариво, пюре, каша, салата и др.) и суровина за консервната промишленост. Отглеждането на фасула е разпространено в Централна и Южна Америка, Екваториална Африка, Балканския полуостров. Сред най-големите производители на фасул са страните: Индия, Бразилия, Китай, САЩ, Мианмар, Мексико, Аржентина и др.
Леща. Тя е тревисто бобово растение, включващо няколко вида. Отглежда се един вид – хранителната леща. Разпространена е предимно в Близкия идток, Южна Азия, Средиземноморието и Закавказието. Общо в света през 2011 г е произведена 4.4 млн.т. леща. Най-много се отглежда в Канада (1.5 млн.т.), Индия (0.9 млн.т.), Турция (0.4 млн.т.), Австралия, САЩ, Иран, Непал и др. страни.
Грах. Грахът е земеделска култура, която не се среща в диво състояние. Неговата родина е Предна Азия. Зрелите семена се използват като хранителен продукт, Зелените семена се използват за консервиране. Семената, зелената маса и сеното на граха се използват като фураж в животновъдството. В света грахът се отглежда на около 11 млн. ха площи. Произвеждат се два вида: зелен и сушен грах. В света производство на зелен грах през 2005 г.  е съсредоточено в страните Индия (3.2 млн. т.), Китай (2.2), САЩ (0.9) и Франция, Великобритания, Египет и Белгия. Най-много зрял (сушен) грах се произвежда в  страните: Канада (3.2 млн.т.), Франция (1.3), Русия, Китай, Индия, САЩ.  
От зърнено-бобовите култури се отглеждат още: бакла (черен боб), нахут (Турция, Индия, Пакистан, Мексико, Северна Африка и др.), лупина (африканско Средиземноморие и Америка).
Отглеждане на технически култури.
Това са гру­па кул­тур­ни рас­те­ния, пред­наз­на­че­ни глав­но за по­лу­ча­ва­не на су­ро­ви­на за раз­лич­ни­те от­рас­ли на про­миш­ле­ност­та. Те са ед­но­го­диш­ни тре­вис­ти (лен, ко­ноп, слън­чог­лед, тютюн и др.), мно­го­го­диш­ни храс­ти (мас­ло­дай­на ро­за, ла­ван­ду­ла и др.), дър­ве­та (орех, кор­ков дъб и др.). В за­ви­си­мост от из­пол­з­ва­не­то им се поде­лят на: влак­но­дай­ни, за­ха­ро­дай­ни (за­хар­на тръсти­ка, за­хар­но цвек­ло); мас­ло­дай­ни (мас­ли­на, слън­чог­лед, фъс­тъ­ци и др.); ете­рич­но-мас­ле­ни (мас­ло­дай­на ро­за, ла­ван­ду­ла, мен­та и др.); хра­ни­тел­но-вку­со­ви (тю­тюн, хмел и др.); каучуконосни; ле­кар­с­т­ве­ни (ди­лян­ка, бе­ла­до­на, жен­шен, хи­ни­но­во дър­во и др.).
Влакнодайните културни растения се използват за производството на суровина за текстилната промишленост. Техните влакна се извличат, обработват, предат, тъкат и се произвеждат различни видове изделия. Основните използвани в света влакнодайни растения са памук, лен, коноп, юта, сизал.
Памук. Това е най-разпространената влакнодайна култура. Той е топлолюбива, светлолюбива, даваща добра реколта при богати на хумус почви и умерени по количество валежи. Влакното му се използва за производството на памучни прежди, памучни платове, вата, превързочни материали и т.н. Негова родина е Индия. Отглеждат се над 20 вида памук. Преобладаващо е производството на американския (мексиканския) памук. Памучното влакно е меко, леко и лесно поглъща други вещества. Сее се на огромни площи в страните Индия, САЩ и Китай. Сред страните с най-голямо производство на памук са Китай (района на Голямата Китайска равнина), САЩ (крайбрежните земи на Мексиканския залив), Индия (Индо-Гангската низина), Пакистан, Бразилия, Турция, Австралия и др. Специализация в отглеждането на памук има още в Средна Азия (Узбекистан, Туркменистан и в Афганистан.
Лен. Това е земеделска растение, притежаващо здраво влакно. Култивиран е в Близкия Изток. Влакното се използва за производството на ленени тъкани и ленено масло. Добре вирее върху бедни на хумус почви при влажен и хладен климат. Отглежда се обикновения лен и неговите сортове: влакнодаен, маслодаен, междинен, планински и полузимен, предимно в Европа и Северна Америка. Сред страните с най-голямо производство на лен са Русия, Полша, Беларус, Германия, Франция, Литва, Латвия, Естония и др. Отглежда се предимно ленено семе в САЩ, Аржентина и др.
Коноп. Конопът е растение с по-грубо, но здраво влакно. То се използва за производството на въжета, канапи, чували, рибарски мрежи, различни видове амбалажи и др. Расте върху богати на хумус и влага почви (алувиално-ливадни и черноземи). Семената му са богати на растителни масла, използвани за производството на бои, хартия, гориво за двигатели, добавки към хранителни продукти и др. Отглеждат се три вида коноп – индийски, плевелен и културен (европейски и източноазиатски сортове). Във Филипините и страните от Югоизточна Азия се отглежда т.нар. манилски коноп. Той се добива от банановите листа. Сред най-големите производители на коноп (влакно и масло) са Китай, Русия, Франция, Беларус, Италия, Индия и др.
Юта. Това е влакнодайно растение с дълги и тънки здрави влакна. Използва се за производството на здрави връзки, амбалаж, чували, торби и т.н. Вирее при топъл тропичен климат и богати на хумус почви. Отглеждането на ютата е съсредоточено в Южна (Индия, Бангладеш и др.) и Югоизточна (Мианмар, Тайланд и др.) Азия и Китай.   
Сизал. Това е вид агаве, растение от листата, на което се добива грубо влакно, наречено от испанците сизал. Разпространено в Мексико, Антилските и Бахамските острови, Бразилия, Индия, Индокитай и др.
Кенаф. Това е двегодишно тревисто растение, отглеждано за влакното, което може да се преде. Влакната се използват за производството на технически тъкани, а семената за добив на технически масла. Отглежда се в Индия, Китай, Бразилия, САЩ и др. страни.
            Маслодайните технически култури имат важно място в развитието на селското стопанство. това са различни растения – треви, храсти и дървета. Произведените от тях масла широко се използват в бита на хората (в готварството), като суровини за промишлеността: (хранително-вкусова, парфюмерийно-козметична, фармацевтична, лаково-бояджийска). С най-голямо е отглеждането на слънчоглед, маслина, маслена палма и др.
            Слънчоглед. Отглежда се за слънчогледовото семе, което е високомаслено и с добри хранителни качества. Семената се използват за производството на растителни хранителни масла (олио) и хранителни продукти като маргарин, майонеза, сладкарски изделия и т.н., за производството на гориво (етанол), а младите стъбла се използват и като фураж за хранене на домашните животни. Отпадните продукти при преработката (кюспе и шрот) също се използват в животновъдството като фураж. Родина на слънчогледа е Северна Америка. В Европа първоначално слънчогледа е отглеждан като градинско цвете. Отглежда се един вид. Добре вирее при умерен континентален климат и богати на хумус черноземни и алувиално-ливадни почви. Добивите на семе се увеличават при поливане. Най-много площи са заети със слънчоглед в Европа, в природната зона пампата в Южна Америка, в Китай.  В света най-големи производители на слънчогледово семе са Украйна, Русия, Китай, Франция, Румъния, Аржентина и др.
            Маслина. Тя е твърдолистно вечнозелено дърво, чийто плодове съдържат до 57% масло. Нейната родина е Източното Средиземноморие. Добре вирее при субтропичен климат с топло и продължително лято, мека зима и малки по количество валежи, върху бедни на хумус почви, често път и върху варовити терени. Отглежда се един вид – културната маслина. Не се среща в диво състояние. Най-широко е разпространено отглеждането на маслината в Средиземноморието. Тя е пренесена още в Северна и Южна Америка, Австралия и Южна Африка. Най-голямо е производството в Испания, Италия, Гърция, Турция, Сирия, Мароко, Тунис, Египет и Португалия.
Соя. Това зърнена култура с високо съдържание на мазнини, белтъчини, ниско съдържание на въглехидрати, витамини и минерали. От соевото зърно се произвеждат соево брашно, соево масло, соево мляко, соев шрот (за фураж), заместители на месо, фураж и др. Родината на соята е Китай. Тя е топлолюбива култура, която дава добра реколта върху богати на хумус почви и влага. Отглеждат се голям брой сортове соя. Най-много соя в света се отглежда в САЩ (около40% от световния добив). Големи производители на соя са също Бразилия, Аржентина, Китай, Индия,у Парагвай и Канада.
Фъстък (Арахис). Родина на фъстъците е Южна Америка. Пренесени са от испанците в Европа, а от португалците в Африка. Това е топлолюбива бобова култура, отглеждана на по-значими площи в Южна Америка. Използват се богатите на растителни масла бобови зърна. Използват се като хранителен продукт (ядки и др.), за производството на фъстъчено масло, добавки в хранителни изделия. Фъстъците се използват и в производството на стотици различни продукти като козметика, лекарства, напитки, миещи препарати и т.н.
            Рапица. Тя е едногодишно тревисто растение, което се отглежда за семената, от които се получават растителни технически масла, които след рафиниране могат да се използват, като хранителен продукт, и като фураж. В съвременни условия маслото се използва и като гориво (етанол) за двигателите с вътрешно горене. Добре вирее и дава добри добиви при умерен континентален климат и богати на хумус почви. През 2009 г. да добити 58 млн.т. семена. На най-много площи и с най-голямо обем на продукцията е в страните от Европейския съюз (Германия, Полша и др.), Канада и Китай.
            Маслена палма. Това е топлолюбиво дърво, отглеждано предимно в Африка. Използват се месестата част и костилките на плодовете за добив на масло. То се използва като техническо масло, а след рафиниране като хранително масла. Отглежда се два вида палми – африканска и американска. Африканската се отглежда предимно в екваториалния пояс на Африка от 16 градуса с.ш. до 15 ю.ж. южна ширина и Югоизточна Азия (Индонезия, Малайзия и др.). Американската маслена палма се отглежда предимно в Централна и Южна Америка (Коста Рика, Хондурас, Никарагуа, Панама, Гвиана, Суринам, Венецуела, Колумбия, Еквадор и Перу). Нараства годишното производство на палмово масло и то достига около 10 млн.т.
            Кокосова палма. Това е топололюбиво растение виреещо при екваториален, субекваториален и тропичен влажен климат или при напояване и изобилие на подземни води. За пръв път е култивирана в Индонезия. Кокосовата палма има едър плод със здрава черупка, а под нея бяла ядка, много богата на мазнини, белтъчини и въглехидрати. От нея се произвеждат кокосово масло, кокосово брашно. Разпространена е в Югоизточна и Южна Азия, Северна Австралия, Централна и Южна Америка, Африка и Океания. През 2007 г. най-голямо производство (в млн.т.) има в: Индонезия (19.6 млн.т.), Филипини (14.8), Индия (11. 8), Папуа-Нова Гвинея (6.8), Малайзия (5.8), Мианмар (3.7), Танзания (3.7), Гана (3.2), Ямайка (3.1), Вануату (3.1), Китай (2.8) и Бразилия (2.8).
            Сусам. Тревисто растение с много високо съдържание на масло, използвано предимно в сладкарската и фармацевтичната промишленост. Вирее при по-топъл климат и при по-плодородни почви – алувиално-ливадни, черноземни и др. На повече площи се отглежда в Средиземноморието и северните райони на Африка (Мароко, Алжир, Тунис, Етиопия), в Азия (Индия, Китай, Югоизточна Азия) и др..
            Анасон. Топлолюбиво растение, използвано в хранително-вкусовата промишленост. Отглежда се в Средиземноморието (Испания, Италия, Гърция, Алжир и др.), Португалия, Близкия Изток, Китай, Индия и др.
            Рицин. Маслодайно и лекарствено растение, от което се произвежда рициново масло. Вероятно първоначално е култивирано в Африка (Етиопия). Отглежда се в районите с тропичен и субтропичен климат. Основни райони на отглеждане са Индия, Бразилия, Аргентина,  Африканските страни, Китай, Иран, Египет.
            Отглеждат се и етерично-маслени земеделски (полски и градински) култури. От тях се използват различни части: цветове, листа, стъбла, плодове и корени. Такива културни растения са отглежданите: цветни (роза, лавандула, лайка, невен и др.); листни (мента, маточина, мащерка и др.); плодови (анасон, кориандър, кимион, ким и др.), коренови (дилянка) и т.н.
            Маслодайна роза. Тя храстово растение със зелен цвят и множество шипове по стъблото. В света за производството на розово масло се отглеждат четири вода (дамаскина, бяла, столистна и стамболска). Маслодайни рози в света се отглеждат във Франция и Мароко (бяла роза), Турция, Индия, Афганистан, Грузия и др. страни.
            Кориандър. Едногодишно тревисто растение, което се отглежда за зърната и листата, използвани предимно в готварството и при производството на някои хранителни продукти. Негова родина е Средиземноморието.  
            Мента. Това растение, което добре вирее в умерения климатичен пояс. Използват се листата, които съдържат веществото ментол. Произвежданото ментолово масло се използва като суровина във фармацевтичната и хранително-вкусовата промишленост, а листата се използват и като билка.
            Захародайни технически култури. Растенията съдържат захари, а при тяхното извличане се произвежда захар. Основните захародайни култури са захарната тръстика и захарното цвекло.
            Захарна тръстика. Това е многогодишно тревисто растение, отглеждано за извличане на захар и производството на спирт и ром. Негова родина е Индия. Захарната тръстика е топлолюбиво растение с температурна сума на вегетационния период 5000-6000 градуса и средна годишна температура над 15 градуса. Отглеждането и е разпространено в страните от Централна и Южна Америка, Южна и Югоизточна Азия, Африка. През 2007 г. в света се добива голямо количество захарна тръстика -1 590.7 млн.т. Най-голямо производство има в страните: Бразилия  (549.7), Индия (355.5), Китай (106.4), Тайланд (64.4), Пакистан (54.7), Мексико (52.1), Австралия (36.4), Колумбия, САЩ и др..
            Захарно цвекло. Това е захародайно растение с високо съдържание на захар (18-20%) в кореноплодите. Отглежда се за извличане на захар, производство на спирт, хлебна мая, лимонена киселина и др. Отпадните продукти при извличането на захарта, както и листата се използват за фураж. Дава добра реколта при умерен климат и плодородни черноземни и други почви. Голямо производство на захарно цвекло има в страните: Франция, Германия, САЩ, Украйна, Турция, Русия, Полша и др. 
            Каучуконосни технически култури. Главната каучуконосна култура в съвременния свят е бразилската хевея. Това е вечнозелено дърво, от което се извлича сока чрез разрез на кората. От него след специална преработка се добива естествения каучук. Добиват се още оцетна киселина и др. продукти. Дървесината на хевеята е много здрава и не гние. От нея се произвеждат мебели. Родината на каучуконосното дърво е Амазония. Най.голямо производство на естествен каучук има в Югоизточна Азия. От страните най-голямо производство на естествен каучук има в Малайзия, Тайланд, Индонезия, Индия, Китай, Шри-Ланка и др.
            Арабската акация се отглежда за сока, от който се произвежда т.нар. „гума арабика”, лепило и др. продукти. От втвърдения сок се произвежда естествена гума. Използва се в хранителната индустрия като стабилизатор, в печатането, производството на бои и лепила, козметика и др. Отглежда се в Близкия Изток в областта Сахел в Африка.  
            Каучуконосният фикус се отглежда в тропичните райони на Земята. Негова родина е Индия. Използва се за добива на естествен каучук. Отглежда се още и растението  гутаперча за производството на нееластичен латекс.
            Стимулиращи (тонизиращи) и вкусови земеделски култури. Това са културни растения, от чиято продукция се произвеждат стимулиращи (ободряващи, тонизиращи) напитки  и изделия. В тази група попадат какао, кафе и чай.
            Кафе (кафеено дърво). Това е вечно зелено растение (дърво или храст), плодовете на което съдържат кофеин (до 2.8%). Печените зърна се използват за приготвяне на напитката кафе. Родина на кафето е Етиопия. Вирее при топъл и влажен климат. Отглеждат се няколко вида кафе: арабика, робуста, конгоанско, либерийско, бенгалско, камерунско. Най-разпространен вид е арабското кафе. Най-много кафе се отглежда в Южна Америка (Бразилия, Колумбия, Еквадор и др.), Югоизточна Азия (Индонезия, Малайзия, Тайланд и др.). Зърната на кафето са богати освен на кофеин още и на минерални вещества, белтъчини, мазнини и въглехидрати. Най-голямо производство на кафе (зърна) има в Бразилия, следват Колумбия, Индонезия, Мексико, Етиопия, Уганда и др.
            Какао.  Това е вечнозелено и топлолюбиво дърво с висока масленост и добри вкусови качества на зърната. Вирее в местата със средногодишна температура над 20 градуса, а температурната сума през годината да емежуд5000-6000 градуса и годишна сума на валежите 2500-5000 мм. Родината на какаото е Централна Америка. Най-голямо производство на какао има в страните от района на Гвинейския залив Централна и Южна Америка, Югоизточна Азия. През 2010 г. в света са произведени 4.2 млн. какао. С най-голямо производство на какаови зърна са страните: Кот-д’Ивуар (1.2 млн.т.), Индонезия (0.8), Гана (0.66), Нигерия (0.37), Камерун      (0.23) и Бразилия (0.22).
            Чай. Чаят е топлолюбив храст, който вирее при влажен тропичен и субтропичен климат. Неговите изсушени листа се използват за производство на тонизираща напитка. Родина на чая е Югоизточен Китай. В търговията са известни различни видове чай: черен – най-разпространеният (около 95%); зелен чай – с по-нежен аромат; червен чай- с по0голямо съдържание на теин и с тръпчив вкус; жълт чай – с най-високи потребителски качества; парагвайски чай (мате). На най-големи площи и с анй-голямо производство се отличават географските региони на Южна, Югоизточна и Източна Азия, Африка, Закавказието и Южна Америка. Отглеждането и производството на чай се увеличава.  По страни най-голямо е производството на чай в: Китай, Индия, Индия, Шри-Ланка, Кения, Индонезия, Турция, Виетнам и Япония. С името чай се използва и отварата от редица билки (билков чай).
            Тютюнопроизводство. Тютюнът е едногодишно тревисто растение, чието листа след ферментация се използват за производството на цигари, пури, енфие, никотин и др. Родина на тютюна е Централна Америка. Добре вирее при топъл климат и различни типове почви. Отглеждат се предимно два типа тютюни – ориенталски, полуамерикански, американски (бърлей, виржиния и др.), махорка и др..Има над 70 сорта културни тютюни. В зависимост от големината на листата тютюните са дребнолистни, среднолистни и едролистни. Общо в света с тютюн са заети около 50 млн. дка. Преобладаващи (над 80%) са площите с тютюн в Азия. Сред страните с най-голямо производство на тютюн са Китай, Индия, Пакистан, Япония и Турция. Най-много тютюн на глава от населението се произвежда в страните: Турция, Гърция, Кипър.  

            Зеленчукопроизводство.
Това е отрасъл за отглеждането на различни видове зеленчуци (ядивната част от културно растение, която не е сладък плод или ядка). Те са важна храна в прясно и в преработено състояние (варени, печени, пържени, консервирани) за населението на Земята. Това се дължи на обстоятелството, че те съдържат много витамини, минерални соли и други полезни вещества, но при ниска енергийна (калоричност) стойност. В света се отглеждат над 120 вида зеленчуци. Тяхното отглеждане в най-голямо степен зависи от почвено-климатичните условия и от традициите и производствения опит на местното население. Зеленчуците добре виреят при плодородни почви и голяма влажност. Много от тях се нуждаят от поливане напояване. Зеленчукопроизводството по-трудно се поддава на механизация и поради това изисква повече ръчен труд. Според използваните части на растението зеленчуците се поделят на: а) плодови: домати, пипер, патладжан, краставица, зелен фасул (зелен боб), зелен грах, зелена бакла (черен боб) и др.; б) пъпкови: брюкселско зеле, карперси; в) листни зеленчуци: спанак, салата, маруля, рукoла, магданоз; г) листно-стъблени: главесто (белокочанно) зеле, карфиол, алабаш, броколи, артишок; д) луковични: лук, чесън, праз; е) кореноплодни: морков, репичка, ряпа, червено цвекло, целина, пащърнак; ж) клубеноплодни: картофи и батати.
            Домати. Това е едногодишно културно растение добре вирещо при топъл и влажен климат върху плодородни почви. Родината на доматите е Южна Америка. Сега те се отглеждат в цял свят. Отглеждат се три вида домати и различни сортове – ранни, средноранни и късни. Най-разпространен и обикновеният домат. Плодовете му се използват като храна в прясно или преработено състояние. От тях се произвеждат консерви, сокове, пасти, сосове и др. изделия. Зрелите плодове са богати на въглехидрати, витамини, органични киселини, минерали, пектин и др. Сред най-големите производители на домати в Европа са балканските страни Гърция, Румъния и Турция.
            Пипер. Това е зеленчуково растение, отглеждано за използване на чушката като храна, суровина за консервната промишленост или подправка (червен пипер). Негова родена е Централна Америка (Мексико и Гватемала). Пиперът е влаголюбиво и топлолюбиво растение, даващо добра реколта при богати на хумус почви. Богато е на витамини. Чушките се използват зелени или узрели (червени, жълти и др.). Производството на зелен и червен пипер е добре развито в европейските страни и особено в Средиземноморието (Испания, Италия, Гърция, Турция) и Нидерландия.
            Краставица. Това е зеленчуково растение с голямо съдържание на вода. Нейна родина е Индия. Вероятно в Европа е пренесена след походите на Александър Македонски. Краставицата е богата на калий, йод и други вещества. Използват се зелените плодове като хранителен продукт в прясно или консервирано състояние за салати, гарнитури и др. В зависимост от климатичните условия краставиците се отглеждан на открито в полето (полски), в парници (през ранните пролети в умерения пояс) и оранжерийно (в закрито и отопляемо помещение). Отглежда се повсеместно, във всички региони на света.
            Особено място в зеленчукопроизводството заемат картофите. Те са най-широко отглежданото клубеново растение и са четвърто място сред култивираните растения след пшеница, царевица и ориз. Родина на картофите е Южна Америка (Перу, Боливия и Чили). Те не са типичен зеленчук, но подобно на зеленчуците се използват за приготвянето на салати, гарнитури, консервирани храни и т.н. Освен това от картофите се произвеждат редица промишлени продукти и преди всичко спирт. Най-голямо производство на картофи в света има в страните: Китай, Русия, Индия, САЩ, Украйна, Полша, Германия, Беларус, Франция и Нидерландия. Най-много картофи на един жител имат страните Беларус,  Полша и Нидерландия.

            Отглеждане на трайни насаждения.
            В този растениевъден отрасъл се отглеждат многогодишни (трайни) земеделски култури с цел използване на техните плодове за консумация в прясно или преработено състояние – храни и напитки. Включват се две самостоятелни земеделски производства – лозарство и овощарство.
            Лозарство. Това е специализирана стопанска дейност за отглеждане на лозата и добив на грозде. Продукцията се използва за храна в прясно състояние, суровина) за хранително-вкусовата промишленост, производството на различни хранителни продукти (стафиди, сладкарски изделия, сокове, нектари и др.) и производството на вино. Лозата е култивиран първоначално край южните брегове на Каспийско море, а след това е пренесена в Средиземноморието, Северна и Южна Америка, Австралия, Южна Африка и др. Плодът (гроздето) е много богато на захари, въглехидрати, витамини, минерални соли и др. полезни вещества. Лозата е топлолюбиво и светлолюбиво растение с дълбоки корени. Добре вирее и по-бедни на хумус и влага почви. Не понася ниски ( отрицателни) температури през зимата. Най-добре вирее и дава най-добри добиви при субтропичен климат и южните части на умерения климатичен пояс. През първите 3-5 години не плододава. Това е трудоемка земеделска култура с ниско равнище на механизация на труда.  Отглеждат се разнообразни бели и червени сортове, десертни и винени сортове. Най-големите лозови масиви и най-голямото производство на грозде в света са в Средиземноморието и най-вече в страните: Франция, Италия, Испания, Португалия. Добре е развито лозарството в САЩ, Аржентина, Чили, Австралия, ЮАР, Закавказието и др.  
            Овощарство. Това е специализирана  растениевъдна дейност за отглеждане на дървета и храсти, от които се използват предимно плодовете. Отглеждат се три типа овощия: а) традиционни европейски – ябълка, круша, слива, кайсия, праскова, дюла и др.; б) субтропични (средиземноморски) – цитрусови (лимон, портокал, мандарина), смокиня, нар, бадем и др.; в) тропични – банан, ананас, авокадо, финикова палма и др.
            Ябълка. Тя е една от на-разпространените в света овощни култури. Плодът съдържа много полезни вещества – захари, витамини, пектин, минерални соли и др. Той е дълготраен и подлежи на продължително съхранение. Използва се като храна в прясно състояние, като суровина за производство на разни хранителни изделия, сокове, нектари, вино и др. Ябълката е светлолюбива и влаголюбива култура, отглеждана върху богати на хумус почви. Лесно се аклиматизира при различни почвено-климатични условия. Дава високи добиви от декар. През 2008 г. в света са произведени 564.2 млн. т. ябълки. Най-голямо е производството в страните: Китай (27.5 млн.т.); САЩ (4.2), Иран (2.7), Турция (2.3), Русия (2.2), Италия, Индия, Франция и др.
            Круша. Традиционна за Европа светлолюбива овощна култура. Добре вирее в условията на умерен континентален климат и върху богати на хумус почви. Отглежда се за плодовете, които съдържат захари, витамини, органични киселини, пектини и др. полезни вещества. Те се използват за храна в прясно състояние в консервната промишленост за производството на мармалади, конфитюри, желета, компоти, сокове, плодова ракия и др. В света са разпространени над 5000 различни сортове. Те се групират на три основни групи – летни (ранни), есенни и зимни. На най-големи площи и с най-голям обем производство е обикновената круша, отглеждана предимно в Европа, Северна Америка и Австралия. Страни с голямо производство са САЩ, Франция, Италия, Турция и др.
            Слива. Това са няколко вида овощни култури, които се отглеждат при умерен континентален климат и върху по-бедни на хумус почви (сиви и кафяви). Родина на синята слива е районът на Кавказ, Мала Азия и Балканския полуостров. Плодовете на сливата се използват като храна в прясно състояние и сушени, както и като суровина за хранително-вкусовата промишленост за производството на алкохолни (ракии) и безалкохолни напитки, компоти, сладка и т.н. В света се отглеждат над 2000 сорта слива. Синете сливи за характерни за страните от Балканския полуостров, особено за Сърбия, Румъния, България, Турция, както и за Русия (Северен Кавказ) Унгария и др..
            Кайсия. Овощна култура, която се отглежда при субтропичен и умерен континентален климат. Плодовете съдържат захари, витамини, минерални соли и други полезни за хората органични вещества. Използват се като храна в прясно и сушено състояние, както и като суровина за производството на хранителни продукти (сладка, желета, конфитюри, сокове, нектари, спиртни напитки и др. и на лекарства. Използват се и ядките на костилките (30-37% масленост) като храна в сушено състояние и за производството на кайсиево масло. Главните региони на отглеждането на кайсиите са районите на Средиземноморието, Средна Азия и Иран. Сред страните с най-голямо производство се отличават Турция, Иран, Узбекистан, Италия и Алжир.
Праскова. Светлолюбива и топлолюбива култура, добре вирееща в по-топлите южни райони на умерения климатичен пояс на Северното полукълбо и при богати на хумус почви. Родината и е Китай. Отглеждат се около 3000 сорта. Използват се плодовете за храна в прясно състояние и като суровина за хранително-вкусовата промишленост. Те са богати на захари, витамини и органични киселини. В света най-голямо производство на праскови има в Китай, Италия, САЩ, Испания, Гърция, Турция, Египет и др.
Череша. Раз.но зреещо овощно дърво с бързо израстване. Плодът е костилка. Използва се месестият околоплодник. Той съдържа органични киселини, захари, витамини и разнообразни елементи като желязо, йод, калий, калций, магнезий, както и пектини и т.н. Плодът на черешите се използва като храна в прясно състояние и като суровина за производството на сокове, компоти, плодови вина и ракии, сладка и др. Отглежда се на големи площи в Европа – от Пиренейския полуостров до Мала Азия, Британските острови, Средна Европа, южните части на Източноевропейската равнина, Калифорния в САЩ, Австралия  и др.
Особено важно място в отглеждането на овощните култури имат цитрусовите култури. Те са светлолюбиви и топлолюбиви овощни култури. Най-подходящ за тяхното отглеждане е субтропичният климат, но някои видове виреят и при тропичен климат (портокал).
Лимон. Това е вечнозелено дърво, добре вирещо при обилие на светлина, влага и топлина. Родината му е Индия и Югоизточна Азия. Използват се плодовете в прясно състояние и като суровина за производството на сокове и др. изделия. Те съдържат органични киселини, пектини, захари, витамини, горчивото вещество (лимонин) и др. Главните центрове на отглеждането на лимона са Индия, Средиземноморието, Северна Америка и др. по страни през 2011 г. най-голямо производство има в Мексико, Индия, Китай, Аржентина, Бразилия, САЩ, Турция, Испания и др.
Портокал. Това овощно дърво е светло-, топло- и влаголюбиво. Негова родина е Индия и Китай.  По-голямата част от плода на портокаловото дърво (портокал) се използва като храна в прясно състояние. Останалата част се използва за производството на сокове и др. хранителни продукти. Производството на портокали е съсредоточено в Америка (САЩ, Централна и част от Южна Америка), Средиземноморието, Азия (Източна, Югоизточна и Южна), Южна Африка. По страни през 2009 г. с най-голямо производство се отличават: Бразилия (17.8 млн.т.), САЩ (8.3), Китай (4.9), Мексико, Иран, Испания, Италия, Египет, Индонезия и др.
Мандарина. Вечнозелен топло и светлолюбив храст, добре виреещ върху богати на хумус почви.. Родината му е Югоизточна Азия. На големи площи се отглежда в Средиземноморието, Източна и Югоизточна Азия и др. региони. По страни с най-голямо производство на мандарини са: Китай, Испания, Бразилия, Япония, Мароко, Република Корея, Египет, Турция и др.
Грейпфрут. Той е цитрусова овощна култура, чиито плодове съдържат повече захари и витамини. Плодът има по-кисел и горчив вкус от този на портокала. Отглеждат се около 20 вида грейпфрути. Добре вирее при субтропичен климат. Плодовете на грейпфрутите се използват като храна в прясно състояние, фруктови салати, за производството на сокове, на алкохолни и безалкохолни напитки и др. голямо производство има в САЩ, Бразилия,у ЮАР, строните от Краибския басейн и др.
От цитрусовите култури в по-малки обеми е производството на помело, лайм, померанец, цитрон, бергамот и др.
Банан. Това е тропично тревисто растение, вирещо при високи температури (над 20оС сердногодишна температура) и висока влажност. На височина достига до 9 м.. Негова родина е Малайския архипелаг и Индокитай. Плодовете се отличават с високо съдържание на белтъчини, захари и витамини. Отглеждат се две основни разновидности на бананите: десертни и брашнени (кухненски). Отглеждат се в горещия пояс на планетата (от 30ο с.ш. до 30ο ю.ш.). Главни производители са страните от Централна и Южна Америка. С голямо производство са Индия, Филипините, Китай, Еквадор, Бразилия, Индонезия, Танзания, Гватемала, Коста Рика, Мексико и др.
            Авокадо. Вечно зелено плодно растение от сем. Лаврови. Плодовете също се наричат авокадо. Те са богати на витамини и минерални вещества. Неговата родина е Америка. Има около 400 сорта. Това плодно дърво добре вирее при субтропичен и тропичен климат. Може да се отглежда и като стайно растение. Най –голямо е производството в САЩ и страните от Латинска Америка, следвани от тези в в Африка, Австралия и Океания. През 2009 г. най-голямо производство има в Мексико (1232 хил.т.). Следват: Чили (328),САЩ (269), Индонезия, Доминиканска република, Колумбия, Перу, Бразилия, Китай и др.
            Финикова палма. Това е топлолюбиво и светлолюбиво дърво. Вирее при горещ тропичен и субтропичен пустинен климат. Характерно е за оазисите в Сахара, Месопотамия, Арабската пустиня и Южна Азия. Родината и е Асиро-Вавилония. Използват се плодовете (фурми), които са много богати на захари и витамини. Използват се като храна в прясно и сушено състояние и като суровина за производството на захар, спирт и др. продукти. Стъблото се използва в мебелната промишленост. Най-голямо производство на фурми има в Ирак, Иран, Саудитска Арабия, Индия и др. страни.
            Особено място в растениевъдството имат земеделските култури, отглеждани в специални места, наречени бостани. Това са тревисти растения с едри плодове - дини, пъпеши и тикви. От тях, подобно на овощните култури се използват плодовете, но растенията са треви, а не дървета и храсти. Към тази група могат да бъдат причислени и ягодите, които са много полезна за храненето на хората култура.    
            Диня. Това едногодишно тревисто растение с едър сочен и сладък плод. Негова родина е Южна Африка. Динята е топлолюбиво растение, което вирее при топъл климат (тропичен, субтропичен и умерен) и плодородни почви. Използват се едрите зрели плодове, богати на захари, пектини, минерални соли. Използва се предимно като витаминозна прясна храна. Дините се отглежда се на големи площи и с голям добив в Китай, Средна Азия, Северна Америка, Южна Русия, Турция и др. страни и географски райони.
            Пъпеш. Едногодишно тревисто растение с едър и сочен плод. Негова родина са Северна Индия и Иран. Съдържа значими количества захари, витамини и минерални соли. Използва се предимно в прясно състояние. Отглежда се на големи площи в Средна Азия, Индия, Иран, Турция, Северна Америка и др. региони.

            Отглеждане на фуражни култури
            Люцерна. Сравнително топлолюбиво и влаголюбиво многогодишно бобово тревисто растение, отглеждано в районите с умерен климат. Използва се надземната част като сочен фураж и като сено. Дава добри добиви при плодородни почви и високо равнище на подпочвените води.
Детелина. Вид многогодишно тревисто растение от сем. Бобови. Използва се надземната част като сочен фураж или изсушено като сено. Добре вирее върху богати на хумус почви при умерен климат. Отглеждането на детелината е характерно за страните от Северното полукълбо.
            Фий. Тревисто растение от сем. Бобови. Използва се надземната част като сочен фураж и като сено. Отглеждането му е разпространено в Европа, Мала Азия, Средна Азия и Закавказието.
            Кръмно (фуражно) цвекло. Кореноплодно растение, използвано за фураж за домашните животни. Използват се кореноплодите и зелените листа за храна като сочен и силажиран фураж. За пръв път е използвано в Германия през XVIII век. Отглежда се в много страни като САЩ, Канада, Бразилия, Австралия, Нова Зеландия и др..
            Фуражна царевица. Това е царевица, отглеждана за сочен фураж и за производство на силаж. Използва се зеленото стъбло на растението.
            Като фуражни култури се отглеждат и редица зърнени култури, когато се използва предимно стъблото, а не зърното. Такива са фуражната пшеница, фуражен грах и др.  По подобен начин се отглеждат и някои други култури.