петък, 15 март 2013 г.

Тема 3: Природни компоненти и комплекси на Земята

Тема 3:

Природни компоненти и комплекси на Земята

Земята е домът на хората. Човечеството е възникнало сред природата и е част от природата. Средата, в която постоянно обитават хората, има веществен характер, изградена е от нежива и жива материя. Още древните гърци са си задавали въпросите за състава на природата, от какви начала е изграден света. Сега науката е установила веществения състав на природата и природната среда. Географската обвивка и отделните обвивки (геосфери) на Земята са изградени от следните компоненти (съставки) – скали, въздух, вода, почва, растителност и животински свят.

1. Природни компоненти и връзките между тях

Компонентите са природни вещества, които формират природната среда. Те са относително обособени, имат свой характерни признаци и свойства, взаимодействат помежду си и формират системи от различен ранг. Природните компонентите са в основата на формирането на отделните геосфери – литосфера, хидросфера, атмосфера, педосфера и биосфера. Тяхната съвкупност и взаимодействие формират условията за живот на хората на Земята.

Атмосферен въздух. Това е естествена природна смес на газове, намиращи се извън скалите, почвата, водата и живите организми. Състои се предимно от азот (78.08%), кислород (20.95%), аргон (0.93%), въглероден диоксид (0.03%). Постоянната концентрация на кислорода се поддържа от растителността. В приземния слой на атмосферата се съдържат и влага (до 3%), твърди и течни частици, издигнати от земната повърхност. Атмосферният въздух е важна съставка на условията за живот на планетата Земя. Той има различни териториални характеристики, формирани под влияние на кълбовидната форма на Земята, смяната на годишните сезони и движение на въздух с различни топлина и влага. От въздуха пряко зависи съществуването на живота и на живата материя. С развитието на човешкото общество атмосферният въздух се използва и като ресурс за стопанската дейност на хората. Атмосферният въздух чрез своя състав, свойства и движение формира времето и климата на Земята. Състоянието на приземния слой на въздуха, неговата температура, влажност, прозрачност, движение и т.н. са част от природната среда, необходима за живота на хората. В отделни региони на Земята, в зависимост от географската ширина, се формират различни по свойства големи въздушни маси. Всяка от тях е голям обем въздух, относително еднороден по състав и свойства, образуван над еднородна повърхност (сушева или водна). Формирани са следните типове въздушни маси:

Екваториални въздушни маси. Това са въздушни маси, които се образуват над земната и водната повърхност в екваториалния пояс. Отличават се с постоянно висока температура и влажност, неустойчивост, ниско атмосферно налягане и вертикални движения (конвекция), проливни валежи и гръмотевични бури. През лятото в Северното полукълбо се преместват на север по посока на Северната тропична окръжност, а през зимата - на юг към Южната тропична окръжност.

Тропични въздушни маси. Образувани са в районите на двата тропика. Отличават се с ви¬со¬ко ат¬мос¬фер¬но на¬ля¬га¬не и низходящо движение на въздуха. Те са горещи, според влажността са влажни и сухи (пустинни). При нахлуване в умерения пояс предизвикват повишаване на температурите и затопляне на времето. При преместване към Екватора формират сух сезон. В зависимост от мястото на образуване са морски и континентални.

Умерени въздушни маси. Образувани са в умерените географски ширини. По своите свойства имат преходен характер между полярните и тропичните въздушни маси. Отличават се с променливи по сезони стойности на основните елементи – температура, атмосферно налягане, влажност и т.н. В зависимост от подстилащата повърхнина, над която се образуват, са океански и континентални. За тях е характерно образуването на големи атмосферни вихри – циклони и антициклони.

Полярни въздушни маси. Това са студени въздушни маси, формирани около двата географски полюса. Те са с ниски, предимно отрицателни температури, високо атмосферно налягане и голяма прозрачност. При преместване в други географски ширини (към умерените пояси) предизвикват силни застудявания на времето. В зависимост от мястото си на образуване са арктични и антарктични.

Преместването на въздушните маси над земната повърхност води до промяна на времето и условията за живот и дейност на хората. Специфичните параметри на съчетанието на свойствата на въздуха (най-вече топлина и влага) и продължителното им ежегодно повторение формират различен климат на земната повърхност: екваториален, субекваториален, тропичен, субтропичен, умерен, субполярен и полярен. Четири от тях са основни климати, които се формират целогодишно под влияние на една въздушна маса – екваториална, тропична, умерена и полярна. В районите, в които през годината има редуване и смяна на две въздушни маси, има преходни климатични пояси – субекваториален, субтропичен и субполярен. Количеството на атмосферните валежи и годишната температурна амплитуда определят спецификата на видовете климат: морски и континентален, сух и влажен и т.н.

Скали. Скалите са съвкупност от взаимосвързани минерали с постоянен химичен и минерален състав, които формират обособени геоложки тела и пластове, изграждащи земната кора. Те могат да са изградени от един минерал или от някаква съвкупност от взаимосвързани минерали Скалите имат различни физични характеристики: обем, тегло, взаимно разположение на минералите, различна твърдост, плътност, цвят и др. В тесния смисъл на думата като скали се определят само твърдите минерални агрегати. Образувани са чрез сложни физични и химични взаимодействия под влияние на вътрешните и външните земни сили. Скалите изграждат сушевата повърхност на Земята и нейните форми на релефа, океанското и морското дъно и неговите форми.

Според произхода си скалите са: а) магмени, образувани чрез застиване на магма вземните недра (интрузивни – гранит, диорит, сиенит, габро и др.) или на земната повърхност (ефузивни – андезит, риолит, базалт); б) седиментни, образувани чрез утаяване и уплътняване на наноси – варовик, доломит, пясъчник, брекча, конголомерат, глини и т.н.; в) метаморфни, образувани чрез промяна (метаморфоза) на съществуващи скали под влияние на висока температура и налягане – мрамор, гнайс, амфиболит, кварцит, кристалинни шисти и др. Най-разпространени са магмените и метаморфните скали – около 90% от скалите на Земята. Седиментните скали изграждат 75% от земната повърхност. Почти всички скали могат в някаква степен да се използват като полезни изкопаеми. Особено ценни са тези, които съдържат метали и имат минерален състав, подходящ за производството на определени видове изделия и за строителен материал.

Скалите формират релефа, съвкупността от неравностите на земната повърхност. Под влияние на едновременното действие на вътрешните и на външните земни сили, скалите формират на повърхността на планетата различни по размери земни форми: изпъкнали (планини, ридове, възвишения, хълмове, плата); равнинни (равнини, низини) и вдлъбнати (долини, оврази, депресии, котловини, падини). От свойствата на разпространените скали на определена територия в значима степен зависят формите на земната повърхност. Върху формите на релефа влияят здравината, пористостта, водопропускливостта, начинът на изветряне и др. на скалите. Степента на преобразуване на земната повърхност зависи от продължителността на протичането на изветрянето (разрушаване) на скалите, пренасяне на разрушения материал и неговото наслагване и уплътняване на ново по-ниско разположено място.  

Води. Водата е иироко разпространено в природата вещество, химическо съединение на водорода с кислорода – Н2О (11.2% водород и 88.8% кислород), намиращо се в три агрегатни състояния: течност, пара и лед. Участва във формиране на природната среда, климата, биологичните процеси, почвообразването и т.н. Водата е условие за живот на хората, растенията и животните. Тя заема 71% от земната повърхност. Водите са два вида: а) води на Световния океан (океани и морета); б) води на сушата (реки, езера, блата, ледници и язовири), подземни (грунтови, карстови, артезиански и минерални). Те формират водната повърхност на Земята, има ги в хидросферата, почвите, атмосферата и горната част на литосферата, т.е. в географската обвивка. Водните запаси са като цяло с неблагоприятна структура. Доминират солените води на Световния океан (97%). Голяма част от водите са акумулиране в ледниците и подземните води – около 2.0%. С незначителен дял са най-важните – пресните води. Реките имат дял само от 0.004% от водите на Земята, а езерата с прясна вода едва 0.12%

Източник:  http://pkv-h2o.blogspot.com
Териториалното разположение на водите на Земята зависи в много голяма степен от климата и релефа. При планински релеф и земна повърхност, формирана предимно от водонепропускливи скали и обилни и умерени по количество валежи се формира гъста речна мрежа. Обратното, при равнинни терени и водопропускливи скали се формира рядка речна мрежа. Количеството на оттичащата се през реките и езерата вода зависи в много голяма степен от количеството и режима на валежите от дъжд и периодите на топене на снежната покривка и на ледниците.

Почва. Природно тяло, повърхностният рохкав пласт на земната повърхност, обогатен с органично вещество, в който са развити корените на растенията и притежава свойството плодородие се нарича почва. Тя съдържа елементи на неживата (минерални вещества, вода и въздух) и на живата природа (органично вещество). Формира тънка разкъсана покривка на сушевата повърхност. Главното и ценното за хората свойство на почвата е нейното плодородие, способността върху нея да се развиват и отглеждат различни видове растения. От тази гледна точка почвите се поделят на плодородни и неплодородни. Плодородието зависи от състава, съдържанието на хумус, структурата, мощността на почвения профил (хоризонтите „А” „В” и „С” и растителната покривка, под която са развити).

Почва
Почвата е съществен компонент на всички организмови съобщества – биоценози, на екологичните системи. Чрез нея останалите компоненти на природната среда влизат във връзка и взаимодействие помежду си.

Почвите имат ясно изразени зоналност и азоналност в пространственото им разпространение. Зоналното разпространение на почвите в широчинно отношение се определя от доминиращото въздействие на климата. Поради това от Екватора към полюсите почвите се променят в зависимост от промените в количеството топлина и влага. Формират се почвени зони с различни свойства и различно равнище на плодородие. Зоналното почвено разпространение е характерно само за големите по площ равнини райони на Земята. В планинските райони на Земята е развита височинната зоналност на почвите – смяна на типовете почви от подножието към върховете и билото. Тя се формира под влияние на промяната стойностите на климатичните елементи – понижаване на температурите, повишаване на влажността на въздуха и количеството на валежите, образуването и задържането на снежна покривка. Почвената азоналност е продукт предимно на доминиращото влияние на климата, а на скалната основа и другите природни фактори. Например, алувиално-ливадните почви (елувисоли по ФАО) са разпространени на местата предимно с наносни материали при различен климат (тропичен, субтропичен, умерен), обикновено в понижения на земната повърхност и речните долини. Сред най-разпространените почви на Земята са:

Латеритните почви са разпространени под буйна вечнозелена растителност, при горещ и влажен климат в екваториалния, субекваториалния и тропичния пояси. Развити са върху мощна (дълбока) изветрителна покривка със съдържание на железни и алуминиеви съединения, поради което имат доминиращ червен и червенокафяв цвят. При обработване лесно се разрушават и отнасят от валежните води. Разпространени са в екваториалния пояс и влажните източни крайбрежия на Азия, Африка и Южна Америка.

Черноземните почви са разпространени в умерения пояс при доминиращ равнинен релеф, континентален климат с умерени валежи, под тревна растителност. Отличават се много добра почвена структура, високо съдържание на хумус и висока равнище на плодородие. Характерни са за степните райони на Южна Русия, Украйна, Унгария, Румъния, в прерията на Северна Америка, Китай, в Южна Америка.

Кафявите горски почви са разпространени в районите с различен релеф, мек умерен морски климат, под широколистна листопадна растителност. Имат добро хумусно съдържание, но хумусният им хоризонт е с малка мощност. Притежават добро почвено плодородие. Широко са разпространени в Западна и Средна Европа, в Балканския полуостров, в Северна Америка в близките до Атлантическия океан райони.

Сивите горски почви са разпространени във вътрешноконтиненталните райони при умерен климат и под горска широколистна разредена растителност. Те са с по-ниско плодородие от черноземните почви. Характерни са за редица райони на Източноевропейската равнина, Средна Европа и Балканския полуостров.

Подзолистите почви са развити в умерения географски пояс при хладен умерен континентален климат и под иглолистна горска растителност. Това са почви, които са с ниско плодородие и не се обработват. На повърхността имат натрупана растителна маса и под нея груб хумус и слабо споени частици. Широко са разпространени в европейската, сибирската и канадската тайга.
Тундровите блатни почви са разпространени в районите със субполярен климат и при наличие на вечна замръзналост. Това са плитки почви, замръзващи през зимата и силно овлажнени през краткото лято. Развити са под храстова и тревна студолюбива растителност. Имат ниско плодородие и не подлежат на обработка и използване. Характерни са за най-северните райони на Сибир, Северна Европа, Северна Америка и някои острови в Северния ледовит океан.

Почвата е изключителен важен природен ресурс за развитие на земеделието и за осигуряване изхранването на населението, за развитието на природната среда и преди всичко на естествената и културната растителност.

Растителност. Растенията са многоклетъчни организми. Към тях се отнасят зелените водорасли, мъхове, висши спорови (папрати, хвощови, плаунови), голосеменни (гинкови, гнетови, саговникови, хвойнови) и цветни (покритосемнни) растения. Те са продуценти, производители на органично вещество чрез процесите на фотосинтезата. Растенията образуват на земната повърхност прекъсната растителна покривка. Такава липса при каменистите и пясъчните земни повърхности, в земите покрити от ледници, във високите пояси на планините. Растителността е съвкупност от дървесни, храстови и тревни видове на сушата и предимно водорасли във водата. От доминиращият тип растителност на сушата се формират четири основни типа растителна покривка: а) тревна, с доминиране на тревите – савани, степи, пампа, ливада, поляна и т.н.; б) храстова (храсталаци) – тундрова, алпийска, субтропична (маквиси, фригана, чапарал и др.) и т.н.; в) горска – влажни екваториални гори, влажни тропични гори, твърдолистни вечнозелени гори, широколистни гори, смесени гори, иглолистни гори (тайга); г) смесена растителност – лесостепи, лесотундра.

В отделните типове съобщества може да има и от трите типа растения, но доминиращият тип определя облика на растителната покривка на определено място и на природната зона. Например, в гората доминиращи и определящи са дървесните видове растения, но в тях има и подлес (храсти) и тревни пространства. Съвкупността от големи групи растения, заемащи определена еднородна част от земната повърхност, приспособени към определени условия за живот се нарича фитоценоза (растително съобщество). Тя се отличава с еднороден състав и взаимоотношения между растенията и тясно взаимодействие с условията на природната среда. Видовете фитоценози са гори, храсталаци, ливади, степи и др. Основна единица на фитоценозата е растителната асоциацията. Разпространението на растенията, вида и спецификата на растителността на Земята се формира по естествен път под влияние на почвено–климатичните условия в отделните територии. Всяко растение вирее при определено съчетание на топлина, влага, почва. Поради това растенията имат свой ареал на разпространение.

Особено значение за човечеството имат горите. Общата площ на горите на Земята е около 38 млн. км2 или една трета от сушевата повърхност. Около половината гори са разположени в тропичния пояс (екваториален, субекваториален, влажен тропичен). Около една четвърт от горите е разположена в умерения пояс. Горите са важен фактор за формиране на благоприятна за човека природна среда и важен източник на горски ресурси, предимно дървесина. Те влияят на времето, климата, опазването на почвената покривка, имат важна водоопазваща роля, пречистват въздуха и го обогатяват с кислород и т.н..

Животински свят. Животинският свят е исторически формирана динамична съвкупност от животинските видове на земната повърхност, във водните басейни, в почвата, в горните земни пластове и в долните части на атмосферата, в отделни териториално обособени райони. Това са различни животни – бозайници, птици, влечуги, земноводни, риби, насекоми и т.н., приспособени за определен начин на живот на сушата, във водата и във въздуха. Съвкупността от животните, намиращи се във връзка помежду си на определена територия образуват зооценоза. Тя е се формира под действието на взаимовръзките на животните едно с друго, връзките и зависимостите им с висшите растения, с микроорганизмите и с неорганичната природна среда.

Животните образуват заедно с растителността хранителни вериги. Растението е продуцент (производител на органична материя). Животните са консументи (потребители на органично вещество, произведено от продуцентите). Но животните могат да са в пряка връзка с растенията (растителноядни видове като тревопасните, гъсениците и т.н.), но и вторични и третични консументи (например хищниците). Растителните и животинските съобщества на една територия образуват единна общност – биоценоза. Тя е устойчиво организмово съобщество; съвкупност от растения, животни, гъби и микроорганизми с определен състав и постоянни взаимоотношенията както помежду им, така и със средата. Тя има общ район на разпространение. Биоценозата се състои от фитоценоза и зооценоза. Тя включва различни видове, формиращи звената на единна хранителна верига. В състава на биоценозата се включват автотрофни (самостоятелно хранещи се) и хетеротрофни (хранещи се с готови органични съединения) видове.

2. Природни комплекси (геосистеми)

Природните компоненти не съществуват самостоятелно. Те са в пряк досег, връзка и взаимно въздействие и взаимодействие с другите компоненти. Съчетанието на различните компоненти на природната среда е твърде различно в отделните териториални единици. Поради това се формират различни по обхват, размери и функциониране природни комплекси.

2.1. Същност и особености на природните комплекси.
Природните комплекси са териториални системи, в която има закономерно съчетание на природните компоненти, така че се образува едно взаимосвързано цяло. Отделните компоненти на природната среда в природния комплекс се развиват и функционират като част от едно цяло, намиращо се и стремящо се към равновесие. Взаимовръзката между компонентите в цялото се осъществява чрез обмен на енергия и на вещество. Промените в състоянието на отделните компоненти, води до промени в цялата природна система в териториалната единица, в която функционира.

В природните комплекси взаимодействието между отделните природни компоненти може да бъде непосредствено, пряко. Такова е взаимодействието между скала и почва. Минералният състав на скалата е изходен материал за образуването на почвата. Подобна е и взаимовръзката между почва и растение, между растение и животно, въздух и животно и т.н. Връзките и влиянията между компонентите могат да бъдат и непреки, а посредством други компоненти. Такова е взаимодействието между вода и растение. Растението използва водата за своя растеж и развитие посредством почвата. Много често взаимните връзки и въздействия между компонентите са едновременни и между множество компоненти. Такъв е примерът с почвата. Тя се образува при едновременните връзки и въздействия между изветрели скали, води, въздух, растения и животни, образуващи новото природно тяло – почва.

Природните комплекси са с различен обхват – от фация (елементарна единица на географския ландшафт, напр. връх на хълм, част от склон и т.н., образуващи най-простия природен комплекс) до географската обвивка (гигантски планетарен природен комплекс). Твърде често въздействието на отделен компонент е определящо за формирането на някакъв териториален природен комплекс. Такъв е случаят с компонента вода в оазисите в пустините и речните долини. Без вода няма да може да има оазис, няма река и долинен природен комплекс.

2.2. Видове природни комплекси.
По обхват на компонентите. Според наличието на отделните компоненти природните комплекси са: а) пълни природни комплекси – съдържат всички компоненти (екваториална гора, савана, степ, широколистна гора и др.); б) непълни природни комплекси – в тях отсъстват някои компоненти (напр. в полярната пустиня на Антарктида липсват почви, растения и животни). За да функционира природен комплекс е необходимо наличието в него най-малко на два природни компонента.

По териториален обхват. В зависимост от обхвата на територията природните комплекси са: глобални, регионални и локални. Глобалната геосистема (географската обвивка) е планетарен природен комплекс, в който се допират, проникват една в друга и си взаимодействат природните компоненти от различните геосфери. В нея има множество и многообразни взаимни връзки чрез обмен на вещество, енергия и информация.

Регионалните геосистеми са комплекси, разположени на голяма територия и с присъщи само на тях свойства и облик. Такива са природните зони: екваториални гори, савани, влажни тропични гори, тропични пустини и полупустини, твърдолистни вечнозелени гори, степи и лесостепи, широколистни листопадни, смесени и иглолистни вечнозелени гори, тундра и лесотундра, полярна пустиня.
Локалните геосистеми са комплекси, разположени и обхващащи малка територия с еднородни свойства и облик. В тази група попадат:

а) долинните геосистеми, образувани от дейността на течащата вода на реките (речна ерозия и речна акумулация). Имат различен по големина обхват, в зависимост от големината и характера на водосборните области на реките. Границите им са определени от вододелите.

Фото: Долината на река Арда.
Елементи на тези геосистеми са: речно легло, долинно дъно, речна тераса, долинен склон. Характерни са за цялата сушева повърхност, но без трайно покритата от ледниците. Най-голямата долинна геосистема е Амазонската долина.

б) Крайбрежните (крайморските) геосистеми са образувани на границата между сушевата и водната повърхност чрез дейността (абразионна и акумулативна) на океанската и морска вода. Елементите на тези геосистеми са бреговите форми на релефа (клифов, фиордов, лагунен, риасов, далматински, лиманен) морските тераси, пясъчните плажове, ивици и дюни, морските климатични условия и т.н..

в) Ледниковите геосистеми са образувани от релефообразуващата дейност на ледниците (екзарационна и акумулативна). Характерни са за полярните и високопланински райони на Земята. Елементи при планинските ледникови геосистеми са формите на релефа: циркуси, карлинги, трогови долини, морени. При континенталните ледници характерни елементи са шхери (скалисти острови край морски или езерен бряг в районите на минала ледникова дейност), ози (тесни и извити валове, изградени от пясък, чакъл и валуни) и ками (ниски хълмове с овална или продълговата форма и със стръмни склонове).

г) Пустинните геосистеми са образувани под въздействието на релефообразващата дейност на вятъра и физическото изветряне на скалите. Елементи са пясъчните, каменистите и глинестите пустини, такири, дюни, бархани (сърповидни дюни).

д) Карстовите геосистеми са образувани под химичното въздействие на дъждовните и подземните води сред варовици, доломити, мрамори, гипс и др. скали на земната повърхност (повърхностен карст) и под земната повърхност (подземен карст).

Фото: пещерата „Мраморна” в полуостров Крим
Подземни крастови геосистеми са пещерите, карстовите пропасти, а повърхностни са карстовите полета, понори, ували и др.

е) Кораловите геосистеми са образувани от биологичната дейност на коралите в топлите морета и океани. Елементи на тези системи са кораловите рифове и кораловите острови.

3. Основни закономерности в географската обвивка

Известно е, че закономерностите са обективно съществуващите, необходими, устойчиви, повтарящи се връзки, отношения и зависимости между предметите и явленията. В географската обвивка имат проявление закономерностите: зоналност, азоналност, ритмичност, кръговрат на енергията, кръговрат на веществото.

3.1. Зоналност.
Това е закономерното изменение на природните комплекси (геосистеми) при промяна на природните условия под въздействието на устойчиви природни фактори. Географската зоналност, в зависимост от доминиращият фактор, който я обуславя бива: широчинна, меридионална, височинна и дълбочинна.
Широчинна зоналност. Проявява се на земната повърхност от Екватора към полюсите. Обусловена е от промените в географската ширина и свързаните с това промени в количеството топлина, което получава земната повърхност. Тя се затопля най-силно при падане на слънчевите лъчи под ъгъл 90ο. А това са земите около Екватора. С увеличаването на географската ширина в северна и в южна посока се увеличава наклона на падането на слънчевите лъчи и намалява количеството топлина, което получава земята. На полюсите слънчевото греене е най-незначително. Това намаляване на слънчевата радиация формира различни климатични условия, а те от своя страна формират специфични почвени, хидроложки и биологични условия. Поради това се формират различни географски пояси и природни зони в тях.

Меридионална зоналност. Изразява се в различия между крайбрежните земи и вътрешните райони на континентите чрез намаляване на количеството на валежите, повишаване на летните и понижаване на зимните температури и формирането на голяма годишна температурна амплитуда. Това води до промени в хидроложките процеси, почвообразуването, развитието на растителността и животинския свят.

Височинна зоналност (поясност). Изразява се в последователната смяна на явленията и процесите с увеличаване на надморската височина в изпъкналите форми на релефа. Тя се проявява в понижаване на атмосферното налягане, понижаване на температурите повишаване на влажността и валежите, образуване и задържане на снежна покривка и дори ледници, увеличаване на количеството на оттичащата се чрез реките вода, понижаване мощността и плодородието на почвите, промяна на растителността и животински свят. Като база за проследяване височинната зоналност служат природните условия в подножието на планините.

Дълбочинна зоналност. Това е закономерната смяна на природните условия в земните пластове и във водните басейни. Във водните басейни в дълбочина намалява количеството слънчева светлина, увеличава се налягането, понижава се температурата. А това пряко влияе върху развитието на морските обитатели. В земните пластове липсва светлина, температурата и налягането се повишават.

3.2. Азоналност. Разпространението на някакви природни явления и процеси, които не се дължат на зоналните фактори и не са присъщи за определена природна зона. Следствие от азоналността са различията в климата, водния режим, почвите, растителността и животинския свят. Фактори за промяна на явленията и процесите са въздействия, които не са пряко свързани с разпределението на слънчевата светлина, топлината и влагата на земната повърхност. Това е въздействието на движенията на земните пластове (земетресения и вулканизъм), скалната основа, релефът, разпределението на сушата и водата и др.

3.3. Ритмичност. Това е повторението на явленията и процесите през определен интервал от време – денонощие, месец, сезон, година, столетия. Основната причина за ритмичноста са: движението на Земята около оста (смяна на светла и тъмна част на денонощието); движението на Земята около Слънцето по земната орбита под наклон, което формира сезонната ритмичност; слънчевата цикличност, който води до смяната на периоди на затопляне и на охлаждане на земната повърхност и на атмосферата (ледникови периоди) и промяна на климата.

3.4. Кръговрат на енергията. Това е непрекъсната обмяна на енергия между отделните природни компоненти, природни системи и геосфери. Кръговратът на енергията включва приемане на енергия от Слънцето, от земните недра, и от стопанската дейност, нейното използване, преобразуване и отдаване. 3.5. Кръговрат на веществата. Това е непрекъснатият процес на превръщане и преместване на вещества в природните компоненти и между тях. Осъществява се във всички геосфери и природни комплекси. Включва кръговрат на водата (между геосферите и на агрегатното състояние), газовете, химичните елементи, скалите, живите организми (акумулиране на минерали и минерализация и обратното им връщане в природната среда). Например, при скалите кръговратът протича през следните промени: изветряне (разрушаване) на скалите; денудация (оголване и отнасяне чрез ерозия, екзарация, абразия, коразия, карстов процес и т.н.); транспортиране на веществата (от водата, вятъра, леда); акумулиране (наслагване); уплътняване на наносите и създаване на нова скала.

Промените, които стават в природните компоненти, в природните комплекси неминуемо водят до промени в жизнената среда на хората. Някои от тези промени имат стихиен природен характер, но други са причинени от самата човешка дейност.