неделя, 9 октомври 2016 г.

Ориентиране в природата

В непознат район на страната или извън нея човек лесно може да се заблуди в посоката на своето движение, да изгуби представа къде се намира. Поради това е необходимо да притежава умение да се ориентира в природната среда. 

Хоризонт 
Като излезем извън населеното място или ако се изкачим високо, около нас се вижда част от земната повърхност. Погледът ни достига само до определено място. В него като че ли земята и небето се сливат в една линия и зад нея не можем да видим нищо. Ако се изкачим по-високо, тази линия се измества по-надалеч и вече виждаме по-голяма част от земната повърхност и редица обекти по нея. Видимата от наблюдател, стоящ на открито място и с невъоръжено око (без бинокъл или друг уред) линия на сливане на земята и небето се нарича хоризонт. Думата хоризонт е от гръцки произход и означава "ограничаващ". Нарича се още линия на хоризонта

Посоки на хоризонта (посоки на света) 
За да се ориентираме в каква посока да тръгнем или къде е разположен даден обект (село, могила, фабрика и т. н.), трябва да знаем и в коя посока от наблюдателя се намира този обект. За да става това, хората са въвели в употреба посоки на хоризонта (посоки на света). Това са определени точки от линията на хоризонта. Има четири главни посоки на света - север, юг, изток и запад. 

Главни посоки на хоризонта
Главни посоки
на хоризонта
Северът е точка от хоризонта, която е разположена отляво на обърнат към изгрева на Слънцето наблюдател в дните на равноденствие. Югът е обратната, противоположно разположена на севера точка и се намира отдясно от страната на наблюдателя. Изтокът е точка от линията на хоризонта, разположена срещу наблюдателя, обърнат към изгрева на Слънцето в дните на равноденствието. Запад се нарича обратната на изтока точка от линията на хоризонта. Той е разположен откъм гърба на наблюдателя. 

Основни посоки на хоризонта
Основни посоки
на хоризонта
Използват се още четири междинни посоки на света - североизток (между север и изток), югоизток (между изток и юг), югозапад (между юг и запад) и северозапад (между запад и север). Те заедно с главните посоки образуват основните посоки на света. 

Ориентиране в природата 
Извън населено място, можем да се ориентираме по Слънцето, Полярната звезда и местните предмети. През годината Слънцето има различна височина над хоризонта по пладне, а оттам и продължителност на деня. На 21 март и 23 септември то изгрява точно от изток и залязва точно на запад, а най-продължително грее на 22 юни. Тогава изгрява от североизток и залязва на северозапад. Най-кратко е слънчевото греене на 22 декември. В останалите дни от годината Слънцето има променливо положение при изгрев между североизток и югоизток и при залез между северозапад и югозапад. 
Ориентиране по часовник
Ориентиране по часовник

По-точно е ориентирането по Слънцето с часовник. Той следва да бъде със стрелка. Поставя се в хоризонтално положение и се насочва малката (часовата) стрелка към Слънцето. Ъгълът, който се образува от малката стрелка и посоката на цифрата 12 (или 13 часа при лятно часово време) се разделя с мислена права линия на две равни части. Линията сочи юг. Обратната посока е север, отляво на наблюдателя - изток, а отдясно - запад. 

Ориентиране по сянката
Ориентиране по
дължината на сянката
Определянето на посоките на света може да стане и по дължината на сянката, която хвърлят предметите по земната повърхност. Известно е, че в Северното полукълбо Слънцето грее от юг, а сянката е в обратната посока - север. На обяд Слънцето е най-високо над хоризонта и сянката е най-къса. Тя сочи посоката север. При изгрева най-дългата сянка сочи посоката запад, а при залеза - изток. 

Нощем ориентирането в Северното полукълбо става по Полярната звезда, която е разположена на опашката на съзвездието Малка мечка. Тя сочи почти винаги север. Ако Полярната звезда е пред нас, това е посоката север, откъм гърба ни ще бъде юг, отляво- запад, отдясно - изток. 

Ориентиране по дърветата
Определяне на посоката север-юг
по годишните кръгове на дърветата
При облачно време и без компас, можем да се ориентираме по местни предмети. Тъй като в Северното полукълбо северната страна на изпъкналите природни обекти (планини, хълмове и т. н.) се огрява по-малко от Слънцето, то обикновено откъм север има мъх, а кората на дърветата е по-груба. През пролетта по обърнатите на юг склонове снегът се разтопява по-бързо. Твърде често короната на дърветата е по-голяма и по-гъста от южната страна. Когато в гора или открита местност има отрязано дърво, се вижда, че разстоянието между годишните кръгове от юг е най-голямо, а от север - най- малко. При наличието на православна църква, параклис и др. олтарите са обърнати на изток, а камбанариите и входове на запад. 
Компас
Компас

Най-точно е ориентирането по компас. Компасът се поставя в хоризонтално положение. Изтегля се лостът, който освобождава магнитната стрелка. След като тя се успокои, завъртаме компаса, така че оцветената в синьо (магнитна) част да съвпадне с нулевото деление на кръга или буквата С (N). На обратната посока срещу 180 градуса, буквата Ю (S) ще бъде юг. При 90 градуса буквата И (Е) ще е изток и при 270 градуса буквата 3 (W) ще бъде посоката запад. 

Запомнете: Ориентирането в природата е необходимост за човека. Видяната от наблюдател с невъоръжено око линия, където се сливат земята и небето, се нарича хоризонт. Той има четири основни посоки на света - север, изток, юг, запад. Хоризонтът има и четири междинни посоки - североизток, югоизток, югозапад, северозапад. Ориентирането в природната среда се извършва по Слънцето, Полярната звезда, местни предмети, часовник и компас. Човек се движи в непозната местност като използва тези ориентири и по компаса определя азимут на придвижване.

Интересно
Компасът 
Названието "компас" идва от италиански - измервам с крачки. Най-старата разновидност е магнитният компас. Преди повече от 2000 години в Китай използвали постоянен магнит за определяне на посоката север-юг. В Европа компасът се появил през 12 век. Той представлявал магнитна стрелка, закрепена в кутийка, плаваща в съд с вода. В началото на 14 век магнитната стрелка била поставена върху игла, която се намирала в центъра на книжен кръг с нанесени деления. Кръгът първоначално бил разделен на 16, а след това на 32 равни сектора, наричани от моряците румбове. В 17 век към компасите била прикрепена линийка, с която по-точно да се отчитат посоките. Магнитните компаси дават незначителни отклонения в посоката - от 0.3 до 0.5 градуса. Около магнитните полюси на Земята точността рязко намалява.

Знаете ли, че ...
  • На Земята съществуват т. н. компасни растения. Листата им се разполагат в плоскостта на меридиан, т. е. посока север-юг. На обяд листата им са обърнати с ръбовете към падащите към тях слънчеви лъчи. Това става, за да не се прегряват от силното слънце и да не изпаряват вода. Такова растение е разпространеният в Австралия евкалипт. Евкалиптите често са наричани дървета без сянка. 
  • Ако през нощта Полярната звезда не се вижда и не разполагате с компаси и други уреди, посоките на света могат да бъдат определени приблизително по фазите на Луната. При пълнолуние около 18 часа Луната се намира на изток, около 24 часа - на юг и около 6 часа - на запад. 
  • Секстант
    Секстант
  • Секстантът е огледалноотражателен инструмент за измерване на височината на небесните светила над хоризонта или ъглите между видимите предмети на брега с цел да се определи местоположението на наблюдателя. Той е бил изобретен от двама непознати един на друг човека - Джон Хадли от Англия и Т. Годфри от САЩ през периода 1730-1731 г. Секстанти се използват в корабоплаването и въздухоплаването. 
Основни понятия: хоризонт, посоки на хоризонта (посоки на света), север, юг, изток, запад, компас


Въпроси и задачи:
1. Знаем, че линията на хоризонта има 360 градуса, а главните посоки на света са четири - север, изток, юг и запад. На колко градуса по кръга на компаса е всяка точка от главните посоки на света?
2. Ако погледнете към християнска православна църква и знаете, че олтарът е на изток, от коя посока на света ще е входът на църквата.
3. Ако обикаляте през пролетта подножието на непознат, висок, със стръмни склонове хълм, ще забележите, че в едната посока на подножието на хълма има сняг, в противоположната посока няма сняг, а в другите две посоки само на отделни петна има сняг. Коя е посоката север и по какво ще я определите?


Няма коментари:

Публикуване на коментар