География: Географски глобус и географска карта

Изобразяване на
населено място в
различни мащаби.

Земята не може да бъде изобразявана в действителните и размери. Използват се рисунка, фотографска снимка, план на местност, глобус и географска карта. Изображенията са върху плоскост или кълбо.

Рисунка и фотографска снимка

Рисунката се прави от художник. Той представя част от земната повърхност от определено място и под определен ъгъл чрез бои или щрихи. Рисунката е неточен метод на изображение.

Фотографската снимка също изобразява част от земната повърхност. На нея се виждат и природните обекти. От фотографската снимка не винаги може да се определи големината и точното им местоположение. Поради това фотографските снимки се използват предимно като илюстрации.

Аерофотоснимките и космическите снимки се използват широко едва през XX век. Те се правят от въздуха чрез самолет или от космоса чрез спътник. Използват се при изготвянето на географски карти.

Мащаб на изображението и условни знаци

Тъй като големината на земната повърхност или на част от нея не може да се изобразява в действителните ѝ размери. Използва се методът на намаляване на размерите - ширина, дължина, височина, дълбочина. За да бъде вярно изображението, намалението на размерите трябва да е еднакво за всички части и всички обекти или по-точно казано - да бъде определен мащаб.

Линеен мащаб при намаление 50 000 пъти, т.е. при мащаб 1:50 000

Мащабът е условна математическа мярка, която показва степента на намаление на действителните разстояния и размери по земната повърхност при нанасянето им като изображение върху плоскост или кълбо (сфера). Според начина на изображение мащабът може да бъде числен и линеен. Численият мащаб се изразява с помощта на числа. Например, при намаление на изображението 1000 пъти мащабът се изписва 1:1000 и се чете "едно към хиляда". Това означава, че 1000 см действително разстояние съответстват на с 1 см върху изображението. При по-голямо намаление, например 1:1 000 000, което се чете "едно към един милион" на един сантиметър от изображението отговарят 1 милион сантиметра или 10 000 метра или 10 километра от действителността.

План на местност

План на местност

Планът на местност е вид чертеж, който изобразява малка част от земната повърхност в умален вид чрез използването на мащаб и условни знаци. При плана на местност намалението е до 5000 пъти или мащабът е от 1:10 до 1:5000. На плановете на местност обикновено има означена посоката север. За да може да се ориентираме, ще ни е необходим компас.

Географски глобус

Географски глобус

Глобусът е умалено изображение на земната повърхност върху сфера. На него са нанесени с помощта на мащаб контурите и площта на големите географски обекти. Поради необходимостта да се изобрази цялата земна повърхност умалението е много голямо, обикновено в мащаб 1:30 000 000 и 1:80 000 000. Най-често върху глобусите се изобразяват природни обекти и изображения на територията на страните в света.

През 1492 г. немският географ Мартин Бехайм изработил географски глобус, който и досега се пази в град Нюрнберг в Германия. Първият български глобус е направен от Неофит Рилски през 1836 г. и се съхранява в музея на Рилския манастир.

Глобусите се използват предимно за обучение на учениците. Те имат предимството пред географската карта, че дават вярно изображение на формата на Земята.

Географска карта

Количествен фон
(фрагмент от
географска карта)

Географската карта е мащабно умалено и обобщено изображение на земната повърхност или на част от нея върху плоскост с помощта на условни знаци. Географските карти имат предимство пред глобуса в това, че в тях могат да се изобразяват дори малки части от земната повърхност с повече подробности. Недостатъкът им е, че се допускат грешки (изкривявания) при изобразяването.

Елементите на географската карта са мащаб, рамка и легенда. От мащаба зависи каква част от земната повърхност е изобразена на географската карта. Колкото по-едър е мащабът и се изобразява по-малка част от земната повърхност, толкова по-малки ще бъдат различията в очертанията на картата спрямо тези от действителността.

Качествен фон
(фрагмент от
географска карта)

На рамката на картата са нанесени паралелите и меридианите, по които се определя положението на обектите по земната повърхност. На легендата са посочени използваните условни знаци.

Способи за изготвяне на географските карти.

Изобразяване на земната повърхност върху картата става чрез хоризонтални линии, свързващи отделни точки (изолинии), цветове (количествен и качествен фон) и условни знаци.

Изобразяване чрез
хоризонтали - мислено
пресичане на земната
повърхност от плоскости

При изобразяване с условни знаци се използват линии, геометрични фигури, букви, схематични рисунки. Например, находища на полезни изкопаеми най-често се обозначават с геометрични знаци и букви от латинската азбука. Изобразяването на животни и растения става чрез схематични рисунки.

Видове географски карти

Според съдържанието на това, което се изобразява, картите се поделят на две големи групи: общогеографски и тематични.

Общогеографските карти предават с еднакви подробности и различни способи основните неща от изобразяваната земна повърхност - релеф, реки, населени места, пътища, държави, граници и др.

Тематичните карти изобразяват обекти и явления поотделно или в съчетание. Според главния предмет на съдържанието си се поделят на климатични, почвени, стопански, туристически, политически и други.

Според мащаба географските карти се поделят на три вида. Ед- ромащабните карти имат мащаб от 1:5000 до 1:200 000, средномащабните карти - от 1:200 000 до 1:1 000 000, дребномащабните карти - над 1:1 000 000. Цялата земна повърхност се изобразява с дребномащабна карта, а малък, отделен участък от земната повърхност се изобразява с едромащабна карта.

Географски атлас

Често пъти географските карти имат връзка помежду си - изобразяват една и съща територия или сходни природни обекти и явления, стопански дейности и т. н. Това е позволило група от географски карти да бъдат събрани и подредени в обща папка или да са подвързани заедно. Така е създаден атласът. Географският атлас е сбирка от карти в определен ред, изготвени по обща програма и придружени с пояснителен текст.

Запомнете: Земната повърхност може да се изобразява чрез рисунка, фотографска снимка, глобус и географска карта. Точни са изображенията, направени чрез мащаб. Той показва степента на намаление на действителните разстояния и размери на земната повърхност при нанасянето им върху плоскост или кълбо. Глобусът е мащабно умалено изображение на земната повърхност върху сфера. Географската карта е мащабно умалено и обобщено изображение на земната повърхност или част от нея върху плоскост, с помощта на условни знаци. В зависимост от съдържанието си, картите биват общогеографски и тематични. Географският атлас е подредена по определен ред сбирка от карти.

Интересно
Преди географската карта
Най-старите изображения на част от земната повърхност датират от дълбока древност. Хората изобразявали познатите им местности върху равен камък, животинска кожа, дърво, кост или кора от дърво. Един от първите опити да се изобрази част от земната повърхност е рисунка върху ваза, намерена при разкопки в околностите на град Майкоп (в северното подножие на планината Кавказ в Русия). Тя е с предполагаема възраст от 5000 години. На нея са изобразени планини, реки, животни и дървета.

Микронезийците правили изображения на островите, морските течения, ветровете и т. н. чрез плетеници от сушени влакна и палмови листа. На определени места в тях те поставяли черупки от миди, които посочвали местата на коралови острови и рифове. С възли означавали местата на постоянни морски течения.

Знаете ли, че ...

В музея на Ломоносов в Санкт Петербург — има голям глобус с диаметър 3.10 метра. В него свободно може да влезе и седи човек. Глобусът е бил изработен от руския механик Ф. Тюрин и англичанина Б. Скот в продължение на 5 години. Работата им била направлявана от Ломоносов. Глобусът бил завършен през 1752 година.
Първият в света географски атлас е създаден от древногръцкия географ Клавдий Птолемей през 150 година. Той е бил напечатан след 1327 години в италианския град Болоня.
Първата географска карта на български език е издадена през 1843 година от Александър х. Русет.

Основни понятия: мащаб, числен мащаб, географски глобус, географска карта, общогеографски карти, тематични карти, географски атлас

Въпроси и задачи:
1. Какво се нарича мащаб? За какво се използва мащабът?
2. Част от земната повърхност е изобразена чрез няколко вида намаление: 1 см е равен на 500 км; 1 см е равен на 5 км; 1 см е равен на 20 км. Какви са числените мащаби на трите изображения?
3. Ако искате да изобразите на карта малка част от земната повърхност какъв вид мащаб бихте избрали, за да получите по-подробно изображение?