сряда, 19 август 2015 г.

Води на България


ВОДИ НА БЪЛГАРИЯ

                              автор: Анко Иванов


            Водата е природно благо, без което е немислим живота на хората, развитието на тяхната производствена стопанска дейност, транспорта и т.н. Всяка територия има своя особена, специфична характеристика на водите. Тя разкрива влиянието на водите като природно условие и като природен ресурс за развитието на страната. Осигуреността с пресни  води е важен показател за възможностите за развитие на стопанството, за повишаване равнището на живот на хората на определена територия.

          1. Същност и значение на водите
Водите на страната са изключително важен компонент на природната среда. Те оказват влияние върху другите компоненти - скали, атмосфера, почви, растителен и животински свят. Но като компонент на природната среда те имат изключително важно значение за живота и стопанската дейност. Целенасоченото им използване ги превръща вьв важен природен ресурс. Водите на България включват всички основни водоизточници на страната.
Водите се използват като природен ресурс за развитие на енергетиката (производство на електроенергия), в металургията, химическата, циментовата, текстилната, целулозно - хартиената и хранително-вкусовата промишленост. Водите се използват и в селското стопанство за напояване на обработваемите земеделски земи през сухите летни месеци. Водите са необходимост още и за селищата, за питейни и битови нужди.
Като природно условие и ресурс, водите имат някои особености. Те са естествен изчерпаем, но възобновим ресурс. Водите образуват Световния океан, езерата, блатата и други водни басейни. Поради естествения процес на водния кръговрат те могат да текат по земната повърхност и да се стичат към понижените места и да образуват водни басейни, да попиват в земните пластове като заемат кухини и пори, да се изпаряват и да овлажняват въздуха, да образуват облаци и от тях да вали дъжд и сняг. Използваните и оттекли се към моретата води се заместват от нови води, формирани от валежите. При отрицателни температури могат да замръзват и да образуват ледени форми. По количество течащите по земната повърхност води са неравномерно разпределени по годишни сезони и месеци. В България най-голяма водност имат планините и особено планините в Рило - Родопската област. Много ниска е водността в Добруджа и Северозападна България.
В България водите са неравномерно разпределени по сезони и по територията на страната. Най-голям е оттока на повърхностнотечащите води през сезоните с максимум на валежите (пролетно - летен при умерен континентален климат, зимен при средиземноморско климатично влияние). Най-гъста е речната мрежа в местата със силно вертикално разчленен релеф, а най-големи са запасите от подземни води в низините, котловините и равнините.
Водите оказват пряко влияние върху изграждането и развитието на селищата в страната, върху местоположението на предприятията от редица стопански отрасли. Това с особена сила се отнася за енергетиката, металургията, химическата промишленост и други стопански отрасли. Водите има и голямо социално значение. Те осигуряват за населението на България необходимите количества питейна вода и битови води, минералните води за балнеолечебната дейност и т.н.
В зависимост от разположението им спрямо земната повърхност водите биват повьрхностни и подземни. Тяхното формиране е сложен природен процес, който се влияе от редица фактори.
           
2. Фактори за формиране на водите
Климатът е главен фактор за формиране на повърхностните води и има много голямо значение за формирането на подземните води. Известна е мисълта, на Воейков, че „реките са рожби на климата". Голямото климатично разнообразие у нас оказва различно влияние върху водното количество и режима на повърхностния отток и нивото на подземните води.
От елементите на климата най-съществено влияние оказват валежите - тяхното количество, вид и сезонно разпределение. Общо в България за една година средногодишният валеж е 650 мм/м2. Той обаче е неравномерно разпределен и за отделни места е в диапазона между 400 и 1400 мм/м2. Освен това е и неравномерно разпределен по годишни сезони и месеци.
Агрегатното състояние на валежите също оказва сериозно влияние. При продължително задържане на снежната покривка водният отток на реките намалява. При бавното и разтопяване се увеличава притокът към подземните води, а при бързо разтопяване се формира многоводие на реките.                                                           
Разпределението на валежите по сезони и продължителността на задържане на снежната покривка определят до голяама степен режима на повръхностния отток на водите.
Силно влияние върху водите оказва и температурата като елемент на климата. При високи температури, особено през топлото полугодие изпарението е много силно, преобладаващата част от падналите валежи се изпарява, намаляват повърхностният отток и подхранването на подземните води.
По-слабо е влиянието на ветровете. То се реализира чрез температурата  на въздушните маси. Особено негативно върху водните ресурси на България вляе преносът на  въздушните маси и особено продължителните летни топли ветрове – суховеите. Те извличат влагата от почвата и растенията и водят до понижаване нивото на подземните води.
Геоложкият строеж и скалната основа също влияят силно за формирането на водите в страната. Съставът, начинът на разположение на земните пластове, тяхната разломеност, напуканост влияят върху формирането на подземните води и тяхното количество.  Скарлите влияят чрез свойството водопропускливост и водонепропускливост. При наличие на земната повърхност на водонепропускливи скали като гранити, гнайси, мергели, диорити, слюдени шисти, глинести лиски и други се формират по-значим повърхностен отток и по-гъста речна мрежа. При водопропускливи скали, каквито са алувиалните наслаги, льос и др., голяма част от валежите попиват в горния земен пласт и достигат нивото на подземните води. При наличието на карбонатни скали се формира и по-постоянен воден режим на изворите и на реките, подхранвани предимно от карстови води.
Релефът е друг сериозен фактор за формирането на водите на България. Той влияе чрез свои форми и характерни особености – надморска височина, вертикална разчлененост, наклон и изложение на склоновете.
При изпъкналите форми като планини, хълмове, възвишения и т.н. има бързо оттичане на повърхностните води и по-гъста речна мрежа. Тя е особено характерна за високите планини в Южна България.
При вдлъбнатите и понижените форми на релефа (низини, крайречни тераси, наносни конуси, котловинни дъна) има значително просмукване на валежните води в земните пластове и по-голямо изпарение, тъй като повърхностният отток е забавен.
Надморската височина на релефа влияе чрез промените в климатичните условия, почвената и растителната покливки. С повишаване на надморската височина се увеличават количеството на валежите и продължителността на задържане на снежната покривка, а намалява изпарението. Това води до увеличаване на склоновия отток. Поради това високите части на планините Рила, Пирин, Западни Родопи и други имат по-голяма водност.
Големината на наклона на склоновете влияе чрез скоростта на оттичане на повърхностните води и големината на оттока. При по-стръмен склон стичането на повърхностните води става по-бързо и валежните и снежни води не могат да попиват в земните пластове. По северните склонове на Стара планина и някои други планини падат по-голямо количество валежи, снежната покривка се задържа по-продължително време, а изпарението е с по-ниски стойности.
 Изложението на склоновете оказва влияние върху формиране на водите чрез изменението на количеството на валежите по наветрените и подветрените склонове. Така например по наветрените северни склонове на Главната Старопланинска верига и някои други планини количеството на валежите е доста по-голямо от това по южните подветрени склонове. Изложението на склоновете оказва влияние и върху продължителността на задържане на снежната покривка. По тях обикновено и величината на изпарението е по-малка.
Големината и формата на водосборните басейни силно влияят върху формирането на речния режим. При по-големи водосборни басейни речният отток е по-равномерен. Наличието на езера, блата и множество карстови иизвори, голям дял на карстовото подхранване във водосборните басейни, също води до формирането на по-равномерен отток.
Почвите също са фактор за формирането на водите. Те влияят чрез своята мощност (дебелина) и механичен състав. Почвите, които съдържат повече глина са водонепропускливи. Обратното е при песъкливите почви, които пропускат валежните води в по-нискостоящите земни пластове. Това се отнася и за почвите образувани върху льосова скална основа. Обработката на почвата и напояването влияят върху изпарението и равнището на подземните води и т.н.
Растителната покривка влияе върху формирането на водите чрез снегозадържането, засилената инфилтрация (просмукване) на водите в почвата и акумулиране на повече подземни води, предпазване на почвата от поройно стичане на повърхностните води. При липса на растителност повърхностните води се стичат много бързо по земната повърхност и предизвикват наводнения  и отнасяне на горния почвен пласт. Растителността обаче изразходва големи количества вода при вегетацията и изпарението от самите растения.
Антропогенният фактор също влияе върху формирането на водите в България. Хидротехническите и хидромелиоративните съоръжения изменят режима на водния отток, улавят и съхраняват водите от пълноводните периоди, които след това се използват за питейни нужди, производство на електроенергия, напояване, за промишлени цели и т.н. У нас са изградени крупни язовири като „Искър", „Копринка", „Кърджали", „Студен кладенец", „Ивайловград", „Белмекен", „Ал. Стамболийски" и др. Каптирането на редица извори променя режима на оттока и водното количество на някои реки.
Антропогенното влияние често пъти е и отрицателно. То се проявява чрез зъмърсяване на водите с токсични вещества от: промишлените води, минералните торове, препарати за растителна и беологична защита; битови отпадни води и други.

          3. Характеристика на водите в България
          Водите на територията на България (без Черно море) обхващат всички води, водоизточници, водни течения и водни басейни, които са на земната повърхност, както и тези които са акумулиране  под нея, в земните пластове. Поради това водите се поделят на два основни вида: повърхностни (повърхностнотечащи) и подземни.

            3.1. Повърхностни (повърхностнотечащи) води
Това са водите, разположени на земната повърхност - реки, езера и блата. Почти всички естествени блата в страната са пресушени и превърнати в обрабоотваеми земи. Поради това съществено значение за характеризиране на повърхностните води имат реките и езерата.

            Реки.
Реките като постоянни водни течения по най-ниските части на земната повърхност образуват на територията на страната сложна речна мрежа. Малката територия, значителната разчлененост на релефа, особеностите на скалната основа и близостта до Черно море и до Егейско (Бяло) море не са позволили образуването на големи водосборни басейни, големи речни системи и големи реки. В същото време страната има сравнително гъста речна мрежа - 1.18 км/км2. Най-голяма е гъстотата на речната мрежа (над 2 км/км2) в Рила (3.0 км/км2) и в северните склонове на Стара планина и Осогово. Със средна гъстота (между 1 и 2 км/км2) е речната мрежа в нископланинските райони и районите на възвишенията. Със значителна гостота на речната мрежа се отличава по-голямата част от Мургашкия дял на Стара планина, поради широкото разпространие на водонепропускливите скали (лиски). Най-малка е гъстотата на речната мрежа (под 1 км/км2) в крайдунавските низини, Дунавската равнина, Задбалканските котловини.
Реките на България са с малки водосборни басейни. Това се дължи на малката теритария на страната, водните граници с Черно море и река Дунав, близостта до Егейско море, както и разположението на Стара планина по средата на територията на страната. По същество тя освен климатична граница се явява и хидроложка граница, тъй като по голяма част от нейното било преминава главния вододел на страната и на Балканския полуостров. По големина на площта най-голям е водосборният басейн на река Марица (21 000 км2). Следват тези на Струма   (10 797 км2), Искър, Тунджа и др.


Фиг. Речна мрежа по водосборни области
Като цяло българските реки по дължина са къси. Най-дълга на българска територия е река Искър (368 км), следвана от Тунджа, Марица, Струма и др. Нашите реки са и с малко водно количество, дори една част от тях през лятото силно намаляват или дори пресъхват. Голям наклон на речното легло имат реките само във високите части на планините.
Изворите на почти всички наши реки са територията на България. Изключения са граничните реки Дунав, Тимок, Резовска, както и Велека, Струмешница, Лебница и Ерма. По-неблагоприятно е обстоятелството, че долните течения на сравнително пълноводните (за българските условия) реки като Марица, Струма, Места, Тунджа и Арда са на територията на други държави (Турция и Гърция). Реса Ерма извира от Сърбия, навлиза в България и след това отново тече в Сърбия. 
Голямото разчленение на релефа се отразява и на посоката на течението на реките и принадлежността към два отточни басейна. Преобладаващата част от водосборните басейни и реките се отнасят към Черноморския водосборен басейн -57 % от площта на страната, като само малка част от територията (12%) се отводнява от реките, които се вливат пряко в Черно море. По-голямата част от реките от Черноморския басейн се вливат в река Дунав. Най-значимите български реки, вливащи се в Дунав, са: Тополовец, Войнишка, Видбол, Арчар, Скомля, Лом, Цибрица, Огоста, Скът, Искър, Вит, Осъм, Янтра, Русенски Лом. По-големи от българските реки, които се вливат пряко в Черно море, са Батова, Камчия, Двойница, Хаджийска, Айтоска, Средецка, Факийска, Ропотамо, Дяволска, Велека и Резовска. Към Беломорския водосборен басейн са реките Марица, Струма, Места, Арда, Тунджа и техните притоци. Те отводняват 43% от територията на страната
Тези два големи водосборни басейна се отделят един от друг от главния вододел на България. Той започва от билото на Странджа планина при българо-турската граница, преминава в посока на северозапад по билата на възвишенията между Странджа и Бакаджиците. След възвишението Бакаджици посоката на вододела се сменя на североизточна и той минава по билото на възвишението Хисар. След това се изкачва на билото на Карнобатска планина и в посока на запад по билата на Стидовска и Сливенска планина достига прохода Вратник. От него на запад минава по билото на Средна Стара планина и достига до връх Звездец в Етрополската планина. От връх Звездец вододелът е в южна посока и минава последователно по билата на рида Гълъбец, Вакарелска планина, Черни (Септемврийски) рид, рида Шумнатица, през седловината Боровец до връх Мусала. Заобикаля от юг изворите на река Искър и на север пресича западната част на Белчинска планина, минава по билото на Верила и след това достига Черни връх във Витоша. Оттук на запад пресича Владайската седловина, преминава по билата на Люлин и Вискяр, а след това заобикаля от юг Трънската котловина и достига границата с Югославия.
Подхранването на реките в България е от два главни източника. Подзем- ните води, които подхранват реките, имат по-постоянен отток и затова форми- рат устойчивата съставка на речния отток. Вторият източник, валежите, се отличава с големи колебания. Валежите образуват променливата съставка на речния отток. В зависимост от подхранването си реките в България се поделят на 4 типа.
Първият тип са реките със снежно - дъждовно подхранване. Такива са тези от тях, които събират водите си във високите части на планините – Рила, Пирин, Западни Родопи, Западна и Средна Стара планина, Същинска Средна гора, Осоговско-Беласишката планинска редица. Те имат пролетен максимум и зимен минимум на оттока или минимум в края на лятото и началото на есента. Пролетният максимум на оттока се дължи на интензивното топене на снеговете и увеличаване на количеството на падналите валежи от дъжд. 
Вторият тип са реките с дъждовно - снежно подхранване. Такива са реките в Средна гора, Предбалкана, Краището, части от ниския пояс на Стара планина и някои по-високи части на Дунавската равнина. Максимумът на оттока им е пролетен, а минимумът им е зимен и летен (почти по равно количество). Снежната покривка е по-малка и поради това доминират водите, формирани от дъждовете през пролетта. 
Третият тип реки са тези с дъждовно подхранване. Това са реките от източната половина от Задбалканските котловини, Източните Родопи, Тунджанската област и Южното Черноморие. Максимумът на оттока е зимен, а минимумът им е летен. Снежната покривка е краткотрайна, малка и почти не се задържа. Оттокът се формира предимно от течните валежи в края на есента и началото на зимата.
И четвъртият тип реки са тези с карстово подхранване (карстов режим). Тези реки се подхранват предимно от карстови води. Това са реки от Добруджа, Лудогорието, част от Предбалкана, Родопите, Западна Стара планина, Краището и др. Такива реки са Батова, Панега и др.

Речен отток.
Речният отток в България е много променлив. Средният многогодишен отток на всички реки е 618 м/сек. Има установени периоди, когато той е по-голям и по-малък, т.е. има пълноводия и маловодия. Максимумът и минимумът на оттока на реките зависят предимно от климата.
Характеристиката на водността е най-пълна при използването на даннните за модула на оттока. Неговата средна стойност е 6 литра в секунда на квадратен километър територия (6 l/s/km2).  В териториален аспект модулът на оттока е много неравномерен. В Северна България той е 4, а в Южна България – 8 литра в секунда. Най-ниските стойности на модула на оттока в България са регистрирани в Добруджа и Добруджанското плато (под 1 l/s/km2, Горнотракийската низина и др. Нископланинският пояс има модул 5-10 l/s/km2, среднопланинският 10-20 l/s/km2, а високопланинският – над 20 l/s/km2 (връх Ботев, Петрохански проход и др.) Най-висок е модулът на речния отток в Рила и Пирин, където достига 30 l/s/km2
Пълноводието е през резлични части на годината. Реките в умерено -континенталната климатична област имат пролетно-лятно пълноводие, предизвикано от максимума на валежите. Реките в областите с планински климат имат пролетно пълноводие, но през различни месеци в зависимост от времето на топенето на снеговете. Докато в Рила и Пирин то е през май и юни, в по-ниските планини е през април и май (Стара планина, Витоша, Осогово), а в още по-ниските е през месец март. В земите с континентално-средиземноморски климат пълноводието е зимно, поради зимния валежен максимум и краткотрайността на снежната покривка.
Маловодието е зимно само в най-високите части на планините, където снежната покривка се задържа  продължително време и реките се подхранват предимно от подземните води. В останалите части от страната речното маловодие е в края на лятото (август) и есента (септември, октомври). То се дължи на малкото количество валежи и продължителния период с високи температури и голямо изпарение. При проливни, поройни дъждове и бързо разтопяване на снежната покривка често пъти някои български реки бързо повишават нивото си и предизвикват наводнения. Такива наводнения правят реките Росица, Марица, Върбица и др. Най-голям дял в годишния речен отток в България има  река Марица с 24%, Струма – 14%, Арда –10% и др. 
        С непостоянен речен отток са редица реки в Добруджа и Лудогорското плато. Това са малки реки, които извират от възвишения и платовидни области и са образували речни долини в карстови райони с малко количество на годишната сума на валежите. Те постепенно губят водите си и се превръщат в суходолия. Такива реки са Суха река, Крапинец, Сенковец, Хърсовска и др. 
        В горното течение на реките ((в планинските райони) са образувани около 300 водопада. С най-голяма височина е водопадът „Райско пръскало” в Средна Стара планина, край хижа „Рай”, с височина на пада на водата 125 м.. На второ място е водопада „Видимско пръскало” в Средна Стара планина, край град Априлци (80 м). На трето място по височина е водопадът „Скакавица” в Рила планина (70 м).  
         Общо в България има 496 реки. Преобладаващата част от тях са малки с малък стопански потенциал и особено хидроенергийни възможности. Само около 40 реки са използваеми за производство на електроенергия..
Характеристика на по-големите български реки:
Най-големите български реки, без да се брои граничната река Дунав са Марица, Струма, Искър, Тунджа, Арда и Места. Най-дълга в българската територия е Искър, а най-пълноводна  и с най-голям водосборен басейн е река Марица.

                                                                            Таблица № 1
                           Най-големите български реки
Име
Дължина
в км
Извира от
Вод.област
в км2
Устие в
1.
Марица
321
Рила
21084
Егейско море
2.
Струма
290
Витоша
10797
Егейско море
3.
Искър
368
Рила
8640
Дунав
4.
Тунджа
350
Ст.планина
7884
Марица
5.
Арда
241
Родопи
5201
Марица
6.
Места
126
Рила
2767
Егейско море
Забележка: данните са само за българска територия

            Черноморски отточен басейн
Към черноморския отточен басейн е река Искър.  Тя е най-дългата река в територията на България – 368 км. Има водосборен басейн от 8 640 км2. Искър извира от Северозападна Рила, в подножието на връх Дамга на 2500 м надморска височина. Там е началото на река Черни (Прави) Искър. След сливането на Черни, Леви и Бели Искър се образува река Искър. След напускането  на Рила тя тече през Самоковската котловина и приема притоците си река Палакария и Боровецка Бистрица. След Самоковската котловина река Искър тече между Плана и Лозенска  планина и образува два пролома. В Софийската котловина реката приема водите на реките Лесновска и Блато. След това пресича Стара планина и образува дългия и красив Искърски пролом.

Ритлите в Искърския пролом. Фото: Уикипедия
В района на град Роман приема водите на Малък Искър, я по на север и водите на река Панега. Влива се в река Дунав близко до село Байкал. Средният годишен отток на река Искър при с. Оряховица (Плевенско) е 54.5 м3/сек.
            От притоците на река Дунав, извиращи от Главната Старопланинска верига с най-голям водосборен басейн се отличава река Янтра). Тя е дълга 258 км. Восборният и басейн има площ от 7862 км2. Янтра отводнява част от Средна Стара планина. В Предбалкана проломява платото Стража и Търновските височини. Най-значимите и притоци са Росица и Лефеджа, които се вливат в нея в Дунавската равнина.  След Търновските височини до устието и в Дунав Янтра меандрира.
            Река Осъм извира от  Средна Стара планина. Образува се от сливането на Черни и Бели Осъм. Нейната дължина е 285 км, а водосбория ии басейн има площ от 7.2 хил.кв.км.
            Други по-значими дунавски притоци са реките Лом, Огоста, Скът, Вит, Русенски Лом. Река Русенски Лом се образува от редица по-малки реки като Бели Лом (протичаща през град Разград), Черни Лом, Малки Лом, Баниски Лом. Реката меандрира сред дебели варовити пластове и образува каньоновидна речна долина.
Директно в Черно море се вливат къси, с малки водосборни басейни реки. В тази група попадат Батова, Провадийска, Девня, Камчия, Двойница, Хаджийска, Айтоска, Ропотамо, Дяволска, Велека и Резовска. Най-значимата от тях е река Камчия. Тя се образува от сливането на реките Голяма Камчия и Луда Камчия. За нейно начало се приемат изворите на река Голяма Камчия в Лиса планина. Камчия отводнява Източния Предбалкан и Източна Стара планина. Дължината и е 245 км, а водосборния басейн обхваща площ от 5.4 хил.кв.км.
Егейски отточен басейн
            Към Егейския отточен басейн се оттича най-голямата българска река – Марица. Тя е дълга 524.6 км. На българска територия има дължина от 321 км и водосборен басейн от 21 084 км2. Водосборният и басейн има средна надморска височина от 528 м и е с много разнообразни форми на релефа – високи, средни и ниски планини, хълмисти райони и низини. Марица има най-големият воден пад от всички български реки – 2877 м. Водосборният и басейн обхваща значителни части от Рила, Родопите, Средногорието, Стара планина, Задбалканските котловини, Тунджанската област. Река Марица извира от Рила планина от Маричините езера. След това тече на североизток през дълбока долина и носи името Права Марица. Има бързеи и водопади. След това тече през Долнобанската котловина и приема притоците Ибър, Стара река и Очушница. След това протича през пролома Момина клисура, където приема притоците си Крива река и Яденица. При град Белово Марица навлиза в Горнотракийската низина. В Горнотракийската низина Марица приема левите си протоци реките Тополница, Луда Яна, Пясъчник (извират от Същинска Средна гора), Стряма извира от Средна Стара планина) и др. Отдясно приема водите на реките Чепинска, Стара река, Въча, Чепеларска, Каялийка и Харманлийска, извиращо от Родопите. След Горнотракийската низина Марица преминава през Харманлийския пролом. След Свиленград тя напуска територията на България и в Турция приема водите на Тунджа и Арда.  До град Пловдив за хидроложкия режим на  река Марица е увеличаването на водните количества от март до юли и намаляване от август до октомври. След Пловдив пълноводието започва от февруари и завършва до май, а минимумът е от юли до октомври. Средният отток на река Марица при Свиленград е 111.0 м3/сек или     3.5 км3/годишно.
            Река Струма е четвъртата по дължина река в територията на България.
        
 Фиг. Хидрограма на р. Струма (по Р.Пенин и др)
Нейната дължина е 415.2 км, а само в територията на България - 290 км.  Водосборният и басейн в България е 10 797 км2. Той е с голяма надморска височина – 900 м. Тя извира от южните склонове на планината Витоша, на около 600 м южно от Черни връх. Тече на запад и на юг като преминава през поредица от котловини и проломи – Кракра, Земенски, Скрински, Кочериновски, Орановски, Кресненски. Най-големите и десни притоци са реките Конска, Светля, Треклянска, Драговищица, Бистрица, Лебница, Струмешница и др. Към левите и притоци се отнасят редица реки, които извират от Рила и Пирин. Такива са Джерман, Рилска, Благоевградска Бистрица, Влахина, Санданска Бистрица, Пиринска Бистрица и др. Водосборният и басейн има асиметрична форма.  Реката се влива в Струмския залив на Егейско море. Отточният режим на Струма е променлив и непостоянен. Пълноводието и най-често е от февруари до юли, а маловодието от юли до октомври. Средногодишният и отток при с. Марино поле, Благоевградско е 77.68 м3/сек.
            Река Места извира от Източна Рила, от езерото Грънчар, под името Грънчарица. След това под името Бяла Места тече на юг и се слива с река Черна Места. Течейки на юг тя преминава през Разложката котловина, дългия пролом Момина клисура, Гоцеделчевската котловина и при с. Годешево преминава на територията на Гърция, където се нарича Нестос. В българска територия дължината и е 126 км, а водосборната и площ е 2 767 км2. Река Места има водосборен басейн с най-голямата в България надморска височина – 1318 м. Десни притоци на река Места са реки като Белишка, Изток, Добринишка, Ретиже, Мътница. Левите притоци събират водите си от Родопите. Такива са р. Доспат, която се влива в Места на гръцка територия, реките Златарица, Канина, Сатовчанска Бистрица. Средният годишен отток на реката при град Хаджидимово, Гоцеделчевско е 32.37 м3 (около 1 км3 годишно).
            Река Тунджа е една от най-големите реки в България. Тя има дължина на българска територия от 350 км и водосборен басейн от 7884 км2. Тя извира от Средна Стара планина на 700 м южно от вр. Юрушка грамада, на изток от връх Ботев. Главните и притоци са реките Мочурица и Калница.  Първоначално тече на юг, а при град Калофер завива на изток и тече през Казанлъшката котловина и пълни язовирите Копринка и Жребчево. След това навлиза в Сливенската котловина и прави завой на юг. Преминава през Ямбол и Ямболско - Елховското поле, преминава през Сремския пролом и достига Турция. Реката има пролетно пълноводие (април - юни и лятно есенно маловодие (август - октомври) и вторично пълноводие (януари - март). Средният и годишен отток е 38.13 м3/сек.
            Река Арда е десен приток на река Марица. Тя е дълга 241 км в българска територия, а общо 271.7 км. Общата и водосборна площ е 5.2 хил.кв км2. Тя извира под Ардин връх в Ардинския дял на Родопите. До град Кърджали има повече леви притоци и по-голяма площ на водосборния басейн. В тази част на течението и в нея се вливат реките Черна, Малка Арда, Давидковска, Боровица, и Перперек. След Кърджали дясната част на поречието на Арда е по-голямо. В нея се вливат реките Върбица и Крумовица. След Ивайловград навлиза в Гърция. Средният годишен отток за цялото поречие на Арда е 76.6 м3/сек или 2.42 млрд м3. Тя е на трето място по отток от всички реки в България.  
Езера.
България е сравнително бедна на езера, езерни води и ресурси. Наличните у нас над 400 езера са с незначителни размери, малка дълбочина и малък воден обем. Общата им площ е 95 км2, а обема на съдържащата се в тях прясна вода – 64 млн. м3. В зависимост от своя произход езерата у нас са: ледникови, крайморски, крайречни, тектонски, карстови и свлачищни.                                            
Ледниковите езера в България са най-многобройни - около 330, кото 259 са постоянни. Общата им площ е 3.6 км2. Те са разположени предимно в дъната на циркусите и само няколко от тях са образувани чрез преграждане на долина от морени. Образувани са при заледяването на високите части на Рила и Пирин. Разположени са на надморска височина от 1900 до 2700 метра. Най-много бройни са ледниковите езера с надморска височна между 2200-2400 м.  В сложните циркуси има по няколко езера, свързани едно с друго. Известни са Седемте рилски езера, Рибните, Маричините, Мусаленските и други в Рила и Бъндеришките, Василашките, Валявишките, Влахинските в Пирин. Най-големи са Смрадливото езеро (21.2 ха) и Горно Рибно (17.6 ха) в Рила и Поповото (12.4 ха)  в Пирин. Най-високо разположените езера са Горно Полежанско езеро (2710 м) в Пирин и Леденото езеро в Рила. Най-ниско разположено е езерото Локвата (1858 м) в Рила. Общо дълбочината на тези езера е незначителна, обикновено от 2 до 5 м. Най-дълбоко от всички ледникови езера е Окото (37.5 м максимална дълбочина) от групата на Седемте рилски езера и Поповото езеро (29.5 м) в Пирин. Водата на тези езера е кристално чиста. От тях водят началото си част от най-големите български реки. Само в нуколко от езерата има малки острови – Голямо Василашко езеро, Василашко Тевно езеро в Пирин.          
Крайморските езера са най-големите по площ у нас. Те имат по-голямо стопанско значение. В зависимост от начина на своето образуване те биват два вида: лагуни и лимани.
Лагуните са образувани чрез преграждане на част от залив от пясъчна коса. Такива у нас са Поморийското езеро, Атанасовско езеро, Алепу, Аркутино, Стомопло и други. Към тази група могат да се отнесат и трите езера (тузли в Северното черноморско крайбрежие – Балчишка тузла, Наневска тузла и Шабленска тузла). Трите тузли са малки много солени езерца – през юли солеността им може да достигне до 200‰. Балчишката и Наневската тузла могат да се разглеждат и като свлачищни езера. Поморийското езеро е много плитко и е под морското равнище на около 50 см. Отделено е от морето чрез дълга 6 км пясъчна коса. Подхранва се от морските води чрез просмукване през пясъка. Атанасовското езеро е свърхсолена лагуна. То е най-голямото по площ лагунно крайморско езеро в България. Има площ от 16.90 км2 и 4.3 млн м3 вода при дълбочина от 0.8 м.   През сухите лета солеността на неговите води достига до 250‰. Някои от езерата са заблатени. Такива са Алепу, Аркутино, Стомопло и Дяволско.  От Атанасовското езеро през лятото чрез изпарение на морска вода се добива сол.
Лиманните езера представляват удавени речни устия - Варненско, Белославско, Бургаско, Шабленско, Дуранкулашко (Блатнишко), Езерецко. Бургаското езеро е най-голямото по площ езеро в България. То има площ от 27.6 км2. Дългата му ос е 9.5 км, а късата – 4.5 км. Дълбочината му е от 0.5 до 1.5 м. По площ следва Варненско (17.4 кв.км) езеро. Най-дълбоко е Варненското езеро – 20 м. То има най-много вода от всички български езера – около 170 млн. м3. Мандренското езеро е много плитко – 110 см средна дълбочина. Дуранкулашкото, Езерецкото и Шабленското езеро обрастват с водолюбиви растения и се заблатяват. Част от лиманните езера са сладководни, но повечето са слабо солени. 
Крайречните езера са образувани в местата на стари речни легла. В миналото у нас е имало много такива езера и блата в алувиалните низини покрай река Дунав и карй някои по-големи български реки като Марица, Искър, Янтра, Тунджа, Места, Струма.  Сега те са пресушени. Съхранено е само езерото-резерват Сребърна в Айдемирската низина. То е разположено на 1 км от р. Дунав, Сребърна е малко езеро – около 2.5 км2 и дълбочина до 2 м.
Езеро Сребърна. Фото: Уикипедия
Тектонските езера са образувани в резултат на движения на земни пластове, при които са се формирали понижения на земната повърхност, които сега са запълнени с вода. У нас те са твърде малко. Най-голямото от тях единственото със стопанско значение е Рабишкото езеро. Сега нивото е повдигнато и то е превърнато в язовир. То е разположено в подножието на Рабишка могила и има площ 95 ха. С незначителни размери и без стопанско значение са Купенското езеро (северно от вр. Голяам Купен) в Средна Стара планина и езерото Паничище в Рила, близо до гр. Сапарева баня. Скаленското езеро в Стидовска планина (Източна Стара планина) е разположено в хлътване на земните пластове върху билна заравненост. Дълбочината му е между 2 и 4 м.
Карстовите езера на брой са значително повече от тектонските, размерите им са незначителни, някои дори пресъхват през лятото. Те са повърхностни и подземни. Повърхностните са образувани са в затлачени карстови понижения - валози и ували. Те са малки и често променят своята площ и дълбочина. Подхранват се с влажни води и с води от карстови извори. Най-типични и многобройни са Деветашките езера в Деветашкото плато От тях по-значими са и Дедевец (2.1 ха), Геранище (1.2 ха) и Синовище. През лятото и началото на есента равнището на карстовите езера силно се понижава, а някои дори пресъхват. Сухото езеро в Добруджа през лятото пресъхва.
Свлачищните езера са образувани в резултат на свличане на земни пластове и образуване на понижения в земната повърхност. Такива са езерата в Северното Черноморско крайбрежие - Балчишка Тузла, Шабленска Тузла, Наневска тузла, при Аладжа манастир и Смолянските езера. Смолянските езера имат амфитеатрално разположение, малка площ и дълбочана. Най-голямото от тях (Милушевското) е с дълбочина около 3 м.  За стопански цели се използват езерата с лечебна кал - Балчишка Тузла, Наневска Тузла.
Блата.
В миналото в нашата страна е имало много блата покрай река Дунав. След Втората световна война те почти всички са пресушени и превърнати в обработваеми земи. От тях са съхранени само няколко. Най-известно сред тях е Гарванското блато (Лещава) в Силистренско с площ от около 200 ха и дълбочина от 0.5 м. . Известни са още Стралджанското и Алдомировското блата. В планинските райони също има блата. Те са разположени в понижения на земната повърхност. Такова е Чокльовското блато в Конявска планина. То е разположено в централната част на Конявска планина, в понижени на денудационна повърхнина. Използва се за добив на торф и риболов. Други блата са разположени в ниските части на котловини (бившето Стралджанско блато, Драгоманското блато и др). Блата им и в Софийската котловина -  Алдомировско и Драгоманско с дълбочина около 1 м. малки блата с незначителни размери има  в северната потъваща част на котловината при селата Гниляне и Кътина.
Изкуствените езера (язовири) са резултат от целенасочена стопанска дейност. Чрез тяхното изграждане и използване се създават предпоставки за по-пълноценно използване на водните ресурси. Те оказват съществено влияние върху режима на водния отток. В страната са изградени над 2200 различни по големина язовири, които са като своеобразни изкуствени изравнители на режима на водния отток на реките. Максималният им воден обем е около 7 млрд. м3. или около 33% от водния потенциал на сладките води в България. Над 97% жот язовирите са с воден обем под 10 млн л. и само 0.1% с воден обем над 500 млн. л. По брой най-много са язовирите в Стара планина  - 470, следвана от Рило-Родопска област – 370. Най-голям язовир е “Искър” с обем 670 млн. м3 вода. Големи са язовирите от Ардинската каскада - Ивайловград, Кърджали и Студен кладенец, в Западните Родопи „Доспат”, „Батак”, на река Тунджа – „Копринка”, и „Жребчево”, язовирите “Ал.Стамболийски” (на река Росица), „Огоста” и др.

3.2. Подземни (подпочвени) води
Подземни се наричат водите, които се съдържат в земните пластове и са под повърхността на земята - пукнатините на скалите, порите и различни подземни кухини. Намират се почти изключително във водопропускливите земни пластове.
Подземните води се формират чрез просмукването в земните пластове на валежните и речните води. Понякога излизат на повърхността във вид на извори. Важно условие за тяхното формиране е водопропускливостта на скалите. Най - водопропускливи са льосът, наносните материали и почвите. Водонепропускливи са глините, масивните интрузивни скали, глинестите лиски, гнайсите и др. По приблизителна оценка запасите от подземни води средно годишно се оценяват между 4.6 и 7.1 млрд./м3.
В зависомост от условията за образуването им одземните води биват: грунтови, напорни (артезиански), карстови и минерални.
Грунтови води.
Грунтови се наричат водите в първия водоносен пласт (хоризонт), който отгоре не е покрит с водонепропусклив пласт. Подхранват се предимно от просмукване на повърхностнотечащи води и валежи. В България те са твърде неравномерно разпространени. Най-благоприятни условия за формиране на този вид подземни води има в алувиалните наслаги по заливните тераси на реките и наносните конуси в подножието на планинските склонове. Значими са техните запаси в низините покрай река Дунав, речните тераси на реките, които се вливат в Дунав - Лом, Огоста, Искър, Вит, Осъм, Янтра и други български реки.
Голямо количество грунтови води има в Горнотракийската низина и дъната на котловините, особено на тези, които са с грабенов произход и форма. В тях грунтовите води обхващат и по-долу лежащите пластове. Най-богата на грунтови води е Горнотракийската низина, особено нейната западна част - Пазарджишко-Пловдивското поле. Големи запаси от грунтови води има още в Софийската, Казанлъшката, Сливенската, Кюстендилска, Ихтиманска и други котловини. Голямо количество грунтови води се съдържат и в наносните конуси в северните подножия на Рила, Родопи, Беласица, в южното подножие на Главната Старопланинска верига и др.
Грунтовите води не са с постоянно ниво. През годината то се променя - има ниско и високо ниво (режим) на грунтовите води. Те зависят от периодите на максимални и минимални валежи от дъжд и от топеното на снеговете. Високото ниво е през месеците от февруари до май, а в Дунавската равнина и в долините на Струма и на Места - от февруари до юни. Ниското ниво е от юли до декември. 
Напорни (артезиански) води.
Това са подземни води, образувани в земните пластове под водоносния пласт на грунтовите води и се съдържат в друг водоносен пласт (или пластове), разположен между два водонепро- пускливи пласта. Съдържат се предимно в огънати земни пластове с негативна форма - депресии, понижения, синклинали. Тъй като са разположени на по-голяма дълбочина от грунтовите води и по-малко се влияят пряко от подхранването от реките, те и в по-малка степен са подложени на замърсяване.


Фиг. Разпространение на напорните води (по К.Щерев)  
Артезианските води, заедно с геоложките структури, в които се съдържат, се наричат артезиански басейн. В България артезианските води са характерни за Ломската депресия, Плевенско, Добруджа, Северното Черноморско крайбрежие, Горнотракийската низина, Софийската котловина, Бургаската низина, долината на река Струмешница и др. По своя произход към тези подземни води би следвало да се отнесат и минералните и част от карстовите води.
Карстови води.
Карстови се наричат подземните води, които се образуват и текат подземно сред разтворими от водите скали. По начин на образуване те са грунтови или артезиански (напорни). В България това са карбонатните скали - варовици, доломити и мрамори. Подземни потоци, реки и езера има в много български пещери - Деветашката пещера, Градешнишката пещера, Дяволското гърло, Духлата и други. Поради широкото разпространение на карбонатните скали, развитието на карста и карстовия релеф в България са обособени 135 района с карстови води. Те обхващат около 40% от всички подземни води. Понякога повърхностнотечащите води се губят в карстовите райони, текат подземно, а след известно разстояние може отново да излязат на повърхността. Такъв е случаят с извора Глава Панега с дебит между 1500 и 4000 л/сек, от който извират просмукалите се води на река Вит. Карстовите води в България имат голямо количство запаси – около 3 мчлрд. м3/год.
В България има много карстови извори. Сред най-големите са Девненските извори с постоянен дебит около 3000 л/сек, изворът Житолюб при с. Лакатник (община Своге, Софийска област), Глава Панега при село Златна Панега, Извор при село Лютаджик (община Враца), Топля (с. Голяма Желязна, Ловешка област),  Искрецките, с постоянен дебит около 2900 л/сек, Триводици - 1800 л/сек, Язо 2000 л/сек (Разложко), Клептуза 1100 л/сек (Велинград), Хубча в Родопите и други.
Карстовите води, както и грунтовите, имат колебания във водните коли- чества - очертават се периоди на пълноводие и маловодие, т.е имат режим.  Периодичността на пълноводието зависи от надморската височина на водосборния басейн и спецификата на климата. В района на Странджа и Смолянско пълноводието на карстовите извори започва от декември или януари, когато там е максимумът на валежите. През май започва пълноводието на карстовите извори в Разложко, понеже събират водите си от високите части на Пирин. В тях през май се топят снеговете и се подхранват карстовите. Пълноводието им завършва през юли. Карстовите води в районите с умерен континентален климат имат пролетно-лятно пълноводие, поради максимума на валежите през този период. Средногодишната температура на карстовите води е различна, но като цяло отделните извори не показват големи колебания в температурата на водата.
Минерални води.
Минералните води са вид подземни води с повишено съдържание на соли, газове и някои специфични физични свойства - повишена температура, радиоактивност и т.н. Образувани са предимно от атмосферни води, които се просмукват в земните пластове и претърпяват сложни промени. Разпространението им е пряко свързано с геоложките условия в страната. То е свързано предимно с дълбоки разломни линии на земните пластове. По начин на образуване минералните води в България са от два типа – инфилтрационни и седиментационни.  Повечето от минералните води в България са напорни (артезиански по произход). Общият обем на експлоатационните запаси запаси на минералните води е 109 млн.м3. от него само около половината се използва.  Минерализацията на мнозинството от тях е незначителна - под 1 г/л разтворени вещества. Изключение прави минералният извор близо до гр. Провадия с 280 г/л, но той е в съседство със солното находище.
По температура на водата минералните извори са много различни, като амплитудата е от 8° до 103.5°С при Сапарева баня. В зависимост от температу- рата си минералните води са няколко вида:
● студени -                 с температура до 20°С;
топли (хипотермални) -       от 20 до 37°С;
горещи (хипертермални) - от 37° до 90°С;
прегрети -                                      над 90°С.
Студените минерални извори териториално са разположени в цялата страна. Към тях се отнасят изворите при Овча купел (София), Меричлери (Симеоновградско), Шипково (Троянско), Наречен (Асеновградско), Вонеща вода (Великотърновско) и др.
Преобладаващата част от минералните води в България са с температура над 37°С, т.е. те са горещи. Горещите минерални извори са свързани предимно с местата на разломяване на земните пластове - Велинград, долината на р. Струма (Кюстендил, Сандански), в Задбалканските котловини (Банкя, София, Павел баня и др.), северното подножие на Главната Старопланинска верига (Вършец и др.) и т.н.
Много горещи са водите на минералните извори в Сапарева баня, Велинград, Кюстендил, Долна баня, Симитли, Дългоделци, Монтанско с 90оС и др.               
В България минералните води съдържат разтворени редица газове. В зависимост от тяхното съдържание те се поделят на: азотни, сероводородни и др. Най-разпространени са съдържащите азот минерални води. Такива са изворите при Сапарева баня, Момин проход и др.
Дебитът на минералните извори в България е твърде различен. Около 40% от находищата са с дебит от 1 до 10 л/сек. Голям е и броят на изворите с дебит от 10 до 30 л/сек. Най-малко са находищата с дебит над 1 л/сек. Голям е дебитът на минералните извори в Хисаря, Велинград, Баня (Разложко) и др.                      
Общо в България има проучени над 1000 минерални извора, от които над 600 са естествени и около 400 сондажни. Общият дебит на всички минерални извори в България надхвърля 5000 л/сек. Това голямо национално богатство.
Минералните води в България са съсредоточени в няколко зони. В Старопланинската зона са изворите при град Вършец, Вонеща вода (Великотърновско), Сливек (Ловешко), Шипково (Троянско), Търговище и др. Средногорската зона обхваща изворите от София до Черно море. В тази зона са изворите в София (Централна баня, Горна баня, Овча купел и др.), в град Банкя, Нови Искър, Стрелча и Баня (Панагюрско), Хисар, Баня (Карловско), Павел баня, Сливенските минерални бани, Старозагорските минерални бани, Бургаските минерални бани. В Рило – Родопската зона са разположени минералните извори при с. Варвара, Михалково, Девин, Сапарева баня, Баня (Разложко) и др. В Маришката зона са изворите при Момин проход, Долна баня, Пчелина, град Белово и др. В Струмската зона са разположени минералните извори при Кюстендил, Благоевград, Сандански, Левуново, Маркостиново и др.

4. Хидроложки области
В хидроложкото райониране на България се използват основни ха-рактеристики на хидроложките процеси. Тъй като климатът в най-голяма степен влияе върху формирането на водите и режима на водния отток, той се използва като основен показател за хидроложко райониране. В България, както е добре известно, има два основни типа климат - умерено континентален и континентално-средиземноморски. Те в най-голяма степен влияят върху формирането на водите и режима на водния отток. Останалите видове климат са преходни форми или видоизменени форми на тези два вида климат. Това е дало основание да се очертаят две основни хидроложки области. По-слабо влияние върху формирането на водите и режима на оттока има релефът. Той оказва влияние върху промените във височина както на климата, така и на формирането на водите. Неговото влияние е по-силно в областта с умерено континенталния климат. Поради това тя се разделя на две подобласти.
Фиг. Хидроложки области на България (по П.Пенчев)
Областта с умерено континентално климатично влияние обхваща по-голямата част от страната, или 72,3 % от общата площ на България. В нея се включват Дунавската равнина, Предбалканът, Главната Старопланинска верига, Задбалканските котловини, Средногорието, Краището, Осоговско-Беласишката, Рило-Пиринската и Западнородопската част от страната. За тази област е характерно пролетното пълноводие на реките със значително участие на водите от снеготопенето. В зависимост от степента на умерено континенталното климатично влияние и съотношението между дъждовно и снежно подхранване тази хидроложка област се дели на две подобласти.
Равнинно-хьлмиста подобласт. Тя е почти два пъти по-голяма от планинската подобласт. В нея количеството на валежите е по-малко, а изпарението е значително по-голямо. Делът на снежното подхранване е от 20 до 40 %. Обемът на водните запаси е над три пъти по-малък от този на планинската подобласт. Тази подобласт обхваща Дунавската равнина, Предбалкана, Задбалканските котловини и голяма част от Средногорието.
Планинска подобласт. Тя обхваща територията от страната с най-големи водни ресурси - повече от половината от общите ресурси на страната, при 3.5 пъти по-малка площ. В нея във височина бързо нараства относителният дял на снежното подхранване - то е над 40 %. Областта обхваща Главната Старопланинска верига (средна и западна част), западните части на Средногорието, Краището, Осоговско-Беласишката, Рило-Пиринската и Западнородопската част на Рило-Родопската област.
Областта със средиземноморско климатично влияние обхваща югоизточната част от страната. В нея преобладават зимният отток на реки, и предимно дъждовното им подхранване. Относителният дял на дъждовното подхранване е над 80% от общото количество. В областта със средиземноморско климатично влияние са включени земите на Източна Стара планина, Горнотракийската низина, Бургаската низина, Сакар, Странджа, Източните Родопи, Черноморското крайбрежие. Не се дели на подобласти поради по-малкото влияние на релефа.

5. Водни ресурси на България
Водните ресурси на България са незначителни –ограничени общи запаси и средно на глава от населението. Около 70% от сумарните водни ресурси се формират от неустойчиви повърхностни води. От валежите се получават 76,5 млрд./м3 средногодишен воден ресурс. Средно за една година от повърхността на България се изпаряват 57 млрд./м3 вода, или около 74% от валежите се връща обратно в атмосферата. Общият обем на водните ресурси е остатъкът от 19,5 млрд.м3. Склоновият речен отток е 12.4 млрд. куб.м., а подпочвените води имат обем от 9.1 млрд. куб. м. Най-голямо значение като ресурси има речният отток. Подземните води имат около една трета от водните ресурси на страната. По водни ресурси на човек от населението България (с 2250 м3 при средно около 8000 м3 на Земята) е на последно място на Балканския полуостров и на едно от последните места в Европа.
Водните ни ресурси са твърде неравномерно разпределени. Те са съсредоточени предимно във високо- и средно планинските части. Най-големи са водните ресурси на Рила и Пирин с 490 мм/м2 средна водоносност. Следват Родопите с 390 мм/м2 , Стара планина с 340 мм/м2, Осоговско-Беласишката планинска редица с 330 мм/м2 и др. Водните ресурси на реките, определени като годишен обем на речния отток са най-големи в Родопите с 5 306 млрд м3  – около 26.8% от речния отток. Следват Стара планина, Рила и Пирин. Годишният воден обем на  естествените и изкуствените езера отново е най-голям в Родопите – 2250 млрд м3  или 32% от запасите в страната. Най-бедни на водни ресурси са равнинните и хълмистите терени в Дунавска равнина с 35 мм/м2 (4.8%), Горнотракийската низина с 53 мм/м2, Средна гора и Задбалканските котловини с 65 мм/м2, Предбалкана, Сакарско-Странджанската област и др..

6. Стопанска оценка – използване и опазване
6.1. Използване на водите
Повърхностнотечащите и подземните води се използват на първо място за водоснабдяване на селищата. В България в преобладаващата част от населените места е изградена водоснабдителна система. Каптирани са много извори, изградени са язовири и водопроводи. Независимо от това голяма част от селищата и предимно големите градове изпитват остър недостиг от питейна вода.
На второ място, водите се използват в енергетиката за добив на електроенергия. Поради ограничените водни ресурси ВЕЦ имат малък относителен дял в произвежданата в България електроенергия. Изградени са над 100 ВЕЦ, преобладаващата част от които са с малка мощност. Поради недостиг на вода те се включват обикновено в часовете на върхово потребление на електроенергия.
На трето място, голяма част от водите се използват за напояване на селскостопански площи. Изградени са големи напоителни системи в Дунавската равнина, Горнотракийската низина, Бургаската низина и на други места.
На четвърто място, големи количества вода се използват за промишлени цели. Големи потребители на вода са металургичните предприятия, химически- те комбинати, целулозно - хартиената, текстилната, захарната промишленост, нефтопреработването, топлоелектрическите централи и други.
На пето място редица минерални извори се използват като ресурс за развитие на туризма, особено на балнеолечебната дейност. Край тези извори са
изградени санаториуми, почивни станции и хотели, в които се извършват различни водолечебни процедури. Такива съоръжения са изградени в Хисаря, Велинград, Вършец, Сандански и много други населени места в страната.
Част от водоизточниците се ползват комплексно - за питейни нужди, производство на електроенергия, за промишлени цели, спорт, отдих и други. Някои от езерата и язовирите се използват за рибовъдство и риболов. А в отделни крайморски езера се добива сол.
Независимо от това, че България е бедна на водни ресурси, то у нас има високо равнище на потребление на вода на човек от населението. По същество голяма част от водата се разпилява. Това нарушава водния баланс на България.


6.2. Опазване на водите
В България има редица хидроложки неблагоприятни явления, които нанасят щети на населените места и на стопанската дейност. Такива за наводненията след проливни валежи и много бързо разтопяване на снежната покривка. Те са много характерни за реките Арда и Върбица (в Родопите), Огоста и Росица в Старопланинската област, Мътивир в района на Ихтиманската котловина и др. Има и реките, които особено в края на лятото и началото на есента много силно намаляват своето водно количество и дори пресъхват.
Главен проблем е влошаване на качеството на пресните води поради изхвърляне в тях на промишлени и битови отпадни води. Една голяма част от нашите води, особено реките, са силно замърсени от отпадните промишлени води и канализационните води на селищата. Това ги прави неизползваеми за питейни и битови нужди, за напояване и т. н. Най -силно замърсени са водите на река Провадийска. Силно са замърсени река Искър след София, Янтра след Велико Търново, река Тополница и други български реки.
Промишлеността най-силно замърсява водите – около 86% от цялото замърсяване. От отраслите на промишлеността най-силно замърсяват предприятията и фирмите на химическата, нефтохимическата и каучуковата промишленост – 74%. Силно замърсяват още металургията и целулозно - хартиената промишленост. Комунално - битовата дейност има относителен дял в общото замърсяване само 3.2%, а селското стопанство и строителството по около 1%.
Селскостопанските дейности също силно замърсяват водите. Замърсяването е предимно с нитрати, сулфати и хлориди поради неправилното торени на обработваемите земи с минерални торове, неправилното напояване на някои участъци от обработваемата земя. Силно замърсяват водите и отпадните води от животновъдните ферми.
Транспортът, предимно речният транспорт по река Дунав също е сериозен замърсител. Водите на реката са замърсени от отпадните води на редица големи селища в Средна Европа. Но част от тяхното замърсяване е резултат и на транспорта чрез изхвърляне в дунавските води на замърсени води, отработени горива, разливи на нефт и нефтопродукти при аварии и т.н.
В резултат от замърсяването на течащите води, в редица области на страната вече се чувства остър недостиг на питейна вода и особено през топлото полугодие селищата преминават на режим на водоподаване. Това с особена сила се отнася за областите от Северозападна България.
Необходими са строги мерки за рационално и пълноценно използване на водите и за тяхното опазване - изграждане на пречиствателни станции, многократно използване на водите, намаляване на течовете от водопроводите и т.н.

            В заключение, водата е много ценен, жизненоважен ресурс за България. Тя осигурява жизнени потребности на населението. Това природно естествено възобновимо богатство следва разумно са се използва, да се съхранява и опазва. Това е в интерес на хората на България.




Няма коментари:

Публикуване на коментар