сряда, 12 август 2015 г.

Пенсионното прецакване на българските учители



Пенсионното прецакване

на българските учители

автор: Анко Иванов

Днес бе отпечатан в Държавен вестник Законът за промените в Кодекса за социално осигуряване, т.е. тъй наречената „Пенсионна реформа“ на Калфин. За да има реформа трябва да има коренна промяна. А в случай има фризиране и напудряне на неолибералния пенсионен модел въведен от Иван Костов. Преди гласуването в Народното събрание имаше разнопосочни дискусии и монолози за различни аспекти тази „реформа“ – за пенсионните фондове, за годините за пенсиониране, за стажа за пенсиониране, за равнопоставеността жени-мъже, за ранното пенсиониране и т.н. Никой не направи детайлен анализ, как измененията в КСО ще се отразят на отделните групи заети лица и отделните професии. Разбира се с изключение на „голямата загриженост“ на синдикатите и някои народни представители за „ощетяването“ на работещите от първа и втора група трудещи се. Незабелязано от обществото остана например как ще се отрази    тази „реформа“ на работещите една от най-важните сфери в обществото – българското учителство. А учителите и работещите в сферата на културата са най-ниско заплатените и социално защитените в България заети лица на държавна и общинска длъжност от трета категория труд.
            Освен повишените прагове за възраст и осигурителен стаж, засягащи предимно работещите в трета група труд, остана за в светлото някогашно бъдеще време главното – повишаване на размера на пенсиите. По „реформата“ на Калфин това нещо ще започне след две години с увеличаване на коефициента за всяка година трудов стаж от 1.1 г. последователно през 1.2 и т.н години. Това обрича сегашните пенсионирани учители на безкрайна мизерия. Ранно пенсионираните полицаи и военни, следователи, балерини и т.н. с леката си намират работа и получават пенсия и заплата, а пенсионираните учителки могат само да станат чистачки, ако са по-здрави.
            При пенсионирането на учителите има и една голяма несправедливост, потвърдена и от т.нар „реформа“, на т.нар. „ляв и социален“ Калфин. Тя се отнася до получаването на допълнителната пенсия от Учителския пенсионен фонд (УПФ). Този фонд бе създаден от Правителството на БСП с Министър-Председател Жан Виденов с цел поучаване от пенсионираните учители на по-високи пенсии. За всеки учител при изплащаните месечни заплати се внася осигуровка в УПФ в размер на 4.3% от получаваното месечно трудово възнаграждение. И се внася независимо от неговия стаж, длъжност, степен на образование и отдалеченост или приближност до пенсията.
             Този фонд (УПФ) има две предназначения. Първото е да се набират средства, с които да се плаща пенсията на ранно пенсиониращите се учители.   Това право за ранно пенсиониране в редица случаи и в редица училища бе използвано от директорите като средство за преждевременно отстраняване на учители със собствено мнение и позиция чрез пенсиониране.
Втората цел бе да бъде се набират средства за плащане на допълнителна пенсия на учителите, така че да се подобри тяхното социално положение. И в тази цел се допусна още по-значимо отклонение от поставената цел. Под давление на лъжесиндикалните дейци от СБУ (Съюз на българските учители) и другите безпредметни синдикални учителски организации в нормативните актове на Народното събрание  и Министерския съвет бе записано положението, че от това правило могат да се ползват само учителите с учителски стаж над 30 години за жените и 35 години за мъжете. Най-яростен поддръжник на запазването на това неравноправно положение е вечната лидерка на СБУ Янка Такева – близко приближената на Бойко Борисов псевдосиндикалистка. Какъв критерии? За ранно пенсиониране по професионален признак, на работещите от първа и втора категория труд се изискват 17-18 г. осигурителен стаж, а от учителя мъж два пъти повече – 35 години. Нима мъжете учители живеят два пъти по-дълго от мъжете полицаи, следователи, балетисти и другите от първа и втора категория труд?
            Това дискриминационно законово изискване противоречи на главният и основният принцип в пенсионно-осигурителната система – пенсия се получава за внасяни пенсионноосигурителни вноски. От броя и размера на вноските зависи и размера на пенсията. От правителството на Иван Костов, та до днешното правителство на Бойко Борисов, и до ден днешен съществува това драстично отклонение от главния пенсионен принцип.  И „принципният“ Калфин се прави, че не го е видял и не го знае!
            Това положение за ограничаване на правото за ползване на средства от УПФ поставя около половината български учители, които до деня на пенсионирането си не могат да достигнат заветните 30 и 35 години, в много трудно социално положение. По експертни оценки това са предимно учители:
1/. Привлечените за работа в училище след 1995 г. специалисти по информатика и информационни технологии. Българското училище нямаше подготвени такива кадри. Те бяха привлечени от съкращаваните научни, научно-изследователски и проектантски институти, специалисти от държавните стопански обединения, търговски организации  т.н., които придобиха учителска правоспособност;
2/. Преподаватели по чуждоезиково обучение – английски, немски, френски, испански, хора владеещи чужди езици запълваха липсата на такива в образователната система. Те бяха привличани от различни среди, но предимно от външнотърговски дружества, съкратени журналисти и т.н. Но всички те имаха учителска правоспособност;
3/. Част от учителите по математика в средния курс на българското училище. Липсващата голяма група математици бе запълнена частично с инженери от техническите специалности, които преминаха учителска подготовка 
4/. Учители от селата и малките градове, в които масово бяха закривани училища и повечето учители останаха без работа и без възможност да достигнат „заветните“ 30 и 35 години учителски стаж;
5/. Учители, които по семейни причини (създаване на семейство и отглеждането на малки деца, смяна на местожителството, работа в общински и държавни структури и звена и т.н.) късно влизат в учителската професия или по-рано я напускат.  
            Всички тези учители, които в необходимия момент са помогнали или помагат  на образователната система, са лишени от законово-бюрократични пречки да получават достойното, заработено от тях право на допълнително пенсионно заплащане. Достойно, понеже за всеки месец работа за тях е плащано допълнително пенсионно осигуряване.
            За преодоляване на това крещящо противоречие със социалната справедливост, авторът на тези редове изпрати в предишното правителство писмо с предложение до тогавашния министър на труда и социалната политика Хасан Адемов. Разбира се, на предложението не бе обърнато внимание. Писмото бе препратено на чиновниците, които отговориха само с един ред, не няма да се реализира предложения от мен проект. 
След приемането на закона за промени в КСО на първо четене изпратих ново предложение на група народни представители (Вж.: Приложение №1). То бе входирано с вх.№ ПГ-5194-А-73 на 13.07.2015 г. и адресирано под този номер до двамата зам.председатели на Народното събрание Явор Нотев от „Атака“ (Вж: Приложение № 1) и Янаки Стоилов от „БСП лява България“ и изпратено като лична поща от деловодството на Народното събрание на Димитър Байрактаров от ПФ, Корнелия Нинова от БСП лява България, Мариана Тодорова от АБВ и Велизар Енчев – независим. Предложението бе изпратено поименно и с еднакво съдържание. Целево не изпратих моето предложение за промени в КСО до Цецка Цачева и Милена Дамянова, тъй като те работят само по предложения и еднолични авторитарни разпореждания на Бойко Борисов и с нищо друго не се съобразяват. Не го изпратих и до Адемов и ДПС, защото той и Местан вече бяха манифестирали своето отрицателно отношение към социалните проблеми на българските учители.    
От тези 6 народни представители, на които изпратих предложението, положително реагира само Янаки Стоилов, който заедно със своя колега Георги Гьоков преработили моето предложение и на 15.07.2015 г. го внесли за обсъждане в Комисията по труда и социалната политика, председателствана от Хасан Адемов от ДПС, разбира се преди крайния срок. Предложението е било обсъждано в комисията. Но не е било одобрено. Кои и как в комисията са гласували предложението на Стоилов и Гьоков едва ли е толкова важно. При обсъждането в пленарната зала на 28.07.2015 година в защита на това предложение се изказва само Янаки Стоилов (Вж.: Стенографския протокол от 28.07.2015 г.). Байракторов се сети за моряците, но забрави и дума да отрони за учителите. Как са гласували другите не знам, но съм наясно, че Нотев дори не е бил в залата.  При гласуването в залата предложението на Стоилов и Гьоков е отхвърлено най-вече с гласовете на ГЕРБ, ДПС и АБВ.
Проблемът за отхвърлянето на предложението не е в липсата на средства. В УПФ са акумулирани достатъчно много средства. Техният размер умишлено се скрива от антисоциалния неолиберал Калфин, социаллибералния Адемов, герберката  Милена Дамянова (без стаж като учител, но зам. министър по средното образоване и ръководител на комисията по образование). В КСО дори предвидиха тези неизползвани средства да се използват като инвестиции по определения в Кодекса ред. Имам огромното съмнение, че тези пари се използват от НОИ за да се запушват спешни дупки от финансови недоимъци. И поради това отрязаха почти половината българско учителство от допълнителни средства към техните пенсии. 
            За жалост по този важен социален проблем, който засяга почти половината българско учителство нямаше никаква реакция от синдикатите. И не се изненадвам. Те правят само това, което е в угода на Бойко Борисов. Спомням си учителската стачка, която те вдигнаха за да свалят Станишев, но след като видяха, че масата учители искат социални решения на проблемите си, тези псевдосиндикати от тяхно име подписаха капитулантско споразумение, с което се въведе най-страшния финансов бич за българското образование – делегираните бюджети. Тази неолиберална политика на обезпаричване на образованието продължи след учителската стачка. Вместо исканият от учителите дял от БВП в размер на 5% за образование с мълчаливото съгласие, а си мисля,  и с подкрепата, на учителските синдикати, сега той е под 4%.
            Време е вече българското учителство да прогледне какви са му синдикалните дейци, кого защитават, кои са партиите и народните представители, които защитават истинските социални интереси на българското учителство. От личния избор на всеки учител зависи и неговата бъдеща съдба.

11.08.2015 г.

                                                                                                                                                                                                                   Приложение №1
                                                                                                     До
                                                                                                      Г-н Явор Нотев –
                                                                                                      Зам.председател на
                                                                                                      Народното събрание



Предложение
от
Анко Иванов – дългогодишен учител,
                                   



Уважаеми г-н Нотев,

Обръщам се към Вас във връзка с предстоящото второ четене на Проекта за изменение на Кодекса за социално осигуряване, т.е. пенсионната реформа. Считам, че е обосновано  да предложите частично изменение в § 5 на Преходните Заключителните разпоредби, засягащо начинът на регулиране пенсионирането и размера на пенсиите на учители чрез средства от Учителския пенсионен фонд (УПФ)
            Създаването на УПФ бе едно добро дело. Той реши важни социални въпроси на учителството. Социалната практика потвърди правилността на намеренията и целите за създаването на УПФ. В него вече са натрупани достатъчно средства, ако не са безогледно изхарчени от управителите на НОИ. Предложението за удължаване на срока на неговото функциониране е правилно и би следвало да бъде подкрепено. Но при неговото функциониране и законово регламентиране е допусната една груба социална несправедливост.
            Става дума за правото на добавка към пенсията за осигурителен стаж и възраст, на всички, които са се пенсионирали при изискванията за пенсионна възраст и стаж за трета категория работници (чл. 68, ал.1 и ал.2 на КСО). В ал.3 на §5 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО е записано, е записано, че  „се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст в размер 0.33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал.1“. С този текст в скрита форма се лишават от добавка към пенсията от УПФ, всички пенсионирали се и пенсиониращи се учители, които нямат учителски стаж в пълния размер, определен в ал.1 на §5.
            С това се нарушава главният и основополагащ принцип на пенсионната система – пенсии и добавки към пенсии се дават за осигурителни вноски и размерът на пенсията и добавката зависи от броя и размера на вноските. Това е изключително социално справедлив принцип. В случая на УПФ е допуснато различно третиране (т.е. дискриминация), независимо от наличието на вноски. Учители, които имат еднакъв брой вноски и в еднакъв пропорционален размер са с различни възможности заради измислената продължителност на учителския стаж. По такъв начин не вноската, а стажът става решаващ принцип.
            Това дискриминиращо положение на част от учителите в Преходните и заключителни разпоредби на КСО е в съответствие с феодалното право на работодателя за закрепостява наемния работник в своето ленно владение. Досега в България никой не е обосновал, защо и на каква основа са въведени границите за стаж на служителите и работниците – на армията, сигурността, балерините и т. 17-18 г. се признават за професионален стаж, но за мъжете учители е 30.8 г. Това изискване трябва да отпадне изцяло, тъй като е в пряко противоречие с принципа за наличието на осигурителни вноски.  В условията на делегирани бюджети, вноските за УПФ са на практика за сметка на основното трудово възнаграждение на учителите. Поради това, на тези, които нямат 30 г. учителски стаж им се отнемат средства от работната заплата, но след това те се дават под формата на добавка към пенсията на други лица. Този формално скрит трансфер е дълбоко социално несправедлив, т.е. от личните пари на отделен учител да се плаща добавка към пенсията на други учители. Това е така, понеже УПФ е задължителен за всички, които работят като учители, а не е доброволен допълнителен пенсионен фонд. Щом лицето се е пенсионирало при напълно спазване на общите изисквания и не е ползвало и не ползва привилегията за ранно пенсиониране, вноската е решаващият принцип за определяне на добавката. За ранното пенсиониране може и да се слагат различни граници на размера на учителския стаж, но за добавката решаващото трябва да бъде единствено продължителността на внасяните вноски в УПФ.  
            Възниква въпросът кого обслужва наличието на сегашното изискване. То определено обслужва учителите, които почти целият им трудов стаж е бил в училище – началните учители, учителите по част от общообразователните учебни предмети, учителите за формиране на умения като тези по трудово обучение (труд и техника и т.н.), професионална практика, физическо възпитание и т.н. Но това правило изключва почти целите колегии на учителите по информатика и информационни технологии.  Учители по тези профили се подготвят едва от двадесет години, но малцина от завършващите стават учители по информатика в средните училища.  Тези учители не са виновни, че преди 1997 г. никой в България не се е сетил, че трябват учители по информатика и информационни технологии. Огромният недостиг на такива учители бе запълнен предимно от инженери по техническите специалности. И те са наказани, за това, че са обучавали на най-новите неща учениците и са лишени право на добавка към пенсията.  По подобен начин стои и въпроса за повечето учители по чуждоезиково обучение, предимно за английски, немски, френски, испански и др. езици. В българското училище има хроничен недостиг на учители по чужди езици, с изключение на руски език. Налага се привличане на хора, които преди това не са работили като учители, но които изпълняват благородната роля да обучават българските деца. По подобен начин стои и въпроса за голяма част от учителите по математика.
            Друга, значима група, учители, които не могат да отговорят на дискриминационното изискване за продължителност на учителския стаж са останалите без работа учители в селата и малките градове след закриването от правителствата на огромен брой учебни заведения. Те не са напуснали доброволно учителската професия, а са били лишени от правото на учителски труд чрез административни разпоредби. В селата и в малките и дори в средните градове има огромна липса на учители по чужди езици. Защо, всеки, който става учител по тези учебни предмети ще бъде лишаван от естественото законно право срещу вноската си да получава добавка към пенсията? 
            Сега в България всички голословят за някакви европейски ценности. Доколкото знам, една от общочовешките и европейски ценности е свободата, а не закрепостяването към определена професия. Изискването за продължителност на професионалния стаж, при изпълнени всички общи изисквания за пенсиониране, е белег за средновековно крепостничество. За този учител, който иска по-рано да се пенсионира, да си важи ал. 5, с изискването за учителски стаж с определена продължителност.
            У мен възникна и усещането, че не всичко е наред и със спазването на изискванията на Всеобщата декларация за правата на човека. Припомням си чл. 23. „1. Всеки човек има право на труд, на свободен избор на работа, на справедливи и благоприятни условия на труда, както и на закрила срещу безработица. 2. Всеки човек, без каквато и да е дискриминация, има право на равно възнаграждение за равен труд. 3. Всеки човек, който се труди, има право на справедливо и задоволително възнаграждение, което да осигури на него и неговото семейство съществувание, съответствуващо на човешкото достойнство и допълнено, ако това е необходимо, с други средства за социална защита(к.м. – А.И.).
                Воден от посочените размисли и съображения Ви предлагам да инициирате в Народното събрание промяна в §5, ал.3 на КСО. Тя е кратка: да отпадне последната част от текста, а именно „след придобиване право на пенсия по ал. 1.“. При такава промяна на текста всеки пенсиониран учител, ще има право на добавка към пенсията в размер, съобразен с броя на месеците, за които за него са правени осигуровки в УПФ. Това ще бъде социално справедливо и социално солидарно.

            Очаквам от Вас да вникнете в същността на предложението ми и да проявите необходимата гражданска активност за неговото предлагане, обсъждане и решаване в Народното събрание.

Подобни писма съм изпратил и на някои други народни представители.

                С уважение и надежда:
                                                 /А.Иванов/

13.07.2015 г.
Гр. София


Няма коментари:

Публикуване на коментар