четвъртък, 18 септември 2014 г.

География на полезните изкопаеми на Украйна


                                                                                                      Автор: Анко Иванов

            Както неведнъж вече е ставало дума, кризата в Украйна и гражданската война в нея имат множество причини, цели, проявления и измерения. Най-често те са коментирани в определен аспект и най-често – в политически. Но другите цели и резултати от тази криза, битка и гражданска война са не по-малко важни. Често пъти и самите други аспекти крият в себе политическото измерение. Един от тях е природноресурсният.
  
Картата е от 2004 г., преди обявяването на назависимостта на Крим и присъединяването му кам Русия.

В съвременни условия в света все по-важен става природноресурсния аспект на битката и противоборствата на международното поле. Почти мълчаливо се води и война за притежаване и за разпореждане с все по-недостигащите природни ресурси и особено за полезни изкопаеми. Сблъсъкът в Украйна е гражданска война, зад която ясно проличават влиянията и стремежът на външни сили да овладеят и да се разпореждат с природните ресурси на Украйна. Доста отдавна Украйна е разглеждана като източник на суровини за запада. Пръв в това отношение се проявява Хитлер, който се отнася към Украйна само като източник на суровини и храни, необходими на Германия. Сега историята се повтаря. На Европейския съюз не му достигат редица структуроопределящи суровини и природни ресурси. И това предопределя желанията на Германия, Франция и други страни Украйна да бъде включена в ЕС.  
А Украйна поради своето географско положение се явява своеобразен мост между богата на горивни енергийни ресурси Русия и бедните на тези ресурси Централна и Западна Европа. В редица страни от Европейския съюз се чувства остър недостиг не само на горива и предимно на нефт и природен газ, но и на редица видове руди, нерудни минерали. Икономиката на големите и развити западноевропейски и повечето източноевропейски страни е зависима от внос на горива и минерални суровини. Поради ключовото място на Украйна в преноса на природен газ от Русия за много от страните на ЕС и нейното влияние върху газопроводите, Русия и Германия реализираха проекта „Северен поток“, а Русия разработи проекта „Южен поток“ с оглед заобикалянето на Украйна като транзитна газопреносна страна. В Европа има голямо противоборство за влиянието над Украйна и ползването на нейния природноресурсен потенциал.

I. Обща оценка на природноресурсния
   потенциал на Украйна
Украйна е най-голямата по територия (само в границите на континента) европейска страна. Тази територия е по-слабо населена от Западна Европа. Украйна е втората след Русия най-богата на природни ресурси страна на Европа. Тя е много богата на природни суровини и материали и като цяло разполага с мощна минерално-суровинна база. В нея има проучени около 20 000 находища на 117 вида полезни изкопаеми. Разработени са и се използват почти 3 000 находища на полезни изкопаеми. Някои от тях са със запаси много надхвърлящи рамките на националните потребности. В Европа и в света Украйна е известна със запасите си от черни въглища, руди (железни, манганови, титанови и уранови), нерудни минерални суровини (сяра, каменна сол, графит, каолин, скално-облицовъчни материали и др) и минерални води.
Има различни, понякога противоречащи си, оценки на природните ресурси и богатства на Украйна. Различията в оценките се дължат предимно на различията на подходите и на времето на тяхното извършване. Като цяло Украйна е с много благоприятни природни ресурси: териториални, геоложки (полезни изкопаеми) климатични, почвени. Териториалните, климатичните и почвените ресурси не могат да се преместват, да се транспортират. Но полезните изкопаеми след добиването им от земната повърхност и земните недра се използват като в местната икономика, така и чрез търговията с различни части от света и най-често – със съседните райони. От тези позиции природните богатства на Украйна могат да се оценяват спрямо местните украински потребности – на равнището на украинските потребности и пълното им задоволяване, над украинското и под него равнище. В Украйна може да се направи условно групиране на полезните изкопаеми на пет групи.
В първата група се включват полезни изкопаеми, които значително (в пъти) надвишават украинските потребности и възможностите на украинската икономика. Те имат значими относителен дял от общите запаси в света. Това са самородната сяра, живак, графит, каолин, цирконий, родонит, някои видове скално-облицовъчни материали и др. Към нея трябва да се отнесат и перспективните за използване нови енергийни източници и особено шистовия и въглищния газ, клатратите.
Във втората група се включват природни суровини, които по количество на запасите надвишават националните потребности, масово са използвани в украинската икономика, но позволяват значим износ. В тази група се включват черните коксуващи се въглища, железните, мангановите, титановите и урановите руди, готварската сол, кварцовите пясъци и някои други.
В третата група са включени природни суровини, чиито промишлени запаси задоволяват, са на равнището на потребностите на украинската икономика и удовлетворяват развитието на отделни отрасли на стопанството на страната. В нея се включват предимно минерални нерудни суровини като варовици, доломити, гипс, глини (обикновени, бентонитови, огнеупорни и др.), креда и др. С тях са напълно осигурени металургията, промишлеността за строителни материали, химическата и дрwги промишлености и строителството.
В четвъртата група се включват суровини, от които в Украйна има запаси, но те са недостатъчни за развитието на икономиката. В нея попадат от горивата нефт и природен газ, от рудите - мед, алуминий, олово, цинк, а от нерудните - апатити и др..
В петата група са включени полезни изкопаеми, които нямат практическо значение за украинската икономика поради липсата на находища или много ниското качество на минералния ресурс като хром, волфрам, ванадий и др.. 
Какви и кои са природните богатства на Украйна?

       II. Геоложки структури и условия за полезни
     изкопаеми в Украйна
Природноресурсния потенциал на Украйна като цяло е много голям. Страната има по-малко от 0.4% от сушата на Земята, но в нея някои от природните ресурси са в огромни количества за мащабите на тази страна и имат стопанско значение за цяла Европа и за света. В Украйна има благоприятна геоложка структура и благоприятен релеф, влияещи пряко на равнището на природните богатства и възможностите за развитието на стопанските дейности. В геоложко отношение територията на страната е заета от Източноевропейската платформа. В зависимост от геоложките процеси, протекли в миналото и протичащи в настоящето в нея са обособени следните геоложки структури:
  Украински щит. Това е разкритата на земната повърхност стара (докамбрийска) част на Източноевропейската платформа, изградена от здрави кристалинни (магмени и метамофни) скали като базалт, гранит, габро, гранодиорит, кварцити, гнайси, амфиболити, шисти и др. Украинският щит обхваща земите на запад от река Днепър, от Полесието до Приазовския район. Към него се отнасят и склоновете му към съседните геоложки структурни единици – Волинско-Подолската плоча, Днепровско-Донецката  и Причерноморското падина. В тази част на Украйна се разкриват главните находища на повечето руди и на редки метали и химични елементи.
Днепровско-Донецка падина. Това е голям грабен, образуван в геоложкото минало чрез пропадане на земните пластове и запълване на падината със седиментни материали и наслаги, сред които са образувани големи залежи на черни и антрацитни въглища, природен газ, шистов газ, въглищен газ. Повечето скали са седиментни и метаморфни. Много от тях се използват като суровини за строителството, металургията, химическата промишленост. Тук са находища на варовици, мергели, глини, каменна сол и т.н. Днепровско-Донецката падина е разположена на изток от река Днепър до югозападния склон на Воронежкия масив. Има формата на широка ивица с посока на простиране от северозапад на югоизток от границата с Беларус до границата с Русия.
Волинско-Подолска плоча. Тя е част от Източноевропейската платформа, в която върху старите кристалинни скали има наслагани седиментни скали, почти хоризонтално разположени. Отличава се с разнообразни по произход полезни изкопаеми като руди на цветните метали (мед, олово, цинк), барит, флуорит и др.
Карпатска планинска област. Обхваща малка част от планинската верига на Карпатите. Има гънков геоложки строеж. Свързани с нея са Предкарпатието и Закарпатието. Има разнообразни находища на полезни изкопаеми, но най-вече на сяра, магнезии, каменна сол и др.
Причерноморска падина (низина). Намира се северно от Черно и Азовско море и се простира на север до югозападния склон на Украинския шит. Образувала се е чрез потъване на земните пластове и наслагване на наноси от реките и на дъното на Черно море. Има малки находища на нефт, природен газ и др.


            Украйна има изключително благоприятен релеф за развитие на стопанските дейности, транспорта и развитие на селищната мрежа. Преобладава равнинният релеф. По-голямата част от Украйна е част от Източноевропейската равнина. В равнинния релеф има отделни ниски продълговати ридове, наричани в Русия и Украйна кряж. Изигнатите хълмисти части се наричат възвишения – Волински, Подолски, Приднепровски, Приазовски и др. Северната и южната част са низинни – Полеска низина, Приднепровска низина, Причерноморска низина. Под 5% от територията заемат планините на Карпатската планинска верига.  Доминиращият равнинен релеф е добра предпоставка за по-лесния и по-евтин добив на горивните и минералните ресурси и тяхното транспортиране до потребителите.

       III. Характеристика на горивно-енергийните
             полезни изкопаеми на Украйна
Това са групата находища на въглища, нефт, природен газ, шистов газ, торф, битуминозни шисти. Общото е, че те са с органичен произход, притежават свойството да горят и да отделят енергия във вид на топлина. Образувани са в районите на тектонските пропадания на земните пластове и запълването им с наносни материали.
В структурата на горивно-енергийните природни ресурси е налице: доминиране на твърдите горива (въглища, битуминозни шисти и торф); недостигът на течните горива;  голям потенциал за газообразните горива. В момента най-голямо значение за украинската икономика имат въглищата.

1.     Въглища.
До края на XX век новосъздадената държава Украйна бе известна предимно с много богатите находищата на въглища. Те са са групирани в три основни въглищни басейна:
Донецки въглищен басейн (Донбас). Разположен е в Източноевропейската равнина между река Северский Донец и Азовско море. По-голямата част от басейна е на територията на Украйна (50 хил. км2), а само най-източните части са на територията на Русия (10 хил. км2) в Ростовска област. Релефът в Донецкия въглищен басейн е леко хълмист. В него е Донецкия кряж (бърдо, рид), най-високият район на Левобрежна Украйна. Общите запаси са около 55 млрд. т. на дълбочина до 1800 м, а голяма част от пластовете са тънки (от 0.3 до 1.5 м), което оскъпява добива. Доминират като запаси черните въглища във всичките им разновидности. Тяхната топлотворност е 21,2-26,1 МДж/кг. Въглищата се добиват на голяма дълбочина (500-1000 м). В Донецкия басейн въглищата са в съседство с други важни полезни изкопаеми. Повечето части на басейна са газоносни). В този басейн има богати залежи на антимон и живак и каменна сол. Началото на разработката на басейна е от края на XIX век. Въглищата се добиват чрез шахти. Основни центрове на въгледобива са градовете Донецк, Макеевка, Лисичанск, Горловка и др.
Лвовско-Волински въглищен басейн. Намира се в Западна Украйна, в областите Лвовска и Волинска. Има формата на продълговата ивица с дължина от север на юг от 125 км и ширина от запад на изток 60 км. Общата му площ е около 10 000 км2. Общите геоложки запаси са изчислени на 1.65 млрд.т., а балансовите около 950 млн.т. Въглищата са на дълбочина от 300 до 1200 м.  По-значимите находища са Междуреченско, Забугско, Волинско, Сокалско, Тягловско, Любелско. Въглищното тяло е с над 60 пласта, но с промишлено значение са 12 с мощност от 0.6 до 1.0 м. Топлотворността на въглищата е 32,6—35,3 Мдж/кг (7800 - 8430 ккал/кг). Основни центрове са Нововолинск, Сокал и Червоноград. Въглищата се добиват по открития и галерийния способ. Производството на въглища се съкръщава поради по-ниско качество от това на донбаските въглища.  
   Днепровски въглищен басейн. Намира се в Житомирска, Виницка, Киевска, Черкаска, Кировоградска, Запорожска и Днепропетровска области. Заема площ от 150 000 км2 с дължина от 680 и ширина до 150 км. Разположен е предимно в Деснобрежна Украйна. Въглищните пластове са от кафяви въглища с палеогенска възраст. Въглефикацията е 60-69%, съдържанието на прах е 15-30%, а влажност – 54/58%. В този басейн има около 200 находища на кафяви въглища, от тях с промишлено значение са 30. Въглищните пластове са на дълбочина до 160 м. Проучeните балансови запаси от въглища са 2.4 млрд. т. Отличват се с ниска топлотворност - 8,8-9,0 МДж/кг. Те са открити още през XVI век, а добивът започва през 1798 г. Разработени са десетина находища.  Основните центрове са Александрия, Ватутино, Благодатно, Коростишев. Добвът се извършва по открития и по галерийни способ.
2.     Нефт и природен газ
            Украйна преди гражданската война и отделянето на Крим разполага с 381 находища на нефт, природен газ и газов кондензат. Те са неравномерно териториално разположени. Преобладаващата част от тях са в Източна Украйна (211), следвана от Западна (112) и Южна (45) Украйна.     Добивът от тях е малък - около 4 млн.т. годишно и 18 млрд.м3.
В Украйна има редица находища (около 50), от които се добива нефт. Проучените запаси на нефт са около 250 млн.т. и те са само 0.18% от световните запаси. Като цяло находищата и добивът на нефт са недостатъчни и страната внася недостигащите и количества. В Източна Украйна са над 50% от нефтените запаси на страната. Главните проучени запаси и добиви са от Донецко-Днепровска (17 находища на нефт – Ахтирско, Гнединско, Леляковско и др.). На Украйна не и достигат откритите запаси от природен газ. В тях има около 7.2 трлн. м3 запаси на природен газ. Украйна разполага с над 100 газови и редица нефтогазови находища, но общият обем на запасите е сравнително малък за голяма страна като Украйна. Оформени са три нефтогазови района.
Карпатският нефтогазоносен район обхваща територии от Предкарпатието, Карпатите и Задкарпатието. Най-големите находища са на територията на  Лвовска и Иваново-Франковска области. Най-значимите находища на нефт са Бориславско и Долинско, а на природне газ - Дашавско.
Днепровско-Донецкият район е разположен в Левобрежна Украйна (източно от река Днепър). В него се осъществява около 80% от добивания в Украйна нефт и природен газ. Обхваща територии от Харковска, Полтавска, Сумска, Черниговска, Днепропетровска, Донецка и Луганска области. Открити са над 120 находища – нефтени, газови, газокондензатни. В този район е и най-голямото в Украйна Шебелинско газово находище. В него са още по-значимите находища като Крестищенско, Ефремовско (газово), Гнедищенско, Мляковско, Рибалско, Кегичьовско и т.н.
Причерноморско-Кримска нефтогазоносни област обхваща територии от Херсонска, Николаевска и Одеска области и част от шелфа на Черно море. Най-значимото е Одеското газово находише, намиращо се в шелфа на Черно море. Повечето и по-значими находища са на територията на Крим и сега са в Русия.
Продължителната експлоатация на нефтените и газовите находища е довела до голямо намаляване на запасите и почти пълно изчерване на някои от находищата. Сега около 80% от добиваните количества нефт и газ са съсредоточени в Източна Украйна. Перспективни за проучване и разработка са находищата предимно в Предкарпатието и в Черноморския шелф.

3.     Нетрадиционни перспективни източници на газ
Значителни перспективи в Украйна има използването на нетрадиционните източници на газ.  Става дума за пет източника.
Първият е въглищният газ. Той има добри перспективи в Украйна. В находища на въглища много често се съдържа отделяния от тях газ метан. Това е екологично по-чисто и по-топлотворно от въглищата гориво. Газът е неравноморено разпределен във въглищното тяло. В Украйна общите запаси са изчислени на 8 трлн. м3 въглищен газ метан или 3.1% от световните запаси. Само в Донбас геоложките запаси във въглищните пластове и прослойки е до 2.5 трлн. м3. Подобни находища има и в Лвовско-Волинският въглищен басейн. В Украйна балансовите запаси през 2010 г. са 313.9 млрд.м3 въглищен газ. А само в действащите рудници те са 140.8 млрд м3. Въглищният газ се добива самостоятелно или като съпътстващ продукт на добива на въглища при дегазацията на въглищните пластове. При самостотелния добив се използват сондиране, запалване и горене, както и хидроразрив, което увеличава екологичния риск.
Вторият източник е природният газ, акумулиран в нископроницаемите колектори на централните части на нефтогазоносните басейни и намиращ се на голяма дълбочина. Само в Днепровско-Донецкият район на дълбочина до 4500 м запасите са 8.5 трлн.м3.
Третият нетрадиционен източник са газохидратите (кристални химични съединения, образувани от вода и газ при определено налягане и топлина) от шелфа и част от континенталния склон на Черно море, наричани още клатрати. Това са кристали, при които единица обем газов хидрат съдържа160-180 обема чист газ. При повишаване на температурата и понижаване на налягането газовия хидрат се разделя на газ и вода. По предварителни оценки Украйна (заедно с Крим) има запаси от около 7 трлн. м3. Клатратите са разположени сред дънните наслаги на Черно море.
Четвърти източник е шистовият газ. Той се съдържа в битуминозните шисти, намиращи се в земните недра. Те съдържат органично (битум) вещество, което при горене отделя топлина и газ. В Украйна има огромни залежи на шистов газ, разположени в две огромни находища, намиращи се край най-големите въглищни басейни. Юзовското шистогазово находище се намира на територията на Донецка и Харковска области и по-точно на граничните земи на тези две области. Общата заемана от Юзовското находище площ е 7886 км2. Запасите са определени на 4.05 трлн. м3 шистов газ. Украйна е слключила договор за проучване и добив на шистов газ с транснационалната компания „Шел“. Олеското шистогазово находище се намира в Западна Украйна (Лвовска и Волинска области) и е продължение на полското голямо шистово находище при Люблин. Запасите са изчислени на около 3.0 трлн. м3 шистов газ. За ползване на находището Украйна е сключила договор с американската транснационална компания (ТНК) „Шеврон“.
Петитият потенциален нетрадиционен източник е съдържащият се в Черно море на дълбочина над 150 м. газ сероводород. В момента се разбработват технологии за неговото промишлено добиване и използване.  

4.     Битуминозни шисти
Това е нископродуктивен източник на нефтопродукти, скала която е пропита със смола с близки свойства до тези на нефта. Тези скали съдържат минерали и кероген (органично вещество от 20 до 50% от скалата). Използват се за извличане нефтопродукти, за горене и чрез отделяне на топлината за производство на електричество и отопление, за извличане на определени химични съставки. Най-значимите залежи на битуминозни шисти има в районите на Украинския щит, Донецко-Днепровската падина и в Карпатите. По приблизителни оценки в Украйна при общи запаси 500 млрд.т. битуминозни шисти в тях се съдържат около 15-20 млрд.т. въглеводородна суровина. В Украйна, в Кировградска област, е едно от най-големите в света находища на битуминозни шисти – Болтишевското. Запасите са около 4.5 млрд.т. или в условно гориво около 3.8 млрд.т. Шистите са разположени в Болтишевската депресия с дълбочина  500-600 м. В него има 10 използваеми пласта, като най-големия от тях има мощност 2.5-4.0 м. При горене отделят 11 МДж на килограм и 1.2-1.5% смола.

5.     Торф
В Украйна има добри находища на торф, с големи запаси. Торфът е по-нискокалорично гориво и се използва предимно за отопление, производството на електроенергия и торфени брикети. Находищата териториално са разположени предимно в заблатените райони на Украйна и най-вече в западните, северозападните и северните части на страната. Около две трети от запасите са в Полесието. Общите запаси от торф са изчислени приблизително на 2.3 млрд.т. Сред най-големите и разработвани находища са Замглайското (Черниговска област), Езуцкото (Сумска област), Ирдинското (Черкаска област), Бучанско и Трубежко (Киевска област), Цирско и Полеско (Волинска област), Морочно, Кременно и Чемерно (Ровенска област) и др. В Украйна добив на торф има още през XVII век.

IV. Характеристика на минералните метални    
      полeзни изкопаеми
            Минералните природни ресурси са два основни вида – рудни минерални и нерудни минерални. Общоприето е, че рудните са тези минерални ресурси, които съдържат химични елементи на металите и техните съединения и от които може да се извличат метали. Поради това те се наричат и метални минерални ресурси и суровини. Нерудните съответно са минерални съединения, които не съдържат метали и метални съединения, от които биха могли да се извличат метали, т.е. всички останали минерални агрегати, които не са руди.
В Украйна има проучени хиляди находища на минерални ресурси, на разнообразни минерални полезни изкопаеми. Те са с различен произход и възраст, с много различни обеми на общите и промишлените запаси. Само малка част от находищата са  изчерпани и значителна част от тях вече е използвана. В момента се извършват нови проучвателни дейности и се очаква откриването на нови значими находища. Със значение не само за украинската, но и за европейската и световната икономика са находищата на полезни изкопаеми като желязна руда и манган.
1.     Руди на черните метали
Това са руди, които се използват в черната металурги за производството на чугун, стомана, сплави и прокат. Повечето находища на руди в Украйна са с магматогенен и метаморфен произход.
Най-използвана в световната икономика е желязната руда. Украйна притежава значими ресурси от желязна руда – над 5% от проучените световни запаси. Главните находища са привързани към Украинския геоложки шит. Най-значим е Кривойрожкият железоруден район (Кривбас). Намира се в Днепропетровска област и има площ около 300 км2. Има формата на продълговата ивица с дължина над 100 км в посока север - юг и ширина до 7 км. В него са съсредоточени запаси за над 18 млрд.т. желязна руда. С промишлено значение са находищата на хематит-мартитови руди със съдържание на желязото между 51-66% и по-бедните на желязо кварцити – 22-40%. Сред по-значимите находища е Саксаганското. Главен център е град Кривой рог.
Белозерският железоруден район се намира в Запорожка област. Той е на второ място след Кривойрожкия басейн по запаси. Рудата е високачествена – съдържанието на желязо е 55-65%. До 1000 м дълбочина има запаси от 720 млн.т. В него са три находища: Южнобелозерско, Севернобелозерско и Переверзевско.
Кременчугският железоруден район (Кременчугска магнитна аномалия) е в Полтавска област. Простира се на протежение 45 км край долното течение на река Псел. Рудата съдържа около 40 - 60% желязо. Промишлените запаси са 4.5 млрд.т. Богата на желязо руда е в Галещинското находище със запаси около 220 млн.т. Главни центрове са град Комсомолск в Полтавска област и селищата Днепрорудное и Степногорск.
В Украйна има и други находища на железни руди. Добри промишлени запаси на железни руди са открити в находищата Мариуполско, Куксунгурско и Гуляйполско. Перспективни са седиментогенните железни руди в Приазовието (Донецка област), в шелфа на Азовско и Черно море. Перспективни са находищата на железни кварцити в Днепропетровска, Полтавска и Одеска области.
Мангановата руда е много важна суровина за черната металургия. Манганът се изпълзва в черната металургияа за придаване на специални свойства на стоманите. Украйна е една от най-богати страни в света на манганови руди. Никополският манганоруден район е един от най-големите. В него са около 20% от запасите на манганови руди в света. Промишлените му запаси са 2.1 млрд. т. Разположен е на територията на Днепропетровска и Запорожка области, между река Ингулец и Приазовието. Рудата е на малка дълбочина – от 15 до 140 м. Съдържанието на манган в нея е различно – от 8 до 34% и средно около 24%. Представлява ивица с посока на простиране запад-изток с дължина до 250 км и ширида до 25 км. Обособени са два големи басейна: Никополски (край градовете Марганец и Орджоникидзе) и Болшетокмакски (край град Запорожие). По-малки находища има южно от Кривой Рог. Малки, но перспективни са находищата във Виницка област (Гайсинский район) и Иваново-Франковска област (находищата Чивчинско и Бурштинско). В Украйна мангановите руди се добиват по открития и по галерийния способи. Украйна изнася големи количества манганова руда.
     Титанът е метал, който се използва в черната металургия и машиностроенето. Промишлените запаси в Украйна не са от световна величина, но са достатъчни за украинската икономика и дават възможност за износ за Русия и Западна Европа. Главните находища са в Житомирска област (Иршанско и Стремиградско), където се добива илменит и в Днепропетровска област (Малишевско находище). Запасите на титанови руди в Украйна са изчислени на около 15.5 млн. т.
Цирконият е важен метал за производството на атомни съоръжения и на атомното гориво. В Украйна Малишевското находище (в района на град Волногорск, Днепропетровска област) може да осигури и осигурява работата на атомните централи, действащи с руска технология. То има едно от водещите места в света за добив на цирконий. Много перспективно е Володарското находище край град Мариупол в Донецка област.
В Украйна има незначителни находища и малки запаси на руди на легиращите метали като хром (в района на р. Южен Буг), никел и кобалт (в Кировоградска област – находищата Капитановско и Деренюско; в Днепропетровска област – Сухохуторско и Девладовско). Те са разположени в Украинския щит.

2.     Руди на цветните и редките метали
Украйна е бедна на запаси на руди на цветните метали. Нейната икономика разчита на внос на тези руди. Повечето налични находища са комплексни, но като цяло бедни като количество и на полезната компонента в рудата. Находищата са съсредоточени в три района на Украйна – Украинския щит, Закарпатието и Донецкия кряж (бърдо, рид).
            Оловно-цинковите руди в Украйна имат малки запаси. Находищата на олово и цинк са предимно полиметални. Такива са находищата в Наголни кряж в Донецка област и в Закарпатието (Беганско и Береговско). В тези находища оловото и цинка са заедно с алуминиевата руда алунит. Сега тези находища не се експлоатират. 
            Алуминиевите руди са от различен вид, с малки промишлени запаси и са в няколко находища. В Закарпатието (Беганското и Береговското находища) те са алунити, разположени заедно с олвно-цинковите руди. Боксити има в Днепропетровска област (Високополско находище) и в Черкаска област (Смелянско находище). Калинино-Шевченковското находище в Приазовието (Донецка област) е от нефелини.
            Медните руди са със запаси около 24 млн.т. Те са по съдържание бедни на полезната компонента - мед. Находищата са разположени в Западна Украйна в района на Ровно (Рафаловско находище) и във Волинска област.
Уранът е изключително важна суровина за развтие на ядрената енергетика. Украйна е на 11 място с света по проучени запаси на уранова руда и дял от 1.80% от световните запаси. Добиваните около 1000 т. годишно уранови руди са достатъчни за развите на ядрената енергетика на Украйна, а част може да се изнася. Общо в Украйна има 21 находища на уран. Проучените запаси само в Кировоградския ураноруден район са около 100 хил.т., а прогнозните са 130 хил.т. В находищата Ватутинско, Северинско и Мичуринско се добиват уранови руди. Рудата съдържа и молибден, рений, селен, скандий, ванадий. Поради това (извличането и продажбата на тези редки елементи) себестойността на добива на урановите руди в Украйна е много по-ниска от тези в други страни. Големи запаси има и в Централноукраинския ураноруден район, обхващащ територии в Днепропетровска област. Сред най-известните и значими находища е Жьолтоводското находище от Днепропетровска област.
Златото и среброто са благородни метали, които често се срещат в Украйна. В страната има 15 находища на злато с общи запаси около 3200 т. В Закарпатието е единственото използвано в Украйна Мужиевско находище. То е със запаси от 55 тона злато и 1 млн. т. оловно-цинкова руда. В рудата в него съдържанието на злато варира от 3.5 до 15 г/тон. В Закарпатието частично се използва и  находището Сауляк със съдъражание на злато в рудата от 5 до 10 г/тон. В Донбас (Луганска област) е Бобривското находище със 106.2 т. запаси на злато и 507 т. сребро и съдържание в рудата от 2 до 9 г/тон. С добри запаси са още и находищата в Черкаска и Днепропетровска области (находищата Златната Балка, Широката Балка, Сергеевско). В Украйна има и самородно злато, откривано в наслагите на реките от зоната на Украинския щит (Днепър, Ингулец, Саксаган и др.), в черноморското крайбрежие и Днепровския лиман. В Украйна среброто се среща и добива предимно от полиметални руди. Сребро има в десетина полиметални рудни находища. Като предимно находища на сребърни руди се разглеждат само две – Квасовското в Закарпатието (20-400 г/т) и Журавското в Донбас (35-1800 г/т). Незначителни са залежите на платина, открити в Западната част на Приазовието.
Живак. Украйна е много богата на живачни руди. По запаси тя е на второ място в света след Испания. В райна на град Горловка в Донецка област се намира голямото и известно в целия свят Никитовско (Микитовско) находище. То има форма на тясна ивица от земната повърхност, свързана с Горловската антиклинала (изпъкнала част на земна гънка). Рудата е образувана в пукнатини на пясъчникови пластове, разположени между глинести шисти. Тя съдържа живак и антимон. Главният минерал е киновар (цинобър). Добивът на живак започва от 1886 г. Независимо от продължителната експлоатация има множество други перспективни рудни пластове. В момента не се добиват живачни руди. На второ място по запаси е Боркутското находище. То се намира в Закарпатска област, в землището на село Кваси (старото име -  Боркут), в долината на река Черна Тиса. То има вулканогенен произход. В него рудните тела са от различен тип.
           Скандий. Това е рядък химичен елемент, сребристобял метал, който се използва за производството на олекотени сплави и антикорозионни сплави, огнеупорни покрития. Добива се попътно при преработката на рудните концентрати на валфрамовите, титановите, оловните, урановите руди. В Украйна са едни от най-зночимите в света запаси на скандий. 
         Магнезиеви руди. Магнезият е метал който се използва при производството на легирани стомани и за легиране на алуминий, във военното дело, фотографията и др. В Украйна находищата удовлетворяват само собствените и потребности. Главните находища  са в Предкарпатието (Калушско и Стебникско находища), в Днепропетровска и Запорожка области.

V. Характеристика на нерудните полезни
     изкопаеми
В Украйна има разнообразни находища на нерудни полезни изкопаеми, т.е природни минерални образувания, които не съдържат метали и техните съединения и от които не могат да се извличат метали.  Нейната икономика е осигурена с необходимите суровини за строителни материали, за флюси за металургията и за промишлени суровони за повечето отрасли на украинското национално стопанство.

1.     Минерални суровини за тежката химическа промишленост.
С голямо стопанско значение като суровини за тежката химическа промишленост са сяра, каменна сол, калиева сол, апатити и фосфорити.
Сяра. Запасите на сяра в Украйна са едни от най-големите в света. Те напълно задоволяват собствените нужди на страната и могат да осигуряват значим износ. Сярата се използва като суровина за производството на сярна киселина, препарати за растителна защита, в каучуковата промишленост, в медицината и др. Находищата на самородна сяра са съсредоточени предимно в Прикарпатския сероносен басейн. На територията на Украйна той се простира покрай планината Карпати в Лвовска, Иваново-Франковска и Черновицка област. Този сероносен басейн е сред най-големите в света. Сярата е със седиментогенен произход. Запасите са изчислени приблизително на 196 млн. т. В последните десетилетия и години намалява добива на сяра, а редица находища са почти изчерпани. В Украйна общо има 20 находища. Пластовете, съдържащи сярата се намират близко до земната повърхност – на дълбочина от 20 до 300 м. Най-голямото находище е Язовското. Част от находищата се разработват и могат да се разработват по открития способ.
Каменна сол. Украйна е една от богатите на каменна сол европейски страни. В нея има обособени пет соленоносни района – Донецки, Днепровско-Донецки, Закарпатски, Предкарпатски и новооткритият Преддобруджански в Одеска област. В Донецкия район има три големи находища. Артьомовското находище е най-голямото в Европа. Заема площ от 179 км2. Запасите му са 15.6 млрд.т. В него има 29 соленоносни пласта с обща мощност до 600 м. Оделни пластове имат мощност до около 60 м. Съдържанието на минeрала халит (NaCl) е 98 и над 98%. Пластовете се експлоатират до 320 м дълбочина по шахтовия способ. Славянското находище има запаси от 5.5 млрд.т. Новокартагенското находище има запаси от 0.5 млрд.т. В Днепровско – Донецкия район по значими са Ефремовското находище в Харковска област със запаси 0.5 млрд.т. до 1200 м. дълбочина. Сдържанието на халит е 99.5%. Роменското находище има запаси от 0.4 млрд.т. В Закарпатския район е Солотвинското находище на каменна сол. В Предкарпатието е Стебниковското находище, в което освен калиеви соли има и каменна сол. Нейните залежи са около 250 млн.т. Там се намират още и находищата Губичко и Верхнеструтинско с общи запаси от 88.6 млн.т. каменна сол има и в естествените разсоли на Болеховско и Долинско находища в Иваново-Франковска област и Дрогобичко в Лвовска област. В Преддобружданския район е малкото новооткрито Измаиловско находище. Общо Украйна разполага с много големи залежи на каменна сол и има много големи възможности да увеличава добива и износа.
Калиеви соли. Те са много важна суровина за химическата промишленост. Залежите са в многокомпонентинте находища на Прикарпатието – Калушско, Голинско и Стебникско и др. или общо около 13 проучени находища на калиева сол. Общите запаси са почти 3 млрд.т.
Апатити. Тази фософоросъдържаща природна суровина има незначителни залежи в Украйна. Те са разположени в Запорожка област (Новополтавско находище) и Житомирска област (Стремиградско находище).  
Фосфорити. Тази естествена природна суровина за производство на минерални торове е с незнаичтелни запаси и ниско съдържание на фосфор. Находищата са при неблагоприятни теоложки условия за добиване. В Донецко-Днепровския фосфоритов басейн са находищата Осиковско (Донецка област), Кролевецко (Сумска област) и Изюмско  (Харковска област). Фосфорити са открити и в Незвиско (Иваново-Франковска област) и Жванско (Виницка област) находища.

2.     Суровини за черната металургия, строителната промишленост и строителството.
Нерудните полезни изкопаеми се използват в черната металургия, строителната промишленост и строителството като суровина за преработката (промишленост за сторителни материали) и производство на строителни изделия, като технологични суровини (например, флюси за черната металургия, варовик и гипс за селското стопанство и т.н.) и като градивен конструктивен материал, предимно в строителството. В тази гурпа нерудни минерални суровини се включват: графит, варовици, доломити, креда, мергели, глини, пясъци, каолин, флуорит, гипс и др.
Графитът се използва като производствена и технологична суровина  в металургията, ядрената техника, машиностроенето, химическата промишленост, за производството на електроди, моливи, смазочни материали и др. Украйна е сред страните, които са много богати на графит. Залежите и запасите и напълно удовлетворяват потребностите на промишлеността и дават възможност за значим износ. Графитът се съдържа в скалата гнайс и има относителен дял от 1 до 24%. Най-голямо е Завалевското находище в Кировоградска област. Много добри са и находищата в Запорожка област (Троицко), в Хмелницка (Буртинско) и в Донецка област (Мариуполско). Находища на графит има още и във Волинска област, в Приднепровието и Приазовието. Разработва се само Завалското находище. Част от продукцията се изнася в множество страни в света.
Варовиците са повсеместно разпространени в Украйна. Използват се като суровина за циментовата промишленост, като флюси (металургична добавка), за производството на стротелна вар, като градивен строителен материал и др. Особено ценни са варовиците, използвани в металургията. Само техните промишлени запаси са 3.2 млрд.т. Сред най-добрите находища на строителен и флюсов варовик са тези в Донецка област (Еленовско, Карабукско, Новотроицко, Волновахско и Старобешевско). Качествени варовици, използваеми като суровина за промишлеността и особено за циментовата има още в Хмелницка област (Гуменецко и Лисогорско), в Днепропетровска, Одеска, Николаевска, Херсонска, Черновицка и др. области.
Доломитите са разпространени предимно в Донецка област в находищата Стилско, Докучаевско, Ямско, Еленовско, Новотроицко, Каракубинско и в Житомирска област. Запасите са 0.4 млрд.т. Използват се предимно като суровина за производството на цимент.
Кредата е карбонатна скала с бял или жълт цвят, близка по минерален състав до варовици, доломити и други, съдържащи предимно калциев карбонат. Използва се за производството на вар, цимент, сода, стъкло, пълнител за пластмаси, хартия, за производството на тебешир, варуване на почвите, в парфюмерията и др. Находищата в Украйна са част от европейския креден пояс, започващ от р. Емба в Казахстан и достигащ до Великобритания. В Украйна най-значимото находище е Шебелинското в Харковска област, където мощността на кредния пласт достига до 600 м. Находища на креда има още в Донецка (Славянски район), Ровненска (Здолбуновско находище) и Черниговска (Новгород-Северско находище) области. 
Мергелите са седиментни скали от варовити и глинести минерали. Използват се като ломен камък в строителството, като суровина за производството на цимент. Сред най-известните находища е Амбросиевското в Донбас, където мергелите се използват като флюс в металургичния процес. Сред значимите находища е и Межигорско-Дубовецко (Тернополска област).
        В Украйна има голямо богатство и разнообразие на находища и ресурси от глини. В страната са проучени, има и се използват в производството на строителни материали и в строителството  множество находища на обикновени глини, песъкливи глини, глинести лиски, мергели, каолини, вермиколит, бентонитови и други глинести суровини. Обикновените (наносни и мергелни) глини се използват за производството на тухли, керемиди, дренажни тръби, хидроизолации, при производството на цимент, керамзит и др. Обикновените глини са повсеместно разпространани в Украйна, с изключение на планинския район на Карпатите. В Украйна има и добри находища на пластични (керамични) глини като Краматорско, Николаевско, Рай-Александровско, Никофоровско, Курдюмовско и Кутейниковско в Донецка област. В Украйна има и добри находища на бентонитови глини (Черкаско находище, в Закарпатието, Тернополска област и др.) и др. В Украйна има и вермикулит (Каменномогилско находище в Донецка област),
Огнеупорнитe глини са суровина за производството на трудно топими материали (до 1580°) за черната металургия, химическата, стъкларската, порцеланово-фансовата и други отрасли на промишлеността. Най-значимите и известни находища са в Донецка област. В Часовоярското находище има запаси от 35.5 млн.т. от восокачествени огнеупорни глини.  То се разработва по открития способ. В тази област са още и находищата Новорайско, Андреевско, Веселовско, Октябърско и Затишанско. В Кировоградска област е голямото находище Обозновско със запаси от 0.5 млрд.т. Находища на огнеупорни глини има в Положското находище в Запорожка област и в Пятихатското находище в Днепропетровска област.
            Каолинът е глинеста минерална суровина, използвана за различни промишлени производства, но предимно       при производството на порцеланови и фаянсови изделия, огнеупорни материали, при производството на хартия, синтетичен каучук и др. В Украйна има проучени няколко стотици находища на каолин. Понякога залежите достигат мощност до 50 и дори до 100 м. Общите запаси са много големи – над 1.1 млрд.т., или 7% от световните запаси, а промишлените запаси са над 400 млн.т.. Разработват се само 27 находища. Каолиновите находища и запаси са разположени предимно в земите, намиращи се в Украинския щит (в изветрителната покривка) и формират продълговата ивица от Полесието до Азовско море. Най-големи са запасите от каолин във Виницка област с около половината на украинските запаси. Едно от най-големите находища в Европа – Просяновското е в Днепропетровска област със запаси от 85.2 млн.т. В района на Украинския щит са и находищата Кльосовско и Сосновско в Ровненска област, Положско в Запорожка област и много други. Най-много използвани находища на каолин има в Хмелницка област – 8. Във Виницка облст по-значимите находища са Великогадоминецко (над 300 млн.т.), Глуховецко (над 50 млн. т.), Жежелевско (над 20 млн.т.). В Закарпатието е разположено Береговското находище, а на границата между Днепровско-Донецката падина и Воронежкия масив (Сумска област - Рудневско и Глуховско с 50 млн.т.). В Приазовието са находищата Мануиловско и Екатерининско. Част от добивания каолин се изнася за страните от СНГ и от ЕС.
Кварцитите и кварцовите пясъци се използват за производството на стъкло, огнеупорни материали, феросплави, филтри за пречистване на водата и т.н. Кварцитите се използват и като флюси в металургията и като скално-облицовъчни материали. Добри находища има в Житомирска област (Овручко находище), в Сумска област (Баничско и др.). Кварцовите пясъци са предимно в находища по речните тераси край реките. В Украйна са проучени 24 големи находища с общи запаси около 220 млн.т.  Сред най-големите са: Новоселовско и Берестовенковско (Харковска област), Авдеевско, Михайловско (Донецка област), Папирнянско (Черниговска област), Великоглебовичско, Задворевско  (Лвовска област). Кварцитите и кварцовите пясъци се използват предимно за развитие на строителната и стъкларската промишленост и то почти само в украинската икономика. Строителните пясъци, използвани за различни сторителни цели и особено за производството на бетон и бетонови изделия са повсеместно разпространени в рсулта на украинските реки.  
Гипсът е природна суровина използвана в строителството, производството на гипсокартон, строителни смеси и т. По-ограничено той се използва и в други дейности като скулптурата, зъболечението и т.н. Украйна разполага с големи залежи на гипс – около 500 млн.т. запаси. Проучени са 36 находища. Основните от тях са в Донецка област (Артьомовско и др.), Иваново-Франковска, Хмелницка и Черновицка области. Тези находища и запаси са напълно достатъчни за развитието на украинското стопанство. Няма големи възможности за експорт в други страни.  
В строителството и промишлеността в Украйна се използват и други нерудни полезни изкопаеми, повечето от които имат добри запаси в находищата в страната. В тази група попадат запасите от флуорит (Покрово-Киреевско и Петрово-Гнутовско находища в Донецка област), скални строителни материали като гранит, пясъчник, озокерит (Предкарпатието), перлит (Закарпатието - 49 млн. т.), цеолит (Закарпатието), формовъчен пясък (Часов Яр в Донецка област - 266,5 млн.т, Краснолиманско и др.), минерални оцветители.

3.     Минерални суровини за производството на скално-облицовъчни строителни материали
Украйна разполага са разнобразни и много добри запаси на скално –облицовъчни строителни материали – гранити, габро, лабрадорит, мрамор, туфи, травертин и др.
Изучените находища на скално-облицовъчни материали в Украйна са с обем около 400 млн м3. Те са разположени в Украинския щит и практически са неограничени. По ресурсни възможности за скални облицовки Украйна е на първо място в Европа. Стопанско значение и използване имат предимно лабрадорит, гранити, габро, мрамори, мраморизирани варовици, туфи.   
Лабрадорит. Украйна е много богата на на рядко срещаните в света (САЩ, Канада и Украйна) лабрадорити. В Европа най-значимите находища са в Украйна. Лабрадоритът е черна зърнеста скала с магмен произход, която се обработва и полира и използва като облицовъчен материал. Тя е разновидност на габрото и твърде често преминава в него. В Украйна има 7 находища на лабрадорит. Най-голямото и известно е Головинското находище в Коростенския плутон на Украинския щит и се намира в Житомирска област. Балансовите му запаси са около 13-14 млн.м3. Мощността на раработвания пласт е 10-15 м. Известни са още Турчинското и Слободското находища.
Гранит. Гранитът е масивна зърнеста скала с магмен произход, използвана като градивен строителен и облицовъчен материал. Находищата са разположени в  територията, на Украинския щит. Сред най-известните е Жежелевското находище във Виницка област. Балансовите му запаси са 6.4 млн. м3. Средната мощност на добивния чустък е 15-20 м. Този гранит лесно се обработва и полира. Скалата е предимно тъмно-сива на цвят. Други по-известни находища са Мокрянско (Запарожка област), Малокахновско (Полтавска област), Капустинско (Кировоградска област).
Габрото е магмена скала, която се използва в строителството като градивен материал, но и като облицовъчен. В Украйна има няколко значими находища на габро, най-значимото от които е Слепчицкото в Житомирска област.
Мраморът се използва предимно като облицовъчен сторителен материал. В Украйна ваходищата на мрамор са разположени в Закарпатието - Требушанско и Великокаменецко и в Одеска област (Белгород-Днестровско). В строителството се използват и цветните мраморизирани варовици от Закарпатието (Долгорунско и Прибуйско находища).
Запасите от туфи са ограничени са локализирани в Закарпатието. Има още и находища на базалти в Ровненска област, гранодиорити, пясъчници, кристалинни шисти и др.

4.     Скъпоценни и полускъпоценни камъни
Находищата на скъпоценни и полускъпоценни камъни в Украйна са привързани към Украинския щит и Карпатската планинска област. Макар че отдавна се добиват за производството на ювелирни изделия и технологични нужди на промишленото поризводство, за редица от тях все още няма пълно изследване на ресурсите.
Янтарът има потенциални находища в района на Полесието от Лвовска област на запад до Харковска на изток.
Най-ценните за ювелирната промишленост са добиваните в Украйна родонити от Прилучкото находище в Закарпатска област на Украйна.
Добри находища на топаз, берил и кварц в Украйна има в Волинското находище в Житомирска област.
Полускъпоценни камъни има в Приазовието и Закарпатието, а мраморен оникс в Хмелницка област.

            В заключение Украйна, и без Крим, е много богата на редица важни стратегически природни полезни изкопаеми, които имат стопанско значение и за цяла Европа, за отделни други страни, както и разбира се за самата Украйна. С развитието на технологиите и възможностите за стопанско използване на перспективните енергийни и минерални ресурси нараства ролята на Украйна като важен европейски доставчик на суровини и енергия.

       Източници на информация:
1.      Географическая энциклопедия. /Мир словарей/ http://mirslovarei.com/geogenc_a
2.      Географический энциклопедический словарь. Географические названия.Гл. редактор В.М. Котляков. М., Изд. Большая Российская энциклопедия, 2003 г.
3.      Геологическая энциклопедия. http://www.mining-enc.ru
4.      Гловня М., Е. Благоева. Физическа география на континентите. С., 1982 г.
5.      Краткая географическая энциклопедия. В 5 томах /Гл. ред. А. А. Григорьев. — М., Сов. энцикл., 1960—1966. http://www.encyclopedia.ru/cat/online/detail/43329/
6.      Украинские Карпаты. Природа / Голубец М.А., Гаврусевич А.Н., Загайкевич И.К. и др. -Киев : Наук.думка, 1988. – 208.
7.      Эциклопедия Кругосвет. www.krugosvet.ru/


18.09.2014 г.


Няма коментари:

Публикуване на коментар