петък, 20 юни 2014 г.

PISA разкрива провала в българското образование


PISA разкрива провала в българското образование

автор: Анко Иванов

Преди няколко месеца станаха известни крайно слабите резултати от проверката на знанията и уменията на българските ученици от международното сравнително изследване PISA. Те са само един от измерителите на все по-ниското образователно равнище в България. Не ни стига, че една голяма група деца на ходят на училище, ами и тези които ходят не се подготвят на необходимото образователно равнище. Данните от PISA са знак за огромна беда. Демографската катастрофа в страната се оказа съпроводена и от образователна такава. А българското общество не може повече да бъде равнодушно към тези два катастрофични процеса.

През последните десетилетия международното сравнително проучване PISA набра висок обществен рейтинг. То изследва грамотността (в широкия смисъл на думата, а не във филологическия) по природни науки, четене и математика в контекста на познанията и уменията, които са необходими за успешната реализация на личността. Акцентът в него се поставя върху задълбоченото познаване на процеси, разбирането на концепции и способността да се предприемат действия в ситуации, близки до реалните в живота. В сферата на природните науки се изследва равнището на подготвеност по физика, химия, биология и природна география. Чрез изследването на грамотността по природните науки се установява дали учениците разбират научните знания, могат ли да прилагат научни методи, формирани ли са умения за дефиниране на актуални проблеми, притежават ли знания самостоятелно да обясняват и предвиждат природни явления и процеси, могат ли самостоятелно да използват научни данни и да формулират доказателства, познават ли фундаментални научни концепции и теории за природата. Задачите, които поставя PISA в изследванията имат комплексен характер и са насочени към разкриване на взаимната връзка между учебните предмети от природонаучния сегмент. В него са обособени 4 съдържателни области: а) физични системи (строеж и свойства на веществата, химични промени в тях, движение, сили, енергия и др.), т.е. основни аспекти на обучението по Физика и астрономия и химия и опазване на природната среда; б) биологични системи (клетка, човек, популация, еволюция, екосистема, биосфера, устойчиво развитие), т.е основни моменти в обучението по биология и здравно образование; в) Земя и Космос (структура на Земята (литосфера, атмосфера, климат, промени в земната кора, история на Земята, полезни изкопаеми и др.), т.е. предимно знания по природна география; г) наука и технологии, основаващи се на природните науки, връзка между природните науки и технологиите и т.н.

Пролемите на образованието на децата са една от най-чувствителните теми в новата история на България. В годините на безкрайния преход от една към друга обществена система непрекъснато в средствата за информация в обществото се говори за образованието, но само в една посока - към силно уплътненото време на учениците в училище, към тяхната натовареност и пренатовареност, към ученето на сложни и едва ли не непотребни неща. Въпреки уж голямата „натовареност“ на учениците, резултатите от международното сравнително изследване показват непрекъснатото смъкване към образователното дъно. Сега въпросът е преоценка на тази „натовареност“. През последните 25 години непрекъснато се намалява обемът на даваните в училището знания. И нещо повече курсът на обучение в средното училище от 11 класа стана 12 класа, т.е. той е увеличен с една година повече време, но с намален обем на знания. Освен това като учебни дни учебното време измерено в учени часове в България е едно от най-ниските в света, с около 30% по-ниско от това например във Франция. Всеки нов български министър си поставя за задача намаляване на „натовареността“ и увеличавне на и без това многобройни и излишно дълги ученически ваканции.

Главните причини за провалите, разкривани от последното изследване на PISA, се коренят в осакатения учебен материал и силно намаленото учебно време, което не позволява усвояване на основополагащи, фундаментални знания (в широкия смисъл на думата), необходими на учениците за бъдещите етапи на техния живот. Ограничаването и редуцирането на знанията по основните общообразователни учебни предмети е с непредвидими последици за бъдещето на страната. Каквито и резерви да има към методиката и обективността на изследванията на PISA, те са показателни за общата посока на качеството на образованието. А тя в България през последните десетилетия е негативна и травмираща.

Има множество причини за това, но една от главните е подценяването на обучението по общообразователните учебни предмети – физика и астрономия, химия и опазване на околната среда, биология и здравно образование, география и икономика, история и цивилизация, и философия. Този процес започна с утвърждаването и внедряването в практиката на новия учебен план и Наредба № 6 от 2001 г. за разпределение на учебното време с цел достигане на общообразователния минимум по класове, етапи и степени на образование. Образователният стандарт беше определен не чрез анализ и оценка на необходимия минимум от знания и умения, а чрез брой часове, аритметически нагласявани, така че да се осигури прекомерен дял на избираемата подготовка. Чрез тази наредба бе нарушен естествения баланс между задължителна и избираема подготовка. Целта бе да се отговори повече на индивидуалните интереси и потребностите на учениците, но разумната и оптимална граница беше премината. Избираемост в учебните предмети трябва да има, но основата трябва да си остане здрава – задължителната общообразователна подготовка. Сега е прекалено и необосновано увеличен хорариума на учебните часове за ЗИП и СИП, като в гимназиалния етап на средното образование е преминал в абсурдни измерения. Например от общо 4448 учебни часа от IX до XII клас включително, избираемата част (ЗИП + СИП) е 2210 учебни часа или 49.68%. При това в XII клас съотношението между избираемата и задължителната подготовка е 26 часа към 6 часа, или 81,3% към 18,7% в полза на избираемата подготовка. Могат да се приведат още доказателства, за нарушени пропорции между избираема и задължителна подготовка на учениците в гимназиалния курс. Това е една от съществените причини за ниските резултати на нашите ученици от регулярното сравнително изследване PISA.

Необходимо е да направят обосновани и логични промени в разпределението на учебното време, с цел повишаване качеството на общообразователната подготовка и формирането на опорни знания. Крайно наложително извършването на промени в обучението по природни науки и по география в направленията: повишаване на общообразователното равнище по природните науки, предмет на проучване от PISA; промяна в общата структура на учебния материал по география и икономика и неговото разпределение по класове и етапи на образованието; създаването на нови държавни образователни изисквания и нови учебни програми; рязко повишаване на владеенето на информационно-комуникационни умения за работа със съвременните електронни системи и средства.

Главният проблем в обучението в българското училище е ниското равнище на усвояване на базовите общообразователни знания и умения. Сред най-съществените му аспекти е несъответствието на потребността от научни знания по природни науки, съдържанието на учебната дейност и времето (хорариума) за нейното реализиране. Този проблем възникна след утвърждаване на Наредба № 6 от 2001 г. за разпределението на учебното време за достигане на общообразователния минимум по класове, етапи и степени на образование. Чрез нея бе въведена порочната практика основните общообразователни учебни предмети да се изучават с намален седмичен хорариум от 1.5 часа. Това означава, че през един учебен срок, седмично природните и обществените науки се изучават само по 1 учебен час. В педагогическата наука отдавна е доказано, че всяко обучение с по-малко от два часа седмичен хорариум е крайно неефективно и то може само да поддържа някакво равнище, а не да развива и обогатява знания, умения и представи. Намалените часове бяха употребени за увеличаването на часовете за ЗИП и за СИП и създаването на нов учебен предмет „Човекът и природата”.

В европейските страни има различни подходи на обучение по природните науки. В някои от тях се изучават, каквато е и българската традиция, отделни учебни предмети по природните науки. И тази традиция и добра практика трябва да се запази. В други страни учениците изучават природните науки общо. Заложената в Приложението към чл. 3 на Наредба № 6 от 2001 г. у нас нова учебна дисциплина е неуспешен опит за грубо, формално подражание на чужди образователни системи. Тя нито обединява знанията по природни науки, нито ги диференциира. В нея механично са събрани знания само от трите учебни предмета. В този нов учебен предмет няма елементи на знание и формиране на умения по природна география. Няма го синтеза на знанието, формиран от природната география. Заложената в Наредба № 6 възможност за много ранната профилизиция (още от V клас) чрез часовете за ЗИП и СИП не е полезна и за самите ученици. Тя се реализира за сметка на общообразователния минимум, което пък снижава общото равнище на образованието в страната. И от тук следват все по ниските резултати за образователната ни система от изследването PISA. Поради това е необходимо да се промени тази наредба и да се увеличат часовете за всички природни науки като отпадне предметът Човекът и природата и се намалят часовете за ЗИП и СИП.

Сега е необходима съдържателна и организационна промяна в обучението по природните науки в българското училище от V до VIII клас чрез увеличаване на хорариума на седмичните учебни часове и обогатяване на съдържанието. Резултатите от изследването PISA през 2006 г. показаха, че най-високи резултати от обучението по природни науки има в страните с най-голям седмичен хорариум на учебните часове по природните науки – Финландия, Холандия и др. (по 4 учебни часа). Изследването сред българските ученици разкри, че тези, които са постигнали по-висок резултат са изучавали природните науки в повече от 2 учебни часа седмично. Тези, които са ги учили с по-малко (1.5) учебни часове, а те са мнозинството, са постигнали с 32 точки по-нисък резултат.

Незадоволителното равнище на знания и умения на българските ученици в изслeдванията на PISA е резултат и от подценяването на връзката и взаимната зависимост на знанията между природните науки – физика, геология, химия, биология и природна география в учебния процес в страната. Този проблем има два аспекта: използване от учениците на знания, данни и факти за формиране на научна представа за природата и човешкото общество; взаимна връзка между отделните учебни предмети и последователност при усвояване на знания, умения и компетентности (напр. мащаб на картата и математически пропорции). За да се повиши качеството на обучението по природните науки следва да се спази българската образователна традиция на самостоятелно изучаване на отделните природни науки и да се увеличи седмичния хорариум по география и икономика, физика и астрономия, химия и опазване на околната среда, биология и здравно образование. Чрез научния синтез природната география има потенциала за повишаване равнището и качеството на знанията, понеже използва свои данни, но и данни от други природни науки. На тази основа учениците могат да правят връзки, да съпоставят и да правят самостоятелно изводи.

Един от водещите елементи на промяната е промяна в съдържанието на обучението по география и икономика. Сега природното географско знание в българското училище е по същество почти извадено от съдържанието на обучението на учениците. Формално географията е поставена в културно-образователната област Гражданско образование, т.е. в групата на обществените учебни дисциплини, заедно с история и философски науки. А географията е единствената наука, която е природно-обществена. Тя има за главен предмет изучаването в равна степен на природата и обществото, на средата в която се извършва развитието на човека и човешкото общество на глобално, регионално, национално и местно равнище. Това административно-управленско принизяване на природната география се проявява и доказва чрез минималния хорариум от часове за обучение. В резултат от извършените промени беше ликвидирано обучението по природна география в VIII клас. И всички основополагащи знания по природна география бяха компресирани в 7-8 урока в IX клас. Въведението в географията в V клас и общите познания за континентите и океаните не може да замести основополагащите знания по природна география. Този необосновано малък хорариум от учебни часове не позволява в учебните програми, в учебниците и учебните пособия да се предвидят, а в учебния процес да се усвояват базови, фундаментални знания и умения за природата, чрез природната георафия да се направи синтезът на знанията и развие способността за самостотелно мислене.

Сега по всички общообразователни предмети темите (урочните единици) в учебниците са кратки, непълни тезиси по основни дялове и компоненти на знанието. А това особено силно се отразява на синтеза на знанията по природни науки и формирането на умeния, учениците да анализират, обобщават, да правят самостоятелно и групово (в екип) заключения и изводи. А това е причината за ниските резултати в представянето на българските ученици в международните изслeдвания PISA. За да се преодолеят тези проблеми е необходимо твърда решителост в ръководните звена и органи на образованието да се промени количествено и качествено обучението по общообразователните учебни предмети. На тази основа може да се спре и обърне негативната тенденция, разкривана от изследванията на PISA.

Няма коментари:

Публикуване на коментар