вторник, 19 ноември 2013 г.

Предложение за промени в обучението по география



                                                                                                            До
                                                                                                            Г-жа Атанаска Тенева
                                                                                                            зам. министър
                                                                                                            МОМН
                                                                                                            София



ПРЕДЛОЖЕНИЕ
От проф. д-р Нено Димов – ръководител катедра Социално-икономическа
география на ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски”;
доц. д-р Марин Русев – ръководител на катедра Регионална и политическа география в СУ„Св. Климент Охридски“;
проф. д-р Атанас Дерменджиев – ръководител на катедра „География“ във ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий“;
проф. д-р Стела Дерменджиева – ръководител на катедра „География и Методика на обучението по география“ в ШУ „Еп. Константин Преславски“;
доц. д-р Иван Дреновски – катедра „География“ ЮЗУ „Н. Рилски“;
д-р Анко Ивановучител, автор на учебни помагала по география и икономика


Относно: Неотложни мерки и структурни промени в
                     съдържанието на обучението по география и
                     икономика в българското училище


            Уважаема Г-жо Тенева, 
         След 1989 г. в българското средно образование се извършиха структурни и качествени промени. Те се характеризират с понижаване равнището на подготовка (знания и умения) на завършващите българското училище; целево редуциране и необосновано обедняване на съдържанието на общообразователните предмети; увеличаване броя на децата, които не посещават училище; сериозно изоставане от новите потребности и технологии на образованието, влошаване на организацията на учебния процес, както и силно подценяване на възпитателния процес в образователната ни система.  Тези резултати на българското образование се открояват и се съдържат в авторитетното международно сравнително изследване PISA (2011, 2012г.), социологическите изследвания и европейската статистика. Заедно с това, основателно се гордеем с постигнатите отлични международни успехи на различни отбори по математика и информатика, физика и биология, но това са ученици, подготвяни не в училище, а в изкуствените условия на университети и институти, от университетски преподаватели и специалисти и в специализираните центрове на МОМН. И тъжният резултат е, че почти 100% от тях напускат завинаги България. Тази травмираща ситуация по наше мнение се дължи на много причини и част от тях са следните: продължаващото необосновано пренебрегване на общообразователното съдържание на обучение в българското училище, включително и на обучението по география и икономика; неправилно разпределение на учебното време между ЗП, ЗИП и СИП; ранната и прекомерна профилизация в учебния процес; понижаване равнището на мотивация на деца и родители за постигане на по-високо равнище на образование; влошаване на мотивацията и подбора на учителите, поради ниското трудово възнаграждение; влошаване на организацията, реда и дисциплината и изключително тежката среда за работа в българското училище поради криворазбраната свобода и демократизация, извършваните бързи промени в етническия състав на учениците в българското училище, ограничените средства и форми за контрол, системното и устойчиво ограничаване на финансовите ресурси за училищата, недалновидната и продължаваща практика на закриване на училища и т.н.

         При тази ситуация през призмата на обучението по география и икономика, поставяме на дискусия и решаване на няколко групи важни проблеми, които се отнасят не само за учебния предмет география и икономика, а предимно за формирането на образа, поведението и отговорното отношение на бъдещите поколения към и в страната, в която живеят.

     I. За ролята и мястото на обучението по география и икономика

        в българското училище

Географията е единствената наука, изучавана в училище като самостоятелен предмет, която формира комплексната картина за света, в неговото сложно единство и многообразие. Тя е науката и учебния предмет, която свързва най-пряко знанията за природата и природната среда, формирани от другите природни науки (физика, геология, химия и биология) и отношенията на човека с природата (екология), със знанията за обществото (история, философия, социология, културологията), със знанията за стопанската дейност на хората (икономика). Най-важното е, че географията чрез специфичните географски знания и подходи и знанията от другите природни и обществени науки формира научната картина за света, региона и мястото, в което живеят хората. Географията е единствената наука, изучавана в българското училище, която формира реални представи за глобалното земно пространство (и глобализацията), за природно-социалната среда за живота и дейността на хората. Тези представи са в основата за формирането на практико-приложни умения и компетенции за света в който живеем, включително и все по-необходимите знания за пространствената и секторната организацията на обществения живот и производствената дейност на хората, за общественото разделение на труда и за културната специфика на отделните географски региони, страни и народи.

Учебният предмет „География и икономика” интегрира знания и умения и от други научни области като математика, статистика, информатика и др. Чрез синтеза на знания географията осигурява информационната база за практико-приложното поле на бъдещата дейност на обучаваните, обяснява им логично и цялостно динамичните процеси и явления в сложното взаимодействие между природата и обществото, помага им да осмислят рисковете и да предлагат действия и мерки, които възникват пред обществото вследствие на глобалните промени на климата и земната природа.

Географията е от малкото науки, която формира конкретни знания у учениците за света в неговата видима и реална цялост, а не борави само или предимно с абстракции, както редица други изучавани в българското училище науки. Тази особеност на географията реално подпомага изграждането на научно отношение към природата, към обществените събития и ситуации, към процесите и явленията в  глобален, регионален и локален план.
През последните години важните проблеми които се открояват в обучението по география и икономика в българското училище са следните:

Първият проблем е недостатъчното учебно време за усвояване на географските знания – за България, ЕС и света. Това е резултат от цялостното подценяване на общообразователният компонент в знанията и уменията и най-вече на географското знание. Това подценяване доведе до необоснован намален седмичен хорариум на обучение по учебния предмет география и икономика. В българското училище е въведена погрешната практика за редица учебни предмети, в това число и География и Икономика, седмичният хорариум да бъде само 1.5 учебни часа средно за учебната година. По същество през учебния срок, през която учебния предмет се изуча само по един учебен час седмично на практика няма реален учебен процес. Има вземане на часове, които само напомнят на учениците, че съществува и подобен учебен предмет. Този проблем не се отнася за учебните предмети като български език и литература, математика, физическа култура и спорт, чужди езици, профилиращите учебни предмети. В България има ясно изразена негативна тенденция, изразяваща се в непрекъснато намаляване на времето (хорариума) на обучение по География и икономика и като следствие от това на обедняване на учебното съдържание по география. Сега хорариумът от учебни часове по География и икономика е значително под критичния минимум за обучение по този учебен предмет. В най-голяма степен това се отнася за задължителната подготовка на учениците. След Освобождението, от 1880 г. до 1945 г. има увеличаване на седмичния хорариум при обучението в прогимназиалния и гимназиалния етап от 11 до 14 часа. След това има период с намален хорариум до 10 часа (до 1964 г.). Последва етап на увеличаване на хорариума до 12 учебни часа през 1979. След това започна периода на намаляване и от 2001 г. е сегашният минимален размер на хорариума задължителна подготовка от само 9 учебни часа. 

Наложеното необосновано административно ограничаване на хорариума от учебни часове на предмета “География и икономика” в българското училище предопределя огромното несъответствие между уроците за нови знания, от една страна, и тези за практическа работа, обобщение и преговор, от друга. В резултат на силно ограничения хорариум, предвиденото учебно съдържание по География и икономика се преподава в силно компресиран вид и за много кратко време. Съвсем закономерно учениците не могат да усвоят и затвърдят трайни и системни знания по география и икономика, както и да изградят съответните компетенции, умения за екипно действие за работа. Лавината от географска информация, която е характерна за съвременното информационно общество, ги затрупва допълнително и те не могат да се ориентират в нея. Все още няма обосновани логични алгоритми и добри дидактически практики за изключително важния трансфер на интернет-информацията в устойчиви научни конструкции.

Вторият проблем е необоснованото редуциране на съдържанието на обучението по география и икономика. Това се дължи на множество причини, но главната сред тях безспорно е съкратеният хорариум от учебни часове, който наложи решително съкращаване на учебния материал. Премахна се обучението по природна география в VIII, което в най-голяма степен формираше актуални знания у учениците за природната картина на света. Обеднено бе обучението по география на континентите, по социално-икономическа география на света и дори по География на България, което от две учебни години с по 2 учебни часа бе сведено до една учебна година с 1.5 учебни часа. Съкращаването на учебното съдържание, реализирано чрез учебния план, държавните образователни изисквания и учебните програми, бе механично реализирано чрез не винаги коректно обединяване на урочни теми, обясняващи същността (пространствената структура и динамика) на природните, социалните, икономическите и културните явления и процеси в географската среда. При съкращаване на учебното съдържание не може да се съкратят знания за отделен континент, за отделен океан, за отделен географски регион или за отделни характерни за географската среда природни и обществения явления и процеси.  

Третият проблем е изоставането на обучението по география и икономика от равнището на съвременните потребности на развитие на света, Европа, българското общество и на общото образование на младите българи. Основата на съвременните процеси в света са глобализационните процеси, основаващи се на икономическата и информационната глобализация, на свободното движение на капитали, на ресурси, на работна сила, на културни ценности, на сблъсък на цивилизации, на формиране на нови регионални обединения и т.н. Вече шеста година България е член на Европейския съюз, но в учебното съдържание по География и икономика не се предложиха актуални проблеми и теми. Сега действащото разпределение на учебното време не е в съответствие с добрите европейски практики. В повечето страни от ЕС учебните часове по География са около 2.0-2.5 пъти повече от тези в България. Нещо повече, в българското училище няма предвидени географски знания за европейското пространство, дори няма предвидено обучение и знания за съседните страни на България. Сега няма уроци за съседните на България страни като Румъния и Гърция (членове на ЕС), няма знания за нашите близки съседи като Македония, Сърбия и Турция. Предвидени са само общи знания за Европа и отделни страни, предимно за Германия, Великобритания, Франция и Русия. Непълните и незавършени знания по география и икономика променят равнището на култура и поведението на младите граждани на България. 

         II. За качеството на обучение по география и икономика.

        Редица фактори влияят съществено върху качеството на обучение по география и икономика. Някои от тях влияят неблагоприятно върху качеството на географския образователен процес и формират някои сериозни проблеми като: 

Първият проблем е нарушения баланс между видовете подготовка. Въвеждането в българското училище на обучение на три равнища – задължителна подготовка (ЗП), задължителноизбираема подготовка (ЗИП) и свободноизбираема подготовка (СИП) е един правилен подход. Анализът на досегашната практика разкрива, че у нас прекалено рано (по равнище на образование и възраст на учениците) е въведено, а след това и разширено обучението в ЗИП. Това става за сметка на задължителната подготовка. А това от своя страна доведе до снижаване на равнището на знания по общообразователните учебни предмети, включително и по География и икономика. Въведено бе обучение със седмична норма от 1.5 учебни часа и годишна норма от 51 или 54 учебни часа. Това допринесе до сериозно съкращаване на учебното съдържание. Тази диспропорция бе разкрита още преди години, но бившия министър Д. Вълчев я коригира частично само за учебния предмет История и цивилизация. Крайно необходимо е намаляване на броя на часовете за ЗИП и свеждането им до разумен минимум за всяка образователна степен. Чрез това действие може да се отдели необходимото учебно време за трайно и добро овладяване на научния базис на знанието по География и икономика. Ранната профилизация и удовлетворяване на личностните интереси на ученика не бива да става за сметка на фундаменталната база на знанието. По два часа седмично за ЗИП и за СИП седмично са достатъчни за ранната профилизация в класовете от V до VIII клас. 

Вторият проблем e скритата форма на дисбаланс в учебното съдържание. Например учебният предмет Човекът и природата е механично съчетание на знания по три учебни предмета – физика, химия и биология. В V и VI клас в този учебен предмет се включват: физични явления, вещества, превръщане на веществата, структура и жизнени процеси на организмите. В V клас тема 1 е Движение на небесните тела в Слънчевата система. В География и икономика за същия V клас тема 1 предвижда изучаване на Земята – планета от Слънчевата система, мястото на Земята в Слънчевата система, движенията и около оста и около Слънцето и последиците от тях. Мястото на Земята в Слънчевата система, нейните движения и последиците от тях са предмет на науките Астрономия и Математическа география. Подобен е примерът с темата за почвата. В учебния предмет Човекът и природата почвата се разглежда като смес от вещества (тема 7), а в География и икономика се разглежда почвата, нейното формиране и типовете почви. Подобни са дублиранията между различни други теми както с География и икономика, така и с Физика и астрономия, така и с Биология и здравно образование. Следователно има дублиране с цел създаване на изкуствен нов учебен предмет. По същество се губи учебно време за изучаване на едни и същи неща в различни учебни предмети и формиран нов изкуствено сглобен учебен материал от класическите общообразователни учебни предмети. Премахването на този изкуствен учебен предмет ще доведе до разкриване възможности за увеличаване на часовете и учебното съдържание по фундаменталните учебни предмети. За учебния предмет „Човекът и природата” са отделени общо 5 часа, които почти покриват намаляването на часовете по физика и астрономия, Химия и опазване на околната среда и биология и здравно образование. По-лошото е, че в този учебен предмет има механично събрани знания от различни учебни предмети. Тези 5 учебни часа могат успешно да бъдат разпределени между фундаменталните общообразователни учебни предмети като: География и икономика; Физика и астрономия, Химия и опазване на околната среда и Биология и здравно образование. А тези часове бяха отнети от тези учебни предмети за да се създаде формално нов учебен предмет. По такъв начин се разкъса тематичната цялост в обучението не само по География и икономика, а и по останалите учебни предмети. Подобна е картината в XII клас с въведения учебен предмет „Свят и личност”, в който има механично сглобен учебен материал по философия, социология, икономика, история и география. В този учебен предмет има е редица съдържателни повторения с другите учебни предмети.

         Третият проблем е за баланса между фундаментално и практико-приложно знание и умение за практически дейности. Непрекъснато се говори за намаляване на претовареността на учениците. В същност става дума не за претоварване, а за снижаване равнището на придобиваните знания. Българските ученици през учебната година имат с 30% по-малко учебни часове от френските си връстници, те имат най-малко учебно време от своите връстници в Европейския съюз. Тази тенденция води до намаляване на обхвата и възможностите за разбиране на преподаваното в училище знание. Второто измерение на този проблем е нарушаване на баланса в съотношението между теоретично (фундаментално) знание и извършването на практически дейности. Сега е възприет подход за налагане на приоритет в обучението на практическите действия за сметка на овладяване на фундаменталните знания. Забравя се, че без знание твърде трудно се формират умения или ако се формират те са на примитивното занаятчийското равнище на чирака. Такъв подход пречи на разбирането на учебния материал, неговото осмисляне и личностно интерпретиране. Например, не е нормално да караш учениците да нанасят на контурната карта местата и имената на вулканите, без те да знаят какво е вулкан, как действат вулканите, с какво са опасни за хората и т.н. Практическите умения са необходима съставна част на обучението, но те трябва да се овладяват само след като са овладяни достатъчни по обем и качество теоретични знания. Овладяването на практическите дейности по география може да се осъществи реално, а не формално, само след увеличаване на хорариума от учебни часове, обогатяване на съдържателното поле, задълбочено овладяване на теоретичните знания и по-успешното използване на съвременните ИКТ. Главното в обучението по География и икономика трябва да бъде не практическото действие, механичното повтаряне на еднотипни операции (действия), а стабилни теоретични знания и умения за самостоятелно мислене чрез използване на логически и практически операции за сравнение, анализ, обобщения и формиране на собствена личностна позиция.

Четвъртият проблем е нарушаването на междупредметните връзки, което силно затруднява овладяването на нови знания. Географията, поради своята специфика на синтетична наука и разширени и активни многопосочни връзки с другите науки се основава и е във връзка, използва знания от другите учебни предмети като математика, история, информатика, физика, химия, биология, геология, статистика, икономика и т.н. Част от тези науки не си изучават в училище и географията трябва да попълва съдържателни празноти, особено по геология, статистика и икономика. С останалите научни дисциплини, които се изучават като самостоятелни учебни предмети  има и трябва да има връзка и зависимост в разпределението на учебния материал и последователността в неговото изучаване.  Сега са налице множество досадни примери на разминаване в учебно съдържание и във времето на усвояване на определени знания. 

Два примера. Обучението по география е немислимо без използването на географската карта и глобуса. Но използването на картата и глобуса непременно изисква овладяването на знания за мащаб. Мащабът е математическа пропорция. А уроците по математика за пропорциите са предвидени в VI клас, а мащабът се изучава по география и икономика в V клас. От друг характер е вторият пример. При изучаването на световното и българското стопанство географията изучава развитието и териториалната структура на стопанските отрасли. Един от най-важните стопански отрасли в света, а и въобще в световната история е металургията. Само че уроците за металургичен процес и знание какво е това металургия бяха съкратени от учебниците по химия, за да се опрости учебния материал. В географията представата за световното стопанство е немислима без знанията за пространствените и отраслови особености на развитие и разположение на отрасъла. Налага се учителите по география да преподават знания по химия, за да може учениците да разберат същността на металургията и след това да изучават нейното отраслово и териториално развитие.

     Петият проблем е принизената роля и място в българското училище на учителите, включително и на учителите по география. Главното е издигането на авторитета на учителя пред учениците и в обществото. За целта следва да се преодолее безсмислицата, че ученикът е главната фигура в българското училище. Ако тази теза е вярна, следва учениците да учат учителите и учениците да получават възнаграждение от държавата! Безкрайното отнемане на права и само поставяне на нови задължения към учителите обезсмисля тяхната роля и място в образователния процес. Сега пирамидата в българското училище е обърната. Второто по важност е унизително ниското заплащане на труда на учителите. По трудово възнаграждение те са далече от европейските стандарти. Третият недъг е безкрайната чиновническо-бюрократична регламентация на учителския труд. Въведени са от МОН и от директорите на училища толкова много изисквания, които дори най-интелигентният учител не би могъл да запомни и да спазва. Някои от тях дори си противоречат. 

За да си повиши ролята и мястото на учителите по география и икономика следва да се: 1/. Отменят безкрайните бюрократични изисквания и техни тълкувания от различни „експерти” на различни равнища към труда на учителите, да отпаднат множеството безсмислени изисквания на нормативната уредба за средното образование; 2/. Да се промени начина на подготовка на бъдещите учители по география и икономика като при лицензирането на университетите се изисква да се увеличат часовете по методика на обучението по География и икономика до определен, но висок минимум, да се въведат специализирани учебни дисциплини по икономика и задължително преминаване на обучение по съвременни ИКТ и ГИС; 3/. Да се въведе нова скала за заплащането на труда на учителите, като те се разделят на групи в съответствие със закона за висшето образование.

Шестият проблем е внедряване на ИКТ в обучението по география. Сега ИКТ се използва ограничено. В повечето случаи тяхното използване в обучението по география е предимно чрез опциите: илюстриране на учебен материал; копиране (копи-пейст технологията) на учебно-помощни материали; презентации на уроци и на самостоятелни разработки на ученици. Необходима е цялостна нова концепция за електронни учебници по география, но не просто прехвърлени на електронен носител хартиени учебници. В електронните учебници по география и икономка трябва да има не само и не толкова текст и цветни илюстрации, а и възможности за обработка и графично представяне на статистически материали, чрез които учениците не само да виждат определени характеристики на географски обекти, явления и процеси, но и тенденциите в развитието на определени природни и социално-икономически процеси, но и да правят сравнения на данни, факти, изображения и т.н., да правят обобщения и изводи. Това ще способства за развитие на самостоятелното им мислене. Географията е учебен предмет, който дава много богати възможности за използване на ИКТ и поради това може МОН да инвестира средства. Електронизацията в обучението по география изисква и изключително тясна връзка с обучението по информатика. В него трябва да бъде съдържателно заложено обучението по използване на електрони картни изображения, използването на космически снимки и изображения, определяне и използване на географски координати, изготвяне на картна основа на самостоятелни схеми, картосхеми, картодиаграми и т.н. 

         III. За неравнопоставеността при провеждане на Държавните



                 зрелостни изпити по география и икономика.


        Провеждането на държавните зрелостни изпити (ДЗИ) е важна крачка напред към повишаване на качеството на обучението в средните училища. Тя досега е твърде колеблива. 

    Налице е и значима неравнопоставеност на учебния предмет География и икономика в провеждането на държавните зрелостни изпити (матурите) спрямо другите учебни предмети. МОН много лесно критикува равнището на обучението по география икономика и резултатите от държавните зрелостни изпити, но забравя, че то е заложило основните предпоставки за това състояние. Първата такава предпоставка е лошото разпределение на учебното време, направено от Министерството. Например, в една езиково профилирана гимназия съответният чужд език се изучава средно от 8 до 12 клас по 10-12 учебни часа или за 5 години около 2100 учебни часа. Немаловажна подробност е, че част от часовете по “География и икономика” в профилираните езикови училища се провеждат на чужд език (обикновено тези учители нямат необходимата професионална квалификация). В тези часове учениците усвояват основно термини и нови думи, свързани с учебното съдържание по “География и икономика”. Извършените анализи и оценки показват, че в масовия случай учениците не разбират и не усвояват новото географско учебно съдържание, защото обясненията на базовия понятиен апарат са непълни и неточни. Подобна е ситуацията и в математическите гимназии, гимназиите по бизнес и икономика, природоматематическите гимназии и професионалните гимназии (в тях също се акцентира върху специални предмети). Следователно неравнопоставеността на учебния предмет “География и икономика” е друг, реален проблем в обучението и възпитанието на учениците в българското училище. Получава се, че ученик от профилирано обучение се явява на матура не по профилираното учебно съдържание, а по задължителното. Къде са знанията от 2100 учебни часа и къде са знанията по задължителна подготовка по география от 108 учебни часа. Само ако учениците от езиковите и математическите гимназии се явяват на държавен зрелостен изпит по обем на профилираното обучение, тогава ще има справедливост и равнопоставеност в държавните зрелостни изпити.  
 
Учебният предмет География и икономика е неравнопоставен дори спрямо предметите от своята образователна област – “Обществени науки и гражданско образование”. Драстичен е дисбалансът на броя часове по учебните предмети “История и цивилизация” и “География и икономика”. Според Наредба № 6 от 2001 г. от 5 до 12 клас задължителната подготовка по “История и цивилизация” е 454 учебни часа, а по “География и икономика” за същите класове – само 312 учебни часа или 68.7% от хорариума по история. Само в гимназиалния етап (9-12 клас) часовете за обучение по “История и цивилизация” задължителна подготовка, са два пъти повече от тези по “География и икономика” (съотношението е 216:108 по Наредба № 6/2001 г.).

Другата неравнопоставеност е в обхвата на проверяваните чрез държавните зрелостни изпити знания. За сравнение, например по “История и цивилизация” са определени за проверка знания по История на България и съвременна световна история (само с 4 тематични ядра – Версайска система, политически системи в Европа, международни отношения през 30-те/50-те години, процесите на евроинтеграция); по “География и икономика” е включена География на България и цялата останала съдържателна структура на географското знание или общо 28 тематични ядра без тези за България (природна география, география на населението и селищата в света, политическа география и геополитика, география на световното стопанство по сектори и отрасли, регионална география и география на отделни страни (типични представители на регионите), глобалните проблеми на съвременността и обща география с подходи и методи, географски информационни системи. Ако продължим сравнението ще забележим, че обикновено по “История и цивилизация” от затворените въпроси 26 за България и само 4 по за световна история. При “География и икономика” съотношението от 30 затворени въпроса 20 са за България и 10 за география на света. Изводът от това сравнение е, че при учебния предмет “История и цивилизация” проверката и оценката на знания извън тематиката по История на България има незначително място, а при “География и икономика” е включено почти цялото съдържателно поле на обучението в средното училище, като при това относителният му дял е около една трета от оценяваното знание. Намаляването на количествения брой на темите по География и икономика става чрез прегрупиране и събиране в една тема на по няколко теми, без да се намали съдържателния обхват. 

Крещяща неравнопоставеност има и в начина на провеждане на държавните зрелостни изпит по отношение на включените компоненти. Става дума за изискването да се оценяват способности и формираните умения зрелостниците, които се явяват на изпит по география и икономика да съставят текст. Държавните зрелостни изпити непрекъснато потвърждават, че голям брой ученици имат трудности при самостоятелното съставяне на текст. Това умение се формира главно в процеса на обучението по български език и литература, чужди езици и философски науки. По “География и икономика” учениците следва да притежават знания и компетенции за разбиране на текст с определено научно и популярно съдържание, да имат специфични умения за пространствено ориентиране, за вярна оценка в разположението на обектите и явленията, да използват и разбират географския език. Това изискване противоречи на основополагащ принцип – обучаваните да бъдат изпитвани по това, което са учили по съответния учебен предмет. Възниква естественият въпрос: „Защо на зрелостният изпит по български език и литература учениците не са подложени на проверка на умението им да се ориентират в пространството и да използват географската карта?” Възниква и естествения въпрос: „Защо умението да се съставя текст не се изисква за явяващите на държавен зрелостен изпит по физика и астрономия, по химия и опазване на околната среда и по биология и здравно образование?” 

Оставаме с трайното убеждение, че тази неравнопоставеност е израз на цялостното подценяване на географското знание в българската образователна система, на доминиращи административни подходи при регулирането на тези процеси и (за съжаление) на твърде голямо разстояние от общоевропейските добри образователно-възпитателни практики.

         IV. За промяна в нормативната уредба за управление на 

               образователния процес


         Като цяло сме с убеждението, че нормативната система на управление на образователния процес е твърде тежка и остаряла. Приемането на нов закон е важна, но твърде бавна и несигурна мярка. В същото времe проблемите в управлението презряват. Необходими са някои бързи мерки. Сред тези, които най-пряко засяга обучението по география и работата на учителите по география и икономика са: 

          Първо. Отмяна или сериозно коригиране на т.нар. делегирани бюджети. Това е количествен показател, който не отчита реалните природно-географски и социално-икономически условия на мястото и базата за обучение и възпитание на децата. Той само води до формирането на т.нар. „елитни училища” с голям брой ученици и по- високи трудови възнаграждения на учителите. Това от своя страна води до акмулиране на най-добрите учители (включително и тези по география и икономика) в тези училища. А това от своя страна влошава равнището на обучение по география икономика в обикновените български училища и намалява възможностите младите новопостъпващи учители да има покрай себе си добър учител и да натрупат добър педагогически опит.

           Второ. Премахване дискриминацията в натовареността и съответно в заплащането на труда на различните групи учители чрез въвеждане на единна преподавателска норма. Съществуващата у нас нормативна база е безкрайно остаряла. Тя се използва само в България. Нейна същност е определянето на различна годишна минимална норма на преподавателска заетост за учителите по различните учебни предмети. Това изисква промяна в Наредба №3 от 18.02.2008 г. на министъра на образованието и науката за нормите на преподавателската работа и реда за определяне на числеността  на персонала. Крайно време е за учителите по география и икономика и по история и цивилизация да бъде въведената нормата за учителите по български език и литература, чужди езици, математика и информатика. Вместо сегашните 720 часа да бъдат записани 648 учебни часа минимална годишна норма преподавателска работа. В почти всички европейски страни учителският труд по общообразователните учебни предмети е нормиран чрез седмична норма на преподавателска заетост, без значение кой учебен общообразователен предмет се преподава. Например, в Русия и Дания седмичната норма на преподавателската работа е по 18 учебни часа, толкова, колкото е тя в България за първа група учебни предмети. В общообразователната подготовка няма и не може да има „по-важни” учебни предмети. 

Необходимостта от това действие много отдавна е назряла и презряла. Този проблем бе поставен още преди 10 години на обсъждане в ГГФ с участието на експерти по география от РИО на МОН и водещи учители от страната. След това бе направена подписка до ръководството на МОН. Преди няколко години този проблем бе поставен пред тогавашния Министър (Игнатов) от Омбудсмана на Република България, но отново няма отговор. Създадената работна група за проучване на въпроса вече повече от две години не са направили своят извод. Оставаме с впечатлението, че служителите на МОН не желаят да бъде премахната една голяма несправедливост спрямо учителите по география.  

Трето. Въвеждане на гражданското и експертното начало за управление и контрол на съдържанието в обучението по география и икономика. Тази идея не нова. Тя възникна преди десетина години, след като в практиката проличаха редица слабости и недостатъци в нормативната уредба за хорариума и съдържанието на обучението – разпределението на учебното време, държавните образователни изисквания, учебните програми, учебно-изпитните програми, съдържанието на учебниците и на учебните помагала. Сегашната практика всичко да се предоставя на служителите-експерти не предпазва от допускането на много силни административно – бюрократични недостатъчно добре обмислени намеси с последици за образователния процес. Поради това предлагаме създаването на обществени експертни съвети по общообразователните учебни предмети. Без тяхното експертно мнение да не могат да се вземат управленски решения за обхвата, размера, методиката на обучение, външното оценяване, организацията и провеждането на обществените обсъждания, съдържанието на държавните образователни изисквания, учебните програми, рецензирането на учебниците и др. В тях могат и следва да се включат научни работници, преподаватели от университети, учители, автори на учебни материали и др.

         Четвърто. Промяна на наредбата за държавните зрелостни изпити в посоката обективиране на резултатите от държавните зрелостни изпити и съществено намаляване на финансовите разходи за тяхното провеждане. На първо място трябва още веднъж да се прецизира съдържателния обхват на проверяваното равнище на знанията на зрелостниците. Съществени промени трябва да се направят и в технологията на проверка на знанията. Предлагаме държавният зрелостен изпит по География и икономика да бъде само от закрити въпроси в обем от 80-100 тестови задания. Да отпаднат съставянето на текст, откритите въпроси и географските задачи. Повишаването на обективността на оценката ще се получи чрез увеличаване на броя на възможните отговори от 4 на  5. Тогава случайното налучкване ще има незначителна роля. Географските задачи могат да бъдат разбити на по-малки изображения на обекти и явления и да бъдат включени не като открити посочвания на отговор, а като избор на възможен отговор от 5 възможности. Ако се възприеме този подход ще отпаднат милионите излишно харчени средства за проверка на резултатите от държавните зрелостни изпити, решително ще се опрости и ускори проверката на резултатите от изпитите. Ще намалее и ролята на субективния фактор при оценяването. Обективирането на оценките ще повиши обществения статус и значимост на резултатите от матурите.  Освен това този нов подход ще позволи оценките от държавните зрелостни изпити да стават известни, ако не в деня на изпита, то поне на следващия ден. Бланките с отговорите могат да се сканират и компютърната система незабавно да формира и определя оценката. 

Подобни промени, по наше мнение, могат да се направят и за държавния зрелостен изпит по история и цивилизация. Тези промени могат да имат само положително въздействие. Те ще помогнат да се подобрят подготовката и провеждането на ДЗИ, да се повиши равнопоставеността между учениците, ще ги стимулират за по-качествена подготовка и по-успешно представяне на ДЗИ. Не на последно място предлаганите промени ще доведат и до по-голяма икономия на финансови средства, време и усилия на стотици служители на МОН и на хиляди български учители. 

Пето. Промяна в Наредба № 6 от 28.05.2001 г. за разпределение на учебното време за достигане на общообразователния минимум по класове, етапи и степени на образование като хорариума от часове вместо 1.5 седмично стане 2.0 от V до XI клас включително. Това изисква промяна в структурата на учебното съдържание в тези класове като се съхрани сегашното разпределение на тематиката по класове. За XI клас за ЗП да се формира нов учебен предмет „География на Европейския съюз” или „География на Европа”. В него трябва да се продуцират знания за природата, хората, страните и народите, населяващи общото европейско пространство, люлката на световната цивилизация. По такъв начин обучението по география ще отговори на новите обществени потребности. 

            Уважаема г-жо Тенева,

По наше мнение, за да може учебният предмет география и икономика в българското училище да изпълни своето социално предназначение, т.е. да образова (да формира желания социален и културен образ) младото поколение е необходимо своевременно решаване на поставените от нас проблеми и реализирание на направените предложения. 

11.11.2013 г.

С уважение: 

проф. д-р Нено Димов

доц. д-р Марин Русев; 

проф. д-р Атанас Дерменджиев; 

проф.д-р Стела Дерменджиева; 

доц. д-р Иван Дреновски;    
                                     
 д-р Анко Иванов