неделя, 14 юли 2013 г.

Дискриминация в заплащането на труда на учителите

Дискриминация в заплащането на труда

на учителите  (част 1)


                                                                                                            автор: Анко Иванов

Трудът на българските учители е с особена ценност за обществото. Той е основен фактор за формиране на младото поколение като бъдещи граждани на страната. Сега това е ниско заплатен, но твърде обществено значим труд. Това положение се дължи както на неправилния подход към системата на образованието от всички управляващи в етапа на прехода от планово към пазарно стопанство, така и на недостатъчната обществена оценка на значимостта на учителския труд. Българското учителство е превърнато в боксова круша за неуспехите в образованието, макар че образователната политика се решава пряко от управляващите и косвено от обществото чрез избора на тези управляващи на национално и общинско равнище. Никой не пита учителите и не се съобразява с тяхното мнение за реформите в образованието, за материалната издръжка на системата, за справедливото възнаграждение на учителския труд, за съдържанието на учебните програми и качеството на учебниците. В същото време при общия недостиг на средства за възнаграждение на труда на учителите се формират поредица от вътрешни (общо в системата на средното образование) и в отделни училища неравенства  в заплащането на труда, т.е. има проява на дискриминация по отношение на количеството и качеството извършена учителска работа и трудовото възнаграждение за нея. Става дума за дискриминацията в извършването на един и същи труд в следните направления: дискриминация по отношение заплащането на т.нар. „лекторски часове”; дискриминация на учителите (от втора и трета група спрямо тези от първа) по общообразователни учебни предмети и дискриминация в заплащането на учителите от различните училища.

За да се разбере неравнопоставеността е необходимо да се разгледа фактическата обстановка на нормирането и заплащането на труда в българското училище. Според действащата нормативна уредба в страната, заплащането на труда се реализира по различни системи като водещи са две: за изработено време и за изпълнена норма трудови дейности или произведен продукт. За системата на народната просвета се използва специфична система, основаваща се на изпълнена норма на трудови дейности (учебен час) и съответстващата и организация, полагане и възнаграждение на труда. Тя е разработена в Наредба №3 от 18.02.2008 г. на министъра на образованието и науката за нормите на преподавателската работа и реда за определяне на числеността  на персонала. Според нея (чл. 3, ал.1) „нормата за преподавателска работа представляват броят на учебните часове, които се изпълняват от педагогическия персонал в рамките на работното време”. В същия чл. 3 е определено, че „нормите за преподавателска работа представляват броят на учебните часове, които се изпълняват от педагогическия персонал” и „нормите за преподавателска работа се отчитат в учебни часове”. На тази основа е определена задължителната минимална норма за получаване на основното трудово възнаграждение. В същата наредба в приложение № 1, т. 5 са определени нормите на преподавателска работа по групи учебни предмети, а именно: 5.1. (първа група – български език и литература, чужд език, математика, информатика) – 648 часа годишно; 5.2 (втора група – физика и астрономия, химия и опазване на околната среда, биология и здравно образование)- 684 часа годишно; 5.3. (трета група – история и цивилизация, география и икономика, учебни предмети от философски цикъл, физическа култура и спорт, изобразително изкуство, музика)– 720 часа годишно; 5.4. (четвърта група) – 792 часа годишно; 5.5. (пета група) - 864 час годишно. 

Да започнем с неравенството в заплащането на т.нар. „лекторски часове”. Българските учители осъществяват своята трудова дейност чрез нейната организация в учебни часове. Те са от два типа часове: задължителна минимална норма преподавателска работа в учебни часове, за която учителят получава пълният размер на основното си трудово възнаграждение и учебни часове над тази норма, т.нар. „лекторски часове”.
Начинът на формиране и размерът ;на работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета се определя на основата на Кодекса на труда и Наредбите на МОН чрез Колективния трудов договор (КТД). Последният такъв е сключен на 28.06.2012 г. Страните по този КТД са: МОН, представлявано от Министъра; Съюз на работодателите в системата на народната просвета в България; Сдружение на директорите в средното образование в Република България; Синдикат на българските учители към КНСБ; Синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа” и Независим учителски синдикат към КНСБ. Работните заплати на учителите се формират от основно трудово възнаграждение и допълнителни плащания за прослужено време, квалификация и наднормените учебни часове (т.нар. лекторски часове).

Каква е същността в неравенството (дискриминацията) на заплащането на труда между основното трудово възнаграждение и допълнителните плащания за взетите лекторски часове, заложено в КТД? За да се отговори на този въпрос следва да се разгледа спецификата на двата вида учебни часове. Първият вид е задължителната минимална годишна норма извършвана преподавателска работа за получаване на основното трудово възнаграждение. Вече бе посочено, че тази норма за различните групи учители  е различна.  Само при изпълнение на тази норма и нейната разбивка по седмици и дни на учителя се начислява работната му заплата. При невзети учебни часове от задължителната норма трудовото възнаграждение на учителя се намалява.  получава  Вторият вид са лекторските часове, вземани от учителя над годишната норма часове преподавателска дейност. По същество годишната норма за преподавателска работа превръща лекторските часове в наднормено извършвана работа. Тя не може да се изпълнява в рамките на определеното работно време. Поради това МОН в цитираната наредба (чл.9, ал.3) дава възможност наднормената работа за „учебните часове, които са недостатъчни за откриване на работно място …да се възлагат като лекторски включително и на външни лица. (к.м.)” Те се записват в документ „Списък – образец” № 1 като годишен брой, а след това със заповед на директора се определят по учебни срокове и се ситуират в седмичното разписание на учебните часове по дни. Вземането на тези часове е задължително.

Лекторските часове в българското училище не са само вече посочените. Те са от няколко вида. Първият вид лекторски часове са останалите неразпределени като задължителна норма учебни часове, но недостигащи по количество за разкриване на ново работно място. Това се тези, които са залегнали в „Списък-Образец” № 1. Те се разпределят чрез решение на Педагогическия съвет в началото на учебната година.
Вторият вид лекторски часове са тези за извършване на специфични педагогически дейности през учебната година, които са приравнени от Колективния трудов договор към учебни часове. Това са лекторските възнаграждения за участие в различни видове изпити (приемни, държавни зрелостни, за определяне на оценка, поправителни и т.), участие в олимпиади и т.н.
Третият вид лекторски часове са тези за заместване на отсъстващи учители, независимо от причината. При краткотрайно отсъствие тези часове се разпределят между други учители или временно се привличат външни лектори. И в трите случая се извършва еднаква по количество и качество работа на хора с еднакво образование, квалификация и т.н. 

За всички тези три различни вида лекторски часове в КТД раздел IV, чл.34, ал (2), т. 4 е предвидено „Учебен час над минималната норма задължителна преподавателска работа (лекторски час) на педагогическия персонал се заплаща, както следва:
а) за учител с висше образование и образователно-квалификационна степен „магистър” или „бакалавър” – не по-малко от 5.00;
б) за учител с висше образование и образователно-квалификационна степен „професионален бакалавър по …” – не по-малко от 4.00 лв.;
в) за учител със средно образование – не по-малко от 3.50 лв.”

Независимо от наличието на уговорката „не по-малко от”, т.е. има определен долен праг и без горна граница на заплащането, така определената норма поставя труда на учителите в неравностойно положение и нарушава Закона за защита от дискриминация „чл. 14, ал. 1 (работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд)” и „ал. 2 (алинея 1 се прилага за всички възнаграждения за еднакъв или равностоен труд)”. Така определеният минимален размер на заплащането на лекторските часове масово се прилага в българските училища. В практиката има огромно разнообразие от ситуации на заплащане на учебните часове в училище, които са над минималната преподавателска норма. Да вземем като пример три основни ситуации на учители по общообразователни учебни предмети.

Първата ситуация е с начинаещ учител с висше образование – „магистър” или „бакалавър”, току що постъпил на работа. Според колективния трудов договор неговата минимална основна работна заплата е 450 лева. Към нея няма допълнителни трудови възнаграждения за продължителна учителска работа и за квалификация. Годишната основна и брутна работна заплаща е 5 400 лева. Ако този учител е назначен и обучава децата по първа група учебни предмети има минимална годишна норма от 648 учебни часа. Следователно един учебен час от задължителната преподавателска норма на начинаещия учител има средна стойност в размер на 8.33 лв. Ако учителят преподава по втора група учебни предмети неговата минимална годишна норма е 684 учебни часа, а един негов учебен час ще има средна стойност в размер на 7.89 лв. Ако учителят води часове по трета група учебни предмети неговата минимална годишна норма преподавателска заетост е 720 учебни часа, а един негов учебен час ще има средна стойност в размер на 7.50 лв. Това са минималните стойности на един учебен час в задължителната норма преподавателска заетост. В същото време МОН и другите страни по Колективния трудов договор са предвидили минимален размер от 5.00 лева.

Втората ситуация е с учител с висше образование –„магистър” или „бакалавър”  с 12 годишен учителски трудов стаж, длъжност „старши учител” и  III  професионално-квалификационна степен (ПКС). Той би имал минимална основна заплата от 483 лева, доплащане за продължителна учителска работа 57.96 лева  и 20.00 лева за ПКС или общо месечно брутно трудово възнаграждение от 560.96 лв, а годишното му брутно трудово възнаграждение ще е 6731.52 лв. При това положение минимално един учебен час на учител от първа група учебни предмети е 10.39 лв, за втора – 9.84 лв и за трета – 9.35 лв. А лекторските часове според цитирания КТД  са определени с минимален размер от 5.00 лв.

Третата ситуация е с учител с 25 г. учителски трудов стаж и длъжност „главен учител” и II ПКС. Той би имал минимална основна месечна работна заплата от 516 лв., допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа като учител 129 лв., допълнително трудово възнаграждение за ПКС – 48 лв. или месечно брутно трудово възнаграждение от 693 лв. и годишно – 8316 лв. При това положение един учебен час от задължителната норма преподавателска заетост за учител от първа група ще е минимално 12.83 лв., за втора – 12.16 лв. и за трета – 11.55. А лекторските часове според Колективния трудов договор са с минимален праг от 5.00 лв.

Изводът от тези примери е, че в нито един случай минималният размер на заплащане на лекторски учебен час дори не се доближава до реалната стойност, изплащана за часовете, включени в минималната норма на преподавателска заетост за получаване на основната заплата. Явно е наличието на неравнопоставеност (дискриминация) в заплащането на учителския труд за лекторските часове. Тя се изразява в това, че се допуска чрез Колективния трудов договор минималният размер на заплащането на лекторските часове да е под минималното равнище на заплащане на учебните часове, заложени в основната работна заплата.  На един и същи учител, с една и съща образователно-квалификационна степен, една и съща длъжностна характеристика, с едно и също качество и количество на труда и т.н. се заплаща по-ниско възнаграждение за взетите лекторски часове, отколкото това е заложено при изпълнение на минималната норма задължителна преподавателска работа за получаване на основната работна заплата. Съпоставката между заплащането на един час от минималната задължителна норма и един лекторски час разкрива неравнопоставеността в заплащането на труда. А всеобщото демократично правило е за равен труд да има равно възнаграждение. 

Естествено възниква логичният въпрос: „По какво се различава трудът между годишната норма преподавателска работа и лекторския час?” Например, по какво се отличава трудът на учителя по български език и литература в VIIа клас, в който той за един учебен час при 25 г. трудов стаж, на длъжност главен учител и II – ро ПКС получава по 12.83 лв. за учебен час, а в VIIб клас на същото училище и при същия учебен план и същата учебна програма, при абсолютно същата по съдържание и трудност извършвана трудова дейност ще получава 5.00 лева трудово възнаграждение?   Единствената разлика, ако въобще има такава, е не в съдържанието, продължителността, трудността и т.н. на изпълнение на трудовите ангажименти на учителите, а в коя чиновническа графа попада съответният учебен час, т.е. от отчетността на труда. Тази практика на нормирането на труда в българското училище противоречи на общоприетите европейски норми и на Закона за защита от дискриминация.

Чрез колективния трудов договор се закрепва възможността за неравнопоставеност в заплащането на труда, зависеща от начина на отчитането на положения труд, а не от неговите качество и количество. Поради това различие се формира възможност и се реализира практика за по-ниско заплащането на полагания наднормен труд от учителите. Учителските синдикати проявяват неразбиране или нежелание да вникнат в същността на проблема за неравнопоставеността в заплащането на труда на учителите, провеждащи лекторски часове. Те разглеждат лекторските часове като част от трудовите възнаграждения без да разбират тяхната същност като наднормен вид труд, за който работодателите дължат адекватно заплащане. В подписаният нормативен акт „Колективен трудов договор за системата на народната просвета” има елемент, който пряко създава нормативна предпоставка за проява на масова неравнопоставеност в смисъла на чл.14, ал. 1 и 2 от Закона за защита от дискриминация: „Чл. 14. (1) Работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. (2) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Алинея 1 се прилага за всички възнаграждения, плащани пряко или непряко, в брой или в натура независимо от срока на трудовия договор и продължителността на работното време.” 

Длъжностните лица от МОН явно разглеждат ограничено лекторските часове като труд положен в определеното работно време. Но трудът в работното време от самото министерство е нормиран чрез годишна минимална норма. Останалите над тази норма и реално взети часове са наднормен вид труд, който би следвало да се заплаща в размер, както и този в от задължителната минимална норма.

Съображенията, че двата вида провеждани часове (от задължителна норма и лекторските) трябва да се заплащат по едни и същи начин се основат на следното:

Първо. Равенството в заплащането на еднакъв или равностоен труд при прилагане на годишна норма на минимална преподавателска дейност и лекторски часове може да се определи само чрез единна база. Най-точно това става чрез определянето на средночасово трудово възнаграждение на основа на определената от МОН годишната норма преподавателска заетост. Това изисква да се изчисли на годишна база (понеже нормата е годишно определена) като се използват трите плащания – основна работна заплата и двете допълните трудови възнаграждения за дейности с постоянен характер (за трудов стаж и професионален опит; за квалификация и научна степен). На тази основа се определя брутната годишна сума на трудовото възнаграждение. Този резултат следва да се раздели на годишната норма учебни часове и тогава се получава средночасовото трудово възнаграждение. Заплащането на лекторския час не може и не следва да бъде по-ниско от него. Само на тази основа може в Колективния трудов договор да се определя минималния размер на заплащането на допълнителните трудови възнаграждения за взетите лекторски часове. Сега МОН и учителските синдикати нямат метод на определяне на минималната стойност на заплащане на труда на лекторските часове и определеният от тях минимален размер на заплащането на лекторските часове е произволен.

Второ. Изпълнението на лекторските часове става не в рамките на законоустановеното работно време на учителя, а е допълнително натоварващ ги наднормен вид труд. Всяка трудова дейност, количествено определяна в мерната единица учебен час, над задължителната преподавателска норма, е наднормен труд и като такъв следва да се заплаща в стойности не по-ниски от заплащането на часовете от задължителната норма. Трудно е да се приеме положението, че „изпълнението на лекторските часове става в рамките на установеното работно време на учителя”, когато става дума за предвидената от Наредбата възможност (чл.9, ал.3)  „учебните часове, които са недостатъчни за откриване на работно място, може да се възлагат като лекторски включително и на външни лица”. Външните лектори не попадат под изискването „законоустановено работно време”. За тях това е допълнителен труд при друг работодател. Още по-трудно е да се приеме, че при заместване на временно отсъстващ учител, извършваната педагогическа дейност е „в рамките на законоустановеното работно време”, тъй като учителят изпълнява своите основни трудови задължения и едновременно с това изпълнява задълженията на отсъстващия си колега. Следователно лекторските часове са особен вид наднормен и/или допълнителен труд, а не част от трудовите им задължения, за които се изплаща основната работна заплата. Поради това и възнаграждението за този вид труд е чрез допълнително трудово възнаграждение. Очевидно е, че лекторските часове са над обичайната дневна натовареност и изискват допълнително нервнопсихично натоварване, т.е. и поради това те се заплащат с допълнително трудово възнаграждение. Като  наднормен лекторският труд трябва да е равнопоставен на труда извършван по реализация на задължителната преподавателска норма.

Трето. Лекторските часове не са други трудови задължения, присъщи на дейността, в съответствие с уговорената с индивидуалния трудов договор продължителност на работното време. В индивидуалния трудов договор няма и не може да има уговорка за провеждане на олимпиади, проверки на писмени работи, провеждане на изпити, заместване на отсъстващи учители и т.н. Определянето на минималната норма задължителна преподавателска норма в учебни часове е в съответствие с изискването на чл. 250, ал. 1 от Кодекса на труда, а именно: „Трудовите норми се определят с оглед установяване на нормалната интензивност (к.м.) на труда”. Следователно възлаганите и изпълнявани над годишната минимална норма преподавателска работа (лекторски часове) са над нормалната интензивност на труда и се заплащат в отделен ред, но това не значи в по-малък размер. 

Четвърто. Заплащането на труда на учителите става единствено с изпълнението на преподавателската норма. Тя се реализира във времето, в което учителят не е в годишен платен отпуск (обикновено през месеците юли и август). Но възнагражденията през това време са за възстановяване на силите и работоспособността на учителите за да могат да изпълняват следващата годишна норма преподавателска работа.  Възнаграждението по време на отпуска е по същество отложено плащане за извършена трудова дейност в минал период и амортизация на работната сила. В противен случай би трябвало то да е реализирано в учебно време, а учителите по време на отпуска да не получават възнаграждение. По време на отпуските учителите получават възнаграждения, които са от делегирания бюджет. Освен това учебната година не прекъсва през месеците юли август. През тях учителите участват в дейност, която се измерва в лекторски часове – поправителни изпити през месец юли, поправителни матури в края на август, поправителни и приравнителни изпити в началото на септември и много други. 

Възнаграждението за времето за отпуск, не е от фондовете на обществени съюзи и обединения, фондации и т.н., а е част от държавния бюджет, реално  разходвана за възнаграждения. По време на отпуските учителите получават възнаграждения, които са от делегирания бюджет.

Тази неравнопоставеност в заплащането на двата вида часове (от основното трудово възнаграждение и лекторските) безспорно не е в интерес на учителите. Те губят част от дължимото им трудово възнаграждение. Средствата се икономисват и се преразпределят от директорите на училищата.  Тази неравнопоставеност, в условията на делегирани бюджети дава възможност на директорите на училищата да използват икономисаните пари от незаплатената част от учителския труд за други цели и дейности. По същество колективният трудов договор чрез договорените размери на лекторските часове създават предпоставка за неравнопоставеност на труда.

Наличието на този проблем бе поставен от автора преди две години пред Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Вероятно от политически подбуди разглеждащите сигнала два състава не поискаха да се направи проучване на реалната ситуация в българските училища. И след две напълно формални заседания, сигналът бе отхвърлен, без КЗД да изпълни задължението по закона и да направи проучване по същество на проблема. В същото време КЗД имаше пари да направи проучване от Мукаддес Налбант и Кемал Еюп за премахване на текстове от Ботев и Вазов при обучението в българското училище. На тези заседания на съставите на КЗД пролича, че не само членовете им се съобразяват с политическата позиция на министъра на образованието и науката, но представителите на синдикатите се обявиха против сигнала. Това за тях е напълно разбираемо. В противен случай те биха носили отговорност пред своите членове за допусната дискриминация в заплащането на равностоен труд. Не е разбираема позицията на КЗД, чието функционално предназначение е да защитава гражданите, в случая учителите, от проявите на дискриминация.

В заключение, проблемът за неравнопоставеност при заплащането на труда между задължителната минимална норма преподавателска работа от една страна и от друга - лекторските часове над минималната преподавателска работа е напълно реален и сериозен. При определянето на видовете и размера на заплащането на лекторските часове, чрез нормативен акт (Колективен трудов договор) е недопустимо да се дава възможност на национално, общинско и училищно равнище да се определя размер на допълнителното трудово възнаграждение за проведени лекторски часове под стойността на учебните часове от задължителната минимална норма преподавателска работа.