вторник, 9 април 2013 г.

Тракийско-Странджанска област



Анко Иванов


Тракийско - Странджанска
област

            Тракийско - Странджанската област е втората област в Южна България. Исторически често  е наричана Горна Тракия, като част от Древна Тракия, включваща освен нея и Източна и Западна Тракия и Родопите. В нея има много благоприятни природни условия за заселване, живот и стопанска дейност на хората.
 
            1. Географско положение и граници
         Тракийско - Странджанската област обхваща земите между Родопите, Средногорието и на изток до Българското Черноморско крайбрежие. Северната граница започва от град Белово и на североизток и изток преминава по южното подножие на Същинска Средна гора, Сърнена гора, Бакаджиците, възвишението Хисар (Карнобатски Хисар). Източната граница е с Българското черноморско крайбрежие. Южната граница минава от Белово на югоизток по ясно очертания разседен северен склон на Родопите до границата с Гърция. На югоизток за граница се приема държавната ни граница с Гърция и Турция. Западната граница е с Краищенско-Средногорската област и е незначителна по дължина. Тя е в района на град Белово.
В тези граници Тракийско - Странджанската област има площ от 16 587.8 км2. Тя има формата на продълговата ивица с посока на простиране запад - изток и дължина до 300 км и ширина  около 100 км по линията Сливен - Капитан Андреево. Обхваща Горнотракийската низина, Среднотунджанската област (Ямболско - Елховското поле, Светиилийските и Манастирските възвишения), Хасковската хълмиста земя, Сакар, Дервентските възвишения и Странджа. 

2. Геоложки строеж и полезни изкопаеми
Тракийско - Странджанската физикогеографска област е част от морфоструктурата на Балканидите и следователно е млада по геоложка възраст. Тя се отличава със сложен геоложки строеж, резултат от продължително и сложно геоложко развитие.
В основата на съвременния релеф  са две основни, големи геоструктури. Първата от тях е Горнотракийският грабен, образуван чрез потъване на земните пластове по

дълбоките разседи към Родопите (по-силно изразен) и откъм Средна гора. Цялото това голямо пространство през плиоцена е било дъно на езеро и е запълнено със слабо споени наносни материали – пясъци, глини, тиня, носени от реките от съседните планински райони. На отделни места сред тези наноси има въглищни пластове, някои с дебелина над 100 м. Ямболско - Елховското поле също има грабенов произход и плиоценска възраст, То е разположено върху Елховския грабен. Подобно на Горнотракийската низина е запълнено с наноси, сред които има въглищни пластове.  При тези две грабенови структури старите земни пластове са на различна дълбочина. При град Пловдив тя е на земната повърхност – Пловдивските сиенитни хълмове (тепета), а в района на Чирпанско до 650 м. дълбочина. Над тази основа са седиментните наслаги. Те се състоят от пясъци, глини и песъкливи глини. 
Втората голяма геоструктура е Странджанският антиклинорий. Част от него са антиклиналите на Сакар планина и на Странджа, както и Елховският грабен. Тази голяма геоструктура е била геоложки силно променена и сега на повърхността има планини и възвишения – Странджа, Сакар, Манастирски, Светиилийски възвишения. Ядрото на Сакар планина, Манастирските и Светиилийските възвишения и част от Дервентските възвишения са изградени от стари гранитни интрузии (палеозойска възраст), а около тях са разположени земни пластове от метаморфни скали. Сакар е двойна антиклинала (Южносакарска и Тополовградска). Манастирските и Светилийските възвишения са части (бедра от западното продължение на Странджанската антиклинала.  Странджа планина е антиклинала с посока на простиране северозапад-югоизток.
Формите на земната повърхност в тази физикогеографска област имат разнообразен скален състав. Сложните тектонски движения и въздействието на външните земни сили са довели до разкриването на земната повърхност на разнообразни по вид и възраст скали – магмени, метаморфни и седиментни. От магмените скали характерни от интрузивните скали са сиенитът на Пловдивските тепета (хълмове) и южнобългарските гранити в Светиилийските възвишения, Манастирските възвишения, планината Сакар и Странджа планина. От магмените скали има и вулканогенни (ефузивни) в Светиилийските възвишения и Странджа (андезити). Метамофните скали са разнообразни по вид и възраст. Мрамори има в Странджа и Сакар, а гнайси в Сакар. Седиментните скали са представени от варовици, пясъчници, конгломерати, пясъци, глини, слабо споени алувиални наслаги (чакъл, пясък, глина).
Тракийско - Странджанската област е богата на полезни изкопаеми. От горивните полезни изкопаеми значими са находищата на въглища. Лигнитни въглища има в три басейна: Марица – Изток, Марица – Запад и Елховски.
Източномаришкият въглищен басейн е най-големият в България. Той е разположен северно от река Марица, в Старозагорското поле, в долината на река Сазлийка и нейните притоци Соколица и Овчарица, в района на градовете Раднево и Гълъбово. Има площ около 200 кв. км., а запасите са 3200 млн.тона, Въглищата са лигнитни с миоценска възраст.. Образувани са при езерно - блатни условия. Има три въглищни пласта. Най-мощен е средният – от 1 до 26 м. дебелина. Въглищата съдържат средно 66% въглерод. Най-ниската им топлотворност е 6.1 МДж/кг. Добиват се по открития способ. Използват се предимно за производство на електричество и за брикети. 
Западномаришкият въглищен басейн е разположен северно от река Марица, в района на Димитровград. Въглищата  са лигнитни с плиоценска възраст, образувани при езерно - блатни условия. Той има площ от 70 км2 и около 170 млн.т. запаси. Пластовете, в които се намират въглищата са дебели до 250 м. Има седем въглищни пласта, но само най-горните два се експлоатират. Те имат дебелина 2-3 м. Въглищата се добиват галерийно. Съдържанието на въглерод е около 60% и около една трета пепел. Топлотворността им 6.5-9.5 МДж/кг.
Лигнитни въглища има още и в Елховският въглищен басейн. Те също са с плиоценска възраст. Запасите са около 600 млн. тона, но почти половината са под самия град Елхово на дълбочина 40-60 метра, разположени в 3 пласта. Въглищата съдържат голямо количество сяра. Въглища в този басейн не се добиват.  
От рудните полезни изкопаеми с най-голямо стопанско значение са находищата на:
  • медни руди в Медни рид (югозападно от Созопол, успоредно на черноморския бряг), Върли бряг (между Бургаско и Мандренско езеро), Росен баир (западно от Медни рид, Бургаско). В този район запасите са общо 14 млн.т..  Медни руди има и в Малкотърновско (край Малко Търновско, край Граматиково);
  • оловно-цинкови руди при с. Устрем, Елховско (североизточните склонове на Сакар планина);
  • железни руди (магнетитови) при с. Крумово, Ямболско. Има запаси 230 000 т. Образувано през горната креда (мезозойска ера). Разположено е в северните склонове на Манастирските възвишения. Средното съдържание на желязо е 43 %. То вече е изчерпано.  Магматогенно е и находището при Малко Търново, където заедно с желязната руда магнетит (50% желязо) има и медни руди. Магнетитови пясъци има на Бургаската плажова ивица.
От нерудните полезни изкопаеми стопанско значение имат находищата на мрамор в Сакар (Тополовградско), Странджа (Малкотърновско), гипс в района на град Раднево и с. Ковачево, глини по поречието на река Марица и други. Барит има в района на Тополовград.
Българитите са скали, които се използват като оцветители на стъкло. Находища на българити има в Бургаско и най-вече в района на град Българово.
Като ломен камък в строителството се използват варовиците и андезитите.

3. Релеф и морфографска подялба
3.1. Обща характеристика на релефа
Формирането на релефа в Тракийско - Странджанската област е станало на етапи. В сегашния му вид се е оформил след осушаването на езерните басейни през кватернера. 
Доминираща форма на земната повърхност са низините и равнинно-хълмистите земи. Такива са Пазарджишко -Пловдивското поле, Старозагорското поле, Елховско поле, Ямболско поле. На следващо място са хълмистите земи на Хасковската хълмиста земя, Манастирските, Светиилийските и Дервентските възвишения и ниски планини като Странджа и Сакар. Най-голямата надморска височина е в Сакар планина – 856 м. надморска височина
Остатъчен релеф от минали периоди на развитие има съхранен предимно в планините. В Сакар планина са съхранени останки от 4 денудационни повърхнини, а в Странджа – от 3. Полетата на Горнотракийската низина са се образували по време на плиоцена и кватернера.
Карстов релеф има в Светиилийските възвишения, Сакар, Странджа и др. На повърхността са развити кари и ували. На отделни места има отвесни стени, карстови пропасти (Тополовградско), пещери (Странджа).
Кален вулкан (източник:www.trivago.bg) 
В Тракийско-Странджанската област са развити и ерозионните форми на релефа. Образувани са Харманлийския пролом между Източните Родопи и Сакар планина и Сремския пролом в долината на река Тунджа между Сакар и Дервентските възвишения. На много места са развити наносните конуси, особено в южната част на Горнотракийската низина по границата с Родопите. В Горнотракийската низина покрай реките Марица и Сазлийка широко са развити ниските надзаливни тераси.
Интересни форми на земната повърхност са калните вулкани в Старозагорското поле и в долините на реките Соколица и Овчарица.

3.2. Морфографска  подялба
Външните белези, чертите и формите на релефа обуславят морфографска подялба на три части:

          Горнотракийска низина. 

Тя е най-добре оформената и най-голямата по площ низина в България (6032 км2). Дължината и в посока запад - изток достига до 180 км., а ширината до 50 км. Средната и надморска височина е 168 м. От Чирпанските възвишения се поделя на Пазарджишко - Пловдивско поле и Старозагорско поле. Тя има равнинен характер и е леко наклонена на юг и изток. При град Белово надморската височина достига до 380 м., а в източната и част, покрай река Марица, е 80 м. За Горнотракийската низина са характерни съвременните сеизмични процеси, дължаща се на продължаващите движения по разломите. Белези на тази сеизмичност са силните земетресения и заблатяванията покрай река Марица. 
Геолого-геоморфоложки профил на Горнотракийската низина
(по М. Георгиев)
Пазарджишко - Пловдивското поле е едно от най-равните в България. Марица разделя полето на две нееднакви части. Южната се вдава в Родопите на места до 10 км, а северната  - до 25 км в средногорските склонове. Образувано е чрез потъване на земните пластове през неогена и кватернера. На отделни места има заблатявания. Полето е изградено от млади по геоложка възраст алувиални наслаги. Земната повърхност има наклон в посока запад-северозапад към изток-югоизток. Надморската височина намалява по посока на наклона. Само при град Пловдив, южно от Марица, се издигат известните Пловдивски хълмове (тепета) с най-голяма височина до 286 м. Те са образувани на мястото на дълбок разлом, от който се образували плутонични масивни тела. Най-висок е Хълмът на младежта с надморска височина 286 м. В полето има широко развити заливни тераси на река Марица. Пазарджишко - Пловдивското поле се отводнява от река Марица и долните течения на нейните притоци Тополница, Стряма, Луда Яна, Пясъчник, Чепинска, Въча, Стара река, Чепеларска река.
Старозагорското поле е разположено между Сърнена гора, Светиилийски възвишения, Манастирски възвишения, Сакра планина, река Марица и Чирпанските възвишения. Образувано е през неогена и кватернера чрез пропадане на земните пластове по линията на дълбочинни разломи. Изградено е от плиоценски езерни наслаги, в които има пластове с въглища и гипс. То, за разлика от Пазарджишко – Пловдивското поле, има леко хълмист характер – плоски ридове и плитки долове. Средната надморска височина е около 150 м.  На югозапад се свързва с Пазарджишко-Пловдивското поле, а на изток с долината на Средна Тунджа област. Отводнява се от река  Сазлийка (ляв приток на река Марица) и нейните притоци Соколица, Овчарица, Блатница и др.
В югоизточната част на областта между река Марица и Родопите е разположена Хасковската хълмиста земя. Тя е силно разчленена, съставена е от плоски ридове – Узунджовски, Хасковски, Хухла (353 м) и долините на реките, които ги отделят един от друг – Банска, Харманлийска и Бисерка. Преобладаващата надморска височина е между 200 и 300 м. От запад на изток височината намалява. В източната част е уединеното възвишение Градище (363 м).

            Тунджанска подобласт. 

Обхваща земите около долината на река Тунджа в средното и течение. Разположена е източно от Горнотракийската низина, южно от Сърнена гора, северно от Сакар и Дервентските възвишения и югозападно от Бакаджиците. Обхваща Светиилийските възвишения, Манастирските възвишения, Ямболското и Елховското поле. 
Светиилийските възвишения са разположени успоредно на Сърнена гора, между реките Блатница и Тунджа. На юг прехождат в Манастирските възвишения. По геоложки строеж са хорст. Имат продълговата форма и са сравнително ниски (Острия чал 416 м). Дължината им е около 30 км. Изградени са от магмени и седиментни скали. В тяхната ядка има гранити със стара геоложка възраст, но има и по-млади скали. Има незначителни находища на медни руди (Прохорово) и железни руди (с. Бояджик). От Светиилийските възвишения извират реките Калница и Овчарица.
На юг от тях до Сакар планина са разположени Манастирските възвишения. На север прехождат в Светиилийските възвишения, а на юг в Сакар планина. На изток граничат с река Калница, а на запад с река Овчарица. Геоложки те са част от Странджанския антиклинорий. Изградени са от здрави магмени скали (габро и диорит) и седиментни скали. Изградени са от два куполовидни хълма. Най-високата им точка връх Градище достига 600 м. В източната част има карстов релеф, а в западната - свлачища. Има железни руди в района на  село Крумово.
На изток от тези две възвишения, около река Тунджа са разположени двете ниски равни полета – Ямболското и Елховското (около 100 м).
Ямболското поле е ниско и равно. Надморската му височина е около 120 м. На север постепенно преминава в Сливенското поле, а на юг – в Елховското поле. От запад и север е ограничено от Сърнена гора и Светиилийските възвишения, а от изток от възвишението Бакаджици. От север на юг през него протича река Тунджа. Ямболското поле има сложен геоложки строеж, има разломена основа, припокрита с дълбоки наносни езерни и речни материали.
Елховското поле  е разположено южно от Ямболското, с което е тясно свързано чрез река Тунджа. Разположено е между Манастирските възвишения (на запад), Сакар и Дервентските възвишения на юг и ниските ридове свързващи Странджа и Бакаджиците.  Има разломена геоложка основа. Образувано е чрез пропадане на земните пластове (грабен) и запълване на образуваната котловина с наносни материали. Сред тях има значимо находище на лигнитни въглища.

         Сакарско - Странджанска подобласт.  

Обхваща Сакар, Дервентските възвишения и планината Странджа. 
Сакар е ниска планина. Разположена е между реките Марица, Сазлийка , и притока и река Соколица. На изток е отделена от Дервентските възвишения чрез Сремския пролом на река Тунджа.  Най-високият и връх Вишеград достига 856 м надморска височина. По форма Сакар е куполообразен планински масив. С дължина около 40 км и ширина до 20 км. част е от антиклинала, част от Странджанския антиклинорий. Само най-югоизточните части на Сакар са в турска територия. Най-големи площи заема планинското подножие. Билото е разклонено, равно, обхваща малка част от площта на планината. То е част от младомиоценската денудационна повърхнина. Изградено е от разкритата интрузивна ядка на планината. В Сакар има гранитни интрузии със стара възраст. Освен гранити в Сакар има преобразувани скали като мрамори, мраморизирани варовици.  
Дервентските възвишения са най-ниската част от подобластта (връх Гюрген баир 556 м.). Простират се на изток от Сремския пролом на река Тунджа до Странджа. Имат продълговата форма с посока на простиране изток – запад. По билото им минава границата с Турция. На изток чрез ниска седловина са свързани със Странджа планина.
Най-източно разположена е Странджа планина. По-голямата част от нея е в Турция. Там е и главното било. Странджа е изградена от разнообразни скали  магмени (гранити, монцонит, диорит, габро, андезити, туфобрекчи); седиментни (пясъчници, мергели, глинести варовици); метаморфни (мрамори, гнайси, шисти). В западната част на Странджа поради по-голямото разпространение на варовити скали има силно развити карстови форми на релефа.
Образувана е чрез нагъване и разсядане  на земните пластове. Тя е в преходната област между Старопланинската област (младо алпийско образувание) и Родопите (част от най-старата суша в България). Част е от Странджанския антиклинорий, гънките на който са разкъсани от разседи, по които се е внедрила и застинала магма. Територията на Странджа е била подложена на издигане на няколко етапа, поради което са се образували денудационни заравнености, стъпаловидно разположени и понижаващи височината си към Бургаската низина. Плоските билни части на планината са формирани от наклонена на север плиоценска денудационна повърхнина.
Според надморската височина Странджа се отнася към ниските планини. Надморската височина е малка – 67.5% от площта на планината е с надморска височина от 200 до 600 м. и само 0.3% е с по-голяма надморска височина. Българската част на Странджа има хълмисто - нископланински характер. Има развити повърхностни и подземни карстови форми на релефа. Отличава се със сравнително гъста долинна мрежа и дълбоко всечени речни долини (120-160 м), отличаващи се с широко долинно дъно и стръмни долинни склонове.
На българска територия се намират ридът Босна (вр. Папия 502 м) и Белевренски (Граничен) рид. На север е ридът Каратепе, а на североизток Странджа завършва с уединени ниски ридове като Медни рид, Росен баир, Върли бряг (връх Върли бряг 209 м), Китка. Основен планински възел на Странджа е връх Кервансарай (632 м).  От него на югоизток се отделя главното било на планината в Турция. На изток се простира Граничният (Белевренски) рид, в който се намира най-високият връх на Странджа на българска територия – вр. Градище (709 м). На север от него се отделя ридът Босна. На запад този рид чрез ниска седловина, от която извира Поповска река, се свързва с Дервентските възвишения.
Ридът Босна е разположен северно от Граничния (Белевренски) рид, между Белевренския рид (започва от връх Кервансарай), Факийска река и Черно море. От северните му склонове извират реките Ропотамо, Дяволска, Караагач и др. Билото е заравнено. Над него се издигат ниски върхове като Босна (454 м), Ехекчиите (492 м), Зевак (451 м) и Папия (502 м). На север от рида Босна са ниски разлати  ридове като Медни рид, Росен баир и Узунджа баир.
Мидни рид (Бакърлък) е крайно разклонение на рида Босна. Простира се успоредно на Черно море, между Бургаския залив и река Ропотамо, западно от град Созопол. Има дължина от 18 км, ширина от 3 км и най-голяма височина при връх Бакарлъка от 362 м. От него извира Росенска река, която го отделя от Росен баир. Известен е  с находищата на медни руди.
Росен баир (Ала тепе) е  краен рид на рида Босна. Той има продълговата форма в посока север-юг. Разположен е западно от Медни рид и между реките Росенска, Ропотамо и Изворска. В него най-висок връх е Голи баир - 264 метра.

4. Климат
Тракийско – Странджанската област е разположена върху земи, които попадат в две климатични области. Тя се намира на границата между умерения и субтропичния климатичен пояс. Поради това в нейната територия широк разпространение има преходният континентален климат. Такъв е климатът в Горнотракийската низина, Тунджанската подобласт. Останалите части от областта имат континентално - средиземноморски климат – Сакар, Дервентските възвишения и Странджа. Бургаската низина и Странджанското черноморско крайбрежие изпитват влиянието на Черно море и са в черноморската климатична област. Тракийско - Странджанската област попада предимно под влиянието на две различни атмосферни циркулации. През топлото полугодие тя е под влияние на характерните за европейската континентална климатична област въздушни маси. През студеното полугодие попада предимно под влиянието на средиземноморските циклони. Тази промяна на действието на атмосферната циркулация се отразява върху стойностите на климатичните елементи.
Температурата като елемент на климата показва несъществени различия в териториален аспект. Средната годишна температура е от 11 до 13.5С. Най – ниска е тя в Сакарско - Странджанската подобласт, а най-висока е в град Харманли. Средната януарска температура е между -1 и 1С, а средната юлска е между 20С за района на Странджа и Сакар и 25С в Горнотракийската низина. Понякога в Горнотракийската низина през зимата се образуват, особено около река Марица,  температурни инверсии и температурите могат да достигнат до -25.0 и 30С. Обратното е през лятото. Тогава в Горнотракийската низина е измерена най-високата абсолютна температура от 45.2С (Садово, 1916 г.). годишните температурни суми през периода на активна вегетация на растенията са от 3800 до 4200 за Горнотракийската низина и между 3600 и 3800 за Тунджанската област. Тези стойности са достатъчни за отглеждане на много от селскостопанските култури.
Валежите в по-голямата част на Тракийско - Странджанската област са недостатъчни, особено в Пазарджишко - Пловдивското поле. Като цяло те се увеличават в посока от запад на изток от 550 мм в Пазарджишко - Пловдивското поле на 1000 мм в Малко Търново в Странджа. В посока север-юг годишната сума на валежите намалява. Разпределението на валежите по сезони е неравномерно и различно за трити подобласти. В Горнотракийската низина, Бургаската низина и Тунджанската област, т.е. в местата с преходноконтинентален климат, има два ясно очертани максимума на валежите – майско-юнски и ноемврийско-декемврийски, и два минимума – февруарски и августовски. Ноемврийско-декемврийският максимум  и августовският минимум на валежите са по-силно изразени в южните части на Горнотракийската низина и Тунджанската област. В Сакарско - Странджанската подобласт, т.е. в местата с континентално-средиземноморски климат, разпределението на валежите по сезони е различно. През есента и зимата падат до две трети от общото количество на валежите. Минимумът има е през август. В цялата област има ясно изразени периоди на лятно засушаване (юли-август), които от запад на изток намаляват до към 15 – 20% от денонощията. Годишният брой на дните със снежна покривка е под 20, с изключение на Сакарско - Странджанската подобласт, където в местата с по-голяма надморска височина снежната покривка може да се задържи средно 25-30 дни през месеците януари и февруари. В отделни места в Елховско, в Странджа и по черноморското крайбрежие снежна покривка се образува доста рядко. 
В Тракийско - Странджанската област преобладаващите ветрове са от западна -  северозападна, а в най-източните части и от североизточна посока.  Броят на дните с тихо време в Горнотракийската низина е по-малък от половината в годината, а в Сакарско - Странджанския подрайон е 50-60%. Поради влиянието на съседните планини се появяват фьонови ветрове по северните склонове на Родопите и южните части на Горнотракийската низина. По долините на реките Марица и Тунджа, особено пролетно време, ясно се усещат по-топлите южни ветрове, наричани беломорец, развигор, снегояд и др.

5. Води
Тракийско - Странджанската област се отлива със значимо за българските мащаби водно богатство. От повърхностнотечащите води най-голямо стопанско значение имат реките. Езерата са предимно крайморски. Има значимо богатство на подземни води. Формирането на повърхностния отток е за сметка предимно на дъждовното подхранване. Снежното подхранване има незначителен относителен дял от формирания речен отток – между 10 и 14% от годишния отток. Нисък е и делят на подземното подхранване – между 20 и 24% годишния сумарен отток. Следователно повече от половината – до 70% от оттока се формира от дъждовните води.
В териториален аспект водността на Тракийско - Странджанската област е разнообразна. Най-малка водност имат низинните части, особено тези в западната част на Горнотракийската низина. Водността се увеличава от запад на изток и силно нараства в Сакарско - Странджанския подрайон и особено в Белевренския (Граничния) рид на Странджа.

Реки.
Главната водна артерия на Тракийско - Странджанската област е река Марица. В Горнотракийската низина тя получава води от редица свои притоци – Тополница, Луда Яна, Стряма, Рахманлийска, Омуровска, Сазлийка (леви притоци), Чепинска, Стара река, Въча, Чепеларска, Харманлийска река (десни притоци) и др. 
Река Марица (източник: www.econ.bg )
По-малко значение имат Тунджа и нейните притоци – Поповска, Синаповска, Калница и др. От Сакар, Странджа, Дервентските възвишения и други височини извират къси реки с незначително водно количество, понякога при силно засушаване дори пресъхващи.
Най-значимите извиращи от Тракийско - Странджанската област реки се вливат в Черно море. Това са реките Средецка, Факийска, Ропотамо, Велека и Резовска. От Странджа извират още редица малки реки като Дяволска, Китенска, Младежка и др.
Река Велека извира в турската част на Странджа (местността Гьортепе), близко до българо - турската граница. Горното течение се формира предимно от карстови извори. Влива в Черно море чрез лиман в района на с. Синеморец. Общата и дължина е147 км, от които 123 км са на българска територия, а водосборната площ е 955 км2. След с. Звездец наклонът на реката е малък, а долината е широка. Реката меандрира, ширината на речното корито достига 20 м, а дълбочината до около 1 м. Устието на реката е от лиманен тип – разширено и удълбано поради подпиране от морето. Ширината достига 50 м, а дълбочината 8 м. Пълноводието на реката е зимно, поради валежния максимум през този годишен сезон. Средният годишен отток на Велека е 7.7м3/сек.
Резовска река извира в най-високата част на Странджа планина в Турция под името Паспаловска река (Паспалдереси). След село Паспалово, до устието си в Черно море при село Резово, служи за граница между България и Турция. Дължината на Резовска река е 112 километра, а водосборният ѝ басейн е 738 км2, от които 183 км2 в България. Има редица малки притоци и долове, повечето от които през лятото пресъхват. Речната долина има стръмни и залесени брегове. По реката има редица прагове и бързеи.
Малки и с по-малко значение са извиращите от Дервентските, Манастирските и Светиилийските възвишения реки като Соколица, Овчарица, Поповска, Калница, Синаповска, Русокастренска и др.
Извиращите от други области реки обикновено запазват своя режим на оттока. Реките, които извират от Тракийско - Странджанската област или формират по-голямата част от оттока си в нея, имат предимно есенно - зимно пълноводие  и предимно февруарски максимум, т.е. реките в Тракийско - Странджанската област  имат предимно средиземноморско климатично влияние върху оттока си. Известно изключение правят само най-западните части на областта. В Пазарджишко - Пловдивското поле максимумът на водния отток е през март - април и е повлиян от топенето на снеговете в съседните на Горнотракийската низина планини. В Старозагорското поле, в Тунджанската подобласт, в Сакарско - Странджанската подобласт и в Бургаската низина максимумът е февруарски. В Странджа зимният отток на реките по количество е повече от половината от общата годишна сума. Маловодието на реките в повечето случаи е през периода юли - септември.

Подземни води.
Областта е богата на подземни, предимно на грунтови води. Това се дължи на наличието на земната повърхност на дебели пластове неспоени порести наслаги с кватернерна възраст, особено в Горнотракийската низина и Тунджанската област (Ямболско и Елховско поле. Най-значими са техните запаси в Горнотракийската низина. Те са в порядъка на около 6.4 млрд. м3 пресни подземни води.  Значими са запасите на грунтови води и в Ямболското и Елховското поле.
В Горнотракийската низина има и значими запаси на дълбоко разположени артезиански (напорни) води.
Тракийско - Странджанската област е богата и на карстови води. В нея са разположени големите карстови извори Три водици, Четиридесетте извора, Чирпански извори, Азмака (южно от Димитровград), Докузак (в Странджа) и други. В западния карстов регион, където има над 120 извора. Изворите около Малко Търново имат най-висок дебит – 398 л/сек. Известен сред изворите е Голямото Аязмо в района на село Граматиково. Голям дебит имат и карстовите води в Тополовградско (Сакар планина)
От минералните води най-известни са изворите при Меричлери, Хасковските минерални бани, изворите при Стефан Караджово (Ямболско) и др. Множество минерални води и извори има по линията на дълбочинния разлом на земните пластове  между Родопите и Горнотракийската низина (Ветрен дол, Варвара, Кричим).

6. Почви
В Тракийско - Странджанската област почвената покривка е силно повлияна от характера на релефа, климата, скалната основа и разнообразието на растителността. Налице е следната закономерност: с увеличаването на надморската височина и отдалечаването от течението на големите реки почвите се променят.
 Около река Марица, река Тунджа и техните по-големи притоци и в Бургаската низина върху заравнени терени с наносни материали, високо равнище на подпочвените води и под влаголюбива растителност са развити предимно алувиално - ливадни почви. В тези райони само в най-ниските и преовлажнени места има засолени и заблатени почви.
Преобладаващата част от равните места в Бургаската низина и полетата са заети от смолници (предимно в полетата Старозагорско, Ямболско и Елховско). Хълмистата част на полетата, по-високите части на възвишенията и планините Сакар и Странджа са заети от най-широко разпространения тип почва в Тракийско - Странджанската област – канелените горски почви.
Само в планината Странджа от територията на цялата страна, при условията на континентално - средиземноморски климат и по-голямо количество валежи (в поречието на река Велека) има развити жълтоземни почви.
Като цяло областта разполага с плодородни почви, които съчетани с по-топлия климат са много важен фактор за развитието на растениевъдството.

7. Растителност
Тракийско – Странджанската област се характеризира с голямо разнообразие на растителната покривка. В нея съжителстват растителни видове от средноевропейската и средиземноморската растително-географска област, различни видове реликтни растения и ендемити. Срещат се както сухолюбиви, така и водолюбиви, дори на отделни места и сололюбиви растения (при условия на засолени почви). Преобладават широколистните листопадни растителни (дървесни и храстови) видове, но има и някои широколистни вечнозелени.
Естествената растителност, както и в другите физикогеографски области, е силно повлияна от човешката дейност. Голяма част от земите, заети от нея, са превърнати в обработваеми земи.
Горска растителност. От съхранените гори две трети са нискостеблени, издънкови. Само в Странджа сравнително добре е съхранена естествената горска растителност. Горите в тази българска планина се отличават и с голямо видово разнообразие. В тази планина се срещат смесени дъбови гори (благун, цер, горун, странджански дъб) с подлес от средиземноморски и южноевксински видове. Най-големи площи заема горунът. Следват по разпространение горите от източен бук. В Странджа се срещат редки видове като странджанска зеленика, понтийското бясно дърво, лавровишня, жасмин, грипа, пирен, странджанска боровинка и др.. В долината на река Велека има инверсно разположение на дъбовите и буковите гори. В ниските равни места край реката са разположени насажденията на източния бук, а обикновено буковите гори са по-високите и по-хладни и влажни части на планинките склонове. По високите равни части на ридовете са дъбовите гори, които обикновено са по-ниско разположени от буковите. В Странджа е създаден и резерватът Силкосия – първият в България. 
В Горнотракийската низина преобладават листопадните широколистни видове дървета и храсти, които са предимно сухолюбиви. Характерни растителни съобщества са горите от цер, благун и космат дъб. Покрай река Марица и нейните притоци широко са разпространени върбите, примесени с други водолюбиви растения. При Кричим, близко до река Марица има съхранена малка лонгозна гора. По долината на река Марица навлизат от югоизток средиземноморски видове растения. В околностите на Свиленград и Харманли (с. Мезек, с. Сива река) са съхранени псевдомаквиси (храсталаци), в които се срещат кукуч, грипа и други средиземноморски видове.
В Тунджанската област горите са твърде малко и те са предимно от цер, благун и келяв габър, само на отделни места от бряст и ясен. Край Елхово в долината на река Тунджа са съхранени лонгозни гори от ясен, бряст, мекиш, топола, върба и увивни като дива лоза, бръшлян и други.

8. Животински свят
В Тракийско - Странджанската област има голямо разнообразие и на животинските видове. Съжителстват евросибирски, средиземноморски и степни видове. Редица от тях са местни, български и балкански ендемити. Като цяло в областта е засилено присъствието на средиземноморските видове. Степните видове са по-добре представено в Горнотракийската низина.
Средиземноморските видове са навлезли в Тракийско - Странджанската област от юг по широките долини на реките Марица и Тунджа. Това в най-голяма степен се отнася за насекомите, от които около 50% са средиземноморски видове. Характерни средиземноморски видове животни за Тракийско - Странджанската област са пеперудите. Специфичен облик на животинския свят дават някои безгръбначни като охлюви, паяци. Богато са представени и влечугите – сухоземни костенурки, различни видове гущери, смок - мишкар, пепелянка, водна змия, каспийска костенурка и др.
Чакал (източник: www.ecomedia.bg)
В Странджа имат разпространение и редица видове гушери (змиеок, кримски, понтийски и др.), каспийска костенурка и др.  От птиците са характерни тракийската скална яребица (кеклик), колхидския фазан и т.н. Средиземноморските видове са по-малко в района на Странджа. От хощниците характерен вид е чакалът. Неговата популация се увеличава. В Сакарско-Странджанската подобласт има голяма близост с животинските видове от Мала Азия. Това се дължи на географската близост. 
Срещат се и типични степни видове животни. Такива са черния отровен тракийски паяк, къртица, мишка полевка, многоножки, сивият хомяк  и др.
В тази област са разпространени и редица евросибирски видове. Те сап навлезли в областта предимно от запад. Такива видове са таралеж, див заек, дива котка, елен, сърна, дива свиня, усойница, кукумявка и т.н.
В река Марица и близост до нея са характерни водния плъх, водната змия, оризищната мишка и други водни обитатели.

9. Стопанска оценка на природните условия и ресурси
Тракийско - Странджанската област, поради благоприятните природни условия и историческото развитие е сравнително гъсто населена. Тук са формирани множество и големи селища като Пловдив, Бургас, Стара Загора, Ямбол, Пазарджик и др. по рядко са населените районите на Странджа и Сакар.
Добре са развити стопанските дейности от първичния сектор на стопанството. Много добре е развито селското стопанство. развива се многоотраслово растениевъдство: зърнени култури (пшеница, ечемик, царевица и др.) предимно в Бургаската низина, Ямболско, Елховско и Старозагорско поле; технически култури (тютюн, захарно цвекло, сусам, етерично - маслени растения) предимно в Пловдивско и Сакарско - Странджанския подрайон; зеленчукови култури – най-вече в Пазарджишко - Пловдивското поле; овощни култури, лозарство.
Добре развита е и добивната промишленост. Тук се осъществява най-големият добив на въглища в България (Марица - Изток, Марбас). Добиват се полиметално, оловно-цинкови и медни руди в Устрем, Медни рид, Върли бряг и в Малкотърновско. От нерудните полезни изкопаеми се добиват мрамори и гранити (а облицовки и настилки в строителството), андезити, варовици (за производство на цимент, вар и като ломен камък).
Вторичният сектор на стопанството е представен предимно от преработващата промишленост и производството на електроенергия. Марица-Изток е главният енергиен център на България. в него на основата на местните лигнитни въглища са разположени големи ТЕЦ. В този природен район на България е много добре развита химическата промишленост. Нейната концентрация се дължи на големите мощности край Бургас („Лукойл-Нефтохим”) и в Димитровград, Ямбол и Стара Загора. Силно е развито и машиностроенето. То има различни отраслова специализация. Главните центрове са Пловдив, Бургас, Сливен, Ямбол и др. Тракийско - Странджанският район се отличава с много силно развита хранително-вкусова промишленост: консервна, тютюнева, мелничарска, винарска, пивоварна и др. Произвеждат се също различни строителни материали като цимент, вар, тухли и т.н. В Бургас, Марко Търново и Елхово е развита дървообработващата промишленост, ползваща най-качествената дъбова дървесина в България – странджанския дъб.
Третичният сектор е неравномерно развит. Добре е развит морският транспорт, главно при пристанище Бургас. През района преминават важни за България железопътни линии от София за Бургас. Недостатъчно развита е транспортната мрежа в Сакарско - Странджанския подрайон.
Туризмът е много силно развит по черноморското крайбрежие. Правят се опити за развитие на селския и екологичния туризъм в Странджа.

            10. Геоекологични проблеми
Природната среда в Тракийско - Странджанската природна област е сериозна увредена на редица места. Най-значими са пораженията в Марица - Изток при открития добив на въглища и функционирането на големите ТЕЦ, в района н Бургас, поради замърсяващото влияние на нефтохимическото производство. Замърсени са почвите, водата и въздуха  в района между Пловдив и Асеновград от отпадните продукти на комбината за цветни метали. Има необходимост от рекултивиране на редица замърсени територии, особено те з в Марица - Изток и край Асеновград, въвеждане на нови пречистващи съоръжения и на нови екологично чисти производства.
Опазването на околната среда не може да става само чрез съществуващите резервати в природен парк Странджа (Силкосия, Лопушна, Витаново, Средока, Тисовица) и край Елхово (Горна Топчия и Долна Топчия).
Резерватът Узунбуджак (Лопушна) има площ 2481.5 ха. Обявен е за резерват през 1956 г.  Разположен на юг от с. Кости, в близост до село Сливарово, в долината на река Резовска на 20 км от нейното устие. Това е най-големият и най-представителният биосферен резерват в България. Има разчленен релеф с надм. височина 50-300 м. Климатът е континентално-средиземноморски. В резервата се срещат над 1000 растителни видове. В него се намират най-обширните и най-стари странджански букови и буково-дъбови гори. Срещат се източен бук, странджански дъб и др.. Подлесът е представен от странджанска зеленика,
Резерват Силкосия (Източник: www.vsichkipochivki.bg)
лавровишня, странджанско бясно дърво и др.  Характерни животниски видове са типични горски обитатели като вълк, сърна, лисица, дива свиня, дива котка и по-южни обитатели като чакал. Много характерни са някои влечуги като вдлъбнаточелен смок, змиегущер, жълтокоремник, балкански гекон и др. Срещат се птици като ястреб, дрозд, кълвачи, гарги, свраки и др.
Резерватът Силкосия се намира в долината на река Велека между селата Българи и Кости. Това първият български резерват. Има площ от 396 ха. Климатът е континентално - средиземноморски. Отличава се с много разнообразна растителност на малка територия. Тук е налице растителна инверсия –буковите гори са в ниските влажни места край река Велека, а дъбовите гори са по високите билни части. Има редица средиземноморски и топлолюбиви видове като странджанска зеленика, лавровишня, кавказка боровинка, обикновен тис, кавказка иглика, пролетна циклама. В него се намира единственото в Европа находище на дива мушмула.
Резерватът  Горна Топчия  е разположен в долината на река Тунджа, южно от град Ямбол. Има площ от 160.2 ха.  Създаден е за опазване на крайречните лонгозни (заливни) гори. Те са предимно от летен дъб с присъствие на полски бряст, полски ясен, бяла топола и др. дървета, както и увивните растения дива лоза, бръшлян, повет, скрипка, гърбач. От храстите характерни са черен бъз, къпина, трънка, шипка, обикновен дрян и др. Срещат се и много земноводни като кафява и зелена крастава жаба, жаба дървесница. Типични са и пеперудата Голямо нощно пауново око, червена горска мравка и др. Разнообразни са и влечугите, сред които  гущери (змиек, зелен, кримски), костенурки (блатна, шипобедрена, шипоопашата), смоци (пъстър, голям стрелец). Разнообразни са и птиците – чапла (сива, голяма бяла, нощна), лебеди (ням, поен), малък корморан, синигери, кълвачи, дроздове, чучулиги др.
Резерватът Долна Топчия (в долината на Тунджа, край град Елхово) е за защита на лонгозни гори. В него е единственото в Европа естествено местообитание на колхидски фазан и множество други птици.