неделя, 17 февруари 2013 г.

Физическа география на Балканския полуостров

Балканите често са споменавани в  международната политика, история, икономика и култура, но твърде често не се знае достатъчно за тяхната география, за фактическата им принадлежност към Европа и приноса им за развитието на човешката и европейската цивилизация.

1. Географско положение, граници и големина
Източник: Интернет
Балканският полуостров е част от Южна Европа, която включва трите големи полуострова – Пиренейски, Апенински и Балкански. Той е разположен в близост до континента Азия – от него го отделят Черно море, Мраморно море, протоците Босфор и Дарданели и Бяло (Егейско) море. В близост до Балканския полуостров е и континентът Африка. 

На Балканския полуостров са разположени изцяло европейските страни България, Гърция, Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово, преобладаващата част от Сърбия, по-голямата част от Република Хърватска, голяма част от Словения. Малки части от територията на полуострова заемат в североизточната част Румъния (Северна Добруджа), в югоизточната – Турция (Източна Тракия), а в най-западните части – Италия (района на град Триест).

Името си Балканският полуостров е получил поради преобладаващият си планински релеф от турското име на Стара планина – Балкан, което означава планина. Като синоним на Балкански полуостров се използва „Балкани”.

На север Балканският полуостров е широко свързан с Централна (Средна) Европа. Северната му граница започва от Триесткия залив на Адриатическо море и на север продължава по реките Изонцо и Соча до Юлийските Алпи. Там се прехвърля в долините на Сора и Сава и на изток по течението на река Сава и на река Дунав достига до Черно море. 

За източна граница служат вътрешните морета Черно, Мраморно и Бяло (Егейско) и протоците между тях – Босфор и Дарданели. 

Южната граница на Балканския полуостров е тясно свързана с източната част на Средиземно море и по конкретно с Критско море. 

На запад Балканският полуостров граничи с Адриатическо и Йонийско море и широкия Отрантски проток. На север Балканският полуостров е най-широк, а на юг се стеснява. В северната си част той има ширина от 1280 км между Триесткия залив на Адриатическо море и делтата на река Дунав в Черно море. Това му придава клинообразна форма. От север на юг най-голямото разстояние е между пролома Железни врата и нос Матапан в полуостров Пелопонес - 930 км. 

Географски към Балканския полуостров се отнасят и множеството острови около него, особено по западното, южното и част от източното крайбрежие. Общата площ на полуострова е 505 578 км2., от които 21 500 км2 или 4.25% са островите. Той заема трето място по площ сред полуостровите в континента Европа след Скандинавски и Пиренейски полуостров.

2. Брегова линия
Като цяло Балканският полуостров има силно разчленени брегове. Те имат различен произход. Бреговата линия се отличава с наличието на множество заливи, полуострови и острови.

На запад крайбрежието на Адриатическо море е от далматински тип. Това е историко - географската област Далмация. За тази част на брега е характерно наличието на множество острови, полуострови и протоци. Те са образувани при потъване на гънковия релеф, при което синклиналите (вдлъбнатите части) са се превърнали в заливи и протоци, а антиклиналите (изпъкналите части) – в острови. Най-северно е разположен Триесткият залив. Между него и следващият голям залив – Риечкият, е разположен масивният полуостров Истра (3 700 кв.км). Между градовете Риека и Дубровник по Адриатическото крайбрежие на Балканския полуостров са разположени множество острови, протоци и заливи. Най-големите острови са Крък (408 кв.км), Црес (404 кв.км.), Паг (287 кв.км), Дуги оток, Вис, Брач (396 км2), Хвар (299 км2), Корчула (276 км2) и Млет. Най-значителните протоци са Кварнерич, Сплитски, Брачки, Хварски, Корчулски, Неретвански (срещу устието на река Неретва), Млетски. От заливите по-известни са Которският залив, Дринският залив и Дуръският залив.

Крайбрежието на Йонийско море също е със силно разчленен бряг, образуван по линията на множество разседни линии. Най-дълбоко е врязан заливът Патрас, който е свързан и продължава в Коринтския залив до Коринтския провлак (широк 6.3 км) и свързващ полуостров Пелопонес с Балканския полуостров. Срещу брега са разположени Йонийските острови Керкира (Корфу) с площ 592 км2, Левкас, Итака, Кефалиния (752 км2) и Закинтос.

В най-южната част на Балканския полуостров е разположен полуостров Пелопонес с 21.4 хил.км2 площ, със силно нарязани брегове и множество заливи като Месински, Лаконски, Арголикос. На него е разположена най-южната точка на Балканския полуостров – нос Тенарон (Матапан).

Крайбрежието на Средиземно море също е силно разчленено. На югоизток от полуостров Пелопонес са разположени островите Китира и  Антикитира. След тях в същата посока е разположен между Критско море от север и източната част на Средиземно море от юг остров Крит. Той е най-големият – 8 300 км2 площ. Според някои географи на него се намира най-южната част на континента Европа - 34◦38'. Северното му крайбрежие е по-разчленено, а южното е праволинейно, със стръмни склонове.

Крайбрежията и акваторията на Егейско море са най-разчленената част на бреговата линия на Балканския полуостров. На север от Крит, между Критско море, Балканския полуостров и полуостров Мала Азия са разположени множество острови, които географски се отнасят към континента Европа и по-конкретно към Балкански полуостров. Те образуват три големи островни групи.

Първата – Цикладските острови – са разположени в южната част на Бяло (Егейско) море. Най-известни са Наксос, Парос, Андрос (196 км2), Милос. Общият брой на Цикладските острови е 211 с обща площ 2649 км2. Остров Наксос е най-големият в групата Цикладски острови. Неговата площ е 428 км2. Релефът му е предимно планински – надморска височина до 1008 м. Изграден е от кристалинни шисти, гранити, варовици. Остров Парос има площ от 196 км2. надморската му височина доситга до 771 м. Изгарден е от кристалинни метаморфни скали. Осочено ценни и известни в света са мраморите. Н атози остров има следи от минала вулканска дейност.

Втората група острови са Южните Споради. Те са разположени на изток от Цикладските острови и остров Крит и на запад от полуостров Мала Азия. Общо Южноспорадските острови са 34, с площ 2633 км2. Най-голям е известният остров Родос (1404 км2.). Разположен е на 18 км от полуостров Мала Азия. Бреговете му са слабо разчленени. Надморската височина достига до 1215 м. (вр. Атавирос). Изграден е предимно от варовици и мрамори. Той е един от центровете на древната Егейска култура. Друг известен остров е Самос. Той има площ от 476 км2. Отделен е от полуостров Мала Азия от много тесен проток – само 2.4 км. ширина. Рлефът му е планински, надморската му височина достига до 1434 м (вр. Керкетефс). Изграден е от варовици и кристалинни скали. Има находища на мрамори и боксити. Един от центровете на древната Егейска култура. В тази група е още остров Кос и други острови.

На север от Цикладските острови е големият остров Евбея. Той има площ 3908 км2. и дължина от около 170 км. Отделен е от егейското крайбрежие на Балканския полуостров от тесния проток Еврипа, над който е построен мост. На изток близо до малоазиатското крайбрежие, е разположен известният остров Хиос с площ 830 км2. Най-голямата надморска височина е 1297 м. Изграден е предимно от варовици и шисти.            Третата островна група, разположена на север от остров Евбея, са Северните Споради. Тя е съставена от 77 острова. Между тях по-значими са Скиатос, Скопелос, Скирос, Юра и др. Северните Споради имат обща площ от 540 км2. 

В Северната част на Бяло (Егейско) море са разположени няколко по-големи самостоятелни острови като Лемнос (482 км2), Имроз, Самотраки, Тасос и др. Тасос има площ от 379 км2. Отделен е от Балканския полуостров от протока Тасос (с ширина около 6 км). Релефът му е планински с най-висока точка 1203 м. Изграден е от гнайси, гранити. Има находища на железни и полиметални руди, мрамор, а в плтчините на Бяло море край острова – природен газ.   Самотраки е остров в северната част на Бяло (Егейско) море. Има площ от 176 км2. Релефът му е планински, с най-висока точка – 1586 м. Изграден е от метаморфни скали - гнайси, амфиболити, мрамори.

В Бяло море има множество заливи, протоци и малки острови. Най-известни са Саронският залив с остров Егина, Волоският залив и големият Солунски залив. На изток от Солунския залив, между устията на реките Вардар и Струма, е разположен известният Халкидически полуостров, вдаващ се навътре в Бяло море на 120 км. и завършващ с трите пръстеновидни полуострова Айрон Орос (Атонски), Ситония и Касандра и заливите Касандра и Сингитикос между тях. На север Халкидическият полуостров е отделен от Лагадинското и от Бешикското езеро.

Северната част на Бяло море някои наричат още и Тракийско море, тъй като мие бреговете на Западна Тракия. По тракийското крайбрежие има три по-ясно изразени залива – Кавалски, Портолагоски и Сароски. На юг от Сароския залив и на северозапад от протока Дарданели е разположен добре очертаният продълговат Галиполски полуостров с дължина от 90 км.

Дарданелите са проток между Европа (Балканския полуостров) и Азия (полуостров Мала Азия). Той е дълъг 120 км и съединява Бяло море и Мраморно море. Ширината му варира между 1.3 км и 27 км.

Балканското крайбрежие на Мраморно море е по-слабо разчленено. То се свързва с Черно море с протока Босфор между Европа (Балкански полуостров) и Азия (полуостров Мала Азия). Той има дължина от 30 км. и ширина между 0.7 и 3.8 км. Между Мраморно море, Протока Босфор и Черно море е разположен масивният Тракийски (Истанбулски) полуостров.

Черноморското крайбрежие на Балканския полуостров е слабо разчленено. Брегът е осеян с лимани и лагуни. Очертани са два по-значими, широко отворени към морето залива - Бургаски и Варненски. Черноморската брегова линия на Балканския полуостров се отличава с малко и незначителни по размери острови (Свети Иван, Свети Петър, Змийския остров и др.). Незначителни по размери са и полуостровите.

3. Релеф
Балканският полуостров има изключително разнообразен релеф. Срещат се най-разнообразни по произход, форма, надморска височина и други характеристики форми на релефа. Често пъти едни до други са разположени високи планини и ниски равнини, котловини и полета. Но като цяло преобладава планинският релеф. Средната надморска височина на Балканския полуостров е 540 м, т.е. с около 240 м. по-голяма от тази на целия континент Европа. Но сравнена с надморската височина на Малоазиатския полуостров (1131 м), е два пъти по-малка. От цялата територия на полуострова само 31.82% се падат на низините и равнините. Най-голяма площ заемат височинните пояси от 200 до 500 м. - 25.86% и 500 до 1000 м. надморска височина – 25.42%. С височина над 1000 м. са 16.90% от земите в Балканския полуостров.

Независимо от голямото разнообразие на релефа и голямата надморска височина релефът на полуострова се различава в отделните части. По линията на долините на реките Вардар и Морава той се разделя на две части. Западната е с по-голяма надморска височина, по-планинска. В нея земите с надморска височина до 200 м. заемат 20% от площта, колкото имат и земите с височина над 1000 м. Източната част е по-ниска, в нея преобладават низини и хълмисти равнини и само 10% от площите имат надморска височина над 1000 м.

Различията в релефа на Балканския полуостров са обусловени от действието на редица фактори: вътрешните земни сили са обусловили формирането на различен тип морфструктри, а външинте земни сили (температура, валежи, води, ледници, вятър и др.) са придали различна форма на земната повърхност.

Главните морфоструктури в Балканския полуостров са: Мизийска плоча, Балканиди, Динариди, Македоно-Тракийски масив, Панонски масив. Те са формирани през различни геоложки ери и периоди и имат различен геоложки строеж. Между по-старите по геоложка възраст масиви са развити по-млади орогенни (нагънати) системи като Динаридите и Балканидите. Голямата надморска височина и разнообразният релеф се дължат на издигането на земите на полуострова по време на алпийския планинообразуващ етап, който е най-младият.

Двете главни планински системи в полуострова са част от Алпо-Хималайския ороген. Динаридите са представени от Динарско – Пиндската планинска верига. На запад чрез Юлийските Алпи тя се свързва с Алпийската планинска система. По такъв начин тя се разглежда като част от Алпийската планинска система (южен клон). Динаридите имат гънков алпинотипен геоложки строеж. Те включват две обособени  от езерната котловина на Шкодренското езеро части – Динарска и Пиндска. Динарската част включва хребетите Динара, Велебит, Шатор, Биелашница, Гърмеч, Дурмитор и др. Пиндската част включва Североалбанските и Средноалбанските планини, Грамос, Пинд, Тайгет и др.  Тази планинска верига продължава в островите в Егейско море, включително и остров Крит и се свързва с планините в полуостров Мала Азия.

Балканидите са част от Карпато-Балканската дъга, част от Алпо-Хималайската планинска система. Те са свързани с Карпатите в района на пролома на река Дунав при Железни врата. Южните Карпати продължават в младонагънатата Старопланинска област чрез Източносръбските планини (Мироч, Гребен и Дели Йован). В българска територия те са представени от Предбалкана, Старопланинската верига и Средногорието. На югоизток през Странджа  те продължават до Босфора.

Между Карпатите и Стара планина, в района на долното течение на река Дунав се намира Мизийската плоча. Тя е основата на североизточната равнина част на Балканския полуостров и върху нея е формирана Дунавската равнина. Отличава се с платформен тип геоложки строеж, като в основата са стари нагънати кристалинни скали, а върху тях почти хорозинтално са разположени по-млади седиментни скали и наслаги. 

Между Динаро-Пиндската планинска верига и Старопланинската верига е разположен по-старият по възраст на образуване, силно разломен и сравнително висок Македоно-Тракийски масив. Той има блоково-разломен геоложки строеж. Тук са ситуирани най-високите планини в Балканския полуостров (Рила 2925 м., Олимп 2917 м, Пирин 2914 м) и др. Македоно-Тракийският масив по дълбоката долина на река Вардар се поделя на два отделни масива – на запад е Пелагонийският масив, а на изток – Рило-Родопският масив. В Пелагонийският масив се включват планините Олимп, Шар, Баба и др. В Рило-Родопският масив се включват планините Рила, Пирин, Родопи, Беласица, Осогово, Славянка и др.

Панонският междинен масив заема малка площ в северните части на Балканския полуостров, край река Сава (Панонска низина, Посавие, Босненско Посавие). Това е част от голямата Среднодунавска низина потънала през палеогена. 

Особено място заемат планините, разположени Южно от Източносръбските планини, Западна Страа планина и Средногорието, известната област Краище. Тя може да бъде разгледана като обособена морфоструктура под името Краищиди. Те включват планини като Грамада, Чемерник, Варденик, Дукат (в Сърбия), Руй, Милевска, Кървав камък (на границата между България и Сърбия), Земенска, Конявска и др. (в България) и множество котловини, речни проломи. В този географски райони се разкриват най-старите скали на Балканския полуостров. В Краищидите преобладават стари палеозойски магмени и метаморфни скали. Това е морфоструктура със силно и дълбоко разломени земни пластове. Главните разломни линии са в посока север - северозапад - юг - югоизток. Земната кора има мозаечен строеж. Това е силно земетръсна област. Краищидите са огромен антиклинорий. В него има редица грабени, които сега са котловини като Пернишката, Радомирската и други и хорстове като Руй планина.

По своя външен вид и облик земеповърхните форми на Балканския полуостров се отличават с огромно разнообразие. На сравнително малка територия има разнообразни форми на земната повърхност, с различен вид, надморска височина, произход и т.н., редуват се низини, равнини, възвишения, различни по височина планини, котловини, речни долини с типичните им проломи, красиви карстови, абразионни, глациални форми и други форми на земната повърхност.  
Видове релеф по надморска височина и форма. Според надморската височина и външния облик, в Балканския полуостров има различни видове релеф – низинен, равнино-хълмист; планински, долинен, котловинен.

Планинският релеф е формиран в основни линии през неоген-кватернерния период. В зависимост от надморската височина планините се поделят на три групи – ниски (600-1000 м.над.в.), средни (1001-2000 м над. в.) и високи (над 2000 м. над. в.).

Динаро-Пиндската планинска верига се простира от долината на река Сора в Юлийските Алпи и достига планините на остров Крит, остров Родос и преминава в Мала Азия. Тя е част от Алпо-Хималайската планинска система. тя се състои от редица надлъжно простиращи се на Адриатическо и Йонийско море планини. Най на северозапад са разположени Динарските планини, простиращи се от Юлийските Алпи на югоизток до Северна Албания включително.  Те са дълги около 650 км.  и широки около 230 км. Съставени са от две ивици: Външни – към  Адриатическо  море – и Вътрешни  Динариди. В  тях  най-висок е връх Мая Езерце (Езерски връх 2 692 м.) в планината Проклетия в Северна Албания. Основните планини, които изграждат Динаридите, са Велебит (1 758 м), Динара (1 831 м), Дурмитор (2 522 м), Капаоник (2 017 м), Стожац (2 227 м.), Проклетия и др. В северозападните части Динаридите са изградени предимно от варовик и са развити карстовите форми на релефа.  

На юг е разположена Пиндската планинска верига. Тя обхваща планините в Албания (без Северна Албания) и в западната част на Гърция. Дълга е около 200 км.  и е изградена от варовици, пясъчници, шисти. Има развит карст. Включва планините Ябланица (2 259 м), Грамос (2 520 метра), Пинд, Парнасос (2 457 м) и др.. На юг Пиндските планини преминават в полуостров Пелопонес с планините Тайгетос (вр. Айос Илиас – 2 404 м) и Парнон, а след това и в остров Крит с планините Лефка (връх Пахнес – 2453 м) Иди (вр. Иди или Псилорити - 2 456 м), и Дикти (Айос Николаос        2 148 м). В остров Родос планините са по-ниски (Атавирос – 1 215 м).

Планината Пинд  има северно-южна посока на простиране с дължина около 200 км.. Изградена е от варовици, пясъчници; шисти. Има развити карстови форми на релефа. Почти цялата верига е териториално разположена в Гърция, само най-северните разклонения са в Албания. Най-високият връх е Смоликас 2637 м. Състои се от няколко хребета, разделени от дълбоки речни долини. Пинд е вододел на реките от двата отточни басейна – Адриатическо-Йонийски и Егейски.
Карпато-Балканската планинска система обхваща Източносръбските планини, Стара планина и Средногорието.

Старопланинската верига се простира от пролома Железни врата до Черно море и протока Босфор. Тя се състои от три успоредни  планински вериги: Предбалкан, Главна Старопланинска верига (вр. Ботев 2 376 м) и Средногорие. Включва планини в Източна Сърбия – Мироч, Гребен, Дели Йован (1 135 м), Видлич (1 386 м), Сува  и в България планините от Предбалкана, Главната Старопланинска верига, Средногорието (Завалска, Вискяр, Люлин, Витоша (2 290 м), Плана, Средна гора) и Странджа. Планините от тази област имат гънков строеж, на места усложнен от разседи и магмени интрузии.

Македоно-Тракийският масив е разположен между Динаридите,  Старопланинската област и Бяло море. Той е изграден от стари палеозойски и предпалеозойски скали. Релефът е издигнат и денудиран. От долините на реките Вардар и Струма се поделя на три части.

Западната част (Пелагонийски масив) е по-малка. Тя обхваща планините Шар (2 760 м), Кораб (2764 м), Якупица (2540 м), Баба (вр. Пилистер 2 601м), Нидже (вр. Каймакчалан 2 521 м), Вермион (2 066 м), Фламбурон (2 194), Олимп (2 917 м) и др.

Планината Олимп е най-високата в Гърция, но втората по височина в Балканския полуостров, с най-висок връх Митикас (2917 м.). Други по-високи върхове са Сколио и Стефани. Върховете са скалисти. Планината е разположена в близост до залива Термаикос (Солунски залив). Олимп е национален парк от 1938 г. Планината е изградена предимно от мраморизирани варовици, доломити и кристалинни шисти. Отличава се със стръмни склонове и дръбоко всечени речни долини. Има ледникови форми на релфа. Склоновете са обрасли с вечнозелени средиземноморски храсталаци, широколистни и иглолистни гори. Над 2000 м надм. височина има планински ливади.

Шар планина е сред най-известните в Балканския полуостров. Тя е планински хребет, разположен между Македония и Косово, а най-западните части са на територията на Албания. Има посока на простиране североизток-югозапад (75 км). Най-значимите върхове са: Кораб (2764 м), Титов връх (2760 м), Турчин (2702 м), Ябланица (2257 м), Галичица (2254 м) и др. Планината е изградена от варовици, доломити и кристалинни шисти. Има развит карстов релеф, а в най-високите части и ледников релеф. Сред езерата е най-известно Маврово.

Средната част (Дардански масив, Сръбско-Македонски масив)  е разположена между реките Вардар и Струма. Тя включва планините Осогово (вр. Руен 2251 м), Скопска Църна гора (1 651 м), Влахина (вр. Кадийца 1 924 м), Малешевска планина (вр. Ильов връх 1 803 м), Огражден (1 744 м), Плачковица (1 754 м), Серта (1158 м), Беласица (вр. Радомир 2 029 м), Круша планина (1 103 м) и планините  в Халкидическия полуостров (2 033 м).

Източната част (Рило-Родопски масив) е разположена между реките Струма и Марица. В нея се включват най-високата планина на Балканския полуостров  - Рила с връх Мусала (2 925 м), Пирин (връх Вихрен 2 914 м), Славянка (Гоцев връх 2212 м), Стъргач (Безименен връх 1 270 м), Сенгелска (Рупелска) планина (връх Чал 1 294 м), Шарлия (връх Коевец или Алибаба - 1 849 м), Черна гора (връх Черна гора или Мавро Вуно 1 653 метра), Змийница или Серски Боздаг (връх Варовитец - 1 963 м), Боздаг или Драмски Боздаг (връх Пророк Илия 2 232 м), Чалдаг или Леканис Ори и с българско име Урвил (Мунчинов връх 1 298 м), Кушница или Пангей (връх Козница 1 956 м), Богданска планина или Бешикдаг (връх Харвата 1 103 м) и Родопи (връх Голям Перелик 2 191 м).

Рила планина е най-високата планина на Балканския полуостров – връх Мусала 2925 м. Известни върхове са Мальовица, Голям Купен, Канарата, Рилец и т.н.  Изградена е от гранити, гранитогнайси и гнайси. Билото е заравнено, а речните долини са дълбоко врязани. Във високите части на планината има ледникови форми на релефа – циркуси (Мусаленсики, на Седемте езера и др.), карлинги (Мусала, Мальовица, Злия зъб и др.), трогови долини (долината Рилска река, Бели Искър и др.). Планината е важен хидрографски възел на Балканския полуостров. От нея извират сравнително големи реки, които текат в различна посока – Марица, Искър, Места и множество притоци на река Струма. Склоновете са обрасли с широколистни и иглолистни гори, а билните части на ридовете са заети от планински пасища.

Равнинният и хълмистият релеф има по-ограничено разпространение в Балканския полуостров. Той е по-характерен за източната му част. Най-голяма е Дунавската равнина (31 000 кв.км), разположена  на север от Старопланинската система  и на юг от река Дунав. Тя е изградена от старонагънати скали, върху които са разположени по-млади скали в хоризонтални земни пластове, нахълмени на повърхността под действието на външните земни сили.

По-значимите низини са разположени в Тракия – Горнотракийска низина (в България), Източнотракийската (в Турция) и Западнотракийската (в Гърция).  Горнотракийската низина е най-голямата низина в Балканския полуостров. Разположена е между Средногорието, Родопите, Светиилийските и Манастирските  възвишения в България. Има площ от 6032 кв.км, дължина до 180 км, ширина до 50 км. Образувана е чрез потъване на земните пластове и запалване на образувалия се ров с речни и морски наслаги. Има широки заливни тераси и наносни конуси на реките извиращи от Родопите. Източната и част (Старозагорско поле) е богата на находища на лигнитни въглища.

Солунското поле е крайбрежна (крайморска низина), образувана от двете страни на долното течение на река Вардар. Разположено е между бреговете на Солунския залив и планините Круша, Каракамен, Паяк, Хортач и др. Отводнява се от реките Вардар, Бистрица (Алиакмон), Караазмак и Галик.

От равнинния и низинния релеф следва да се посочат още Посавието (покрай река Сава) в северозападната част на Балканския полуостров и Албанската низина. 

Поради силните нагъвателни и тектонски движения в миналото на Балканския полуостров се е създала характерна сложна система от планини и между тях множество котловини и долинни разширения. Те са особено характерни за земите, разположени между Стара планина и Средногорието, известни като Задбалкански котловини (Софийска, Казанлъшка и др.), в Краището, в Македония, в Босна и Херцеговина.

В Балканския полуостров и сега има и се усещат движения на земната кора. Ясно се открояват съвременните колебателни движения (издигания и потъвания), на които се дължат далматинският и лиманният тип бряг, речните тераси и широките подножни стъпала на планините.

Балканският полуостров е и земетръсна зона. Най-силни са земетресенията в Егейската разломна област – Йонийското (1953 г.), Скопското (1963 г.), Баня лука (1970 г.) и др. Съвременни вулканогенни процеси има само на остров Санторини (Тира) в Бяло море.

Котловинният релеф е много характерен за Балканския полуостров. Те са различна големина, надморска височина и произход. По-голямата част от тях са грабени по произход. Много са характерни за долините на големите реки, Краището, земите между Стара планина и Средногорието, Динаридите, Пиндската планинска система.

Косовската котловина (поле) е разположена в централните части на Балканския полуостров. През нея преминава главният вододел на полуострова, а територията се отводнява към три водни басейна – Адриатическо-Йонийски, Черноморски и Егейски. Дъното и е хълмисто. Дължината и е 84 км, а ширината е 14 км. Надморската височина варира от 500 до 700 м.

Пелагонийската котловина има овална форма с посока на простиране север-юг. Тя се състои от три полета (Прилепско, Битолско и Леринско), разположени в поречието на река Черна, приток на река Вардар. По-голямата част от нея е в Македония, само Леринското поле е в Гърция. Разположена е между множество планини, най-известните сред които са Даутица, Баба, Преспа, Бабуна и др. Отводнява се от река Църна (Черна) и нейните притоци.

Тесалия е голяма плодородна котловина в Централна Гърция. Разположена е между планините Олимп и Отрис. Средната и надморска височина е 100-200 м. Отводнява се от река Пиней. Има много плодородни почви.

Големи котловини са още Лариската, Тетовската, Люблянската и др. В Македония, в долината на река Вардар е развита и известната Гевгелийско-Валандовската  котловина с 620 км2, Кумановската котловина,  котловината Тиквеш и Овче поле.

Котловинният релеф е характерен и за другите балкански страни. В Динарската планинсках система на територията на Босна и Херцеговина са множество вътрешнопланински котловини като Сараевска, Зеничка, Тузланска и др. В Албания известни са котловините Дебърска, Корчанска, Колоня. Котловинен релеф има в остналите балкански страни.

Видове релеф по произход на формите. 
В зависимост от доминиращата причина за образуване на различните земепоръхни форми в Балканския полуостров имат разпространение: ерозионно-акумулативни форми; вулканогенни, денудационно-гравитационни; абразионно-акумулативни, ледникови, карстови, дефлационни и антропогенни, т.е целият спектър на форми, образувани от съвременните релефообразуващи процеси.

Вулканогенните форми на релефа са характерни за най-южните части на Балканския полуостров, островите в Критско и Егейско море. В тази част на Балканския полуостров Африканската литосферна плоча се подпъхва под Евроазиатската плоча. Поради това тук има чести земетресения и действащи вулкани. Формира се и специфичен вулканогенен релеф с типичните кратери, калдери и др. форми. Част от островите са вулкански по произход. В тази част на полуострова е разположена Егейската вулканична дъга с 10 вулкана. Сред тях много известни са Санторини (група острови образувани след изригването на вулкан), Милос (угаснал вулкан), Неа Камени (изграден от базалтови вулкански скали, образуващи активен вулкански кратер), Нисирос (угаснал вулкан), Метана и подводния вулкан Колумб, който поражда непрексънати земни трусове, изригвания на горещ въздух и промени на дъното на морето край кратера.

Изветрително-денудационните форми са характерни за Балканския полуостров. Те са свързани с разрушаване на скалите под влияние на външните земни сили (температурни промени, вода, лед, вятър и др.). Поради различната здравина на скалите, начина на тяхното изветряне и силата на действието на факторите се образуват различни земни форми.

Твърде често като резултат от действието на външните земни сили са образувани интересни природни забележителности и феномени. Сред най-известните са Белоградчишките скали. Те са разположени в южното подножие на Белоградчишки Венец във формата на ивица с дължина до 30 км и ширина 3 км. това са отделни скални феномени с височина до 200 м. и с различни очертания, подобни на фигурите на хора и животни, кули и т.н. Изградени са от пясъчници и конгломерати с ръждивокафяв до тъмночервен цвят. Образувани при изветрителните процеси на напукани земни пластове с триаска (мезозойска ера) възраст.

Подобна природна забележителност е Дяволският град в Сърбия. Той е разположен в южното подножие на връх Радан (1409 м) на надморска височина 700-720 м., в крайграничните на Косово райони на Сърбия. Това е природен комплекс (площ от  4300 м2) от около 200 земни пирамиди (кули) с височина до 15 м., ширина в основата 4-6 м. и 1-2 м. на върха, намиращ се между две дерета. Кулите са изградени от слабо споени пясъци и вулкански туф,  горната им повърхност е от скалата андезит.  След разрушаване на защитната повърхност от андезит кулите се разрушават.
С много голяма известност е и природната забележителност Метеора в Гърция. Това е група от 24 гигантски отвесни скали, моделирани от ветровете и дъждовете. Пясъчниците и конгломератите са се превърнали в различни скални монолити – игли, бивни, сталагмити с височина до 300 м.  Намират се в Пиндската планинска система. От гръцки език името „Метеора” означава „Горе на небето”. На повърхността на някои от тях в древността са създадени манастирски комплекси.

Денудационно-гравитационни форми на релефа. Това са форми, характерни за високите части на планините на Балканския полуостров, за дълбоко врязаните речни долини и стръмните брегове. Това са свлачищата, срутищата и сипеите и сипейните покривки. Те са много характерни за Динарско-Пиндската планинска система, за Рило-Пиринската област, Олимп, Шар и други планини. Свлачищата са най-типични за дълбоките речни долини, дунавскато крайбрежие и големи части от морските крайбрежия, в местата в които повърхностните земни пластове са разположени върху наклонени глинести земни пластове.

Ерозинно-акумулативни форми на релефа. Това са форми на земната повърхност, образувани от течащата вода, която разрушава земната повърхност, отнася разрушения материал и го наслагва на ново по-ниско място. Характерен за Балканския полуостров е и разнообразният долинен релеф с дълбоко всечени речни долини в планините, множество проломи и долинни разширения, каньоновидни долини и т.н. формирани от рушителната дейност на течащата вода. Образувани  са едни от най-импозантните форми на земната повърхност като: речни долини, долинни разширения, речни проломи, каньони, ждрела, водопади, прагове и множество други.

Сред проломите се отличава Железни врата (Джердапски пролом). Той е разположен по течението на река Дунав. Това е най-дългият речен пролом в Европа. Намира се между Сърбия и Румъния, на мястото на свързване на Източносръбските планини с Юните Карпати и Банатските планини.  Това е сложен пролом, който се състои от няколко клисури: Горна или Глубачка клисура с ширина до 200 м.; Господжин вир, с откоси, над 500 м и с ширина между 220 и 380 м, с много прагове, вирове и еворзионни котли;  клисурата Казан се дели на Велики Казан и Мали Казан, а ширината намалява до 150-170 м; Железни врата  между планините Мироч и Мехеднице. След Кладновски меандър реката навлиза в Долнодунавската равнина. Скоростта на водата е до 6 м/сек. Проломният комплекс има обща дължина 130 км и променяща се ширина. Сега проломът е преграден и е образувано голямо изкуствено езеро. 

Самария  е един от най-известните тесни планински проходи (клисури) в Европа. Намира се на остров Крит, близко до село Самария. Има дължина от 13 км. Пресича планината Лефка-Ори от север на юг и завършва на брега на Средиземно море. Дълбочината на врязване на реката е 1250 м. Ширината на каньона е от 3 до 300 м. През каньона тече малката река Тареос. През дъждовната зима тя е пълноводна и залива цялото дъно на каньона. Сега територията около Самария е Национален парк.

Много известен е и каньонът на река Тара. Той е образуван при пресичането на река Тара (приток на Дрина дълга 140 км.) на планината Тара в Черна гора. Това е най-големият каньон в Европа с дължина 82 км и дълбочина на речното врязване до 1300 м.

Каньонът Викос е един от най-дълбоките в света и в Европа. На дъното му тече река Войдоматис. Разположен е между планините на Пиндската планинска система Смоликас (2637 м) и Тимфи (2325 м). Викос има дължина от 12 км и дълбочина от около 900 м. и ширина от около 1100 м.

Искърският пролом е най-дългият в България – 65 км. Той пресича Главната Старопланинска верига между Софийската котловина и Предбалкана. 

По теченията на планинските реки в Балканския полуостров са образувани множество водопади с височина над 10 м. Повечето от тях са малки, с малко количество вода и с различна височина. Много известни са травертиновите водопади в Хърватска на река Кърка. Те са 7 с обща височина от 242 метра.   Сред по-значимите водапади са Райско пръскало с 124 м. в България, Йеловарник със 71 м. и Пилски водопад със 65.5 м височина в Сърбия.

При излизането си от планините реките образуват множество наносни конуси, алувиални низини, а в речното течение и алувиални острови. Най-многобройни са крайбрежните алувиални низини, особено тези край река Дунав, река Сава, река Марица и морските крайбрежия.

Абразионно-акумулативни форми на релефа. Това са изключително многообразни форми, включващи различни типове морски бряг – далматински, успореден, напречен и т.н. Бреговата линия се отличава с формирането на най-разнообразни брегови форми – полуострови, острови, заливи, разноборазени с клифове, абразинни тераси, плажове, потопени речни устия, лагуни и лимани и т.н.         

Глациални (ледникови) форми на релефа. В Балканския полуостров ледниковите форми част от миналите заледявания на високите части на планините Рила, Пирин, Олимп, Шар. Характерни форми на релефа са троговите (коритообразни) долини, карлинги (високи пирамидални върхове), висящи долини, различни видове морени (челни, странични, дънни и др.) морени, циркуси и др.

Карстови форми на релефа. В Балканския полуостров широко разпространение имат карбонатните скали (варовици, доломити, мрамори), което е обусловило широкото развитие на карстовия релеф. В него е и известната  област Карст. Има множество интересни пещери.

 Пещерата Постойна (Постойнска яма) в Словения е дълга 20570 м, дълбока 115 м., образувана в поречието на река Пивка във варовотото плато Крас, близко да град Постойна. В нея има система от зали и галерии със сталактити и сталагмити. В пещерата има постяна температура през цялата година – около 10оС.

Шкоцянските пещери са част от системата пещери в плато Крас в Словения. Намират се в поречието на реката Река и са създадени от действието на нейните води. При село Шкоцян реката чрез понор губи водите си и тече подземно сред варовитите скали. Реката протича през множество пещери и пропастите Велика Долина (160 м) и Мала Долина (120 м). Пещерите и подземните проходи на са дълбочина над 233 м., а общата дължина на подземните проходи е 6.2 км. На тази територия има около 30 водопада с височина до 10 м. Включва една от най-големите карстови подземни зали Мартел с височина 146 м., дължина 300 м. и ширина 120 м. 

Известни са и много пещери другите балкански страни като Магурата и Леденика в България, пещерите Диру (Лакония в п-ов Пелопонес), Кръстовата пещера (на три равнища) в Перам, пещерата Глифада в Гърция,  Ресавска, Злотска и други пещери в Сърбия, Церовачките пещери в Хърватска и др. В Балканския полуостров има и много пропасти, въртопи, ували, слепи долини.
За Динарската планинска система са много характерни високите карстови полета. Ливненското поле има площ около 300 км2, Гламочко поле е с площ от 130 км2,  Невесинско поле със 180 км2, Мостарско поле, Гатачко поле и др.. Карстовите полета има и в Пиндската планинска система – Костурско, Янинско и др.

Дефлационни форми на релефа са образувани от действието на вятъра. Те са много характерни за морските крайбрежия, където са образевани различни по форма и големина пясъчни дюни. Дефлацията е повлияла и за оформянето на редица изветрително-денудационни форми като Белоградчишките скали и Метеора.

Антропогенни форми на релефа са създадени в съвременни условия при добива на полезни изкопаеми – откритият добив на лигнитни въглища в България (Марица-Изток) и Гърция, медни руди, оловно-цинкови руди, скални и кариерни материали (мрамори, варовици, глини, пясъци и т.н.). Те имат различна форма, но най-често това са диги край реките, канали, котловани, табани, терикони и др.

4. Полезни изкопаеми
В Балканския полуостров има разнообразни полезни изкопаеми. Те имат различен геоложки произход, разпространение и величина на запасите.
   4.1. Горивни полезни изкопаеми
Нефт. Това е едно от основните горива, използвано в страните от Балканския полуостров. Това е гориво, запасите от което са незначителни  за потребностите на икономиките на балканските страни. През последните години бяха открити нови залежи на нефт. Най-значимите досегашни и нови находища се намират в шелфа на Адриатическо море на територията и в териториалните води и икономическата зона на Хърватска, Черна гора, Словения и Босна и Херцеговина. Най-значимо е находището в района на град Мостар (Босна и Херцеговина) с обем над 500 млн.т. залежи на суров нефт. С по-малки запаси са находищата в Албанската низина, в Източна Тракия (Европейска Турция, долината на река Ергене), в шелфа на Егейско море край остров Тасос (находището Принос) и др. по-малки и незначителни находища. 

Природен газ. Находищата на природен газ са в районите на находищата на нефт.  Откроява се находището на природен газ край гръцкия град Кавала, в съседство с находището на нефт Принос.

Битум. Това са въглеводородни природни вещества, използвани за производството на хидроизолационни материали и на асфалтобетон за пътни настилки. Единственото находище се намира на територията между Албанската низина и предпланините, край град Селеница в Албания.

Въглища. Находищата на въглища са с различна геоложка възраст, местоположение, запаси, условия за добив. В структурата на ресурсите от въглища най-значими са запасите от лигнитни въглища. Те са с младотерциерна възраст, разположени на малка дълбочина и позволяват евтин открит добив. Въглищните пластове са разположени на дъното на плитки водни басейни (езера и заливи), съществували през кватернера. Най-значимите са в Маришкия басейн в България, Пелагонийския басейн в Македония, Мегалополиския басейн на остров Евбея, Леринския и Серския въглищни басейни в Северна Гърция, Косовския басейн, Тузланския басейн в Босна и Херцеговина, Колубарския басейн в Сърбия, Веленския басейн в Словения, Софийския въглищен басейн и др.

Кафявите въглища са по-малко по количество на запасите и с по-малък брой находища. Най-значимо място имат Среднобосненския въглищен басейн, Бобовдолския въглищен басейн, в Далмация (находището Сиверич в Хърватска) и др.

Черните въглища са с палеозойска и мезозойска възраст. Най-значимите находища са Засавския въглищен басейн в Словения, Добруджанския въглищен басейн в България, полуостров Истрия в Хърватска (находището Раша) и др.

Като цяло находищата на горивни полезни изкопаеми на Балканския полуостров не могат да задоволят потребностите на балканските държави.

   4.2. Рудни полезни изкопаеми
В Балканския полуостров има добри находища на рудни полезни изкопаеми.

Руди на черните метали. На Балканския полуостров има редица находища на руди на черните метали. С най-голямо стопанско значение са железните руди. В него обаче те са с незначителни запаси. Находищата са с руди с ниско метално съдържание (30-50%). Разработват се и се използват находищата: в Динарските планини (Северозападна и  Централна Босна при Вареш и Любия); в Цикладските острови, Пелопонес, Халкидически полуостров и Централна Гърция; Западна Македония, Западна Стара планина (Кремиковци) и др.

Мангановите руди са с по-големи запаси. Находищата им са разположени в различни райони на Балканския полуостров. Добри находища има в полуостров Пелопонес, остров Андрос, района на града Драма в Гърция, Долината на река Батова и с. Оброчище в България, близко до столицата на Босна и Херцеговина (Чевляновичи), Кичевска котловина и Шар планина в Македония и др.

В Балканския полуостров са едни от най-добрите находища на хромови руди в Европа. Те са разположени предимно в района на Тесалия в Гърция при Лариса (находището Цангли), Домокос (Аеос-Атанасиос), и в Македония (в района на Скопие и южните склонове на Шар планина), в Албания в района на североалбанските планини (долините на реките Дрин и Мати), както и в Косово (находище Дева).

Руди на цветните метали. Те са разнообразни по вид и запаси. С най-голямо стопанско значение са находищата на боксити, медни руди и оловно-цинкови руди.  Бокситите са руди, от които се добива алуминий. Балканският полуостров е богат на находища и запаси на боксити. Богатите находища са локализирани в различни географски райони и страни. Значими са находищата на боксити в Динарските планини и Далмация, в някои от егейските острови. На територията на Гърция най-значими са находищата около планината Парнас (Парнас-Кион) и Атика (Елефсис) в Централна Гърция, остров Евбея (находището Ламия) и остров Самос. Добри са находища и в Южна Албания и по крайбрежието на Дринския залив. В Черна гора е голямото находищие на боксити при град Никшич. Богати находища има и в Хърватска (в Далмация) - в полуостров Истрия (Ровин) и находищата край градовете Шибеник (находището Дърниш), Задар (находището Обровац) и Сплит (находището Син). В Босна и Херцеговина също има значими находища - при Мостар, Власеница, Яйце и Босанска Крупа. 

Находищата на медни руди са локализирани в няколко района. Сред най-значимите са находищата в Източносръбските планини (известната мина „Бор” и при Майданпек), в Албанските планини (долината на река Дрин) и Корчанската котловина. Добри находища има още в Средногорието, Западна Стара планина и Странджанското черноморско крайбрежие в България. В повечето находища рудите се отличават с ниско метално съдържание.

В Балканския полуостров има добри находища на оловно-цинкови руди. Най-значимите находища са в Родопите (Мадан, Рудозем, Златоград, Лъки, Маджарово и др.), в планината Капаоник в Сърбия (Трепча, Звечан и др.), в района на Сребреница в Източна Босна, В Западна Тракия и п-ов Атика в Гърция, в Осоговска планина в Македония (находищата при Злетово, Тораница, Каменица, Добрево) и т.н.

Находищата и запасите на никелови руди в Балканския полуостров са по-ограничени, в сравнение с другите руди. Наличните находища са съсредоточени в южната част на полуострова, предимно на територията на Гърция. Това са предимно никеловите находища в остров Евбея и остров Крит. Назначителни са запасите и находищата на никел в планинете на Босна и Херцеговина.

Балканският полуостров от дълбока древност е известен с добрите си находища на магнезит (магнезиев карбонат). Най-значимите находища са в т.нар. Балкански пояс (от Босна и Херцеговина до Гърция) с високо съдържание на магнезий – около 47%. В южната част са находищата на остров Евбея (Лимни), находището Вавдос, Халкидически полуостров, в Тесалия. В Босна също има значими находища на магнезит. В Сърбия край река Ибър има редица находища на магнезит – Бела Стена, Бел Камен, Илиняч и др.

В Балканския полуостров, в полуостров Истрия, на територията на Словения (района на град Идрия) се намира третия по големина в света рудник за добив на живак.

Находища на антимон има в Сърбия близко до границата с Босна и Херцеговина (Крупан и Заяча).

С по-малко значение са находищата на други руди като волфрам, молибден и др. Има и някои малки находища на благородни метали. Находища на злато има на няколко места в България (Ада тепе, Челопеч, Злата и др.), Южна Македония, Източна Сърбия. По-значими запаси на сребро има находището Лаврион в полуостров Атика в Гърция.

Балканските държави в по-голяма степен задоволяват потребностите си от рудни полезни изкопаеми, отколкото с горивните.

   4.3. Нерудни полезни изкопаеми
Балканският полуостров е много богат на разнообразни нерудни полезни изкопаеми. Особено ценни и известни в Европа и света са находищата на мрамори, шмиргел, каолин, и други.

Мраморите са природен материал, който има различна употреба, но най-често се използват в строителството за облицовки. Мраморите имат метаморфен произход, но са с различни свойства и цвят. Сред най-известните и добри находища са мраморите в Гърция (пентеликски край Атина, пароски от остров Парос, остров Евбея и планината Тайгетос), България (край Сандански, Велинград, Берковица, в Сакар и др.), Македония (планините Бабуна, Шар), Албания (планината Кораб).

Травертинът е скала, използвана предимно за скални облицовки. Най-значимите находища са в Гърция и Македония.

Глините са широко разпространени. Обикновените мергелни и наносни глини се използват за производството на строителни материали (теракота, тухли, керемиди и др.). Те  се срещат повсеместно, най-често в речните долини и пониженията на земната повърхност. Образувани от наслегите на реките и при изветрянето на мергели.

Балканският полуостров е богат на находища на каолин, ресурс за производството на порцелан и фаянс и други изделия. Сред най-значимите находища са тези в Североизточна България (Каолиново, Сеново, Ветово, Тодор Икономово). Добри са находищата на каолини още в Централна и Източна Македония (край Кратово и др.).

Бентонитът е вид глина, срещаща се на редица места в Балканския полуостров. Известни са находищата в Източните Родопи в България, Македония (селата Ранковце, Гинковце) и др.

Азбестът е влакнест минерал (магнезиев силикат), използван за противопожарна защита и пожарозащитни облекла. Добри са находищата в Източните Родопи Сърбия, в долината на р. Босна и други.

Шмиргелът е нерудно полезно изкопаемо със значими запаси. На остров Наксос се намира най-голямото находище на шмиргел в света.

Каменната сол е важна суровина за химическата и хранително-вкусовата промишленост. Значимите находища са във Вътрешните Динариди, района на град Тузла в Босна и Херцеговина, полуостров Истра, района на Провадия в България.

Гипсът е важен евтин строителен материал, използван и в редица други човешки дейности. Значими са находищата на гипс в долината на река Радика и в край град Гостивар (Македония). Добри са находищата на гипс още в Сърбия и  България (Видинско, Оряховско, Старозагорско).

5. Климат
Климатът на Балканския полуостров се отличава с голямо разнообразие. То се дължи на факторите: географското положение, слънчевата радиация, характера на атмосферната циркулация, постилащата повърхност (сушева и водна), релефът (разположението на планинските системи и надморската височина).

Географското положение между 35 и 45о северна географска ширина обуславя попадането на Балканския полуостров в умерения топлинен пояс на Земята. Средната продължителност на деня е различна през годишните сезони. През зимата (м.януари) тя е между 10 (на юг) и 9 (на север) часа, а през лятото (м.юли) между 14.25 и 15.75 часа. В южните части на полуострова, особено в островната част на Гърция общата сумарна слънчева радиация е голяма. 

Слънчевата радиация влияе върху радиационния баланс. Той през цялата година е положителен само в южните райони на полуострова, неговите крайбрежия и островите. В северните части има зимни месеци с отрицателен радиационен баланс. Получаваната от земната повърхност на Балканския полуостров слънчева радиация пряко зависи от продължителността на слънчевото греене, която намалява от юг на север.

Атмосферната циркулация влияе чрез континенталните и морските въздушни маси. Балканският полуостров е широко свързан с континента Европа и големи части от неговата територия се намират под континенталното влияние. Морското влияние е ограничено поради това, че от запад покрай Адриатическо и Йонийско море е разположена надлъжната (успоредна на брега) Динарско-Пиндска планинска система. Балканският полуостров се намира под влиянието на три типа въздушни маси: на умерените географски ширини, на тропичните и на арктичните въздушни маси. Поради движението на Земята под наклон спрямо земната орбита, те се изместват през годината по сезони на север и на юг. По фронталните повърхнини между тях се развива циклонална дейност, която влияе върху характера на времето и климата.

През зимата голяма част от територията на полуострова се намира под влиянието на Източноевропейския и Сибирския антициклон и тогава над него нахлуват студени въздушни маси, температурите се понижават и се задържа снежна покривка. През зимата средиземноморските циклони преминават по линията на Тиренско, Йонийско и Критско море до Мала Азия и оказват влияние върху времето, като зимата става по-мека, с много валежи.

През преходните сезони циклоните преминават най-често през северната част на Адриатическо море, Албания, Тесалия и над Бяло море се разклоняват на два пътя: северен – над Мраморно море и Източна Тракия, и южен – на юг от полуостров Мала Азия.

През лятото циклоните се движат предимно по линията на Генуезкия залив, Северна Италия, долината на река Сава и Долния Дунав. Тогава големи части от Балканския полуостров попадат под влияние на Азорския максимум, над него се установяват тропични въздушни маси и типичното антициклонално време с големи засухи.

Постилащата повърхност, особено съседството на водните басейни, оказва силно влияние върху формирането на климата на Балканския полуостров. Значимо е влиянието на Атлантическия океан, поради голямата разчлененост на бреговете на Южна Европа и Балканския полуостров. Той влияе и чрез наличието на топлото течение Гълфстрийм. Много силно влияние върху южните части на Балканския полуостров оказва и Средиземно и свързваните с него морета – Егейско, Йонийско, Адриатическо. Това влияние се изразява в допълнителното овлажняване на носените от Атлантическия океан въздушни маси и формирането на средиземноморски циклони. В северните части на полуострова има по-значимо континентално влияние.

Освен атмосферната циркулация, голямо влияние върху климата на Балканския полуостров оказва релефът. Разположението на основните планински вериги до голяма степен обуславя климатичните особености в полуострова. Динарско-Пиндската система прегражда от запад пътя на топлите и влажни въздушни маси. Поради това средиземноморски климат имат само част от крайбрежната ивица на Адриатическо море, Йонийско море, Южна Гърция и Егейските острови. Липсата на високи планини на югоизточната част на полуострова (Западна Тракия, Източна Тракия, долното течение на р. Марица) разширява влиянието на топлите въздушни маси и климатът носи белезите на средиземноморския. Старопланинската област е естествена климатична преграда, която пречи през зимата на студените континентални въздушни маси да проникнат в Тракия, но и препятства проникването на топлите въздушни маси в Дунавската равнина и Добруджа. Подобна роля имат Рило-Родопският масив и речните долини. По долините на притоците на река Дунав на юг нахлуват студени въздушни маси, а по долините на реките, вливащи се в Бяло море (Марица, Места, Струма, Вардар), на север прониква средиземноморски по-топъл въздух.

Влияние върху климата на Балканския полуостров оказва и надморската височина. В планинските области климатът е по-хладен и по-влажен, а в низинно-равнинните е по-сух и по-топъл.

На Балканския полуостров са разпространени два основни типа климат: умерено-континентален в северните и в централните части и средиземноморски по крайбрежията на Адриатическо, Йонийско, Бяло и Мраморно море. Между тях се образува една преходна ивица.

Климатичните елементи се отличават се редица особености, дължащи се на различното влияние на климатичните фактори.

Температурата на въздуха се отличава с много особености и различия. Тя е с изразен годишен ход и териториални различия. Температурата на въздуха се влияе от географската ширина, атмосферната циркулация и надморската височина.  В северната част на Балканския полуостров средната годишна температура е около 11.0оС, но на юг тя достига до около 18.0оС. По-големи са температурните различия през зимата. През зимата устойчива снежна покривка се формира предимно в северните и централните (отдалечени от морета), райони на Балканския полуостров. Във вътрешните части на полуострова климатът е по-рязък, с по-голяма температурна амплитуда. Тя може да достигне до 25-30оС. В северните извънпланински райони на Балканския полуостров зимата е студена, средните януарски температури са  под 0оС, до -2.8оС в Образцов чифлик, Русенско. В тях се образува и се задържа снежна покривка. За котловините през студеното полугодие са характерни температурните инверсии. В южните части на полуострова средните януарски температури са над 0 градуса Целзий, а в островната част  достигат до 11.8оС в град Ханя на остров Крит. Хоризонталният температурен градиент е 1.5оС.

През лятото в Балканския полуостров има високи температури, дължащи се на нахлуването на топли тропични въздушни маси и на силното нагряване на земната повърхност от Слънцето. Разликата в летните температури между южната и северната част е незначителна. Средните юлски температури в извънпланинските части се променят от 20.4оС в София до 28.1оС в град Трикала, Гърция Хоризонталният температурен градиент е около 0.5оС на 100 км. Като цяло в южната част на полуострова  периодът с топло време над 10оС е около 11 месеца, докато в северната част достига 6 месеца.  Поради това в южната част пролетта и есента са по-къси сезони. Годишните температурни амплитуди също се различават –  в северната част те са над 20оС и са особено големи в котловините, а в южните и планинските части са под 20оС.

Относителната влажност на въздуха и облачността над Балканския полуостров също имат своите особености. През зимата те са почти еднакви за целия полуостров (80% и 60%). Но през лятото съществено се отличават. На север те имат значително по-високи стойности (65% и 45.5%). В южните пък имат много ниски стойности (40% и 10%). Това прави лятото в южните области освен топло и много сухо.

Под влияние на атмосферната циркулация и разположението на планинските системи ветровете се отличават с редица особености. Преобладават северозападните и западните ветрове. Типични за крайбрежията са бризите. Фьонът е силен и топъл сух вятър, който пада по северните склонове на планините, най-често в южната част на полуострова. През зимното полугодие чести са и зимните падащи ветрове – бората в далматинското крайбрежие на Адриатическо море, бораподобните ветрове в Сливен и Казанлък, южно от Стара планина, „вардарецът” по долината на река Вардар и др. В южните части на Балканския полуостров често духа горещия вятър сироко. Той носи топлина и пустинен прах от Африка.

Валежите на Балканския полуостров по количество са умерени. Те намаляват поради влиянието на общата атмосферна циркулация от запад на изток. През годината са неравномерно разпределени и зависят от атмосферната циркулация, надморската височина и изложението на склоновете на планините спрямо посоката на движението на въздушните маси. Ясно са очертани две части на Балканския полуостров: северна – с летен максимум на валежите, и южна – със зимен максимум. В егейските острови относителният дял на зимните валежи достига до 50%, а летните са незначителни – до 10 мм на остров Крит. Между северната и южната част е разположена ивица с по-равномерно разпределение на валежите с два близки по стойности валежни максимума. По на север: по-висок летен и зимен, а по на юг – по-висок зимен и летен. Тя обхваща района на Динарските планини, Северна Македония, Кюстендилското поле, Горнотракийската низина, Тунджанската област, Бургаската низина и част от Черноморското крайбрежие.

По наветрените склонове на Динарските планини падат повече валежи – в някои части над 2000 мм годишно, а в района на Которския залив  - до 5000 мм годишно. При станция Църквице са измерени абсолютните максимални валежи в Европа – 5317 мм. Около и над 1000 мм годишна сума на валежите има по най-високите наветрени склонове на Стара планина и по високите части на Македоно-Тракийския масив. Значително по-малко количество валежи пада в Южна Гърция – на остров Тира 300 мм/год. и в Добруджа (Сулина в Румъния) – 370 мм/год.

В зависимост от стойностите на климатичните елементи техните основни характеристики позволяват поделянето на Балканския полуостров на 5 климатични области: умереноконтинентална (на север), средиземноморска (на юг), преходноконтинентална на юг от умереноконтиненталната, преходносредиземноморска (на север от средиземноморската) и планинска (в местата с надморска височина над 1000-1200 м).

Умереноконтиненталната климатична област обхваща земите на юг от реките Сава и Дунав – Вътрешните Динарски планини, Посавието, Шумадия, Моравско, котловините в Краището и Софийско (Ихтиманска, Самоковска, Софийска, Габерска и др.), Дунавската равнина, Предбалкана и ниските северни склонове на Стара планина. Тя се характеризира със студена зима със задържане на снежна покривка и средни януарски температури под 0оС и топло лято с високи температури. Годишната температурна амплитуда между средномосечените температури на най-студения и най-топлия месец е над 20оС и много често около 24оС. Валежният максимум е летен (юни), а валежният минимум е зимен (февруари). По количество валежите са умерени.

Преходноконтиненталната климатична област обхваща земите на Балканския полуостров на юг от умереноконтиненталната. Тя включва Тетовската, Скопската, Кюстендилската и други котловини, Горнотракийската низина, източната част на Средногорието и най-източната част на Главната Старопланинска верига. В нея има преплитане на умерено континенталното и средиземноморското климатично влияние, но като цяло преобладава умереноконтиненталното. Средните януарски температури са над 0оС. Валежните минимуми са два, почти изравнени по количество – февруарски (умереноконтинентално климатично влияние) и августовски (средиземноморско климатично влияние). Валежните максимуми са два – зимен и летен (юни).

Преходносредиземноморската (континенталносредиземноморска) климатична област е разположена на юг от преходноконтиненталната. Тя включва областите на Високия карст в Динаридите, средната част на Македония, Рило-Родопския масив и Странджа. Отличава се с преплитане на влиянията на умереноконтиненталния и на средиземноморския климат, но с превес на средиземноморския. На морското равнище средната януарска температура е над 2оС. Зимата е по-топла в сравнение с предните две области, а през лятото има по-продължителни периоди на засушаване. Главният валежен максимум е през зимата (ноември-декември), а минимумът е през лятото (юли-август).

Средиземноморската климатична област обхваща адриатическото крайбрежие, йонийското крайбрежие, полуостров Пелопонес, Атика, Тесалия, Южна Македония, Западна и Източна Тракия, островите в Бяло море. Характерна особеност на климата е горещото и сухо лято и меката и влажна зима. Средните януарски температури са около 5оС при средна годишна температура от 15-18оС. Валежите имат ясно изразен годишен максимум през зимата и летен минимум. Тази климатична област се поделя на четири подобласти.

Адриатическата подобласт обхваща тясна крайбрежна ивица между Адриатическо море и Динарските планини. Зимата е мека, но понякога има застудявания поради влиянието на студен въздух, преливащ през планините. Температурата рядко спада под 0оС, а валежният максимум е през есента.

Йонийската подобласт обхваща крайбрежната ивица между Йонийско море и Пиндската планинска система, части от Епир, Йонийските острови и западните части на полуостров Пелопонес.

Южноегейската подобласт обхваща островната част, част от полуостров Пелопонес, Атика и Тесалия в Гърция. 

Йонийската и Южноегейската подобласти са най-топлите райони на Балканския полуостров. В тях лятото е най-продължително (около 6 месеца) и най-топло, със средна юлска температура над 25оС, почти без валежи (само 10% от годишната валежна сума). Зимата е много мека, с кратки захлаждания и валежи (около и над 50% от годишната валежна сума).

Североегейската климатична подобласт обхваща крайбрежието на северната част на Бяло (Егейско) море и Мраморно море, т.е. Южна Македония, Западна и Източна Тракия. Топлото време продължава 8-9 месеца, но лятото е по-късо в сравнение с южноегейската област, а зимата е по-продължителна и хладна.

6. Води
   6.1. Обща характеристика
Като цяло Балканският полуостров е беден на води. Повечето от реките са планински, къси, с тесни и дълбоки долини, стръмни склонове, множество проломи, маловодни и с бързи течения. Плавателни са само граничните реки – Дунав и Сава. Без река Дунав, най-дълга е река Сава - 940 км. Реките в Балканския полуостров се оттичат към различни водни басейни, които са част от отточната област на Атлантическия океан – черноморски, мраморноморски, беломорски (егейски), йонийски и адриатически.  Най-голяма площ заемат водосборните басейни на реките, оттичащи се в Черно море чрез река Дунав.    
   
Главният вододел на Балканския полуостров образува сложна линия, която не съвпада с главното орографско било (линията, свързваща най-високите върхове). Той започва от северозападната част на протока Босфор, преминава близко до черноморския бряг, след това по билото на Странджа планина, минава по билото на ниските ридове, разположени между Елховското и Ямболското поле от запад и Бургаската низина от изток. След възвишението Бакаджици главният вододел минава североизточно по ниски хълмове и възвишения и достига билото на Стара планина. От там на запад по билото на Главната Старопланинска верига достига до рида Гълъбец, на юг преминава по него и през Ихтиманска Средна гора и достига Рила планина. В Рила заобикаля от юг изворите на река Искър. След това минава на север по билото на Верила планина и достига до Черни връх на Витоша. От Черни връх вододелът е минава по билото на Витоша, Люлин, Вискяр, Завалска планина, заобикаля от югоизток долината на Ерма река, през планините Варденик и Църна гора (Скопска Черна гора) достига Косовската котловина. Тук, минавайки през вътрешнокотловинното възвишение Дреница, разделя притоците на Вардар (Беломорски басейн) от тези на Морава (Черноморски басейн) и на Дрин (Адриатически басейн). След Косовската котловина главният вододел минава през Динарските планини близо до бреговете на Адриатическо море, особено край град Риека и през Горски Котар и Котраниската карстова област преминава в Юлийските Алпи.

   6.2. Реки
В Балканския полуостров има много на брой реки, но като цяло те са къси поради близостта на съседните морета. Поради това и водосборните басейни са малки, а това обуславя и малкото водно количество на реките. Реките в Балканския полуостров имат различен режим на пълноводие и маловодие. В районите с умереноконтинентален климат пълноводието на реките е пролетно, свързано предимно с топенето на снеговете и увеличаване на валежите в края на пролетта. В земите със средиземноморски климат пълноводието е зимно или есенно-зимно Изключение прави граничната река Дунав. Реките имат своите особености и по отточни басейни.

Черноморски отточен басейн. Това е най-големият по площ отточен басейн на Балканския полуостров. От реките оттичащи чрез река Дунав, най-значителна е река Сава. Тя има площ на водосборния басейн от 95 хил.км2. Извира от Юлийските Алпи. Основните и притоци, извиращи от  Динарската планинска система, са Купа, Уна, Върбас(256 км), Босна (308 км). Средният отток на Сава е 1670 м3/сек.

Река Купа протича през Словения и Хърватска. Извира от Горски Котар с 313 м надм. височина на извора. Общата и дължина е 296 км, а площта на водосборния басейн – 10 хил. км2. Най-значимите и притоци са Добра, Корана, Глина, Одра. При град Сисак се влива в река Сава. Водното и количество е 283 м3/сек.

Река Велика Морава се образува от сливането на Южна (Българска) и Западна (Сръбска) Морава. Дължината и е 563 км, а площта на водосборният и басейн е 38 хил.км2. Основният и приток е река Ибър (276 км). На изток от Велика Морава в Дунав се вливат реките Тимок, Огоста, Искър (368 км), Вит, Осъм (285 км), Янтра    (258 км), Русенски Лом и множество малки и незначителни притоци.

Река Искър извира от Рила планина. Има водосборен басейн от 8 640 км2. Тече на север и пресича Самоковската котловина, Средногорието, Софийската котловина и чрез Искърския пролом пресича Стара планина, а след това тече в Предбалкана и Дунавската равнина. Влива се в река Дунав близко до с. Байкал. Общата и дължина е 368 км. По-значими притоци са Палакария, Блато, Лесновска, Малък Искър. Средният годишен отток на река Искър при с. Оряховица (Плевенско) е 54.5 м3/сек.

Пряко в Черно море се вливат реките Провадийска, Камчия, Средецка, Велека, Резовска и други. Река Камчия  се образува от сливането на реките Голяма Камчия и Луда Камчия. За нейно начало се приемат изворите на река Голяма Камчия в Лиса планина. Камчия отводнява Източния Предбалкан и Източна Стара планина. Дължината и е 245 км, а водосборния басейн обхваща площ от 5.4 хил.кв.км.

Мраморноморски отточен басейн. Обхваща съвсем незначителна част от територията на Балканския полуостров, част от Източна Тракия. Реките са много къси и маловодни.

Беломорски отточен басейн. По-значимите реки в този басейн са Марица, Места, Струма, Вардар и Бистрица (Алиакмон). 

Река Марица има най-голям водосборен басейн (54 хил.км2, от тях 21 хил.км2. в България). Тя извира от Рила планина и тече на север, изток през Горнотракийската низина и юг между Източнотракийската и Западнотракийската низина. Дължината и е 525 км. Влива се в Бяло море чрез блатиста делта. Главните и притоци са Тополница, Сазлийка, Тунджа, Въча, Чепеларска, Арда и Ергене (в Турция).

Река Места извира в Рила планина и се образува от сливането на Черна и Бяла Места. Тече на юг в дълбока разломна долина между Пирин и Родопите, а на гръцка територия пресича хълмисти и нископланински райони. Влива се в Бяло море чрез делта. Общата и дължина е 273 км, от които 126 са в България. Общата площ на водосборния и басейн е 7 500 км2. Средното водно количество в района на българо-гръцката граница е 32 м3/сек. В горното и средно течение има снежно-дъждовно подхранване, а в долното течение – дъждовно. Главен приток на Места е река Доспат.

Река Струма има водосборен басейн от 10.8 хил.км2. Извира от южния склон на планината Витоша и отводнява поредица от котловини като Пернишката, Радомирската, Кюстендилската и т.н. Напуска територията на България при граничният пункт Кулата. След това тече в Гърция и се влива в Егейско море.

Река Вардар има дължината 388 км. Водосборната и площ е 25.4 хил. км2, а средният дебит при устието и е 174 m3/s. Извира югозападно от град Гостивар в котловината Полог на 683 м надморска височина. Тече и отводнява котловините Полог, Скопска, Велешка, Гевгелийско-Валандовска и се влива в Солунския залив чрез обща делта с Бистрица и Караазмак. Преминава през редица проломи като Дервентска, Таорска, Велешка, Демиркапийска и Циганска клисури. По-значимите и притоци са Лепенец, Маркова река, Пчиня, Църна (Черна) и Брегалница.

Река Бистрица (Алиакмон) е дълга 322 км. Извира от планината Грамос в Северозападна Гърция под името Белица, тече на югоизток, прави голям завой и след това тече на североизток и се влива в Солунския залив в обща делта с Караазмак и Вардар. По-известни притоци са Прамарица, Венетикос и Могленица.

Реките, които извират от Средна Гърция (Пеней, Сперхиос, Асопос и др.) и от полуостров Пелопонес (и се вливат в Бяло море), са къси и маловодни.

Йонийски водосборен басейн. Реките, извиращи от полуостров Пелопонес (Пирос, Алфей и др.) са много къси и маловодни, някои дори нямат постоянно водно течение през лятото. С подобна характеристика са реките, извиращи от Средна Гърция и вливащи се в Коринтския залив и залива Патраикос на Йонийско море. От залива Патраикос до полуостров Карабурун в Албания се вливат сравнително къси, но бързи реки (Ахелой, Арахтос, Каламас, Еримантос и др.), понеже извират от по-високите планини на Пиндската верига.

Адриатически водосборен басейн. Този водосборен басейн обхваща тясна ивица суша между билото на Динарските и Албанските планини и бреговете на Адриатическо море. Между полуостров Карабурун и Дринския залив в Адриатическо море се вливат реки, които в голяма част от течението си отводняват територията на Албания. Това са реките Вьоса, Семани, Шкумбини и Дрин.

Най-значима е река Дрин, която извира от планините на границата между Косово и Черна гора под името Бели Дрин. Тече на юг  и в Албания се слива с река Черни Дрин. След това тече на запад и отново на юг и се влива в Дринския залив на Адриатическо море. Дължината и е 281 км., а площта на водосборния и басейн е 12.6 хил.км2. Река Дрин отводнява известното Охридско езеро.

Река Семани извира от Албанските планини и се образува от сливането на двете реки – Осъм и Девол. Има дължина от 266 км (от извора на притока Девол и около 6.0 хил.км2 водосборен басейн.  Тече на запад, пресича Албанската низина и се влива в Адриатическо море.

Река Вьоса (280 км) извира от планината Камила (Северен Пинд) в Гърция, тече на северозапад и се влива в Адриатическо море северно от залива Вльора. Има площ от 6.6 хил.км2. По значими притоци на Вьоса са Сушица и Дрино.

Река Шкумбини е дълга 181 км. Извира от планините западно от Охридското езеро. Тече на север и северозапад. След това пресича Албанската низина, тече на запад и се влива в Адриатическо море северно от залива Караваста. Средният дебит на реката е малък – 70 м3/сек.

Между Дринския залив и Триестския залив на Адриатическо море има редица сравнително къси реки. Най-значимата от тях е Неретва. Тя има дължина от 225 км  и водосборен басейн от 5.6 хил.км2. Извира от планините на Херцеговина, близко до границата с Черна гора. Пресича главното било на Динарската планинска система и се влива чрез делта в Неретвенски залив на Адриатическо море, близко до град Плоче. В по-голямата си част тече през Херцеговина, а само долното течение (22 км.) е на територията на Хърватска. Най-значимите и притоци са Ракитница, Рама, Требижат (десни) и Буна и Брегава (леви). Средният дебит  (разход на вода) е 280 м³/сек.

Река Крка е карстова река в Хърватска, която извира от склоновете на планината Динара, под най-високият и връх. Тече на югозапад протича през голямото Проклянско езеро и се влива в Адриатическо море близко до град Шибеник. Има дължина от 73 км. Най-значимият и приток е река Чикола. Известна е с множеството си водопади, от които 7 каскади.

Река Цетина извира от планината Динара, тече на югоизток и се влива в Брачкия проток на Адриатическо море при град Омиш. Има дължина от 105 км. Известна е с живописния си пролом (каньон). През него реката тече много бързо. Там е водопадът Велика Губавица (48 м) и множество прагове и бързеи.

Река Бояна е дълга 30 км. Водосборната и площ е 5.1 хил.км2. Извира от Шкодренското езеро. Тя е плавателна река. Това е най-пълноводната река, която извира от Балканския полуостров и се влива в Адриатическо море. Преди вливането си се разделя на два ръкава, между които се образува остров Бояна. Единият ръкав на река Дрин се оттича чрез Бояна в Адриатическо море.

Реките в Балканския полуостров имат различен речен режим. Оформени са три основни хидроложки области
Първата от тях е със снежно-дъждовен режим на подхранване на реките. Тя заема ограничен площи във високите планини и включва горните планински течения на реки като Искър, Марица, Места, Сава, Дрин и други. 

Втората хидроложка област е с дъждовно-снежен режим. Тя обхваща големи площи в северната и в централната част на Балканския полуостров. В нея попадат по-големите части от водосборните басейни на реките Сава, Уна, Върбас, Дрина, Морава, Огоста, Искър, Вит, Осъм, Янтра, Русенски Лом, Камчия и др. 

Третата хидроложка област е с дъждовен режим на реките. Тя обхваща земите със средиземноморски и преходен климат. Дъждовният режим е характерен за реките в Южна и Средна Гърция, Източна Тракия, Адриатическото крайбрежие и др. По-големите реки, поради това, че протичат през различни климатични области имат сложен режим, поради протичането им през различните климатични области. Такъв сложен е режимът на реките Дунав, Сава, Дрина, Струма, Марица, Искър и др.

Поради широкото разпространение на земната повърхност на варовитите скали (варовици, доломити и мрамори) в Балканския полуостров има множество реки с карстов режим на подхранване и сравнително слаби колебания на речното ниво. Някои от реките дори губят повърхностния си отток, а водата тече подземно. Този режим е много характерен за планините в Динарската планинска система и някои от реките в останалите планини и Добруджа. 

   6.3. Езера
Балканският полуостров се отличава с разнообразие на езерата по големина, произход и местоположение. 

Тектонски езера. Едно от най-известните и най-значимите от тях е Охридското езеро. Надморската височина на водната повърхност е 693 м. Има неправилна форма с дължина от 30.4 км  ширина от 14.8 км. Площта му е 358 км2, обема на водата е 55.4 км3, а най-голямата дълбочина е 288 м при средна дълбочина от 155 м. Събира водите си от площ 2 600 км2. От него извира река Черни Дрин, чрез който водите се отнасят в Адриатическо море. Охридското езеро  е най-дълбокото и най-старото по възраст езеро на Балканския полуостров. Подземно е свързано с Преспанското езеро и получава води от него. Водата е чиста и прозрачна. Езерото е съхранило уникално екосистема с над 200 ендемични вида. Поради това е включено в списъка на ЮНЕСКО за световното природно наследство.

Преспанското езеро е разположено на границата между Македония, Албания и Гърция. То е най-високо разположеното тектонско езеро на Балканите. Надморската му височина е 853 м., а дълбочината е 54 м. Образувано е в тектонска котловина. Общата му площ е 285 км2. Свързано е с малък проток с езерото Малка Преспа. Има дължина от 34 км и ширина от 10 км.

Костурското езеро се намира в Егейска (Южна) Македония, в Костурската котловина. Разположено е на 630 метра надморска височина. Площта му е 28 км2, а водосборната му площ е 253 км2. Дълбоко е около 9 м. Има дължина  30 км. В него се вливат 9 малки реки.

Дойранското езеро е на границата между Македония и Гърция. Разположено е на 148 м надморска височина. Площта му е 43,1 км2.  Има заоблена форма и малка дълбочина – до 10 м. Отводнява се към река Вардар чрез река Гьолая.

Шкодренското езеро е най-голямото по площ на Балканския полуостров. Разположено е на границата между Черна гора и Албания. Водата му се оттича към Адриатическо море чрез река Бояна. Площта му се променя и през година е 356-370 км2. В него се вливат няколко реки, по-значими от които са Морач и Црнович. Най-голямата дълбочина на езерото е 44 м.

Карстови езера. В Балканския полуостров те са разпространени поради широкото разпространение на карбонатните скали. Характерни са предимно за Динарските планини и отделни планински и платовидни области. 

Плитвицките езера са 16 на брой и са разположени в Динарските Алпи, в Плитвишкото плато, намиращо се между планини (Мала Капела, Личка и Медведак),  сред карстови скали, предимно доломит и варовик. Разположени са в речна долината с разлика във височините от 133 м.  Езерните котловини са образувани чрез прегради на реката от травертин (бигор).  Свързани са чрез множество водопади. При най-високият водата пада от височина 80 м. Общата площ на езерата е над 2 км2. В района на езерата има 36 пещери. Обичайно явление е водопадите да отстъпват и да намаляват височината на пада на водата. При Плитвицките водопади има обратното явление – височината се увеличава. Езерата са известни с промяната на цвета на водите си.

Езерото Черкница (Черкниско езеро) е разположено в платото Крас в Словения. То има пулсиращ режим. Водното равнище и обема на водата се променят. В края на пролетта равнището на езерото е на 553 м. надм. височина, а след това водата се оттича през отвори във варовитите скали и отива в пещерите. Част от нея извира от карстовите извори, оттичащи се в река Любляница. Тогава равнището на водата се понижава със 7 м и достига 546 м надм. височина. През различни периоди на година езерната котловина  може да бъде запълнена с вода или напълно суха. При високи води размерите на езерото са 10  на 5 км и площ от 30 км2.

Янинското езеро е разположено в областта Епир на Гърция, близко до границата с Албания. Намира се в малка котловина в западното подножие на масива Мецово (планината Пинд). Надморската му височина е 470 м.  Има неправилна форма с дължина 7.5 км и ширина 5.0 км. Най-голямата му дълбочина е 11 м, а средната е 4-5 м. Общата му площ е 22.8 хил.кв.км. Има едни по-значим остров. На бреговете му е разположен град Янина.

Ледникови езера. Образувани са от миналата дейност на ледниците във високите части на най-високите планини на Балканския полуостров. Най-много са циркусните малки езера в Рила и Пирин (около 300). Подобни езера им в Албанските Алпи (около 80 езера), в Шар планина (39 езера, включително Шутманско, Блатечко, Черно вир и др.), в Дурмитор (18 езера), Ябланица (4 езера) и други. Циркусните езера обикновено са на групи. Такива са известните в България Мусаленски, Бъндеришки, Валявишки и др. езера.

Плавското озеро е разположено в северните склонове на планината Проклетия. Има дължина 2 км и ширина 1.2 км при приблизителна обща площ на водната повърхност 2 км2. Най-голямата му дълбочина достига до 9 м. То е ледниково проточно езеро. В него се влива и от него изтича река Лим.

Крайбрежни езера. Езерото Синое е крайбрежно лиманно езеро, разположено на брега на Черно море, южно от делтата на река Дунав. Разимското езеро на добруджанското черноморско крайбрежие е лагунен тип, образувано е чрез преграждане с наноси на част от морски залив. Свързани и на близко разстояние до него са езерата лимани лиманите Головица, Змеица, Синое. Бистонското езеро се намира на Егейското крайбрежие. Има площ от около 44 хил.ха. В него се вливат Ксантийска река и река Сушица. Известно е с местообитаването на над 260 вида птици.

Крайморски езера има и по българското черноморско крайбрежие. Сред най-значимите лиманни езера са Бургаското, Варненското, Мандренското и др. Лагунните езера са Поморийско, Алепу, Стомопло и др. Подобни крайморски езера има и по другите крайбрежия на Балканския полуостров.

   6.4. Блата
В Балканския полуостров има сравнително малко площи, заети с блата. Сред тях най-многобройни и значими са низинните крайбрежни блата край река Дунав, река Сава, Марица, Струма, Вардар и др. реки и покрай бреговете на моретата. От множеството български крайдунавски блата сега са останали незначителен брой (Сребърна, Кайкуша и Лещава) и блатата в остров Белене и другите по-големи дунавски острови). Сред най-значимите и известни в Балканския полуостров блата е Бутковското блато в Гърция (долината на река Струма). Разположено е между планините Беласица и Круша, в северната част на Серското поле. През 1932 година площта на блатото е увеличена чрез изграждане на язовирна стена, а нивото на водата е повишено с 4-8 метра. Чокльовото блато при с. Байкал, община Радомир, Пернишка област е защитена местност с площ 320 ха.

   6.5. Подземни води
Балканският полуостров разполага с разнообразни по произход и количество видове подземни води. Разнообразието се дължи на спецификата на геоложкия строеж, релефа, климата и скалния състав.

Грунтовите води са много характерни за дъната на котловините, заливните речни тераси и алувиалните низини като Горнотракийска низина, Западнотракийска низина, Бургаската низина, Албанската низина, крайдунавските низини и Посавието, котловинните дъна. 

Карстовите води са често срещани в местата със широко разпространение на карбонатните скали, особено в Динарските планини, Пиндските планини, Стара планина и др. Твърде често те дават началото на реки (Кърка и др.) и формират тяхното карстово подхранване, образуват езера (Плитвицките и др) и т.н.

Минералните води на Балканския полуостров са известни и се използват от дълбока древност. На полуострова има множество минерални извори, дължащи се на сложния геоложки строеж, миналата и настояща вулканска дейности и т.н. В Гърция има около 700 минерални извора. Важна особеност на разположението на минералните извори е голямото им наличие в островната част на страната – 229 извора. Това позволява съчетаването на рекреативния морски туризъм с балнеолечението. Сред известните темроминерални курорти на Гърция са Лангада край Солун, Термопили, Лутраки (в Коринт), Кашира (в Олимпия), Терм (на остров Лесбос), Ленда (на остров Крит) и много други.

В България минералните извори са разположени почти в цялата страна (изключение на Дборуджа). В страната има осколо 600 естествени и около 400 сондажни извора. Сред най-известните са Хисаря, Банкя, Велинград, Кюстендил, Вършец и др.  В Сръбия също има около 1000 минерални извора.

В Балканския полуостров в повечето случаи селищата, в които или край които има минерални извори в името си имат думата баня. Например, Баня Лука (Босна и Херцеговина), Банкя (България), Банско (България), Врънячка баня (Сърбия) и Соко-баня (Сърбия) или думата Топлице в Хърватска (20 извора с имена като Даруварские топлице, Стубичке топлице, Истърски топлице и др.) и Словения (Шмарске топлице, Порторож и др).

В редица райони на Балканския полуостров има и находища на подземни напорни (артезиански) води, особено в някои геоложки структури като моноклинални ридове, карстови райони и др.

7. Почви, растителен и животински свят
   7.1. Почвена покривка
На Балканския полуостров има разнообразна почвена покривка. Нейното разнообразие се дължи на разнообразието в скалната основа, релефа, климатичните условия и растителността. В северната част на полуострова, в местата, където е разпространена умереноконтиненталната климатична област и широко е разпространен льосът, са разположени черноземните почви.

Черноземите са разпространени на юг от река Дунав и земите, покрит с льос. Те са най-типични за Дунавската равнина в България. Това са най-плодородните почви в Балканския полуостров.

Сивите горски почви в Балканския полуостров са развити при умереноконтинентален климат с по-ниска средна годишна температура (5-6оС) и валежи 500-700 мм, при хълмист и нископланински релеф, при разнообразна скална основа (варовици, льос, глини, мергели и др.) при лесостепна и широколистна листопадна растителност (предимно дъбови гори. Това са песъкливо – глинести почви с хумусен хоризонт до 35 см и съдържание на хумус до 2%. Благоприятни са за отглеждане на зърнени култури, фуражни култури, овощия. Разпространени са в местата с по-голяма височина до 800 м в Дунавската равнина и Предбалкана, в планинте на Сърбия, Босна и Херцеговина и Хърватска.

Канелените горски почви са характерни за Балканския полуостров. Те са разпространени в районите със средиземноморски климат и преходно-континентален климат с наличието на два ясно различими периода на годината: мека и влажна зима и горещо и сухо лято и при годишна сума на валежите 600-700 мм. Развити са под сухи гори и маквиси (дъб, габър, вечнозелен дъб, лавър, дървовидна хвойна и др.). Образувани са в слабомощна (тънка) изветрителна покривка образувана върху варовити скали, магменити и метаморфни скали. Хумусният хоризонт има канелен цвят, троховидна структура и мощност от 20-40 см. Съдръжанието на хумес в него е от 2 до 6%. Отличават се с малка порьозност и висока плътност. Разпространени са в южните и средни части на Балканския полуостров върху хълмисти, полупланински и по-рядко при равнинни терени. Не сред почвите с високо плодородие. Подходящи са за отглеждане на тютюни, лозя, овощия, етерично-маслени култури  и др.     

Смолниците са почвен тип, развит при негативни форми на релефа (падини и котловини), върху неспоени наслаги и при преходно-континентален климат, под рядка широкилстна горска и листопадна растителност. Съдържат голямо количество глина и при навлажняване набъбват, а при изсушаване се спичат и напукват. Имат мощен хумусен хоризонт, но с не твърде високо съдържание на хумуса (2-4%). Това са едни, заедно с черноземите и алувиално-ливадни) от най-плодородните почви в Балканския полуостров. Благоприятни са за отглеждане на зърнени култури, технически и други култури. Разпространени са в Южна България, Македония и отделни котловини в Сърбия.

Червеноземните почви („тера роса”) са разпространени в местата със средиземноморски топъл климат, при варовита скална основа и под широколистна листопадна горска и храстова растителност. Отличават се с високо съдържание на окиси на желязото и алуминия. Железните съединения придават на тези почви червения цвят. Разполагат се на наклонени терени с наклон 8-25 градуса. Разпространени са по адриатическото крайбрежие на Балканския полуостров.

Жълтоземни почви. Това е тип почви характерен за субтропиците, а в Балканския полуостров за редица райони със средиземноморски климат. Образувани са върху глинести скали и глини със слаба водопропускливост, образувани под широколистни твърдолистни гори и храсти. Съдържанието на хумус е 2-7%. Върху тях добре виреят цитрусови култури, лози, етеричномаслени култури, тютюн и др.

Кафявите горски почви са разпространени в планинските райони на Балканския полуостров (Словения, Сърбия, Македония, България, Хърватска и др.) в места с надморска височина над 800 м. Образувани са под широколистни листопадни, предимно букови гори, под смесени и иглолистни гори при различна скална основа – гранити, риолити, пясъчници, кристалинни шисти и други. Имат малка мощност – 50/80 см. и плитък хумусен хоризант – 5/25 см. п омеханичен състав са песъкливо-глинести. При обработка лесно се разрушават. Съдржанието на хумус при неборабтваеми почви е високо и достига до 7%. Плодородието им е ниско. Използват се ограничено за отглеждането на ръж, картофи, малини, ягоди и др.

Алувиално-ливадните почви в Балканския полуостров са азонален тип. Образувани върху наносни материали край реките (заливните речни тераси и крайречните низини) при наличие на високо равнище на подземните води. При пълноводие реките наслагват наноси, върху които след това се развива ливадна растителност. Богати са на хумус. Имат хумусен хоризонт с мощност до 40 см., до 5% хумус, богати са на почвена влага. Поради всичко това са плодородни. Върху тях могат да се отглеждат различни видове земеделски култури, но са най-подходящи за зеленчуци и други влаголюбиви растения. Разпространени са край всички по-значими реки в Балканския полуостров и крайречните низини на реките Дунав, Сава, Марица, Вардар и др.

   7.2. Естествена растителност на Балканския полуостров
Разнообразна е растителността на Балканския полуостров – над 6 500 вида растения, най-много в Южна Европа. Това разнообразие е обусловено от разнообразието на релефа, климата, почвите. Естествената растителност на полуострова се отнася към Илирийската провинция на Бореалното подцарство. За нея е характерно богатството на ендемични видове. От растенията около 27% са балкански ендемити, т.е. разпространени само на Балканския полуостров. Това особено се отнася за Албания, Македония, Сърбия и България.

Растителността на Балканския полуостров се отличава освен с голямото разнообразие и с високото равнище на ендемизъм (растения присъщи само за Балканския полуостров). Балканските ендемити се поделят на балкански (срещащи се в редица страни и райони на Балканския полуостров), национални (на територията на отделна страна) и локални. Например, само в България има над 200 балкански ендемита, 170 вида и 100 подвида български ендемити. В Родопите са разпространени 39 вида български и 56 вида балкански ендемити. За Пирин планина характерни локални  ендемити са пирински мак, пиринска ливадина, пиринска мащерка, дамидо лопе и др.

Сред балканските ендемити са: каменен дъб; черна мура, с най-голямо находище в Славянка планина (в България и Гърция); бяла мура, планински бор, балкански бор, оморика (ела), македонски дъб, далматински черен бор, равен (Югозападна България), дребнолюспест карамфил, силивряк, планински явор, балкански зановец, златиста кандилка и т.н.

В Балканския полуостров са разпространени и редица реликтни видове растения (съхранени от минали епохи). Към тях се отнасят растения като: източен бук, чинар (ориенталски платан), лоза, люляк и др. Към групата на реликтните растения в България се включват странджански дъб, странджанска зеленика, странджанска боровинка, странджанско бясно дърво, колхидски джел, лавровишня, мушмула, пирен, калуна, тревиста върба, мрежолистна върба, снежна тинтява, алпийско великденче, сибирска хвойна, емпетриум и др.

Поради широката връзка на Балканския полуостров на север с континента и умереноконтиненталания климат в северните му части преобладава средноевропейската растителност. Южните части на полуострова имат типична средиземноморска растителност. Средиземноморските растителни видове са  са около 25% от общия брой на видовете растения. В източната част на Балканския полуостров  има и влияние на други растителни области. В Добруджа са разпространени степни видове, а в Странджанското черноморско крайбрежие и Тракийския полуостров са разпространени и специфичните понтийски растителни видове.

Средноевропейската растителност е разпространена в северната и в централната част на полуострова. Тя е представена от широколистни и иглолистни гори. В ниските части на планините това са дъбови и дъбово-габърови гори. В среднопланинския пояс преобладават буковите гори, а във високопланинския – иглолистните гори от бял бор, смъч, черен бор, ела и др. Над иглолистните гори е поясът на високопланинската тревна растителност.

Основни дървесни видове в широколистните листопадни гори на Балканския полуостров са дъб, габър, бук, липа, елша, топола, върба, ясен, бреза, бряст и др. Сред храстите в тези гори са характерни бъз, калина, зърника, леска, кисел трън, смрадлика, люлюк и др. Особено характерни по влажните и прохладни места (без Южна Гърция) са буковите гори. В по-топлите райони са характерни горите от дъб (космат дъб, цер, летен дъб), източният чинар, воден габър и др. В тези гори и храсталаци е характерен мъждрян, коприва и др. растителни видове. В районите с преходно положение между по-пралхладен и по-топъл климат са развити дъбово-габърови гори.
На юг широколистните листопадни гори са отделени от твърдолистните средземномрски гори от преходни растителни съобщества. Подобни съобщества се формират и в планините на Балканския полуостров – предимно буково - иглолистен пояс.

Средиземноморската растителност  е разпространена в най-южните и западни по-топли части на Балканския полуостров, отличащи се с редки слаби валежи от сняг. Тази растителност се развива в местата до 600 м надморска височина и е представена от вечнозелени гори и храсти, приспособени за живот към по-продължително засушаване. В тази част са разпространени алепски бор, кестен, вечнозеленият вид дъб (пърнар), мирта, зеленика, дафинов храст и др.

От горските съобщества най-характерни са вечнозелените дъбови гори, маслиновите гори и крайречните гори с доминиране на чинара, кестен и рожков. Най-разпространени са маслиновите гори и горички. Те са редки  светли гори, поради което в тях растат много треви и цветя като орхидея, нарцис, съсънка и др. Вечнозелените дъбови гори вече са много рядко разпространени в Балканския полуостров. В тях освен вечнозеления дъб са храктерни още грипа, салеп, лавролистна калина и др. В Южна Гърция, остров Крит и о-в Керкира има ендемични гори от каменен дъб. От широколистните листопадни гори по долините на реките в южната част на полуострова са характерни горичките от източен чинар. Много рядко срещани са малките горички от рожково дърво. Сред горите в Балканския полуостров от средиземноомрски тип са горичките от чадъровиден кипарис в Крит, родос и др. острови и гръцка ела.

В средиземноморската област се срещат два вида вечнозелени храсталаци – маквиси и фригана. Маквисите са храсталаци с височина до 3-4 м. Образувани са на мястото на изсечени гори от вечнозелен дъб. Главен компонент на тези храсталаци в Балканския полуостров е пърнар (вечнозелен дъб), съпроводен от маслина, кукуч, зърника, дафина, лавдан и др. В храсталаците, наричани маквиси, се срещат и тревите от вида синчец, нарцис, кукувиче грозде, салеп и др. В някои части маквисите са оплетени от увивни растения и поради това са трудно проходими от хората.

По-разредените храсталаци се наричат фригана. В тях освен типичните за маквисите растения се срещат и някои ароматин растения като розмарин, лавандула, нарцис, лале и др.

Между областите със средиземномрска и средноевропейска растителонст има преходна област, в която е налице примесване на растителността от двата типа. В южната част преобладават средиземноморските, а в по-северната средноевропейските видове. Заедно с вечнозелените широколистни видове растат и листопадни широколистни дървета и храсти. Проникването на средиземноморските видове на север става по долините на реките Марица, Струма, Места и Вардар.

Иглолистната растителност (бореална) е характерна за високите части на планините (над 1300-1400 м надм. височина) при по-студен климат – 7-8 месеца през годината средноденонощна температура под 100С. Тези гори са развити върху неплодородни почви, отличаващи се с груб хумус. Дърветата и храстите в тези гори са студоустойчиви и имат къс вегетационен период. Във видово отношение иглолистните гори на Балканския полуостров приличат на тайгата. Това се дължи на преместването на иглолистните гори след последното заледяване на високите части на Балканския полуостров и на цяла Европа на север и нагоре в планините. Характерни дървесни видове са бял бор, смърч, черен бор, ела.

В Балканския полуостров степната растителност е представена само в Добруджа.  При умерен континентален климат с ограничено количество на валежите (под 500 мм) и равнинно-хълмист и платовиден релеф. Основната почвена покривка са черноземните почви. Най-характерните треви са житните треви от рода Коило. Срещат се множество треви като пересто и влакновидно коило, власатка, острица, пирей и др, както и различни полски цветя като перуника, зюмбюл, великденче, марагаритка, божур и др.

Над горната граница на горите в Балканския полуостров (2000-2200 м. надм. височина) е разпространена на ограничени ареали аркто-алпийска растителност. Тя образува два пояса – субалпийски и алпийски. Субалпийската растителност е представена предимно от студенолюбиви храсти. Особено харектерен е клекът – иглолистни храсталаци с височина до 1.5-2.5 м и голяма гъстота, която ги прави почти непроходими. Сред храсталаците впечатлява широкото присъствие на боровинките. Срещат се още и растенията тинтява, алпийска роза и др. Характерни са още и самакитка, девисил, планинска елша, хвойна, картъл, по сухите карнотни стръмни склонове  еделвайс. Алпийската растителност в Балканския полуостров, подобно и на съседните високи планини на Европа, е представена предимно от висопланински треви. Срещат се и ниски храстчета върби като мрежолистната върба.

В крабрежните морета има много и различни представители на водораслите. Например само в Адриатическо море са разпространени 764 вида червени, кафявии зелени водоросли.

   7.3. Животински свят
Животинският свят на Балканския полуостров, също както и почвената, и растителната покривка, се отличава с разнообразие. Срещат се представители на три зоогеографски подобласти – средноевропейска, средиземноморска и ирано-туранска. Голяма част от животниските ресурси са застрашени  от изчезване. 

Най-характерните представители на средноевропейската зоогеографска област са типичните горски обитатели. Те са разпространени в целия Балкански полуостров, но най-характерни са за северните и средните части на полуострова. Голямо разпространение имат насекомите – пеперуди, хоботници, листояди, корояди, листни въшки, мравки и др. Характерни растителноядни бозайници са сърна, елен, дива свиня, катерица, горска мишка. Много рядко и то във високите части на планините се срещат диви кози. Особено място има мечката, която е предимно растителноядна. През зимата прекарва в зимен сън. От хищните бозайници особено характерни са вълк, лисица, дива котка. Много характерни са и жабите - жаба дървесница, планиска жаба, дъждовник и др. От птиците в широколистните гори и храсталаци на Балканския полуостров характерни видове са кос, славей, синигер, чинка, авлига, кадънка и др.  В районите на водните басейни и край река Дунав много характерни са водната патица, бекас, бекасина и др. Има и редки прелетни птици като пеликан, лястовица, щъркели  др.

Характерни представители на средиземноморската фауна са различни видове животни. Поради широкото разпространение на карбонатните скали и карбонатите в почвата има различни видове сухоземни охлюви. Характерни от безгръбначните са скакалците, цикадите, листните въшки, мухите, пеперудите, мравките, включително и термитите в най-топлите райони. Много характерни от членестоногите са редица видове паяци и скорпиони. Широко разпространение имат някои видове гризачи като мишки, катерици, сънливци и др. От хищните гръбначни се срещат различни видове жаби, гущери, змии, грабливи птици и др. През последните години все повече се разпространява чакалът. Типични обитатели на Сердиземноморието, включително и на Балканския полуостров са прилепите. Широко разпространение имат влечугите, особено в южните части.

От ирано-туранската фауна най-характерни са (в тревните съобщества) обитателите приспособили се към периодични засушавания, висока температура, периодичен недостиг на вода и храна. Поради ниската височина на растителната покривка на тревистите съобщества в тях обитават видове, които са се приспобили към ровене в почвата и създаване в нея на леговища. Най-типични са гризачите, които са активни обикновено през нощта. Повечето от тях прекарват зимен сън или използват хранителни запаси през зимата. Такива са мишки (полевка, скачаща мишка и др.), плъхове, хомяк, степен пор, лалугер, сляпо куче и др. Обитават почвената покривка и оси, пчели, мравки и др. Редица от птиците гнездят в тревата, върху земната повърхност (пъдпъдъци, яребици и др.).  Някои от птиците са пригодени да ходят в тревата. Характерни птици са дропла, чучулига и др. От хранещите се с трева бозайници много характерни са дивите зайци. От хищните бозайници са характерни вълци, лисици, язовец и др. Дори някои от тях (например лисицата) използват дупки в почвата. Ирано-туранските видове са широко разпространени, но са най-типични за северните тревисти райони на Балканския полуостров.

Разнообразие има и при рибите. Най-характерни сладководни видове са – шаран, мряна, клен, каракуда, моруна (в Дунав и Черно море), сом, пъстърва и др.. Сред морски видове риби много характерни са сафрид, лефер, калкан, попчета, скумрия и др.

9. Природни зони на Балканския полуостров
На сравнително малката територия на Балканския полуостров има голямо разнообразие на природните зони. В него са представени природните зони на: степи и лесостепи; широколистни листопдни гори; твърдолистни вечнозелени гори и храсти и планинска област.

Природната зона на степите и лесосотепите обхваща най-североизточните части на Балканския полуостров. Степите са най-характерни за Добруджа, а лесостепите за крайдунавските части на Средна и Западна Дунавска равнина. Тава са земи с низинен, равнинен до хълмист релеф, с малка надморска височина. Климатът е умерен континентален с продължителен сух период в края на лятото и началото на есента, с малки (около 400 мм) до средни по количество валежи с пролетно-летен максимум и зимен минимум. Зимата е  продължителна и снежна, а лятото е горещо. Почвите са предимно черноземни, а в низините и край реките и алувиално-ливадни, много плодородни. Почти всички почви са превърнати в обработваеми земи. Доминиращата растителност е тревна в степите, а в лесостепите - тревна и дървесна. Край река Дунав, в островите в него и край долните течения на реките, които се вливат в Дунав са типични водолюбивите дръвета и храсти като върби, тополи, елша и др. Животинският свят е силно видоизменен. Естествените обитатели са със силно намалени популации, а някои дори са изчезнали. Характерни са: полските гризачи – мишки (полска, скачаща и др.), плъхове и др.; гнездящите в тревата птици – пъдпъдъци, яребици; различни видове змии; степен пор, хомяк, невестулка, различни водве насекоми  и т.н.  

Природната зона на широколистните листопадни гори обхваща малка ивица земи от северните средни (Поморавието и Шумадия в Сърбия) и западни части (северните части на Босна и Херцеговина и част от територията на Хърватска около река Сава) на Балканския полуостров, Предбалкана, Източна Стара планина, Горнотракийската низина.  Релефът е от низинен, през равнинен, хълмист и до нископланински. Климатът е умерен континентален и преходно-континентален с малко повече валежи (550-700 мм). Почвите са сиви горски, канелени горски, а на редица места и хумусно-карбонатни и алувиално-ливадни. Естествената растителност е предимно широколистна листопадна, с типични дървесни видове като дъб, липа, габър, бук, явор и др., с развити подлес от широколистни листопадни харсти като шипка, люлюк, смрадлика, трънка, глог, дрян и др. Животинският свят е представен от различни видове животни, но определящи са типичните горски .обитатели като елен, сърна, дива свиня, лисица, вълк и т.н. Много характерни са птиците и особено пойните птици. Природната зона е добре усвоена и поради това силно антрогенизирана.

Природната зона на твърдолистните вечнозелени гори и храсти заема обширни територии по крайбрежията на Адриатическо, Йонийско, Егейско, Критско и Мраморно морета. Нейният обхват зависи от климата и релефа и най-вече от неговата надморска височина. В зоната попадат низини, хълмисти и нископланински земи с надморска височина до 1000-1200 м. Климатът е субтропичен с мека зима. Рядко вали сняг и още по-рядко се образува  и задържа снежна покривка. Лятото е по-дълго и сухо. Валежите са твърде различни – от над 1000 мм по наветрентите склонове до 300 мм на някои от егейските острови. Това влияе върху условията за развитие на растенията. Реките са къси, със зимно пълноводие и ясно изразено лятно маловие, а по-малките от тях дори пресъхват. Почвите са в местата с по-голяма годишна сума на валежите – жълтоземни и червеноземни, а в места с по-малко валежи – канелени горски почви. Естествената растителност е с доминиране на твърдолистните (склерофилни) вечнозелени дървега и храсти. Най-типичните от тях са маслина, вечнозелен дъб (пърнар), каменен дъб, лавър, зеленика и др. Има и иглолистни сухоустойчиви вечнозелени видове като алепски бор, гръцка ела и т.н. На границата с широколистните листопадни гори се срещат и по-сухоустойчиви и топлолюбиви широколистни листопадни видове като кестен, чинар и др. Типичните представители на животински свят са влечугите (змии и гущери), костенурки, прилепи, насекоми, особено цикади и т.н. Естествените природни условия в зоната са твърде променени от човешката дейност.  

Планинската природна област обхваща земите на Динарско-Пиндската планинска система, Македоно-Тракийския масив, Старпланинската област, местата с надморска височина над 1000 – 1200 м. Релефът е средно и високопланински. Поради това е много характерна височинната зоналност на природните условия и явления. Климатът е планнски – по-хладен, с повече валежи, по-силни ветрове, по-продължително пръкъсване на вегетацията на растенията. Почвите са височинно зонирани – кафяви горски, тъмноцветни горски, планинско-ливадни. Височинно зонирана е и естествената растителност, обикновено се редуват от ниско към високо букови гори, смесени буково-иглолистни гори, иглолистни гори, високопланински храсталаци и тревна растителност. Има множество реликтни растения, съхранени от минали георожки периоди на развитие. Животинският свят е от предимно типичните горски обитатели и по-студоустойчиви видове. Природната среда е много по-добре запазена в естественият и вид, поради неблагоприятните условия за човешка дейност.

8. Защита на природата
Балканският полуостров е заселен от дълбока древност. Вече няколко хилядолетия хората използват природната среда и природните ресурси на полуострова. Това води до изменение (антропогенизиране) и унищожение на компоненти на природната среда, а поради това и влошаване условията за живот на хората. Някои части от територията са пренаселени, особено крайбрежията на моретата и речните долини. За да се съхрани природното богатство и природното разнообразие балканските държави са създали система от природозащитни мерки, включваща създаването на национални и природни паркове, резервати, защитени местности, природни забележителности,  отделни видове растения и животни.

В различните страни има различен обхват на защитата на природната среда и биоразнообразието. В Гърция са създадени 9 национални парка, Хърватска 8, Албания 6, Македония 5, Сърбия 4, Черна гора 4, Босна и Херцеговина 3, България 3, Румъния 2. Има и множество природни паркове и  стотици резервати.

Сред парковете особена известност имат Витоша – първият парк в България и на Балканския полуостров (1934 г).   Най-много и най-известни са националните паркове в Гърция. Сред тях са Олимп, Парнас, Пинд, Викос-Аоос, Самария и др.  В Македония най-голям по обхват на територията е националния парк Маврово, разположен между Охрид и Тетово (73.1 хил.ха). В Сърбия известни са националните паркове Капаоник и Фрушка гора, резерватите Дяволския град и Власинското езеро. В Черна гора има 4 национални парка сред които са Дурмитор и Шодренско езеро.

В Хърватска е известният в цял свят национален парк Плитвички езера, включеун в списъка на ЮНЕСКО за световното природно наследство. Включва 16 малки езера, взаимно свързани с водопади, множество реликтни и ендемични растения, гъсти букови и елови гори, разнообразен животински свят. Интересни са още парковете Бриони, природния парк Велебит и др.

В Словения на територията на Балканския полуостров са две от много известни в света природни забележителности: пещерите Постойнска яма (Постойна) и Шкоцян, обекти на световното природно наследство.

Източници на информация:
  1. Груев Бл. и Богдан Кузманов. Обща биогеография. С., Унив. Издателство „Св.Климен Охридски”, 1994 г. 
  2. Гловня М. и Ек. Благоева. Физическа география на континентите. Трето издание. С., УИ „Св. Климент Охридски”, - 1989 г., стр.192-203. 
  3. Димитров Е., И.Владев, М. Стоянова. География на Балканските страни. – Шумен, УИ „Епископ Константин Преславски”,  2006 г. 
  4. Иванов Анко. Физическа География на България, С., Изд. „Тилиа”, 1998 г. стр. 5-20.