събота, 16 февруари 2013 г.

Рила, Пирин и долината на река Места

Рило-Родопска област
Tеми за матура и кандидатстване в университет 

1. Географско положение и граници
Родопите като част от най-масивната българска планина са част от Рило-Родопската физикогеографска област. Те са оградени от котловини и низини: на север е Горнотракийската низина, на изток Източнотракийската низина, на юг е Беломорската низина, а на запад – грабеновата долина на река Места.

Източник: Учебник по География и икономика за 10 клас
Северната граница на Родопите е с Горнотракийската низина. Тя преминава по северното подножие на отделните планински ридове на Родопите към Горнотракийската низина. Започва от устието на река Яденица при град Белово. Оттам на изток границата върви по подножието на Родопите, заобикаля от север Бесапарските хълмове, пресича долината на река Въча и река Чепеларска (при Асеновград). След това границата последователно минава по подножията на Добростански рид, Драгойна, Мечковец, Чуката и Гората до гръцката граница.

Източната граница на Родопите преминава по източното подножие на Източнородопските ридове, където те постепенно преминават в Източнотрайкийската низина в гръцка територия. Политическата граница определя обхвата на българската територия.

Южната граница на Родопите е с Беломорската (Западнотракийската) низина, териториално намираща се в Гърция. Политическата граница минава по билните части на най-южните родопски ридове. По такъв начин южните склонове на Родопите са почти изцяло в Гърция.

Западната граница на Родопите е с Рила планина и по долината на река Места с Рило - Пиринската подобласт на Рило-Родопската област. От север на юг тази граница последователно минава по долината на река Яденица, седловината Юндола, Аврамовата седловина, долината на река Дрещенец (приток на река Места) и река Места. След Якоруда на юг границата преминава по подножието на западните склонове на Родопите.

Родопите в естествените се физикогеографски граници   имат почти правоъгълна форма по посока запад - изток и дължина до 225 км и ширина до 100 км. Общата им площ е 14 737 км2. В българска територия попада по-голямата част от планината  - 12233 км2 или 83% от общата площ.

2. Геоложки строеж и полезни изкопаеми
Родопите са част от стара суша, преминала през различни етапи на развитие. Старите геоложки структури и скали са силно повлияни и до голяма степен преобразувани през неотектонския етап на развитие на релефа (неоген-кватернер). Това е станало чрез значими позитивни движения (издигания) на земните пластове, придружени от внедряване на магма в дълбоките части на земната кора.  Издигането на земните пластове е било под формата  на сводови повишения и понижения. Разкъсването на пластовете между тях е формирало ясно очертана блокова структура на съвременния релеф.

Като цяло в структурата на земните пластове на Родопите се открояват два етажа: долен – това е кристалинният цокъл, изграден от гранити и гранодиорити, гнайси, амфиболити и мрамори; горен – това е структураната надстройка, изградена от седиментни образувания, вулкански скали – риолити, андезити, туфи и туфити. Долният етаж е много по-добре развит и представен в Западни Родопи, а горният – в Източните Родопи. Старите палеозойски антиклинали в ядката си имат южнобългарски гранити, а в мантията си метаморфни скали. Северородопската антиклинала изгражда северната част на на Западни Родопи на изток от долината на река Яденица. Средноропската антиклинала обхваща Переликския и Преспанския дял на Западните Родопи. Западнородопската антиклинала изгражда Велийско-Виденишкия дял  и рида Дъбраш. Между тях са разположени синклинали, които след това са били преобразувани в грабени. В Източните Родопи, в тяхната най-южна част, е източнородопската голяма антиклинала (Източнородопска подутина), а на север от нея е Източнородопската синклинала. В Родопите главните разломни линии очертават границите на отделните блокове.

В Източните Родопи геоложките структури са силно повлияни от вулканската дейност през минали геоложки епохи. Образуваните вследствие на движенията на земната кора грабенови понижения са запълнени с вулкански скали и преходния към седиментния тип скали, каквито са седиментно-вулканогенните. Вулканизмът е бил предимно подводен. Има и малки интрузивни тела, довели до образуването на рудните находища.

В Родопите се срещат редица находища на полезни изкопаеми, резултат от геоложкото развитие. От рудните полезни изкопаеми най-голямо стопанско значение имат находищата на оловно-цинкови руди при Мадан, Рудозем, Лъки, Маджарово, Златоград, Ерма река, и др. Находище на волфрам има в местността Грънчарица край Велинград. Медни руди с по-малко стопанско значение има при Мадан и Рудозем. Хромовите руди при Асеновград, Крумовград, Златоград и Момчилград са с ниско метално съдържание и не се експлоатират.

От нерудните полезни изкопаеми флуорит има при Михалково, а талк и талкошисти в Момчилградско. В Източните Родопи има значими находища на перлит, трас, азбест, зеолити. Значими находища на азбест има в района на община Велинград. При Дорково и Костандово са 32% от запасите на България от азбест.

За строителството се добиват мрамори във Велинградско, бигор в Девинско, риолити и други нерудни минерални суровини.

Родопите са бедни на горивни полезни изкопаеми. Смолянският въглищен басейн (в долината на река Черна)е с кафяво-черни въглища и не се експлоатира.

3. Релеф и морфографска подялба
   3.1. Релеф на Родопите
Най-общо определено релефът на Родопите е планински. В тази българска планина във височинно отношение преобладава среднопланинския пояс -48.8% от цялата площ, следван от нископланинския -33.4%, високопланинският пояс заема едва 7.7% от площта. С надморска височина до 600 м. е 11.5% от общата площ на Родопите.

Характерна морфографска особеност на тази планина  е наличието на множество планински ридове със заравнени била, стръмни склонове и дълбоко всечени речни долини. Такива са ридовете Перелик, Чернатица, Дъбраш и т.н. Някои от реките са много дълбоко врязани в скалната основа – до 700-800 м. Това са долините на реките Въча, Арда, Боровица и др. В горните си течения долините на Чепеларска, Триградска, Чепинска и др. имат характер на проломи.  В източната част ридовете са по-ниски, но склоновете са по-стръмни, а речните долини са широки (например долината на река Върбица, десен приток на Арда). Това се дължи на редуването на скали с различна здравина – обикновено риолити и туфити. Между планинските блокове (ридове, дялове) са се образували и няколко малки котловини и долинни разширения на реките като Чепинска котловина, Чепеларска, Смолянска и др. котловини.

Релефът на Родопите като продукт на взаимодействието  на вътрешните и външните земни сили е оформен през неоген-кватернерния етап. След образуването на планината към края на този етап има редуване на периоди на засилено издигане и денудиране. В резултат на старите релефообразуващи процеси сега в Родопите има останки от някогашните денудационни повърхнини. Особено в Западните Родопи останките от денудационните повърхнини заемат големи площи.

Най-високо е разположена сторомиоценската повърхнина. Тя заема обширни части от  високите била около върховете Голям Перелик (2191 м), Голям Персенк (2091 м), Голяма Сюткя (2186 м), Баташки снежник, Преспа и др. на надморска височина около 1800-1900 м. В Източните Родопи тя е съхранена само в Гюмюрджински снежник между върховете Орлица и Вейката.

Младомиоценската денудационна повърхнина е разположена в Западните Родопи между 1300 и 1600 м. надморска височина. Разпространена е във всички западнородопски планински ридове, а в Източните Родопи в рида Мъгленик с по-малка надморска височина.

Староплиоценската денудацинна повърхнина е съхранена само на отделни места като добре изразени склонови стъпала и по билата на разклоненията на главните ридове. В Източните Родопи е съхранена по билата на Чуката, Гората и Сърта.

Младомиоценската денудационна повърхнина е най-младата и най-ниско разположената. Тя е представена предимно като склоново стъпало.

С по-млада възраст (плейстоценска) в Родопите са речните тераси. Те са запазени на отделни места по склоновете на речните долини и имат различна надморска височина – от 3-5 м до 95-105 м.

В Родопите е добре развит карстовия релеф. Това се отнася особено за районите, заети с мрамори – главно във Велинградски, Триградски, Добростански, пещерски, Ардински райони. Известни са пещерите Снежанка, Ягодинската пещера, Дяволското гърло, Чудните мостове и други. Формите на релефа в карстовите райони са разнообразни, интересни и красиви. Това особено се отнася за каньоновидните долини на Триградска и Буйновска река.

Интересни и разнообразни са и формите на релефа, образувани от риолитните скали – скални откоси, стъпаловидни плоскости водопади, скалния феномен Невестата край Смолян и др. Поради изветрянето в лесно разрушимите скали са образувани земните пирамиди край Кърджали. В Източните Родопи силно е развита и ерозията.

   3.2. Морфографска подялба на Родопите.
Характерна особеност на
Родопите са различията между отделните части на планината. От запад на изток надморската височина се понижава. Има съществени различия и в скалната основа, формата на речните долини и други. В източните части широко са разпространени влуканогенно-седиментните образувания, които лесно изветрят и са по-податливи на ерозионните процеси. В мраморите и варовиците се развиват карстови форми. Поради призматичното изветряне на риолитите се образуват скални  откоси, стръмни планински склонове. Поради тези и други особености, морфографски Родопите се поделят на две основни  части:  Западни  Родопи и  Източни Родопи. Границата между тях премина от север на юг по долината на река Каялийка (десен приток на река Марица), седловината Китката, , по долината на река Боровица до вливането и в река Арда. След това границата преминава нагоре по течението на река Арда до вливането в нея на река Маданска. И по течението на река Маданска до билото на Ардинския дял  на Родопите (българо-гръцката граница).

Източник: Учебник по География и икономика за 10 клас
Западни Родопи.  Релефът на Западните Родопи е планински. За тази част от планината е характерно наличието на високи била, заравнени ридове, дълбоко врязани в планината долини, проломи и наличието на стръмни склонове. По долините на реките между проломите се редуват котловини и долинни разширения. Най-високата точка на Западните Родопи, а и въобще на Родопите е връх Голям Перелик 2191 м. дълбоко всечената долина на река Въча разделя Западните Родопи на две части: Дъбрашко-Баташка и Переликско-Преспанска.

Дъбрашко-Баташката част на Западните Родопи е разположена на запад от меридионалната долина на река Въча. Тя има сложна морфография. Своеобразен морфографски възел е е най-високата и част – Сюткя, с най-висок връх Голяма Сюткя 2186 м. От нея извират реки, които текат в различни посоки. В източна и североизточна посока от нея е Баташка планина  с най-висок връх Баташки снежник 2082 м. На север от Батак се простира ридът Къркария (Снежанка) с връх Калчиш 1475 м.  На запад от Къркария (Снежанка) между реките Чепинска, Марица и Яденица е разположен ридът Алабак (Боженец) с връх Черновец 1834 м. Южно и югозападно от Сюткя  е Велийско-Виденишкият рид с връх Каинчал (Орлец 1815 м). по него минава вододелът между реките Марица и Места. На запад от него е мощният рид Дъбраш с връх Беслет (1938 м). към Западните Родопи и Дъбрашко-Баташката част се отнасят и ниските Бесапарски хълмове, разположени между Пазарджик и Пещера. Между планинските блокове на Баташко-Дъбрашката част са разположени и две по-значими котловини. Чепинската котловина  е разположена в долината на Чепинска река между ридовете Сюткя, Алабак и Къркария. Тя има надморска височина 750-800 м.  доспатската котловина е разположена по долината на река Доспат между Велийско-Виденишия рид и рида Дъбраш.

Переликско-Преспанската част на Западните Родопи е разположена на изток от долината на река Въча.  Тя представлява една орографска ос, започваща от българо-гръцката граница (Средния връх 1950 м) и преминаваща в североизточна посока  през Переликския дял, през седловината Рожен и рида Преспа (с най-висок връх Преспа 2001 м). На север от билото на тази ос  се отклоняват ридовете Мурсалица, Чернатица (между  долините на Въча и Чепеларска), Радюва планина, Добростански рид и Новаковски рид. На югоизток от Переликския дял (от Средния връх)  се простира граничният Ардински дял с връх Циганско градище (1827 м). В тази част също има котловини. Смолянската котловина е разположена югоизточно от Переликския дял, в долината на река Черна. Чепеларската котловина се намира в долината на Чепеларска река между рида Чернатица и Радюва планина. По-северно от нея по долината на Чепеларска река е разположена Хвойненската котловина.

Източник: Учебник по География и икономика за 10 клас
Източни Родопи. Релефът на Източните Родопи е нископланински и хълмист. На север покрай границата с Тракийско-Странджанската област в посока запад-изток се простират продълговатите ридове Чуката и Гората (709 м). Те образуват един цялостен рид, който се понижава от запад на изток. От него на север се отклоняват ридовете Драгойна (814 м) и Мечковец (860 м).

Най-южно е разположен Гюмюрджинско-Мъгленишкия рид. Той е значително по-висок от северния рид. Има същата посока на простиране (запад-изток). В Гюмюрджински снежник са върховете Орлица (1483 м и Вейката (1463 м), а в Мъгленик най-висок връх е Коджаеле (Ветрен 1266 м). На север от Мъгленик се отклонява Черна планина.

Между северния рид и Гюмюрджинско-Мъгленишкия рид се издигат няколко рида. Жълти дял е разположен между Горна Арда и долината на река Върбица (десен приток на Арда). Той достига надморска височина  1241 м при връх Алада и има полегат и силно ерозиран източен склон. Стръмни рид се намира между долините на реките Върбица, Арда и Крумовица (десен приток на Арда). Има надморска височина от 960 м. и простиране в посока север - юг. Иран тепе (817 м) и Сърта (812 м) са разположени между реките Крумовица, Арда и Бяла река.

4. Климат
Поради своето географско положение и физикогеографски условия Родопите се отличават с разнообразие на действието на климатичните фактори и стойностите на елементите на климата. Поради по-малката надморска височина и отвореността на Източните Родопи към долното течение на река Марица м тях се чувства силно континентално-средиземноморско влияние. В най-високите южни части на Източните Родопи и в Западните Родопи, в местата с надморска височина над 1000 м, климатът е планински. По северните склонове на Родопите климатът има белезите характерни за преходно-континенталния климат.

Източник: Учебник по География и икономика за 10 клас
Температури. Те се различават в отделните части на Родопите и са белег за принадлежност към определена климатична област. В планинската климатична област на Родопите средната януарска температура е между -3◦ и -6◦С, а средната годишна температура е между  5◦ и 10◦С. Лятото е прохладно. В Смолян при 1180 м. надморска височина средната юлска температура е само 17.7◦С, а максималните температури през деня рядко са над 24◦С. Есента е по-топла от пролетта. Големи са количеството и относителния дял на валежите от сняг. Снежната покривка се задържа от 3 до 6 месеца. Температурните суми през активния вегетационен период са незначителни, макар и доста разнообразни. По билото на Дъбраш те достигат едва 8◦. По северните склонове на Родопите те са около 3◦. 

В земите с континентално-средиземноморски климат (Източните Родопи, югозападните склонове на Западните Родопи) средната януарска температура е над 1◦С, а средната юлска температура  достига 24◦С. Средната годишна температура е около 13◦С. Лятото е горещо, слънчево и доста сухо. Температурните суми през периода на активна вегетация на растенията достигат до 4◦. Снежната покривка рядко се задържа 5-6 дни, макар че може да се образува няколко пъти.

Белези на преходно-континентален климат имат температурите в северните склонове на Родопите и в Източните Родопи. Средните януарски температури са до 1◦С, а средните юлски до 23◦С.

Валежи. В Родопите има и съществени различия във валежите, тяхното количество и режим. Като количество валежите в Родопите са доста над средните количества за страната. При условията на планински климат в Западните Родопи те достигат от 750 до 1100 мм., само в северните части са по-ниски – до 550 мм в Чепинската котловина. В Източните Родопи при условията на континентално сердиземноморски климат и циклонална активност през студеното полугодие годишната сума на валежите е от 600 до 1000 мм. чести са и проливните валежи, понякога до 200 мм. разпределението на валежите по сезони е резултат от средиземноморското влияние. Есенно-зимен максимум (ноември-декември) имат валежите в югозападните склонове на Дъбраш и в Смолянско. В Източните Родопи зимният максимум  е през месеците декември и януари. Минимумът в тези области е летен. Майско-юнският валежен максимум е характерен аз северните части на Дъбрашко-Баташката и Переликско-Преспанската част на Западните Родопи.

Ветрове. В Родопите преобладават западните, северозападните и южните ветрове. Местните ветрове са свързани предимно с южен пренос на въздушни маси. Фьонът е характерен вятър за Велинград, Ивайловград, Джебел, където достига скорост до 20 м/сек. С увеличаване на надморската височина намалява тихото време. По долините на Въча и Чепеларска река, поради северно-южното им простиране, преобладават южни и северни ветрове.

5. Води
В Родопите е развита речната система на река Арда. Към нейното поречие се отнасят реките Черна, Малка Арда, Давидковска, Боровица, Перперек – леви притоци, и десните притоци на Арда – Маданска река, Върбица, Крумовица. Повечето реки, но особено Върбица и Крумовица, имат малък наклон на течението.  Реките Марица и Места имат 14 родопски притока. Най-значимите от тях са Чепинска, Стара река, Въча, Чепеларска, Мечка, Каялийка (притоци на Марица)  и Канина,  Бистрица и Доспат (притоци на Места). В югоизточната част на Родопите е развита долината на Бяла река. Реките във високопланинския пояс на Родопите имат снежно-дъждовно подхранване, а в останалите пояси – снежно-дъждовно. Делът на дъждовното подхранване е най-висок в Източните Родопи. Някои реки като Въча в горното си течение, Чепеларска, Чепинска и Стара река имат значимо карстово подхранване.

Водността на Родопите е различна за отделните части на планината. В Баташко-Дъбрашката част на Западните Родопи тя е по-висока в нископланинския и среднопланинския пояс. В Переликско - Преспанската част на Западните Родопи е по-голяма. Източните Родопи са най-водоносната част на Родопите  и една от най-водоносните части на България – 12% от хидроенергийните ресурси на страната. Макар че релефът е нископланински и хълмист голямата водност на Източните Родопи се дължи на значителните годишни валежни суми – средно 850 мм, и бързината на оттичане на валежните води в реките.

Разпределението на речния отток в Родопите е неравномерно и различно за отделните части. Във високопланинския пояс на Западните Родопи максимумът на оттока е пролетен (март, април, май). В Източните Родопи пълноводието на реките е зимно (ноември-февруари) с около 50-60% от годишната сума на оттока. Пълноводието на реките в Западните Родопи е пролетно - лятно, а в горното течение на река Арда и изворните области на Въча има и вторично пълноводие (ноември -февруари).

В Родопите има малко езера. Най-известни са трите Смолянски езера, образуване в район на свличане на земните пластове, т.е. те са свлачищни.

В Родопите има големи изкуствени езера (язовири). На река Арда са построени трите големи язовира „Кърджали”, „Студен кладенец” и „Ивайловград”. В Западните Родопи са построени язовирите „Батак”, „Доспат”, „Голям Беглик” и др.  

От подземните води широко разпространение имат карстовите води. Те са особено характерни за Западни Родопи, Велинград (изворът Клептуза), в Бесапарските хълмове в северните склонове, в района на Мурсалица и Добростанския рид. Известни са карстовите извори в Хубча, Мугла  и др. В Родопите има много минерални води и извори. По-значими са тези във Велинград, Наречен, Девин, Беден, Михалково и други.

6. Почви
В Родопите сериозно влияние върху почвите са оказали релефът и кливматът. В Западните Родопи поради голямата надморска височина, по-хладния климат, наличието на иглолистна растителност широко разпространение имат кафявите горски почви. Върху високо разположените планински била има планинско-ливадни почви. По-широкото разпространение в Западните Родопи на карбонатните скали (мрамори)  е обусловило наличието на хумусно - карбонатни почви. Те са развити по ниската част на северните склонове на Западните Родопи и южно от Велинград. Канелените горски почви са разпространени по северозападните склонове на Западните Родопи.

В Източните Родопи при по-нисък релеф, седиментни и вулканогенни скали в скалната основа и по-топъл климат се срещат предимно канелените горски почви. Само в най-южните по-високи части (към българо - гръцката граница) са разпространени светлокафявите горски почви.

Като цяло почвите в Източните Родопи са плитки, скелетни, силно ерозирани, но благоприятни за отглеждане на такива култури като тютюн, сусам, анасон, бадеми, орехи и др.

Покрай по-големите реки и в долинните разширения на реките в Родопите са развити алувиални  алувиално-ливадни почви. В подножието на планинските ридове, особено в северното подножие на Родопите са разпространени делувиални почви, наричани от местното население яка.

7. Растителност
Поради голямото разнообразие в надморската височина и близостта на средиземноморската област растителността в Родопите е богата и разнообразна. В тях има над 2000 вида растения, от които 80 вида и подвида са български ендемити, а 16 са локални родопски ендемити. Характерни ендемични видове в Родопите са тракийски дъб (единствено дърво край село Сърнак, Кърджалийско), родопски крем, родопска самогризка, родопска песъчарка, родопска люцерна  и др. Тук се срещат редица ендемити като например, тракийският дъб, родопски крем, юрушки лопен и др.

Средиземноморската растителност  е представена предимно в най-ниските части на земната повърхност. Тя е предимно от вечнозелени видове като зеленика, червена хвойна, пърнар. Срещат се още грипа, кукуч, тис, чинар, силивряк, бодлива зайча сянка и др. Този тип растителност е по-добре развита в Източните Родопи.

Поради различията в надморската височина са формирани четири растителни пояса, особено добре развити и открояващи се в Западните Родопи.

Дъбовият пояс обхваща местата с надморска височина до 1300 м. В него преобладават дърветата от обикновен горун, примесени с ясен и други растителни видове. Вторични са формациите на леската и обикновената хвойна.

Буковият пояс обхваща местата  с надморска височина от 900 до 1500 м, разположени предимно в северните склонове и в районите на Гюмюрджински снежник и Мъгленик. На места в буковия пояс се срещат ела, бреза и трепетлика.

Иглолистният горски пояс обхваща земите от 1500 до 1900 м надморска височина. Той е доминиращ в Западните Родопи. От иглолистните дървесни видове най-широко е разпространен белият бор, следван от смърч, черен бор, ела.

Субалпийският пояс е развит на „петна” в Западните Родопи в места с надморска височина от 1900 до 2100 м. В него преобладават храстите – сибирска хвойна, боровинка, връшняк, и треви –обикновена полевица, картъл, червена власатка и др. по високите билни заравнености и седловините има красиви поляни – Рожен, Пампорово.

Голяма част от естествената растителност, особено в Източните Родопи, е унищожена от човека. На местата на горите са възникнали храсталаци от драка, хвойна, келяв габър и други.

8. Животински свят
Животинският свят на Родопите е формиран от представители на средноевропейските и на средиземноморските  животински видове. Той е най-богат и разнообразен в сравнение с другите български планини. Това се дължи на по-голямата територия, разнообразието на релефа и растителната покривка, както и на по-големите различия между Западни и Източни Родопи.

Средиземноморските животински видове са по-широко разпространени в Източните Родопи, ниските части на Западните Родопи и в долините на реките, дълбоко врязали се в планината. По тях от Горнотракийската низина  са навлезли представители предимно на влечугите. В Родопите се срещат пепелянка, змия пясъчница, балкански гекон, вдлъбнаточелен смок, змиеок гущер и др. Представители на средиземноморската фауна са е тракийският кеклик, червенопръстата лястовица, различни видове насекоми и др. От бозайниците за Източните Родопи е характерен чакалът.

Във високите части на Западните Родопи преобладават евросибирските фаунистични видове. От бозайниците характерни са сърна, благороден елен, дива свиня, дива котка, мечка, дива коза, лисица и по-рядко вълк. Птичият свят е представен от сойка, кълвач, дрозд и др. В реките се въди пъстърва.

9. Стопанска оценка на природните условия и ресурси
Разнообразните природни ресурси на Родопите са обект на използване още от дълбока древност. Находищата на руди способстват развитието на рудодобива и обогатяването на рудите на цветните метали в районите на Мадан, Рудозем, Давидково, Маджарово, Лъки. На тази основа е развит добива на цветни метали в Кърджали. Използват се и разнообразните минерални нерудни полезни изкопаеми като перлит, зеолити, талк, флуорит, магнезит и др. 

Богатите водните ресурси са предпоставка и условие за силното развитие на хидроенергийното производство от каскаден тип в долината на река Арда, Баташкия водносилов път, каскадата Доспат -Девин - Кричим, изграждането на ВЕЦ „Цанков камък”. 

В Родопите се намират 30% от запасите на дървесина в България. развит е дърводобива, особено на иглолистна дървесина. От нея се произвеждат греди, дъски, амбалаж, дървесни плоскости, дограма, кухненска мебел, колофон и др. във Велинград, Пещера, Батак, Чепеларе, Смолян. 

Наличието на множество поляни, ливади и пасища способства развитието на пасищното животновъдство и производството на млечни изделия и вълна. На тази основа е развито специфичното производство на одеяла, килими, халища и  др. почвените ресурси са ограничени, почвите са слабо плодородни, бедни на хумус. Но те се използват и са благоприятни за отглеждането на тютюн, картофи, малини, лен, хмел и други.

Родопите имат много добри природни ресурси за развитие на туризма и почивното дело. Високите части на планината са благоприятни за развитие на зимен ски - туризъм, особено в района на Пампорово, летен пешеходен туризъм, балнеолечебен туризъм във Велинград, Наречен и др.   

10. Геоекологични проблеми
В редица части на планината вследствие на човешката дейност природната серда е силно нарушена. В Източните Родопи е силно развита почвената ерозия. В районите на миннодобивната промишленост голяма част от терените са деградирани. Флотационната дейност  води до замърсяване на речните води. Силно замърсени са водите на река Юговска след град Лъки. Замърсени почвите в района н Кърджали с тежки метали от дейността на оловно-цинковото производство в града.

За опазване на природната среда в Родопите са създадени множество (18) резервати – Мантарица, Купена, Червената стена, Вълчи дол и други.  В червената книга са вписани множество растителни видове като родопско лале, обикновен тис, венерина обувка и др.

Източници на информация:
  1. 1. Георгиев Милан. Физическа география на България. С., УИ „Св. Климент Охридски”, 1991 г. стр. 321-368.
  2. Иванов Анко. Физическа география на България. С. Изд. „Тилиа”, 1998 г. стр. 194 - 222.
  3. География на България. Физическа гегорафия. Социално-икономическа география. С., Изд. „Форком”, 2002 г. стр. 404-410.
  4. Груев Бл. И Б. Кузманов. Обща биогеография. С., УИ „Св. Климент Охридски”, 1994 г., стр.404 – 450.
  5. Голяма енциклопедия България. Т. 1-12. С. Изд. „Труд”, 2012 г.