Предложение за промени в обучението по география

                                                                                                            До

                                                                                                            Г-жа Атанаска Тенева

                                                                                                            зам. министър

                                                                                                            МОМН

                                                                                                            София

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

От проф. д-р Нено Димов – ръководител катедра Социално-икономическа

география на ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски”;

доц. д-р Марин Русев – ръководител на катедра Регионална и политическа география в СУ„Св. Климент Охридски“;

проф. д-р Атанас Дерменджиев – ръководител на катедра „География“ във ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий“;

проф. д-р Стела Дерменджиева – ръководител на катедра „География и Методика на обучението по география“ в ШУ „Еп. Константин Преславски“;

доц. д-р Иван Дреновски – катедра „География“ ЮЗУ „Н. Рилски“;

д-р Анко Иванов – учител, автор на учебни помагала по география и икономика

Относно: Неотложни мерки и структурни промени в

                     съдържанието на обучението по география и

                     икономика в българското училище

            Уважаема Г-жо Тенева, 

         След 1989 г. в българското средно образование се извършиха структурни и качествени промени. Те се характеризират с понижаване равнището на подготовка (знания и умения) на завършващите българското училище; целево редуциране и необосновано обедняване на съдържанието на общообразователните предмети; увеличаване броя на децата, които не посещават училище; сериозно изоставане от новите потребности и технологии на образованието, влошаване на организацията на учебния процес, както и силно подценяване на възпитателния процес в образователната ни система.  Тези резултати на българското образование се открояват и се съдържат в авторитетното международно сравнително изследване PISA (2011, 2012г.), социологическите изследвания и европейската статистика. Заедно с това, основателно се гордеем с постигнатите отлични международни успехи на различни отбори по математика и информатика, физика и биология, но това са ученици, подготвяни не в училище, а в изкуствените условия на университети и институти, от университетски преподаватели и специалисти и в специализираните центрове на МОМН. И тъжният резултат е, че почти 100% от тях напускат завинаги България. Тази травмираща ситуация по наше мнение се дължи на много причини и част от тях са следните: продължаващото необосновано пренебрегване на общообразователното съдържание на обучение в българското училище, включително и на обучението по география и икономика; неправилно разпределение на учебното време между ЗП, ЗИП и СИП; ранната и прекомерна профилизация в учебния процес; понижаване равнището на мотивация на деца и родители за постигане на по-високо равнище на образование; влошаване на мотивацията и подбора на учителите, поради ниското трудово възнаграждение; влошаване на организацията, реда и дисциплината и изключително тежката среда за работа в българското училище поради криворазбраната свобода и демократизация, извършваните бързи промени в етническия състав на учениците в българското училище, ограничените средства и форми за контрол, системното и устойчиво ограничаване на финансовите ресурси за училищата, недалновидната и продължаваща практика на закриване на училища и т.н.

         При тази ситуация през призмата на обучението по география и икономика, поставяме на дискусия и решаване на няколко групи важни проблеми, които се отнасят не само за учебния предмет география и икономика, а предимно за формирането на образа, поведението и отговорното отношение на бъдещите поколения към и в страната, в която живеят.

     I. За ролята и мястото на обучението по география и икономика

        в българското училище

Географията е единствената наука, изучавана в училище като самостоятелен предмет, която формира комплексната картина за света, в неговото сложно единство и многообразие. Тя е науката и учебния предмет, която свързва най-пряко знанията за природата и природната среда, формирани от другите природни науки (физика, геология, химия и биология) и отношенията на човека с природата (екология), със знанията за обществото (история, философия, социология, културологията), със знанията за стопанската дейност на хората (икономика). Най-важното е, че географията чрез специфичните географски знания и подходи и знанията от другите природни и обществени науки формира научната картина за света, региона и мястото, в което живеят хората. Географията е единствената наука, изучавана в българското училище, която формира реални представи за глобалното земно пространство (и глобализацията), за природно-социалната среда за живота и дейността на хората. Тези представи са в основата за формирането на практико-приложни умения и компетенции за света в който живеем, включително и все по-необходимите знания за пространствената и секторната организацията на обществения живот и производствената дейност на хората, за общественото разделение на труда и за културната специфика на отделните географски региони, страни и народи.

Учебният предмет „География и икономика” интегрира знания и умения и от други научни области като математика, статистика, информатика и др. Чрез синтеза на знания географията осигурява информационната база за практико-приложното поле на бъдещата дейност на обучаваните, обяснява им логично и цялостно динамичните процеси и явления в сложното взаимодействие между природата и обществото, помага им да осмислят рисковете и да предлагат действия и мерки, които възникват пред обществото вследствие на глобалните промени на климата и земната природа.

Географията е от малкото науки, която формира конкретни знания у учениците за света в неговата видима и реална цялост, а не борави само или предимно с абстракции, както редица други изучавани в българското училище науки. Тази особеност на географията реално подпомага изграждането на научно отношение към природата, към обществените събития и ситуации, към процесите и явленията в  глобален, регионален и локален план.

През последните години важните проблеми които се открояват в обучението по география и икономика в българското училище са следните:

Първият проблем е недостатъчното учебно време за усвояване на географските знания – за България, ЕС и света. Това е резултат от цялостното подценяване на общообразователният компонент в знанията и уменията и най-вече на географското знание. Това подценяване доведе до необоснован намален седмичен хорариум на обучение по учебния предмет география и икономика. В българското училище е въведена погрешната практика за редица учебни предмети, в това число и География и Икономика, седмичният хорариум да бъде само 1.5 учебни часа средно за учебната година. По същество през учебния срок, през която учебния предмет се изуча само по един учебен час седмично на практика няма реален учебен процес. Има вземане на часове, които само напомнят на учениците, че съществува и подобен учебен предмет. Този проблем не се отнася за учебните предмети като български език и литература, математика, физическа култура и спорт, чужди езици, профилиращите учебни предмети. В България има ясно изразена негативна тенденция, изразяваща се в непрекъснато намаляване на времето (хорариума) на обучение по География и икономика и като следствие от това на обедняване на учебното съдържание по география. Сега хорариумът от учебни часове по География и икономика е значително под критичния минимум за обучение по този учебен предмет. В най-голяма степен това се отнася за задължителната подготовка на учениците. След Освобождението, от 1880 г. до 1945 г. има увеличаване на седмичния хорариум при обучението в прогимназиалния и гимназиалния етап от 11 до 14 часа. След това има период с намален хорариум до 10 часа (до 1964 г.). Последва етап на увеличаване на хорариума до 12 учебни часа през 1979. След това започна периода на намаляване и от 2001 г. е сегашният минимален размер на хорариума задължителна подготовка от само 9 учебни часа. 

Наложеното необосновано административно ограничаване на хорариума от учебни часове на предмета “География и икономика” в българското училище предопределя огромното несъответствие между уроците за нови знания, от една страна, и тези за практическа работа, обобщение и преговор, от друга. В резултат на силно ограничения хорариум, предвиденото учебно съдържание по География и икономика се преподава в силно компресиран вид и за много кратко време. Съвсем закономерно учениците не могат да усвоят и затвърдят трайни и системни знания по география и икономика, както и да изградят съответните компетенции, умения за екипно действие за работа. Лавината от географска информация, която е характерна за съвременното информационно общество, ги затрупва допълнително и те не могат да се ориентират в нея. Все още няма обосновани логични алгоритми и добри дидактически практики за изключително важния трансфер на интернет-информацията в устойчиви научни конструкции.

Вторият проблем е необоснованото редуциране на съдържанието на обучението по география и икономика. Това се дължи на множество причини, но главната сред тях безспорно е съкратеният хорариум от учебни часове, който наложи решително съкращаване на учебния материал. Премахна се обучението по природна география в VIII, което в най-голяма степен формираше актуални знания у учениците за природната картина на света. Обеднено бе обучението по география на континентите, по социално-икономическа география на света и дори по География на България, което от две учебни години с по 2 учебни часа бе сведено до една учебна година с 1.5 учебни часа. Съкращаването на учебното съдържание, реализирано чрез учебния план, държавните образователни изисквания и учебните програми, бе механично реализирано чрез не винаги коректно обединяване на урочни теми, обясняващи същността (пространствената структура и динамика) на природните, социалните, икономическите и културните явления и процеси в географската среда. При съкращаване на учебното съдържание не може да се съкратят знания за отделен континент, за отделен океан, за отделен географски регион или за отделни характерни за географската среда природни и обществения явления и процеси.  

Третият проблем е изоставането на обучението по география и икономика от равнището на съвременните потребности на развитие на света, Европа, българското общество и на общото образование на младите българи. Основата на съвременните процеси в света са глобализационните процеси, основаващи се на икономическата и информационната глобализация, на свободното движение на капитали, на ресурси, на работна сила, на културни ценности, на сблъсък на цивилизации, на формиране на нови регионални обединения и т.н. Вече шеста година България е член на Европейския съюз, но в учебното съдържание по География и икономика не се предложиха актуални проблеми и теми. Сега действащото разпределение на учебното време не е в съответствие с добрите европейски практики. В повечето страни от ЕС учебните часове по География са около 2.0-2.5 пъти повече от тези в България. Нещо повече, в българското училище няма предвидени географски знания за европейското пространство, дори няма предвидено обучение и знания за съседните страни на България. Сега няма уроци за съседните на България страни като Румъния и Гърция (членове на ЕС), няма знания за нашите близки съседи като Македония, Сърбия и Турция. Предвидени са само общи знания за Европа и отделни страни, предимно за Германия, Великобритания, Франция и Русия. Непълните и незавършени знания по география и икономика променят равнището на култура и поведението на младите граждани на България. 

         II. За качеството на обучение по география и икономика.

        Редица фактори влияят съществено върху качеството на обучение по география и икономика. Някои от тях влияят неблагоприятно върху качеството на географския образователен процес и формират някои сериозни проблеми като: 

Първият проблем е нарушения баланс между видовете подготовка. Въвеждането в българското училище на обучение на три равнища – задължителна подготовка (ЗП), задължителноизбираема подготовка (ЗИП) и свободноизбираема подготовка (СИП) е един правилен подход. Анализът на досегашната практика разкрива, че у нас прекалено рано (по равнище на образование и възраст на учениците) е въведено, а след това и разширено обучението в ЗИП. Това става за сметка на задължителната подготовка. А това от своя страна доведе до снижаване на равнището на знания по общообразователните учебни предмети, включително и по География и икономика. Въведено бе обучение със седмична норма от 1.5 учебни часа и годишна норма от 51 или 54 учебни часа. Това допринесе до сериозно съкращаване на учебното съдържание. Тази диспропорция бе разкрита още преди години, но бившия министър Д. Вълчев я коригира частично само за учебния предмет История и цивилизация. Крайно необходимо е намаляване на броя на часовете за ЗИП и свеждането им до разумен минимум за всяка образователна степен. Чрез това действие може да се отдели необходимото учебно време за трайно и добро овладяване на научния базис на знанието по География и икономика. Ранната профилизация и удовлетворяване на личностните интереси на ученика не бива да става за сметка на фундаменталната база на знанието. По два часа седмично за ЗИП и за СИП седмично са достатъчни за ранната профилизация в класовете от V до VIII клас. 

Вторият проблем e скритата форма на дисбаланс в учебното съдържание. Например учебният предмет Човекът и природата е механично съчетание на знания по три учебни предмета – физика, химия и биология. В V и VI клас в този учебен предмет се включват: физични явления, вещества, превръщане на веществата, структура и жизнени процеси на организмите. В V клас тема 1 е Движение на небесните тела в Слънчевата система. В География и икономика за същия V клас тема 1 предвижда изучаване на Земята – планета от Слънчевата система, мястото на Земята в Слънчевата система, движенията и около оста и около Слънцето и последиците от тях. Мястото на Земята в Слънчевата система, нейните движения и последиците от тях са предмет на науките Астрономия и Математическа география. Подобен е примерът с темата за почвата. В учебния предмет Човекът и природата почвата се разглежда като смес от вещества (тема 7), а в География и икономика се разглежда почвата, нейното формиране и типовете почви. Подобни са дублиранията между различни други теми както с География и икономика, така и с Физика и астрономия, така и с Биология и здравно образование. Следователно има дублиране с цел създаване на изкуствен нов учебен предмет. По същество се губи учебно време за изучаване на едни и същи неща в различни учебни предмети и формиран нов изкуствено сглобен учебен материал от класическите общообразователни учебни предмети. Премахването на този изкуствен учебен предмет ще доведе до разкриване възможности за увеличаване на часовете и учебното съдържание по фундаменталните учебни предмети. За учебния предмет „Човекът и природата” са отделени общо 5 часа, които почти покриват намаляването на часовете по физика и астрономия, Химия и опазване на околната среда и биология и здравно образование. По-лошото е, че в този учебен предмет има механично събрани знания от различни учебни предмети. Тези 5 учебни часа могат успешно да бъдат разпределени между фундаменталните общообразователни учебни предмети като: География и икономика; Физика и астрономия, Химия и опазване на околната среда и Биология и здравно образование. А тези часове бяха отнети от тези учебни предмети за да се създаде формално нов учебен предмет. По такъв начин се разкъса тематичната цялост в обучението не само по География и икономика, а и по останалите учебни предмети. Подобна е картината в XII клас с въведения учебен предмет „Свят и личност”, в който има механично сглобен учебен материал по философия, социология, икономика, история и география. В този учебен предмет има е редица съдържателни повторения с другите учебни предмети.

         Третият проблем е за баланса между фундаментално и практико-приложно знание и умение за практически дейности. Непрекъснато се говори за намаляване на претовареността на учениците. В същност става дума не за претоварване, а за снижаване равнището на придобиваните знания. Българските ученици през учебната година имат с 30% по-малко учебни часове от френските си връстници, те имат най-малко учебно време от своите връстници в Европейския съюз. Тази тенденция води до намаляване на обхвата и възможностите за разбиране на преподаваното в училище знание. Второто измерение на този проблем е нарушаване на баланса в съотношението между теоретично (фундаментално) знание и извършването на практически дейности. Сега е възприет подход за налагане на приоритет в обучението на практическите действия за сметка на овладяване на фундаменталните знания. Забравя се, че без знание твърде трудно се формират умения или ако се формират те са на примитивното занаятчийското равнище на чирака. Такъв подход пречи на разбирането на учебния материал, неговото осмисляне и личностно интерпретиране. Например, не е нормално да караш учениците да нанасят на контурната карта местата и имената на вулканите, без те да знаят какво е вулкан, как действат вулканите, с какво са опасни за хората и т.н. Практическите умения са необходима съставна част на обучението, но те трябва да се овладяват само след като са овладяни достатъчни по обем и качество теоретични знания. Овладяването на практическите дейности по география може да се осъществи реално, а не формално, само след увеличаване на хорариума от учебни часове, обогатяване на съдържателното поле, задълбочено овладяване на теоретичните знания и по-успешното използване на съвременните ИКТ. Главното в обучението по География и икономика трябва да бъде не практическото действие, механичното повтаряне на еднотипни операции (действия), а стабилни теоретични знания и умения за самостоятелно мислене чрез използване на логически и практически операции за сравнение, анализ, обобщения и формиране на собствена личностна позиция.

Четвъртият проблем е нарушаването на междупредметните връзки, което силно затруднява овладяването на нови знания. Географията, поради своята специфика на синтетична наука и разширени и активни многопосочни връзки с другите науки се основава и е във връзка, използва знания от другите учебни предмети като математика, история, информатика, физика, химия, биология, геология, статистика, икономика и т.н. Част от тези науки не си изучават в училище и географията трябва да попълва съдържателни празноти, особено по геология, статистика и икономика. С останалите научни дисциплини, които се изучават като самостоятелни учебни предмети  има и трябва да има връзка и зависимост в разпределението на учебния материал и последователността в неговото изучаване.  Сега са налице множество досадни примери на разминаване в учебно съдържание и във времето на усвояване на определени знания. 

Два примера. Обучението по география е немислимо без използването на географската карта и глобуса. Но използването на картата и глобуса непременно изисква овладяването на знания за мащаб. Мащабът е математическа пропорция. А уроците по математика за пропорциите са предвидени в VI клас, а мащабът се изучава по география и икономика в V клас. От друг характер е вторият пример. При изучаването на световното и българското стопанство географията изучава развитието и териториалната структура на стопанските отрасли. Един от най-важните стопански отрасли в света, а и въобще в световната история е металургията. Само че уроците за металургичен процес и знание какво е това металургия бяха съкратени от учебниците по химия, за да се опрости учебния материал. В географията представата за световното стопанство е немислима без знанията за пространствените и отраслови особености на развитие и разположение на отрасъла. Налага се учителите по география да преподават знания по химия, за да може учениците да разберат същността на металургията и след това да изучават нейното отраслово и териториално развитие.

     Петият проблем е принизената роля и място в българското училище на учителите, включително и на учителите по география. Главното е издигането на авторитета на учителя пред учениците и в обществото. За целта следва да се преодолее безсмислицата, че ученикът е главната фигура в българското училище. Ако тази теза е вярна, следва учениците да учат учителите и учениците да получават възнаграждение от държавата! Безкрайното отнемане на права и само поставяне на нови задължения към учителите обезсмисля тяхната роля и място в образователния процес. Сега пирамидата в българското училище е обърната. Второто по важност е унизително ниското заплащане на труда на учителите. По трудово възнаграждение те са далече от европейските стандарти. Третият недъг е безкрайната чиновническо-бюрократична регламентация на учителския труд. Въведени са от МОН и от директорите на училища толкова много изисквания, които дори най-интелигентният учител не би могъл да запомни и да спазва. Някои от тях дори си противоречат. 

За да си повиши ролята и мястото на учителите по география и икономика следва да се: 1/. Отменят безкрайните бюрократични изисквания и техни тълкувания от различни „експерти” на различни равнища към труда на учителите, да отпаднат множеството безсмислени изисквания на нормативната уредба за средното образование; 2/. Да се промени начина на подготовка на бъдещите учители по география и икономика като при лицензирането на университетите се изисква да се увеличат часовете по методика на обучението по География и икономика до определен, но висок минимум, да се въведат специализирани учебни дисциплини по икономика и задължително преминаване на обучение по съвременни ИКТ и ГИС; 3/. Да се въведе нова скала за заплащането на труда на учителите, като те се разделят на групи в съответствие със закона за висшето образование.

Шестият проблем е внедряване на ИКТ в обучението по география. Сега ИКТ се използва ограничено. В повечето случаи тяхното използване в обучението по география е предимно чрез опциите: илюстриране на учебен материал; копиране (копи-пейст технологията) на учебно-помощни материали; презентации на уроци и на самостоятелни разработки на ученици. Необходима е цялостна нова концепция за електронни учебници по география, но не просто прехвърлени на електронен носител хартиени учебници. В електронните учебници по география и икономка трябва да има не само и не толкова текст и цветни илюстрации, а и възможности за обработка и графично представяне на статистически материали, чрез които учениците не само да виждат определени характеристики на географски обекти, явления и процеси, но и тенденциите в развитието на определени природни и социално-икономически процеси, но и да правят сравнения на данни, факти, изображения и т.н., да правят обобщения и изводи. Това ще способства за развитие на самостоятелното им мислене. Географията е учебен предмет, който дава много богати възможности за използване на ИКТ и поради това може МОН да инвестира средства. Електронизацията в обучението по география изисква и изключително тясна връзка с обучението по информатика. В него трябва да бъде съдържателно заложено обучението по използване на електрони картни изображения, използването на космически снимки и изображения, определяне и използване на географски координати, изготвяне на картна основа на самостоятелни схеми, картосхеми, картодиаграми и т.н. 

         III. За неравнопоставеността при провеждане на Държавните

                 зрелостни изпити по география и икономика.

        Провеждането на държавните зрелостни изпити (ДЗИ) е важна крачка напред към повишаване на качеството на обучението в средните училища. Тя досега е твърде колеблива. 

    Налице е и значима неравнопоставеност на учебния предмет География и икономика в провеждането на държавните зрелостни изпити (матурите) спрямо другите учебни предмети. МОН много лесно критикува равнището на обучението по география икономика и резултатите от държавните зрелостни изпити, но забравя, че то е заложило основните предпоставки за това състояние. Първата такава предпоставка е лошото разпределение на учебното време, направено от Министерството. Например, в една езиково профилирана гимназия съответният чужд език се изучава средно от 8 до 12 клас по 10-12 учебни часа или за 5 години около 2100 учебни часа. Немаловажна подробност е, че част от часовете по “География и икономика” в профилираните езикови училища се провеждат на чужд език (обикновено тези учители нямат необходимата професионална квалификация). В тези часове учениците усвояват основно термини и нови думи, свързани с учебното съдържание по “География и икономика”. Извършените анализи и оценки показват, че в масовия случай учениците не разбират и не усвояват новото географско учебно съдържание, защото обясненията на базовия понятиен апарат са непълни и неточни. Подобна е ситуацията и в математическите гимназии, гимназиите по бизнес и икономика, природоматематическите гимназии и професионалните гимназии (в тях също се акцентира върху специални предмети). Следователно неравнопоставеността на учебния предмет “География и икономика” е друг, реален проблем в обучението и възпитанието на учениците в българското училище. Получава се, че ученик от профилирано обучение се явява на матура не по профилираното учебно съдържание, а по задължителното. Къде са знанията от 2100 учебни часа и къде са знанията по задължителна подготовка по география от 108 учебни часа. Само ако учениците от езиковите и математическите гимназии се явяват на държавен зрелостен изпит по обем на профилираното обучение, тогава ще има справедливост и равнопоставеност в държавните зрелостни изпити.  

 

Учебният предмет География и икономика е неравнопоставен дори спрямо предметите от своята образователна област – “Обществени науки и гражданско образование”. Драстичен е дисбалансът на броя часове по учебните предмети “История и цивилизация” и “География и икономика”. Според Наредба № 6 от 2001 г. от 5 до 12 клас задължителната подготовка по “История и цивилизация” е 454 учебни часа, а по “География и икономика” за същите класове – само 312 учебни часа или 68.7% от хорариума по история. Само в гимназиалния етап (9-12 клас) часовете за обучение по “История и цивилизация” задължителна подготовка, са два пъти повече от тези по “География и икономика” (съотношението е 216:108 по Наредба № 6/2001 г.).

Другата неравнопоставеност е в обхвата на проверяваните чрез държавните зрелостни изпити знания. За сравнение, например по “История и цивилизация” са определени за проверка знания по История на България и съвременна световна история (само с 4 тематични ядра – Версайска система, политически системи в Европа, международни отношения през 30-те/50-те години, процесите на евроинтеграция); по “География и икономика” е включена География на България и цялата останала съдържателна структура на географското знание или общо 28 тематични ядра без тези за България (природна география, география на населението и селищата в света, политическа география и геополитика, география на световното стопанство по сектори и отрасли, регионална география и география на отделни страни (типични представители на регионите), глобалните проблеми на съвременността и обща география с подходи и методи, географски информационни системи. Ако продължим сравнението ще забележим, че обикновено по “История и цивилизация” от затворените въпроси 26 за България и само 4 по за световна история. При “География и икономика” съотношението от 30 затворени въпроса 20 са за България и 10 за география на света. Изводът от това сравнение е, че при учебния предмет “История и цивилизация” проверката и оценката на знания извън тематиката по История на България има незначително място, а при “География и икономика” е включено почти цялото съдържателно поле на обучението в средното училище, като при това относителният му дял е около една трета от оценяваното знание. Намаляването на количествения брой на темите по География и икономика става чрез прегрупиране и събиране в една тема на по няколко теми, без да се намали съдържателния обхват. 

Крещяща неравнопоставеност има и в начина на провеждане на държавните зрелостни изпит по отношение на включените компоненти. Става дума за изискването да се оценяват способности и формираните умения зрелостниците, които се явяват на изпит по география и икономика да съставят текст. Държавните зрелостни изпити непрекъснато потвърждават, че голям брой ученици имат трудности при самостоятелното съставяне на текст. Това умение се формира главно в процеса на обучението по български език и литература, чужди езици и философски науки. По “География и икономика” учениците следва да притежават знания и компетенции за разбиране на текст с определено научно и популярно съдържание, да имат специфични умения за пространствено ориентиране, за вярна оценка в разположението на обектите и явленията, да използват и разбират географския език. Това изискване противоречи на основополагащ принцип – обучаваните да бъдат изпитвани по това, което са учили по съответния учебен предмет. Възниква естественият въпрос: „Защо на зрелостният изпит по български език и литература учениците не са подложени на проверка на умението им да се ориентират в пространството и да използват географската карта?” Възниква и естествения въпрос: „Защо умението да се съставя текст не се изисква за явяващите на държавен зрелостен изпит по физика и астрономия, по химия и опазване на околната среда и по биология и здравно образование?” 

Оставаме с трайното убеждение, че тази неравнопоставеност е израз на цялостното подценяване на географското знание в българската образователна система, на доминиращи административни подходи при регулирането на тези процеси и (за съжаление) на твърде голямо разстояние от общоевропейските добри образователно-възпитателни практики.

         IV. За промяна в нормативната уредба за управление на 

               образователния процес

         Като цяло сме с убеждението, че нормативната система на управление на образователния процес е твърде тежка и остаряла. Приемането на нов закон е важна, но твърде бавна и несигурна мярка. В същото времe проблемите в управлението презряват. Необходими са някои бързи мерки. Сред тези, които най-пряко засяга обучението по география и работата на учителите по география и икономика са: 

          Първо. Отмяна или сериозно коригиране на т.нар. делегирани бюджети. Това е количествен показател, който не отчита реалните природно-географски и социално-икономически условия на мястото и базата за обучение и възпитание на децата. Той само води до формирането на т.нар. „елитни училища” с голям брой ученици и по- високи трудови възнаграждения на учителите. Това от своя страна води до акмулиране на най-добрите учители (включително и тези по география и икономика) в тези училища. А това от своя страна влошава равнището на обучение по география икономика в обикновените български училища и намалява възможностите младите новопостъпващи учители да има покрай себе си добър учител и да натрупат добър педагогически опит.

           Второ. Премахване дискриминацията в натовареността и съответно в заплащането на труда на различните групи учители чрез въвеждане на единна преподавателска норма. Съществуващата у нас нормативна база е безкрайно остаряла. Тя се използва само в България. Нейна същност е определянето на различна годишна минимална норма на преподавателска заетост за учителите по различните учебни предмети. Това изисква промяна в Наредба №3 от 18.02.2008 г. на министъра на образованието и науката за нормите на преподавателската работа и реда за определяне на числеността  на персонала. Крайно време е за учителите по география и икономика и по история и цивилизация да бъде въведената нормата за учителите по български език и литература, чужди езици, математика и информатика. Вместо сегашните 720 часа да бъдат записани 648 учебни часа минимална годишна норма преподавателска работа. В почти всички европейски страни учителският труд по общообразователните учебни предмети е нормиран чрез седмична норма на преподавателска заетост, без значение кой учебен общообразователен предмет се преподава. Например, в Русия и Дания седмичната норма на преподавателската работа е по 18 учебни часа, толкова, колкото е тя в България за първа група учебни предмети. В общообразователната подготовка няма и не може да има „по-важни” учебни предмети. 

Необходимостта от това действие много отдавна е назряла и презряла. Този проблем бе поставен още преди 10 години на обсъждане в ГГФ с участието на експерти по география от РИО на МОН и водещи учители от страната. След това бе направена подписка до ръководството на МОН. Преди няколко години този проблем бе поставен пред тогавашния Министър (Игнатов) от Омбудсмана на Република България, но отново няма отговор. Създадената работна група за проучване на въпроса вече повече от две години не са направили своят извод. Оставаме с впечатлението, че служителите на МОН не желаят да бъде премахната една голяма несправедливост спрямо учителите по география.  

Трето. Въвеждане на гражданското и експертното начало за управление и контрол на съдържанието в обучението по география и икономика. Тази идея не нова. Тя възникна преди десетина години, след като в практиката проличаха редица слабости и недостатъци в нормативната уредба за хорариума и съдържанието на обучението – разпределението на учебното време, държавните образователни изисквания, учебните програми, учебно-изпитните програми, съдържанието на учебниците и на учебните помагала. Сегашната практика всичко да се предоставя на служителите-експерти не предпазва от допускането на много силни административно – бюрократични недостатъчно добре обмислени намеси с последици за образователния процес. Поради това предлагаме създаването на обществени експертни съвети по общообразователните учебни предмети. Без тяхното експертно мнение да не могат да се вземат управленски решения за обхвата, размера, методиката на обучение, външното оценяване, организацията и провеждането на обществените обсъждания, съдържанието на държавните образователни изисквания, учебните програми, рецензирането на учебниците и др. В тях могат и следва да се включат научни работници, преподаватели от университети, учители, автори на учебни материали и др.

         Четвърто. Промяна на наредбата за държавните зрелостни изпити в посоката обективиране на резултатите от държавните зрелостни изпити и съществено намаляване на финансовите разходи за тяхното провеждане. На първо място трябва още веднъж да се прецизира съдържателния обхват на проверяваното равнище на знанията на зрелостниците. Съществени промени трябва да се направят и в технологията на проверка на знанията. Предлагаме държавният зрелостен изпит по География и икономика да бъде само от закрити въпроси в обем от 80-100 тестови задания. Да отпаднат съставянето на текст, откритите въпроси и географските задачи. Повишаването на обективността на оценката ще се получи чрез увеличаване на броя на възможните отговори от 4 на  5. Тогава случайното налучкване ще има незначителна роля. Географските задачи могат да бъдат разбити на по-малки изображения на обекти и явления и да бъдат включени не като открити посочвания на отговор, а като избор на възможен отговор от 5 възможности. Ако се възприеме този подход ще отпаднат милионите излишно харчени средства за проверка на резултатите от държавните зрелостни изпити, решително ще се опрости и ускори проверката на резултатите от изпитите. Ще намалее и ролята на субективния фактор при оценяването. Обективирането на оценките ще повиши обществения статус и значимост на резултатите от матурите.  Освен това този нов подход ще позволи оценките от държавните зрелостни изпити да стават известни, ако не в деня на изпита, то поне на следващия ден. Бланките с отговорите могат да се сканират и компютърната система незабавно да формира и определя оценката. 

Подобни промени, по наше мнение, могат да се направят и за държавния зрелостен изпит по история и цивилизация. Тези промени могат да имат само положително въздействие. Те ще помогнат да се подобрят подготовката и провеждането на ДЗИ, да се повиши равнопоставеността между учениците, ще ги стимулират за по-качествена подготовка и по-успешно представяне на ДЗИ. Не на последно място предлаганите промени ще доведат и до по-голяма икономия на финансови средства, време и усилия на стотици служители на МОН и на хиляди български учители. 

Пето. Промяна в Наредба № 6 от 28.05.2001 г. за разпределение на учебното време за достигане на общообразователния минимум по класове, етапи и степени на образование като хорариума от часове вместо 1.5 седмично стане 2.0 от V до XI клас включително. Това изисква промяна в структурата на учебното съдържание в тези класове като се съхрани сегашното разпределение на тематиката по класове. За XI клас за ЗП да се формира нов учебен предмет „География на Европейския съюз” или „География на Европа”. В него трябва да се продуцират знания за природата, хората, страните и народите, населяващи общото европейско пространство, люлката на световната цивилизация. По такъв начин обучението по география ще отговори на новите обществени потребности. 

            Уважаема г-жо Тенева,

По наше мнение, за да може учебният предмет география и икономика в българското училище да изпълни своето социално предназначение, т.е. да образова (да формира желания социален и културен образ) младото поколение е необходимо своевременно решаване на поставените от нас проблеми и реализирание на направените предложения. 

11.11.2013 г.

С уважение: 

проф. д-р Нено Димов; 

доц. д-р Марин Русев; 

проф. д-р Атанас Дерменджиев; 

проф.д-р Стела Дерменджиева; 

доц. д-р Иван Дреновски;    

                                     

 д-р Анко Иванов

               ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ

                                                                                            Автор: Анко Иванов

   Географията като наука се занимава с пространственото разположение на природните обекти, на обекти и територии, овладяни и използвани от човека, създадени от човека нови обекти и т.н. Всеки природен обект, територия и явление, всяко обществено образувание е разположено между други обекти в определени територии. Това му местоположение оказва влияние върху развитието на: природната среда, човешкото общество и на неговите образувания и особено на държавите, както и на взаимовръзката „природна среда – общество”.

1.     Същност и характерни особености на географското  положение на  България

Терминът „географско положение” е един от най-употребяваните в географската литература. Той означава определяне на положението на някаква  точка, пункт, обект или обособена част от земната повърхност (територия) спрямо други територии, обекти и т.н., намиращи се вън от това място, на което се определя географското положение. Географското положение на определен обект, територия и т.н. определя местоположението и принадлежността им към по-големи географски обекти и територии, климатични пояси и т.н. Чрез него се изразяват пространствени отношения и взаимовръзки на природни и обществени обекти, явления и пространства. Географското положение е неизменна характеристика на всяко географско изследване и усвояване на учебен материал. По географската карта то се определя чрез точков, линеен и площен метод и следователно то има едно или две измерения (дължина и ширина), които определят неговото местоположение и размери. В географското положение се използват освен тези измерения още и определяне на посоката на местоположение спрямо важни природни и социално – обществени ориентири. 

      Географското положение е индивидуална характеристика на всеки природен и икономически, социален, културен и т.н. обект (или ареал). То е неповторимо и то дава съществен отпечатък на други характеристики и на развитието на обекта (явлението, ареала, територията).

         Географското положение помага да се намери на картата или да се получи представа за местоположението на определен обект, да се разкрият и обяснят някои негови свойства и дори да се прогнозира неговото бъдещо развитие. Чрез географското положение се откриват взаимовръзките и взаимозависимостите между отделни територии и географски обекти. То дава възможност да се определят предимствата на дадена територия и акватория при оценка на влиянието му върху природните условия и ресурси и възможностите да социално-икономическо развитие.

Когато става дума за географското положение на дадена държава, район, населено място и т.н., то може да бъде определено като централно, периферийно, дълбочинно, погранично, крайно и т.н. В зависимост от влиянието му върху развитието на държавата, или отделни дейности в нея, то може да бъде определяно като много благоприятно, благоприятно, неблагоприятно или много неблагоприятно. При определяне на географското положение на страна, както е в случая с България, става дума за определяне положението на България спрямо други територии и обекти, които са извън нея. В зависимост от гледната точка, от изходните позиции на разглеждане и целите на това разглеждане географското положение може да бъде: астрономическо (математико-географско); физикогеографско; икономикогеографско (например - транспортногеографско, търговскогеографско, туристикогеографско); политикогеографско; военногеографско, екологогеографско, културогеографско, геодемографско. Тези видове географско положение е поделят на две групи.

Абсолютно е астрономическото и природногеографското положение на България. То не търпи промени в отделни исторически епохи и периоди и поради това е почти едно и  също.

Относителното географско положение включва политикогеографското, военногеографското, икономикогеографското, културогеографското и екологогеографското, геодемографско. То се променя през отделните исторически епохи и периоди. Относителното географско положение е свързано с дейността на хората, развитостта на държавата, нейната външна политика и т.н. То може да бъде положително влияещо на развитието на страната, но и да се превръща от положително в негативно както като цяло така и за отделните си видове.

По своето местоположение, т.е. в пространствен аспект България е разположена в континента Европа, в неговата югоизточна част, в съседство с континента Азия, в североизточната част на Балканския полуостров. Това място е важен географски кръстопът и следователно това териториално местоположение е много благоприятно за развитието на нашата страна.

           Географското положение до голяма степен е определяло и определя в съвременни условия съдбините на България, на нейното място и роля в глобализиращия се свят.

2. Оценка на географско положение на България

Отделните видове географско положение имат различно влияние върху природата, състоянието и цялостното развитие на страната, на отделните сфери на дейност в нея (икономическа, политическа, културна), на нейното място и роля на Балканския полуостров, Европа и в света.

2.1. Астрономическо (математико - географско) положение

Астрономическото географско положение на страната се определя на основата на мястото, което тя заема върху земната повърхност в системата от географски координати, т.е. спрямо Нулевия (Гринуичкия) меридиан и Екватора.  Крайната южна точка на България е връх Вейката в планината Гюмюрджински снежник в Източните Родопи - 41°14' северна ширина (с.ш.). А крайната северна точка е устието на река Тимок (в река Дунав), което се намира на 44°13 с.ш. Разстоянието между двете точки е почти три градуса северна ширина, което се равнява на около 330 км.

                                                                                                         Таблица № 1

Географски координати на крайните точки на България

------------------------------------------------------------------------------------------

крайни точки                   местоположение            г.ш.                        г.д.

северна                             устието на Тимок      44° 13^'                    22° 40^'

източна                               нос  Шабла              43° 32^'                    28° 37^'

южна                                  връх Вейката            41° 14^'                    25° 17^'

западна                               връх  Китка              42° 19^'                    22° 22^'

Следователно територията на България е в Северното полукълбо, почти на средата на разстоянието между Екватора и Северния полюс, но по-близко до Екватора.

По отношение на Нулевия (Гринуичкия) меридиан територията на България е разположена на изток. Най-западната точка на българската територия е вр. Китка, Кюстендилско - 22°22' източна дължина (и.д.), а най-източната - нос Шабла на Черно море - 28°37' и.д. Разстоянието по паралела е малко над 6 градуса, което се равнява на около 520 км. Следователно територията на България е разположена в Източното полукълбо, но по-близо до Нулевия меридиан. Тя има удължено (по паралела) и стеснено (по меридиана) простиране върху земната повърхност на Северното и на Източното полукълбо. По отношение на Гринуичкия меридиан България попада в часовия пояс на Източноевропейското време, т.е два часа напред спрямо Гринуич.

Това астрономическо (математико - географско) положение има важно значение за България. поради така определеното астрономическо географско положение нашата страна попада в два благоприятни за стопанска дейност климатични пояса и на прехода между тях – умерен и средиземноморски. То осигурява благоприятни условия за получаване на значима и достатъчна за повечето селскостопански култури, за туризма и т.н. топлина и влага.

2.2. Физикогеографско (природногеогрфско) положение

Физикогеографското положение е сложна система от отношения спрямо значими географски обекти - океани, континенти, морета, планински системи, големи реки, езера, равнини и т.н., както и отношението на физикогеографските компоненти (заедно с надморската височина) на страната ни към същите от по-близки или по-далечни територии - напр. климатични пояси, растителни и животински области и т.н. То е в тясна връзка с математикогеографското положение.

Спрямо континентите географското положение на България може да се определя поотделно. Територията на България е част от континента Европа. Във физикогеографско отношение България се намира в една от частите на континента (Северна, Западна, Централна, Източна и Южна), а именно в Южна Европа. А известно е, че Южна Европа се състои от полуостровите Пиринейски, Апенински и Балкански. България се намира в най-източната част на Южна Европа - Балканския полуостров. Следователно България е европейска и балканска страна. Вътре в самия Балкански полуостров тя е разположена в най-източната му част. Поради това и на основата на определянето на положението спрямо основните посоки на света България се определя като страна, разположена в Югоизточна Европа. Само в сферата на политиката понякога политици и журналисти определят България в Източна Европа. Този подход е отживелица от един отминал етап на политическо разделение на Европа на две части: западна и източна.

Спрямо останалите континенти следва да се подчертае, че територията на България е в непосредствена близост с континента Азия (полуостров Мала Азия) поради близостта до България на границата между Европа и Азия при Черно море, протока Босфора, Мраморно море и протока Дарданели. България се намира и близко до континента Африка. Това разположение в Европа и в близост до Азия и Африка обуславя нейното благоприятно транспортногеографско положение. Същевременно България е много отдалечена от Северна и Южна Америка, Австралия и Антарктида.

Спрямо океаните България е отдалечена от тях. Тя е най-близко до Атлантическия океан, но на голямо разстояние от него. Тъй като България е разположена на изток от Атлантическия океан, той оказва влияние върху проникващите над територията на страната въздушни маси, а чрез тях и върху времето и климата. Това става най-често под влияние на Исландския минимум и зараждащите се над него циклони, които при движението си над Европа достигат до нашата страна и влияят на времето и климата.  

От моретата, свързани с Атлантическия океан, България е разположена близко до Средиземно море, но не граничи с него. Поради влиянието и близостта на Средиземно море България е присредиземноморска страна, отстои само на около 50 км от Бяло (Егейско) море. Средиземно море влияе пряко върху климата на нашата страна чрез възникващите над него средиземноморски циклони, които при движението си на изток достигат до нашата страна и променят времето и влияят върху формирането на климата.

Това положение на нашата страна спрямо Атлантическия океан и Средиземно море оказва влияние и има значение предимно за нейния климат, режим  на водите, почвена и растителна покривка, животински свят, а в крайна сметка и върху условията на живот на хората и на извършване на стопанската им дейност..

От моретата, свързани със Средиземно море, а чрез него и с Атлантическия океан, България опира непосредствено само до Черно море. То пряко влияе върху природните условия само върху тясна ивица суша покрай неговия бряг. Неговото влияние, обаче, е много значимо за развитието на водния (морския) транспорт и туризма. Поради излаза на бреговете на Черно море и неговото влияние върху стопанските дейности България е черноморска страна. Част от водите край българския бряг са български териториални води. Това местоположение има важно благоприятно политикогеографско, транспортногеографско и военногеографско значение.

Спрямо едрите форми на релефа земната повърхност в България е част  от   по-едрите   форми   на   релефа  в    Европа.   В територията на България се включват части от Долнодунавската низина (Дунавска равнина), Македоно-Тракийския масив (Рила, Пирин, Родопи и др.), Тракийската низина (Горнотракийската низина), Алпо-Хималайската планинска система (Стара планина, Средна гора и др.).

На север - северозапад от територията на България е разположена Карпатската планинска система, която също е част от Алпо - Хималайската планинска система. Карпатите намаляват влиянието на постъпващите от северозапад атлантически въздушни маси и поради това големи райони от Дунавската равнина попадат във валежна  сянка. На запад от България е разположена Динарско-Пиндската планинска система. Поради това в страната не се чувства влиянието на Адриатическо море и съвсем слабо е влиянието върху климата на нашата страна на западното Средиземноморие.

От природногеографска гледна точка спрямо климатичните пояси територията на България е разположена между умерения и субтропичния (средиземноморския) пояс, което оказва съществено влияние върху климатичните, хидроложките, почвените и биогеографските условия в страната. Поради това, например, в оттока на българските реки има черти и на умереноконтиненталното, и на средиземноморското влияние, има разпространени средноевропейска, евросибирска, степна и средиземноморска растителност и т.н.

Спрямо повърхностно течащите води територията на България се отнася към Средиземноморската отточна област чрез оттичане на речните и езерни  води към двете и подобласти – Черноморска и Егейска. Спрямо големите реки на север територията на България опира до река Дунав и включва част от реката и българския дунавски бряг. По-голямата част от повърхностнотечащите води на България се оттичат в Черно море, но повечето от тях се оттичат чрез река Дунав, т.е. голяма част от територията на страната е част от Дунавския водосборен басейн. Част от водите на река Дунав са български териториални води. Поради всичко това България е дунавска страна. Това местоположение е особено благоприятно в стопанско и туристическо отношение, влияе положително върху търговията със страните от Централна Европа, а чрез канала Рейн-Майн-Дунав и със Западна Европа.

Спрямо природните зони преобладаващата част от територията на страната попада в природната зона на широколистните листопадни гори, което определя типичният природен пейзаж в страната. Само североизточните части на България попадат в степната и лесостепната природна зона, а в отделни места в Южна България има типични пейзажи на зоната на твърдолистните вечнозелени гори и храсти.

Като цяло за природногеографското положение следва да се подчертае, че България е европейска, балканска и средиземноморска страна с преходно физикогеографско положение, дължащо се на астрономическото (математикогеографското и положение). Преходното положение между умерения и субтропичния (средиземноморския) пояси определя преходните характеристики на природните условия и фактори – климатични, почвени, хидроложки, биогеографски. Например, територията на България е част от два съседни отточни басейна – на Черно и на Егейско море и през нея преминава голяма част от Главния вододел на Балканския полуостров. Подобна е картината с климата. Преходното положение на страната обуславя наличието на 5 климатични области. В биогеографско отношение България е разположена на прехода между различни фито- и зоогеографски области. Като цяло това е благоприятно природногеографско положение, което чрез своето разнообразие подпомага развитието на стопанството, политическите, транспортните, търговските, културните и други връзки с множество страни.

2.3. Икономикогеографско (стопанскогеографско) положение

Икономикогеографско е положението на една страна, област, район и т.н. към географски обекти, които са извън тях, но имат сериозно влияние върху икономическото им развитие и състояние. Това влияние се изразява чрез местоположението спрямо промишлени и научни центрове, източници на суровини, липсващи или недостигащи в страната, транспортно, търговско и туристическо положение и др.. От особено значение е положението спрямо международни икономически обединения, съюзи, зони и т.н. Икономикогеографското положение е важен фактор за развитие на икономиката на отделните страни. То влияе в различна степен и в различна посока върху териториалното разположение на производствените мощности, върху създаването и развитието на териториалните производствени комплекси и т.н. В зависимост от използвания основен признак на групиране, икономикогеографското положение се поделя на промишленогеографско, агрогеографско, транспортногеографско, търговскогеографско (пазарногеографско), туристикогеографско положение.

След разпадането на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) на бившите социалистически страни до известна степен България остана извън сериозни икономически обединения. Това в най-голяма степен се отнася за Европейския съюз. Това обстоятелство бе неблагоприятно за развитието на страната. Приемането на България в ЕС води до развитието на българското стопанство на основата на най-добрите световни и европейски практики чрез модернизация и внедряване на нови технологии, динамизиране на външната търговия, развитието на образованието и научно-техническия потенциал на нацията. Благоприятно е членството на България в Централоевропейската зона за свободна търговия, зоната на Черноморското икономическо сътрудничество и др. икономически организации.

Неблагоприятно за стопанското развитие на страната ни е географското положение по съседство. България граничи само със средно развити държави.  Преодоляването на това негативно въздействие може да стане само чрез повишаване на ролята и мястото на страната в единното икономическо пространство на Европейския съюз и неговото развитие.

Промишленогеографско положение на България се определя  спрямо източниците на енергия, суровини, центрове на обработващата промишленост, научно-техническите центрове. Тъй като на България не и достигат редица енергийни и рудни суровини, от съществено значение е географското и положение спрямо източници на енергийни източници и преди всичко на горива. Положението на страната спрямо държави, богати на горивни ресурси и суровини е благоприятно. България е в близост до Русия и Украйна, откъдето осигурява по-голямата част от недостигащите енергийни ресурси - нефт, природен газ, въглища.

За развитието на промишлеността от много голямо значение е географското положение спрямо източниците на промишлени суровини като руди и неметални минерални суровини. България е в близост и със страни, добиващи ценни рудни полезни изкопаеми - боксит (Унгария, Хърватска), хром (Турция), магнезий (Гърция), железни руди, манган и уран (Русия и Украйна) и др. Това благоприятно положение позволява по-малки транспортни разходи и по-бърза доставка на дефицитни суровини за българската промишленост.

В съвременни условия все още голямо влияние върху развитието на промишлеността на страната има географското положение спрямо други промишлено центрове и промишлено развити страни. В този аспект нашето промишленогеографско положение е неблагоприятно. Съседните ни страни са предимно производители на промишлени суровини и материалоемки промишлени изделия. Подобна е и картина по отношение на научно-техническите центрове. България е твърде отдалечена от световните научно-технически центрове.  Макар, че в съвременни условия в преноса на информация и знание все по-малко значение имат разстоянията, то това обстоятелство е неблагоприятно за внедряването в българската промишленост на тохнологични иновации.

Агрогеографското положение на България зависи от нейното местоположение спрямо основните производителни центрове на земеделска продукция и спрямо основните потребителски центрове на храни и земеделски суровини извън страната.  Като цяло в Европа има силно развито интензивно селско стопанство, което произвежда разнообразна и качествена продукция. Съседните  на България страни имат сходни почвено-климатични условия (с изключение на субтропичните производства на маслини, цитрусови плодове и някои др.). Като цяло това обстоятелство (географско положение по съседство) влияе предимно чрез конкуретната способност на произвежданите в страната земеделски хранителни продукти и суровини. Тя в настоящия момент е ниска и поради това агрогеографското положение на страната може да бъде оценено като неблагоприятно. Тази неблагоприятност на агрогеографското ни положение се усилва след приемането на страната ни в Европейския съюз.

Транспортно-географското положение на България е благоприятно, тъй като тя се намира в съседство с континентите Азия и Африка и е разположена на кръстопътя на транспортните артерии от Западна и Централна Европа за Средиземноморието и съседството с Бяло море (при добри съседски отношения с Гърция). Още от дълбока древност по нашите земи преминават важни транспортни оси (коридори), които влияят върху стопанското развитие на страната ни.  Всичко това, както и непосредственият излаз на Черно море, благоприятства развитието в България на водния, железопътния и тръбопроводния транспорт, на автомобилните превози през територията на България. Освен международните железопътни линии и шосета, страната ни има

добри възможности за развитие на речния воден транспорт по река Дунав и осъществяване на икономически връзки с много страни в Централна и Западна Европа и Украйна. През последните години  нараства  и  значението  на  тръбопроводните  транспортни връзки на нашата страна и през нашата страна със съседни държави. България се пресича от газопровода от Русия и Румъния за Турция, Гърция, Македония и Сърбия. Благоприятното транспортно местоположение превръща България и в сериозен център за пренос и обмен на електроенергия с Русия, Украйна, Румъния, Югославия, Турция, Македония, Сърбия и др.

В съвременна Европа се установява единна транспортна система от транспортни коридори, които свързват отделни части на континента. През територията на България преминават следните европейски транспортни коридори:

Транспортен коридор № 4  свързва редица европейски държави с Егейско море и Северна Африка. Той преминава от Берлин-Дрезден-Прага-Братислава-Будапеща-Крайова-Калафат-Видин-София-Кулата-Солун и Атина. От Атина може да се премине към Северна Африка. Този транспортен коридор на българска територия има дължина 446 км. След построяването на втория мост над река Дунав при Видин-Калафат и автомагистрала Струма, свързваща София със Солун неговата транспортна проходимост ще стане значително по-голяма.

Транспортен коридор № 7 осигурява връзката между Северно и Черно море посредством реките Рейн и Дунав. На българска територия има редица пристанища, най-значимите от които са Русе, Лом, Видин, Оряхово. България има излаз от 470 км на река Дунав. По река Дунав се извършват комбинирани превози по системите река-суша и река-море. След войната в бивша Югославия и събарянето на някои мостове в сръбска територия е намалено движението на български кораби към централна Европа.

Транспортен коридор № 8 свързва Адриатическо с Черно море. Той започва от албанското пристанище Дуръс, преминава през Тирана-Скопие- Кюстендил- София- Пловдив- Бургас/Варна. Свързването на железопътните линии на България и Македония ще повиши значението на този транспортен коридор.

Транспортен коридор № 9  свързва Северна и Източна Европа с Егейско море и Северна Африка. Маршрутът започва от Хелзинки и преминава последователно през Санкт Петербург-Псков-Киев-Кишинев-Букурещ-Русе-Димитровград-Дедеагач (Александруполис). За извъшването на повече превози е необходомо изграждане на железопътната връзка от с.Подкова до Гюмюрджина (Комотини) в Гърция и прокопаването на железопътен и автомобилен тунел под Стара планина..

Транспортен коридор № 10 свързва западна Европа с Югоизточна Азия и Персийския залив. Той преминава по трасето Лондон-Виена-Белград-София-Истамбул. За усъвършенстване на движението по него е необходимо изграждането на автомагистрала Марица (от с.Оризово до Капитан Андреево) и Ниш-София.

С важно локално транспортно значение, особено за развитието на туризма, е международният панорамен път покрай Черно море от Констанца, през Варна, Бургас, Царево и Малко Търново за Истанбул. Неговото значение ще се повиши с развитието на морския туризъм и създаването на нов граничен контролно - пропускателен пункт при село Резово на българо-турската граница.

Много важен е излазът на Черно море. Той позволява осъществяването на интензивни морски превози и връзки със страните от Черноморския басейн (Русия, Украйна, Румъния, Грузия, Турция) и със страните с излаз на бреговете на Световния океан. Близостта до Егейско море и предстоящото присъединяване към ЕС ще позволи гръцките пристанища по неговите брегове да се използват много по-пълноценно за развитието на българската икономика. Това ще доведе до намаляване на дела на транспортните разходи в цените на доставяните суровини за българските фирми.

Нарастването на ролята на преноса на природен газ и течни горива повишава транспортно - географското положение на страната. През територията на България се планира да се построи газопровода Южен поток (от Русия към Унгария, Словения и Италия).

 

За благоприятното транспортно - географско положение  влияние оказва и наличието на 25 трансгранични транспортни прехода с Гранични контролни пропускателни пунктове (ГКПП) по границите със Сърбия (5), Румъния (7), Черно море (2), Турция (3), Гърция (5) и Македония (3).

Благоприятно е и търговското географското положение на България. Това е положението на страната спрямо световните и европейските търговски центрове и географските райони на внос и продажба на различни видове стоки и услуги. Още в дълбока древност са формирани редица търговски средища. В съвременни условия икономиката на България е открита и функционира на основата на голям внос на суровини, материали и стоки и на износ на редица български изделия. Географското положение по съседство позволява осъществяването на тесни търговски връзки както със съседните страни (Румъния, Югославия, Македония, Гърция и Турция). Но в световния търговски обмен страната има търговски отношения с множество страни, някои от които са значително отдалечени от нашата територия.

Особено благоприятно ще е бъдещото участието на страната в обощоевропейското икономическо пространство. Свободното движение на стоки и услуги със страните от ЕС ще позволи да се динамизират търговските отношения предимно с тях. От важно значение е участието на страната ни в Черноморската зона за икономическо сътрудничество, в Пакта за стабилност на Балканите, Световната търговска организация, Централноевропейската зона за свободна търговия  и други международни организации.

Значима е ролята и влиянието за развитието на българската икономика на свободните безмитни зони. Те са територии  със олекотен митнически режим, данъчни облекчения за стопанска дейност, за внос и износ на стоки и материали, за складиране на стоки, които се преработват, дообработват или изнасят за други страни. В тях има пълно освобождаване и от мита и такси на вноса на машини и съоръжения, суровини и възли и детайли за производство на територията на самата свободна безмитна зона. В нашата страна функционират 6 свободни безмитни зони – Драгоман, Русе, Видин, Бургас, Свиленград и Пловдив. Най-активно работят свободните безмитни зони в Русе, Бургас и Свиленград.

България има и добро туристическо географско положение. Съседството с Черно море и наличието на множество пясъчни плажови ивици по брега благоприятства развитието на морския туризъм и отдих. Река Дунав способства за развитието на водния туризъм и придвижване на туристи по реката. България е страна, през която ежегодно преминават голям брой туристи на път от и Мала Азия към Централна и Западна Европа и от Средиземноморието към Източна Европа, както ,разбира се, и в обратна посока. Този поток от преминаващи през страната туристи има благоприятно влияние върху българската икономика поради осигуряването на валутни постъпления, развитие на туристическите и транспортните услуги.

Неблагоприятно въздействие върху развитието на българския стопански туризъм има географското положение по съседството със страни с повече и по-добре съхранени културно-исторически паметници и особено Гърция. България се намира между страни с развит летен рекреационен и културен туризъм като Хърватска, Италия, Гърция, Кипър и Турция. Поради това се намалява интереса към посещения на чуждестранни туристи в нашата страна. Но нашата страна разполага и с ресурси за развитие на планински, ски-туризъм и балнеоложки туризъм. А това е предпоставка за предлагането на по-комплексни туристически услуги – морски, планински, селски, екологичен, културно-познавателен и балнеолечебен.

Неблагоприятно влияние има и сравнително голяма географска отдалеченост от районите на Европа и европейските страни с високо жизнено равнище на населението и формиращи големи туристически потоци особено през летния ваканционен период – Германия, Скандинавските страни и други.

2.4. Политикогеографско положение

Политикогеографското положение е местоположението, което заема определена страна или район на политическата карта на света, континента, региона и т.н. и спрямо главните центрове на политиката, съответно в света, континента, региона и т.н. То има изключително важно влияние върху развитието на държавите, включително и на България.

За нашата страна през различните исторически периоди политикогеографското положение се е променяло. Но почти винаги е било със силно влияние върху развитието на българската държава. Било е благоприятно, когато България е успявала да формира и поддържа силна държавна власт, независима от външни влияния - византийско, турско, австроунгарско, немско, руско, английско, френско и американско и обратното (неблагоприятно), когато страната е била политически зависима от провеждането на чужди политики.

Политикогеографското положение на България зависи не само и не толкова от физикогеографското й положение, колкото от положението и отношението на страната спрямо политически съюзи, спрямо сферите на влияние на чужди велики сили, спрямо своите съседи.

Разположението на страната в централната част на Балканския полуостров и в близост до Босфора и Дарданелите, на важен географски кръстопът е било продължително време причина за борбата за влияние и надмощие на великите сили върху развитието на България. Това географско положение е формирало стремежът на Русия чрез България да стигне до южно (топло) море, Великобритания да не допусне проникването на Русия към Средиземно море, на Германия и Австро-Унгария да си осигурят път на изток и към топлите морета. Борбата на чужди сили за влияние в България поради нейното благоприятно физикогеографско, транспортногеографско и военногеографско положение исторически търпи промени и ценностни ориентации. Ако в миналото доминиращи са били влиянията на Австро-Унгария, Германия и Русия, но сега в съвременни условия доминират „интересите" на САЩ, Германия, Европейския съюз и Русия. В последните години се засилва стремежът за политическо и икономическо въздействие върху нашата страна от Турция. И в миналото, и сега България е сфера на засилено влияние на други, по-силни политически, икономически и военно страни.

 С приемането на България в Европейския съюз се променя статута на различните български граници. Българската територия става  част от единното европейско икономическо пространство. Част от българските граници (с Турция, Македония и Сърбия) стават част от границите на Европейския съюз, а друга част стават вътрешни междудържавни граници (с Румъния и Гърция)

Негативното влияние на политикогеографско положение в съвременни условия може да се преодолее чрез една балансирана, гъвкава, независима външна политика в рамките на Европейския съюз и спрямо други велики сили и близко икономическо и културно сътрудничество със съседните на България страни.

2.5. Военногеографско положение

Тясно свързано с политикогеографското положение е военно-географското положение. То е отношение спрямо международните центрове на военна мощ, военни съюзи, потенциални военни конфликти. Ключовото (във военностратегическо отношение) географското положение на България на Балканския полуостров, близостта на територията на страната ни до протоците Босфора и Дарданелите определят нейното благоприятно военногеографско положение. То  се   влияе   от  принадлежността  и положението спрямо  военнополитически съюзи, спрямо важни във военно отношение обекти, наличието на удобни за защита или нападение форми на релефа и водни площи, крупни военни бази и др.

До 1990 г. България бе член на военния съюз на бившите социалистически страни (Варшавски договор). След разпускането на Варшавския договор силно намаля значението на територията на страната във венностратегическо отношение. Сега България е член на Североатлантическия военен съюз (НАТО) заедно с  други балкански държави като Гърция, Румъния и Турция. Това повишава ролята на нашата територия във военната стратегия на НАТО. Формира се и се усъвършенства нова национална военна стратегия, основаваща се на благоприятното ни природногеографско и транспортногеографско положение, но и отчитаща новите световни реалности и осигуряваща в новата политическа обстановка националната сигурност на страната.

2.6. Екологогеографско положение 

Екологическото географско положение се определя от екологичното състояние на територията на страната в зависимост от външните (чуждестранните източни на замърсяване и влиянието на огнищата на замърсяване от страната към други страни. То зависи от доминиращите посоки на трансграничен пренос на замърсен въздух и замърсени води, от силата на антропогенното въздействие на природната среда в съседните страни и в собствената страна. 

Екологогеографското положение на България се определя спрямо източниците и начините на замърсяване на природната среда. Тъй като в Европа и в Северното полукълбо преносът на въздушни маси е предимно от запад на изток, то идващите към страната въздушни маси носят замърсен въздух от страни, разположени западно и северозападно от нас. Чрез тези въздушни маси се пренасят замърсители, които често пъти предизвикват киселинни дъждове. Особено силно пролича тази тенденция при войната срещу бивша Югославия, когато част от замърсителите попаднаха над България и особено над Северозападна България. Поради разположението на страната ни на юг от река

В съвременни условия България е отдалечена от световните центрове на формиране и осъществяване на политиката. Асоциирането й към Европейския съюз е само начална крачка за излизане от изолацията от световната политика.

В политически аспект географското положение на България влияе и върху отношенията на страната ни със съседите. На Балканския полуостров исторически са се формирали (поради продължителното съвместно обитаване на различни народности, особено по време и след турското робство) силни противоборства между балканските държави. В продължителни периоди от време България е била изолирана от съседите си и те често пъти са водели обединена противобългарска политика.

В политиката особено важна роля имат държавната територия и държавните граници. В съвременни условия намалява значението на държавните граници като бариера за движението на стоки, услуги, капитали и хора, особено в Дунав често пъти при северни и североизточни ветрове над страната има трансграничен пренос на замърсители от румънските химически и металургични предприятия, построени край река Дунав. Особено силно страдат от този трансграничен пренос на замърсен въздух градовете Русе, Никопол и Силистра.

Поради разположението на нашата територия на север от Гърция и Турция често пъти и замърсители на въздух от нашата страна се пренасят над тях. Това особено се отнася за замърсяванията над Марица-Изток, които често се придвижват над Източна Тракия в Турция. Замърсяването от промишлените предприятия на водите на Марица, Места и Струма носи замърсяване към Гърция.

2.7. Културогеографско положение

Културогеографското положение се определя от положението на страната към различните видове култури, културни традиции, центрове и т.н. Българската култура е част от европейската християнска култура в нейната източноправославна разновидност. България, както и другите източно -православни страни (Русия, Украйна, Беларус, Молдова, Румъния, Югославия, Македония, Гърция и Кипър) е развила своята култура, културни традиции и ценности на основата на византийската източноправославна култура, обогатена с приноса на българската народност. Същевременно България се намира в съседство с азиатската мюсюлманска култура, която в последните години понякога носи и белезите на ислямски фундаментализъм. От тази гледна точка културогеографското положение на България е неблагоприятно.

Българската култура поради кръстопътното положение на страната е подложена както на силното ориенталско културно влияние, носещо белезите на  исляма, така и на западноевропейското и североамериканското културно влияние, породено предимно от глобализационните и интеграционни процеси. Поради това влияние има реална опасност  от загуба на традиционни народностни черти на българската култура.

Като цяло географското положение на България е благоприятно за развитието на страната в политическо, икономическо, военностратегическо и културно  отношение. Използването на благоприятните възможности, които предоставя географското положение, зависи от политиката, от политическата стабилност в страната, икономическата развитост, военноотбранителната сигурност и културното равнище на нацията.

2. Промени в териториалния обхват и границите на

    България                                      

Формирането на съвременната територия на България исторически започва от заселването на славяните на Балканския полуостров и образуването на народностната сплав между траки, славяни и прабългари. Както е добре известно от историята на България, преобладаващата част на Балканския полуостров е била населена със славяни от българската група. В първите столетия след създаването на държавата ни българските земи не е можело да бъдат обединени в една държава поради противодействието на силната за своето време Византийска империя. Но в редица периоди, особено при управлението на Симеон, по-голямата част от българските земи е обединена в границите на българската държава. След това България пада под византийско робство и в продължение на два века няма самостоятелна българска държава със своя  територия, администрация  и  граници. През периода на Втората българска държава продължава борбата с Византия и номадските племена (кумани, татари и др.) за защита на българската територия, за обединение на всички българи в българските земи. Това частично е постигнато по време на царуването на Иван Асен II.

След завземането на Балканския полуостров от турците и без това сложната етническа картина по нашите земи се усложнява още повече. Голяма част от българското население, особено в низините и по главните пътища, по които са се придвижвали турските войски, се е изселило, било е избито или потурчено. На Балканския полуостров се заселват и турци, цигани, татари, черкези и др. По такъв начин се формира сложна етническа мозайка. След руско-турските войни в края на XVIII и началото на XIX век и прокопаването на Суецкия канал силно нараства геополитическото значение на протоците (Босфора и Дарданелите) и съседните на тях български земи. Засилени интереси към Европейска Турция имат Русия, Англия, Австро-Унгария и Германия. Те, с изключение на Англия, търсят излаз към Източното Средиземноморие и Персийския залив през протоците, а по долината на река Марица, долината на река Вардар и Струма към Солун и Бяло море.

В началото на XIX век населяващите Европейска Турция започват усиле- на борба за освобождение. В тази борба те търсят помощта на Великите сили (Англия, Германия, Франция, Австро-Унгария и Русия). В началото на XIX век се освобождават от турско робство Гърция и Сърбия, все по-независима от турците става Румъния. Българските земи като най-близколежащи до протоците и столицата на Турция (Истанбул) поради противоречивите интереси на Великите сили остават в пределите на Турция.

Новосъздадените съседни на българските земи държави (Гърция, Сърбия и Румъния) са слаби в политическо, икономическо и военно отношение, с малка територия и човешки потенциал. Те имат мощни съседи (Русия и Австро-Унгария), от които не могат да откъснат територии и с които трябва непрекъснато да се съобразяват. Поради това те се стремят да се разширят за сметка на Европейска Турция, т.е. да включат в своите предели земи, населени предимно с българско население. За целта те, и особено гърците, водят настъпателна политика срещу развитието на българското национално самосъзнание, политика на асимилиране на част от българското население. Независимо от тази противобългарска политика българският дух и българското национално самосъзнание укрепват. Това води най-напред до създаването на Българската екзархия.

През 1870 година Турското правителство е принудено със султански ферман през 1870 година да очертае територията, в която преобладаващото население е българско и църковните богослужения се извършват на български език. В очертаните от фермана граници попадат земи от Дунав до река Бистрица (Алиакмон) в Южна Македония (сега в Гърция) и от Черно море до Албанските планини. Извън очертаната от фермана територия остават земи, населени предимно с българи, но с църковни богослужения на гръцки език, т.е. църквата в населеното място е била подчинена не на българския екзарх, а на цариградския гръцки патриарх.

След Априлското въстание, на проведената Цариградска конференция на Великите сили, в подобни граници се очертава територията на българската народност. След отказа на Турция да даде автономия на българите, Русия обявява война на Турция. Във войната участва и Румъния, а към края се присъединява и Сърбия.

Според  сключения  Санстефански  мирен договор (1879 г.) се създава самостоятелна българска държава. Според него новоосвободената българска държава има територия от 180 000 км². Тя включва цяла Мизия южно от линията Черна вода-Мангалия. Северна Добруджа е предоставена на Румъния като компенсация за преминалата към Русия Бесарабия. Включена е почти цяла Македония, без най-южните r части около река Бистрица (сега Алиакмон) и Халкидическия полуостров. В границите на българската държава са включени Горна Тракия, част от Западна Тракия, част от Източна Тракия (Лозенградско) и Западните Родопи. Извън територията на България остават земите около река Българска Морава (сега Южна Морава в Сърбия) и района на град Ниш, предадени на Сърбия за участието й във войната с Турция, както и Източните Родопи и по-голяма част от Източна Тракия и част от Западна Тракия, оставени в Турция.

Великите сили били недоволни от създаването на голяма, независима българска държава. Великобритания не искала да допусне България да има излаз на Бяло море и близост до Протоците, тъй като се опасявавала от това, че Русия може да използва този излаз и да застраши морския път от Англия през Средиземно море, Суецкия канал за Индийския океан. Австро-Унгария не била доволна от разширяването на България на запад (Македония), тъй като се нарушавали нейните интереси за излаз на Бяло море при Солунския залив. Общо Великобритания, Австро-Унгария, Германия и Франция не били доволни от засилването на влиянието на Русия на Балканския полуостров и в съседство с протоците. Бил свикан известният Берлински конгрес, който ревизирал Санстефанския мирен договор и с решенията си силно осакатил териториално България.

Според решенията на Берлинския конгрес цяла Македония, Западна Тракия, Западните Родопи, Лозенградско, Свиленградско и Малкотърновско се връщат на Турция. България е лишена от излаз на Бяло море, чрез който тя би могла по-пълно да се свърже и обвърже с Южна и Западна Европа. На Сърбия били предоставени още и българските земи в районите на Пирот и Враня, а на Румъния се предоставила допълнителна територия в Южна Добруджа, като границата се определя по линията Силистра и село Вама веке на черноморския бряг. В останалите от Санстефанска България земи в Мизия и Софийско се създава васалното на Турция Княжество България с 62 777 км² територия и автономната Източна Румелия с площ 35 000 км², управлявана от генерал- губернатор, назначаван от турския султан. По такъв начин териториите на българските държавни образувания се намаляват почти двойно спрямо Санстефанския мирен договор.

 

През 1885 година след Съединението на Княжество България с Източна Румелия и Сръбско - Българската война отново се променят територията на България и нейните граници. Съединена България има територия от около 98 000 км². На Турция са отстъпени земи в долината на река Въча и в Кърджалийско.

Следващата промяна на големината и на границите на България настъпва след Балканската война. Според Лондонския мирен договор и на базата на съществуващите договорености със Сърбия и Гърция в територията на България се включва голяма част от Източна Тракия (земите на запад от линията Мидия-Енос), Западна Тракия с Беломорското крайбрежие, по-голямата част от Македония (без района на Скопие и Солун).

Поради неразумната българска външна политика след Балканската война България  се  оказва  изолирана  от всички свои съседи, които са обезпокоени от създаването на силна българска държава и. които искат да увеличат своите територии за сметка на имащата централно положение българска държава. Започнатата самоуверено от цар Фердинанд и военните Междусъюзническа война е загубена. България е принудена да отстъпи на Турция Източна Тракия, на Гърция и Сърбия – преобладаващата част от Македония (без Пиринска Македония), на Румъния - Южна Добруджа. Всъщност от придобитите след Балканската война земи в територията на България остават само Пиринска Македония, Западна Тракия (Беломорската низина), Източните Родопи, Свиленградско и Малкотърновско. Според Букурещкия мирен договор България има територия от 114 525 км².

Заради участието на България в Първата световна война на страната на победените (Германия, Австро - Унгария) по Ньойския мирен договор от

България са отнети Беломорска Тракия и излазът на Бяло море (предадени на Гърция) и Западните покрайнини - районите на Струмица, Босилеград и Цариброд, предадени на Сърбия. Територията на България остава само 103 146 км².

През 1940 г. се сключва известната Крайовска спогодба, според която Южна Добруджа се връща от Румъния на България. От нея се изселват заселилите се след Междусъюзническата война румънци, а от Северна Добруджа се преселват в България голяма част от българите. По такъв начин е обезбългарена Северна Добруджа.

По време на Втората световна война България като съюзник на Германия и Италия временно административно и военно управлява Западна Тракия и Македония. Поради това на Парижката мирна конференция (1945 г.) Гърция предявява нови териториални претенции към България и настоява около 10 000 км² в Родопите да бъдат включени в границите на гръцката държава. Но, поради участието на България във Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция и защитата на източноевропейските държави, това искане е отхвърлено.

На сегашната си територия България се разпростира от 1940 г. След сключването на Крайовската спогодба. Общата площ на страната ни е110 993,6 км², от които 101,3 км² речни и морски острови и 261,4 км² териториални води на крайграничните реки. България заема 22 % от площта на Балканския полуостров и 1,5 % от площта на Европа.

От изложеното става ясно, че България не е в естествените си народностни и географски граници, че Великите сили и нашите съседи не са позволили създаването на силна българска държава, така че тя да обединява всички земи, населени предимно с българи.

4.     Съвременна оценка на държавните граници  на България

Границите на държавите са продукт на продължително историческо и политическо развитие. Политическите граници са необходимост за съществува- нето на независимите държави. Те определят техните територии, разграничават ги от територии на съседните държави и към морските басейни. В различните исторически периоди те изпълняват различни функции и ролята и значението им се променят. Определени са на основата на двустранни или многостранни държавни договори. За разлика от природните граници, те се променят във времето. В съвременни условия при засилената глобализация (интернационализация) на икономиката, политиката, културата, спорта и т.н. все повече нараства значението на границите като място, през което се осъществяват връзки с други народи и държави, а намалява значението им като бариера.

4.1. Обща характеристика на българските държавни граници

Политическите граници могат да определят територията, в която живее една народност, но най-често не съвпадат с естествените етнически граници. Това с особена сила се отнася за Балканския полуостров. В него най-често границите служат за разделяне, отделяне на части от цялото. Такъв е и случаят с границите на съвременна България.

Границите на Република България са сухоземни и водни. Общата им дължина е 2245 км, от които 1181 км са сухоземни и 1064 км водни (378 км морски и 686 км речни). Морската граница е само с Черно море, но речните са по

                                                                                                      Таблица № 2

Дължина на границите на България (в км)

Граница                     общо          сухоземна            речна                         морска

Северна (Румъния)          609                 139                   470                        -

Източна (Черно море)     378                 -                       -                              378

Южна

           с Турция                259                  133                   126                           -

           с Гърция                493                  429                     64                             -

Западна

           с Македония         165                  165                      -                                  -

           с Югославия         341                  315                      26                                -

       Общо                       2245                1181                    686                         378

редица реки – Дунав (470 км), Тимок, Резовска, Луда река, Марица и др. Поради почти правоъгълната форма на територията на България са обособени четири граници – северна, източна, южна и западна.

            4.2. Северна граница

Северната граница на България е с Република Румъния. Тя има обща дължина от 609 км. Преобладаващата част от нея – 470 км – преминава по талвега (най-дълбоката надлъжна линия) на река Дунав от устието на река Тимок до град Силистра. По такъв начин по-голямата част от островите (57) в река Дунав са българска принадлежност. Сред тях са такива острови като Белене (41 км²), Вардим, Алеко, Близнаци и др. Граничната линия е непостоянна, тъй като поради промените в течението на реката се мени и нейният талвег, а следователно и териториалната принадлежност на част от дунавските острови. На изток от Силистра в продължение на 139 км границата пресича равнинно - хълмистия релеф на Южна Добруджа и достига Черно море при нос Картал, южно от румънското село Вама Веке.

Северната ни граница има важно значение за развитието на нашата страна и връзките и с други европейски страни. Особено голямо е значението на река Дунав като международен речен път (транспортен коридор №7). Тя свързва нашите земи с Украйна, Румъния, Югославия, Хърватска, Унгария, Словакия, Австрия и Германия, а чрез канала Рейн-Майн-Дунав и с някои западноевропейски държави. Нейното икономическо  значение  нараства  след   прекратяването  на войните в бивша Югославия и прекратяването на ембаргото в търговията с тази страна. По река Дунав се транспортират разнообразни товари.

Голямо стопанско значение имат пристанищата Русе, Видин, Лом и сравнително по-малко пристанищата на Силистра, Оряхово, Свищов, Тутракан, Сомовит. Голямо е стопанското значение и на фериботните транспортни връзки с Румъния чрез фериботите: Оряхово - Бекет, Русе - Гюргево и Силистра – Кълъраш, Никопол-Турну Мъгуреле, Свищов-Зимнич и Лом - Расту. Прекрати дейността си фериботния комплекс Видин-Калафат. Обсъжда се възможността и вероятно ще бъде построен фериботния комплекс Свищов - Зимнич и в района на град Никопол.   

Голямо е транспортното значение на железопътните, шосейните и други транспортни връзки с Румъния и през Румъния с други държави. С най-голямо стопанско значение е мостът над река Дунав при град Русе, по който се осъществяват железопътни и шосейни връзки с Румъния, Молдова, Украйна, Русия, Беларус, Полша, Литва и др. Изграждането и пускането в действия на втория мост над река Дунав при Видин-Калафат подобри автомобилните железопътните връзки между България и Румъния, както и транспортните връзки с Унгария, Словакия и страните от Централна Европа. Железопътна връзка с Румъния има и през Добруджа (с. Йовково - Негру вода). Проучени са възможностите и предстои изграждане на нови мостове за железопътни и автомобилни превози през северната ни граница при град Силистра и Русе (Втори мост). Шосейни връзки има през сухоземната граница в Добруджа: Кюстенджа-Варна-Бургас-Истанбул (панорамен път), при Йовково и при Силистра. Открит бе ГКПП Кайнарджа-Липница (29 септември 2017 г.). Предстои откриването на ГКПП Крушари-Добромир. последните два ГКПП са с ограничено преминаване на границата от 8.00 до 20.00 часа през деня и за автомобили с общо тегло до 3.5 т. 

Особено голямо значение за българската енергетика има газопроводът от Русия, Украйна и Румъния (през Добруджа) и електропроводите през Добруджа. През тази част от северната ни граница се осъществява и преносът на електроенергия от Кишинеу през Румъния до България. Електропреносна връзка има с Румъния и през река Дунав при град Оряхово.

Водите на река Дунав се използват и за промишлени цели. На брега на реката са построени крупни химични предприятия като “Вида” (Видин), “Свилоза” (Свищов), “Приста-ойл” (Русе), АЕЦ ”Козлодуй”, ТЕЦ в Русе, Свищов и Видин, Горскопромишления производствени мощности в Силистра  и др.

Водите на река Дунав се използват и за други стопански дейности като напояване чрез Видинска, Беленска, Свищовска, Бръшлянска и др. напоителни системи.  Река Дунав е фактор за развитие на водния туризъм, речен риболов и за развитие на водните спортове.

През северната граница има редица гранични контролно - пропускателни пунктове (ГКПП), които улесняват икономическите връзки на страната ни със съседни и по-далечни страни. Такива пунктове има при Видин (Видин-Калафат), Лом, Оряхово, Русе, Силистра (Силистра-Остров), Липница-Кайнраджа, Йовково (Йовково-Негру вода), Дуранкулак (Дуранкулак - Мангалия) и временни при Свищов и Тутракан.

Със засилване използването на канала Рейн-Майн-Дунав, построяването на втория мост над река Дунав и няколко нови фериботни връзки ще продължи да нараства стопанското значение на северната граница на България. Транспортните връзки през нея са с все по-нарастващо значение и за Гърция, тъй като най-късото разстояние между Дунав и Бяло море е през България.

Районът на северната граница е място със сериозни екологични проблеми свързани със: заливането на ниските части на българския бряг при високи води на река Дунав, размиване и разрушаване на част от българския бряг, замърсяване на водите на реката, трансграничен пренос на замърсен въздух от румънските химични предприятия, влошаващ условията за живот  в градовете Русе, Никопол, Силистра.

В перспектива значението на северната граница ще нараства вследствие на реализацията на целите на приетата от Европейския съюз Дунавска стратегия. Тя има за цел за развитие на огромния икономически потенциал на река Дунав за дунавските страни. Тя обхваща 8 държави–членски на ЕС и 6 други страни. В тази стратегия са установени 11 приоритени области. В Дунавската стратегия до 2020 г. се открояват  следните цели: изграждане на ефективни мултимодални терминали на пристанищата на река Дунав и свързването им с железопътната и транспортната мрежа; минимализиране на риска от наводнения; възстановяване на нарушените екосистеми и др.   

4.3. Източна граница

Източната граница на България е с Черно море. Бреговата ни граница започва от нос Картал на Черно море и продължава на юг до устието на река Резовска, откъдето започва границата ни с Турция. Българските териториални води обхващат ивица широка 12 мили, а икономическа дейност страната ни може да развива в международно признатата ивица от 200 мили. България притежава само 9.2 % от бреговата линия на Черно море, или 378 км.

Тази граница има много голямо стопанско значение. Тя позволява България да развива морски транспорт и връзки по море не само с черноморските държави, но и със страните от басейна на Средиземно море и с всички морски държави. С най-голямо стопанско значение за морските превози са пристанищата Варна и Бургас, а за зърнени товари – Балчик. През черноморските ни пристанища се осъществява най-големият внос на основни суровини - нефт, въглища, руди, дървен материал, апатити, фосфорити, хартия и др. Оттук се изнася и голям част от българската продукция - зърнени храни, консерви, цимент, изкуствени торове и др. През тази граница се реализират около 40% от вноса и превоза на товари и около 30% от износа на страната.

От 1978 г. действа фериботна връзка между Варна и украинското пристанище Иличовск (близо до град Одеса). Вече, макар и не много редовно функционират фериботни връзки с Русия (Порт Кавказ) и Грузия (Поти). В следващите години се очаква нарастването на превози на товари чрез фериботния комплекс и с трите страни.

Прекратен бе проекта за изграждането на нефтопровод от Бургас през Източните Родопи за Александруполис (Дедеагач) в Гърция.

Благоприятното географско положение на повечето селища по тази граница влияе положително върху развитието на промишлеността. По крайбрежие  е съсредоточена предимно промишлеността, работеща с вносни  суровини (Лукойл - Нефтохим, ТЕЦ Варна, металургичната база край Дебелт и др.), осигуряваща морския транспорт – корабостроене и кораборемонт и т.н.

Границата с Черно море е много благоприятна за развитието на стопанския туризъм, риболова, солодобива и други стопански дейности. Изградената голяма съвременна хотелска база е добра предпоставка за развитие на летен морски рекреационен туризъм.  Има условия и ресурси за съчетаване на летния морския туризъм с балнеолечебен (минерални води и лечебна кал) и медицински туризъм и с риболов.

На българския  бряг  на  източната  ни граница функционират гранични контролно - пропускателни пунктове (ГКПП) във Варна, и Бургас и митнически бюра в някои от пристанищните центрове. Тази граница има недостатъчни транспортни връзки с вътрешността на страната, особено на районите на най-северните и най-южните части на черноморското крайбрежие. Изграждането на автомагистралите „Хемус”, „Тракия” и „Черно море” в голяма степен ще реши този проблем.

След разпадането на Съветския съюз и намаляването на относителния дял и абсолютния обем на търговията с Русия, Украйна и Грузия (бивши съветски републики) се намали стопанското значение на източната ни граница. При едно бъдещо стопанско оживление нейното значение отново ще нарастне. За това има необходимите политически, икономически, инфраструктурни и други предпоставки, собено чрез зоната за Черноморско икономическо сътрудничество.

4.4. Южна граница

Южната граница на България има обща дължина от 752 км, т.е. Тя е най-дългата българска граница. На юг България граничи с Турция и Гърция. Границата е прокарана по планински била, талвези на реки, през планински склонове и речни долини.

Формите на релефа, които пресича южната граница на България, са много разнообразни, с различна надморека височина - от 0 м до 2212 м при Гоцев връх. Преобладават планинските форми на релефа и възвишенията. Но независимо от това през южната ни граница има множество удобни транспорт- ни връзки предимно по долините на големите реки - Марица, Места, Струма, Тунджа и проходите в планините. Но продължително време - след Първата световна война до наши дни - връзките ни през южната граница са ограничени само през няколко пункта.

Границата с Република Турция е дълга 259 км. Тя започва от устието на река Резовска на черноморския бряг и продължава срещу течението на реката на запад до турското село Паспала. След това пресича северните разклонения на Странджа планина и река Велека и по билото на граничния Белевренски рид достига връх Кервансарай (632 м). След това след село Странджа се изкачва на билото на Дервентските възвишения, заобикаля от юг връх Гюргенбаир (556 м), след това по Дервентските възвишения достига до долината на река Тунджа. На запад от тази река границата пресича едно от югоизточните разклонения на Сакар планина (в околностите на село Щит) и достига левия бряг на река Марица при село Капитан Андреево, където се срещат границите между България, Турция и Гърция.

През границата с Турция преминават три автомобилни пътя – при Капитан Андреево, при Малко Търново и при с.Лесово. Най-голямо стопанско значение има граничният пункт при Капитан Андреево - Капъкуле, където преминават диагоналният път от Средна Европа за Мала Азия, включващ железопътна линия и първокласен автомобилен път. През този пункт се осъществява преобладаващата част от превозите на суровини, стоки и пътници между България и Турция. С изграждането на автомагистрала «Марица» нараства неговата роля и занчение. Със значително по-малко стопанско значение е връзката с Турция през граничния пункт при Малко Търново-Дерекьой, през който минава панорамният път от Констанца за Истанбул. В по-огрничено влияние и по-малко стопанско значение е ГКПП при Лесово –  Хамзабейли, свързващ Елхово с Одрин.

През тази граница има е далекопровод за пренос на електричество между мрежите на България и Турция по линията Марица-Изток до Бабаески (в Турция). През тази граница преминава и отклонение от газопроводния пръстен на България. Чрез него до Турция се пренася руски природен газ.

Стопанските връзки  с република Турция се разширяват както през граничните пунктове при Капитан Андреево и Малко Търново, така и чрез новата пряка транспортна връзка по долината на река Тунджа между град Елхово и град Одрин в Турция (контролно-пропусквателен пункт при с.Лесово). Обсъжда се възможността и се подготвят проекти за създаване на още един граничен контролно - пропускателен пункт при с. Резово на брега на Черно море.

Значението на тази граница в бъдеще може се разшири и повиши чрез разширяването на трансграничните връзки между съседните общини от България и Турция.

След село Капитан Андреево започва българската граница с Гърция. Тя има обща дължина от 493 км. Първоначално на запад от село Капитан Андреево границата с Гърция върви по левия бряг на река Марица, минава югоизточно от Свиленград. След това в югозападно направление достига билото на рида Гората източно от връх Шейновец. Границата продължава по югоизточните разклонения на рида Гората и достига река Арда източно от Камилдолския пролом и град Ивайловград. После пресича най-източните разклонения на рида Сърта (в Източни Родопи), река Атеренска и достига на юг до долината на Луда река. Оттук границата продължава на югозапад по талвега на Луда река. След това граничната линия минава на запад по високите билни части на рида Мъгленик (Източни Родопи), минава през връх Коджаеле  (Ветрен - 1266 м) до прохода Маказа. От този проход на запад границата е трасирана по билото на източнородопския рид Гюмюрджински Снежник, минава през най-южната точка на България връх Вейката (1463 м) и след това в северозападна посока минава по билото на Ардинския дял и близо до връх Циганско градище (1827 м). После на запад граничната линия минава по вододела на притоците на реките Въча и Доспат в България и левите притоци на река Места в Гърция, преминава през Средния връх (1950 м) и връх Каинчал (1815 м) и близо до село Годешево пресича река Доспат и достига до долината на река Места. От река Места на запад граничната линия пресича Стъргач планина, преминава по билото на Славянка планина с Гоцев връх (2212 м) и по долината на река Пиринска Бистрица достига до долината на река Струма, северно от Рупелския пролом. От река Струма на запад границата е трасирана по североизточното подножие на Беласица, а след това достига нейното било, пресича връх Радомир (2029 м) и по билото на Беласица достига на запад до връх Тумба (1880 м), където се срещат българската, гръцката и македонската граница.

С Република Гърция икономическите връзки са съсредоточени предимно в граничния пункт при Кулата - Промахон, през който преминават железопътна линия и шосе от Източна Европа през Русе, София, Благоевград, Солун за Атина. Той е много натоварен. Неговото значение нараства с предоставената възможност България да ползва пристанището в Солун и увеличаването на превозите на гръцки стоки и товари през България и по река Дунав за Средна, Западна и Източна Европа.

Незначителна е ролята на граничния пункт между Свиленград и гръцкия град Орменион (ГКПП при с.Ново село, ГКПП "Капитан Петко войвода") в долината на река Марица. Шосето от Свиленград за Димотика и Дедеагач (Александруполис) в Гърция е предпоставка за оживяване на връзките между двете страни.

Изгради се нов и бе пуснат в действие нов граничен контролно-пропусквателен пункт между България и Гърция в долината на река Места при Хаджидимово (ГКПП Илинден – Ексохи).

В началото на 2010 г. е открит новия ГКПП „Златоград-Термес” за гръцкия град Ксанти. Чрез него се съкращава пътуването от Пловдив за Егейското крайбрежие и от Ксанти за Пампорово.

От края на 2008 г. има споразумение между Гърция и България за отваряне на ГКПП „Ивайловград – Кипринос” с местно значение (за преминаване през държавната граница на лица и превозни средства за лично ползване).

През 2013 г. вече е отворен ГКПП Маказа-Нимфея за автомобилни превози. Неговото значение като част от европейски транспортен коридор № 9 ще нараства ако се свържат железопътните линии на България и Гърция през прохода Маказа.

През следващите години се очаква отварянето на нови ГКПП. Това са:  Горна Арда – Паранести; Аврен – Митриски. Има договорености с Гърция и за прехода Рудозем-Ксанти (Елидже - Ехинос).

През тази граница преминава електропровод, който чрез връзката Петрич - Серес свързва електропреносните мрежи на България и Гърция и осигурява възможността за износ на електроенергия от България за Гърция. В този район има газопровод, който пренася руски природен газ за Гърция. Има договореност между България и Гърция за изграждане на нова газопреносна връзка от Александруполис до Димитровград, по която да има резервни възможности за снабдяване на България с природен газ.

Границата ни с Гърция има голям потенциал за развитие на икономическото сътрудничество. То може да се развие успешно с все по-малко вероятното изграждането на нефтопровода Бургас-Александруполис, шосейната и железопътната връзка между Подкова в Източните Родопи и Гюмюрджина (Комотини) в Гърция (нов граничен контролно - пропускателен пункт), с възстановяване движението по стария Беломорски проход през Смолян, Рудозем, прохода Елидже (създаване на нов ГКПП) и по долината на река Сушица (в Гърция) до град Ксанти и Портолагоския залив.

Българо-гръцката граница в областта на Родопите създава благоприятна възможност при добронамереност и икономически двустранно изгодни връзки между България и Гърция да се съчетае развитието на туризма със специализация в морски (Гърция) и планински (България).

4.5. Западна граница

Западната граница на България е с Македония и Сърбия. Тя има обща дължина от 506 км. С Република Македония границата е дълга 165 км., а със Сърбия 341 км.  Както и южната ни граница, западната граница на България е трасирана през сложно разчленен релеф, на продължително разстояние следи билото на планините (Малешевска, Влахина, Осоговска, Милевска, Чипровско- Берковска, Светиниколска, Бабиноска), пресича много върхове и била на планини, долините на множество реки, а долината на река Ерма на два пъти. Надморската височина по линията на западната граница е много разнообразна - от 40 м при устието на Тимок до 2251 м при връх Руен в Осогово.

От юг на север границата с Македония е трасирана с начало от връх Тумба (1880 м) в планината  Беласица. На север тя пресича долината на река Струмешница и след това се изкачва по южния склон на планината Огражден, пресича нейното било, пресича горното течение на река Лебница (приток на Струма). След това границата минава по билото на Малешевска планина (Ильов връх - 1803 м), по билото на Влахина планина (връх Кадийца - 1924 м) и Делчевския проход (между град Делчево в Македония и Благоевград в България). След това границата променя северната си посока в северозападна, пресича областта Пиянец и по билото на рида Осоговия (Осоговска планина) пресича (връх Руен - 2251 м) и достига до Велбъждката седловина (1161 м), а след това в същата посока достига близко до връх Китка. Югозападно от връх Китка при с. Жеравино се събират трите граници - българска, македонска и сръбска.

И западната граница на България, както и останалите граници  едновременно и разделя, и свързва. След обявяването на самостоятелността и международното признаване на Република Македония и поради ембаргото с бивша Югославия силно нарасна значението на западната ни граница с Македония.

През нея се осъществяват транспортни, търговски и туристически връзки с Македония и Албания. В тази част на западната ни граница няма железопътна линия, а железопътните връзки се осъществяват чрез обходни маршрути през Сърбия (Калотина-Пирот-Ниш-Скопие). Проектираната в миналото железопътна линия София-Кюстендил-Крива паланка – Куманово - Скопие е изградена до българо-македонската граница при Гюешево. Остава да бъде построена жп линията на територията на Македония.

Сега през контролния пункт (ГКПП Гюешево – Девебаир) преминават най-много товари и пътници за и от Македония и Албания.

Стопанско значение има и шосейната връзка между Благоевград (България) и Делчево и Кочани (Македония) през Делчевския проход при село ГКПП Логодаш (Станке Лисичково – Звегор), където в миналото също е проектирано и е било започнато изграждането на жп линия.

Третият пункт (ГКПП Златарево – Ново село), през който се осъществяват стопански връзки и пътнически превози между България и Македония, е шосето по долината на река Струмешница между градовете Петрич (България) и Струмица (Македония) през граничния пункт Златарево. Обсъжда се проект и за нов ГКПП при Симитли.

По-нататъшното развитие на връзките между България, Македония и Албания налагат изграждането на жп линия в някой от трите гранични пункта. По такъв начин ще се създаде нова транспортна артерия от Дуръс на Адриатическо море през Тирана, Скопие, Кюстендил, София, Пловдив (т.е. транспортен коридор №8) с разклонения за Одрин-Истанбул и Стара Загора-Бургас/Варна. През тази граница има електропровод между Петрич и Струмица (в Македония), който свързва електропреносните мрежи на двете страни.

Договорено с Република Македония и предстои изграждане на свързващ път между Струмяни и Берово (Македония) и ГКПП. Предвижда се и изграждането на ГКПП при Невестино (Кюстендилско) и Симитли.

Границата със Сърбия е дълга 341 км. Тя започва от местността Жеравино, пресича долината на река Драговищица, минава по билото на Милевска планина и през връх Милевец (1733 м), по билото на планината Кървав камък (връх Било - 1737 м), спуска се към долината на река Ерма и Трънската котловина. След река Ерма границата завива на североизток и достига Руй планина (връх Руй - 1706 м). След Руй отново пресича река Ерма и билата на планините Гребен и Завалска и на североизток достига до долината на река Габерска. След това пресича последователно долината на река Нишава, покрайнината Забърге, източната част на Видлич планина и долината на река Комщицка. После границата със Сърбия се изкачва по южния склон на Берковска планина и западно от връх Ком (2016 м) достига билото на Главната Старопланинска верига. Оттам на северозапад границата със Сърбия е прокарана по билото на Чипровско-Берковската планина и връх Миджур (2168 м), Светиниколския проход, по билото на Светиниколската планина и връх Хайдушки камък (1721 м), пресича Белоградчишкия проход, минава по билото на планината Бабин нос (1108 м). После границата на север е прокарана през рида Връшка чука (692 м), прохода Връшка чука и достига до река Тимок при град Брегово и оттам по реката достига до река Дунав.

Най-голямо значение има граничният пункт при Калотина (ГКПП Калотина - Градина), през който преминават товари и пътници по международния път от Виена през Будапеща, Белград, Ниш, София, Пловдив, Одрин и Истанбул за Персийския залив. През този граничен пункт преминава и единствената железопътна линия през западната ни граница. През тази част на границата преминава и електропровода Столник (България) – Ниш (Сърбия), свързващ електропреносните мрежи на България и Сърбия.

Незначителен обем товари и малък брой пътници преминават по автомобилните пътища през граничните пунктове: между Стрезимировци (Трънско) и Клисура (Югославия), т.е. ГКПП Трън; между Долно Уйно и Босилеград  в Югославия (ГКПП Олтоманци - Рибарци); между Кула и Зайчар (Югославия) през прохода Връшка чука (ГКПП Връшка чука), между Брегово и Неготин (Югославия) през река Тимок (ГКПП Брегово). Предстои изграждането на нов ГКПП при с. Салаш, чрез който  през Белоградчишкия проход ще се установят постоянни транспортни връзки между Белоградчик и Княжевац (Югославия). Връзките в тези пунктове се налага да се увеличат и да се модернизират съоръженията, които ги обслужват.

Активни транспортни и икономически връзки между България и Сърбия и Черна гора и с други европейски страни се осъществяват по река Дунав (транспортен коридор №7).

Като цяло западната граница, особено след приемането в Европейския съюз на Сърбия и Македония ще повишава своето значение, все повече ще се превръща в място, през което се засилват политическите, икономическите, културните и туристическите връзки между съседните славянски православни народи.

В заключение, съвременните измерения на географското положение на България са благоприятни. Страната ни се намира на място, което позволява да се развива като модерна европейска държава. За да стане това обаче, следва да се използват всички предимства, които в географско отношение има нашата страна. Едно от тях е превръщането на България в регионален финансов, транспортен, съобщителен, търговски център на Балканите. Това, съчетано с включването в европейските структури, ще повиши ролята и значението на страната ни в Европа.

Източници на информация

1. География на България. Физическа и социално-икономическа география. С., Форком, 2002 г., стр.13-20.
2. Георгиев Милан. Физическа география на България. С., УИ „Св. Климент Охридски”, 1991 г., стр. 9-12.
3. Иванов Анко. Физическа география на България. С., Тилиа, 1998 г.