петък, 23 октомври 2015 г.

Релеф на България



  


РЕЛЕФ  НА  БЪЛГАРИЯ

 автор: Анко Иванов


            Земната повърхност, независимо от голямото разнообразие на нейните форми и надморска височина, е едно от необходимите  условия за съществуването на хората, за тяхното развитие. Тя е необходима предпоставка за  осъществяването на  разнообразните стопански дейности, място на което се изграждат и развиват селищата. Земната повърхност и нейните форми (релеф) участват пряко във формирането на природната среда, влияят върху формирането на климата, водите, почвите, растителната покривка и е място на обитаване на сухоземните животни. Всяка отделна част от нея има своята специфика и разнообразие. Поради това релефът на България, със своето разнообразие и привлекателност, е специфичен и до голяма степен уникален.

          1. Същност и значение на релефа
Релефът е съвкупност от земеповърхни форми с различна големина, външен вид, произход и развитие, състояща се от многократно повтарящи се и редуващи се елементарни форми. Те са: положителни (изпъкнали) - хълмове, ридове, планини, плата; равнинни – низини, равнини; отрицателни (вдлъбнати) - котловини, речни долини, падини и други. Той силно влияе на върху компонентите на природната среда. Релефът е част от географската среда, в която живеят хората.
Релефът оказва много силно влияние върху климата. То се реализира чрез надморската височина. С изкачване във височина се понижават температурите, увеличава се влажността на въздуха, продължителността на задържане на снежната покривка и др. Релефът влияние върху климата и посредством посоката на простиране на едрите форми на земната повърхност. Например, Стара планина се явява климатична граница между Северна и Южна България, понеже през зимата спира студените северни ветрове към Горнотракийската низина, но и по-топлите южни ветрове към Дунавската равнина. Меридионалното разположение (посока север-юг) на долините на големите реки Марица, Струма и Места предпоставя доминирането на южните и северните ветрове по тях. Релефът влияе върху климата и чрез изложението на склоновете. В България южните склонове са най-топли, а северните са най-хладни. По наветрените склонове на Стара планина падат най-големите по количество валежи в страната.
Релефът влияе и върху водите на страната чрез влиянието си върху формирането на речната мрежа и нейната гъстота, скоростта на стичането на валежните и снежни води по земната повърхност, големината на водосборните басейни и т.н. Той влияе и върху образуването и развитието, мощността на почвите. Чрез климата и почвите  климатът влияе върху формирането и развитието на естествената растителност и т.н.
Релефът оказва съществено влияние върху стопанската дейност. Равнинният и хълмист, котловинния релеф са благоприятна предпоставка за развитие на земеделието и развитие на растениевъдството. Равнинният и низинен релеф е много благоприятен за прокарването на пътища и развитие на транспорта, особено за изграждането на автомобилни пътища и железопътни линии и тръбопроводи. Планинският релеф е благоприятен за развитието на туризма, особено на ски-туризма, пасищното животновъдство, дърводобива. Но той е сериозна пречка за развитието на растениевъдството, транспортните съобщения и други човешки дейности.
Силно е влиянието на релефа и върху изграждането и развитието на селищната мрежа в страната. При планински релеф на територията на България са изградени селища само до 1300/1400 м. надморска височина. В планините има повече, но по-малки по площ и население населени места. В равнините е обратното – по-малко на брой, но по-големи селища.
Релефът на България, както и въобще релефа, е продукт на продължително и сложно взаимодействие на вътрешните и на външните земни сили. Особено силно е влиянието на вътрешните земни процеси, които са нагъвателни (пликативни), разседни (дизюнктивни), вулкански, метаморфни (преобразуващи) и седиментационни. Под влияние на тези процеси се формират едрите форми на земната повърхност. По-дребните форми на релефа са резултат предимно въздействието на външните земни сили, които се проявяват чрез изветряне, денудация (заравняване), наслагване (акумулация), ерозия, абразия, екзарация и т.н.
Формираните под влияние на вътрешните и външните релефообразуващи процеси форми на земната повърхност  са необходимо условие за  живота на хората, за развитието на тяхната стопанска дейност, за формирането на съответната природна среда.

2. Фактори за формиране на релефа:
2.1. Скална основа на земната повърхност на страната
Формите на релефа са изградени от различни видове скали. Без скална основа е невъзможно формирането на каквито и да било форми на релефа. Скалите са не само необходимо условие за съществуването на земната повърхност, но те до голяма степен влияят върху формирането и измененията на формите на релефа.
Сполучливо е определянето на България като сложна скална мозайка от различни по произход, възраст, физични и химични свойства скали, разположени по най-различни места и в различни мащаби, съотношения и начин на подреждане в земните пластове. Това изключително разнообразие в различна степен е повлияло върху образуването и вида на формите и на характера на релефа в нашата страна.
В зависимост от своя произход скалите у нас са от три основни вида - магмени (масивни), метаморфни (преобразувани) и седиментни (утаечни). Според геоложката история първи са се образували магмените скали, а след това утаечните и метаморфните. По нашите земи не са съхранени първоначално създадените магмени скали.
Във формите на релефа у нас най-старите по възраст са метаморфните скали. Те изграждат основата (цокъла) на земите от платформен тип и обвивката на интрузивните тела в земните пластове. У нас има висококристалинни метамофни скали (гранитогнайси и гнайси) и нискокристалинни (слюдени шисти, мрамори). Метаморфните скали заемат големи части от Рила, Пирин, Родопите, Осогово, Краището, Беласица, Стара планина, Странджа, Сакар и други.
Доминирането на отделни видове метаморфни скали придава особен вид на формите на релефа.
Кристалинни шисти се наричат група от различни видове скали, образувани чрез метаморфоза и притежаващи слоисто разположени кристали, поради което имат шистозен строеж (цепи се на плочи).  
Гнайсите са метаморфни скали от групата на кристалинните шисти. Изградени са предимно от кварц, фелдшпат и слюда. По структура те са ивичести, с различен минерален състав в отделните ивици. В зависимост от каква скала се образуват са различни видове: ортогнайси (от магмени скали); парагнайси от седиментни скали и мигматични гнайси  (със смесен произход – магмени и седиментни). Когато метаморфозата не е завършила има и междинни видове гнайси, например гранитогнайси. Гнайсите и слюдените шисти поради своята водонепропускливост обуславят формирането на по-гъста речна мрежа и по-дълбока разчлененост на релефа в планините. Гнайсите са разпространени в Родопите, Рила, Пирин, Сакар. Използват се в строителството.
Слюдените шисти  В България се срещат в местата, съседни на магмените интрузии. Срещат се в Рила, Родопите, Сакар планина, Странджа, Стъргач планина и др.
Амфиболитите са метаморфни скали са изградени от минерала амфибол. Имат шистозен строеж. На цвят са тъмно зелени. Използват се за строителна материал и и скални отливки. Разпространени са в Краището, Средногорието и други райони на страната.
Филитите са метаморфни скали, междинен вид между глинести шисти и слюдени шисти. Те са плътни дребнозърнести скали с ясно изразена шистозност и цвят от сив до черен.
Мраморите в нашата страна имат широко разпространените. Палеозойските мрамори имат значимо участие в моделирането на формите на релефа и вида им. Това особено се отнася за Северен Пирин, Западни Родопи, Славянка и отчасти Сакар, Берковска, Шипченско-Тревненска планина. Тяхната устойчивост и водопропускливост са обусловили образуването на скални корнизи, гребени, каньоновидни долини, ждрела, скални мостове, пещери, пропасти и други.
Кварцитите са зърнести твърди, масивни или слоести метаморфни скали има различен произход. Образуват се при метаморфозата на кварцови пясъчници, кизелгур и по рядко от вулкански туфи. Съдържат до 99% силициев двуокис. Използват се за производството на огнеупорни материали. Находища на кварцити има в Слевнско, Странджа и др. В България има над 30 находища на вторични кварцити,  разпространени в Южното черноморско крайбрежие (Созополско), Хасковско и др.
Съществена роля за формирането на релефа в България имат магмените скали. Те биват магмени интрузивни (образувани чрез застиване на магма в земните недра и магмени ефузивни  (образувани чрез разливане и застиване на лава върху земната повърхност).
Магмени интрузивни скали, разпространени в България са: гранити, диорити, сиените, монцонити, габро.
Гранитите са най-разпространената в България магмена интрузивна скала. Образували са се при бавното застиване и пълно кристализиране в земните недра. По състав се състоят предимно от кварц и калиев шпат и слюда. Намират в ядките на антиклиналите, съдържат се в интрузивните тела на Средна Стара планина, Сърнена гора, Същинска Средна гора, Осогово, Рила, Пирин, Родопите, Сакар, Манастирските възвишения, Странджа (палеозойски гранити) и др.
Сиенитите са магмени интрузивни скали, приличащи на гранитите по образуване и състав, но имащи незначително съдържание на кварц. На цвят са розово-сиви или сиви. Имат едрозърнеста структура. Разпространени са в планината Витоша, Средногорието и изграждат Пловдивските хълмове (тепета). Поради голямата здравина сиенитите се използват в строителството като градивен материал, облицовки и за пътни настилки.
Монцонитите по своя минерален състав са междинна скала между сиенитите и диоритите. Разпространени са в планината Витоша, южно от Бургас и Странджа. Използват се в строителството.
Диоритите са магмени интрузивни скали. Имат множество преходи към габро (габродиорити) и гранит (гранодиорити). Обикновено изгарждат малки плутонични тела в земните недра. В България са разпространени в Плана планина, Светиниколска планина, Белоградчишко,  плутоните на Петрохан и Вежен, в Ямболско, Странджа и в Плана планина
Габрото е зърнеста интрузивна магмена скала с тъмен цвят. Често образува плутонични тела в земните недра. Използва се като декоративен и строителен камък. В България е разпространена в Манастирските възвишения (Елховско), Странджа (Малкотърновско), Белоградчишко и Чипровско.
В земните недра магмените скали образуват различни по размери, но обикновено големи магмени интрузивни тела, внедрени между метаморфните и седиментните скали. Те придават масивен и заоблен характер на формите на релефа, на цялостния вид на планините, които изграждат. Тези скали се използват предимно като строителни, скално-облицовъчни и други материали.
Магмените  ефузивни скали (андезит, риолит, трахит, диабаз, базалт, липарит и др.) се отличават с голямата устойчивост и твърдост. Те са повлияли за формирането на позитивни, по-слабо податливи на ерозията форми на релефа. Ефузивните скали са широко разпространени в Средногорието, Странджа, Родопите. На земната повърхност те образуват лавови покривки.
Базалтите са слабо разпространени скали на територията на България. От базалт са изградени 14 могили между Сухиндол и Драгомирово (Свищовско). Те са ефузивен аналог на габрото. Изоплзват се в стротиелството предимно за каменни настилки и ломен камък.
Андезитите са ефузивен аналог на диоритите. В Състава им има по-голямо количество вулканско стъкло. Широко са разпространени в България – Южното черноморско крайбрежие (Созополско), Източна Стар планина, Средногорието, северните склонове на Витоша, Трънско, Източните Родопи и долината на река Места. Използват се в строителството предимно за ломен камък.
Риолитите са ефузивен аналог на гранита. Те са предимно светли на цвят скали, образувани при по-бързото застиване на лавата. Поради това в състави им има повече вулканско стъкло. При тяхното изветряне се образуват кубета, куполи, некове, игли и други скални образувания (напр. Невястата край Смолян). Разпространени са в Родопите източно от долината на река Въча. Много характерни са за източните Родопи, особено Стръмни рид.
Кварцпорфирите са скали, много близки по състав и свойства на риолитете и поради това се разглеждат като тяхна разновидност. Разпространени са в Западна и Средна Стара планина.
Трахитите са ефузивни скали с по-малко количество на вулканското стъкло. В България са разпространени в Средногорието и Източните Родопи. Образува се при застиване на вулканска лава. Използва се в строителството за производството на скални облицовки и изделия.
Диабазите са ефузивни скали образувани след вулкански лавов разлив. Имат зеленикав цвят. Разпространени са в Искърския пролом (северно от гара Бов), Берковско и Белоградчишко. Използват се в строителството като строителен камък.
Липаритите са ефузивни скали с по-високо съдържание на кварц. Повечето геолози ги считат за риолити.
Поради много по-малката твърдост и здравина на спойката вулканските туфи и туфити са много по-податливи на разрушаване и отнасяне от течащата вода. Широкото им разпространение в Източните Родопи е предопределило създаването на големи понижения на релефа и силното проявление (в съвременни условия) на ерозията.
Още по-разнообразно е влиянието върху релефа на седиментните скали. В земната кора те образуват различни по дебелина, наклон и посока на простиране земни пластове. На земната повърхност, в зависимост от свойствата им образуват различни земеповърхни форми.
Широкото разпространение на варовиците с различна геоложка възраст е доминирало създаването в различни части на страната на характерен карстов релеф и карстови форми на релефа. Те са широко разпространени в Западна Стара планина (Понор планина, Мала планина, Врачанска планина), в Предбалкана (Белоградчишкия Венец, Преславска планина и др), долината на река Русенски Лом, Шуменско плато, Добруджанско черноморско крайбрежие, Голо бърдо и други.
Доломитите са варовити скали примесени с глинести материали. Широко са разпространени в България.
Мергелите са утаечни скали, в чийто състав доминират глинестите съставки, но има и карбонатно вещество. Разпространени са по високите части на Източна Дунавска равнина, Източния Предбалкан и Източна Стара планина.
Конгломератите и пясъчниците, особено в района на Белоградчик, долината на Бели Вит, Искърския пролом, Краището, Дервентските възвишения и на други места влияят (чрез изветряването) за създаването на редица красиви и интересни форми на релефа.
Льосът като млада слабо споена скала с вертикална цепителност и голяма порестост е придал по-заоблени форми на релефа на голяма част от Дунавската равнина. Характерни за него са и такива форми на релефа като льосовидни плата, стръмни откоси, степни блюдца, свлачища, дълбоки коловози (холвези).
В България широко разпространение имат и слабоспоените и неспоени наслаги - глини и пясъци. Те заемат дъната на котловините, низините покрай река Дунав, Горнотракийската и Бургаската низина, Ямболското и Елховското поле и на други места.

            2.2. Ендогенни фактори и процеси:
Наличието и разположението на земните пластове, съдържащите се в тях скали формират сложен геоложки строеж. Той е в зависимост от протичането в миналото на вътрешните и външните земни релефообразуващи процеси. Това са бавни, продължителни процеси, при които се образуват нови скали и земни пластове, променя се положението на съществуващите геоструктури и морфоструктури. При образуването на скалите имат проявление вулканогенни, седиментогенни, метаморфни процеси. При движението и разместването на земните пластове процесите са от различен тип: платформени (стабилни, със слаби промени), нагъвателни (гънкови), разседни (дизюнктивни), колебателни (епейрогенни), 
Като цяло България има много сложен геоложки строеж. Той е от платформен, гънков, блоков, блоково-разломен тип. В различните части на страната доминират различни типове геоложки строеж.
Платформеният геоложки строеж е характерен за северните части на България – Дунавската равнина. Тя е част от мизийската плоча на Източноевропейската платформа. Гънковият геоложки строеж е резултат на нагъвателните движения. При него земните пластове се нагъват и придобиват различна форма – антиклинали, синклинали и др. Чрез този тип движения на земните пластове са образувани гънкови форми на релефа в България. Те са характерни за Старопланинската област и Средногорието и други части от страната.
В резултат на резките размествания на земните пластове те се разкъсват и образуват повърхности, по които пластовете се разместват. Под влияние на такива разседните (дизюнктивните) движения се формират различни геоложки структури като хорстове (например, Беласица планина), грабени (например, Софийската котловина), флексури и т.н. По такъв начин са формирани Задбалканските котловини, котловините в Краището, Горнотракийската низина и т.н.
В резултат на действието предимно на вътрешните земни сили (на различните видове скали, земни пластове и техните движения) в  страната са формирани различни морфоструктури. Морфоструктури се наричат едри форми на релефа, образувани главно под влияние на ендогенните релефообразуващи процеси, тясно свързани с определени геоложки структури. Те са възникнали през различни етапи от геоложката история на Земята. У нас основните морфоструктури са: Мизийска плоча, Балканиди, Краищиди и Рило-Родопски масив. 

        
            По М. Мандова-Русинчовска и др.

Мизийска плоча. Тя е морфоструктура от платформен тип. Има вид на плосък свод. Обхваща земите по долното течение на реда Дунав - в България Дунавската равнина, а в Румъния - Влашката низина. В българските земи Мизийска плоча обхваща две по-малки структури - Северобългарската подутина (антеклиза) и Ломската депресия (синеклиза). В геоложко отношение в строежа и ясно личат основа и надстройка. Основата се състои от силно нагънати магмени и метаморфни скали. В Ломско се намира на дълбочина до 10-12 км, а в Североизточна България - до 3-5 км. Над нея е разположена надстройката. Тя е изградена от почти хоризонтални земни пластове от по-млади седиментни скали. Нейната мощност достига до 2000 м. На повърхността на надстройката има отложен льос.
Балканиди. Това е морфоструктура от гънков тип. Обхваща зоната на юг от Мизийската плоча до Рило - Родопския масив. Част е  от  Алпо - Хималайската планинска система. В България Балканидите включват Предбалкана, Главната Старопланинска верига, Задбалканските котловини, Средногорието и Тракийско-Странджанската област. В нея се открояват сравнително правилните гънкови структури на Предбалкана (юротипен релеф), наклонените на север и по-високо издигнатите гънкови структури на Главната Старопланинска верига, усложнените от разседи и интрузивни тела гънки на Средногорието. В гънките на Средногорието в геоложкото минало са внедрени плутони (големи скални тела от застинала под земната повърхност магма) – Витоша, Плана, Люлин, и други. Между Главната Старопланинска верига и Средногорието има редица свързващи ги напречни ридове (Гълъбец, Козница, Стража и др.). По линията на дълбоките разломи се са образували редица грабени, обхващащи Задбалканските котловини и Горнотракийската низина. Горнотракийската низина е голям грабен, който продължава да потъва бавно. Изградена е предимно от утаечни скали.
Краищиди. Това е морфоструктура със силно и дълбоко разломени земни пластове. Главните разломни линии са в посока север - северозапад - юг - югоизток. Земната кора има мозаечен строеж. Това е силно земетръсна област. В нея преобладават стари палеозойски магмени и метаморфни скали. Краищидите са огромен антиклинорий. В него има редица грабени, които сега са котловини като Пернишката, Радомирската и други и хорстове като Руй планина, Конявска планина и др.
Рило-Родопски масив. Това е морфоструктура със сложен блоково-разломен строеж. Рило-Родопският масив е остатък от стара сушата (част от Македоно-Тракийският масив), разположена между младонагънатите Балканиди и Динариди. Заздравяването на масива е станало през палеозоя чрез нагъване и магмени процеси. Рило-Родопският масив е изграден предимно от магмени и метаморфни скали. По периферията и вътре в него има големи разломи (Струмски, Местенски, Ардински и др.). По линията на разломите е станало издигането (с различна сила и скорости и на различна височина) на отделните части на сушата. По такъв начин са образували различните планински ридове в Родопите.

            2.3. Екзогенни процеси:
            Екзогенните релефообразуващи процеси са резултат от влиянието на слънчевото греене и топлина, дейността на водата (повърхностно течаща и морска), вятъра, химични и биотични процеси по земната повърхност. За тези процеси са характерни три типа дейност: рушителна (разрушаване на земната повърхност и формите по нея), транспортна (пренасяне на друго – по-ниско разположено място на разрушения материал и акумулативна (наслагване на пренасяне земен материал на ново място на земната повърхност, обикновено най-ниското). Чрез тези релефообразуващи процеси се променят премоделират) морфоструктурите. Характерните екзогенни релефообразуващи процеси са:
           изветряне. Това е дейност, която води до разрушаване на скалната повърхност и образуване върху разположените на змената повърхност пластове скали на различна по дебелина изветрителна покривка, състояща се от разрушен скален материал.    
ерозия. Това е процес на разрушаване на земната повърхност под влияние на течащата вода и вятъра. Вследствие на ерозионните процеси са оформени речните долини в България и свързаните с тях ерозионни форми като речни долини и характерните за тях  каньони, ждрела, проломи и т.н.
екзарация. Това е процес на разрушаване на земната повърхност и пренасяне на разрушения материал на ново място посредством движението на ледниците. Характерен е за миналото, когато високите части на планините Рила и Пирин са били заледени. Под влиянието на ледниците те са били премоделирани и създадени нови тип земеповърхни форми.
абразия. Това е рушителна дейност на океанската и морската вода, осъществявана чрез вълните, които рушат и видоизменят формите на брега.
           ● дефлация. Това е рушителната дейност на вятъра и пренасяне на ново място на част от разрушения материал. Под влияние на вятъра в миналото е наслаган льосът в Дунавската  равнина.
           ● денудация. Това е съвкупността от процесите по пренасяне на изветрелия скален материал (оголване на скалите) и наслагването на ново по-ниско място.  Чрез денудацията се осъществява процес на заравняване на земната повърхност. В резултат от денудационните процеси в България са оформени през неоген-кватернерния етап на развитието на релефа четири денудационни повърхности. Те носят имената на геоложките епохи, през които са се образували – старомиоценска, младомиоценска, староплиоценска, младоплиоценска. Формирани са и 6-7 речни и 3-4 морски тераси по черноморското крайбрежие.
карстови процеси. Това са процеси на изменение на земната повърхност под влияние на химичното въздействие на дъждовната вода. В зависимост от мястото на съдържащите карбонати скали. Когато те са на земната повърхност се образуват повърхностни карстови форми на земната повърхност. Когато скали, съдържащи карбонати се намират под земната повърхност се образуват подземни карстови форми.

            2.4. Основни етапи на палеогеографското развитие
Съвременният релеф на България е продукт на продължително развитие, осъществявано чрез сложно взаимодействие между три основни фактора: скална основа, вътрешни земни сили (тектонски движения) и външни земни сили (денудационна и акумулативна дейност).
Българските земи са били подложени през различни геоложки периоди на различни по мащаб (обхват), сила (интензитет) и продължителност тектонски движения – разломяване, издигане, понижаване, нагъване. Вследствие на това земните пластове са силно деформирани, видоизменени, понякога твърде силно натрошени и денивелирани. През голяма част от геологичното минало и в различна степен нашите земи са били заливани от морски и езерни басейни. Имало е и редица прояви на вулканизъм. Всичко това е водело до образуването на нови видове скали, промяна на старите, съществени промени в релефа, климата, водите, почвите и живата природа – т.е. било е налице сложно палеогеографско развитие. То се е осъществявало като част от общото развитие на Земята. Главното в него през много продължителен период от време са били тектонските движения. Известно е, че българските земи са разположени в територията на активната тектонска зона между Евроазиатската и Африканската литосферни плочи.
Развитието на Земята е неравномерно във времето. В различни периоди то има своите специфични особености. Според тях геоложката история на Земята (около 4.7 млрд години) се поделя на ери (етапи). Всеки етап се поделя на периоди, а всеки период се поделя на епохи. Всяка ера, период и епоха имат различна продължителност измерена в милиони години и различен брой периоди и епохи. В зависимост от най-значимите и характерни събития и времето на протичането им геоложката история на България се разделя на няколко основни етапа:
Докамбрийски етап (Предпалеозойски). Това е най-продължителният етап, но и поради голямата историческа (в геоложки смисъл) отдалеченост е и най-неясен. Той обхваща първите две геоложки ери – Архайска и Протерозойска с обща продължителност около 3 млрд години.  Това е етапът, през който се създава земната кора и се формират основните видове скали - магмени и седиментни, а след това и тяхното преобразуване в метаморфни - гнайси, кристалинни шисти, мрамори и други. За него науката разполага с най-малко данни. Предполага се, че през продължителен период от време голяма част от територията на България е била обширен воден басейн с наличие на множество острови в него. През този етап се формират два големи земекорни блока – Мизийски на север и Македоно-Тракийски на юг.
Палеозойски етап (Каледоно-Херцински). Той е по-кратък по про- дължителност - около 340 млн. години. Поделя се на периода, носещи имената: камбрий, Ордовик, Силур, Девон, Карбон и Перм. През този Палеозойски етап (етап на стария живот) са станали дълбоки разломи в земната кора и различни движения. Двата земекорни блока - Тракийски на юг и Мизийски на север, претърпяват различни промени. Първоначално земите на север от Рила и Родопите били продължително време дъно на воден басейн. През Девона водният басейн се разделя на две части- западнобългарска и северобългарска. В част от западнобългарския басейн през карбона се натрупва дървен материал от който се образуват въглищата в Свогенския въглищен басейн. В северобългарския басейн се образуват варовици, мергели и въглища в Добруджанския басейн. В Провадийско се образува находището на каменна сол. Към края на този етап става нагъване на земните пластове (орогенеза). Водите са се отдръпнали и се е показала сушата. По това време в земните пластове се внедряват гранитни плутони в Средногорието, Рила, Родопите, Пирин, Осогово и Странджа. В края на етапа климатът става сух, растителността загива и се образуват въглища.
Мезозойски етап (Ранноалпийски). Обхваща геоложкия период на Мезозойската ера (ерата на средния живот) е с  продължителност около 170 млн.години. Поделя се на периоди: Триас, Юра, Креда). През Мезозойския етап Рило-Родопската област почти непрекъснато се е издигала и върху нея силно са въздействали разломните движения и денудацията, а в същото време Мизийската плоча бавно е потъвала. В сегашна Северна България се оформил плитък воден басейн, в който се образували седиментни скали. По-сложно е развитието на областта между двата земекорни блока. В нея няколко пъти е имало нагъване и проявление на вулканска дейност, в резултат на която са се образували руди. В плитките морски басейни се образуват въглища. Към края на етапа във водния басейн, на мястото, където днес е Стара планина, се образува ниска ивица земя с посока от запад на изток. Оформят се и първоначалните очертания на Средновековието. През този етап се образуват находищата на железни руди при Кремиковци, на медни руди в Етрополско, Врачанско и Същинска Средна гора, на оловно-цинкови руди в Западна Стара планина.
През неозойската ера (ерата на новия живот), продължила около 70 млн. години, се оформят два самостоятелни етапа:
Палеогенски етап (Късноалпийски). Поделя се на периодите Палеоген и Неоген. Този етап, както и мезозойският, е част от Алпийския етап на планинообразуването, довел до създаването на Алпо-Хималайската планинска верига. Част от нея е образуваната Старопланинска верига. В началото на етапа Средногорието е високо издигнато и свързано с Рило - Родопския масив. След това се формират множество грабени, които са заети от водни басейни. В тях се образуват наносни наслаги и въглища. Дълбоко се разломяват Родопите и в тях се проявява магмена дейност, включително и подводна. Образуват се андезити, риолити, туфи и туфити. Към края на етапа водите се оттеглят, а вулканите прекъсват своята дейност.
Неотектонски етап (Неоген - кватернерен). Обхваща неогена от терциерния период и последният – кватернерният период. Той обхваща геоложките епохи Миоцен, Плиоцен, Плейстоцен и Холоцен. Съвременният човек живее в геоложката епоха на холоцена. Това е етапът, през който се формира съвременният релеф на България. Прекратени са интензивните ендогенни процеси, създадени са вече младите планински гънкови структури. През този етап създадените едри земни структури са геоморфоложки дооформени или преоформени. Неотектонският етап се характеризира с последователно редуване на етапи на издигане и потъване и на етапи на покой. Етапите на издигане са свързани с процесите на денудацията, а местата с понижаване и образуване на водни басейни - с акумулация на наслаги. Всичко това е било усложнено от действието на разнородни фактори. Появила се е обаче една ясно очертана цикличност. След периода на издигане (респективно и на потъване) следва период на покой, през който се засилва денудацията, релефът се заравнява, а във водните басейни се отлагат различни наслаги. За това развитие и за тези етапи на заравняване на релефа се съди по съхранените остатъци от денудационните повърхнини, абразионните и речните тераси.
През неотектонския етап се редуват пет цикъла на издигане и заравняване. В резултат на това са се оформили и пет денудационни равнища. В началото е имало продължителен период на покой и засилена денудационна дейност, в резултат на която се е образувала заравнена (денудационна) повърхнина. По името на геоложката епоха, през която се е образувала, тя се нарича старомиоценска. Остатъците от нея сега се наблюдават по билните части на високите български планини - Рила, Пирин, Осогово, Стара планина. Към края на стария миоцен станало високо издигане на земните пластове. След това започнал нов етап на заравняване, който довел до образуване на младомиоценското денудационно ниво. Във високите планини то е съхранено на отделни места като склоново стъпало. Разпространено е в средновековните български планини. На границата между миоцена и плиоцена станало ново издигане, което увеличило обхвата на сушата и намалило площта на водните басейни. След това започнал нов етап на заравняване, довел до формирането на староплиоценското (понтийско) денудационно ниво. То се е съхранило не само в планините, но и на отделни места в хълмистите земи и в най-високите части на Дунавската равнина. След това, към края на плиоцена, се образува и четвъртата, денудационна повърхнина - младоплиоценската (левантийска), която е разположена най-ниско по планинските склонове. Към края на плиоцена се създали и Егейско и Черно море. На границата между неогена и кватернера се формира последната денудационна повърхнина - плио-плейстоценската. Сега тя личи в релефа като подножно стъпало на по-високите български планини. С това приключва цикличното развитие на релефа през неогена.
През квартернера, респективно през плейстоцена, има също цикличност, проявяваща се в ускоряване на издигането и забавяне на движенията на земната кора. Това води до периоди на усилване ту на дълбочинната, ту на страничната ерозия, разширяване на речните долини и в крайна сметка до образуването на речни тераси. Чрез такава циклична дейност са се образували шест речни, а по Черноморското крайбрежие и шест абразионни тераси. В края на плейстоцена релефът на Дунавската равнина е бил силно повлиян от льосообразуването, а в Рила и Пирин от заледяването.
Екзогенните процеси чрез рушителната, транспортна и акумулативна дейност преобразуват формите на релефа. Образували са се различни форми като каменни реки, сипеи, дюни, речни тераси и др.
По такъв начин последователно, чрез преминаване през различни етапи и цикли и доминиране на различни релефообразуващи фактори, се е оформил съвременният релеф на България.
През последната епоха в България се оформят в съвременния им вид природните комплекси (ландшафтите).

3. Съвременен релеф на България
3.1. Обща характеристика
В морфологично отношение релефът на България е много разнообразен. За него са характерни съществени различия във вида, произхода, височината, посоката на простиране на формите, гъстотата и дълбочината на разчленението, размерите и т.н. Но същевременно в голямото разнообразие се открояват и някои доминиращи характерни особености, които определят общия облик на релефа на България.
Едрите форми на релефа имат главна посока на простиране от запад - северозапад на юг - югоизток, т.е. дължината им е почти по паралела. Особено типични в това отношение са Дунавската равнина, Стара планина, Средногорието.
Същевременно има редуване на едрите форми на земната повърхност. Главните морфоструктури се редуват една след друга в посока от север на юг: Дунавска равнина, Балканиди, Рило - Родопски масив.
Характерна особеност на релефа на България е и многообразието в степента на разчленение на релефа както в хоризонтално, така и във вертикално отношение. Малко хоризонтално разчленение имат Крайдунавските низини, Добруджа, Горнотракийската низина, дъната на котловините - от 0.3 до 1.5 км/км2. То е малко и средно по заравнените билни части на планините - например в Родопите е от 1.0 до 1.5 км/км2. По склоновете на най-високите планини (Рила и Пирин), то достига 2.0 до 3.0 км/км2.
По-значими са различията във вертикалното разчленение на релефа. Най-малко е то за относително потъналите или стабилни равни части на релефа, каквито са низините, равнините, котловинните дъна - до  2.5 м/км2.  Много голямо е вертикалното разчленение по линията на дълбоките разломи. Например по северния склон на Родопите то е около 500 м/км2, а по южните склонове на Стара планина достига 500-600 м/км2 колкото е по най-високите склонове на Рила и Пирин.
Релефът на България се отличава с разнообразие на надморската височина. При голямото вертикално разчленение на релефа, за да се добие ясна представа за характера на земеповърхните форми, релефът на страната се

                                                                                                Таблица № 1
                  Височинни пояси на релефа в България
 №            Височинни              Надморска                           Площи
        пояси                   височина (в м.)             кв.км                       %
1.   Низинен                                    0-200 м.                  34 895                     31.42
2.   Равнинно-хълмист               200-600 м.                  45 516                     41.00
3.   Нископланински                600-1000 м.                  16 918                     15.24
4.   Среднопланински            1000-1600 м.                  10 904                       9.82
5.   Високопланински             1600-2925 м.                    2 798                      2.52

разделя на пет височинни пояса и съответно пет типа релеф.
      Низинен релеф. Поясът на низините обхваща местата с надморска височина до 200 м. Той заема 34 895 км2, или 31.43% от територията на България. в него се включват големи части от Дунавската равнина, включително и крайдунавските низини )Видинска, Чернополска, Побрежие (Бръшлянска), Свищовско-Беленска). В този височинен пояс се включват още Горнотракийската низина, Бургаската низина,  по-голямата част от Черноморското крайбрежие.              
Равнинно-хълмист релеф. Поясът на равнинните и хълмистите земи обхваща местата с надморска височина от 200 до 600 метра, има площ 45 516 км2, или 40.99% от общата площ. В него се включва голяма част от Дунавската равнина, Задбалканските котловини, котловините по поречието на река Струма, полетата по средното течение на Тунджа, части от Предбалкана, Източна Стара планина, Странджа и др.
Нископланински релеф. Общо от планинските земи най-голям площ заемат ниските планини. (600-1000 м) - 16918 км2, или 15.24%. В него се включват Странджа, Сакар, големи части от Предбалкана, Родопите, Стара планина, Средна гора, планините в Краището и части от високите планини Рила и Пирин.
Среднопланински релеф.  Обхваща земите с надморска височина (1000-1600 м). Има площ от 10904 км2, или 9.82%. В този височинен пояс се включват Сърнена гора, Верила, Плана и др., само най-високите части на Предбалкана, части от Стара планина, и другите високи планини, планините на Краището, високите части на Средногорието.
Високопланински релеф. Обхваща най-високите части на българските планини – над 1600 м. надморска височина. Този високопланински пояс има площ от само 2798 см2, или 2.52% от общата площ на страната. В този пояс се включват само най-високите части на Рила, Пирин, Стара планина, Родопите, Осогово, Беласица, Витоша и др.
Особено място в общата характеристика на релефа на България има котловинния релеф. Котловините са понижения на земната повърхност, оградени от всички или от почти всички страни от планини, ридове и възвишения. Отводняват се от една или повече реки. Те са най-характерни за релефа в югозападните части на страната. Сред най-големите са: Софийската и Самоковската, отводнявани от река Искър; Пернишка, Радомирска, Кюстендилска, Санданско-Петричка, отводнявани от река Струма; Казанлъшка и Сливенска, отводнявани от река Тунджа и т.н.
От разделението на територията на страната по височинни пояси може да се направят някои съществени извода:
● Страната има много разнообразен релеф – от крайморски низини до високи планини.
● България има малка надморска височина, в сравнение със съседните и държави. Тя е само 470 метра;
● От общата площ на страната доминиращо място имат най-добрите за населяване и за стопанска дейност земи – низините, равнините и хълмистите земи. Те заемат 72.4%, т.е. в България преобладават ниските форми на земната повърхност.

3.2. Съвременни релефообразуващи процеси
Релефът е не само продукт на продължителното развитие, на преминаването през различни етапи и цикли, но и продължава да се изменя и развива и в съвременни условия. Това става главно под въздействието на радиалните движения на земната кора на българска територия и на външните земни сили.
а) Ендогенни релефообразуващи процеси.
И сега  продължават процесите на колебателни движения на земната кора на територията на България. Преобладават проявленията на процеса на издигане. Те са слаби, макар че са постоянни. Най-значимо издигащите се части са Северобългарската подутина (Разградско-Самиуловските височини) и източната част на Предбалкана с над 3 мм за една година. По-слабо е издигането на Рило - Родопския масив - под 2 мм годишно. Слабо  потъване  от 0 до 1 мм годишно има в районите на Лом, Свиленград и Бургаската низина. Тези, макар и на пръв поглед незначителни по интензивност колебателни движения, влияят върху ерозионния базис, а оттам и върху развитието на земната повърхност на страната.
Въздействието върху съвременния релеф оказват и бързите тектонски движения - земетресенията. В България имат проявление различни по сила земетресения. Местата с най-силна проява на земетръсите са съсредоточени главно по линията на дълбочинните разломи на земните пластове, по които стават разместванията на земните блокове, разрушаването на скалите, пропадане и издигане на земни пластове. Най-земетръсни райони у нас са долините на река Струма, Горнотракийската низина, районът на град Стражица, Чепинската котловина (районът на град Велинград). През ХХ век силни земетресения в България са станали през 1901 г. –Шабленското, през 1928 година - Чирпанското, през 1977 г. - Врачанското (с големи разрушения и жертви в град Свищов), през 1978 г. – Велинградско, и през 1986 г. - Стражишкото.

б) Екзогенни релефообразуващи процеси и форми.
            Външните земни сили чрез осъществяваната от тях рушителна, транспортна и акумулативна дейност преобразуват релефа, променят неговите форми и по такъв начин влияят върху общия му характер. Налице е сложно въздействие на външните земни сили върху релефа на страната. Това се дължи на сложния и силно разчленен релеф, различията в климатичните и хидроложките условия, растителната покривка, разнообразната скална основа и влиянието на човешката (антропогенната) дейност. Различните видове релефообразуващи процеси се намират във взаимна връзка и обусловеност. Особено силно е влиянието на изветряването.
Изветрително-денудационни процеси и форми на релефа. Това са процеси, които имат ясно изразена височинна диференциация. Те доминират в пояса над 1800-1900 м височина. В останалите пояси - средно и нископланински, равниннохълмист и низинен, имат подчинено влияние върху промените в релефа. Във високите части на Рила, Пирин, Родопите, Осогово, Витоша и Стара планина (над 1800 м. надморска височина) има добри условия за механично изветряване, а в по-ниския горски пояс (под 1800 м) по-силно влияние върху релефообразуването на основните скали е в зависимост от вида им. Например андезитът и риолитът се напукват призматично и образуват стръмни склонове, а интрузивните скали изветряват сферично и формират заоблени форми на релефа. Характерни форми на релефа, образуващи се при изветрително-денудационните процеси, са: каменни реки във Витоша (Златните мостове), сипеите и сипейните покривки в Рила, Пирин и южните склонове на Стара планина, скалните пирамиди при Мелник, при с. Зимзелен и с. Доброволец, Кърджалийско, при селата Стоб (край Кочериново), Кътина (край София) и др.
Денудационно-гравитационни процеси и форми на релефа. Това са релефообразуващи процеси, при които под силата на тежестта се преместват отделни части от земната повърхност. Това става чрез срутване и чрез свличане, извършващи се при различни условия.
При свлачищата има съчетаване на наклонена глинеста основа, която при овлажняване става хлъзгава, и водопропусклив земен пласт над нея, който се плъзга по наклона. При това се отцепват отделни по-големи или по-малки части. Свлачищата в България са най-широко разпространени в равнините и хълмистите земи по склоновете на речните долини. Те имат широко разпространение край Дунавския бряг (Орсоя, Оряхово, Никопол, Тутракан и др.), по Черноморския бряг (Балчик и др.).
Срутищата са по-характерни за високите части на планините при много стръмни и отвесни склонове, обикновено по линията на дълбоки разломи на земните пластове. Такива са южните склонове на Стара планина, северните склонове на Родопите, както и склоновете на другите по-високи планини – Рила, Пирин, Беласица, Осогово и др. Причина за образуването им обикновено е мразовото изветряване. По-често срутищата се активизират при земетресенията. Причина за образуването им обикновено е мразовото изветряване.
Ерозионно-акумулативни процеси и форми на релефа. В съвременни условия те са най-разпространените релефообразуващи процеси и форми на релефа и обхващат около три четвърти от територията на страната. Поради това имат определящо влияние върху промените в релефа и образуването на нови форми. Най-характерни са за силно обезлесените райони на страната – Източни Родопи, Източна Стара планина, Огражден и др.
За засиленото развитие на ерозионните процеси (линейна и странична ерозия) сериозно влияние имат две групи фактори. Първата - това са природно-географските: характерът на релефа, скалната основа, климатът, хидроложките условия, почвената покривка и растителността. Втората група фактори - това са различните влияния на човешката дейност (антропогенни) върху природната среда: обработка на почвите, особено по наклонени терени; унищожаване на растителността; строителството и т.н. Тези фактори действат по различен начин. Например, ерозията се забавя при по-малки наклони на склоновете, по-здрава скална основа по-плътна горска и тревна растителност, след залесяване. Обратно, засилва се при големи наклони, слабо споена скална основа, обезлесяване, чести и проливни дъждове и т.н.
Както е известно, течащата вода извършва три вида релефообразуващи дейности: рушителна, транспортна и акумулативна. При рушителната дейност на линейната ерозия се образуват ерозионни форми като ровини и долове. Този процес е особено интензивен в Източните Родопи, Краището, Източна Стара планина, Предбалкана. А при плоскостната ерозия се наблюдава измиване на почвения слой. Този процес е много силен в Краището и Ихтиманска Средна гора. Характерни за ерозионната дейност са и проломите на реките. Най-големите проломи са Искърския пролом през Стара планина, проломите „Момина клисура” клисура на реките Места и Марица, Земенският пролом, Кресненски, Лудокамчийският пролом, Панчаревския пролом и много други. Под влияние на рушителната дейност се образуват още и праговете и водопадите. 
Освен ерозионните рушителни форми за съвременното релефообразуване са характерни и акумулативните процеси и форми. Такава форма са наносните конуси. Те са типични за подножията на стръмните южни склонове на Стара планина, северните на Родопите, в котловините на Краището и по долините на Струма и Места.
Абразионни релефообразуващи процеси и форми на релефа. Това са процеси и форми, свързани с релефообразуващата дейност на морската вода и водата във водоемите във вътрешността на страната. Вълните, прибоят и теченията формират типични форми на релефа като клифове (нос Калиакра, нос Емине, Маслен нос и др.), плажове (Шкорпиловски, Златни пясъци и др), морски абразионни тераси и др. Под въздействието на водата се променят очертанията на бреговете, големината и формата на плажните ивици. В северната част на черноморското ни крайбрежие под влияние на абразията брегът отстъпва навътре средно с 1 мм/год. По Черноморското крайбрежие абразията доминира при високите брегови ивици. Плажовете са свързани с лиманите, лагуните и заливите.
Дефлационни релефообразуващи процеси и форми на релефа. Това са процеси и форми, свързани с релефообразуващата дейност на вятъра. Те са резултат предимно от силни и много силни ветрове, силно са повлияни от засушаванията и селскостопанската дейност на човека. Тя предизвиква незначителни промени, създава неустойчиви форми на релефа - валове, насипи, навеи, дюни. Силно повлияни от дефлацията (ветровата ерозия) са обработваемите почви, особено заетите от окопни селскостопански култури.
При продължително действие на ветровете се отнася горният почвен слой, оголва се основната скала. Дефлационните процеси и форми на релефа са характерни за Черноморското ни крайбрежие, Видинско и за други места, особено тези с развито растениевъдство.
Екзарационно-акумулативни процеси и форми на релефа. Те са резултат от ледниковата дейност през плейстоцена във високите части на планините Рила и Пирин. Образувани са екзарационни форми. Типични карлинги, каквито са връх Вихрен (в Пирин), върховете Мальовица и Злия зъб (в Рила) и много други. Формиране са типични трогови долини, каквито са долините на река Демяница (в Пирин), Рилска река (в Рила). Има множество циркуси – Мусаленски, Седемте езера, Валявишки, Бъндеришки и др. В дъната на циркусите, образувани сред здрави гранитни скали има множество ледникови езера. След разтопяването на ледниците са образувани акумулативни форми, каквито са морените.
Карстови релефообразуващи процеси и форми на релефа. Това са релефообразуващи процеси, извършващи се под химическото въздействие на водата върху карбонатните скали. В България площите, заети с карст, са около 25 % от общата площ на страната. Скоростта на карстовия релефообразуващ процес зависи от напукаността и здравината на карбонатните скали и количеството и химическата агресивност на водите. В Дунавската равнина карстът е широко развит, в нея са 24 % от пещерите в България. Големи части от карбонатните скали са припокрити от льос. В зависимост от мястото в което протичат карстовите процеси, се образуват повърхностни карстови  форми и подземни. Повърхностните форми (кари, ували, понори, слепи долини) са характерни за повърхностните части на Врачанска планина, Понор планина, Голо бърдо и др. По-добре са развити подземните карстовни форми. Най-широко е развит карстът в Старопланинската област - в нея са 53 % от картираните в България пещери и карстови пропасти. Тук се намират известните пещери Леденика, Съева дупка, Деветашката пещера, пропастта Райчова дупка (372 м дълбочина) и други. Силно е развит карстът във Врачанска планина, Понор и Мала планина, в Котленско и на други места. В Рило-Родопската област карстът е развит главно сред мрамори. Общо в България са картирани над 4260 пещери. Най-дългата българска пещера е Духлата (над 17 км) в югозападното подножие на Витоша.
Антропогенни релефообразуващи процеси и форми на релефа. Това са процеси и форми на релефа, образувани под въздействието на човешката дейност. Тя също може да бъде разгледана като рушителна, транспортна и акумулативна, но релефообразуващият процес е свързан с рушителната и акумулативната. Антропогенни форми на релефа се създават при добива на полезни изкопаеми, селскостопанска и строителна дейност. Антропогенната релефообразуваща дейност има азонален характер, не зависи от общите географски зонални закономерности.
Характерни форми на релефа, образувани при осъществяване на селскостопанската дейност, са терасирането на наклонените земи, прокопаването на напоителни канали и пр. При добива на полезни изкопаеми това са терикони, насипи, табани. При осъществяване на строителната и промишлената дейност характерни форми на релефа са изкопите, кариерите и котловините. Особено силно е негативното влияние върху релефа на открития добив на въглища и полезни изкопаеми (Марица-Изток, Медет и др.). Обикновено антропогенната дейност води до големи промени в релефа и нарушаване на природната среда. Това налага после да се извършва възстановяване на природната среда.

4. Основни геоморфоложки области
В геоморфоложко отношение според доминиращите сходни белези в произхода и облика на релефа в България може да бъдат обособени четири основни геоморфоложки области. Вътре в тях на основата на сходствата и различията се обособяват различен брой райони (подобласти). При извършване на геоморфоложкото райониране се прави характеристика на релефа според геоложкия му строеж (към коя морфоструктура принадлежи), определят се границите между областите, вътрешното райониране (подобластите), характеризират се скалната основа и формите на релефа.

4.1. Дунавска равнина
Това е най-северно разположената геоморфоложка област в България. На север граничи с река Дунав, на юг опира до северното подножие на ниските гънкови форми (ридове, възвишения и др.) на Предбалкана. В основата на Мизийската плоча са разположени най-старите скали (палеозойска възраст) - метаморфните. Над тях е надстройката от мезозойски и неозойски скали седиментни скали.


            По Р. Пенин и други.

Релефът е предимно равнинно - хълмист, но с разнообразни форми. Сред формите на земната повърхност особено място имат ерозионно - акумулативните форми. Най-равни и с най-малка надморска височина са алувиалните низини, разположени край река Дунав – Побрежие, Свищовско - Беленска, Видинска и др. Открояват се долинните форми – каньоновидни долини, асиметрични долини, суходолия. В Дунавската равнина има множество плата, особено в източната и част – Добруджанско, Лудогорско, Шуменско, Момино, Франгенско, Провадийско и други. Възвишенията (Самуиловски, Поповски, Разградски, Плевенски, Павликенски и др.)  обикновено са с малка надморска височина. Добре е развит льосовия релеф с характерните му льосови плата, откоси, льосови блюдца, холвези (пътни ровини) и др. Широко са развити и повърхностните и подземните карстови форми. 
В геоморфоложко отношение тази област се дели от долините на реките Вит и Янтра на три подобласти - Западна, Средна и Източна. Западната Дунавска равнина е с най-малка надморска височина. Преобладаваща форма са обширните вододелни пространства между долните течения на реките, вливащи се в река Дунав. Речните долини на запад от река Лом са каньоновидни, а на изток - асиметрични. В Средната Дунавска равнина надморската височина е малко по-голяма, а речните долини са само асиметрични. В Източна Дунавска равнина надморската височина е най-голяма, е релефът е хълмисто - платовиден. Характерни за тази подобласт са суходолията и каньоновидните долини на реките.
За цялата Дунавска равнина характерни форми на релефа са алувиалните низини, хълмистите възвишения, платата, льосовите форми на релефа - откоси, степни блюдца, холвези и карстовите форми.

4.2. Старопланинска област
Тя е разположена на юг от Дунавската равнина и достига до Задбалканските котловини. Част е от Балканидите като главна морфоструктура. Старопланинската област има гънков строеж. Част от гънковите структури са полегнали на север. Изградена е от метаморфни и седиментни скали с различна възраст. На различни места в тях са внедрени интрузивни тела. В зависимост от геоложкия си строеж и от облика на релефа областта се дели надлъжно на две подобласти - Предбалкан и Главна старопланинска верига.
Предбалкан. Той е разположен в северната част, към Дунавската равнина. В него гънковите структури (антиклинали и синклинали) са добре изразени и с по-правилна форма. Релефът е ридово-хълмист. Надморската височина е сравнително малка, два пъти по-малка от тази на Главната Старопланинска верига. В него характерни форми на релефа са плата, ридове, котловини, денудационни заравнености, карстови форми.
Главна Старопланинска верига. Тя е отделена от Предбалкана и от Задбалканските котловини с дълбоки тектонски разломи. По тези разломи е станало по-високото издигане на Главната Старопланинска верига. Гънковите форми са силно наклонени, полегнали и навлечени на север. Като цяло релефът е значително по-висок.
Двете подобласти - Предбалканът и Главната Старопланинска верига, се делят по на три части - Западна, Средна и Източна.
Общо за областта са характерни карстовите форми на релефа, проломите на реките, денудационните заравнености и речните тераси.

4.3. Преходна планинско - котловинна област
Тя е разположена между двете планински области - Старопланинска и Рило - Родопска. Обхваща част от Балканидите и Краищидите като главни морфоструктури. Геоложкият строеж и скалната основа са много разнообразни. Характерна за областта е голямата хоризонтална и вертикална диференциация на релефа. Поради това областта е районирана на пет подобласти.
Задбалкански котловини. Разположени са между Главната Старопланинска верига и Средногорието. Обхващат поредица от понижени форми на релефа - котловини, образувани грабеновидно чрез потъване на земните пластове между два дълбоки и ясно проявени разлома. Котловините са добре обособени и разделени една от друга чрез напречни прагове. Върху дъната им са наслоени дебели пластове от различни видове слабоспоени наслаги с млада възраст - предимно глини и пясъци.
Средногорие. Това са последователно наредени в една тясна ивица планини и възвишения, простиращи се от запад от границата с Югославия до Бургаската низина. Скалната основа включва метаморфни и седиментни скали. Между тях са внедрени магмените интрузии на Витоша, Плана, Същинска Средна гора, разлели са се андезитите по линия на разломите и се е проявила вулканската дейност. Характерни форми на релефа са планинските ридове, проломите на реките Искър, Тополница, Стряма и др., вътрешнопланинските котловини, денудационните повърхнини и др.
Краище. Това е подобласт на Предходната планинско - котлонинна област, разположена между Западното Средногорие и северните склонове на Осогово и Рила. Тя е с много сложен геоложки строеж. Земните пластове са дълбоко разломени. По линията на тези разломи отделни части на земните пластове са се издигнали, а други са потънали. Формирала се е сложна мозайка от планини и котловини. По-отчетливо са обособени от север на юг три реда котловини и два реда планини между тях. За скалната основа на Краището е характерно широкото разпространение на старите метаморфни скали и натрупаните млади наслаги в дъната на котловините. Между пластовете наслаги има въглища.  Характерни форми за съвременния релеф са планинските ридове, котловините и долинните разширения на реките, дълбоките проломи на река Струма (Кракра, Земенски), наносни конуси в подножията на стръмните склонове и други.
Горнотракийско - Тунджанска подобласт. Разположена е на юг от Средногорието и на север от Родопите, Сакар и Странджа. Тя е дълбок грабен, хлътнал между двете планински системи и запълнен със седиментни наслаги - чакъли, пясъци, глини. Между тях има развити въглищни пластове (Марица - Изток и др.). Разделя се на три части: Пазарджишко - Пловдивско поле, Старозагорско поле и долината на Тунджа (с ограждащите я възвишения). Характерно е преобладаването на низинния релеф. Широко развитие имат алувиалните низини, обширни речни тераси. Най-високите части - Светиилийските и Манастирските възвишения, са островни височини, останали да се издигат над запълнения с наслаги грабен.
Бургаска низина. Тя заема най-източната част на Преходната планинско - котловинна област. Разположена е между Източна Стара планина, Източното Средногорие (Бакаджиците и Хисар) и северните разклонения на Странджа. На изток достига до Черно море. По произход тя е алувиална низина, образувана чрез запълване на воден басейн с наносни материали. Макар и с малка интензивност, и в съвременни условия продължават слабите потъвания на земните пластове. Релефът е низинен.
Странджанско - Сакарска подобласт. Заема най-югоизточната част на българските земи и на Преходната планинско-котловинна област. Разположена е на юг от Бургаската низина и Горнотракийско-Тунджанската подобласт. Включва планините Сакар и Странджа и разположените между тях Дервентски възвишения. Като цяло релефът е нископланински и хълмист. Изграден е от стари, допалеозойски метаморфни скали и по-млади седиментни скали. Има развити интрузивни гранитни тела и вулкански скали. За Сакар е характерна куполната форма, а за Странджа - ридовете.

4.4. Рило - Родопска област
Тя е разположена на юг от Преходната планинско - котловинна област и обхваща земите до южните ни граници. Част е от морфоструктурата на Рило -Родопския масив. Това е най-старата суша в България. Има сложен блоково - разломен  строеж. Скалният състав е от стари, предимно допалеозойски метаморфни скали, южнобългарски гранити в интрузивните тела и млади седиментни скали и вулканити (в Източните Родопи). В геоморфоложко отношение се дали на четири подобласти.
Осоговско-Беласишка подобласт. Това е най-западната подобласт. Разположена е от север на юг по границата с Република Македония. Включва планините Осоговска, Влахина, Малешевска, Огражден и Беласица и долината на река Струма между Скринския и Рупелския проломи. В геоложкия й строеж преобладават метаморфните скали. Характерни форми на релефа са разчленените от реките планински ридове, денудационните повърхнини, котловините и проломите по долината на Струма, наносните конуси и т.н.
Рило-Пиринска подобласт. Обхваща най-високите български планини Рила и Пирин, както и планините Славянка, Стъргач и долината на река Места. Изградена е от гранити, метаморфни скали - гнайси, мрамори, слюдени шисти, седиментни наслаги в котловините. Релефът е с голяма вертикална разчлененост. Характерни са ледниковите форми във високите части на Рила и Пирин, карстовите форми, развити сред мраморите, проломите и др.
Западнородопска подобласт. Това е най-обширната подобласт в Рило-Родопската област. Разположена е на юг от Марица и на изток от Места. Изградена е от гранити и метаморфни скали, от които широко разпространение имат мраморите. По долината на река Въча и в Смолянско са разпространени риолитите. Има блоково - разломен строеж. Речните долини са дълбоко всечени, налице е голямо вертикално разчленение. Характерни форми на релефа са планинските ридове със заравнени била, вътрешнопланински котловини и долинни разширения. Сред мраморите са развити красиви карстови форми.
Източнородопска подобласт. Разположена е най на изток в Рило-Родопската област, между долините на реките Марица, Боровица и Горна Арда. Заема източната част на Рило - Родопския масив. Поради силния вулканизъм в началото на неозойската ера за тази област са характерни вулканските скали – андезит, туфи и туфити. За релефа са характерни редуването на ридове и дълбоко всечени долини, проломи и долинни разширения, силно ерозирани склонове.

5. Стопанска оценка на релефа на България
Релефът на България влияе на стопанската дейност чрез подбор на мястото на извършване на определена стопанска дейност, определяне на местоположението на стопанските обекти - заводи, транспортни съоръжения, форми и т.н. Той влияе върху стопанската дейност и чрез избора на специфичните начини на осъществяването на дейността. Например земеделието се развива върху наклонените склонове само чрез характерен начин на обработка на почвата - разораване на нивите напречно на наклона на склона, терасиране и т.н. Релефът влияе и върху продължителността на използването на природните ресурси.
За различните видове стопанска дейност оценката на релефа е различна. За всеки вид стопанска дейност релефът на страната като цяло или в отделни области и райони, дори за отделни местности, може да бъде оценяван като особено благоприятен, благоприятен, средно благоприятен, неблагоприятен и крайно неблагоприятен. Върху стопанската дейност влияят още надморската височина, изложението на склоновете, местоположенията на полезните изкопаеми и др.
Благоприятни за селскостопанската дейност, предимно за развитие на растениевъдството и обработването на почвите, са низините и равнинно - хълмистите земи, котловинните полета. Неблагоприятни са средно- и особено високопланинският пояс. Но за отделните селскостопански култури има различна оценка на пригодността на релефа за развитието им.
За строителството - промишлено, битово и транспортно, са благоприятни равнинно - хълмистите земи, а това означава - Дунавската равнина, Горнотракийската низина, Бургаската низина, котловинните полета, ниските части на Предбалкана. Неблагоприятни за този тип строителство са високопланинският и среднопланинският релеф - Рила, Пирин, Главната Старопланинска верига, Западни Родопи и др. Неподходящи за строителство са и районите със свлачища. За хидроенергийното строителство е обратното. По-благоприятни са високо- и среднопланинските земи, където има по-голяма разлика във височините, проломи на реките, които да бъдат преграждани, и т.н.
За много от стопанските дейности увеличаването на надморската височина, вертикалното разчленение на релефа и наклонът на склоновете са неблагоприятни. Но това не се отнася за туризма. Пешеходният туризъм се развива предимно в планинските пояси. Ски - туризмът - предимно във високопланинския пояс. За отдих, почивката и рекреацията изобщо особено благоприятни са местата в низинния пояс покрай Черно море и средно- и високопланинския пояс, формите на релефа, обрасли с гори, осеяни с поляни, свързани с находища на минерални извори, и други.


Като цяло може да се каже, че релефът на България поради своето разнообразие благоприятства осъществяването на различни видове стопански дейности. Този извод с особена сила се отнася за селското стопанство, транспорта, туризма и формирането на селищната мрежа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар