неделя, 5 май 2013 г.

Тема 8: Демографски различия в света


Тема 8: Демографски различия в света

            Демографската ситуация е характеристика в определен момент на възпроизводст­во­то на на­се­ле­ни­е­то по ос­нов­ни­те де­мог­раф­с­ки по­ка­за­те­ли, най-ве­че по раж­да­е­мост, смър­т­ност и ес­тес­т­вен при­раст. За от­дел­ни­те ре­ги­о­ни и стра­ни в све­та, за обосо­бе­ни те­ри­то­рии в от­дел­ни стра­ни, де­мог­раф­с­ка­та си­ту­а­ция е твър­де раз­лич­на. Всеки географски регион има своята специфика в демографското си развитие.

1. Демографската ситуация в Африка.
Африка е континентът, в който има най-бързото нарастване на броя на населението. Дължи се на много големия естествен прираст на повечето африкански страни и най-вече на много високата, на най-висока в света раждаемост, повишаване на средната продължителност на живота на населението и макар и бавно намаляване на смъртността. Като цяло ситуацията може да бъде определена като демографски взрив.
Източник: cia  The Worlg Factbook 
Раждаемостта е изключително висока. Сред първите 20 държави в света по раждаемост 19 са африкански. В тях раждаемостта е между 38 и 48‰. А с раждаемост над 40‰ са 9 страни. Най-висока е раждаемостта в страните от Западна Африка, сред които са Нигер (47.60‰), Мали (46.60‰), Буркина Фасо (43.20), Замбия (43.10‰), Нигерия, Сиера Леоне и др.. Следват тези от Източна и Централна Африка като Сомалия (42.12‰), Бурунди (40.58‰), Д.Р.Конго (40.09‰), Чад, Етиопия, Танзания и др. С най-ниско равнище на раждаемост (между 17 и 25‰) са страните в Северна Африка. В голяма част от страните в Африка в семействата се раждат по много деца. Според данните, жените в детеродна възраст (фертилна) раждат над 4 деца. През 2012 г. сред 40 държави в света, в които жените раждат по четири и повече деца само 3 не са африкански. С най-високи равнища на родените деца имат жените от Нигер (7.03 деца), Мали (6.25 деца), Сомалия (6.17 деца), следвани от Уганда, Буркина Фасо, Бурунди, Замбия, Южен Судан и т.н. 
Смъртността в страните от Африка е много-висока. Сред страните с най-висока смъртност в света от първите 20  десет са африкански. В повечето африкански страни главен фактор за високата смъртност е начина на живот и жизненото равнище на населението и много ниското равнище на здравеопазване. Най-висока е смъртността в страните от Южна Африка – ЮАР (17.23‰), Лесото (15.18‰), Свазиленд (14.21‰), Замбия (13.40)1, Намибия (13.09‰), Мозамбик, Зимбабве, Ботсуана. Висока е смъртността и в някои страни от Централна Африка като Чад, Д.Р.Конго, Ангола, Камерун, в Източна Африка (Сомалия, Уганда и др.). В редица северноафрикански страни има по-ниска смъртност. Това се дължи на по-високия дял на младото население и най-.вече на по-доброто здравеопазване. Такива са страните Алжир (4.30‰), Мароко (4.76‰), Египет (4.80‰), Либия (4.90‰), Тунис (5.87‰). В редица от африканските страни високото равнище на смъртност се дължи на разпространението на СПИН. Това се отнася за страните ЮАР, Лесото, Свазиленд, Ангола, Намибия, Замбия, Мозамбик и Малави от Южна Африка и ЦАР и Гвинея –Бисау, в които между 10 и 30% от възрастното население е заразено със СПИН.
В Африканския регион е изключително висока детската смъртност. Това явление се дължи на изключително ниското жизнено равнище, липсата на трудова заетост, глад, бедност и неразвито здравеопазване. Абсолютно най-висока е тя в страните от Западна, Централна и Източна Европа  - Сиера Леоне (160.3‰), Либерия (157.0‰), Ангола, Мали, Чад, Кот Д′Ивоар, Чад, Сомалия, Д.Р.Конго, Гвинея-Бисау, Руанда, Нигер, Нигерия, Брукина Фасо и Гвинея със стойности над 150.0‰. С ниска детска смъртност (под 20.0‰) са само Тунис и остров Мавриций.
Сравнително високата смъртност в континента Африка при наличието на много високата раждаемост не е пречка за наличието на много висок естествен прираст на населението на континента. Повечето африкански страни са с естествен прираст над 25‰. Такива са Нигер (34.20‰), Уганда (34.20‰), Мали (32.70‰), Бурунди (31.22‰), Буркина Фасо (30.73‰) и много други.
Този висок естествен прираст обуславя силно разширеното възпроизводство на населението, води до бързо увеличаване на броя му в почти всички страни и на континента като цяло. С най-значими стойности е увеличаване на населението на Екваториална (Централна), Източна и Западна Африка. Малко по-ниски са стойностите в Северна и Южна Африка. Този демографски взрив поражда множество проблеми като гладуване на хора и умиране от глад, недостиг на питейни води, липса на адекватни здравни грижи за населението, недостига на училища и учители, до много висока безработица и бедност  и т.н. Най-сериозни са проблемите в страните от: Африканския рог (Североизточна Африка) – Етиопия, Сомалия, Еритрея, Джибути; Централна Африка – Руанда Бурунди, Демократична република Конго, Централноафриканска република, Република Конго; редица страни от района на Гвинейския залив – Нигерия, Камерун, Мали, Гвинея, Нигер, Буркина Фасо, Източна Африка –Уганда, Кения, Танзания  и т.н. Това е регион и с големи миграционни потоци насочени от селата към големите градове засилваща се емиграция към Европа и Северна Америка.
Сериозните икономически, политически и демографски проблеми пораждат високи равнища на миграционните движения. Вътре в континента миграционните движения са предимно по политически, расови и религиозни конфликти и напрежения. Има засилена тенденция към преселвания от селата в градовете и особено в най-големите градове, където има по-големи възможности за намиране на работа и осигуряване на прехраната на семействата. Засилват се емигрантските движения към други райони на света и особено от Северна Африка към Италия, Франция, Испания и от Субсахарска Африка към бившите колониални метрополии (Великобритания, Франция, Португалия и Белгия). По експертни оценки това са между 200 и 300 000 емигранти годишно от Африка към други континенти. В повечето африкански страни преобладават изселванията и поради това имат отрицателен, нулев или около нулевия  механичен прираст. С най-високо стойности са емиграцията и отрицателния механичен прираст в страните с вътрешни и междудържавни напрежения и военни действия като Сомалия (-11.09‰), Мали (-5.08), Судан (-4.52‰) и др.  С по-значим приток на имигранти се отличават Зимбабве (+23.77‰) поради по-високия жизнен стандарт, сравнено с околните страни  и Джибути (+6.02) поради приютяване на жители на съседната Сомалия.

         2. Демографската ситуация в Латинска Америка.
Това е географски регион с висок ръст на броя на населението. Той се дължи на високата раждаемост и високият естествен прираст в някои страни от Централна Америка и Карибския басейн. По-бързо развиващите големи държави (Бразилия, Аржентина) имат по-малка раждаемост и по-умерен ръст на броя на населението.
В страните от Латинска Америка има значими различия в демографския показател раждаемост. С най-високо равнище на раждаемост (от 20 до 30‰) са страните Гватемала (26.48‰), Белиз (26.02‰), Хондурас, Боливия и Хаити. Доминират по брой и по население страните със средно равнище на раждаемост (14 до 20‰). Сред тях са големите южноамерикански страни Бразилия (15.20‰), Аржентина (17.34‰), Колумбия (17.23‰), Венецуела (19.88‰), Перу (19.13‰) и др. С ниска раждаемост (от 10 до 14‰) са повечето малки страни в Карибския регион. Най-ниска е раждаемостта в Куба (9.96‰). От страните в Южна Америка с подобна ниска раждаемост е само Уругвай (13.40‰). С висок среден брой деца на една жена в детеродна възраст, около 3, се отличават страните Белиз, Хондурас, Хаити и Боливия.
В Латинска Америка преобладаващото явление е по-ниската смъртност. Тя се дължи както на подобряване на здравеопазването, така и на по-високата раждаемост. В този регион няма страни с много висока смъртност. През 2012 г. в големите държави на Южна Америка тя е между 5.00 и 8.00‰ – Бразилия (6.50‰), Аржентина (7.36), Боливия (6.76‰), Чили (5.80‰), Колумбия (5.29‰), Венецуела (5.20‰). В Централна Америка и Карибския регион доминират ниската и много ниската обща смъртност – Мексико (4.90‰), Никарагуа (5.04‰),  Хондурас, Салвадар, Белиз, Куба  и др.  
Източник: The World Factbook

В повечето страни в Латинска Америка се понижава детската смъртност, но тя е все още висока в повечето то тях. С равнище над 25‰ тя е в Хаити (52.44‰), Боливия (40.94‰), Гайана, Суринам, Тринидад и Тобаго и Гватемала. Все още висока е тя и в по-бързо развиващите се държави като Бразилия (20.50‰), Венецуела (20.18‰), Мексико (16.77‰). значително по-ниска е детската смъртност в страните от южната част на Южна Америка – Аржентина (10.52‰), Уругвай и Чили, както и в редица острови в Карибския район като Куба (4.83‰), Ангиля (3.44‰), Кайманови острови, Американски Вирджински острови и др.
Регионът се отличава с нарастваща средна продължителност на живота. При средно за света 67.2 г. само три страни са с по-ниска продължителност на живота – Хаити (60.9 г.), Боливия (65.6 г.) и Гайана (66.8 г.). С най-висока средна продължителност на живота се отличават малките островни държави и владения в Карибския регион (Големи и Малки Антили). Това се отнася за Мартиника (79.5 г.), Американските Вирджински острови (79.4 г.), Гваделупа (79.2 г.), Пуерто Рико, Куба, Барбадос и др. Сред страните в Южна Америка с най-висока продължителност на живота е Чили (78.6 г.), а сред страните от Централна Америка -  Коста Рика (78.8 г.).
Преобладаващата част от страните в Латинска Америка имат положителен естествен прираст. С висок естествен прираст се отличават страните от Централна Америка - Гватемала (21.56‰), Белиз (20.11‰), Хондурас (19.61‰) и др. и някои страни от Карибския регион и Южна Америка. По-бързо развиващите се латиноамерикански страни имат средно равнище на естествения прираст  между 6 и 10‰. Това са Аржентина (9.98‰), Бразилия (8.70‰). В този регион няма страни с отрицателен и много нисък естествен прираст, с изключение на Куба (2.44‰) и Уругвай (3.85‰). 
От Латинска Америка има засилени миграционни движения към Англоамерика (САЩ и Канада), особено от Мексико  и страните от Централна Америка и Карибския басейн. По-ограничени са емигрантските потоци към други райони на света. Ежегодно от Латинска Америка емигрантите са около 100 хиляди души. Това води до отрицателен механичен прираст на населението в редица държави, предимно в малките държавици и владения в Карибския регион (Сент Винсент и Гренадини, Хаити, Тринидад и Тобаго, Доминика, Ямайка, Американските Вирджински острови  и др.), в Централна Америка – Салвадор, Никарагуа, Мексико, Гватемала, в Южна Америка – Гайана (-12.78‰), Перу (-3.03‰). Същевременно някои от малките страни и владения в Карибския регион имат висок механичен прираст, дължащ се на заселването на много повече хора в тях. Такива са: Британски Вирджински острови (18.56‰), Тьорк и Кайкос, Каймановите острови, Сент Мартен, Ангиля и Аруба.  
Като цяло, в резултат предимно на високия естествени прираст населението на Латинска Америка бързо нараства.

            3. Демографската ситуация в Азия. 
Това е третият голям географски регион със значим принос за демографския взрив в света. В него има значими вътрешни различия. Много голямо нарастване на броя на населението има в страните от Южна и Югоизточна Азия (Индонезия, Индия, Пакистан, Бангладеш и др.) и Югозападна Азия. Високо е равнището на нарастване на броя на населението и в Югозападна Азия поради високата раждаемост в държавите с доминиране на ислямската религия (Иран, Ирак, Саудитска Арабия, Турция, и др.). Със значимо намаляване на ръста на населението се отличава Китай, държащо се на успешната антинаталистична демографска политика. В Япония, Република Корея и Сингапур има съвременен тип на възпроизводство на населението. В Северна Азия в Сибир има значително съкращаване на броя на населението поради засилените външни емиграции от Русия и вътрешните миграционни потоци към европейската част на страната. 
В повечето страни в континента Азия има високо равнище на раждаемостта. С висока раждаемост над 20‰ през 2012 г. са 23 азиатски държави, сред които големи по броя на населението и територия страни като Индия (20.60‰). Повечето страни в Югозападна Азия се отличават с висока раждаемост. Това се отнася за Йемен (32.57‰), Ирак, Йордания, Оман, Сирия, Кувейт. Високи стойности има раждаемостта и в Централна Азия - Афганистан (39.30‰), Таджикистан (25.93‰), Киргизстан, Казахстан и др. Третият район с висока раждаемост в Азия е Южна Азия със страните Пакистан, Бангладеш, Индия, Непал. С висока раждаемост са още страни от Югоизточна Азия като Източен Тимор, Лаос, Камбоджа, Малайзия, Филипински острови. В Източна Азия и някои други страни доминират умерената и ниска раждаемост (под 10.00‰). В тази група попадат специалните райони на Китай (Хонконг и Макао), Сингапур (7.72‰), Япония (8.39‰), Република Корея (Южна Корея), Република Китай (Тайван) и др. Съществени различия има в боря на родените деца средно на една жена в детеродна възраст. Най-високи са стойностите в страните с най-висока раждаемост – Афганистан (5.54 деца), Източен Тимор, Йемен, а на обратния полюс са Сингапур (0.79 деца), Република Корея (1.24 деца), Япония (1.39 деца) и др.
В Азия има съществени различия и в равнището на смъртността. С високо равнище на смъртност са сравнително малко на брой страни – 5 (Афганистан, Япония, КНДР, Армения и Мианма). Абсолютно най-високо е то в Афганистан (14.59‰) поради вътрешните конфликти в страната, ниското равнище на жизнен стандарт и неразвитото здравеопазване. В Япония (9.15‰) високото равнище на смъртност се дължи предимно на застаряването на населението и повишаване на средната очаквана продължителност на живота от една страна и ниската раждаемост от друга страна.
                                  Югозападна Азия (източник: Уикипедия)
Много пъстра е и картината на детската смъртност. Оформени са три групи държави с висока детска смъртност. Първата  е Южна Азия с равнище на детската смъртност над 40 ‰ – Индия (46.07‰), Пакистан (61.27‰), Бангладеш, Непал и Бутан.  Втората е Централна Азия с над 30‰ – Афганистан (121.63‰), Туркменистан (40.89‰), Таджикистан, Киргизстан, Казахстан и Узбекистан. Трета група е страни от Югоизточна Азия с преобладаващо равнище на детската смъртност над 20‰ – Лаос (57.77‰), Камбоджа, Мианмар, Източен Тимор, Индонезия, Виетнам и между 15 и 20‰ - Филипини, Тайланд, Малайзия. Изключение е Сингапур с 2.65‰. В Югозападна Азия има огромни различия между Йемен (53.50‰),Иран, Ирак и богатите на петрол страни от района на Персийския залив – Катар (6.81‰), Кувейт, Бахрейн, ОАЕ. В Източна Азия също има различия, но с по-малка амплитуда. От една страна са Монголия (36.0‰) и Северна Корея и от друга икономически развитите страни като Япония (2.21‰), Република Корея (Южна Корея), Република Китай (Тайван) и специалните райони Хонконг и Макао. Междинно положение заема КНР (Китай) с 15.63‰ детска смъртност.    
Населението в повечето азиатски страни се характеризира със сравнително ниска очаквана средна продължителност на живота. С най-ниски стойности е Афганистан (43.8 г.). под средните стойности (67.2 г.) на света е продължителността на живота в повечето страни в Южна Азия – Индия (64.7 г.), Бангладеш, Пакистан, Непал, страните от Централна Азия - Казахстан, Узбекистан, Киргистан, Туркменистан, Таджикистан. В Азия и в света с най-високата очаквана продължителност на живата е Япония (82.6 г.). С висока средна продължителност на живот са редица страни от района на Персийския залив – ОАЕ (78.7 г.), Кувейт, Оман, Бахрейн и Катар.
Естественият прираст на населението е голям. В 19 от азиатските държави той е висок и много висок (над 15‰). Това са предимно страни от Югоизточна Азия – Източен Тимор (28.80‰), Камбоджа, Лаос, Малайзия, Филипинските острови. С високи стойности е и естественият прираст в страните от Югозападна Азия и предимно арабските страни от Близкия Изток – Йемен (25.75‰), Йордания, Оман, Палестинските територии, Сирия, Саудитска Арабия, Кувейт. Много висок е и естественият прираст в Иран (23.46‰). С висок естествен прираст са и почти всички страни в Централна Азия – Афганистан (24.71‰), Таджикистан, Киргизстан и др.      
За Азия са много характерни засилените миграционни движения на населението. Силно доминират изселническите движения. С най-голяма емиграция са Китай с около 300 хил.д. годишно, Индия с около 250 хил.д., Пакистан с около 220 хил.д., Узбекистан с около 140 хил.д. и др. Миграционните потоци имит различна насоченост. От Китай изселниците се насочват на юг към Индокитай, Индонезия, Австралия и към Северна Америка. Изселниците от Южна Азия се насочват предимно към Западна Европа и най-вече Великобритания, както и към Северна Америка. Изселниците от страните от Централна Азия са предимно към Русия. От азиатските страни най-много преселници привличат Япония и Република Корея (Южна Корея).
Стойностите на механичния прираст в страните от Азия са твърде разнообразни. С високи стойности е той в страни от района на Персийския залив – Катар (40.62‰ най-висока стойност в света), ОАЕ (16.82‰), Бахрейн и бързо развиващите се и развити икономически територии като Сингапур (15.62‰), Хонконг и Макао (сега специални райони на Китай). Преобладаващата част от азиатските страни имат нулев или незначителен отрицателен механичен прираст. С най-високи стойности е загубата на население от механичния прираст в Сирия (-27.82‰) и Ливан (-12.08‰) поради вътрешните конфликти и военни действия. С по-значими отрицателни стойности на механичния прираст са страните от Централна Азия Киргизстан (-8.10‰), Афганистан, Таджикистан, Узбекистан поради вътрешни политически конфликти и много ниско жизнено равнище на населението.
За общият ръст на броя на населението в Азия най-значим принос имат: високият естествен прираст на повечето азиатски страни. С най-значим ръст са предимно малките развити и богати азиатски страни като: Катар (49.30‰), ОАЕ (30.54‰), Бахрейн (26.52‰), Оман, Сингапур. Като абсолютен брой с най-голямо количество се увеличава населението на големите по общ брой на населението страни, които имат действителен общ прираст между 10 и 20‰. Такива са: Индия (13.12‰), Пакистан (15.50‰), Индонезия (10.32‰), Турция (11.98‰), Иран (12.47‰) и др.  

         4. Демографската ситуация в Северна Америка (Англоамерика).
Това е регион със сравнително по-малък териториален обхват и брой на страните – САЩ и Канада и трите владения  Бермудски острови (брит.), Сен Пиер и Микелон (френ.) и Гренландия (дат.). Демографските процеси са твърде различни във владенията от тези в силно развитите икономически страни САЩ и Канада.
Раждаемостта е на средно равнище. В САЩ тя е малко по-висока – 13.70‰, в Гренландия е 14.58‰, в Бермудските острови е 11.42‰ и в Канада е 10.28‰. Смъртността е сравнително ниска – в САЩ е 8.40‰, в Гренландия 8.22‰, в Канада е 8.09‰. Регионът на Северна Америка се отличава с ниска детска смъртност – под 8.0‰. В САЩ тя е 6.00‰, а в Канада 4.85‰. Най-ниска е в британското владение Бермудски острови с 2.47‰. Англоамерика се отличава с много висока средна продължителност на живота – Канада (80.7 г.), САЩ (78.3 г.), Бермудските острови (80.4 г.).

Естественият прираст през 2012 г е умерен в САЩ (5.30‰) и в Гренландия (6.36‰), но е нисък в Бермудските острови (3.68‰) и в Канада  (2.19‰), а в Сен Пиер и Микелон е отрицателен (-0.86‰). В този регион средната продължителност на живота е една от най-високите в света.
Англоамерика е силен притегателен център за миграционните движения. С най-значим принос в света за имигранти е САЩ, където ежегодно се заселват около 2 млн. души. Потокът е предимно от Европа, Латинска Америка и Източна Азия. Има специална имигрантска политика за ограничаване на притока на нови заселници. В Канада ежегодния приток на имигранти е между 250 и 500 хил.д.
Това е район с трайно нарастване на броя на населението. То се дължи на по-високия естествен прираст сред афроамериканците в САЩ и от преселеното население от Латинска Америка, както и от емигрантите от Европа и Азия. В САЩ през 2012 г. ръстът на общия брой на населението е най-висок – 8.92‰. Следват Канада със 7.84‰ и Бермудските острови. В Гренландия се запазва почти един и същ брой население, а Сен Пиер и Микелон (-10.00‰) бързо се обезлюдява поради намаляване на броя на населението. 

5. Демографската ситуация в Австралия и Океания.
            Демографската ситуация в Австралия и Океания е твърде различна. Като цяло в региона има съществени различия в протичането на демографските процеси и промените сред населението. Това се отнася както за естественото движение, така и за механичното (миграциите) движение на населението.

В част от страните и владенията на другите държави в Океания има много висока раждаемост. Много висока е тя предимно в страните от Меланезия – Соломонови острови (27.46‰), Вануату (27.00‰), Папуа-Нова Гвинея (25.92‰), Фиджи (20.70‰) и др. Много висока е раждаемостта и в редица държави в Микронезия – Маршалови острови (28.14‰), Науру (27.08‰), Кирибати (22.45‰) и др. В останалите страни е висока и средна. С най-ниско равнище е раждаемостта в Палау (10.79‰). С по-ниска средна раждаемост на жените в детеродна възраст се отличават само Австралия (1.77 деца) и Френска Полинезия (1.97 деца).
Смъртността се отличава със сравнително ниски стойности. Преобладаващата част от страните, включително Австралия и Нова Зеландия има смъртност на населението между 4 и 8‰. Над тези стойности е само Тувалу (9.13‰). Под тези равнища е само владението на САЩ Северни Мариански острови (3.40‰). Съществени различия има в равнището на детската смъртност. Това се обяснява предимно със значимите различия в равнището на здравеопазването. С много високо равнище на детска смъртност се отличават страните Папуа-Нова Гвинея (42.05‰), Кирибати и Тувалу. С високо равнище на детската смъртност (между 20 и 30‰ са страните Френска Микронезия, Маршалови острови и Самоа. С най-ниска детска смъртност (под 5‰) са големите и развити страни като Австралия (4.55‰) и Нова Зеландия (4.72‰), както и Френска Полинезия и Уолис и Футуна.   
            Продължителността на живот в този географски регион е много различна. С най-голяма продължителност е животът на хората в Австралия  (81.2 г.), Нова Зеландия (80.2 г.), Нова Каледония, Френска Полинезия, Гуам и др. Много ниска е тя в Папуа-Нова Гвинея (57.2 г.) и някои други островни държави в Океания.
Много големи различия съществуват в естествения прираст на населението. В региона няма страни и владения с отрицателен естествен прираст. В малко на брой страни има много висок естествен прираста (над 20‰) – Маршалови острови (23.83‰), Соломонови острови, Вануату и Науру. Доминираща е група с висок естествен прираст (между 10 и 20‰). Със средно равнище на естествения прираст са малко страни, но определящи сред тях са Австралия (5.34‰) и Нова Зеландия (6.50‰). В тези две страни умереното равнище на естествения прираст на населението се дължи предимно на  голям приток на емигранти от Европа и Източна Азия, висока продължителност на живота и значимо нарастване на броя на населението. В останалите страни от Океания доминира много бързото нарастване на броя на населението поради високата раждаемост. Това се отнася за страните Папуа-Нова Гвинея, Маршалови острови, Соломонови острови, Науру, Вануату и много други.
            Най-значимите миграционни движения са потоците от имигранти за Австралия и Нова Зеландия. Ежегодно само за Австралия емигрантският поток е между 250 и 500 хил.д.. Преселниците са предимно от Европа и Източна и Югоизточна Азия. През 2012 г. механичният прираст в Австралия е 5.93‰, а в Нова Зеландия е 2.26‰.Само в няколко държави и владения в Океания механичният прираст е около нулата.  Огромното мнозинство от страните и владенията в Океания имат доминиращи процеси на емиграция. Те са насочени предимно към САЩ, Австралия и Нова Зеландия. С най-голяма загуба на население като резултат от миграциите са Северните Мариански острови (-41.32‰), Френска Микронезия (-20.97‰), Тонга, Науру и др. Причините за този процес са различни, но доминират икономическите.   

6. Демографската ситуация в Европа.
Тя е твърде неблагоприятна. Има незначителен ръст на населението, постиган предимно чрез повишаване на продължителността на живот и емигрантския приток от другите континенти, особено от Африка и Азия. Една голяма група държави, предимно тези от Източна Европа са с отрицателен естествен прираст, масово емигриране на население към Западна Европа и Северна Америка и значим спад на броя на населението и ограничаване на трудовите ресурси. Развитите държави от Западна и Централна Европа изпитват недостиг на трудови ресурси и поради това привличат население от останалите страни от континента, особено в условията на Европейския съюз, където има свобода на движението и преселванията на хора.  
Изгочник: The World Factbook

В Европа има много ниско равнище на раждаемост. През 2012 г. няма нито една европейска страна с високо и много високо равнище на раждаемост. Всички страни са под 14‰ раждаемост. В групата с ниско равнище на раждаемост от 10 до 14‰ са 24 европейски страни и Гибралтар. Сред тях най-високи са равнищата във Франция (12.70‰), Русия (12.30‰), Великобритания (12.27‰), абсолютно най-висока в Европа е раждаемостта в Исландия (13.23‰). Сред тази група страни са 12 от бившите социалистически държави, които в прехода от планово към пазарно стопанство изпаднаха в дълбока социално-икономическа криза и голяма част от населението се пресели към развитите европейски държави и САЩ, в тях населението застаря и се намали раждаемостта. В тази група с ниско равнище на раждаемост попадат и повечето малки развити европейски държави като Монако (6.85‰), Сан Марино, Андора. С много нисък естествен прираст са и две от най-развитите европейски държави – Италия (9.06‰) и Германия (8.33‰), както и развити държави като Австрия, Португалия и Гърция. Само в две европейски страни Франция (2.08) и Фарьорски острови (2.39) броят на децата средно на една жена в детеродна възраст е над две и с това се осигурява просто възпроизводство на населението. Това равнище на раждаемост в Европа не е в състояние да осигури нормално естествено възпроизводство на населението в повечето страни. Особено тревожното е, че в тях раждаемостта е по-висока сред имигрантите от другите континенти и страни. Това е особено характерно за Франция (преселените араби), Германия (преселените турци), Великобритания (преселените индуси, пакистанци, африканци и др.). А това води до промяна на етническия състав на редица европейски страни.  
Смъртността в Европа е една от най-високите в света. С много високо равнище е тя в две от страните – Украйна (15.76‰) и България. С високо равнище на смъртност (между 10 и 14‰) са 20 държави, сред които почти всички бивши социалистически страни (без Русия, Черна гора и Македония) и развити икономически държави като Германия (11.04‰), Белгия, Дания, Швеция, Финландия, Австрия и др. със средно равнище на смъртност (от 8 до 10‰) са 14  страни, сред които Великобритания, Франция, Испания, Нидерландия и др. Само три страни са с ниско равнище на смъртност (от 6 до 8‰) – Исландия, Албания и Ирландия. В Европа няма страна с много ниско равнище на смъртност – под 6‰.
Регионът се отличава с изключително ниска детска смъртност, дължаща се на високото жизнено равнище и силно развитото здравеопазване. Най-ниска е детската смъртност  в страните от Северна Европа - под 4.0‰ (Исландия – 2.9‰, Швеция, Норвегия и Финландия). Следват страните от Западна и част от страните от Централна Европа със стойности между 4.0 и 5.0‰ (Швейцария, Франция, Германия, Люксембург, Австрия, Великобритания, Нидерландия, Ирландия) и отделни други страни като Чехия, Дания, Италия, Португалия. Повечето европейски страни са с детска смъртност под 10‰. Само в някои от страните в Източна  и Югоизточна Европа детската смъртност е над 10 и до около 15‰ – Русия, Украйна, Сърбия, България, Босна и Херцеговина, Македония, Румъния, Молдова.
Очакваната средна продължителност на живота в европейските страни е много висока. При 67.2 г. средна за света по данните на СIA и по данните по страни на ООН за периода 2005-2010 г. няма европейска страна с обща средна продължителност на живота под средното за света. Със стойности под 70 г. са само Беларус, Украйна и Молдова. Най-голяма е продължителността на живота в Швейцария (82.1 г.), следвана от Исландия, Испания, Швеция, Италия и Норвегия.
Европа се отличава с най-ниския естествен прираст на населението. Това се дължи на ниската раждаемост и високата продължителност на живота, водеща до увеличаване на смъртността. В Европа няма страна с висок и много висок естествен прираст (над 10.00‰). Само две страни са със средно равнище на естествения прираст – Ирландия (9.43‰) и Албания (6.13‰). С нисък естествени прираст (от 3.0 до 6.0‰) са само страните Кипър, Лихтенщайн и Люксембург и владенията Гибралтар (брит) и Фарьрорски острови (дат.). С много нисък естествен прираст (между 0 и 3‰) са 13 държави, сред които Великобритания, Швеция, Дания и др. С отрицателен естествен прираст са 22 европейски държави, т.е. в тях умиранията са повече от ражданията. Това са почти всички бивши социалистически държави, с изключение на Полша, Черна гора, Македония и Грузия и някои развити икономически държави като Германия (-2.71‰), Австрия, Италия, Белгия, Гърция и Монако.
В Европа има засилени миграционни движения. С преобладаваща емиграция (изселване) са страните от Източна Европа, повечето страни от Югоизточна Европа и част от страните в Централна Европа. С преобладаваща имиграция (заселване) са страните от Западна, Северна, Югозападна и част от Централна Европа. В тях се заселват предимно хора от Източна Европа, Африка, Южна и Югозападна Азия. През последните години най-много имигранти ежегодно приемат Русия (около 220 хил.), Франция (около 200 хил.), Великобритания (между 100 и 200 хил.), Швеция (90 хил.), Германия (80 хил.) и др. Главната причина за заселванията в тях е търсенето на работа, и получаването на по-високи доходи. От европейските страни най-много емигранти напускат Русия (около 200 хил.), Украйна (около 80 хил.), Полша, Румъния и др. С най-голяма динамика на миграционните процеси се отличава Русия. От нея се изселват предимно към развитите страни на Западна Европа, Северна Америка и към Израел. В нея се заселват предимно хора от бившите републики на Съветския съюз.
Благодарение на емигрантските потоци от Източна Европа и от другите континенти повечето европейски страни се отличават с положителен механичен прираст на населението. В преобладаващата част от страните той е незначителен или близък до нулата. През 2012 г. най-значим е механичният прираст на Кипър (около 10.7‰), следват Люксембург (8.15‰), Испания и Италия. В повечето бивши европейски социалистически страни механичният прираст е отрицателен. С най-голяма загуба на население са Молдова (-10‰), Следвана от Албания, Естония, България, Латвия и др.         
Като цяло общият брой на населението на Европа се повишава много бавно. Тенденциите за следващите десетилетия са крайно неблагоприятни. Очаква се дори общо намаляване на броя на населението в континента Европа.

Обща за света доминиращи са тенденциите за бързо нарастване на броя на населението на страните и усилване на проблемите с изхранването и социалните грижи за новите поколения. Светът все повече се разделя на богати и бедни страни. В бедните страни се формира демографският взрив на планетата Земя. А той поставя на изпитание цялото човечество.