вторник, 12 февруари 2013 г.

Сгъстената тишина на вулканите

Учителски размисли в следпразничния ден

 "Нова Зора" - брой 21 - 27 май 2008 г.

Отзвучаха фанфарите на 24 май и отново учителите са в дълбок размисъл за своето бъдеще. Оглеждайки се, българските учители виждат, че вече: няма желаещи млади хора да стават учители; неграмотните работници (строители, ватмани, фризьорки и т.н.) получават многократно по-големи заплати от българските лекари, учители, научни работници, специалисти с висше образование. Учителите вече са наясно, че в борбата за оцеляването на българската просвета и за своето физическо оцеляване не могат да разчитат на българските синдикати, които обявиха мир на правителството до края на неговия мандат, и не спират да хвалят правителствените решения, че, празнично, на Първи май се снимат с по-личните управляващи политици.

Времето на празника на българската просвета и култура съвсем не бе празнично. То бе време на тежка равносметка.

В края на месец май изминаха седем месеца от приключването на учителската стачка. Достатъчно време за размишления и изводи за последвалите действия на правителството и преди всичко на Министерството на финансите и Министерството на образованието и науката. Небивалата по своите мащаби, продължителност и обществен отзвук учителска стачка в края на 2007 г. приключи без резултат. Правителството едностранно прекрати стачката, като внесе в Народното събрание проекта за бюджет на България за 2008 г. И започна времето на административно-държавното отмъщение към българското учителство, отмъщението на финансовите и просветните бюрократи. Оръжията на това отмъщение са много. Някои от тях са твърде рафинирани, афиширани са като грижа за образованието и за учителството. Драмата на отмъщението протича в няколко действия.

Действие първо. Измислените неадекватни 18% увеличение на заплатите до края на 2007 г. (два месеца) са от икономисани средства от неплатените учителски заплати за времето на стачката (45 дни). Те всъщност покриват само размера на годишната инфлация от 12.6% и увеличението на данъци и осигуровки по високата данъчна ставка. По същество учителите не получиха нищо. Но твърде много получиха приближени на правителството фирми - чрез разпределените в края на миналата година над 1,2 млрд. лева.

Действие второ. От началото на годината се въведе плоският данък. Държавата предвиди компенсации за всички нископлатени държавни и общински служещи. За учителите и работещите в сферата на средното образование такава не бе предвидена с оправданието, че тя ще стане „някога, но не сега”, и то чрез разпределяне на средствата (ако останат такива) от делегираните бюджети. По такъв начин се оказа, че само за учителите и служещите в училищата няма компенсации за увеличението на данъчната тежест. Те трябва да се задоволят с онези 18%, които по същество вече са 0%. И евентуално да чакат след 1.07.2008 г. да разберат дали са останали някакви средства в бюджета на училището.

Нещо повече, от 1 януари 2008 г. се увеличиха и удръжките за социалното осигуряване за сметка на работещите, т.е. намалява се увеличението от края на миналата година.

Действие трето. Преследване на допълнителните доходи на учителите от частни уроци.

Хиперболизацията на частните уроци винаги се свързва само и единствено с учителите. Дори някои икономисти на Института за пазарна икономика раздухаха някакви измислени цифри за стотици милиони в сивата икономика от частни уроци. Някои в държавата се правят, че не знаят, че огромната част от средствата от частните уроци са в приходната част на университетските преподаватели и различни приближени на МОН „обръчи” от частни училища, школи и курсове. Налице е двуличие на управляващите - не позволяват нарастването на доходите на учителите, но забраняват и използване на знанията за допълнителен труд и доходи. За тройната коалиция е вероятно много по-добре учителките, за да си изхранят семействата, да са чистачки по кооперации, офиси, продавачки в денонощни магазини или на пазарите, а учителите да са още и шофьори на таксита, майстори по ремонта на жилища и сгради, пазачи на различни обекти и т.н.

Действие четвърто. По време на учителската стачка делегираните бюджети бяха обявени като финансова панацея за „реформиране” на средното образование. Разчетите на синдикатите показаха, че предвидените разходи за издръжка на един ученик от 1151 лв. са крайно недостатъчни. Но сакралната цел на Орешарски е недофинансиране на образователните дейности.

При делегираните бюджети главната цел е съкращаване на разходите за образование чрез пренатоварване и трудова преексплоатация на учителите. Това са финансови инструменти, които нямат нищо общо с качеството на образованието, с качеството на труда на учителите, а са форма на наказание на стачкувалите учители и средство за икономия на средства от държавния бюджет, които в края на годината могат да се преразпределят на съответния приближен „обръч от фирми”, на неговите „хранени люде”. Нещо повече. Целево бе забавено внедряването на делегираните бюджети за след 1.07.2008 г.. Средствата за издръжка са планирани от 1.01. 2008 г. и се харчат от училищните ръководства и от общините по старата структура на учебните паралелки и брой на учениците.

В хода на учебната година не могат да се променят учебните профили в гимназиалната степен, разделянето на паралелките на групи за обучението по чужди езици, информатика, труд и техника и т.н. Преди 1.07.2008 г. не може да се променя и щатното разписание. Всичко това може да изправи много училища на 15.09.2008 г. без необходимите средства. Като се знае, че общините перманентно нямат свободни финанси, това ще доведе до влошаване на качеството на учебния процес, ще продължи напускането на учители и ще се увеличи дефицитът на желаещи да започнат работа като учители.

Действие пето. Засилване разделението между учителите, тяхното противопоставяне едни на други. По този начин те не могат да бъдат единни в отстояване на своите искания пред правителството. Това се осъществява чрез различни прийоми и бюрократични хватки.

Най-старата, първата хватка, унаследена от времето на социализма, е разделянето на общообразователните предмети на привилегировани (с по-малък норматив от учебни часове) и дискриминирани (с голям брой учебни часове и работа с два-три пъти по-голям брой ученици). В променената наредба N 3 от 2008 г. са заложени старите нормативи. В тази наредба привилегировани са тези учители, които имат най-голям дял в даваните частни образователни услуги (учителите по филологическите и математическите учебни предмети). Дискриминираните са учителите по обществени науки и гражданско образование, т.е. тези, чрез които в най-значима степен се формират новите граждани.

Втората хватка е да се разрешава по-голям прием след 7 и 8 клас само на т.нар. елитни училища, които формират своя ученически състав, като подбират най-добрите деца от страната, от областта или дори само от големия град. Поради по-големия брой ученици, учителите в тези училища ще получават значително по-високи заплати, а колегите им, които ще работят в останалите училища за работата с по-трудни, но пак български деца, според МОН трябва да получават мизерно трудово възнаграждение, т.е. за по-трудна работа - по-ниско заплащане.

Третата хватка е директорите да запълват учителските места по някои учебни предмети (английски и немски, информатика и др.) със значимо по-високи трудови възнаграждения на новопостъпващи или искащи да напуснат учители с мотива, че няма правоспособни учители, желаещи да заемат техните места. Но се нарушава правилото за равен или поне приблизително равен труд да има равно заплащане.

Четвъртата хватка е доносничеството, което е предвидено с промяната на Закона за народната просвета за даване на образователни услуги срещу заплащане на ученици от същото училище. Винаги ще се намерят хора, които да доносничат, но по-опасното е, че някои от тях дори могат да съчиняват и тенденциозно да злепоставят добрите учители, а директорите нямат реална възможност да проверяват истинността на тези твърдения.

Всичко това прави невъзможно единството на учителите. По такъв елементарен начин на българска почва, в сферата на образованието, се реализира старата римска колониална максима - „Разделяй и владей”, прилагана особено успешно в несвършващата епоха на англосаксонския колониализъм.

Действие шесто. Разделение и между учениците, реализирано чрез различните средства за издръжка на училищата и заплатите на техните учители. Съвсем не е случайно, че в 15-те най-големи града в страната издръжката на един ученик от общообразователно училище е най-ниска и е само 980 лв., и значително отстъпва от средната издръжка - 1151 лв. Нима качеството на обучението в големите градове трябва да бъде по-ниско, с по-ниско качествени учители, нима в големите градове топлофикационните дружества осигуряват на по-ниски цени отопление на училищата, или електричеството и водата са с по-ниска цена!.. Това не е случайно. Да си спомним, че най-масова и най-продължителна бе стачката в големите градове, че учителите в малките общини и селища първи прекратиха стачните действия и по такъв начин подпомогнаха правителството да смачка българското учителство.

Като цяло целта на държавните финансови и просветни бюрократи по време на учителската стачка и след като „седянката” свърши, бе постигната - никакво реално увеличение на заплатите на българските учители.

Като своеобразна компенсация за техния продължителен протест, чрез различни финансово-бюрократични хватки, бе увеличена трудовата натовареност и се тръгна към драстично съкращаване на броя на учителите. Това бе отмъщението на правителството спрямо учителите.

Смачкването на учителите е равносилно на смачкване на българското образование, на продължаване на негативния процес на понижаване на качеството на българското образование. За какъв социален вектор ни говорят, когато убиват българското образование като унижават учителите и понижават качеството на учебния процес?

Но учителите са като вулканите - ту затихват и с години не проявяват активност, ту страшно изригват. Сред българските учители все по-учестено и силно клокочи недоволството от правителствената подигравка със заплащането на техния труд и колкото и да им се струва невероятно на „седенкуващите”, има сериозни предвестници за ново изригване. Вероятно и по-опустошително...