понеделник, 11 февруари 2013 г.

Тема 1: Развитие и съвременна структура на географската наука

1. Възникване и развитие на географията:
Географията е древна наука. Нейното развитие е в съответствие с развитието на човешкото общество, неговите потребности и необходимостта от специфични знания за природната среда и териториалното разположение и развитие на обществото и на хората. В исторически план развитието на географията преминава през пет периода.  
         
     1.1. Античен период (V в. пр.н.е – V в след н.е.). Характерно за този период е , че се правят първите описания на нови и непознати земи и първите географски карти. Разселването на хората, стопанското усвояване на нови територии, развитието на търговията и обмена на продукти, военните действия и походи водели до набарането на знания за нови земи и формирането на умения и навици за ориентиране сред природата чрез движението на Слънцето, Луната, планетите и звездите. 

Възникването и утвърждаването на уседналия начин на живот, и особено развитието на земеделието, формират умения за разбиране на ритмичността на природните явления (смяна на годишните сезони, разливането на реките и т.н.) водят до възникването и използването на календара. На основата на разширяването на знанията и представите за други земи възниква и географската карта и използването на математически знания и методи.

Анаксимандър създал първата географска карта, написал редица географски съчинения. Аристотел и Ератостен (въвел в употреба термина география, т.е. земеописание) отстоявали кълбовидната форма на Земята. Ератостен използвал математически методи и сравнително точно изчислил дължината на меридиана, разделил познатият свят на три региона – Европа, Азия и Либия.

Географските карти били снабдени с градусната мрежа от паралели и меридиани. Географията на Птолемей (8 т.) съдържала множество географски карти и в нея било определено местоположение на хиляди географски обекти. Страбон направил подробно описание на множество страни и райони на познатият тогава свят. През целия този период географията възниква, утвърждава се и се развива като самостоятелна наука.

     1.2. Средновековен период (V-XV век). В началото на този период има упадък на географията. Знанията от античността били разпилени и до голяма степен изгубени. Влиянието на християнските религиозни представи в Европа било пречка за развитието на географските знания. Използвали се предимно знания и описание на пътищата и маршрутите на поклонниците до Йерусалим и кръстоносните походи.

Арабите първи се върнали към използване на знанията на древните гърци. Това подпомага развитието на на математическата география, картография и странознание. Големи пътувания и интересни описания са оставили Ибн Сина, Ал-Идриси, Ибн Баттута и други арабски географи. В края на периода в Западна Европа усъвършенстват компаса, уредите за определяне на местоположението в открито море, конструират платноходните кораби.

С политически, религиозни и търговски цели се правят пътувания в далечни земи. Описанията на тези пътувания дават много нови разширени знания за света. Сред тях се отличават пътуванията на Марко Поло в Китай, на Уилям (Гийом) Рубрук до столицата на монголските ханове (Каракорум) и др.. Издават се старите карти на Птолемей. Всичко това създава предпоставки за извършване на големи географски открития. Развитието на стопанството и търговията пораждат потребности от нови източници на богатство и пътища за търговия. 

     1.3. Период на Великите географски открития (XV – средата на XVII век). Това е период на излизане от рамките на Стария свят и откриване и опознаване на нови земи. Първоначалният подтик е търсенето на нов път към Индия и Островите на подправките (Молукските острови). Турската империя прекратява свободния достъп на европейците до стоки и изделия на разкоша от Китай, Индия, Източна и Югоизточна Азия. Най-развитите по това време морски държави Португалия и Испания, а след това и Англия, Холандия и Франция започват да търсят нови пътища за търговия и нови земи.

Христофор Колумб, воден от разбирането за кълбовидната форма на Земята, считал, че плавайки на запад ще достигне до Индия и Китай. През 1492 г. неговата експедиция открива Америка като достига до Бахамските и Антилските острови, а в следващите експедици и до бреговете на Средна и Южна Америка. Вашку да Гама през 1498 г. открива пътя до Индия, заобикаляйки Африка. През 1513 г. Васко Нунес дьо Балбоа достига до бреговете на безрежното Южно море (Тихия океан). Малко по-късно Фернадо Магелан – прави първото околосветско плаване (1519-1522 г.). С това плаване окончателно е доказана кълбовидната форма на Земята. През това време, и по-късно се провеждат множество експедиции и се изучават и завладяват новите земи. Отличават се Джеймс Кук, който през през периода 1768 – 1779 г. прави три околосветски плавания. Открити са Австралия, Нова Зеландия, северните райони на Северна Америка и хиляди острови в Океания.

Събран е огромен фактически материал. Започва процеса на неговото систематизиране, нанасяне на карта, анализ и обобщение. Най-пълно и сполучливо обобщение на географските знания прави Б. Варениус с книгата „Обща география”. Много бързо се развива картографията. Меркатор изготвя глобус, прави множество географски карти и издава първия печатен атлас. Развиват се научните идеи за Земята и положението и във Вселената. Николай Коперник оборва геоцентричната система на Птолемей, утвърдена кото религиозан догма и разработва хелиоцентричната космогенична система. Най-известни поддръжници, защитници и проповедници на учението на Коперник са Джордано Бруно и Галилео Галилей. Географията през този период имала енциклопедичен характер, т.е. дава общи знания за страни и народи.  

     1.4. Период на Новото време (от средата на XVII век до края на XIX век). Това е периодът на диференциация на географското знание и обособяване на природните и обществените географски науки. Започва комплексно изучаване на обектите и създаването на нови научни географски направления. Александър Хумболт подпомага обособяването и развитието на физическата география, географията на растенията, ландшафтознанието, вертикалната зоналност, общото земеописание (книгата „Картини от природата”). Фридрих Ратцел развива антропогеографията и политическата география. Докучаев създава географията на почвите.

През този период продължават географските открития. Руските мореплаватели Белингсхаузен и Лазарев откриват Антарктида. Активно се се проучват вътрешните райони на континентите Северна и Южна Америка. Значими са откритиията и изследванията на Хумболт (Южна Америка), Дейвид Ливингстън (Африка), Семьонов-Тяншански и Рихтхофен в Азия и др. Правят се поредица от експедиции в Арктика и в Океания.       
      
     1.5. Период на най-новото време (от края на XIX век до наши дни). Това е период на развитие и утвърждаване на географията като наука, изучаваща взаимодействието между природа и общество. През него се формират водещите географски школи като  немската (Хумболт, Ритер, Рихтфофен, Ратцел, Хетнер, Тюнен), френската (Видал де ла Блаш, Елизе Реклю и др.), руската (Тяншански, Докучаев, Воейков, Кропоткин и др.), англоамериканска (Дейвис и др.).

През този период се осъществява покоряване на полюсите на света – Северен полюс (Роберт Пири), Южен полюс (Руал Амундсен), Джомолунгма (Хилари и Норгей), Марианската падина (Жак Пикар) и др. Формират се нови направления на географското знание, нови методи и се утвърждават географските информационни системи.

2. Предмет и обект на географията:
     2.1. Предмет на географията – изучаване (описание, обяснение и разкриване на закономерностите на съществуване на географски обекти, процеси и явления) на взаимодействието между природа и общество общо и в отделни територии и обекти. Географ­с­ко­то изу­ча­ва­не (из­с­лед­ва­не) ста­ва на три рав­ни­ща – гло­бал­но, ре­ги­о­нал­но и локал­но (мес­т­но).

     2.2. Обект на географията – изучаване на географската обвивка и географското пространство, съставящите ги географски обекти, явления, компоненти, системи, както и териториалната организация на обществото. Според обекта на изследване, по своя характер, географията е природно-обществена наука, тя свързва давата основни дяла на човешкото знание – за природата и за хората и обществото.

3. Структура на географската наука:
     3.1. Теоретична география:
а) математическа география и картография (изучава: положението на Земята сред
    другите небесни тела, нейната форма, размери, външен вид; географските карти,   
    тяхното изготвяне и използване)
б) теоретична география (изучава теоретичните основи и методологията на географските изследвания);

     3.2. Природна география:
а) геоморфология (наука за земеповърхните форми);
б) климатология (изучава състоянието на приземния слой на атмосферния въздух, времето и климата;
в) хидрологията изучава водите на планетата: океанология (океани и морета); хидрология на сушата (извори, реки, езера, блата, подземни води) и глациология (ледниците);
г) география на почвите, териториаланата специфика на почвената покривка на Земята;
д) биогеография (фитогеография – изучава разпространението и арелите на растенията зоогеография – разпространението и ареалите на животните и животинските видове);
е) палеогеография (изучава географската среда през минали геоложки периоди);
ж) ландшафтознание (изучава природните и природно-антропогенни единици на земната повърхност);
з) география на природните ресурси (териториалното разпределение и осигуреност с природни ресурси).

  3.3. Обществена география: (социално-икономическа), изучава териториалната организация на обществото. Тя се поделя на:
а) икономическа, изучава стопанските отрасли промишленост, земеделие, обслужваща сфера (транспорт, търговия, туризъм и др.);
б) социална, изу­ча­ва­ прос­т­ран­с­т­ве­ни­те процеси и фор­ми на ор­га­ни­за­ци­я­та на жи­вот на хо­ра­та – труд, бит, от­дих, възпроизводс­т­во и т.н.;
в) политическа (изучава политическата карта, териториалното устройство на държавите, разположението и територалното разположение на политическите сили и държави, международните политически и военни организациии  и съюзи);
г) география на населението и селищата (изучава разположението и териториалнана организация на населението, селищата и селищните обединения):
д) културна география (изучава пространственото развитие и разпространението на културата);
е) историческа география (изучава географията на на определена територия в минал исторически период).

    3.4. Регионална география:
а) география на континентите и океаните;
б) странознание;
в) краезнание.

  3.5. Междинни географски науки (медицинска география, геоекология, геоинформатика, етногеография, агроклиматология, лингвистична география и др.).
   
4. Подходи и методи на географските изследвания.
     4.1.Подходи – пространствен, исторически, системен, сравнителен, функционален, и др.
     4.2. Методи:
а) общонаучни методи – логически, математически, статистически, балансови, дистанционни;
б) географски методи – теренни; наблюдение (мониторинг), описание и измерване; картографски, геоинформационни и др.

5. Тенденции в развитието на съвременната география: 
     5.1. Хуманизация – процес на придаване на човешки облик на географските изследвания и връзката човек – „природна среда”, „човек-територия”, „човек-стопанска дейност” и др.
    5.2. Екологизация – разглеждане на човека във връзка със състоянието на средата за обитаване, разработване и внедряване на нови технологии за използване на природни ресурси, опазване и защита на природната среда.
   5.3. Икономизация – разглеждане на развитието на обществото в тясна връзка със съвременното състояние и развитието на стопанството.
  5.4. Социологизация – изследване на социалните и демографските проблеми на съвременното общество (трудова заетост, безработица, равнище на доходи и бедност, миграции, демографски процеси и др.).
     5.5. Политизация – изследване на политическите процеси в обществото през призмата на географската специфика на определено пространство, влияние на географския фактор върху развитието на обществото. 
    5.6. Компютризация – използване на възможностите на компютърните и съвременните информационно-комуникационни технологии и Интернет в географските изследвания.

Примерен тест