понеделник, 18 февруари 2013 г.

Амазонка – най-пълноводната река в света

Източник: Интернет
Река Амазонка е една от най-големите и от най-известните реки в света. Тя безспорно е реката с най-голям водосборен басейн и с най-голямо пълноводие. Според редица мнения тя е и най-дългата в света река, с най-голяма и сложна речна система. Реката извира от Андите, в територията на Перу. Образува се от сливането на реките Мараньон и Укаяли (координати 4°26′25″ ю.ш. и 73°26′50″ з.д.). След това тече по обширната Амазонска низина (през Бразилия) и се влива в Атлантическия океан (0°35′36″ с.ш. и 49°57′23″ з.д.).

Името Амазонка получава по името на митичното племе на амазонките, които били живели на нейните брегове и описани от пътешественика Карбахал. Местните индианци наричат реката „Парана-Тинг”, което в превод означава „Кралица на реките”.

Откриване и изследване.
Първият европеец, който достигнал Ориноко е Винсенте Пинсон. Той достигнал по море до устието на Амазонка, навлязъл навътре по река на 80 км и помислил, че това е слаководно море. Той кръстил реката със сложното име „Рио Санта Мария де ла Мар Дулсе” — „Реката на Света Мария – Море на прясната вода”.

Първи прави плаване по реката Франсиско Ореляна от групата конкистадори на Гонсало Писаро през 1541-1542 г.. Група испански конкистадори начело с Ореляна тръгнали да търсят храна, се спуснали по течението на Амазонка, но не могли да се върнат по обратния път поради силното речно течение. Преминали чрез много премеждия и достигнали до Атлантическия океан. За 8 месеца изминали 6 000 км на примитивен плавателен съд, без храна, без карта, в условията на враждебност от местните индиански племена. Освен това в река има гигантски змии, пирани, речни акули и т.н. При устието на река Тромбетас отряда на Ореляна води битка с войнстващи индианци. Испанците били поразени от това, че в първите редици на сражаващите се индианци имало полуголи жени, въоръжени с лъкове. Това напомнило на испанците за античният мит за жените-войни, наричани амазонки. Това дало повод реката да бъде наречена Амазонка, макар че Ореляна я нарича „Ел Рио Мар”, т.е „Реката море”.

След пристигането в Испания конкистаторите на Ореляна били обявени за дезертьори. След Ореляна множество изследователи посещават река Амазонка и нейният водосборен басейн, правят проучвания и откриват все нови неща. Сред тях най-значими са изследванията на Педро Тешейра (1637/1639 г.), пастор Самуил Фриц, Кондамин (1743/1744 г.), Спикс и Марциус (1820 г.), Мау (1826 г.), Пепит (1831/1832 г.), принц Адалберт (1842 г.), граф Кастеляно (1846 г.) и др. През 19 век в долината на Амазонка Хенри Бейтс събира образци на хиляди непознати до тогава насекоми, Ричард Спрус – около 7000 непознати образци на растения.

Водосборен басейн.
Амазонка събира водите си от огромна площ  - 7 180 000 км2. Той обхваща Амазонската низина, голяма част от Андите, централните и южни части на Гвианската планинска земя, северните и част от централните райони на Бразилската планинска земя. Тези земи попадат в екваториалната и субекваториална част на континента Южна Америка. Поради високото количество на валежите в тази част на света, река Амазонка и нейните притоци са пълноводни. В огромната част на водосборния басейн релефът е низинен, с незначителна разлика във надморската височина. Поради това реката тече бавно, често излиза извън руслото и залива съседните земи, като образува множество езера, блата, протоци. Дънерите на дърветата и част от техните стволове са за периодично заливани от водите на реката. Водосборният басейн обхваща три природни зони: екваториалната гора (селвас), савана (кампос) и планинска област.

Източник: Географический энциклопедический словарь. –
М., Большая русская энциклопедия,  2003 г.
Водосборният басейн на река Амазонка обхваща земи от територията на различни държави. Най-голяма площ има в Бразилия. Обхваща още земи от територията на Перу, Боливия, Еквадор, Колумбия и Венецуела. 

Амазонка има най-сложната и най-голямата речна система. Тя е главната река. Тя има над 500 притока, а 20 от тях са с дължина над 1500 км: Журуа, Пурус, Мадейра, Тапажос, Шингу, Токантинс, Иса, Жапура, Риу-Негру и др.  Шест от притоците на Амазонка са по-дълги и по-многоводни от река Рейн. Внасяните от тях води в реченото течение на Амазонка имат незначителен дял. Особеност на Амазонка е, че почти всички големи притоци, вливащи се в реката образуват делти, с ръкави и острови.

За дължината на реката има различни измервания. В зависимост от възприетото начало, дължината на реката е различна. Най-често се възприемат за начало изворите на река Мараньон и тогава дължината на река Амазонка достига 6 437 км. и е втората по дължина река в света. Ако се приеме за главен приток Укаяли, дължината става 6 280 км. Някои географи приемат, че началото е един от притоците на Укаяли. Тогава дължината на реката става 7 100 км.  Всичко зависи от принципа – кой приток да се приеме за главен, по-пълноводния или по-дългия приток. Повечето специалисти приемат за начало река Мараньон, поне тя е по-пълноводна.

Амазонка извира от район на Андите с надморска височина 5 700 м. от езера, подхранвани от топенето на снеговете. За начало е приет ручея Гайцо, протичащ през езерата Санта-Ана и Лаурицоха. Реката, която изрива от Лаурицоха носи името Мараньон.

Река Мараньон има дължина около 2000 км и водосборна площ около 350 хил. км2. Пресича Централните и Източни райони на Андите чрез множество (27) дълбоки клисури  и след това навлиза в Амазонската низина. По-ниската част, около 1000 км е плавателна.  След сливането с Укаяли реката носи името Амазонка.

Река Укаяли извира от Централните части на Андите. Образува се от сливането на реките Тамбо и Урубамба и след това пресича планинските хребети чрез редица проломи. След това навлиза в Амазонската низина. Има площ на водосборния басейн около 375 хил. км2 и дължина почти 2000 км. Река Укаяли е плавателна в долното си течение. За начало на Укаяли и респективно на Амазонка се приема ручеят Апачету, образуващ се от извор на височина 5 170 м. 

Главното течение, с името Амазонка, е след сливането на двете реки – Мараньон и Укаяли. Реката събира множество леви и десни притоци и непрекъснато увеличава количеството носена вода, ширината на речното течение и дълбочината на речното легло. 

След сливането на двете реки (Мараньон и Укаяли), Амазонка тече на североизток до град Икитос. От този град главната посока на течението е запад-изток. Реката приема множество леви и десни притоци, увеличава своята ширина и количеството вода. Отляво приема река Иса (име на долното течение на река Путумайо). Следващият по-голям приток е река Жапура (наричана в Колумбия Какета, 1930 км). Следва устието на десния приток река Пурус (извира от Перу, 3200 км). При град Манаус в Амазонка се влива известната река Риу-Негру.

Фото: вливането на река Рио Негру в река Амазонка   
Река Риу-Негру е ляв приток на река Амазонка. Дълга е 2500 км., а водосборният и басейн има площ от 691 хил. км2. Извира от Андите в Източна Колумбия. В част от своето течение е граница между държавите Колумбия и Венецуела. Неин ляв приток е река Касикяре, която я свързва чрез водно течение с река Ориноко и това е явлението бифуркация на реките. При вливането в Амазонка водите и са по-тъмни.  


След това по течението на реката на изток се вливат два големи десни притока. Първият от тях е река Мадейра. Тя е най-дългият в света речен приток на друга река. Част е от Амазонската речна система. Има дължина от 3 380 км. Мадейра е на 18 място по дължина сред всички реки в света. Извира от планината Анди в Колумбия.  Образува се от сливането на реките Маморе и Бени. Водосборният и басейн е 1 391 хил км2. Образува множество прагове и водопади. В долното и течение (в Амазонката низина) се отделя ръкав, който се влива в Амазонка на 300 км  по-долу от основното течение и по такъв начин между Амазонка и Мадейра се образува голям речен остров с името Тупинамбаранас (14.5 хил.км2).

След река Мадейра отдясно се влива другата голяма река – Тапажос. Тя също е десен приток на река Амазонка. Извира от Бразилската планинска земя, тече през нея и през Амазонската низина. Дълга е 2200 км и има водосборен басейн от 487 хил. км2. В района на устието и е град Сантарен, важно речно пристанище в най-тясната част на долината на Амазонка. Мадейра внася в Амазонка почти толкова вода, колкото втората по пълноводие река в света  (Конго) влива в Атлантическия океан.

По течението на десните притоци на Амазонка на границата между Бразилската планинска земя и Амазонската низина има  множество водопади и прагове. Това затруднява корабоплаването по тези пълноводни реки, но осигурява евтин ресурс за производство на електроенергия.

Източник: Рекорды Земли. Неживая 
природа, Смоленск, изд. „Русич”, 1998 г
С увеличаване на водното количество реката непрекъснато увеличава своята ширина. В устието тя е широка до 250 -320 км, а на 1600 км нагоре по течението е с ширина от 10 км. Средната ширина на река Амазонка е 5 км., а само в долното течение около 20 км. В отделни участъци реката може да достигне ширина 70-100 км.  В долното течение дълбочината достига 135 м.

Устието на Амазонка е втори, след въпроса за началото на реката, спорен въпрос сред географите. Срещат се определенията: устието на Амазонка е делта; устието на Амазонка е вътрешна делта; Амазонка няма делта.  По същество главното течение на река Амазонка, близко до вливането и в Атлантическия океан се състои от три главни ръкава (потока, канала), между които се образуват два острова – Кавиана и Мешиана.

При остров Маражо Амазонка има ширина 250 км. За главно устие се приема Браганцкия канал (Рио-Макапу). На юг от него има редица ръкави, от които най-големият се нарича Тахапуру. Той се свързва с река Рио-Гран-Пара, вливаща се в Атлантическия океан. Между двете главни устия е разположен остров Маражо. На север е ограден от Големия и Южния ръкави на Амазонка. От юг островът е ограден от река Пара и залива Маражо на изток и югоизток. Повърхността му е заблатена и пресечена от редица речни канали. Площа на Маражо е около 48 000 км2. Западната му част е покрита от вечнозелени гори. Източната му част е заета от палмова савана, влажни ливади и блата. Той е най-големият остров, разположен сред речни води. 

Щом в устието на една река водното течение се поделя на ръкави (протоци, канали) и образувани острови, устието е тип делта. Амазонското устие е вътрешна делта, една от най-големите на Земята, с площ над 100 хил. км2.

Речният отток на река Амазонка е най-големият от всички реки на Земята. Тя внася огромно количество прясна вода навътре в Атлантическия океан – до 400 км от устието навътре в океана. Огромното количество вода се дължи на голямата водосборна площ и предимно на екваториалния климат с обилни валежи, в повечето места около и над 2000 мм годишна сума.

Амазонка е най-пълноводната река  на Земята. Нейният годишен отток е 6 937 км3 вода. Средният разход на вода е около 110 000 м3/сек или около 15% от общия годишен отток на всички реки на Земята. Някои автори посочват и 220 хил. м3/сек воден отток. След нея по пълноводие се нареждат Конго, Ла Плата, Янцзъ, Мисисипи и др.    

Най-пълноводните реки
 Име на реката
 Континент
Среден разход на вода (м3/сек)
 Регион, държава
 Амазонка
 Юж.Америка    
 110 000
 Бразилия и др.
 Конго
 Африка
 42 000
 Екват. Африка
 Ла Плата (Парана и Уругвай)
 Юж.Америка
 40 000
 Аржентина и Уругвай
 Янцзъ
 Азия
 31 000
 Източна Азия, Китай
 Мисисипи
 Сев.Америка
 17 500
 САЩ
 Енисей
 Азия
 15 930
 Русия
 Меконг
 Азия
 15 900
 Индокитай
 Лена
 Азия
 15 400
 Русия
Източник: Рекорды Земли. Неживая природа. Смоленск, Изд. „Русич”, 1998 г.

Характерно за водното течение е наличието в него на  „плаващи острови”. Те са образувани от преплетени корени на растения и паднали дървета, върху които прорастват нови растения.

Водното течение на Амазонка е много бавно, понеже наклона на земната повърхност е незначителен - 0.016 м/км. Поради това и морските приливи от Атлантическия океан достигат до 1000 км нагоре по реката. Навлизането на приливите в течението на река Амазонка поражда уникалното явление, наричано от местните индианци „поророка” („гърмящата вода”). Срещата на течението на водите на Амазонка на изток към океана и морския прилив на запад по течението на реката води до образуването на висок воден вал с пенлив гребен. Този голям вал с височина 5-6 м. се движи нагоре по реката с голям грохот и огромни разрушения по бреговете. Приличащата на стена движеща се висока вълна потопява непредпазливите кораби и  лодки.

Река Амазонка и нейните притоци внасят в Атлантическия океан огромно количество наноси - над 1 млрд. т. твърд отток. Тази огромна маса от наноси (предимно тиня и пясък) не води до запълване на част от дъното на океана и образуване на огромна външна делта, поради потъването на земите в района на долното течение на река Амазонка. От тези наноси са образувани множество острови във вътрешната делта на реката, включително и остров Маражо. Поради множеството наноси водите на Амазонка са мътножълти и личат в Атлантическия океан на голямо разстояние навътре в него – до 300-400 км.

Цветът на водите на Амазонка е променлив. Той зависи от цвета на носените речни наноси, както и от развиващите се във водата организми – растения, водорасли и други. Обикновено цветът е сиво-жълт и кафяв до белезникав. Някои от притоците като Риу-Негру имат тъмен цвят. В заблатените места и местата с много бавно течение поради развитието на водолюбивна растителност водата придобива и зеленикав цвят.  

Речният режим на река Амазонка е сложен, но като цяло тя е пълноводна, независимо от големите колебания във водното равнище. Нейното пълноводие се дължи на обстоятелството, че тя събира водите си от земи, разположени около Екватора, северно и южно от него. Когато през март-септември в Северното полукълбо е дъждовен сезон, в южното е сух и обратното – през октомври-април вали много в Южното полукълбо (дъждовен сезон), а в Северното малко (сух сезон). Независимо от това в речния отток на Амазонка има ясно формирани периоди на пълноводие и маловодие. Дъждовния период в басейна на Амазонка е от януари до март – 4 месеца (120 дни). Поради голямото им количество оттока на водата се повишава, а водното равнище на реката се издига с 10 до 15 метра височина, а на отделни места дори 20 м. Тогава Амазонка залива съседните ниски земи, а над водата са само короните на дърветата. 

Климат.
Басейнът на река Амазонка е разположен при три вида климат. Най-големи площи заема площите с екваториален климат. Тук няма годишни сезони. През цялата година температурите на въздуха са много високи (24-28оС). Има незначителни  денонощни колебания. Само в отделни дни има по-високи от обичайните температури. Количеството на валежите е голямо – около и над 2000 мм годишна сума – между 2000 и 3500 мм. Изпарението е голямо и поради това въздухът се отличава с висока влажност. Атмосферното налягане е постоянно ниско. Образуват се краткотрайни бури, придружени с проливни дъждове.

 Източник: www.klimadiagamme.de
Земите със субекваториален климат са характерни за водосборите на няколко от големите, особено десните, притоци на река Амазонка. Температурите са високи, но с малко по-голяма амплитуда от тази в екваториалния пояс. Има обособени два сезона – сух и влажен. Валежите са между 1500 и 2000 мм.

Планинският климат е характерен за изворните области на Амазонка, където температурите са по-ниски, а над 5000 м надморска височина има трайна снежна покривка, от топенето на която се подхранват потоците, образуващи горното течение на главните начални реки Укаяли и Мараньон.

Тези климатични условия са главната предпоставка за значителното дъждовно подхранване на река Амазонка. Подземното и снежното подхранване имат незначителен дял при формиране на водното количество на реката.

Почви.
Почвите в Амазония са бедни на хумус и са слабоплодородни. Те са фералитни (латеритни) почви, образувани при горещ и влажен климат и буйна влаголюбива екваториална растителност. Отличават се с ниско съдържание на силициеви съединения, високо съдържание на алуминий и желязо, поради което имат червен или жълточервен цвят. Те са дълбоки почви.

Много характерни са и блатните почви, поради излишъкът на влага. В условията на изобилие на слънчево греене, топлина и влага органичните отпадъци (гниещи дървета, храсти, листа, различни видове растения, животински отпадъци) много бързо се разлагат (минерализират) от гъбите и бактериите. Поради това се образува малко хумус. Хранителните вещества лесно се отмиват от поройните обилни валежи в Амазония. Поради ниското плодородие почвите много бързо се изтощават и намаляват своето плодородие. Обработката на горния почвен слой го прави много податлив на отмиване от дъждовните води.

Естествена растителност.
В Амазония растителността е много разнообразна. Това е мястото на Земята с най-разнообразната естествена растителност. Тук виреят своеобразни растения, които не се срещат в други райони на земята. Те са от два типа – водни растения в самата река и в нейните притоци, езера и блата, както и растения от буйната амазонска гора.

В заливаните по време на наводнение места в долината на река Амазонка растат хидрофилни палми, дървовидни папрати и други растителни видове. В по-светлите места в амазонската гора дърветата са осеяни с лиани и епифити (растения, които растат върху дървета, понякога с въздушни корени). Това превръща амазонската гора в непроходима или трудно проходима територия.

В Амазония има голямо разнообразие от палми – над сто вида. Палмите имат различно стопанско значение. От тях се добиват орехи, дървесина, влакна, сок и др. Срещат се, а някои и се отглеждат редица видове. Сред тях са:  кокосовата палма,; палмите бабасу (Orbignya Martiana и O. Oleifera) за производство на палмово масло; тукума; бакаба; карана и др.

Източник: Интернет
Едно от най-известните растения във водите на Амазонка е най-голямото водно растение на Земята – Виктория амазонска (Victoria amazonika), известна още и с името Виктория регия. Това уникално растение от сем. Водни лилии се среща в бавнотечащите води на устието на река Амазонка.  То е кръстено на името на английската кралица. Има огромни плаващи листа, загънати в краищата нагоре и поради това приличат на огромен тиган. Те имат диаметър до 2 м. Долната част на листата е дебела. Този, стоящ над водата, лист може да издържи товар до 50 кг. Цветовете са огромни, с диаметър 30-40 см. Разтварят се вечер, когато венчелистчетата са бели, а се затварят сутрин. Следващата вечер цветът отново се показва над водата, но вече е розов. На следващата сутрин отново се скрива и повече не се появява. Плодът е голям и в него има около 400 черни семена с големината на грахово зърно. Той узрява под водата, разпуква се, а зърната изплуват на водната повърхност.

В басейна на река Амазонка се намира най-голямата тропическа влажна гора, нарича селвас. Нейната площ е почти 6 млн. км2. По-голяма част от нея попада в Бразилия, но части има още в 5 държави. Тя се простира от източните склонове на Андите до брега на Атлантическия океан на разстояние 3600 км, а от север на юг от Гвианската планинска земя до Бразилската планинска земя – 2800 км. В Амазонската екваториална гора (селвас) има над 1 млн. вида растения и животни. Това е световен генетичен фонд. Все още има неизвестни, неизучени от науката видове.

Главните условия за развитието на тази богата на растителни видове гора са: продължителното и силно слънчево греене; постоянно високата температура, осигуряваща благоприятни топлинни условия; обилните валежи и високата влажност на въздуха; плодородните наносни почви. Важна особеност на Амазонската гора е, че три четвърти от падналата във вид на дъжд вода се усвоява от растенията и се изпарява от тях в атмосферата за да падне отново във вид на дъжд. Под короните на дърветата слънчевата светлина е малка, температурата е по-ниска, а влажността на въздуха е 90-100%. Няма прекъсване на вегетацията на растенията. 

Доказателство за голямото видово растително разнообразие в амазонската гора е фактът, че на площ от 10 км2 амазонска гора може да се срещнат 1500 вида цветни растения и 750 различни вида дървета. Амазонската гора е много гъста и буйна. Капката дъжд, която пада на повърхността на гората чак след 10 минути достига до земната повърхност. Най-обобщено казано, Амазония е огромна територия от вода и гора.

Амазония е родина на редица растения, които сега имат важно стопанско значение. Сред тях е каучуковото дърво (Hevea brasiliensis). Расте във влажните тропични гори в долината на река Амазонка. Дървото достига на височина 30-40 м. Има малки цветове, събрани  в метличина. Семената са едри – до 3 см. Каучук се добива от дървета с възраст над 12 години. При срязването на кората сока изтича. От едно дърво се добиват от 3 до 7.5 кг естествен каучук.  От добивания в света естествен каучук над 90% е от бразилската хевея.

В източното крайбрежие на Бразилия расте здраво дърво с червен цвят – пау-Бразил (Caesalpinia echinata). Първите португалски откриватели, изследователи и заселници го пренесли в Европа, където то много високо се ценяло. Използвало се за производство на лъкове за цигулки, мебели, бои и др. По името на това дърво е кръстена държавата Бразилия. 

Бертолецията (Bertholletia Excelsa) е наричана още Бразилски орех. Тя е дърво от семейство миртови. На височина достига 30-40 м, а стволът е дебел около 90 см. Плодовете на това дърво са с големина на човешка глава. В кутийката на плода се съдържат вкусни орехи - над 20 на брой.

Особено интересно за европейците е млечното дърво (Brosimum utile) или още наричано Бросимум галактодендрон. То е розоцветно растение от семейство Тутови, род Бросимум. Това е дървесен вид, израстващ на височина до 30 м. Листата са големи, кожести. Отделя млечен сок, който за разлика от сока на другите видове от това семейство, не е отровен. Сокът е полезен, вкусен, с приятен балсамов аромат. Съдържа 57% вода, 37% растителен восък и около 6% смоли и захари. Той е гъст траен продукт, който добре се разрежда с вода. Използва се като храна вместо краве мляко. При варене на повърхността се отделя восък.

Животински свят.
Амазония се отличава с изключително разнообразие и многообразие на животинския свят. Показателно за разнообразието е, че на 10 км2 в амазонската гора се срещат средно 400 вида птици, множество насекоми и множество други безгръбначни обитатели. Изключително богата е на разнообразни насекоми, особено мравки. Амазонка изобилства от водни животни, сред които са каймани, делфини (иния), костенурки, ламантина и др. Млекопитаещите са с по-малко разнообразие, но част от тях са изключително многобройни, като например маймуните. Някои от животинските видове са присъщи и характерни само за Южна Америка или дори само за Амазонка.       
      
Източник: Floranimal.ru
Във водите на Амазонка и нейните притоци обитават над 2000 вида риби (в цяла Европа са само 300). Сред тях е гигантската арапайма (Arapaima gigas) с дължина на най-едрите екземпляри до 4.5 м и тегло от 200 кг. Това е най-едрата пресноводна риба на Земята. В Бразилия е известна с името пирарука. Има удължено тяло. Достига зрелост на петата година. Малките рибки се излюпват от хайвера за около две денонощия. Средно за един месец рибата нараства на дължина с около 5 см. достига обикновено до 2.4 м, но има данни за екземпляри до 4.6 м., а на тегло е от 90 до 200 кг.

Много интересен вид е двуметровата електрическа змиорка (Electrophorus electricus). На дължина тя достига 1-1.5 м. Кожата и няма люспи. Има силно удължено тяло, кръгло в предната част и леко сплеснато в задната. Няма гръбни и коремни плавници, а гръдните са малки. Опашният плавник е основен при плаването на рибата. На цвят тя е маслинено-кафява, а очите са зелени. Органите, произвеждащи електричество, заемат около 4/5 от тялото на рибата. Нейното електричество е с напрежение обикновено до 350 волта, но има екземпляри, които постигат до 650 волта. Силата на електрическия ток е малка (0.5-0.75 ампера) и може да достигне в отделни случаи до 2 ампера. Тази сила и напрежение не могат да убият човек. Електричеството се използва за защита от враговете и за зашеметяване на жертвите. Електрическата змиорка има и  допълнителни органи, произвеждащи нисковолтово електричество. То служи предимно за откриване на препятствия по пътя на рибата и за откриване на жертвите.

В Амазонка и нейните притоци се среща най-хищната риба – пираня. Първите сведения в Европа за пираня са от испански монах плавал с конкистадорите по Амазонка през 1553 г. Той пише : „Индианците, ранени от снарядите и куршумите от пушките, с викове падаха от своите канута в реката, и свирепите пирани ги оглозгваха до кости”. Само някои видове пирани нападат на топлокръвните животни и то предимно при наличието на кървящи рани. Пираните се отличават с триъгълни, остри като бръснач зъби.

Много интересна е също така червената риба (“пира-руку”), достигаща на дълижна до 2,5 м и тегло до 80 килограма. Тя се използва като ценен хранителен продукт – прясна, солена, сушена.

Източник: Floranimal.ru
В река Амазонка живее и най-голямата в света змия – анаконда (Eunectes murinus). Средната дължина на тази змия е 5-6 м, но има екземпляри, които надхвърлят 10 м и дори достигат до 12 м. Кожата и е сиво-зелена на цвят с тъмнокафяви кръгли или продълговати петна. Любимите обиталища на анакондата са слаботечащите застояли води в ръкави, блата, езера, обикновено покрити с водорасли, листа от дърветата водолюбиви растения. Рязко излиза от водата. Храни се с различни млекопитаещи, водоплаващи птици, дори млади каймани, домашни животни (свине, кучета, кокошки и др.). Анакондата има обикновено продължителност на живота 5-6 години. Тя е яйцеживородна.

Много известни са огромните ламантини – речни крави. В Амазония се среща карибската ламантина (Trichechus manatus manatus).  Тя е особено активен животински вид,  вечер и ранно утро. Задържа се в речните води. Ламантините могат да не вдишват въздух до 16 минути. Обитават солените крайбрежни води на Атлантическия океан, но се срещат и в пресните води на Амазонка и другите, свързани с нея реки. На дължина могат да достигнат до 5 м., но най-често са с около 3.5 м дължина и маса от 400 кг. Това е едро животно със забавено вдишване на въздух. Естествени врагове на ламантините в Амазонка са кайманите, а в Атлантическия океан – тигровата акула.

Гигантска видра (Pteronura brasiliensis) е почти изчезнал воден обитател. Тези видри живеят на групи до 30 животни. Тялото на тази видра достига на дължина до 150 см, опашката – 70 см, а теглото до 24 кг. Обитава бавно течащи води. Активна е предимно през деня. Гигантската видра се храни най-вече с дребни риби.

По дърветата и храстите край река Амазонка обитава най-дребната птичка на Земята – колибри (Mellisuga helenae). Теглото на тази птичка достига до 1.6 грама. Крилата се движат много бързо и издават при движението си слаб шум. Имат огромно  за размерите си сърце, то заема около половината тяло на птичката. За едно денонощие едно колибри обикновено изяжда храна, която е три пъти по-тежка от собственото му тегло. Температурата на тяхното тяло достига 430С.  Колибритата имат много интересна украса. Главата и  шията са червени на цвят, а перата по тялото са червени, но с метален блясък. Опашката и корема са сивобели. 

Друг интересен обитател на Амазонските гори е прилепът – вампир (Desmodus rotundus). Обитава заблатените гори край Амазонка. Размерите му са малки – дължина на тялото до 9 см, размах на крилата 4 см. и тегло 40 грама. Вампирът се храни с кръв. В неговата слюнка има фермент, който пречи на кръвта да се съсирва и някакво обезболяващо. Вампирите имат остри зъби, с които прорязват кожата и правят рани с дълбочина 1-5 мм. Нападат и смучат кръв от диви и домашни топлокръвни животни и хора. Избягват дневната светлина. Нападат обикновено спящите хора. След ухапване от вампир, кръвотока на ухапания е обилен и с продължителност до 8 часа.  

Във водите на Амазонка и нейните притоци и съседните сухоземни участъци обитава най-едрият гризач на света – капибара. Този гризач може да достигне на тегло до 50 кг при дължина на тялото 100-130 см. Има масивна глава, къса опашка и къси предни крайници. Очите и ушите на капибарата са малки. Тя има рядко окосмяване с твърди косми. Гърбът е с кафяво-сив цвят, а коремът е с жълтеникав оттенък. Капибарата е стадно животно. При опасност се крие във водата, като само ноздрите и са над нея. Женската ражда средно по 4 малки.  Продължителността на живот на капибарата е 9-10 г. Основните и врагове са ягуарите и хората, но и често пъти анакондите, кайманите. Капибарите се поддават на опитомяване. 

Източник: Floranimal.ru
В Амазонската гора се среща и най-бавното млекопитаещо животно на Земята – трипръстият ленивец (Bradypus tridactylis), наричан още с френското име ай. Тялото му е дълго 52 см, от които 4 см е опашката. Има обилно окосмяване. Козината се състои  от тънки и къси, гъсто разположени влакна. Очите са слаби. Цветът на козината е със зеленикав оттенък, дължащ се на обитаващите козината на ленивеца водорасли. Скоростта на придвижване е около 2 м/мин. Те са дървесни обитатели. Дългите им ръце им позволяват да се хващат за клоните, а благодарение на силните впити в дървото нокти се удържат на клоните. С мъка се придвижват от клон на клон. При движение по земята са несръчни. Ленивците са нощни животни. Целият ден прекарват неподвижно по клоните на дърветата. Хранят се с листа, млади клонки, плодове. Вода си набавят чрез лизането на влажните листа на дърветата в екваториалната гора. Майката ражда едно дете, което веднага се впива с нокти в дърветата.

Източник: Floranimal.ru
Много характерно обитател на водите на Амазонка е черният кайман  (Melanosuchus niger). В долното течение на Амазонка се среща заедно с крокодиловия кайман. Достига на дължина до 4.5 м. Храни се с риби и водоплаващи птици, млекопитаещи, включително и тапири. Това е вид, който е опасен за хората.

Източник: Floranimal.ru
Не по-малко известно животно от Амазония е тапирът (Tapirus terrestris). Това е млекопитащо животно от нечифтокопитните. Най-разпространен е равнинният тапир. Дължината на тялото му достига 2 м., а височината около 1 м. На тегло достига до 200 кг. Избягва откритите пространства, но винаги е близко до водата. През най-топлото време на денонощието, около обяд се крие във водата. Прави пътеки в гората, по които ходи до водата. Сред буйната амазонска растителност тези пътеки приличат на тунели. Най-големият враг на тапира е ягуарът. Когато е застрашен, той бяга бързо през храсталаците. Храни се с млади листа от дърветата и храстите, с блатни и водни растения и плодове. 

В Амазонка има огромно разнообразие от различни видове риби, делфини, скатове, маймуни и др. Много характерни са маймуните от вида кафяв капуцин (Cebus apella), маймуните ревач (Alouatta villosa, Alouatta siniculus). Много известни типични обитатели на амазонската гора са още броненосец и мравояд. В реките от Амазонската речни система  се въдят над 2000 вида риби от всичко около 6 000 вида на Земята.

Стопанско значение се определя от влиянието на реката върху стопанската дейност и живота на хората. Най-важното значение на реката е за корабоплаването. Река Амазонка е най-голямата вътрешна водна транспортна артерия в Южна Америка. Тя е плавателна от подножието на Андите до устието в Атлантическия океан – 4300 км. Общата дължина речните пътища е 50 000 км., т.е. по-голяма дължина от тази на Екватора. До град Манаус на разстояние 1690 км от устието достигат морски кораби. Главни пристанища са Белен в устието на реката, Икитос, Манаус, Обидус и Сантарен.

С не по-малко стопанско значение е риболовът. Това е един от основните източници на храна за местното индианско население. С подобно стопанско значение са още дърводобивът на ценни дървесни видове, първичната обработка на дървения материал, добивът на каучук и т.н. В долината на Амазонка се отглеждат и редица земеделски култури.

Възприетата от бразилското правителство политика на стопанско усвояване на Амазония, прокарването на автомагистрали, разработката на находища на полезни изкопаеми и заселване на нови райони води до нарушаване на най-важната за Земята екосистема, с право наричана „Белите дробове на планетата”. Изсичат се огромни горски масиви. Тази дейност е най-характерна за течението на реката и около нея между град Манаус и устието. Част от горските пространства са превърнати в пасища. Вече почти са изчезнали непокътнатите джунгли край течението на реката. Пред изчезване са червеното дърво, бразилския палисандър, видрата и редица други.

Използвана литература:
  1. Рекорды Земли. Неживая природа. Смоленск, Изд. „Русич”, 1998 г.
  2. Планетата на чудеса и загадки. Пътешествие из най-удивителните кътчета на земята. Изд. „Рийдърс дайджест”, стр. 232-237.
  3. Открийте чудесата на света. Изд. „Рийдърс дайджест”, 2005 г., стр. 362-365.
  4. Вагнер Б.Б. Сто великих чудес природы, - М., изд. „Вече”, 2004 г., стр. 369- 376.
  5. Ляхова К.А., Е.Г. Горбачева. Рекорды в мире природы, - М., изд. „Вече”, 2003 г., стр. 127-133. 
  6. www.floranimal.ru