вторник, 12 февруари 2013 г.

Новите уроци за нацията

Българският учител е главният герой в образователния процес


Вчера бе 15 септември - началото на новата учебна година. Вчера бе празник за много български семейства, чиито деца за пръв път поеха тежкия път на образованието и на науката, празник на хиляди родители, чиито деца израснаха с един клас по-нагоре. Този ден, както и 24 май, са празници за всички българи, за родители, за учители и родолюбци. Вчера родните училища тържествено посрещнаха своите възпитаници, изпълняваше се химнът, вдигаше се националното знаме, имаше много фанфари и цветя. Родителите и близките се радваха на своите пременени деца, политиците за пореден път заставаха наперено пред камерите. Това бе празник и за българските учители, които винаги посрещат с радост и умиление своите нови или пораснали ученици.

Но днес вече е денят след празника. Денят на изтрезняването и на делничните грижи. Българското училище навлезе в поредния кръг на спиралата по надолнището на знанието и умението, на сриване на онова, което поколения през 19 и 20 в. градяха с много любов и всеотдайност. Сривът е повсеместен. Засега повечето хора сипят упреци само към учителите и забравят, че учителите са такива, каквито са обстоятелствата и условията в които работят. Учителят е главната фигура в образователния процес. Без ученици и без учители няма училище. Знанието се прелива от учители към ученици. За това се изискват много знания и умения, огромно търпение и тактичност. Такава качества притежава огромната част от учителите. Сред тях, както и във всяка друга професия, има и случайно попаднали хора. Но те не са определящите.

Новата учебна година е своеобразно начало на нов кръг от образователния процес. От това как ще работят учителите в решаваща степен зависи равнището на учебния процес през следващата учебна година. Какво е характерното?

Налице е значим отлив от учителската професия. В страната липсват учители по множество учебни предмети. През последното десетилетие почти няма приток на млади учители. Голямата част от завършилите учителски специалности навлизат в бизнеса или заминават в чужбина. Това са множеството от най-добрите учители на млада и средна възраст по учебни предмети като чужди езици, информатика, математика, география и икономика и други.

Този отлив особено силно проличава през последните две години и при недостига на студенти по педагогическите специалности. А приетите в тях най-често са с по-ниски дипломи и приемен бал. Всичко това води до огромен дефицит на учители и до снижаване на равнището на обучение в училищата. Сега българското училище се крепи предимно на старите кадри, завършили образование преди 20 и повече години.

В страната намалява прогресивно броят на децата, подлежащи на обучение. В същото време намалява и броят на учителите. На пръв поглед това е съвсем естествено. Това е вярно за малките общини и селища. По същество има и елемент на демагогия.   В София има огромен прираст на население, но също намалява броят на учениците. Причината е в привличането на повече ученици в частните училища. Срещу близо 4 хил. лева родителите се освобождават от грижа за своето дете и целодневно го предоставят на частното училище. А в него първа и основна грижа е да вземат парите на родителите. В повечето такива частни училища има само две оценки на знанията на учениците - “отличен” 6 и “слаб” 5.

Застаряването на учителите. Липсата на млад приток в училището създава ненормална обстановка за провеждане на учебния процес. Липсата на приток от млади учители не може да се компенсира със задържане на пенсионирани учители. Възрастовият състав е такъв, че след 5-10 години вероятно на България ще й се наложи да внася учители. Но не е ясно как „вносните учители” ще преподават български език, българска история, българска география. Нископлатените учители си отмъщават на системата на финансиране на техния труд чрез препоръки към своите най-добри ученици никога да не стават учители.

Недофинансиране на образованието. Дълбоко порочна е стратегията да се недофинансират образование, наука, култура и здравеопазване. Особено силен е ударът от това върху българското образование и най-вече върху трудовото възнаграждение на българските учители.

Въведените делегирани бюджети в сферата на образованието са инструмент за експлоатация на учителския труд. Средствата за заплати са остатъчни, т.е. заплатите се формират в зависимост от това какви средства ще останат след заплащането на галопиращо нарастващите цени на парно, течни и твърди горива, електричество и вода, за нарастващите цени на т.нар. дребни текущи ремонти.

По същество чрез делегираните бюджети се въвежда един-единствен критерий за оценка на образованието - количеството ученици. В министерствата „забравят”, че „с трици маймуни не се ловят”, че качествено образование има при качествени добре платени учители.

Грешната стратегия на МОН за подготовка на кадри. Никой в МОН няма да признае, че в българското средно училище се подготвят предимно кадри за чужбина - за студенти в западните университети и за изпълнителски кадри в Европейския съюз и за България. През последните години почти всички най-добри български ученици заминават да учат в западноевропейски университети. Това са над 80% от т.нар. елитни училища (предимно езикови и математически гимназии). Огромната част от тези млади хора след завършване на висшето си образование „забравят” да се върнат в България.

По такъв начин правим износ на интелект, а разходваме сили и средства на цялата нация за неговото създаване и развитие. Чрез неимоверното разширяване на профилираното обучение след 7 клас огромната маса от училища в страната станаха придатък на група езикови и математически гимназии, в които отиват всички най-добри ученици. В другите училища остават по-трудни деца, деца от малцинствени и работнически семейства. И това МОН иска да се отрази на заплатите на учителите, като тези в обикновените училища, които работят с много по-трудни деца, да получават по-ниски заплати. Но нали и тези ученици са българчета!

Стремежът да бъдат неглижирани пред обществото учителите. Това се прави с оглед да се обясни, че учителите „работят само по няколко часа на ден”, „взимат много пари от частни уроци”, „имат много отпуски и ваканции”. А истината е съвсем друга.

Учителският труд е един от най-тежките не само у нас, но и в ЕС. В доклада „Сърцата и умовете на работното място в Европа” се показва, че от всички работещи с най-голямо напрежение (стрес) е трудът на заетите в образование, здравеопазване и земеделие – 28.5%, работещите в образованието и здравеопазването работят с най-високо чувство за тревога – 12.7%, с най-голяма раздразнителност – 15.5% и са на второ място (след работещите в транспорта) по проблеми със съня - 12.0%. С това се обяснява и много високата степен на заболеваемост на работещите в образованието.

Ако сравним учителския труд с този на актьорите, ще забележим, че те си приличат  по това, че и при двата вида труд има огромно напрежение (стрес), работа пред аудитория, огромна концентрация на вниманието и използване на интелект. Всяка поява на сцената на актьора изисква творческо пресъздаване на една и съща роля, но пред различна аудитория. Разликата е в това, че актьорите имат едно или две представления на ден, а учителите - по 4-6, но всеки ден „ролята” им е различна.

При учителите има почти непрекъснат словесен диалог с учениците, т.е. поставяне и отговор на всякакви въпроси. Оценката на труда на актьора в края на представлението е купените билети за следващото. При учителите оценката, за сведение на министър Вълчев, е след много години.
И в двете професии има интензивен умствен труд, но при по-трудна обстановка в „залата” за учителите. Проведеният час при учителите се предхожда от огромна подготвителна работа и твърде много ангажименти след неговото провеждане - оценка на писмени работи, есета, доклади, реферати, консултации, срещи с родители и т.н.

Спекулациите с частните уроци в българското училище нямат край. Частни уроци дават не повече от 5% от учителите. Това са предимно тези по български език и литература и по математика и английски език. Не по-малки са спекулациите с многото отпуски и ваканции. В огромната си част сега учителите използват своето свободно време не за повишаване на своята квалификация и умения, а за осигуряване на допълнителни доходи, необходими за издръжката на семействата им. Сега за два месеца работа през лятото в строителството мъжете учители си докарват около 5-6 учителски заплати. Голяма част от учителите работят и в частни фирми, лични земеделски стопанства, като таксиметрови шофьори, нощни пазачи, чистачки на входове и офиси, продавачки и т.н. Тази ежегодна и ежедневна борба за насъщния води до деквалификация и липса на мотиви за творчески учителски труд.

Атаката срещу българските учители в началото на тази учебна година се „обогати” с медийните спекулации на чиновниците от МОН за т.нар. надуване на оценките. Моментът е избран не случайно началото на учебната година, когато на училищата не са преведени 61 млн. лв. за увеличаване издръжката на един ученик, 44 милиона - за диференцирано заплащане на труда и вместо учителите да протестират, трябва да се отбраняват. Само който не е бил учител, не знае, че всички оценки се влияят от три основни фактора: равнище на знание; случайност в изпитната тематика; психическо напрежение и равнище на концентрация на вниманието и паметта.

Разминаването между оценките от матурите и от дипломите се дължи на много неща, но най-съществените са, че годишните оценки са резултативна величина от множество проверки на знанията и много по-малко влияние на двата фактора - случайност в подборката на въпросите и психичното напрежение и стрес. Матурите са екстремална за учениците ситуация и при нея се получава друг резултат. Тези различия в годишните оценки и оценките от матурите бяха известни още през юни. Защо точно сега те се изтъкват на преден план? Вероятно от страх пред нова учителска стачка. През 2007/2008 учебна година от училищата отпаднаха 14 500 ученика. Ако се приложи по-висок критерии от учителите, отпадналите ще станат отново над 20 000. Кое е по-добре - повече отпаднали ученици или малко по-висок като цифрово изражение успех?

Усложняване на учителския труд. За това способстват политиката на МОН, некачествени учебни програми, пожелателни държавни образователни изисквания, недобре структуриран учебен план. Прекомерно бе разширено обучението във формите на задължително избираема подготовка, като в 12 клас то достигна до абсурдни величини. Самоцелното въвеждане на твърде разширената профилизация доведе до абсурдите в едно и също училище да се работи по десетки различни учебни планове, да се намали хорариумът на фундаменталните общообразователни науки (физика, химия, биология, география, история, философия), а да се изучават измислени и не добре структурирани учебни предмети като Свят и личност (сбириток от знания по история, география и философия), Човекът и природата (механично свързани знания по физика, химия и биология, без синтеза на това знание, което дава природната география), до прекалено раздут хорариум по профилиращите предмети.

Подценяване на националните елементи на образованието. Изместени са центровете и акцентите на българското средно образование, подценен и/или тенденциозно е избегнат акцентът на обучението по българска история, българска и природна география. Налице е съдържателно и времево (като брой учебни часове) подценяване на знанията за България чрез обучението по български език, българска култура, българска история, българска природа и българска икономика.

Министерските чиновници са много ядосани, че огромната част от българските ученици пожелаха да се явяват на матура по избор по география и история, понеже по тези учебни предмети се учат българска история и българска география. Подготвя се новата балтия - въвеждане на задължителен зрелостен изпит по математика и някоя от природните науки, което неминуемо ще извади от ученическите приоритети знанието за българското.

Просперитетът на държавата се гради на основата на знанието (образование и наука), културата, икономиката и обществените ценности. Началото на новата учебна година е повод да са направят нелицеприятни изводи за фундамента на българското развитие през призмата на основния ресурс на образованието - българското учителство.

Българският учител е главната фигура в образователния процес
Трябва коренно да се променят подготовката и работата на българските учители. Това може да стане не със самоцелни образователни стратегии, а когато политиците разберат че:
  • Няма просперитет в държава, в която чиновниците на централно и областно равнище са над 1,5 пъти повече от учителите;
  • Няма просперитет държава, в която учителят получава пъти по-малко от фризьорката и ватмана, от полицая, касиерката на топлофикация и зидаря;
  • Няма просперитет общество, което не тачи учителите на своите деца, дейците на науката и на културата. Такова общество е егоистично, потребителско;
  • Няма просперитет в общество, в което родолюбието е на заден план, в което не е разбран заветът на С. Михайловски  „Народността не пада там, дето знаньето живей!”

От учителите много зависи какво ще е образованието на българските деца. А работата на учителите зависи от ценностите на обществото и родолюбивите действия на политиците.

Засега и за тази учебна година няма никаква надежда да се тръгне към по-доброто равнище на българското образование.