вторник, 12 февруари 2013 г.

Филство, фобство и политика


                                   Филство, фобство и политика

                                         автор: Анко иванов (сп. „Ново време”, №10 от 1991 г. с.3-8)


Бурната политическа промяна в бившите социалистически страни и особено у нас създаде предпоставки за възраждането на такива позабравени явления като филството и фобството. Те започнаха да вземат все по-очертани размери, а в някои случаи и да се превръщат в основа за създаване на политически партии, движения, съюзи, да се налагат като същностна черта на някои вестници и списания, да определят почерка на журналисти и редактори в Българското радио и Българската телевизия. Все по-осезаемо е влиянието им върху нашия политически живот, външноикономическа ориентация, културни връзки и т.н.

Всяко ново или възраждащо се явление трябва добре да се изучи, да се вникне в неговата същност, още повече, когато то пряко влияе върху вътрешния живот и международните отношения на държавата, а не се изразява само в отделни личностни възгледи и предпочитания.

I
По своята същност филството е отношение към даден народ, към неговата държава и респективно към нейната политика. Думата „фил” произхожда от гръцкото „филео” (обичам) и обикновено се използва като съставна част в началото или в края на сложни по своя състав думи, за да изрази личното отношение на обич към някого или не. В зависимост от значението на основната част на думата то определя и предмета, към който е насочено чувството на обич и предпочитание – филология, философия, филателия и т.н. Когато е свързана с името на определена народност или държава думата „фил” придобива значение на благоприятно отношение, на обич към нея, говори за формирана благоприятна личностна установка. Такова е значението на думите: русофил, германофил, американофил, туркофил и т.н.... Това благоприятно отношение може да придобие формата на обич, трайна симпатия, предпочитания към други държави и народи, като се запазва националната идентичност на субекта, изразяващ такива отношения. Именно по това филството се различава от  манството  - т.е възприемането на чужди езикови, религиозни, културни и битови белези в поведението и в живота. В нашата история има достатъчно примери за прояви на туркоманство, гръкоманство, сърбоманство и т.н., т.е. на постепенно изгубване на националната идентичност и самосъзнание, възприемане като своя на друга народностна духовност.

Отношението към други народи и държави освен позитивно може да бъде и негативно. В последния случай се употребява съставката „фоб” в сложни думи като: русофоб, германофоб, англофоб и т.н. Тя изразява враждебно настроение към някоя народност или държава, към нейни действия, политика, култура, армия и т.н. Но то може да изразява и по-мека степен на негативно отношение от враждебната чрез отричане, пренебрегване и т.н.

В съдържателен план филството и фобството могат да бъдат много разнообразни в зависимост от доминантата в проявата на позитивно или негативно лично отношение – политическо, икономическо, културно, военно и т.н.

Самото отношение на отделните личности към други народи и страни може да придобие политически характер, когато тези предпочитания  или отрицания залегнат в основата на политическите цели, програми и действия на политическите партии, организации, съюзи, в управлението на държавните дела. В края на 19 и в началото на 20 век у нас филството и фобството в продължителен период от време стават основа на междупартийната борба, вътрешния политически живот и външнополитическата ориентация на страната, прокарвана от монарха и властващите партии.

Филството и фобството в крайна сметка са израз на интереси. Макар и да се коренят в емоционалната страна на човешката дейност, когато залегнат в основите на политиката и станат доминиращ политически интерес, те могат да доведат и неведнъж са довеждали до погрешни политически решения и действия, дори до катастрофи. Такова е решението на Фердинад и В. Радославов да включат България в Първата световна война на страната на Тройния съюз.

Обикновено малките, а понякога и средните и дори по-големи държави не могат да решават самостоятелно своите териториални, народностни, геополитически и други проблеми, без да засегнат нечии други интереси. При пресрещането на различните интереси на международното поле доминиращ става интересът на най-големите и силни държави. Още Тукидит (История на Пелопонеската война, С.,1979 г., с.370) посочва, че „съществува един природен закон, по силата на който, онзи, който е по-силен, той властва”. Това положение се потвърждава вече над 2000 години. Всяка малка страна, решавайки свои геополитически проблеми неминуемо засяга  интересите на някой „по-силен”. Тази страна, чийто интерес е пречка за решаването на определен национален проблем на друга страна, се превръща в предмет на фобия. Така у нас след Берлинския конгрес (1878 г.) се роди англофобството. Обратното – когато някоя велика сила има интереси, които съвпадат или се доближават до интересите на определена народност или страна, става предмет на формиране на филство. Така у нас се роди русофилството.

Обикновено филството и фобството, формирани на политическа основа, имат за своя база доминиращият икономически интерес – придобиването на територия (т.е земя, води, руди), транспортни съобщителни артерии, пазари и т.н. Такъв е и меракът на Бай Ганю за Солунската митница. Ако този интерес остане само на индивидуално - личностно равнище, той не може силно да влияе на политиката. Свързването на отделните личности на основата на определени интереси превръща тези интереси в групови, по-общи и тогава те придобиват определено политическо отношение към даден народ и страна. Това е предпоставката за полагането на даден интерес в основата на определена политика – т.е. политизиране на филството и фобството. 

Основа на формирането на фило-фобски отношения, настроения и пристрастия е и външното влияние в страната. Обикновено всяка една от великите държави се стреми да привлича на своя страна симпатиите на по-голямата част от населението на дадена страна, да формира сред него свой благоприятен имидж, образ на безкористен помощник в трудна ситуация, да заеме (лъжливата) поза на равностоен партньор и т.н.

Същевременно силните на деня в международната политика, за да формират свое влияние в дадена страна, свое лоби от привърженици и симпатизанти, използват различни средства: икономически изгодни заеми, помощи и т.н.; хуманитарна помощ – храни, лекарства и др.; образование – стипендии в свои университети, откриване в определена страна на училища, лицеи, университети; политическа и идеологическа пропаганда на своя начин на живот и други.

В психичен план филството се основава на позитивната идеализация на всичко или поне на главните неща в определен народ или държава. Фобството пък се основава на негативната идеализация. Всъщност и в двата случая има съществено отклонение от истината, от реалистичната оценка на стойностите.

В нашата страна филството и фобството имат своето историческо битие, периоди на възникване, развитие, затихване и възраждане, своите специфични български измерения и прояви. Появяват се в епохата на мрачното турско робство, в условията на тирания, безпросветност и скотска духовност, наложена ни от азиатския мюсюлмански примитивизъм и фанатизъм. Българите са живели разпръснати в обширни части на Балканския полуостров, но предимно в малки села, махали, колиби и в планините. Многократното обезлюдяване на равнините от българско население вследствие на водените от Турция войни, чумата и други епидемии, кърджалии и даалии, изселванията след неуспешните въстания и руско-турските войни пречи на развитието на стопанството и икономическите връзки. През XVIII и XIX век мнозина от българите за да развият своята стопанска, занаятчийска и търговска дейност, по-често се заселват в големите градове. По такъв начин те увеличават в тях българският елемент. Това – от една страна. Но от друга, там те неминуемо попадат под силното турско и гръцко народностно влияние и една част от тях не само започват да имат предпочитания към турското или гръцкото, т.е. стават туркофили и гъркофили, но и започват да губят своята българска самоидентичност, овладяват чуждия език, обичаите, културата, обрядите - т.е. превръщат се в туркомани и гръкомани. Именно в този момент на историческата сцена се явява забележителният родолюбец Отец Паисий. В следващите периоди със замогването на част от българските занаятчии, скотовъдци и търговци се набират средства за изграждане на български църкви и училища, създават се материални условия да се води борба за духовно - народностна и политико - национална самостоятелност.

През XIX век се формира и една малка група сърбофили, които разчитат, че Сърбия ще помогне на България да се освободи от турска власт. Дори се издигат гласове за създаване на единна дуалистична сръбско - българска държава начело със сръбския крал.

Водените няколко руско-турски войни засилват у голяма част от българското население убеждението, че Русия е политическата сила, защитаваща интересите на християните в Турция, която, воювайки ще помогне на България да се освободи от турското потисничество. Могъщият Дядо Иван става символ на надеждата за освобождение. И когато Руско - Турската война от 1877-1878 г. завършва успешно, русофилството става доминиращо явление сред българския народ.

След Освобождението в зависимост от икономическите интереси и връзки на различни групи от раждащите се промишленици и търговци се формират и по-големите групи от различни филства – австрофили, германофили, франкофили, англофили – т.е. филство само към големите и силните  държави и народи в Европа.

След Сръбско-българската война от 1885 г. се формира доста ясно изразено сърбофобство, което затихва само в навечерието на Балканската война и продължава да се развива особено силно след Междусъюзническата и Първата световна война.

Последователно в политическия, а чрез него и в икономическия и културен живот се налага влиянието на двете най-крупни филски групи: русофилската и германофилската. В разгорялата се у нас междупартийна борба, както и съседните ни балкански държави се ражда едно навярно специфично балканско явление – вътрешнодържавно фобство, т.е.- враждебно настроение спрямо лица, групи и партии, симпатизиращи на определена политическа сила в международните отношения. Най-драстичната му проява е преследването от правителството на Стамболов на русофилите. Това е една от най-големите беди за един народ – противопоставяне и омраза между отделни групи хора заради тяхната различна привързаност към определена страна или народ.

Политическата сцена у нас след началото на XX век и до 1947 г. е превърната в арена на силни политически борби, ярко обагрени от фило-фобски страсти. След разгрома на опозицията и установяване властта на БКП и БЗНС на повърхността на политически живот у нас затихват фило-фобските страсти. Направеният опит русофилските традиции да се трансформират в своеобразно съветофилство не се увеличава с някакъв сериозен успех, тъй като няма единен съветски народ, а сбор от народности. 

II
След 10 ноември 1989 г. започна процес на бързо възраждане на различните видове филства и фобства у нас. Най-бързо напредва американофилството. Създават се различни видове асоциации и обществени обединения в подкрепа и на основата на американофилството. Възстановява се американският колеж, създава се в Балгоевград Американски университет, формира се обществена психоза за суперсъвършенството на САЩ и т.н. В това американофилско движение бързо се включиха голяма част от редакторите и репортерите на Българското радио и Българската телевизия. Видими са пристрастията на президента Желев  към това филство.

Възраждат се и германофилските настроения. Все по-често редица обединения от хора по-ясно или по-приглушено се обявяват за германофили. Зачестиха редица връзки и контакти. Но те ще разгръщат по-силно едва след като Германия се пребори с проблемите си в новите източни провинции (бившата ГДР). След двете ни национални катастрофи евентуално трето обвързване с Германия плаши твърде много хора у нас. Но редица наши политици са склонни да предпочетат Германия като партньор във външната политика и икономическите отношения. А това неминуемо поражда и съответните германофилски настроения.

Засилена актовност за културно, а напоследък и за икономическо влияние у нас провеждат французите. Това не е случайно. По такъв начин те се стремят да подпомогнат формирането на профренски (франкофилски) чувства и настроения. На фона на бъдеща обединена Европа Франция е силно застрашена от англосаксонското и германското влияние и затова търси опора в редица бивши социалистически страни. навярно поради това и нашата страна бе обявена за франкофонска – т.е. френскоговоряща.

Поне видимо не се чувства ясно изразено русофилството. Разгромът на източноевропейската социалистическа система, разрушаването на икономическите връзки, драстичното едностранно прекратяване на абонамента за съветски вестници и списания не могат да не доведат естествено до временен или по-постоянен отлив от русофилски и съветофилски позиции  у много хора в нашата страна. Но една голяма част от политиците като Луканов, Томов и други разбират полезността от поддържането на стабилни дружески отношения със Съветския съюз.

Напоследък групата крайнодесни депутати от СДС, интегрирани около Стоян Ганев (съветски възпитаник), Ал. Йорданов (известен с лозунга си „Никога с СССР”), М. Неделчев и др., откровено застана на антисъветски позиции, със своите речи и декларации настройва доста хора към формиране на антисъветизъм и русофобски настроения. 

Характерен нашенски белег за възраждане на фило-фобските страсти е отношението ни към съседите. Независимо от историческата обремененост сега то придобива някои по-ясни очертания. Движението за права и свободи явно се организира като политическа партия на етническа основа, като туркофилска във външната политика (пътят за Европа минавал през Босфора) и туркоманска във вътрешната, стреми се дори българомохамеданите да се представят за етнически турци, проявява се българофобство в някои райони на Разградско и Кърджалийско. Това води до насрещно формиране у част от българското население на туркофобски настроения. И по такъв начин се създават огнища на много вероятни етнически сблъсъци. За развитието на туркофилството и туркоманството у нас съдействат и турските държавни институции.

В по-друг аспект са македоно-сръбскофилските настроения и пристрастия на ОМО „Илинден”, които понякога имат българофобска основа. Те ясно личат по различен повод и в различни нейни политически  и обществени прояви.

Напоследък се засилва и интересът към Гърция. От години и предишните, и настоящото българско правителство провеждат балансирана и разумна политика на отношения с нашата южна съседка. Но и в това направление започнаха да се формират филски страсти. В средствата за масова информация започна един процес на идеализиране на политическото, икономическото и социалното положение на Гърция. Дори някои наши бързоръки политолози и депутати във Великото народно събрание  предложиха България да се федерира веднага, бързо, незабавно с Гърция – без да питат дори нашия и гръцкия народ. Мнозина остават с впечатление, че и нашият Министър-председател Д. Попов има изключителни предпочитания към политическо сближение и партньорство с Гърция.

III
Възраждането на филството и фобството у нас сега налага да си дадем ясна сметка за опасностите, които те крият в себе си, за някои техни нежелателни последствия и атрофии, които могат да напакостят на развитието на страната. Досегашният ни исторически опит, както и опитът на други страни, следва да се преосмисли отново. Вече могат да се очертаят и някои деформации. 

Първата възможна деформация от развихряне на фило-фобските пристрастия е засилването на култа към чуждестранното, на чуждопоклонството в най-грозния му вид. Не само към това, което е достояние на световната култура и цивилизация, но и на пошлото, на ретроградното, дори на престъпното, само и само защото е чуждо. Това крие така също и опасността за отхвърляне на общочовешки ценности и достижения единствено защото са от народи и страни, които някои не обичат.

Втората възможна деформация, до която в момента сме реално много близко, е формирането на национален нихилизъм, пренебрежение към всичко българско, към българската история, култура, бит и обичаи.

Третата възможна деформация на основата на филството е една бъдеща самоасимилация на българите сред другите народи и в други култури, особено при очертаващата се тенденция  за европейски свят без граници и засилена чуждестранна инвазия у нас, както и намалени съпротивителни духовни сили (липсата на национален имунитет) срещу силна чужда културна асимилация.

Четвъртата много възможна деформация на основата на българофобството и туркофобството е възникването на сериозни етнически сблъсъци в районите на Източните Родопи и Лудогорието. 

Петата опасна деформация произтича от фило-фобските настроения сред висшия държавен екип, които влияят за провеждането на външна политика в интерес на чужди държави и в ущърб на българските национални интереси, както това неведнъж е ставало в последните 110 години от нашата история.

Основания за подобни опасения ни дава битуващата у нас едностранна идеализация на отделни народи, общества и съюзи, липсата на реализъм в политическия анализ, прогнозна оценка до какво може да ни доведе определено силно пристрастно филство или фобство.

В духа на общочовешките ценности и хуманизма би трябвало да няма филство и фобство. Но светът се управлява не само и не толкова от разума, а и от интересите и страстите човешки, включително и политическите и народностните пристрастия, дори и в най-развитите страни. Следователно в политиката трябва повече да се държи на разума, на доминирането на националния интерес, на интересите на България пред предпочитанията на политиците към отделни страни и народи.

Сега на нас в обстановката на конфронтационна политическа борба ни трябва обединително звено. А това може да бъде не някакво ново или старо филство и фобство, а филетизъм, т.е. привързаност към своя народ, стремеж да се запази и обогати родното. От тази гледна точка всички сега би следвало да мислим и действаме като българофили.

Забележка: Статията е подготвена за печат преди изборите 1991 г.