четвъртък, 21 февруари 2013 г.

Дунавска равнина

Дунавската равнина е най-голямата природногеографска област на България, единен природен териториален комплекс. Тя е част не само от територията на България, но и е част от средноевропейската умереноконтинентална зона. Основните принципи, на основата на които е обособена Дунавската равнина като природногеографска област, са генетичния и комплексния. По същество тя представлява едно цяло с общи характерни белези, обособени отделни компоненти, които са във взаимна връзка, влияние  и зависимост. 

1.  Географско положение, граници и големина
Дунавската равнина е част от Долнодунавската низина, намираща се между Карпатите (на север) и Стара планина (на юг). Тя заема южната  по-висока част. По своето географско местоположение тя е най-северната част от територията на България. Обхва­ща земите непосредствено на юг от река Дунав и между долното течение на река Тимок (на запад) и Черно море (на изток).

Източник: Учебник по География и икономика за 10 кла
Границите и са водни и сухоземни.

Северната и граница е водна, по река Дунав и границата с Румъния. 
Западната й граница е долината на река Тимок, а източната е Черно море. Меж­ду тези две граници дължината на Дунавската равнина е около 500 км. 
Южната граница на Дунавската равнина е със Старопланинската физикогеографска област и по-конкретно с Предбалкана като нейна подобласт. 

За разлика от другите граници, тази не е достатъчно ясно очертана върху земната по­върхност. Тя минава по местата, в които равнината достига най-северни­те гънки на Старопланинската област. На редица места границата между Дунавската равнина и Предбалкана е ясно очертана. Тя минава по север­ните подножия на предбалканските ридове и възвишения (от запад на из­ток) Връшка чука, Рабишка могила, Белоградчишки Венец, Широка пла­нина, Веренишко бърдо, Владимировски рид, Борованска могила, преси­ча река Искър при село Чомаковци (северно от гр. Червен бряг), минава по северното подножие на Маркова могила, пресича река Вит при с. Садовец, заобикаля северната периферия на Ловчанските височини, пресича река Осъм при село Александрово, минава по северните подножия на Деветашкото плато, Търновските височини, Антоновските височини, Прес­лавската и Драгоевската планина и по долината на река Камчия достига до Черно море.

По големина Дунавската равнина е най-голямата природно-географска област на България. В така посочените граници общата и площ е 31 522 км2. Има формата на продълговата ивица с посока на простиране запад - изток. Нейната дължина по паралела (запад-изток) е около 500 км. В западната си част е по-тясна - ширина от 20-30 км, а в източната част достига до 120 км.

В заключение, северната граница на Дунавската равнина по река Дунав е много благоприятна за стопанско развитие и развитие на селищата, понеже предоставя благоприятни условия за развитие на евтин речен воден транспорт, международна търговия с множество европейски страни, доставка на важни суровини и износ на произведена продукция.

2. Геоложки строеж и полезни изкопаеми
Различните видове скали, поради различията в своята здравина, водопропускливост и форма на изветряне оказват силно влияние върху формите на релефа. Най-слабо разпространени на земната повърхност в Дунавската равнина са магмените скали. Те  са представени само от базалта в могилите между Сухиндол и Свищов.

Широко разпространение имат седиментните скали с различна възраст. Това са предимно карбонатни скали, представени от обикновени варовици, песъкливи варовици, черупчести варовици. Песъкливите варовици са разпространени в Провадийското, Роякското и Моминото плато. Широкото разпространение на варовиците е предпоставка и за големите площи заети от повърхностни и подземни карстови форми на релефа. Варовиковите пластове бронират равнищата на платата, образуват каньоновидни речни долини, скални откоси, корнизи и скални ниши.

Мергелите са разположени твърде често под варовиците и льоса. Те и глините често пъти образуват водонепропускливи пластове. Мергелите обикновено се намират  под равнището на варовитите пластове. Тяхното разпространение е причина за наличието на свлачищни процеси и форми на релефа. На земната повърхност те формират плоски и заоблени форми на релефа и влияят на повърхностния отток и движението на подпочвените води. 

Льос в България има единствено в Дунавската равнина. Той заема една продълговата тясна ивица южно от Дунав. Тя започва на запад от долината на река Скомля, а на изток достига до Черно море. На запад тя е широка 10-15 км, а на изток достига до 40-50 км. Той е разположен на самата земна повърхност. Льосовата покривка заема около 19 000 км2. Средната дебелина на льосовите наслаги е около 30-60 м. Край река Дунав мощността (дебелината) на льосовата покривка е до около 100 м, а край границата с Предбалкана изтънява и достига само до 3-4 м.  В нея са формирани специфичните льосови форми на земната повърхност.

Алувиалните наслаги са характерни за крайду­навските низини, долинните дъна и отчасти за ниските речни тераси. Те се състоят от валуни, пясъци и глини, не са споени и са богати на грунтови води. Дебелината им в низините е около 20 метра, а в Козлодуйската и 30 метра. Пясъците и глините са по-широко разпрост­ранени в западната част на Дунавската равнина.

Геоложкият строеж  на Дунавската  равнина е платформен, с ясно обособена основа (фундамент) и надстройка. Тя е част от Мизийската плоча. Основата е изградена от стари нагънати палеозойски метаморфни скали. Над нея е разположена геоложки по-младата надстройка, изградена от дебели седиментни пластове с мезозойска и неозойска възраст. На повърхността по-голямата част от надстройката е припокрита от кватернерни наслаги - льос и наносни материали. Оформени са две основни геоструктури - Северобългарска подутина (антеклиза), отличаваща се с бавно издигане на земните пластове и тяхното разрушаване под въздействието на външните земни сили и Ломска депресия (синеклиза), характеризираща се с бавно минимално потъване и удебеляване на пласта наслаги.

Този геоложки строеж е формиран през палеозойската ера, когато земите на днешната Дунавска равнина са било дъно на воден басейн и в него са се утаявали различни видове наслаги. Образуваните нови земни пластове са били нагънати през херцинския орогенен (планинообразуващ) етап. По-късно повърхността е издигната над морското равнище и постепенно под действието на външните земни сили е заравнена (пенепленизирана). През мезозойската и неозойската ери Мизийската плоча не е била подлагана на нагъване. Била е подложена само на бавни издигания и потъвания (колебателни движения). През неогена на територията на днешната Дунавска равнина имало водни басейни (малки езера), в  които се утаявали наслаги. След последвалото издигане настъпили нови промени – образувала се льосовата покривка.

Полезните изкопаеми са предимно горивни и нерудни. От горивните полезни изкопаеми има находища на черни въглища в Добруджа, а на лигнитни въглища в Ломско. Тези въглищни басейни не се експлоатират поради трудните геоложки условия - голяма дълбочина  (Добруджа) и оводненост на лигнитните въглищните пластове (Ломско).

Находища на нефт има в района на Плевенско (Долни и Горни Дъбник, Гиген) и в Добруджа.
Природен газ е открит във Варненско, долината на Камчия, в Добричко и в Бутан и Галово, Врачанско, в Девенци (Червенобрежко). Откритите запаси на нефт и газ са незначителни, а експлоатацията им намалява.

Добри са запасите от някои нерудни полезни изкопаеми.
Гипс има при село Кошава и Сланотрън, Видинско, и в Оряховско.     
Богати са находищата на каолин в Сеново и Ветово (Русенско), Каолиново и Тодор Икономово.
Находище на креда има при село Бяла вода, Никополско.
В Добричко и Русенско има добри находища от кварцови пясъци.
Варовик за строителството има в Русенско, за производство на цимент в Девня и Плевен и повсеместно за производство на вар.
Много добро е находището на каменна сол при гара Мирово, Провадийско. Голяма част от тази сол се използва в химическите заводи в Девня.
Добри са и находищата на огнеупорни глини при селата Буковлък и Опанец (край град Плевен).
Има и много находища на обикновени глини, особено тези при с. Бутово (Павликенско) и край град Горна Оряховица.

От рудните полезни изкопаеми в Дунавската равнина има само по-значими находищата на манганови руди в Оброчище, Добричко, и при Игнатиево, Варненско.

Като цяло Дунавската равнина не разполага със значими природни ресурси на горива (нефт, природен газ), рудни полезни изкопаеми и благоприятни геоложки условия за  добив на въглища (лигнитни и черни) от съществуващите находища. Областта разполага с много добри минерални нерудни ресурси за промишлеността за строителни материали (цимент, вар, гипс, керамика, стъкло, фаянс).

3. Релеф и морфографска подялба
   3.1. Релеф на Дунавската равнина
Развитието на релефа на Дунавската равнина е преминало през различни цикли. От миналите етапи на издигане и последвалите етапи на усилено заравняване са се съхранили различни по размери и големина останки - денудационни повърхнини (две) и речни тераси (3-4). Части от по-високата денудационна повърхнина са съхранени в Източна Дунавска равнина по местата с надморска височина между 300 и 500 м, а от по-ниската - от 150 до 300 метра.

Характерни за Дунавската равнина са бавните вертикални (епейрогенни) движения на земните пластове, с издигане в по-голямата част на Дунавската равнина и бавно потъване в района на град Лом. С най-значима величина е издигането в Източната Дунавска равнина, където се е образувала т.н. Северобългарска подутина или сводово издигане (антеклиза) и депресия, понижение (синеклиза) в район на град Лом.

В общата характеристика на релефа на Дунавската равнина доминиращо място има равнинно - хълмистият релеф. Той е разнообразен. Земната повърхност не е напълно равна. Има обособени отделни: а) низини с почти напълно плосък релеф; б) равнини с ниски хълмове и възвишения; в) различни по височина плата, и г) разнообразни по вид речни долини.

Низините (до 200 м  надморска височина) са разположе­ни покрай река Дунав и долните течения на реките, които са вливат в него, и покрай Черно море. Те  заемат около 60% от територията на Дунавската равнина. В тях се включват: Бреговско-Новоселската, Видинската, Арчаро-Орсойската, Долноцибърската, Чернополската, Свищовско-Беленската, Побрежието (между Русе и Тутракан), Айдемирската и други.

Равнинно-хълмистите и платовидните райони с надморска височина над 200 м. са около 40% от общата площ. Междудолинните ридове, платата и височините обхващат места с надморска височина от 200 до 502 метра. Те се делят на високи (над 400 м) и ниски (от 200 до 400 м). Високите са характерни само за Източна Дунавска равнина, а ниски има и в трите части на равнината.

Платата са широко разпространени. Една част от тях са ниски, наричани льосови плата или златии (Златията, Равнището и др.). Те са по-характерни за западните части. Другата по-висока част от платата за характерни за Източната Дунавска равнина.  Една част от тях са изградени от здрави варовици и образуват стръмни скални корнизи - Шуменско плато, Мадарско плато, Роякско плато, Франгенско плато  и др.

Височините са с малка надморска височина. Най-голяма е тя при Самуиловските височини (501 м). Близко до тази надморска височина са още Разградските и Поповските височини. Останалите като Плевенските, Павликенските и други височини са по-ниски.

Дунавската равнина се отличава с малка надморска височина. Средната е 178 м. От север на юг тя се повишава. Най-голяма е надморската височина в Източната Дунавска равнина. В нея се намират редица възвишения и плата. Там е и най-високият връх – Търнов дял (502 м), намиращ се в Шуменското плато.

Разчленеността на релефа на Дунавската равнина е малка. Хоризонталното разчленение е от 0 до 2 км/км2, но преобладават местата с разчленение от 0.5 до 1.5 км/км2. Най-голямо е хоризонталното разчленение в областта на високите плата и възвишенията в Източна Дунавска равнина - около 2 км/км2 и под 1 км/км2 в Добруджа. Вертикалното разчленение е средно около 50 м/км2, а най-големите му стойности достигат до 200 м/км2 в районите на възвишенията. В низините и платата дълбочината на врязване е по-малка.  Тя е най-ниска в крайдунавските низини - около 10 м/км2. В Дунавската равнина преобладават слабите, около (5-7°), наклони на склоновете. В районите на възвишенията те достигат до 25о, а в низините са под 1о.

Долинната мрежа в Дунавската равнина има някои особености. В Западната Дунавска равнина поради наклона на земните пластове тя е ориентирана в посока на североизток. Изключение прави само река Скът. В Източната Дунавска равнина реките, които извират от високите плата и възвишения, текат в различна посока - на северозапад, север, североизток и изток и образуват ветрилообразна речна мрежа.

Характерни за Дунавската равнина са и асиметричните речни долини. При тях левият им склон е полегат, а десният стръмен. Такива са речните долини в Западна и Средна Дунавска равнина от река Лом до река Янтра включително.

В местата с разкриване на повърхността на здрави варовици има развити каньоновидни речни долини. Такива са доли­ните в западната част на Западна Дунавска равнина - Видбол, Арчар, Скомля. В Средна Дунавска равнина такава е долината на река Тученишка (десен приток на р. Вит), в Източна Дунавска равнина каньоновидни са долините на реките от водосбора на река Русенски Лом - Черни Лом, Бели Лом, и други притоци. В долината на река Бели Лом всичането е го­лямо - от 100 до 180 метра.

За Добруджа са характерни суходолията. Те са развити в карстови терени. Реките губят своя повърхностен отток, но водата продължава да се движи, към река Дунав подземно. Такива са долините на реките Суха, Крапинец, Хърсовска, Война и др.

В Дунавската равнина ерозионно-акулативните форми на релефа са представени предимно с речните тераси. Те са характерни за дунавския бряг, където са съхранени само в места, в които няма свлачища и срутища. Те добре са съхранени в участъците между Русе и Силистра, край Видин и край Козлодуй и на др. места. Край повечето по-значими реки, вливащи се в Дунав са съхранени обикновено останки от 4 речни тераси. Те се намират на различна височина над речното легло. По-високите долинни тераси са покрити с льос. Заливните речни тераси са най-характерни за крайдунавските алувиални низини. В низината Побрежие дължината им достига до 54.4 км, а в Чернополската низина ширината им е до около 10 км. В Чернополската и Арчаро-Орсойската низина дълбочината на наслагите в заливните тераси достига до 32 м.

Поради широкото разпространение в Дунавската равнина на льоса, льосовите форми на релефа са една от нейните характерни особености. Льосът е покрил стария релеф. От север на юг и от запад на изток льосовата покривка в Дунавската равнина изтънява. На повърхността са се образували типич­ни льосови форми на релефа.

Льосовите плата са много характерна форма на земната повърхност в Дунавската равнина. Те са разположени във вододелните пространства между долините на по-големите реки. Наричат ги още Златии. Най-характерни са Златията между долините на Цибрица и Огоста и Равнището между долините на Скът и Искър. Имат асиметрични склонове – стръмен западен и полегат източен. 

Льосовите гърбища са малки куполовидни хълмове. Най-характерни за са западната и средната част на Дунавската равнина. Имат по-стръмни северни склонове.

Льосовите блюдца са карстови понижения с дълбочина до 5-6 метра. Те са най-характерни за Златията.

Льосовите стени  и откоси са разпространени са по дунавския бряг, в районите на градовете Оряхово и  Тутракан, селата Горни Цибър и Орсоя. Най-голямата льосова стена е тази край град Козлодуй. Тя е висока около 80 м. и дълга до 4 км.

Холвезите (пътните ровини) са образувани чрез уплътняване на льоса от продължителното преминаване на селските каруци по едно и също място на земната повърхност. Имат дълбочина до няколко метра.

Широкото разпространение на карбонатните скали е обусловило развитието и наличието на карстов релеф. Поради общото слабо вертикално разчленение на релефа карстът е плитък. Повърхностният карст е по-слабо разпространен. Само в Добруджа и Лудогорието има малки карстови полета, наричани от местното население „кайряци”. Подземните карстови форми са представени от ниши и пещери. В Дунавската равнина са разположени 24% от пещерите в България. Най-голямата пещера е Орлова чука - втора по дължина в България (13 500 м.). В каньоновидните долини на Русенски Лом и притоците му има пещери, разполо­жени на няколко етажа една над друга.

От съвременните релефообразуващи процеси в Дунавската равнина са характерни свлачищните процеси по високия дунавски бряг, особено в районите на Оряхово, Никопол, Свищов, Тутракан, Орсоя и др.

Силно е развита и ерозията на почвата – водна и ветрова. Тя в много голяма степен се дължи на продължителното обработване на почвите и на обезлесяването на големи части от земната повърхност.

   3.2.  Морфографска подялба
В зависимост от характера на земеповърхните форми и посоката на речните долини Дунавската равнина се дели на три части - Западна, Сред­на и Източна.

Западна Дунавска равнина. Тя е най-ниската част от Дунавската равнина. Простира се от запад на изток между реката Тимок и долината на река Вит. Общата и площ е около 7 000 км2. Средната надморска височина е едва 130 метра. Покрай река Дунав са разположени крайречните низини Бреговско-Новоселска, Ви­динска, Арчаро-Орсойска, Козлодуйска, Долноцибърска, Островска, Чернополска. По-го­лемите реки като Арчар, Лом, Цибрица, Огоста, Искър и Вит на терито­рията на Дунавската равнина текат в посока на североизток. В тази посо­ка са леко наклонени и равнините. Вододелните пространства между ре­ките, които се вливат в Дунав, са заети от ниски ридове, равнини и плата, наричани златии. Те са със стръмни западни и полегати източни склонове, обратно на речните долини. Западната Дунавска равнина в зависимост от характера на речните долини се дели на две части. В западната (Тополовецко-Арчарска) реки­те Тополовец, Войнишка, Видбол, Арчар и Скомля имат тесни каньоновидни долини. Източната (Ломско - Искърска) е с асиметрични широки долини с полегати леви склонове и стръмни десни склонове. Такива са до­лините на реките Лом, Цибрица, Огоста, Скът и Искър.

Средна Дунавска равнина. Простира се между реките Вит и Янтра. Има обща площ около 4 300 км2. По характера на своя релеф тя има преходни черти между Западната и Източната Дунавска равнина. По площ тя е най-малката от трите части на Дунавската равнина. В нея низините и равнините заемат 80% от площта. В Средната Дунавска равнина средната надморска височина е 138 метра. Релефът е разчленен от долините на реките Вит, Осъм и Ян­тра. Долините на реките са асиметрични, но посоката е различна. Вит тече на североизток, Осъм - на северозапад, а Янтра - на север. Харак­терно е меандрирането на реките Осъм и Янтра в долното им течение. В нея са разположени низините Свищовско-Беленска и Вардимска (в дол­ното течение на река Янтра). Открояват се и редица изпъкнали форми на земната повърхност като Никополското плато, Свищовското плато, Плевенските и Павликенските височини, Тученишкото плато с каньоновидните долини на реките Тученица и Чернялка. Релефът се разнообразява от 14 –те базалтови могили между Сухиндол и Свищов. Те са с височина 50-100 м. Образувани са в места на тектонски пукнатини, по които на земната повърхност се е изляла базалтова лава. При нейното застиване през плиоцена са се образували могилите. Съвременните свлачищни процеси са силно развити в районите на градовете Никопол и Свищов.

Източна Дунавска равнина. Заема земите от река Янтра до Черно море. Тя е най-голямата по площ - заема почти две трети от Дунавската равнина – 19 700 км2. Доминиращи в нея са платата и възвишенията - 56% от обща­та площ. Средната и надморска височина е 204 м. Силно влияние върху релефа е оказала Северобългарската подутина. Непрекъснатото из­дигане на тази част от равнината е оставило белези и в релефа - останки от денудационни повърхнини и речни тераси. Формите на релефа са раз­положени стъпаловидно (етажиран релеф). В периферията, към река Дунав и Черно море, са най-ниските и най-заравнените – низините. Тук са големите крайдунавски низини Побрежие и Айдемирска и Приморската равнина в Източна Добруджа. След това са по-високите - рав­нини и ниски плата (Лудогорско, Добруджанско, Франгенско, Момино, Провадийско, Роякско), а в центъра са високите плата и възвишения - Поповски, Разград­ски и Самуиловски височини, Шуменско плато, Стана. Те образуват дъга, изпъкнала на север към река Дунав и отворена към Предбалкана. От нея извират реки, които текат в различни посоки. Характерна форма на релефа, особено в североизточните части на Източна Дунавска равнина са суходолията. В поречието на Русенски Лом долините са предимно каньоновидни.  На отделни места реката се е всякла във варовитите скали на 120 м. дълбочина. По брега на Черно море (северно от Варна) и покрай река Дунав, особено в района на Тутракан има множество и големи свлачища. В Източната Дунавска равнина е и най-високата точка в цялата Дунавска равнина - връх Търнов дял (502 м) в Шуменското плато.

Като цяло доминиращият равнинно-хълмист релеф и малката надморска височина благоприятстват развитието на големи селища, отглеждането на разнообразни земеделски култури, изграждането и поддържането на гъста пътна мрежа и др. стопански дейности.  

4. Климат
Дунавската равнина е разположена в умерения климатичен пояс. Климатът е умерен – континентален. За формирането му, освен географското положението в умерения пояс, оказват влияние и широката връзка с континента, отвореността на Дунавската равнина на изток и североизток към Източноевропейската равнина. Влияние върху климата на Дунавска­та равнина оказва и отдалечеността й от големите водни басейни, особе­но от Атлантическия океан. Поради това от запад на изток климатът и придобива все по-континентални черти. За формирането на климата на Дунавската равнина оказват влияние и равнинният характер на релефа, позволяващ свободно придвижване на въздушните маси, малката надморска височина и разположението в съседство на Карпатската и Старопланин­ската верига. Разположението между двата центъра на въздушен пренос - северозападен и североизточен, обуславя спецификата на климата.

Средните месечни температури са високи през лятото и ниски (отрицателни) през зимата. Средните годишни температури на повечето места са между 10.0 и 13.0οС. Средните януарски температури са в диапазона от -3.1οС при град Кнежа до +0.5οС при град Варна. За Дунавската равнина е характерна студената зима. Поради широката откритост към североизток, в нея през зимата нахлуват студени въздушни маси. Често пъти те се задържат, образуват се температурни инверсии и температурите значително се понижават. Средните януарски температури са между -2.0° и -3.0°С. Абсолютната минимална температу­ра достига около -35.5°С при град Кнежа (Плевенско). Абсолютните максимални температури през юли и август могат да достигнат до +44οС (Русе през 1993 г. +43οС). В най-източните части зимата е малко по-мека, понеже Черно море оказва смекчаващо влияние и там по-рядко се образуват температурни инверсии. За студеното полугодие са характерни чести и продължителни мъгли, най-вече около река Дунав. Продължителността на зимата е средно между 95 и 100 дни.

Източник: www.klimadiaramme.de
В Дунавската равнина има топло и горещо лято. Средните юлски температури са около 23-24°С. Продължителността на лятото е 110 – 120 дни. То често пъти е съпроводено с много високи максимални температури. Например, при град Русе е +43.7оС, Бойчиновци +43.5°, Плевен +43.4°, Свищов +43,0°С и други. Крайдунавските низини се отличават с малко по-топло лято. Температурните суми през периода на вегетация на растенията (температури над 10οС) се отличават с високи стойности – около 4000οС.

Есента и пролетта са преходни годишни сезони. През тях температурите са почти еднакви. Месец април е с малко по-топъл от  месец октомври.

Годишната температурна амплитуда между средните януарски и юлски тем­ператури е   23-25°С и е типична за местата с континентален климат.

Преобладаващата част от Дунавската равнина е с добре изразен умереноконтинентален режим на валежите – майско-юнски максимум и февруарски минимум. Само в най-западните части на равнината (Видинско) има (поради средиземноморското климатично влияние по долините на реките Сава и Дунав) нарастване на количеството на есенно-зимните валежи и формиране на два максимума и два минимума на валежите.

Годишната сума на валежите е по-голяма (600-650 мм) в западните части, тъй като върху тях по-силно влияе въздуш­ният пренос от запад и северозапад и в южните части, където надморска­та височина е по-голяма. Като цяло, годишното количество на валежите е по-малко от средното за страната. Най-малки са валежите в източна­та част от 450 до 550 мм и в ивицата покрай Дунав между градовете Коз­лодуй и Свищов поради валежната сянка на Карпатите и в Добруджанското черноморско крайбрежие. От север на юг (от река Дунав към Предбалкана) количеството на валежите се увеличава от 550 мм при Свищов до 650 мм при Велико Търново. Снежната пок­ривка в Дунавската равнина има различна продължителност на задържа­не, но най-често тя се трае между 40 и 50 дни.

Ветровете в Дунавската равнина, особено в западната и в средната й част, са обикновено западни и северозападни. В източната част през зи­мата преобладават северните и североизточните ветрове. Там и по-често се образуват снежни виелици и поледици. Поради това в Добруджа са изградени полезащитните горски пояси. През пролетта и есента по-осезателно се чувстват южните ветрове. Характерен местен вятър е Кошава, проявяващ се в най-северозападните части на Дунавската равнина (Видинско).

В Дунавската равнина са характерни и някои неблагоприятни климатични явления. През студеното полугодие около река Дунав и Черно море често се образуват гъсти мъгли. В Добруджа и Лудогорието през зимата са характерни и поледиците, които нарушават естествения ритъм на живот на хората и на стопанските дейности. Снежните вихрушки в Добруджа често пъти водят до оголване на почвата и замръзване на посевите. През топлото полугодие, особено през втората половина на лятото са характерни суховеи и засушавания. Градушките са особено често явление през месеците май-юни-юли. Те са най-чести в Западната част на Западна Дунавска равнина. С по-рядко проявление са в съседство с Черно море. 

За селското стопанство особено неблагоприятни климатични явления са  късните пролетни и ранните есенни слани. Най-късните пролетни слани в Дунавската равнина са обикновено около 10-15 април (Кнежа – 13 април). Най-ранните есенни слани са обикновено около 20 октомври (Кнежа – 17 октомври). Средната продължителност на безмразовото време в Дунавската равнина е около 190 дни (Горна Оряховица – 191 дни).

Климатът на Дунавската равнина, в съчетание с почвената покривка, е благоприятен за живота на хората, за развитие на растениевъдството, за развитието на транспортните  и на туристическите и други стопански дейности. Неблагоприятни са някои климатични явления като поройните дъждове, поледицата, снежните виелици, ранните пролетни и късните есенни слани, градушките и т.н.. Като цяло преобладават благоприятните климатични условия за развитие на стопанските дейности.
 
5. Води
В Дунавската равнина водоносността е малка. Това се дължи преди всичко на по-малкото количество валежи, незначителния наклон на земната повърхност и широкото разпространение на водопропускливи скали - варовици, льос, алувиални наслаги. Модулът на оттока е най-ниският в България. В Дунавската равнина той е най-висок в западната част (2-7 л/сек/км2), а на изток той намалява. Най - ма­лък е в Източната Дунавска равнина, както за самата равнина така и за цялата страна.

От повърхностнотечащите води най-голямо значение имат реките. В Дунавската равнина гъстотата на речната мрежа е сравнително малка. Преобладаващата част от реките са транзитни - извират от Предбалкана и Главната Старопланинска верига, а река Искър - от Рила. Те пресичат Дунавската равнина, преди да се влеят в река Дунав, почти нямат значими притоци и подхранване от територията на равнината. Около 20 по-големи реки се вливат в река Дунав. Техният режим се отличава с предимно пролетно пълноводие и лятно - есенно маловодие. Към по-значимите транзитните реки се отнасят Лом, Цибрица, Огоста, Искър, Вит, Осъм, Янтра. В долното си течение редица по-големи реки, преди да се влеят в река Дунав меандрират (Искър, Вит, Янтра и др.).

В Дунавската равнина има малко реки, които извират от нея и протичат през нея. В тази група се включват реките, вливащи се в река Дунав (Русенски Лом и неговите притоци) и в Черно море (Провадийска и Батова река).

В различните части на Дунавската равнина реките имат свои особености. В Западна Дунавска равнина реките са къси и маловодни, повечето от тях имат незначително подхранване, а някои от тях през лятото дори пресъхват. Най-значимите реки в тази част на Дунавската равнина са Тополовец, Войнишка, Видбол, Арчар, Скомля, Лом, Цибрица, Огоста и Скът. От тях най-развита речна мрежа и най-много притоци има река Огоста – 40 притока.

В Средна Дунавска равнина има по-големи транзитни реки, извиращи (с изключение на река Искър) от Главната Старопланинска верига. Това са реките Вит, Осъм и Янтра. В Дунавската равнина те, преди да се влеят в река Дунав, меандрират (криволичат). С по-значимо карстово подхранване е река Вит и нейните десните притоци – Чернялка и Тученишка.

В Източна Дунавска равнина най-значимата река е Русенски Лом. Тя има дължина от 197 км и водосборна площ от почти 3 000 км2 при малка средна надморска височина – 272 м. Събира водите си от Разградските, Поповските и Самуиловските височини и западната част на Лудогорското плато. Речната и система е с ветрилообразна форма. Главните и притоци (Бели Лом, Черни Лом, Баниски Лом) имат каньоновидни долини, развити във варовити земни пластове.

В Източната Дунавска равнина, особено в района на Добруджа, поради широкото разпространение на варовиците и дълбоката им окарстеност липсват постоянно течащи повърхностни води. Просмукващата се вода се оттича подземно към река Дунав или Черно море. Реките Суха, Хърсовска, Крапинец, Казалък, Царацар, Сенковец губят своите води в карстовите терени. Поради това там са характерни суходолията. Поради това този район на страната е с най-малка водоносност – под 15 мм среден годишен отток. Реките Русенски Лом, Батова и Девня имат ясно изразен карстов режим.

Модулът на речния отток е разнообразен и зависи предимно от количеството на падналите валежи и постилащата земна повърхност. Най-високи стойности той има в западната част на Дунавската равнина – до 7 л/с/км2. Най-ниски са стойностите му в източната част, където е и най-широко разпространена карбонатната (варовитата) скална основа – около     0.5-1.0 л/с/км2.
В Дунавската равнина реките имат смесено подхранване - дъждовно, снежно и карстово. Повечето реки имат дъждовно-снежно подхранване. Карстово е подхранването на реките, които водят началото си от карстови извори като Девня, Батова и др.

Режимът на реките е непостоя­нен. Най-голям е речният отток през пролетта (март-април), поради топенето на снежната покривка и увеличаване количеството на валежите от дъжд. Следва периода на зимата. Най-малък е речният отток през есента, когато подпочвеното подхранване на реките има най-голямо зна­чение.

Покрай река Дунав са останали много малко езера. През 20 век повечето крайдунавски езера са пресушени. Съхранено като резерват е езерото Сребърна, което е образувано в старото корито на река Дунав. Неговата площ е незначителна – само 2.5 км2.

Крайморските езера имат различен произход. Преобладават лиманните езера. С най-много вода е Варненското езеро – около 170 млн. м3. То има площ от 17.4 км2 и максимална дълбочина от 19 м.  От транспортна гледна точка то, заедно с Белославското езеро, има най-голямо стопанско значение. Други крайморски езера са Шабленското, Дуранкулашкото, Езерецкото. В някои от езерата като Балчишка, Шабленска и Наневска тузла има лечебна кал.

В миналото е имало множество блата покрай река Дунав. През 20 век те са пресушени и превърнати в обработваеми земи. Сега единствено е съхранено блатото Лещава (Гарванско блато), разположено западно от град Силистра. Има площ от 200 ха и дълбочина до 0.5 м.

Подземните води, и то предимно грунтовите, са по-изобилни и с по-високо ниво в крайдунавските низини, алувиалните наноси по дъната на речните долини и в речните тераси.

Карстовите води са неравномерно разпределени. Най-голям е техният обем и най-голямо стопанско значение имат в източната част на Дунавската равнина, в Добруджа и Лудогорското плато. Най-значими от тях са Девненските извори. Известни са и карстовите извори в Плевен, долините на реките Тученишка и Чернялка в Плевенските височини. 

Минералните води имат по-малко разпространение и стопанско значение в сравнение с други природногеографски области. Ресурсите на минералните води са незначителни. По-известни са минералните извори при Кошава и Сланотрън (Видинско), Пелово и Славяново (Плевенско), Овча могила (Свищовско), Провадия и Синдел (Варненско). Някои от находищата на минерални води в Дунавската равнина се намират на голяма дълбочина и са открити чрез сондажи. От откритите находища на най-голяма дълбочина е находището при град Долни Дъбник – 3 600 м.
Артезианските (напорните) води са характерни за районите около градовете Плевен, Варна и Лом. Те служат като източник на питейни води и води за различни стопански дейности.

Водите в Дунавската равнина като цяло са недостатъчни. Значими са водните ресурси на река Дунав, което позволява да се компенсира част от несдостига на води, предимно за напояване на земеделските земи. Няма значими хидроенергийни ресурси. От подземните води по-голямо стопанско значение имат грунтовите води в алувиалните низини и речните тераси и артезианските води.

6. Почви
Дунавската равнина е природногеографската област с най-големи площи на плодородни, предимно черноземни почви. Известно е, че черноземите са образувани при умерено континентален климат, върху скална основа от льос, мергели, варовици, наноси и под степна или лесостепна растителност. Основните подтипове на черноземите са разпростра­нени южно от река Дунав на отделни ивици последователно - карбонатни, типични, излужени и оподзолени. От тях най-разпространени са излужените и карбонатните черноземи. Около 86% от черноземите се обра­ботват.

В районите покрай река Дунав върху алувиалните низини и широ­ките долинни дъна на реките, които се вливат в Дунав, както и върху нис­ките речни тераси са развити алувиално-ливадните почви.

В Източна Ду­навска равнина и на отделни места в Средна Дунавска равнина, „остров­но" по височините и платата върху карбонатни и мергелни скали и под сухолюбива горска широколистна растителност са развити разновидности на сивите горски почви, предимно тъмносивите.

В редица места с варовита скална основа са развити хумусно-карбонатни почви (рендзини). Покрай река Дунав само на отделни места има малки петна от блатни засолени почви.

Доминирането на плодородните типове почви (черноземи, алувиално-ливадни, сиви горски) са предпоставка за високия относителен дял на обработваемите почви, за производството на разнообразна земеделска растителна продукция и получаването на високи добиви.

7. Растителност
Растителността в Дунавската равнина е представена предимно от растителни видове, характерни за средноевропейската и за степната растителногеографска област. Почти няма представители на средиземноморските видове растения. Реликтните и ендемичните видове почти не се срещат в Дунавската равнина.

Естествената горска и тревна растителност е силно видоизменена от човешката дейност и е съхранена само частично - в Лудогорието, дунавските острови и на отделни места в равнината. От запад на изток, поради промяна на почвено-климатичните условия, се променя и растителността – от широколистна горска към лесостепна и степна тревна растителност.

За широколистната горска растителност (от природната зона на широколистните листопадни гори) най-характерни са дъбовите гори, представени от благун, цер и горун. Често се среща и липа. Разпространени са още и ясен, габър, дива круша и други. От бряста са останали само отделни дървета. Покрай река Дунав и долните течения на реките, вливащи се в нея, са разпространени естест­вени гори от влаголюбивите видове върба, топола, елша. В съседство с дървесните видове или примесено с тях се срещат храстовидните растения - смрадли­ка, шипка, трънка, драка, глог, леска и др.

Лесостепната растителност обхваща най-северните части на Дунавската равнина. От дървесните видове по-характерни са цер, виргилиев дъб, благун, келяв габър и мъждрян. От храстите по често се срещат драката и смрадликата.

Широко разпространение има степната тревна растителност, особено в Добруджа и на отделни места в Средна Дунавска равнина. Срещат се тревните видове растения - ливадина, садина, коило, божур, перуника, белизма, луковична ливадина, гороцвет, гребенест житняк, ветрогон и др. Особено характерни са растителните съобщества на садината.

Естествената растителност в Дунавската равнина в значима степен е унищожена – разорани са степните и лесостепни пространства, изсечени са голяма част от широколистните гори. Тя не може да се използва като значим ресурс за добив на дървесина и за приготвяне на фураж за домашните животни за зимата.

8. Животински свят
Животинският свят също е силно повлиян от човешката дейност. Тя е довела до намаляване на числеността и на видовете, обитаващи област­та.  Преобладават и са характерни евросибирските и европейските видове - дива сви­ня, заек, таралеж, врана, яребица, пъдпъдък, лисица, вълк, гургулица, множество гнездящи в тревата (пъдпъдъци, яребици и др.) птици и др. В съхранените гори се срещат още сърна, елен, глухар и други типични горски обитатели.

От степните (представителите на Ирано-Туранската област) обитатели са разпрост­ранени различни видове животни. От безгръбначните това са различни видове многоножки, скакалци, паяци, житна муха и др. От птиците характерни видове са голямата дропла, яребица, чучулига, розов скорец, степен орел и други. Много характерни са степен пор, хомяк, полска мишка, скачаща мишка, лалугер и други.

В река Дунав и реките, които се вливат в нея се срещат шаранови риби, сом, мряна, дунавска мряна и други. В този район са характерни и водоплаващите птици – гмурци, патици, рибари, водобегачи, диви патици, диви гъски и др.  Интересен е птичият свят на езерото „Сребърна”, в което гнездят къдроглави пеликани, чапли, диви патици и други интересни птици.

Дивите животни имат незначително място като природен ресурс за развитие на стопанските дейности. По-голямо значение имат добива на риба в река Дунав и в микроязовирите, ловът на дивеч в горските и дивечоразвъдни стопанства.

9. Стопанска оценка на природните условия и ресурси
Стопански Дунавската равнина се усвоява от дълбока древност, още от времето на траките. Това е довело до съществени изменения в природната среда. Първоначално Дунавската равнина е била заселвана и използвана предимно за обработване на плодородните земи и производство на селскостопанска продукция. Поради това почти напълно са усвоени черноземните почви. Степните и лесостепните райони в преобладаващата си част са били разорани. По-голямата част от горите са били унищожени и освободените площи превърнати в обработваеми земи. Отводнени са големи заблатени пространства покрай река Дунав.

Върху плодородните земи на Дунавската равнина силно е развито селското стопанство. Широко се отглеждат редица културни растения и предимно зърнени култури (пшеница, ечемик, царевица и др.), техничес­ки култури като слънчоглед и захарно цвекло, фуражни култури, лозя, зеленчуци и много други. На основата на интензивното развитие на земеделието се развива и животновъдството. Но дори и в съвременни условия развитието на земеделието води до деградация на част от почвите, нама­ляване на почвеното плодородие, образуването на засолени терени, разви­тие на ветровата ерозия, замърсяване на почвите с нитрати и други неб­лагоприятни явления.

Голяма част от промишлената дейност е свързана с добиване и преработване на природни суровини. На тази основа са развити нефтодобивът край град Плевен; добивът на гипс при Кошава; каолин, кварцови пясъци за производството на стъкло в Плевен, Разград, Белослав и Търговище; добивът на сол край град Провадия и използването й в химическите заводи на град Девня. Развитието на растениевъдството и животновъдството пряко е повлияло върху хранително-вкусовата промишленост, леката промишленост, фуражната промишленост. В Дунавската равнина добре са развити и химическата промишленост, машиност­роенето и други отрасли на промишлеността.

Транспортът е добре развит. В тази природна област на България е единствената възможност за речен транспорт по река Дунав. Изградени са множество пристанища като Русе, Видин, Лом, Свищов, Силистра, Оряхово, Козлодуй, Сомовит и др. Железопътната линия от София за Варна през Горна Оряховица има важно стопанско значение. Голяма е и ролята на пристанищата на Черно море - Варна и Балчик, и на река Дунав - Видин, Лом, Свищов, Русе и Силистра, за развитие на икономиката не само в Дунавската равнина, но и в цялата страна.

В Дунавската равнина няма значими ресурси за развитие на стопанския туризъм. Туристическите ресурси са предимно по черноморското крайбрежие. Имат значение и макар ограничено се използват и минералните води по черноморското крайбрежие, при Търговище, Овча могила (Свищовско) и други. Важен ресурс за бъдещо развитие на познавателния и пешеходния туризъм са каньоновидните долини на реките Русенски Лом, Тученица и Чернялка (край Плевен) и др. Ограничени ресурси има и за развитие на ловния туризъм.

В Дунавската равнина са разположени големи селища и крупни стопански, транспортни, търговски, научни, културни и административни центрове на страната като Русе, Плевен, Добрич, Шумен, Видин, Свищов, Разград, Силистра и др.

10. Геоекологични проблеми
Развитието на промишлеността създава доста екологични проблеми. Сил­но замърсен е въздухът около циментовите заводи в Плевен, Девня, химичес­ките заводи покрай река Дунав и в Девня. Силно са нарушени формите на релефа при добива на нерудните полезни изкопаеми в Каолиново, Девня и дру­ги. Замърсени са и водите на реките, особено в техните долни течения. В Дунавската равнина се чувства и трансграничното замърсяване на въздуха, пренос на замърсен въздух от Румъния, от химическите заводи, разположени на река Дунав. Най-силно страдат от тези замърсявания районите на градовете Русе и Никопол. Трансгранично замърсяване има на речните води на Дунав и Тимок.

Сериозни геоекологични проблеми създават свлачищата по черноморското и дунавското крайбрежия. Тяхното активизиране нанася големи щети на селищата, на транспортната и социалната инфраструктура. Причините не са само природни, но и градоустройствени и строителни.

В Дунавската равнина са обособени четири природни парка – Русенски Лом, Кобаклъка (Дъбовете) край Добрич, Персина (Беленски острови) и Шуменско плато.

Природният парк „Русенски Лом” има площ 49.6 км2. Обхваща територия, включваща част от поречията на реките Черни Лом, Бели Лом и Баниски Лом. Намира се на 20 км южно от град Русе. В него има множество пещери и др. карстови образования, каньоновидни долини. Има специфичен микроклимат. Отличава се разнообразие на биологичните представители. Растителността е от лесостепен тип. Най-разпространени и запазени са широколистните гори от  различни видове дъб (цер, благун, зимен дъб, летен дъб, космат дъб), липа, ясен, явор, акация, клен, както и храсти – драка, люляк, смрадлика, глог и др. В ливадите и поляните растат около 700 вида растения. На негова територия се намират и архитектурните резервати „Скални църкви” и „Червен”.

Природният парк "Персина" е единствен по българското поречие на р. Дунав. Създаден е за опазването на крайдунавски влажни зони по крайбрежието и предимно в дунавските острови.  Разположен е на площ от 21 762,2 ха по дължина на Свищовско – Беленската низина. Обхваща островите: Персин, Голяма Бързина, Магареца, Щуреца, Милка, Китка и др. В него се включва резерват "Персински блата" за опазване на типична блатна растителност и водоплаващи птици и уникално сборище на черния щъркел. В този природен парк са и резерватите „Китка” (местообитание на морския орел), „Милка” и редица защитени местности и природни забележителности.

Природен парк „Дъбовете” се намира край град Добрич. В него се опазват естествени и изкуствено засадени горски площи с широколистни видове дървета, предимно дъбове.

Природен парк „Шуменско плато”е създаден за опазване на интересен растителен и животински свят. Има около 550 вида висши растения, от които над 100 вида са лекарствени. От горските насаждения типичен вид е келявия габър. Паркът е местообитание на 109 вида гръбначни животни. Характерни са представителите на земноводните като: жаба дървесница, дългокрака жаба, голяма водна жаба, дъждовник.  Срещат се горския и зеленият гущер, отровната пепелянка, синигери, скална лястовица, черен кълвач, таралеж, белка, лисица и др. На  негова територия е разположен резервата „Букака”.

За защита на естествената природна среда са създадени 9 резервата като „Сребърна” (биосферен резерват) край град Си­листра. Защитени местности са „Стария дъб” при с. Вардим, Свищовско, поддържани резервати са „Ибиша” на остров Цибър (в река Дунав, Персинските блата. Защитени са находищата на редица растения като: блатното кокиче при село Осмар, Шуменско, пещерата Орло­ва чука, Кайлъка край Плевен и други природни обекти.

Дунавската равнина е най-плодородната българска земя. Благоприятните природни условия в нея са позволили да се развие значимо производство на земеделска продукция, на разнообразни промишлени и други изделия. Това обстоятелно, съчетано с благоприятното географско кръстопътно положение е силен фактор за стопанското и развитие. Още от дълбока древност тя е заселена, изградени са множество големи и добре развити селища.


Използвана литература и източници на информация:
  1. География на България. Физическа география. Социално-икономическа география. С., Изд. „Форком”, 2002 г..
  2. Георгиев Милан. Физическа география на България. С., УИ „Св. Климент Охридски”, 1991 г.
  3. Голяма енциклопедия България. Т. 1-12. С. Изд. „Труд”, 2012 г.
  4. Груев Бл. И Б. Кузманов. Обща биогеография. С., УИ „Св. Климент Охридски”, 1994 г., стр.404 – 450.
  5. Иванов Анко. География и икономика. Учебен речник (второ допълнено и преработено издание). С., Изд. „Делфи”, 2005 г.
  6. Иванов Анко. Физическа география на България. С. Изд. „Тилиа”, 1998 г..
  7. Климатът на България. С., Изд. на БАН, 1991 г.
  8. Учебници по география и икономика за 10 клас.